Решение по дело №1326/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 264178
Дата: 24 юни 2021 г. (в сила от 24 юни 2021 г.)
Съдия: Соня Николова Найденова
Дело: 20201100501326
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№……………/24.06.2021 г., гр. София

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети март през  2021 година, в следния   състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ :  СОНЯ  НАЙДЕНОВА

                                                                мл.съдия  МАРИЯ ИЛИЕВА

 

секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско     дело    номер   1326  по    описа   за  2020  година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

            С решение № 184765 от 06.08.2019 г., постановено по гр.д. № 38837/2012 г. на СРС, 173 състав, е признато за установено в производство по чл.422 от ГПК, че  Г.П.С. дължи на етажните собственици на сграда № 2 от ж.к. „Сидер Лодж - 4", находища се в град Банско, м. „Страгите", имот № 156075, следните суми: 8215,72 лева - сбор от дължими от нея като собственик на обекти в сградата-етажна собственост вноски съобразно решенията на Общото събрание на съсобствениците от етажната собственост на сградата по т. 3, т. 4 и т. 5 от Протокол от 28.10.2011г.,  и 221,43 лева - законна лихва върху съответните главници за периода 01.12.2011г.-01.06.2012г. С решението искът за установяване на вземането за главница над 8215,72 лева до пълния предявен общ размер от 8227,55 лева е отхвърлено. С  решението съгласно чл.81 от ГПК съдът се е произнесъл относно разноските, като е осъдил ответната страна  Г.П.С. да заплати на ищците- етажните собственици на сграда № 2 от ж.к. „Сидер Лодж - 4", на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1047,52 лева, представляваща разноски в заповедното производство и самата 1899,18 лева, представляваща разноски в първоинстанционното исково производство, и съответно е осъдил ищеца етажните собственици на сграда № 2 от ж.к. „Сидер Лодж - 4", да заплатят на Г.П.С.,  на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 2,08 лева разноски в първоинстанционното исково производство.

            С последващо определение № 258437 от 29.10.2019 г. по същото дело, постановено по чл.248 от ГПК, е оставена без уважение молбата на ответницата от 27.08.2019 г. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските в полза на ищеца.

            Решението по същество е обжалвано в срок от ответницата Г.П.С. чрез пълномощник адв.Т.М., с оплаквания за недопустимост- поради разглеждане на нередовна искова молба, подадена от лице без представителна власт, и неправилно- поради нарушения на процесуалния закон: необсъждане на всички възражения на ответницата, в частност тези за липсата на доказателства за притежаване от нея на право на собственост върху посочените недвижими имоти в ЕС, за липса на тъждественост между сумата претендирана в заповедното и в исковото производство,  за несъобразяване с процесуални действия извършвани в открити съдебни заседания без подписани протоколи от съдията, за противоречие на решението на ОС на ЕС за събиране на такса с чл.48, ал.8 и ч.51, ал.1 и ал.5 от ЗУЕС, за необоснованост при обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства, за надхвърляне правомощията на съда по чл.7, ал.1, чл.9 и чл.10 от ГПК при определяне на размера на доказаност на иска. Моли решението да се отмени и исковете отхвърлят, претендира разноски.

            Въззиваемата страна-ищец етажните собственици чрез пълномощник адв.Л.А., оспорва жалбата с писмен отговор с доводите, че решението не страда от сочените в жалбата на ответницата пороци. Моли решението да се потвърди, претендира разноски.

От страна на ответницата Г.П.С. чрез пълномощник адв.Т.М., е подадена и жалба срещу определението по чл.248 от ГПК, с искане то да бъде отменено и разноските в полза на ищеца да бъдат намалени до сумата 694,04 лв. в заповедното производство, от които 168,74 лв. за държавна такса съобразно уважения размер, и до сумата 720,60 лв. в първоинстанционното исково  производство, от които 168,74 лв. за държавна такса. Оплаква се, че съдът не е обсъдил доводите, че адвокатското възнаграждение се явява прекомерно и следва да се намали до минимума както в заповедното така и в първоинстанциноното производство, и след това намали съобразно уваженият размер на иска, вкл. и държавната такса за възстановяване.

