РЕШЕНИЕ
№ 367
гр. Видин, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Тодор Г. Попиванов
при участието на секретаря Полина П. Каменова
като разгледа докладваното от Тодор Г. Попиванов Гражданско дело №
20221320100479 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 127, чл.
143 и чл. 149 от СК от М. И. И., ЕГН ********** и И. А. К., ЕГН
**********, действащ със съгласието на майка си М. И. И., и двамата с адрес:
гр. Видин, ж.к. “Б.“ бл. 1, вх. Е, ап. 24 против А. В. К., ЕГН **********, с
адрес: с. Варненци, общ. Тутракан, обл. Силистра, ул. „Плиска“ № 3.
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права са:
наличието на съвместно съжителство на съпружески начала между страните
от 2004 г. до 2017 г., от което съжителство на 05.01.2006 г. им се е родило
детето И. А. К.. Поддържа се от ищцата, че след май месец 2018 г. бащата се е
обаждал по телефона неколкократно на детето, след което престанал. Сочи, че
до началото на 2020 г. същият плащал месечна издръжка на детето в размер
на 100.00 лева, а след това до месец февруари 2022 г. плащал издръжка по
150.00 лева, като за месец март 2022 г. не платил никаква издръжка.
Поддържа се още, че от доста години основно майката с помощта на
родителите си се грижи за сина си. Излага, че към датата на подаване на
исковата молба детето е ученик в девети клас на ПГ „Михалаки Георгиев“ гр.
Видин, че същото расте и са му нужни повече финансови средства за
задоволяване на потребностите му от храна, дрехи и учебни пособия и
1
материали за учебните занятия в училище.
След допусната конкретизация на исковата молба в съдебно заседание
на 27.02.2023 г. се иска от ищцата, съдът да постанови решение, с което да й
предостави упражняването на родителските права върху детето И. А. К.; да
определи режим на лични контакти на детето с ответника; да осъди бащата А.
В. К., да заплаща месечна издръжка за детето си И. А. К., в размер на по
250.00 лева, считано от 18.03.2022 г. до настъпване на обстоятелства,
обуславящи изменение или прекратяване на основанието за даването й по
банков път на следната банкова сметка: BG35FINV91501017568684.
Претендира също издръжка за минало време в размер на по 250.00 лева на
месец, считано от 18.03.2021 г. до 18.03.2022 г. /датата на подаване на
исковата молба/. Претендира пресъждане на разноските по производството.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е подал писмен
отговор, в който е оспорил твърденията на ищцата в исковата молба. Твърди,
че винаги и по всякакъв повод е давал пари и подаръци на детето. Сочи, че
плащал телефона на детето, но след като в два или три поредни месеца
сметките били по 300-400 лева помолил ищцата да осъществява контрол над
разговорите на детето – алтернативно тя да заплаща телефона, след което
детето практически останало без телефон, тъй като същият бил спрян.
Ответникът излага, че причината ищцата да иска по-висока издръжка е, че
същата не работи, също така и не желае да работи. Твърди, че същата
постоянно взема кредити и не може да ги върне. Посочва, че винаги той е
работел, като твърди, че получава в момента минимална работна заплата,
освен това има нова съпруга и семейство, за което да се грижи. Поддържа, че
живее в квартира под наем и едва покрива собствените си нужди и тези на
семейството си, поради което няма възможност да отделя повече средства от
тези, които е плащал към датата на предявяване на исковата молба. Възразява
упражняването на родителските права да се осъществява изцяло от майката,
счита, че и двамата следва да продължат да полагат грижи за детето.
В съдебно заседание на 06.03.2023 г. ответникът е предложил на ищцата
спогодба в смисъл упражняването на родителските права върху детето да се
предоставят на майката, да се определи подходящ режим на лични контакти
на детето с бащата, както и е предложил да заплаща издръжка в размер на
200.00 лева по иска по чл. 143 от СК, но ищцата не се е съгласила и спогодба
2
не е била постигната. Ответникът оспорва иска чл. 149, във връзка с чл. 143
от СК и моли същият да се отхвърли.
Не са налице са обстоятелства, които се признават от ответника и които
не се нуждаят от доказване.
