№ 86
гр. Р., 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на девети юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милена Пейчева
Членове:Александър И.
Велизар Т. Бойчев
при участието на секретаря Галина Кунчева
в присъствието на прокурора Г. Д. Г.
като разгледа докладваното от Милена Пейчева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20224500600361 по описа за 2022 година
Про из во д с т во то е по глава ХХI от НПК.
С Присъда № 14/02.02.2022г. на Русенския районен съд, постановена
по НОХД № 1303/21 на РРС, КР. Р. В. е признат за виновен в това, че на
05.08.2020г. в гр.Р. е причинил на Д. В. Д. от гр.Р. средна телесна повреда,
изразяваща се в прободно-порезна рана на тръдния кош вляво, проникваща в
лявото плеврално простарнство, колекиця на кръв ивъздух в ляво плеврално
пространство, подкожен ефизем вляво, представляващи нараняване,
проникващо в гръдната кухина, довело до разстройство на здравето, временон
опасно за живота и на Д. И. К. лека телесна повреда, изразяваща се в нанасяне
на порезна рана на лява длан и продобно-порезна рана в лява ингвинална
област, които са довели до разстройство на здравето, извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК, като с деянието са причинени телесни повреди на
повече от едно лице и телесните повреди са причиенни при перивашавен на
пределите на неизбежната отбрана, поради което и на основание чл.132 ал.2
от НК, вр.чл.132 ал.1 т.2, вр.чл.131 ал.1 т.4 пр.3, вр.чл.129 ал.2,
вр.ал.1,вр.чл.130 ал.1 от НК и чл.12 ал.2 от НК и чл.78а от НК го е освободил
от наказателна отговорност, като му е наложил административно накаазине
ГЛОБА в размер ан1000 лева.
Подсъдмият е осъден да заплати на Д. Д. сумата от 2500 лева-
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и
страдание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.08.2020г.
до окончателното изплащане на сумата, както и 405 лева разноски по
1
гражданския иск.
Отхвърлен е предявания гражански иск от пострадалия Д. за сумата
над 2500 лева до пълния предявен размер от 25 000 лева като неосонвателен.
Подсъдемият е осъден да заплати разноските по делото: 308 лева на
ОДМВР-Русе- разноски на ДП; 298 лева по сметката на РОС-съдебни
разноски; 100 лева държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск.
Пострадалият Д. К. е осъден да заплати на подсъдимия К. В. 400
лева- разноски по защитата срещу оттегления граждански иск.
Решението е обжалвано от подсъдъмия К.В., чрез упълономщеинят
му защитник адв.Н.Д. от РАК, с доводи за необосонавноост,
незакоонсъобарзонси, постановяване на съдебиня акт при портиворечиив
свиделски покаазиня, явна несправедливостта на присъдебонот обезщетеине
за неимущестевин вреди на постраадиля Д.. Твърди се, че е налице деяние
извършено при превишаавне пределите на неизбежната отбрана, което се
дължи на уплаха или смущение, като се иска приложеине на чл.12 ал.4 от НК.
Иска се отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна такав.
Алтернативно изменение на присъдата в частта за гражданския иск и в частта
за разноските, тъй като относно разноските липсват изложени мотиви от
първата инстанция. Жалбата се поддържа в съдебно заседание от подсъдимия
и неговия защитник. Излагат се подробни съображения, в подкрепа на
твърденията и исканията.
Представителят на РОП счита, че присъдата е постановена при
допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липсата на
оправадтеелн диспозитив по първоначалонот обивенние, за което
подсъдимият е предаден на съд. Намира, че не са налице предпоставките за
приложение на чл.14 ал.4 от НК. С оглед посоченото съществено
процесуално нарушение предлага отмяна на присъдата и връщане на делото
за ново разглеждане от друг състав на съда. Излага подробни съображения, в
подкрепа на твърденията и исканията.
