Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 06.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на тридесети
юли през две хиляди и двадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При секретаря Анета
Христова
като разгледа докладваното
от съдия Томова гражданско дело № 8138 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Иск
с правно основание чл.127а, ал.2 от СК.
Постъпила е искова молба от П.Д.С. с ЕГН **********,***,
като баща и законен представител на
детето ***Д. с ЕГН **********, чрез адв. П.П. ***, съдебен адрес:***
***против М.М.К., ЕГН **********, в която
се твърди, че ищеца и ответницата са родители на детето ***Д. с ЕГН **********. Твърди се също, че от 2009г. страните живеели
разделени, а за детето се грижел само бащата, като майката имала само
епизодични срещи със сина си, осъществявани за последно преди около две –три
години. Поради това майката не можела да даде необходимото съгласие за
снабдяване с лични документи, както и между родителите не можело да се постигне
съгласие за пътуване на детето в чужбина. Излага се, че за ***съществувала
възможност за пътуване извън страната по поводи, свързани с образованието,
конкурси, олимпиади, екскурзии и състезания.
Сочи се, че детето е ученик в ***което било свързано с допълнителни
възможности за пътуване в чужбина. Навеждат се доводи, че пътуването би
обогатило мирогледа на детето, общата му култура и изучаването на чужди езици.
Като следствие от изложеното се отправя искане за
постановяване на решение, с което да бъде дадено разрешение от съда, заместващо
съгласието на майката, за издаване на лична карта и паспорт на детето, както и
разрешение да пътува, придружено от своя баща, до страните от ***в т.ч. ***,
като разрешението бъде дадено до навършване пълнолетието на детето, считано от
влизане в сила на решението.
Ответницата М.К., чрез
назначения особен представител адв.К.Я. оспорва
претенциите.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните, събра необходимите доказателства за изясняване на
делото от фактическа и правна страна и прие за установено следното :
Установява се от приложения препис
на удостоверение за раждане серия ***. от ***, че ищеца и ответницата са
родители на детето ***Д., роден на ***г.
От представения препис на Решение ***. по гр.д.№***по описа
на ПлРС се установява, че родителските права по отношение на детето ***са били
предоставени за упражняване на бащата П.С., при който родител е било определено
и местоживеенето, а на майката е бил определен съответен режим на лични
контакти и присъдена в нейна тежест ежемесечна издръжка за детето.
От приложения препис на служебна бележка №229 от
13.11.2019г., изд. от ***се установява, че през учебната 2019/2020г. детето ***е
бил ученик в 6“б“ клас на соченото училище.
В хода на производството по делото са събрани гласни
доказателства по искане на ищеца.
Свидетелят ***С. сочи, че е брат на ищеца. Излага в
показанията си, че брат му работел като международен шофьор. Отсъствал около
месец и половина, за да осъществява възложените му курсове, след което почивал
за 3-4 седмици и тогава пребивавал в ***. Сочи, че през периодите на отсъствие
на бащата, за детето се грижел той и бабата по бащина линия. Излага, че обсъждали
в семейството въпроса за излизане на детето на екскурзия и почивка в чужбина и
по-конкретно в ***, където работел бащата.
Свидетелката ***, която е
майка на ищеца, излага в показанията си, че синът й работел като
международен шофьор и много пътувал, а през тези периоди от време основно тя се
грижела за детето ***. Излага също, че в семейството водили разговори за обсъждане на възможността за пътуване на
детето ***в чужбина за почивка и екскурзии.
В о.с.з. на 30.07.2020г. е изслушано детето ***, което
сочи, че баща му работел в ***, като се връщал и в ***. Сочи също, че живее при
своята баба по бащина линия и при чичо си, през времето, когато баща му е на
работа. Излага, че има желание да пътува с баща си в чужбина, но за по-кратки
периоди от време - само да гостува там
при баща си и на почивка. Твърди, че майка му не го била търсила и не общували
по никакъв начин с нея, както и не знаел къде се намирала тя.
Изслушаният социален работник ***излага, че при социалното
проучване и проведената по този повод среща с детето, то заявило, че нямало
желание да пътува в чужбина, т.к. не знаело езика на държавата, в която работел
баща му и не искало да ходи на място, където няма приятели. Изразява становище,
че не можело да се формира извод, че е в интерес на детето да пътува в чужбина,
доколкото не се знаело дали бащата няма да го взема на провежданите курсове за
превоз, а това не било в интерес на малолетния.
При установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :
Отнесеното към съда искане, предпоставящо произнасяне по реда на
спорната съдебна администрация, черпи правното си основание от чл. 127а, ал.2
от СК.
От събраните по делото доказателства, безспорно се
установи, че ищеца П.С. и ответницата М.К. са родители на детето ***, роден на ***г.
В
съответствие с разпоредбата на чл.29 от ЗБЛД, в тежест на детето и родителите
лежи задължението за подаване на заявление за снабдяване с лична карта в срок
до 30 дни след навършване на 14-годишна възраст. От данните по делото е видно, че за детето ***навършване
на сочената възраст предстои след около година – на 15.12.2021г. При това
претенцията се явява заявена в много ранен етап, но съдът счита, че следва да
се даде необходимото разрешение в настоящото производство, т.к. в противен
случай след период по-малък от година, на ищеца би се наложило отново да
отправи искането си, доколкото не може да се очаква съгласие от майката, която
трайно отсъства от живота на сина си.
При
решаване на въпроса дали да се даде исканото разрешение за пътуване на детето в
държави от ***заместващи съгласието на майката, съдът съобрази следното:
Република *** е член на ***и детето ***, като гражданин на държава-членка се
явява и гражданин на Съюза. Едно от основните права на гражданите на ЕС е правото им да се
придвижват и да пребивават свободно в рамките на територията на държавите
членки. Поради това
би било ограничаващо това основно право решение на съда, което не позволява
пътуване на детето в рамките на ***. Безспорно е и, че подобни пътувания биха довели до обогатяване на мирогледа и
общата му култура, биха съдействали за личностното му развитие и приобщаване
към живот в свободно и многонационално общество. Такова е и разбирането на бащата
за интересите на детето, но необходимото съгласие на майката за излизане от
страната не може да бъде взето, предвид трайното й дезинтересиране и отсъствие
от живота на сина й. Съдът счита, че от събраните доказателства не може да се
формира извод, че бащата би извел детето в чужбина при опасни за физическото и
психическото му здраве обстоятелства.
Съдът
счита също така, че следва да се даде разрешение за снабдяване на детето с
паспорт. До навършване на 14-годишната му възраст и снабдяване с лична карта,
пътуването му до държавите-членки би било възможно единствено с такъв личен
документ. В случай, че на малолетното дете се наложи да пътува на състезания,
свързани с практикувания спорт, в
държави извън ЕС, макар и да е снабдено с паспорт, ще е необходимо да отправи
изрично искане до съда за даване на разрешение.
Относно
срока, за който следва да бъде дадено разрешението за пътуване в държавите-членки
на ЕС, съдът счита, че претендирания срок до навършване на 18-годишна възраст е
подходящ, т.к. продължителността му се определя на около пет години и е
съответен на минималния срок, предвиден в ЗБЛД за документ за самоличност –
паспорт, за снабдяване с какъвто се и дава разрешение в случая.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да заплати на ищеца направените
по делото разноски за държавна такса в размер на 25лв., адвокатско
възнаграждение в размер на 300лв.и
възнаграждение на особен представител в размер на 180лв. или общо 505лв.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
РАЗРЕШАВА, на
основание чл.127а от СК, ДА СЕ ИЗДАДЕ при навършване на 14-годишна възраст ЛИЧНА
КАРТА на детето ***Д., роден на ***г., с ЕГН **********, с родители: майка М.М.К.
с ЕГН ********** и баща П.Д.С. с ЕГН **********.
НАСТОЯЩОТО решение
замества съгласието на майката М.М.К. с ЕГН ********** за издаване на лична карта на детето ***.
РАЗРЕШАВА, на
основание чл.127а от СК, ДА СЕ ИЗДАДЕ паспорт на детето ***Д., роден на ***г.,
с ЕГН **********, с родители: майка М.М.К. с ЕГН ********** и баща П.Д.С. с ЕГН
**********.
НАСТОЯЩОТО решение
замества съгласието на майката М.М.К. с ЕГН ********** за издаване на паспорт
на детето ***.
РАЗРЕШАВА, на
основание чл.127а от СК, детето ***Д., роден на ***г., с ЕГН **********, да
напуска пределите на Република *** и да пътува в чужбина до държави – членки на
***придружаван от бащата П.Д.С., без да
е необходимо за това съгласието на майката М.М.К. с ЕГН **********, за срок до
навършване на пълнолетие.
НАСТОЯЩОТО решение замества
съгласието на майката М.М.К. с ЕГН ********** за пътуване на детето ***в
чужбина до държави – членки на ***.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М.М.К.
с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на П.Д.С. с ЕГН
**********, сумата от 505лв.,
представляваща направени деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :