Решение по дело №18/2021 на Окръжен съд - Шумен

 

                     

                                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №260094

 

 

                                          гр. Шумен, 26.04.2021г.

 

                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Шуменският окръжен съд  в публичното съдебно заседание на  петнадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                              Председател: М.Маринов

                                                                      Членове:1.Р.ХаджиИ.а

                                                                                     2.мл.с.С.Стефанова

при секретаря Т.Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Р.ХаджиИ.а  В.гр.дело №18 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

     Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

          С решение №260064 от 06.11.2020г. по гр.д.№282/2020г., Районен съд-гр.Нови пазар е отхвърлил предявената искова молба с правно основание по чл.108 от ЗС, с искане ищците Н.П.Б., В.К.П. и П.К.Д.  да бъдат признати спрямо ответниците М.Б.К. и И.Ж.И.,  за собственици по давностно владение и наследство от наследодателя К.П. Б., починал на 23.11.2004 г., при квоти 4/6 идеални части за Н.П.Б.; 1/6 идеална част за В.К.П. и 1/6 идеална част за П.К.Д., върху следния недвижим имот: поземлен имот с площ от 427 кв м, с идентификатор 52009.132.58, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Н.П., с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване – лозе, при граници: 52009.132.142, 52009.132.59, 52009.132.239 и 52009.132.57; както и с искане ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищците владението върху имота. Решението е постановено при участието на община-Нови пазар като трето лице помагач на страната на ответниците.

          Недоволни от постановеното решение останали ищците.Излагат, че същото било неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Съдът неправилно възприел фактическата обстановка, поради което направил и неправилни, и необосновани изводи. От показанията на свидетелите на ищцовата страна се установило, че наследодателят Б. закупил процесното лозе през 1967-1968г., от когато започнало и владението му и продължило до смъртта му през 2004г.. След това съпругата му била предоставила лозето за обработване на трето лице-К.Д., който го ползвал няколко години. Б. няколко пъти посещавала имота, като се споразумяла с няколко лица да извадят циментовите стълбчета от него. По делото не се събрали доказателства имотът да е общинска собственост, както и да е попадал в обхвата на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Молят решението да бъде отменено и постановено друго, с което заявените ревандикационни претенции бъдат уважени. Претендират и присъждане на направените деловодни разноски.

             Въззиваемата страна  взема становище по неоснователността на въззивната жалба.

             Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

             Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства,  намери жалбата за неоснователна.

   Видно от представеното удостоверение за наследници изх.№527/12.12.2019г., К.П. Б. е починал на  23.11.2004г., като е оставил наследници по закон –ищците: Н.П.Б.-съпруга, В.К.П. и П.К.Д. – низходящи от първа степен.

 Представена е скица на процесния имот №15-104080/03.02.2020 г. на СГКК, съгласно която, последният е с площ от 427 кв м, с идентификатор 52009.132.58, съгласно КК и КР на гр.Н.П., с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване – лозе, при граници: 52009.132.142, 52009.132.59, 52009.132.239 и 52009.132.57.

По делото е представен нотариален акт №146, том ХVІІІ, дело №4671/1997 г. на РС – Нови пазар за собственост върху недвижим имот по реда на Постановление №103 на МС от 23.05.1995 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, §5, ал.10 и л.11,т.2, съгласно който, на основание §5, ал.10 и ал.11, т.2 от постановлението, ПМС 21 от 1963 г., протокол №17 от 12.03.1990 г. на ИК на ОбС – гр. Нови пазар и решение №121 по силата на ПМС 26 от 1987 г., наследодателят на страните К.П. Б. е признат за собственик на следния имот, находящ се в землището на гр. Н.П., Ш.обл., а именно: лозе с площ от 400 кв.м, в местността „Над бялата чешма“, съставляващо имот пл. №44 по кадастралния план на местността, при съседи: Л.Д., С.Д.и Д.А..Нотариалният акт не е вписан в Службата по вписванията.

 Съгласно служебна бележка от 11.03.2008 г., издадена от Дирекция ТСУ при Община – Нови пазар и уведомление изх. №11-04-155/02.09.2020 г. от Община – Нови пазар, посочения в нотариалния акт имот е идентичен с  поземлен имот с идентификатор 52009.132.58, съгласно в момента действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Н.П..

На 16.07.2018 г. за посочения имот е съставен акт за частна общинска собственост №2667, в който е вписано, че за имота няма по-рано съставени актове и същият се управлява от кмета на общината.

На 30.08.2018 г. е сключен договор за покупко-продажба №359, съгласно който Община – Нови пазар е продала процесния имот на ответницата М.Б.К.. Към момента на сключване на сделката последната е била в граждански брак  с  И.Ж.И., поради което имотът е преминал в патримониума на двамата в режим на СИО.

Преди актуването на имота като общински, същият е бил вписан в регистъра за имоти по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ от 1999 г. при общината. В този регистър е отразено, че собственик на имота е К.П. Б., съгласно нотариален акт №146, том ХVІІІ, дело №4671/1997 г.. Отразяването в регистъра е от 26.01.2000г.. В същия регистър за предишен собственик на имота е отбелязано „Кметство – гр. Нови пазар“.

Съгласно справка  в Служба по вписванията – гр. Нови пазар, към 10.04.2019г., за процесния имот, за периода от 01.01.1992 г. до 10.04.2019 г., освен съставянето на акта за частна общинска собственост и последващата му продажба на ответницата, няма други вписвания, отбелязвания и заличавания.

Съгласно заключението на назначената в хода на въззивното производство СТЕ, по съхранения в общината кадастрален план на земите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в местността „Над бялата чешма“  в землището на г.Нови пазар, процесният имот е нанесен като имот с пл.№44, начин на трайно ползване „лозе“ и е представлявал земеделска територия. По картата на възстановената собственост на землището на гр.Н.П., целият земеделски масив в местността е нанесен като имот с пл.№125001 по КВС на Н.П., земеделска територия, НПТ“лозови насаждения“ и собственик-Общински поземлен фонд. По КТ на гр.Н.П., одобрена със заповед №РД-18-18/25.03.2010г. на ИД на АГКК, имотът е с идентификатор 52009.132.58 по КККР на Нови пазар с НТП „Лозови насаждения“, земеделска територия. За периода от момента на масовизацията до датата на завеждане на исковата молба, процесният имот се е намирал в земеделска територия.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:  Заявени са ревандикационни претенции  по отношение на следния недвижим имот: поземлен имот с площ от 427 кв м, с идентификатор 52009.132.58, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Н.П., с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване – лозе, при граници: 52009.132.142, 52009.132.59, 52009.132.239 и 52009.132.57.

     За   уважаването  на  ревандикационен иск  е    необходимо наличието, в кумулативна даденост на следните три предпоставки: На първо място, имотът, предмет на иска, да е собственост на ищците, на второ-този имот да се владее от ответника, и на трето-да се владее от него без основание. С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест, в тежест на ищците е да докажат наличието на положителните предпоставки, а на ответниците - че владеят на правно основание. В настоящия казус безспорен е фактът на владението върху процесния имот, а именно, че същото се осъществява от ответната страна. Спор е налице по отношение на останалите две предпоставки.

     Досежно първата от тях: Първоначално в исковата молба ищците извеждат правото си на собственост от съставения в полза на наследодателя им К.П.Б. нотариален акт №146, том ХVІІІ, дело №4671/1997 г. на РС – Нови пазар за собственост върху недвижим имот по реда на Постановление №103 на МС от 23.05.1995 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, §5, ал.10 и л.11,т.2. Впоследствие, в първо съдебно заседание заявяват, че обосновават възникване правото си на собственост на друго  придобивно основание – давностно владение и наследство, като същото основание поддържат и пред въззивната инстанция. Предвид това и следва да се приеме, че това е придобивното основание, на което ищците основават ревандикационните си претенции/това е и основанието разгледано от първоинстанционния съд/.

Съгласно разпоредбата на чл.154 от ГПК всяка  от страните  носи тежестта да докаже факта, от който извлича претендираната, изгодна за себе си правна последица. Тъй като в настоящия случай ищците твърдят съществуването на конкретни факти,  тежестта на доказване  е върху тях - те следва да докажат, че са придобили право на собственост върху процесните имоти. Същите сочат като основание за придобиването  наследство и давностно владение– първо наследодателят  К.П. Б. и съпругата му –ищцата Н.П.Б. придобили имота по давност като го владели  от 1967г.-когато го закупили, до смъртта на Б. през 2004г./всеки от тях станал собственик на по 1/2ид.ч. от имота/, а след смъртта на Б., наследниците му придобили правото на собственост –всеки на по 1/6ид.ч. от правото на собственост на наследодателя.

За да се приеме, че в полза на едно лице е изтекла предвидената в чл.79, ал.1 от ЗС придобивна давност, необходимо е това лице да е упражнявало фактическа власт върху имота явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години  с намерение да придобие собствеността и след изтичане на срока да се е позовало на тази давност.

        Доколкото ищците твърдят придобиване на имота по давност от наследодателя им и първата ищца, като последните не са се снабдили с констативен нотариален акт досежно това обстоятелство, то  следва да докажат фактите, обуславящи соченото от тях  придобивно основание и то чрез провеждане на  пълно и главно доказване.

     В настоящия случай такова доказване не бе осъществено. Ищцовата страна не ангажира  категорични доказателства, че  К.П. Б. и съпругата му Н.П.Б. през сочения период от 1967г. до 2004г.,  са осъществявали фактическа власт върху целия имот, при горепосочените условия. Свид.Д.Г.заявява, че К.Б. работел лозето, като Н.Б. също идвала, съответно че ги бил виждал от много години, включително до смъртта на Б. през 2004г.. Свид К.пък заявява, че лозето било работено от К.Б. няколко години, предходния век-1969г..  Т.е. показанията не са конкретни, категорични  и последователни, и не биха могли да обуславят категоричен извод за осъществявано от наследодателя и ищцата давностно владение върху процесното лозе в необходимия десетгодишен срок. Не се доказа и осъществявано фактическо господство върху имот и след смъртта на Б.. Дори да се приеме, че същите са осъществявали фактическа власт върху имота в продължение на десет или повече години, то не се установява фактическата им власт да е осъществявана при наличието на намерение за своене. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд в този смисъл и на основание чл.272 от ГПК, препраща към същите.  Съгласно заключението на СТЕ, процесният имот винаги е имал статут на земеделска територия, като се е намирал в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, т.е. в която земите са били предоставени на граждани по силата на актове на президиума на НС, на ДС и на МС. Това обстоятелство, както и нотариалния акт №146, том ХVІІІ, дело №4671/1997 г. на РС – Нови пазар за собственост върху недвижим имот по реда на Постановление №103 на МС от 23.05.1995 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, §5, ал.10 и л.11,т.2., с който на 30.12.1997г. се е снабдил наследодателят Б., не налагат извода, че същият е   осъществявал фактическа власт върху имота с намерение да го свои. Напротив, същият е съзнавал че не се явява собственик на имота/а същият му е бил предоставен само за ползване/, поради което е предприел и постъпки за снабдяване със сочения нотариален акт. Ищцовата страна не е оспорила обстоятелството, че процесната земя е в обхвата на т.нар. параграфски територии, напротив самата тя  е представила още с исковата молба извлечение на регистъра на имоти по §4 от 1999г., съгласно който К.Б. е вписан за собственик въз основа на сочения нотариален акт. В същия изрично е посочено, че Б. се явява собственик на основание §5, ал.10 и ал.11, т.2 от 103 ПМС за изменение на ППЗСПЗЗ, ДВ бр.48/1995г., като са посочени и постановленията на МС-№21 от 1963г. и №26 от 1987г. , по силата на които земята е била предоставена за ползване. Дори да се приеме, че считано от 30.12.1997г. Б.и са имали намерение да своят имота, то до 2004г./когато е настъпила смъртта на Б./, не е изтекъл необходимия давностен срок. Не се ангажираха каквито и да е доказателства за осъществявано фактическо държание върху имота след тази дата. Напротив, свидетелите на ответната страна Ф.С.и Р.Р./имащи имоти в съседство/ заявяват, че не са виждали никого да идва или работи процесното място, първият от 2006г., а вторият от 2000г., до 2018г., когато дошли ответниците и им казали, че са го закупили от общината..

     Съдът намира, за недоказано твърдението на ищците, че наследодателят бил закупил лозето през 1968г., от когато и започнало владението му върху имота. Подобно твърдение липсва както в исковата молба, така и в уточняващата такава от 10.08.2020г., а е изложено от ищцовата страна за пръв път в съдебно заседание и то след запознаване с възражението на ответната страна срещу представения с исковата молба нотариален акт като годно придобивно основание/от който акт първоначално ищците извеждат правото на собственост на своя наследодател/. Твърдението е и крайно неясно-не е посочено от кое лице е закупено лозето, за каква сума. Не са конкретни и непосредствени и   показанията на свид.К.в този смисъл, която заявява, че Б. бил приятел на мъжа й и казал, че си бил купил лозе. Липсва и документ за собственост на името на праводателя, от който е закупено лозето.

      Предвид изложеното, въз основа на така събраните писмени и гласни доказателства не може да се приеме безпротиворечиво и несъсмнено, че наследодателят на ищците и първата ищца са упражнявали фактическа власт върху целия имот десет години, с намерение да го своят, съответно са го придобили по давност. Доколкото не се установи правото на собственост на соченото основание/давност/ да е възникнало в патримониума на  Б. и съпругата му/първата ищца/, след смъртта му същото не е преминало в патримониума и на неговите наследници. Не се установи наличието на първата от предпоставките за уважаване на ревандикационните претенции, поради което и същите следва да бъдат отхвърлени. 

  Доколкото изводите на настоящата инстанция  съвпадат с тези на първоинстанционният съд, то обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

    С оглед изхода на спора, в тежест на жалбоподателите следва да се възложат направените от въззиваемите разноски.

    Водим от горното и на основание чл.271,  Шуменският окръжен съд

 

                                             Р    Е    Ш    И    : 

 

      ПОТВЪРЖДАВА решение №260064 от 06.11.2020г. по гр.д.№282/2020г.на НПРС.

       ОСЪЖДА Н.П.Б. от гр. Н.П., Ш.обл., Ш., ул. „*“, №, В.К.П. *** и П.К.Д. *** да заплатят на  М.Б.К. и И.Ж.И.,***, деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на 600лв..

       Решението е постановено при участието на община-Нови пазар като трето лице помагач.

       Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                              ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                                            2.