С писмен отговор по тази жалба, насрещната й страна- ищците чрез адв.Л.А., оспорват същата като неоснователна, като считат, че е в правомощие на съда да определи дали делото е с фактическа и правна сложност, а дали и за явяване в съдебно заседание на адвоката е определено възнаграждение, е без значение.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство по обжалване решението по същество на спора:

Въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

При произнасянето си по правилността на решението в обжалваните части, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Въззивният съд, при преценката за правилност на решението, е ограничен от оплакванията в жалбата за неправилно установяване на правно значими факти с обжалваното решение, като не може да разширява предмета на спора и на доказване извън изрично предвидените изключения по чл.266, ал.1 и ал.3 от ГПК. Въззивният съд не може, без съответно оплакване, да проверява обосноваността на която да било фактическа констатация на първоинстанционния съд, нито да проверява дали тя е направена при друго съществено нарушение на съдопроизводствените правила (при разменена доказателствена тежест, при липса на доказателства, извращаване на събраните доказателства или необсъждането им). Въззивният съд може да приеме за доказани различни факти от тези, приети от първоинстанционния съд, само при съответно оплакване за необоснованост или съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и при обсъждане на събраните във въззивното производство доказателства за новооткрити и новонастъпили факти. Ето защо оплакването на въззивницата, за липсващи протоколи от посочени в жалбата съдебни заседания на 17.04.2018 г. и  на 27.04.2018 г., доколкото не са съпроводени с искания за събиране на доказателства, останали несъбрани, и не са посочени какви възражения са били правени в тези заседания, които не са били  съобразени, не могат да доведат до различен извод. А соченият протокол от открито съдебно заседание на 15.05.2018 г. е наличен по делото, подписан от съдията и съдебния секретар. 

Предмета на спора между страните е въззивната проверка за правилност е очертан от оплакванията с въззивната жалба, изложени по-горе.

Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на обсъждане и преценка на приетите по делото доказателства, въз основа на които е извел изводи, че е проведено ОС на ЕС на сградата апартаментен хотел „Сидер Лодж - 4" в град Банско, м, „Страгите", поземлен имот № 156075, на 28.10.2011 г., в която ЕС ответницата притежава в собственост студио D59, студио D63 и студио D64, с обща застроена площ включително припадащите се общи части 153,92 кв. м., както и паркомясто № 20, паркомясто № 21 и паркомясто № 22, с обща с обща застроената площ 79,32            кв.м., включително припадащите се общи части, че по т. 3 от решенията от ОС на ЕС на 28.10.2011 г. е определен размер на годишна вноска за управление и поддръжка за собствениците на жилищни и търговски обекти в комплекса в размер на €14,00 на кв.м. от застроената площ на всеки обект, включително припадащите се общи части, по т. 5 от същото Общото събрание /ОС/  на етажната собственост/ЕС/ е определена годишна вноска за ремонт и обновяване за собствениците на €2,00 на кв.м. застроена площ на всеки обект, включително припадащите се общи части от сградата, както и €1,00 за поддръжка и управление и €500,00 на обект (еднократно) за поправка на щетите от наводнение, със срокове за плащане по т. 6 от дневния ред : до 01.12.2011г. за €12,00 за поддръжка и управление, €2,00 за ремонт и обновяване и дължимите за паркоместата суми, а до 01.06.2012г. - €4,00 (сумите са определени на кв.м. от застроената площ). че в настоящото производство ответницата не може да се позовава на незаконосъобразност на взетите от решения, тъй като не е установила да е оспорвала същите по  съдебен по реда на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, в  предвидения за това преклузивен срок за предявяване на иска, като се счита уведомена за решенията с Телепоща  на 06.04.2012г., че не ангажирала ответницата доказателства за действащо към 28.10.2011 г. решение на Общото събрание по чл. 51, ал. 3 ЗУЕС, което да я освобождава от задължението да заплати в пълен размер дължимите към етажната собственост суми, а фактът, че ответницата не е ползвала в значителен период от годината апартаментите и паркоместата си не я освобождавало от задължението да заплати определените й с решенията на ОС суми. Така е определил размер на задълженията й към ЕС по т. 3 от Протокола: €14,00 х 153,92 кв.м. = €2154,88           (х 1,95583 лв. = 4214,58 лева), и по т. 5 от Протокола: €2,00 х 79,32 кв.м. = €158,64        (х 1,95583 = 310,27) лева + €1,00 х 79,32 кв.м.            =€79,32           (х 1,95583 = 155,14 лева) + €500,00x3         =€1500,00 (х 1,95583 = 2933,75 лева) , за които суми е счел исковете за доказани и основателни /ведно със сумата по т. 4 от Протокола: €2,00 х 153,92 кв.м.    = €307,84        (х 1,95583 лв. = 602,08 лева/. Или исковете за главница са счетени за основателни  за сума общо 8215,82 лева и за разликата над този размер до пълния предявен размер от общо 8227,55 лв. за неоснователни. По реда на чл.162 от ГПК е определи и размера на задължението за лихва за забава върху съответните главници за исковия период 01.12.2011г.-01.06.2012г. е в размер, надвишаващ предявения от ищеца 221,43 лева, поради което е счел и това вземане на установено.

