РЕШЕНИЕ №

                                 гр. Ловеч, 26.11.2019 година

                                        

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в закрито заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година в  състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА и в присъствието на прокурора ПАВЛИНКА КРЪСТИНОВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 4 по описа за 2019 година на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

              Производството е на основание чл.284 и следващите от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ и по реда на чл.203 от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.1 ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

             Административното дело е образувано по искова молба, уточнена с молба вх.№ 160/16.01.2019 г. на И.Т.И. с ЕГН ********** и настоящ адрес ***, първа група, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София, с искане да му бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 000 лева, причинени от незаконосъобразно бездействие на началника на следствения арест в гр. ***** при престоят му там в периода от 29.08.2012 година до 02.10.2012 година, с посочени в молбата правни основания чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и чл.284 ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Изпратено е по подсъдност от АдмС Велико Търново. Ищецът твърди за процесния период наличие на лоши битови и хигиенни условия, стрес, липса на престой на открито, вмирисани дюшеци и одеала.

              В съдебно заседание ищеца поддържа исковата претенция и моли да бъде уважена като основателна и доказана.

             Ответната страна Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” гр.София, чрез процесуалният си представител оспорва изцяло предявения иск с доводи, че е погасен по давност, като по същество заявява, че не претендира присъждане на разноски. В писменият отговор и по същество изтъква, че искът е допустим, но неоснователен, тъй като не е осъществено нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, администрацията на затвора не е поставила ищеца в неблагоприятни условия, което да доведе до страдание и унижаване на човешкото му достойнство. Направено е възражение за изтекла погасителна давност. Твърди се, че правото на иск след 02.10.2017г. е погасено по давност, съгласно чл.110 от ЗЗД. И след изтичане на давностния срок, правото на иск, за вземания на ищеца за обезщетение за претърпени вреди, се погасява, което има за последица неоснователност на предявената искова претенция. За началният момент на погасителната давност на иска за обезщетение за вреди се позовава на Тълкувателно решение № 3/22.04.2004г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 3/2004г.

             Представителят на прокуратурата ангажира становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Излага, че искът  е предявен след 02.10.2017 година, когато вече е изтекла давността. Изтъква, че давността не се прилага служебно от съда, но, тъй като такова възражение е направено в писмения отговор от ответника, то се поддържа и към момента от останалите страни в процеса счита, че само на това основание искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

               Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:    

               Претенцията на ищеца е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от незаконосъобразни бездействия на длъжностно лице от администрацията на следствения арест в гр.***** в периода 29.08.2012 година до 02.10.2012 година. 

              Според представената по делото Справка, ишецът е постъпил в Ареста-***** на 30.08.2012 г. с постановление №7520 от 30.08.2012 г. на Районна прокуратура гр. *****, по ДП № 01- 861/2012 г. по описа на Първо РУ-*****, ДП №2041/2012г. по описа на Районна прокуратура гр.*****. На 02.10.2012 година мярката за неотклонение “задържане под стража“ е променена в мярка за неотклонение “домашен арест“, с протокол на Окръжен съд-***** по ВЧН № 1056/2012г., председател П.С..

              На 30.10.2018г. ищецът е постъпил в затвора в гр. Ловеч в качеството на обвиняем с мярка за неотклонение „задържане под стража“, взета с Определение № 730/07.09.2018г. по ЧНД № 1639/2018г. по описа на PC - Велико Търново, влязло в законна сила на 11.09.2018г.

