№ 161
гр. Харманли, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Веселин Хр. Коларов
при участието на секретаря Елена Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Административно
наказателно дело № 20255630200394 по описа за 2025 година
Производството е по Глава III Раздел V чл.59 и сл. от Закон за
административните нарушения и наказания.
Жалбоподателя Х. С. Б. ЕГН **********, обжалва Електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10 ал.1 от ЗП № ********** на МРРБ, АПИ, с което за нарушение на чл.139 ал.6 от ЗДвП,
на основание чл.179 ал.3 вр.чл.187а ал.1 от Закона за движението по пътищата, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв. както и съответна такса по чл.10а
ал.2 от Закон по пътищата, съобразно категорията на притежаваното от дружеството пътно
превозно средство в размер на 10.00лв.
Сочи, че ел.фиш е незаконосъобразен, поради наличие на съществени нарушения
на процедурата и основанията за издаването му. Моли съда да отмени атакувания акт.
В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител. Депозирани са
писмени бележки вх.№ 9166/20.Х.2025г., от пълномощник на жалбоподателя, в които са
изложени съображения по същество. Моли за отмяна на ел.фиш. Претендира разноски, за
които представя справка по чл.80 от ГПК.
Административно наказващият орган - Агенция „Пътна Инфраструктура“ към
Министерството на регионалното развитие и благоустройството - редовно призован, не се
представлява. С молба вх. №9025/15.Х.2025г., юрисконсулт Р. Б. представя подробни
писмени бележки, в които оспорва жалбата. По същество моли съда да потвърди
обжалвания електронен фиш като правилен и законосъобразен, като излага доводи в тази
насока в представеното пред съда писмено становище. Прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение. Заявява, че счита същото за прекомерно и моли същото да
бъде съобразено с възнагражденията определени в НЗПП. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 190 лв.
Районна прокуратура - Хасково, ТО-гр.Харманли - редовно призована, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна:
На 15.III.2022г., в 17:13ч. e установено нарушение с ППС лек автомобил
1
„Ситроен Немо“ с рег.номер ***, с технически допустима максимална маса 1710, в Община
Харманли, за движение по път А-4, км 62+476, с посока намаляващ километър, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, като за това ППС не била заплатена дължимата пътна
такса по чл.10 ал.1, т.1 от ЗП. Нарушението е установено с устройство №10162,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1
от ЗП, намиращо се на път А-4, км 62+476.
При тази фактическа обстановка от АПИ е издаден Електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10 ал.1 от ЗП №**********, с който на жалбоподателя, на основание чл.179 ал.3 вр.
чл.187а ал.1 от ЗДвП, за нарушение по чл.139 ал.6 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 300лв., както и съответната такса по чл.10а ал.2 от ЗП в
размер на 10.00 лв.
Съгласно становище от отдел „Управление на информационна система и
инфраструктура“, Национално тол управление към АПИ във връзка с нарушение №
********** от дата 15.III.2022г. и след извършена проверка се установило, че за датата и
часа на нарушението „няма валидна винетка“.
Приложени са и Заповед №РД-11-983 от 13.IХ.2021г. на и.д. председател на УС на
АПИ за утвърждаване на образци на електронни фишове, какъвто образец е наличен по
делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 189 ал. 5 от ЗДвП, поради
което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Жалбоподателят е наказан за нарушение по чл.139 ал.6 от ЗДвП, според която
разпоредбата: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл.10 ал.1 т.1 от Закона
за пътищата, в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно
средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице“.
Съгласно чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата за преминаване по платената пътна
мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства и такси на база време и на база изминато разстояние – т. 1 - такса за ползване на
платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7;
заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за
определен срок платената пътна мрежа.
Съгл. чл. 10а ал. 1 от Закон за пътищата винетните такси се диференцират в
зависимост от срока, за който е платена винетната такса. В зависимост от срока винетните
такси биват годишна, тримесечна, месечна, седмична и уикенд и имат валидност от деня,
посочен като начална дата при заплащането им. Срокът на валидността на винетните такси
се определя с наредбата по чл. 10 ал. 7.
Съгл. чл. 10а ал. 7 от Закон за пътищата винетна такса се заплаща за следните
пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,
5 тона.Именно такова е било управляваното от жалбоподателя МПС – лек автомобил лек
автомобил „Ситроен Немо“ с рег.номер *** с технически допустима максимална маса от
1710кг. и за него е следвало да бъде заплатена съответната винетна такса.
На 15.III.2022г. това не е било сторено, а МПС се е движело по републиканската
пътна мрежа.
В настоящия случай е приложима разпоредбата на чл.187а ал. 1 от ЗДвП,
съгласно която при установяване на нарушения по чл.179 ал. 3 - 3б в отсъствие на
нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в
случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан
ползвател - от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е
управлявано от трето лице. (2) Ако собственикът на пътното превозно средство е
юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно
средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на
съответната такса по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, на собственика се налага
имуществена санкция, както следва: 1. по чл.179 ал.3 - в размер 300лв.; 2. по чл. 179 ал.За - в
размер 1 800лв.; 3. по чл.179 ал.Зб - в размер 2 500лв.