Тези констатации и правни изводи въззивният съд споделя частично.

По отношение оплакването за нередовност на исковата молба, такава не се констатира. Исковата молба е подадена чрез тогавашния управител на ЕС на сградата „Сидер Лодж - 4" в град Банско, м, „Страгите", поземлен имот № 156075- Х.Ч.чрез упълномощен от последния адвокат Л.А./ пълномощно на л.11/, в последствие същия адвокат е упълномощен и от избрания нов управител на ЕС- У.Д.с пълномощно от 06.11.2015 г. / на л.126/.

Оплакванията относно датата на протокола от ОС на ЕС и обвързващото му действие, въззивният съд също намира за неоснователни, и по отношение на тези спорни въпроси препраща към мотивите на обжалваното решение на основание чл.272 от ГПК. Събраните пrсмени доказателства- заверен препис от „Телепоща" – ПП София от 04.04.2012 г., заверен препис от разписка и системен бон от същата дата с издател Български пощи  ЕАД, и известие за доставяне / на л.25 и 26 от делото/, удостоверяват, че уведомлението по Телепоща е връчено на ответницата на 06.04.2012 г., като видно от съдържанието на уведомлението, озаглавено „нотариална покана“, изпратено от ЕС чрез пълномощник адв.Л.А., ответницата е уведомена за задълженията й към ЕС по решение на ОС на 28.10.2011 г., за вноски за притежаваните от нея имоти в ЕС- апартаменти D59D63D64 и паркоместа G20G21G22, по 3 евро/кв.м. паркомясто и по 500 евро на пракомясто за повреди от наводняване, и по 16 евро/кв.м. за апратамент, вкл. и прилежащите общи части, за такса поддръжка,  в размер на общо 4206,68 евро, от които 3591 евро дължими към поканата, а остатъка до 01.06.2012 г.