              Видно от представената на лист 44 по делото справка, при приемането на И. в Арест-*****, са били осигурени необходимите спални принадлежности и е настанен в помещение №8, като в самото помещение има санитарен възел, състоящ се от тоалетна чиния, мивка, захранване и постоянно течаща вода. В тази връзка на същия са осигурени спални принадлежности /дюшек, калъфка, одеало и чаршаф/, съгласно приложената Разписка за получени при настаняването спални принадлежности от задържаното лице /на л.91/

            Осигурен е достъп до дневна и слънчева светлина, достигаща през изградения отвор на самата врата. Според справката, арестът разполага и с общ санитарен възел-баня с осигурен постоянен достъп на топла и студена вода. На задържания е осигуряван и достъп до телефон, съгласно чл.281 и чл.79 от ППЗИНЗС. Посочено е, че в  досието на задържания няма архивирани жалби, подадени през деловодството на Ареста. Относно извършването на ремонтни дейности в Ареста, е приложено копие на докладна записка с рег.№3475 от 13.10. 2010 г. на гл.инспектор П.М.-началник на сектор „Арести“ при ОС„ИН“-*****. Посочено е, че за процесния период, Арест-***** е бил към Областна служба “Изпълнение на наказанията“ /ОС/”ИН”/ - *****, който е закупувал препаратите за почистване, като същите са раздавани от домакина, обслужващ сектор „Арести“ и сектор „Пробация“ към ОС “ИН“-*****.

               С докладна записка на л.л.86-89 от делото е докладвано относно актуално материално битово състояние на сектор Арести при ОС „ИН“-*****, че ареста се намира в сградата на втория етаж на сградата в северното и западното крило с изглед към вътрешния двор, пуснат е в експлоатация през 1973 година с разгъната застроена площ 221.5 кв.м., от които жилищна площ за задържани, разгъната застроена площ 143.1 кв.м., общи помещения /коридори, склад/, разгъната застроена площ 81.6 кв.м., санитарен възел разгъната застроена площ 5.9 кв.м. състоящ се от: баня с три душа и ел. бойлер 300 л. за топла вода, мивка, тоалетна и място за подържане на хигиена и пране.

                 В ареста са изградени 15 броя килии за настаняване на задържани лица под стража с капацитет тридесет и осем легла- 12 килии за пълнолетни лица с капацитет 3 легла, 1килия за непълнолетни с капацитет 2 легла, 1 килии за жени с капацитет 2 легла и 1килия за болни с капацитет едно легло.

                 Килиите са разположени под формата на буквата “Г”. От № 1 до № 6 са разположени в северното, а от № 7 до № 15 в западното крило на сградата. Между килия № 6 и № 7 се намира санитарен възел, състоящ се от баня, тоалетна и мивка за подържане на лична хигиена и пране на бельо. Има склад за съхранение на вещи на задържани лица под стража. Телефона за провеждане на телефонни разговори от задържани лица е монтиран пред склада. Всяка килия е оборудвана с легла, шкафчета за лични вещи и храна на задържаните, мивка, санитарен възел с постоянно течащта вода. Изкуственното осветление е изградено от две насочващи се ел. тела с реостатен ключ с възможност да се регулира силата на светлината.                              

              Вратите на килиите са метални с тройно заключване и отверстие с решетка за пряк достъп на дневна светлина и естествена вентилация. Изкуствената вентилация се осъществява от ел. вентилатор разположен в тавана непосредствено над санитарният възел. Ареста е климатизиран с два броя климатици. Има система за видео наблюдение. Непосредствено пред килийните помещения е разположен коридора в които е разположен пост № 1 и стена с прозорци и решетки с изглед към вътрешният двор на сградата. Ареста разполага с два изхода, авариен разполажен между банята и склада с врата и решетка които са постояно заключени и основен които отделя админстративната час от ареста, същият е оборудван с метална врата с дистанцианно отваряне от дежурната стая.  В източната страна на ареста се намира админстративната част състояща се от; дежурната стая, стаята на младши инструктора по охраната /същевремено за приемна на новозадържани, обиск при извеждане и пребиране на обвиняеми, медицински прегледи и обща стая /и битовата стая за надзорно - охранителният състав общо три помещения с разгъната застроена площ общо 37.5 кв.м.