Доказателствената тежест се разпределя както следва: В тежест на
ищцата е да докаже, че страните са родители на детето И. А. К., че детето не е
навършило пълнолетие, че от фактическата раздяла ищцата упражнява сама
родителските права върху детето, че притежава необходимият родителски
капацитет да упражнява сама родителските права върху детето, както и
размера на претендираната издръжка съобразно нуждите на детето. В тежест
на ответника е да установи, че е заплащал издръжка на детето за исковия
период, в случай че е налице това обстоятелство.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначен е и е
приет социален доклад.
Съдът, преценявайки изложеното в исковата молба, становището на
ответника и събраните по делото писмени и гласни доказателства, в
съвкупност и по отделно, приема следното от фактическа страна:
Видно от представеното по делото удостоверение за раждане, страните
по делото са родители на детето И. А. К..
Видно от същото, детето е родено през на 05.01.2006 г. и е
непълнолетно.
От изготвения по делото социален доклад се установява, че след
раздялата между родителите грижи по отглеждането и възпитанието на детето
се полагат от единствено майката. Заключението на доклада е, че към
настоящия момент майката е задоволила всички базови и индивидуални
потребности на детето и че му е осигурила стабилна и сигурна семейна среда.
Разпитаният по делото свидетел Б.В.В. установява, че познава майката
и детето от около пет години, не познава ответника. Свидетелства, че от както
ги познава майката гледа детето, като бабата по майчина линия помага.
Доколкото същият знае, казва, че от както познава майката и детето, бащата
не дава издръжка. Твърди, че разходите за отглеждане на дете са големи, като
само учебниците на детето струват повече от двеста лева.
От правна страна: Налице е спор между страните в качеството им на
3
родители на детето И. А. К., ЕГН **********, относно упражняването на
родителските права, личните отношения и издръжката. Ответникът не
претендира предоставяне на родителските права върху детето и чрез
процесуалния си представител е предложил спогодба на ищцата в този
смисъл, като в хода по същество процесуалния представител на ответника е
заявил, че същият желае следният режим на лични контакти с детето: всяка
втора и четвърта събота и неделя от месеца, както и едни месец през лятото,
който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката. При така
събраните доказателства, преценени в съвкупност и по отделно съдът намира,
че родителските права върху И. А. К., ЕГН **********, следва да бъдат
предоставени на майката, при която да бъде и местоживеенето на детето.
Следва да се пресъди традиционния режим на лични контакти на бащата с
детето, а именно: бащата да има право да вижда детето и да го взема при себе
си всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, от 10.00 часа на
съботния ден до 17.00 часа на неделния ден, както и един месец през лятото,
който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, след което да
връща детето на майката по местоживеенето й.
Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на
лицето, което я дължи. В ал. 2 на чл. 142 от СК е посочено, че минималната
издръжка на детето е равна на 1/4 от минималната работна заплата за
страната. Към момента МРЗ е 780.00 лева и минимума издръжка е в размер на
195.00 лева.
Съобразявайки данните по делото, липсата на удостоверение за доходи
на ответника, предложената от него спогодба в смисъл да заплаща издръжка в
размер на 200.00 лева, както и разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК, Съдът
приема, че за издръжката на детето ответникът ще следва да заплаща месечно
по 200.00 лева, а остатъкът до пълния необходим размер ще се осигурява от
майката на детето.
Началният момент, от който се дължи настоящата издръжка, е датата
на предявяване на иска - 18.03.2022 г.
Съобразявайки, че по делото не се представиха доказателства за
доходите на ответника и такива за невъзможност за даване на издръжка, а
така също и фактът, че ответникът е в трудоспособна възраст, Съдът приема,
4
че е във възможностите му да осигурява и дава определената издръжка.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че ответникът ще следва да
бъде осъден да заплаща месечна издръжка на непълнолетното си дете И. А. К.
в размер на 200.00 лева месечно, считано от 18.03.2022 г., ведно със
законната лихва при забава.
Съдът взе предвид и обстоятелството, че грижи по отглеждане и
възпитание на детето се полагат изцяло от майката, от които бащата е
напълно освободен.
Съдът счита предявеният иск по чл. 149, във връзка с чл. 143 от СК за
неоснователен по следните съображения: Видно от посоченото в исковата
молба самата ищца твърди, че до месец февруари 2022 г. ответникът й е
заплащал издръжка за детето в размер на 150.00 лева. Към 2022 г.
минималният размер на издръжката е бил в размер на 177.50 лева, т.е.