 В отговор на тази покана, ответницата е изпратила на ЕС нотариална покана чрез нотариус А.Ч., подписана от нея, в която е взела отношение към   взетите решения от ОС на ЕС на 28.10.2011 г. за задължение на етажните собственици за вноски към ЕС и общия й размер на задължението от 4206,68 евро, като е възразила, че по решение на ОАС от същата дата, паркоместата се отдават под наем на трети лица-наематели на обекти в ЕС и собствениците на паркоместата не са получавали този наем, а и самата Г.С. не е можела да ползва своите паркоместа по тази причина в периода 01.01.-07.01.2012 г., възразила е, че не дължи вноски към ЕС за управление и поддръжка на общите части в посочения в поканата размер, тъй като не ползвала имотите си повече от 30 дни в една календарна година, направила е и искане за разсрочване на задължението й. Тази нотариална покана не е била оспорена от ответницата по отношение на авторство / със становището си по доказателства с молба на л.211, докладвана и в о.с.з на 15.05.2018 г. и становището на пълномощника на ответницата в това о.с.з., този документ не е оспорен само/ и въззивният съд приема да е признание от нея на неизгоден факт - знание за взетите решения от ОС на ЕС на дата 28.10.2011 г. Ищците признават с молба от 23.03.2018 г., че са получили тази нотар. покана от ответницата през м.април 2012 г. Ето защо тази нотар. покана има обвързващо материално правно действие между страните, също и за съда, относно удостоверените с нея факти, узнати от ответницата и направени от нея изявления. Оплакванията на ответницата относно точната дата на ОС- 28.10. или 28.11. и относно узнаване от нея за взетите решение на това ОС, което съдът приема, да е проведено на 28.10.2011 г., следователно, са неоснователни. Не са събрани по делото доказателства за изпълнение задължението по чл.16, ал.7 от ЗУЕС- представеният от ищците с молба от 21.05.2018 г. протокол от 03.11.2011 г. не е приет като доказателство –молбата не е докладвана в последното о.с.з. на 04.07.2018 г. нито становището по това доказателство от ответницата от 29.06.2018 г. Но ответницата, освен че е узнала за решенията на ОС от 28.10.2011г. по Телепоща на 06.04.2012 г.,  безспорно е получила копие от протокола от ОС на ЕС от 28.10.2011 г. с връчването й на преписите от исковата молба и  приложенията към нея /едно от които е този протокол/, лично на 08.01.2013 г. , при което срокът за ответницата  за оспорва законосъобразността на проведеното ОС на ЕС на 28.10.20111 г.и законосъборазността на взетите на него решения, тече най-рано от 06.04.2012 г. и най-късно от 08.01.2013 г., и  изтича най-късно на 08.02.2013 г. Никога в хода на първоинстанционото производство ответницата не е заявила, нито е представила доказателства, че в срока по чл.40, ал.1 от ЗУЕС / изтекъл най-рано на 06.05.2012 г. и най-късно на 08.02.2013 г. -в хода на делото/ е предявила по предвидения специален ред иск за оспорване на този протокол и неговата законосъобразност. Ето защо правилно е приел първоинстанционния съд, и въззивният съд споделя извода, че извън реда и определените срокове по чл. 40 ЗУЕС, е изключена възможността етажния собственик да се позовава на нищожност или незаконосъобразност на прието решение на ОС, включително и на такова за разходите за ремонт, обновяване и реконструкция на общите части /чл. 48 ЗУЕС/ и за разходите за поддържане и управление на общите части /чл. 51 ЗУЕС/, в която насока има непротиворечива съдебна практика по правилното приложение на закона, вкл. и на ВКС / ср. Решение № 39 по гр. д. № 657/2012 г. на 1 гр. о./. И това оплакване на въззивницата-ответник по действителността на решенията на ОС на ЕС по т.3 и т.5 от протокола от  28.10.2011 г. , е неоснователно.

Частично основателно е и оплакването на въззивницата- ответник за липсата на проведено пълно доказване че тя е етажен собственик за исковия период и дължи вноски към ЕС, предмет на исковете. Приетият по делото договор за доброволна делба от 11.06.2010 г., № 121, т.I, рег.№ 9118/11.06.2010 г. с нотариална заверка на подписите на страните по него - Х.Ч.и Г.С., в предвидената от закона форма, и неоспорен по делото, удостоверява съгласно чл.35, ал.1 от ЗС, че в резултат на делбата Г.С. е придобила изцяло самостоятелно правото на собственост върху жилищата в ЕС на сградата на апартаментен хотел „Сидер Лодж - 4" в град Банско, м, „Страгите", поземлен имот № 156075, на 28.10.2011 г., а именно на студио D59, студио D63 и студио D64. Ответницата не е доказала да е загубила или отчуждила правото на собственост върху студио D59, студио D63 и студио D64 в периода 28.10.2011-28.10.2012 г. по някой от начините по чл. 99 от ЗС - че друго лице е придобило това право или че тя се е отказала от него, при което се счита за собственик по смисъла на ЗУЕС като собственик на трите студия. В подкрепа на този извод са и показанията на свидетеля С.С.Д.-П., установяващи че в периода есента на 2011 г. и нататък- и през 2012  и след това до към преди изслушване на свидетеля / в о.с.з. на 04.076.2019 г./ ответницата е имала три жилища и паркоместа в сграда в Банско, където свидетелката е ходила заедно с ответницата няколко пъти, вкл. и за общо събрание през есента на 2011 г.  така по делото е доказано ответницата да е била индивидуален собственик на горепосочените три студия от 11.06.2010 г. насам, вкл. и през исковия период м.10.2011-м.10.2012 г.