              На първият етаж в северното крило на сградта има предоставени три кабинета за времено ползване единият е обособен и оборудван, като стая за среща със защитници и провеждоне на свиждания. Снабдяването и храненето на задържаните се осъществява с топла котлова храна доставяна три пъти на ден с конвойният автомобил от кухнята на затвора гр. *****, като се спазват стриктно санитарните изискванията на ЗИНЗС, ППЗИНЗС и заповета за вътрешният ред в арестите.  

               Медицинското обслужване на задържаните в ареста и снабдяването с лекарства се осъществява  съгластно изискванията на ЗИНЗС, ППЗИНЗС, заповета за вътрешният ред в арестите и Наредба за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода.

               Според данните по делото Ареста - ***** е временно затворен на 17.11.2009г. за извършване на основен ремонт до отпадане на необходимостта, и на 10.03.2010 г. е отворен след извършен основен ремонт на килийните помещения. Във всяка килия има изграден санитарен възел и мивка с постоянен достъп до течаща вода и пряк достъп на дневна светлина. Основният ремонт е извършен от ДП „Фонд затворно дело“ при Затвора гр. ***** за времето от 17.11.2009г. до 10.03.2010 г. включително, като за този период са извършени следните дейности: Старата дървената дограма от средата на миналият век е подменена с нова PC дограма е просторни стъклопакети, които значително увеличили достъпа на дневна светлина до килиите, намалил се шума и се подобрила естествената вентилация, коридорите станали просторни. Старият дървен под в килийните помещения е подменен с подова настилка от гранитогрес, общо 131 кв.м. Изградени са мръсна канализация за фекални води и канализация за чиста, студена вода във всяка килия общо към 245л.м. тръбопроводи. Извършина била цялостна шпакловка и боядисване с латексова боя и фасаген, в меки тонове, действащи успокояващо на човешката психика, включително и на стълбището към него. Подменени били старите дървени, не функционални врати с нови железни с просторни отвори, решетки и капаци е възможност за пряк достъп на дневна светлина и възможност за получаване на котлова храна без да се отварят. Монтирани били мивки и били изградени самостоятелни санитарни възли във всяка килия, облицовани с фаянс общо 32 кв.м., с което се осигурило постоянен достъп до течаща вода и санитарен възел. Леглата били отремонтирани и облицовани цялостно с ламарина, с цел да бъдат по удобни, монтирани били шкафове за лични вещи на всеки задържан, който имал право да държи при себе си. Между стените на килиите били вградени парни радиатори, със захранване от централата на ОД на МВР ***** през зимния период. Изцяло била отремонтирана общата баня със санитарен възел за задържаните лица, поставена била нова подова настилка от терекота и стенит облепили с фаянс, монтирани били три душа и  поставили нов 300 литров ел.бойлер.

                Във връзка с ремонта била изградена 12V ел. система, обща антена и окабеляване за ефирна телевизия за нуждите на задържаните. Изцяло подменили изкуственото осветление на килиите с възможност за регулиране силата на светлината. Ареста бил климатизитан с 2 бр. климатизатори, които подържат необходимата температура през съответните сезони в изискуемите температурни граници, като килиите разполагат с вентилационна система.

                В Ареста била изградена модерна система за видео наблюдение и контрол, мониторите за наблюдение са изведени в дежурната стая с възможност на запис до един месец без звук. Изградена била модерна стая за провеждане на свиждания и срещи със защитници на задържаните лица, с изградена домуфонна система според изискванията на ЗИНЗС. Посочено е, че Ареста не разполага с място за престой на открито, като в тази връзка се водят преговори за изясняване собственноста на имота, между институциите и получаване на разрешително за строеж.

               След изготвена оценка на риска, ищецът  е настанен в обща килия. В медицинска справка на задържания под стража /л.93/, е отразено, че в момента е без оплаквания от здравен характер. Приложен е амбулаторен журнал за извършените медицински прегледи от фелдшера на арест *****.

             Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:   

             Ангажираната в исковата молба разпоредба на чл. 284 ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, предвижда че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.

                Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За нарушение на тази забрана се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

               Предвид нормативната рамка и с оглед  установената фактическа обстановка съдът намира, че ищецът е легитимиран от закона правен субект с право да предяви иск за доказване нарушение на чл.3 от ЗИНЗС като лице, задържано под стража.

                Според чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284 ал.1 от с.з. се разглежда по реда на глава единадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/, а ал.2 на текста сочи като ответници органите по чл.284 ал.1 ЗИНЗС, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според правилото на чл.205 от АПК са юридическите лица, представлявани от органа /в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията/, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” се явява пасивно легитимирана страна, т.к. упражнява общо ръководство и контрол на местата за лишаване от свобода и арестите, в който смисъл има правосубектност да бъде надлежен ответник по делото.    

              Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” със седалище София съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите и арестите, какъвто е и ареста в гр.*****, са нейни териториални поделения /чл.12 ал.3 и чл.16 ал.2 от ЗИНЗС/. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на ареста и длъжностни лица в системата на тези администрации, отговаря юридическото лице. При това, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” има както процесуална, така и материално правна легитимация да отговаря по предявеният иск.   

                Следователно исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с  чл.284 от ЗИНЗС. Твърдяното незаконосъобразно бездействие на служител от администрацията на ареста гр.***** представлява административна дейност по своя характер, доколкото осъществяваната от тези длъжностни лица специализирана дейност по изпълнение на наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“ не се ограничава с прилагане на законово предвидените ограничения във връзка с изпълнението на мярката, а обхваща и дейност по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статут.  Искът е предявен пред компетентния съд, при спазване правилата за родова и местна подсъдност. По силата на  чл.285 ал.2 от ЗИНЗС, искът по чл. 284 ал.1 от с.з.,  се предявява пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения. В същия смисъл е и актуалната редакция на чл.7 от ЗОДОВ.

                Съгласно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като отговорността се реализира по реда на чл.203 и сл. от АПК, а чл.284 ал.1 от ЗИНЗС урежда тази отговорност по отношение на лицата, лишени от свобода, при наличие на вреди, причинени от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС. Доколкото предявеният иск се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни бездействия при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна дейност от длъжностно лице в ГДИН, следва да се приеме от формална страна, че са налице специфичните предпоставки по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС. Ето защо съдът приема, че предявеният срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” осъдителен иск с правно основание  чл.284 от ЗИНЗС, е процесуално допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК. Разгледан по същество е неоснователен по следните съображения:

                  С чл.128 ал.1 т.5 от АПК исковете за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, като вид искове за непозволено увреждане, са изключени от подведомствеността на гражданския съд и се разглеждат по реда на АПК като специален закон.

                В съответствие с чл.203 ал.1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Според текста на чл.203 ал.2 от АПК, за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

                Относно  чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, следва да се има предвид, че нормата е с материално правен характер, тъй като сочи изрично предпоставките, при които може да бъде ангажирана отговорността на държавата - вреди, причинени от нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС.

               Ето защо, за да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението имуществена или неимуществена вреда в правната сфера на ищеца. 

               Съответно, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл. 3 ал.1/, както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3 ал.2/.

                Ако с разпоредбата на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС относно неимуществените вреди е въведена законовата презумпция, че настъпването им се предполага до доказване на противното, то доказването на фактическите основания, причинили вредите, е подчинено на изискванията на общия исков процес и е в тежест на страната, която ги твърди.

                 Редът на изпълнение на мярката за неотклонение „задържане под стража“ е регламентиран освен чрез правните норми в Част ІV ЗИНЗС и чрез препращане към реда на изпълнение наказанието лишаване от свобода, доколкото не е предвидено друго. Съгласно чл.240 ал.1 от ЗИНЗС, доколкото в тази част не се предвижда друго, разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража. Приложими са следователно разпоредбите на чл.43 ал.4 и 5, чл.86 ал.1 т.1 ЗИНЗС, чл.20 и чл.21 от ППЗИНЗС.