ответникът е заплащал малко под минималния размер издръжка. По делото не
са представени доказателства за трудовите доходи на ответника към 2022 г.,
поради което съдът приема, че същият е получавал минимална работна
заплата, изхождайки от неговите твърдения в отговора на исковата молба,
които не са оспорени по никакъв начин от ищцата. С оглед горното съдът
счита, че ответникът до февруари месец 2022 г. е заплащал на ищцата
издръжка от 150.00 лева месечно, поради което искът по чл. 149, във връзка с
чл. 143 от СК за заплащане на издръжка за периода от една година преди
датата на подаване на исковата молба – 18.03.2022 г. се явява неоснователен,
поради което следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ищцата претендира разноски в размер на 30.00 лева за платена
държавна такса и 900.00 лева - адвокатско възнаграждение.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие
внесеното адвокатско възнаграждение от ответника е в размер на 150.00 лева.
Съдът счита, че предвид особеностите на настоящото производство,
което е по спорна съдебна администрация, в което не се признава или отрича
съществуването на материални права, а само се оказва съдействие от страна
на съда за тяхното упражняване, разпоредбата на чл. 78 от ГПК разноските да
се присъждат съобразно изхода на спора, не намира автоматично приложение,
5
поради което разноските по делото следва да останат за страните така, както
са направени.
В този смисъл и Определение № 385/25.08.2015 по дело № 3423/2015 на
ВКС, ГК, I г.о., докладчик съдията Маргарита Соколова: Правилото за
присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери
приложение в делата по чл. 127, ал. 2 СК пред първата инстанция. Това
разрешение следва от характера на производството на спорна съдебна
администрация, приложима при спор относно родителските права в случаите,
когато родителите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение. За
разлика от исковото производство, в него не се решава със сила на пресъдено
нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално
право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на
родителските права, признати и гарантирани от закона, така че липсва
типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и
ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за
защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или
непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в
първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила, независимо от изхода на спора.
Предвид изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса върху размера на присъдената издръжка, а именно сумата в
общ размер от 288.00 лева по сметка на Районен съд – Видин.
Воден от горното Съдът,
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ родителските права върху роденото от страните дете
И. А. К., ЕГН **********, на неговата майка и законен представител М. И.
И., ЕГН ********** с адрес: гр. Видин, ж.к. „Б.“ бл. 1, вх. Е, ап. 24, като
определя местоживеенето на детето да е при майката. За осъществяване на
лични контакти с детето, бащата А. В. К., ЕГН **********, ще има право да
вижда и взема при себе си детето И. А. К., ЕГН ********** всяка втора и
четвърта събота и неделя от месеца, от 10.00 часа на съботния ден до 17.00
часа на неделния ден, както и един месец през лятото, който да не съвпада с
платения годишен отпуск на майката, след което да връща детето на майката
6
по местоживеенето й.
ОСЪЖДА А. В. К., ЕГН **********, с адрес: с. Варненци, общ.
Тутракан, обл. Силистра, ул. „Плиска“ № 3, да заплаща месечна издръжка на
детето И. А. К., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител М. И. И., ЕГН ********** с адрес: гр. Видин, ж.к. „Б.“ бл. 1, вх.
Е, ап. 24, в размер на 200.00 /двеста/ лева месечно, считано от 18.03.2022 г.,
ведно със законната лихва при забава до отпадане, изменение или
прекратяване на основанието й за плащане по банков път по следната банкова
сметка: IBAN: BG35FINV91501017568684.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. И. И., ЕГН ********** и И. А. К., ЕГН
**********, действащ със съгласието на майка си М. И. И., и двамата с адрес:
гр. Видин, ж.к. “Б.“ бл. 1, вх. Е, ап. 24 против А. В. К., ЕГН **********, с
адрес: с. Варненци, общ. Тутракан, обл. Силистра, ул. „Плиска“ № 3, иск с
правно основание чл. 149, във връзка с чл. 143 от СК за заплащане на
издръжка за минало време в размер на по 250.00 лева месечно, считано за
една година преди предявяване на исковата молба, а именно за периода от
18.03.2021 г. до 18.03.2022 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА А. В. К., ЕГН **********, с адрес: с. Варненци, общ.
Тутракан, обл. Силистра, ул. „Плиска“ № 3, да заплати държавна такса върху
пресъдената издръжка в размер на 288.00 лева в полза на Районен съд -
Видин.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Видин в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
7