Приетият договор за доброволна делба обаче, не удостоверява, че Г.С. е притежавала право на собственост върху посочените от ищците три паркоместа с №№ G 20, 21 и 22 в същата сграда – ЕС, в която притежава горепосочените три жилища-студия. Това е така, защото този протокол удостоверява взаимен отказ от право на ползване върху общо 6 паркоместа, което право на ползване е било придобито от Х.Ч.и Г.Ч.в режим на СИО.  Или този договор за доброволна делба не удостоверява право на собственост върху описаните в него 6 паркоместа, вкл. и процесните три с  №№ G 20,21 и 22, и за тях ответницата не се легитимира като собственик. Задълженията на етажен собственик по решението по т.5 от Протокола от ОС на 28.10.2011 г. предвижда такова за собственик на гараж, какъвто собственик нито на гараж, нито на паркомясто, не се доказа да е ответницата.  Ето защо искът за вземане по решението по т.5 от Протокола от ОС на ЕС от 28.10.2011 г. е неоснователен и подлежи на отхвърляне в размер на общо 1737,96 евро в левова равностойност 3399,16 лв ( сумата формирана 2 евро х 79,32 кв.м. = 158,64 евро в левова равностойност            310,27 лева + 1 евро х 79,32 кв.м.=79,32 евро в левова равностойност 155,14 лева (х 1,95583 лв.) + 500 евро x 3= 1500 евро в   левова равностойност 2933,75 лева) .

Изложеното води до извод, че ответницата е задължена към етажните собственици само за сумите по т. 3 от Протокола от ОС на ЕС от 28.10.2011 г. : за 14 евро/кв.м. застроена площ на жилище с припадащите се ид.ч. от общите части, които площи за трите жилища, собственост на ответницата възлиза на общо 153,92 кв.м., или 14х 153,92 кв.м. = 2154,88 евро в левова равностойност       4214,58 лева ( 1 евро х 1,95583 лв. ), за който размер иска  за това вземане само е основателен и доказан, и за разликата над 4214,58 лева до уважения размер от 8227,55 лв. не е налице вземане и решението в тази част подлежи на отмяна и отхвърляне на исковете за главница за тази разлика. Не се установи задълженията на етажните собственици по решението по т.3 от Протокола да е в размер повече от 14 евро/кв.м., т.е. не е 16 евро/кв.м., както се твърди в заявлението по чл.410 от ГПК и както е посочено в заповедта по чл.410 от ГПК. В исковата молба е въведено като основание на вземането от по 16 евро/кв.м. не само по решението по т.3, но и по т.4 от Протокола от ОС на ЕС от 28.10.2011 г., като последното – по т.4, не е предмет на заявлението по чл.410 от ГПК и на заповедта по чл.410 от ГПК, ето защо съдът не може да съобразява размера на вноската по решението по т.4 от Протокола от ОС на ЕС / по 2 евро на кв.м./ при определяне на размера на задължението на ответницата по решението по т.3 от Протокола. Размерът на вземането за главница по заявлението, заповедта и в исковата молба  съвпадат и оплакването в тази насока е неоснователно. Съдът е в състояние да направи собствена преценка за доказания  размера на иска - при прието, че вземане съществува, без нуждата от специални знания, въз основа на събраните по делото доказателства, коментирани по-горе, и в рамките на посочените с исковата молба размери, съгласно и чл.162 от ГПК. Решението в обжалваната част, в която е установено вземане над  4214,58 лева до уважения размер от 8227,55 лв.  за вноски по решенията по т.4 и т.5 от Протокол от ОС на ЕС от 28.10.2011 г. подлежи на отмяна и отхвърляне на исковете за този размер . В частта за установяване вземане в размер на общо 4214,58 лева за вноски по решенията по т.3 от същия Протокол, решението подлежи на потвърждаване.

Неоснователно е оплакването по въззивната жалба, че било установено ответницата да не е ползвала собствените си имоти в сградата-ЕС за повече от 30 дни. Показанията на свидетеля С.С.Д.-П. не установяват ползване до 30 дни в правнорелевантния период, защото свидетелят има частични лични възприятия от няколкото си посещения в сградата-ЕС в гр.Банско, където ответницата има три жилища, за кратки периоди от време в есента на  2011 г., и през 2012 г. и след това до към изслушването и в о.с.з. на 04.07.2019 г., което не изключва възможността ответницата да е ползвала собствените си три жилища в сградата, при което не е налице изключението по чл.51, ал.2 от ЗУЕС.

По иска за установяване вземане за лихва за забава върху сумата ,дължима за плащане до 01.12.2011 г.-съгласно решението по т.6 от Протокола от ОС на ЕС, в размер на 10 евро на кв.м. за поддръжка и управление/ каквато вноска е само тази по решението по т.3 от Протокола/, доколкото е настъпил падежа на това задължение за част от вноската по решението по т.3- за частта 10 евро х 153,92 кв.м. = 1539,20 евро в левова равностойност  3010,41 лева, се дължи лихва за забава върху тази сума 3010,41 лева за исковия период 01.12.2011-01.06-2012 г. в размер на 156,58 лв., определен от съда по реда на чл.162 от ГПК с помощта на лихвен калкулатор, и се явява основателен и доказан само за този размер, а за разликата над него до уважения предявен размер 221,43 лв. подлежи на отхвърляне.  Решението в тази обжалвана част подлежи на отмяна в частта, в която установяване вземане за лихва е уважено над 156,58 лв. до предявения размер 221,43 лв., и отхвърляне на иска за установяване вземане за тази разлика, и потвърждаване в частта за установено вземане от 156,58 лв.

По жалбата срещу определението по чл.248 от гпк

Жалбата е частично основателна, тъй като въззивният съд намира, че са били налице основания за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение за заповедното производство от 880 лв. до 525,30 лв., на основание чл.6 от ГПК, каквото е искането на ответницата с молбата по чл.248 от ГПК, тъй като заповедното производство не се отличава с фактическа и правна сложност и от  длъжника не се изисква обосноваване на възражението по чл.414 от ГПК. Държавната такса за заповедното е в размер на точно внесените 168,98 лв., представляващи 2% от  сбора от цената на отделните вземания/ общо 8448,98 лв./ , или за заповедното производство се определят разноски за ищеца общо 694,28 лв.

 В първоинстанционното исково производство по чл.422 от ГПК не е налице основание за намаляване на нито едно от адвокатските възнаграждения за пълномощник на ищец и ответник, макар те да надвишават минималния такъв, защото делото има фактическа и правна сложност, с множество процесуални усложнения и проведени открити съдебни заседания, а и платените от всяка страна адв. възнаграждения са приблизително еднакви, при което разноските в полза на ищеца са общо 1601,82 лв. вкл. и 1391,70 лв. за адв. възнаграждение., а на ответницата са 1500 лв. за адв. възнаграждение. Разноските от ищеца за държавна такса в исковото производство е правилно определена и внесена според цената на исковете.

Изложеното налага отмяна на определението на първата инстанция по чл.248 от ГПК.

Тъй като въззивният съд достигна до различни изводи частично по основателността на исковете, то следва да  определи наново дължимите между страните разноски в заповедното, и първата съдебна инстанция, съобразно и становището си по жалбата срещу определението по чл.248 от ГПК.

За заповедно производство се определят разноски за ищеца общо 694,28 лв., от които съобразно уважения  размер на исковете / 4371,16лв./ се следват на ищеца разноски само 359,19 лв. / (695,28 х 4371,16)/448,98/.  Това налага решението да се отмени в частта, в която на ищеца са присъдени разноски в заповедното производство над 359,19 лв.  до 1047,52 лв.

За първата съдебна инстанция в исковото производство се определят разноски на ищеца общо 1601,82 лв. съгласно списъка по чл.80 от ГПК, от които съобразно уважения  размер на исковете /4371,16 лв./ се следват на ищеца разноски само 828,72 лв. /(1601,82 х 4371,16)/8448,98/. Това налага решението да се отмени в частта, в която на ищеца са присъдени разноски в първоинстанционното исково производство над 828,72 лв.  до 1899,18 лв. На ответницата ищците дължат общо 712,47 лв. разноски/ от 1500 лв. според отхвърлените размери на исковете 4013,07 лв./, или още 710,39 лв. над присъдените с решението на СРС2,08 лв.

По разноските за въззивната инстанция: Съгласно чл.78, ал.3 от ГПК и изхода на спора, от направените от въззивницата-ответник разноски за въззивното обжалване на решението от 164,31 лв. за държ. такса , й се следват само 77,92 лв. съобразно обжалваемия интерес 8437,15 лв. и отхвърления размер на исковете от въззивния съд 4001,14 лв., също и още 15 лв. за държ. такса по жалбата срещу определението по чл.248 от ГПК поради отмяна на същото, или общо 92,92лв. разноски във въззивното производство.

Въззиваемата страна- ищец не е представила списък по чл.80 от ГПК пред въззиния съд и няма доказателства да е сторила разноски в това производство.

Въззивното решение няма да подлежи на касационно обжалване, тъй като е с предмет три иска- за отделни вземания по решения по т.3 и по т.5 от протокол от ОС на ЕС от 28.10.2011г. и за вземане за лихва за забава, всяко с цена под 5000лв.  

  Воден от горните мотиви, СГС

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ определение по чл.248 от ГПК  № 258437 от 29.10.2019 г., КАКТО И ОТМЕНЯ решение № 184765 от 06.08.2019 г., постановено по гр.д. № 38837/2012 г. на СРС, 173 състав, В ЧАСТИТЕ НА РЕШЕНИЕТО, в които е признато за установено в производство по чл.422 от ГПК, че  Г.П.С. дължи на етажните собственици на сграда № 2 от ж.к. „Сидер Лодж - 4", находища се в град Банско, м. „Страгите", имот № 156075, следните суми: над 4214,58 лв. до 8215,72 лева – разликата като сбор от дължими от нея като собственик на обекти в сградата-етажна собственост вноски съобразно решенията на Общото събрание на съсобствениците от етажната собственост на сградата по  т. 4 и т. 5 от Протокол от 28.10.2011г.,  и над 156,58 лв. до 221,43 лева - законна лихва върху съответните главници за периода 01.12.2011г.-01.06.2012г., осъдена е ответницата  Г.П.С. да заплати  на етажните собственици на посочената сграда на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски в заповедното производство над 359,19 лв.  до 1047,52 лв. и разноски в първоинстанционното исково производство над 828,72 лв.  до 1899,18 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

  ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422 от ГПК искове на ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ на сграда № 2 от ж.к. „Сидер Лодж - 4", находища се в град Банско, м. „Страгите", имот № 156075, срещу Г.П.С., ЕГН ********** ***, за признаване за установено, че ответницата дължи на ищците сумата 4001,14 лв. / над 4214,58 лв. до 8215,72 лева/ сбор от вноски съобразно решенията на Общото събрание на съсобствениците от етажната собственост на сградата по  т. 4 и т. 5 от Протокол от 28.10.2011г., и сумата 64,85 лв. / над 156,58 лв. до 221,43 лева/ законна лихва върху съответните главници за периода 01.12.2011г.-01.06.2012г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

  ПОТВЪРЖДАВА решение  № 184765 от 06.08.2019 г., постановено по гр.д. № 38837/2012 г. на СРС, 173 състав в останалите обжалвани части,  в които е установено, че  Г.П.С. дължи на етажните собственици на сграда № 2 от ж.к. „Сидер Лодж - 4", находища се в град Банско, м. „Страгите", имот № 156075, следните суми: сумата 4214,58 лв. дължима от нея като собственик на обекти в сградата-етажна собственост вноски съобразно решение на Общото събрание на съсобствениците от етажната собственост на сградата по  т. 3 от Протокол от 28.10.2011г.,  и сумата  156,58 лв. - законна лихва върху съответната главница за периода 01.12.2011г. - 01.06.2012г., и в частите в които на основание чл.78, ал.1 от ГПК е осъдена ответницата  Г.П.С. да заплати  на етажните собственици разноски в заповедното производство  359,19 лв. и разноски в първоинстанционното исково производство  828,72 лв.   и са осъдени на етажните собственици да заплатят на Г.П.С. разноски в първоинстанционното исково производство  2,08 лв.

ОСЪЖДА на основание чл .78, ал.1 от ГПК етажните собственици на сграда № 2 от ж.к. „Сидер Лодж - 4", находища се в град Банско, м. „Страгите", имот № 156075, да заплатят на Г.П.С. ЕГН ********** с горния адрес, още 710,39 лв. разноски за първоинстанционното исково производство, както и 92,92 лв. разноски за въззивното  производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.                                                                                                                                     

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                      2.