                В случаят не са налице законоустановените елементи от фактическия състав  и съдът счита, че за ищеца  не е възникнало субективното право да претендира обезщетение за вредите, причинени от незаконни действия/бездействия на длъжностно лице на ответника. Отделно, това субективно право не е неограничено във времето, а следва  да бъде упражнено в определен от закона срок. След изтичането на същия правото да се иска изпълнение не се погасява по силата на закона и служебно от съда, а само при направено възражение от страна на ответника.  В конкретният случай съдът счита, че правото на обезщетение за вреди е погасено по давност и възражението на ответника в тази връзка е основателно.  Съображенията за това са следните:

                Отговорността на държавата и общините за вреди по чл.203 от АПК, във вр. с чл.284 от ЗИНЗС и чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е обективна отговорност, защото не е обвързана с наличието или липсата на вина у длъжностното лице-пряк причинител на вредите. 

                От представените по делото доказателсва безспорно се установява, че исковата молба е подадена на 19.12.2018 година пред Административен съд Велико Търново. Последният с определение №468 от 27.12.2018г. прекратява производстото по образуваното пред него а.д.№907/2018г. и изпраща по подсъдност на Административен съд-Ловеч така предявеният от И. иск с правно основание чл.203 от АПК, във вр. с чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и чл. 284 ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Претендираните имуществени вреди са за периода 29.08.2012 година до 02.10.2012 година.

                     Нормата на чл.203 ал.2 от АПК предвижда за неуредените въпроси за имуществената отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани да се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ или на ЗИНЗС за вреди. В приложимия към касуза ЗИНЗС не се урежда въпросът за погасителната давност и в частност за началния момент, от който същата започва да тече, както и давностният срок за погасяване на правото да се търси обезщетение от държавата за причинени вреди от имуществен или неимуществен характер. Такава уредба липсва и в ЗОДОВ. Предвид §1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските  закони. В тази връзка  приложение следва да намерят разпоредбите на Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, уреждащ института на погасителната давност. Съгласно чл.120 от ЗЗД съдът не прилага давността служебно, а следва да се предяви, като възражение. И в случая от страна на процесуалния представител на ответника в производството е направено възражение за изтекла погасителна давност на претендираното с исковата молба вземане. Доколкото възражението за погасяване на вземането по давност е правоизключащо възражение, с оглед неговото изразяване, съдът дължи произнасяне относно това дали претендираното вземане е погасено по давност. 

              Погасителната давност, уредена в чл.110 - чл. 120 от ЗЗД, представлява институт на материалното гражданско право, което се упражнява чрез възражение и намира приложение и при ангажиране отговорността на държавата и общините. Съгласно чл. 110 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/, с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а в чл. 114 от ЗЗД е посочено, че давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като давността не се прилага служебно /чл.120 ЗЗД/. Задължението за обезщетение, след изтичане на този срок, може да бъде осъществено единствено доброволно /по аргумент от чл.118 от ЗЗД/. Видно от съдържанието на цитираните норми, с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Съответно с изтичането на давността и при направено възражение от насрещната страна вземането се погасява, респективно предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен поради изтичането на давностния срок.

               Началният момент на погасителната давност на иска за обезщетение за вреди е определен с Тълкувателно решение № 3/22.04.2004г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 3/2004г. Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005г. на ВКС по т.гр.д. № 3/2004г., ОСГК, при незаконни фактически действия или бездействия на администрацията вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на тяхното преустановяване. От този момент съгласно цитираното тълкувателно решение започва да тече погасителната давност за тези вземания. При незаконни действия или бездействия на административните органи, /вкл. от специализираните органи по изпълнение на наказанията/  началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е моментът на тяхното преустановяване. От така определеният момент на изискуемост, започва да тече погасителната давност и се дължи мораторна лихва. Това тълкувателно решение е задължително за съдилищата на основание чл.130 ал.2 от Закона за съдебната власт  и въз основа на него следва да се приеме за безспорно, че погасителната давност в случая започва да тече от момента на преустановяване на незаконосъобразните бездействия на администрацията.