Предвид на това, че нарушенията по чл.179 ал.3-3б от ЗДвП се установяват чрез
2
електронна система за събиране на пътни такси по чл.167а ал.1 от ЗДвП, чрез която АПИ
осъществява контрол върху заплащането на такса по чл. 10 от ЗП, и доколкото съгласно
чл.167а ал.3 изр.първо от ЗДвП, електронната система създава доклади от всяко установено
нарушение по чл. 179, ал. 3-3в, към които автоматично се прилагат статични изображения
във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, както и като се
отчете, че съгласно чл. 167а, ал. 2, т. 7 от ЗДвП длъжностните лица проверяват създадените
записи по ал. 3 и на тяхна основа съставят АУАН при спазване на разпоредбите на чл. 189е и
чл. 189ж, то следва да се приеме, че установяване на нарушения по чл. 179 ал. 3 - 3б в
отсъствие на нарушителя по смисъла на чл.187а ал.1 от ЗДвП е всяко установено нарушение,
за което електронната система е създала доклад. Безспорно и съгласно чл.167а ал.3 от ЗДвП,
докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков
материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за
отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с
регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от
системата.
Следва да се има предвид Решение от 21.XI.2024 г. по дело С-61/23 на СЕС, в
което е дадено тълкуване на член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 17 юни 1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011г., съгласно което посоченото в
него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане
на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата
относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система
предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност
чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.
В процесния случай предвидената в чл.179 ал.3 от ЗДвП глоба е абсолютно
определена по размер, същата е фиксирана и не предвижда възможност за преценка на
конкретните факти по случая, като размерът на наказанието е еднакъв, без да се отчитат
обективни обстоятелства - кои задължения не са били изпълнени, на какво се дължи
неизпълнението им, изминатото разстояние или размерът на неплатената винетка. Съдът не
може да определи и по-леко по вид наказание, като съгласно законодателната уредба не
може да приеме и че деянието представлява маловажен случай, предвид разпоредбата на
чл.189з от ЗДвП. Като се има предвид посоченото решение на СЕС, то следва извод, че
предвиденият в чл.179 ал.3 от ЗДвП фиксиран размер на административно наказателни
санкции, поради нарушение на изискването за пропорционалност между осъщественото
конкретно нарушение и предвиденото за същото наказание/имуществена санкция,
противоречи на член 9а от Директива 1999/62/ЕО, която норма, като такава на общностното
право, има приоритет. Член 9а от Директива 1999/62/ЕО предоставя на частно-правните
субекти правото на ефективни, съразмерни и възпиращи санкции. Това по същество
означава, че държавата-членка има правото да предвиди за съответното нарушение
подходящите според нея санкции, чрез които ефективно да се постигат целите на
административно наказателното преследване, и които да имат съответния възпиращ ефект.
Същевременно, държавата членка има задължението да следи предвидените санкции да не
са прекомерни съобразно извършеното нарушение, защото това води до нарушаване на
въведените с Директивата принципи при определяне на санкцията. Разпоредбата на чл. 179
ал. 3 от ЗДвП с оглед постановеното Решение по дело С-61/23 на СЕС се явява в пряко
противоречие с посочения принцип за съразмерност. Предвид това и доколкото в случая
Директивата и конкретно заложените в член 9а от същата принципи са транспонирани
неправилно, а тълкуване на националната норма не може да бъде осъществено, доколкото
националният законодател не е предоставил на националните съдилища възможност да
намалят размера на наказанието, като наложат такова под абсолютно определения в закона
размер, то и в изпълнение задължението си да приложи правото на съюза в неговата цялост,
и така да защити правата, които то дава на частните субекти, съдът намира, че следва да
остави без приложение чл.179 ал.3 от ЗДвП, тъй като в противен случай би се стигнало до
несъответстващ на правото на съюза резултат.
3
По изложените по-горе съображения, обжалвания електронен фиш, като
незаконосъобразен следва да бъде отменен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН в тежест на
Административно наказващия орган, следва да бъдат присъдени направените от
жалбоподателя разноски за адвокатска защита в размер на 150лв., съгласно чл.18 ал.2 вр.
чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата № 1 от 9.VII.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, предвид направеното възражение от пълномощника на административно-
наказващият орган за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
жалбоподателя и отчитайки обема на извършената работа, фактическата и правната
сложност на делото и броя на проведените съдебни заседания.
Предвид изхода на спора, на Административно наказващия орган разноски не се
дължат.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 от Закон за
административните нарушения и наказания, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено от
електронната система за събиране на пътните такси по чл.10 ал.1 от ЗДвП, № ********** на
Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който за извършеното нарушение по чл. 139 ал.6 от Закон за движение
по пътищата и на основание чл.187а ал.1 вр. чл.179 ал.3 от ЗДвП на Х. С. Б. ЕГН
********** от с.Елховец, общ.Рудозем, обл.Смолян, е наложена „Глоба“ в размер на 300лв.,
както и съответна такса по чл.10а ал.2 от Закон по пътищата, съобразно категорията на
управляваното от него пътно превозно средство в размер на 10.00лв.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, да заплати на Х. С. Б. ЕГН
********** от с.Елховец, общ.Рудозем, обл.Смолян, разноски по делото в размер на
150.00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от
съобщението за произнасянето му пред Административен съд Хасково, по реда на Глава XII
от Административно процесуален кодекс.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
4