Като съобрази доказателствата по делото, доводите на страните и
след като извърши служебна проверка на решението, Окръжният съд намира
за установено следното:
По делото са допусанти съществени процесуални нарушения от
първата инстанция, които са довели до ограничаване правата на страните,
които са неостраними във въззивното производство, но могат да бъдат
2
отстранени при ново разглеждане на делото от друг състав на
пъровинсатниониня съд. Те се изразяват в следното:
В проведеното разпоредително заседание са предявени два
граждански иска от двамата пострадали, които са конституирани като
граждански ищци в процеса и е приет за техен повереник адв.Р. от РАК.
Съдът е приел гражданските искове в края на разпоредителното заседание,
като така не е изслушал становището на явилият се адв.Р. по въпросите по
чл.248 от НПК. Следвало е съдът да се произнесе по предявените граждански
искове и в случай, че ги приеме, както е сторил, да даде възможност на
повереникът на гражданските ищци, като страна в порцеса, да изрази
становище по всички въпроси по чл.248 от НПК. Така както е процедирал
съдът е нарушил правата на пострадалите лица. На следващо място
диспозитива на определението от разпоредителното заседание не съдържа
произнасяне по въпросите по чл.248 от НПК, а само приемане на
гражданските искове. Съдебните определения винаги се състоят от
диспозитив и мотиви. В случая съдът е посочил мотивите си по въпросите по
чл.248 от НПК, но липсва дисподизитив по тези въпорси. Не е посочено и, че
определението подлежи на обжалване в частта на процесуалните нарушения и
в частта за мярката за неотклонение. Определинето на съда от
разпоредителното заседание, съгласно чл.249 ал.3 предл.първо от НПК, във
всички случаи подлежи на обжалване в тези свои части, без значеине дали са
констатирани или не съществени процесуални нарушеиня и дали е взета или
не мярка за неотклонение на подсъдимия. В случая това, че съдът не е взел
мярка за неотклонение на подсъдимия би могло да бъде протестирано от РРП.
В проведеното открито съдебно заседание на 27.10.2021г. не са
прочетени предявените граждански искове, въпреки че пострадалият Д. се е
явил лично, с което е допусаното нарушение на чл.276 ал.2 от НПК.
Не е разяснено на страните правото им на отвод срещу членовете на
състава, прокурора, защитниците и съдебния секретар, като този въпрос не е
поставен нито в разпоредителното заседание, нито в първото съдебно
заседание на 27.10.2021г., с което е нарушен чл.274 от НПК.
Делото е внесено в РРС с обвинителен акт срещу подс.К.В. за
престъплеине по чл.131 ал.1 т.4 пр.3, вр.чл.129 ал.2, вр.ал.1, вр.чл.130 ал.1 от
НК. С обжалваната присъда РРС е приел, че престъплението е извършено при
3
превишаване пределите на неизбежната отбрана и е приел квалификация по
привилегирования състав на чл.132 ал.2 от НК, във връзка с чл.12 ал.2 от НК.
В същото време липсва оправдателен диспозитив в присъда относно
първоначалното обвинение. Настоящият състав намира, че тази приета от
съда квалификация е правилна, но допуснатото процесуално нарушение,
предвид липсата на оправдателен диспозитив, е същестевно и не би могло да
бъде отстрането от въззивната инстанция.
Следва да се отбележи, че липсват каквито и да е мотив във връзка с
присъдените на гражданския ищец разноски, въпреки направените от
защитата възражения в тази насока съдебното заседание пред първата
инстанция.
С оглед изложеното посочените нарушения са съществени и не
могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция, но могат да бъдат
преодоляни при ново разглеждане на делото от първата инстанция. Предвид
изложеното настоящият състав не обсъжда доводите, изложени в жалбата по
съществото на делото..
Налице е отменително основание по чл.335 ал.2,вр.чл.348 ал.3 т.1от
НПК, поради което обжалваната присъда следва да бъде отменена изцяло и
делото да бъде върнато на РРС за ново разглеждане от друг състав на същия
съд.
Мотивиран така и на основание чл.335 от НПК,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 14/02.02.2022г. на Русенския районен съд,
постановена по НОХД № 1303/21 на РРС изцяло и ВРЪЩА делото на
Русенския районен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4