                 В случая вземането на И. за обезщетение за вреди, претерпени в резултат от незаконосъобразно бездействие на длъжностно лице на ответника в периода 29.08.2012 година до 02.10.2012 година, е възникнало, съответно и станало изискуемо на 02.10.2012г. Това е деня, следващ датата, на която е преустановен престоя и изменена мярката за неотклонение от задържане в такава на домашен арест, при описаните условия, с които ищецът свързва наличието на незаконосъобразна деятелност.

                  В този смисъл за претендирани вреди в резултат на незаконосъобразни действия / бездействия, осъществени на 02.02.2012 г., срокът, до който ищецът е имал възможност да претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица на ответника е 02.10.2017г.  Именно от тази дата обезщетението става изискуемо и започва да тече давностният срок, пред вид данните, че на 02.10.2012г. е изменена мярката му за неотклонение в такава с домашен арест. След 02.10.2017 година  вече е изтекъл периодът, през който ищецът е имал възможност да претендира обезщетение за неимуществени вреди, причинени от бездействието на администрацията на ареста в гр.***** от 02.10.2012 год. до 02.10.2017 год. и т.к. давността действа като отрицателна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск, следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По правната си същност предявеният иск е осъдителен. Интересът от осъдителния иск е налице, когато ищецът твърди, че притежава изискуемо притезание срещу ответника, което последният не удовлетворява. Истинността на това твърдение е по основателността   на иска, защото дали вземането съществува и дали то е изискуемо, е въпрос на основателност на иска, по която съдът се произнася с решение. Предвид горното и наред с обстоятелството, че настоящата искова молба е подадена в АдмС В.Търново на 19.12.2019 г., то възражението на ответната страна, че искът е погасен по давност се явява основателно.

              От изложеното следва изводът, че към датата на предявяване на исковата молба, правото на иск за претендираното обезщетение е погасено, поради изтичане на предвидената от закона погасителна давност. Наличието на възражение, направено от ответника в настоящото производство, както и от представителя на окръжна прокуратура, обосновава неоснователност на предявеният иск поради изтекла погасителна давност.

                Искането за обезщетяване на вреди, основано на твърдяни незаконосъобразни фактически действия или бездействия на администрацията, произтича от признаването им за незаконни, като незаконосъобразността на действието и/или бездействието се установява от съда пред който е предявен иска за обезщетение – чл. 204 ал. 4 АПК. Това дължимо установяване обаче не отрича приложното поле на погасителната давност относно претендираното вземане.
                При приложението на чл.110 от ЗЗД, във връзка с § 1 от ЗР на ЗОДОВ следва да се приеме неоснователност на предявения иск, като погасен по давност. Поради това съдът не дължи разглеждането му по същество.  

                  Въпреки това, за пълнота съдът ще изложи мотиви в тази връзка. За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.З от ЗИНЗС и настъпила, в резултат на нарушението, неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС, оборима презумпция. За квалифицирането на едно бездействие /действие като незаконосъобразно е необходимо да бъде установено неизпълнение/изпълнение на задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията, което задължение е регламентирано в нормативен акт.

               Събраните по делото доказателства сочат, че не е осъществено нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, администрацията на затвора не е поставила ищеца в неблагоприятни условия, което да доведе до страдание и унижаване на човешкото му достойнство.

                Съдът намира, че в настоящото производство не се установява и намерение у затворническата администрация, в частност на началника на Ареста ***** за унижаване или принизяване на лишения от свобода чрез поставянето му в неблагоприятни условия. Налице са доказателства, че администрацията е направила необходимото, за да осигури нормални от гледна точка на заявената претенция условия за живот на задържаното в ареста лице - извършвани са действия по основен ремонт на помещенията за подобряване на битовите и хигиенни условия, помещенията са оборудвани със санитарен възел, състоящ се от тоалетна чиния, мивка, захранване и постоянно течаща вода, осигурени са спални принадлежности, отопление, осветление, медицинско обслужване, вкл. са преприети действия за огигуряване  престой на открито.   

               При съобразяване на установените факти и приложимата правна уредба настоящият съдебен състав намира, че не е доказано бездействие на началника на ареста по отношение на ищеца във връзка с изпълнение на задълженията по ЗИНЗС, Правилника за прилагането му и Наредба №2/22.03.2010г. на МП /ДВ, бр.31/23.04.2010г. Съдът намира за недоказан и фактът на причинени на ищеца вреди по вид и размер, описани в исковата молба, подлежащи на компенсация. С оглед събраните по делото доказателства съдът счита, че дори и в процесния период ищецът да е изпитал дискомфорт, то той не надхвърля по характер и интензитет неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането в място за лишаване от свобода. Предпоставка за реализиране отговорността на държавата за вреди е и наличието на пряка и непосредствена връзка между твърдяните бездействие и причинени вреди, която връзка с оглед гореизложеното за недоказаност на другите елементи от фактическия състав също се явява недоказана. От събраните по делото доказателства не се установява доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, както и поставяне на лицето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, които да уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

                Следва да се съобрази, че на обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са и пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него или от незаконосъобразно бездействие на администрацията.

                Ефектът от незаконосъобразното бездействие на затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени   вреди следва да се отчита в съвкупност от преживяното.  

                Такова разрешение на въпроса дава разпоредбата на чл. 284 ал.2 от ЗИНЗС, според която в случаите по чл. 3 ал. 2 от с.закон съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

                Разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС, въвежда законови гаранции за съществуването на нормални условия в местата за лишаване от свобода. Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение, като задължава Държавата да осигури на лишените от свобода, от една страна, условия, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани.

             На ищеца безспорно е осигурена такава среда, както се посочи по-горе. Не се установи унизително и обидно отношение или нечовешко третиране, съответно нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, при което неприложима се явява и разпоредбата н ачл.284 ал.5 от ЗИНЗС. Горното от своя страна също сочи на неоснователност на предявения иск по чл.284 от ЗИНЗС.

               Не са налице и твърдените от ищеца претърпени неимуществени вреди, описани в исковата молба, най-общо като стрес. По делото липсват данни за това в резултат на увреждане за ищеца да са настъпили отрицателни последици, засягащи неблагоприятно защитени от правото негови неимуществени интереси, а още по-малко за това последиците да следват закономерно от бездействието на длъжностно лице от Ареста ***** по силата на безусловно необходимата връзка между тях.

             След като не са налице кумулативно изискуемите предпоставки за основателност на иска по чл.284 от ЗИНЗС, то последица от това е отхвърляне на предявения иск. Липсата на който и да е от елементите от фактическия състав е достатъчно основание искът да бъде отхвърлен. След като фактическият състав на чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС не е осъществен, за ответната страна не възниква задължение за заплащане на обезщетение.

              По тези съображения,исковата претенция се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена като такава.

              Водим от горното и на основание чл.172 ал.1 и ал.2, във вр. с чл.203 от Административно процесуалния кодекс, Ловешкият административен съд, четвърти състав

               РЕШИ:

               ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Т.И. с посочен адрес ***, първа група, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София, иск за заплащане на сумата от 7 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на началника на следствения арест в гр. ***** при престоят му там в периода от 29.08.2012 година до 02.10.2012 година, с правно основание чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и чл.284 ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, като неоснователен.                        

           Решението подлежи на обжалване чрез Ловешки административен съд пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

              Препис от решението да се изпрати на страните по делото.

 

 

                                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: