РЕШЕНИЕ
№ 769
гр. Кюстендил, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVIII-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ТИНА Р. МАЛИНОВА
при участието на секретаря З. ДР. ТРЕНЕВА
като разгледа докладваното от ТИНА Р. МАЛИНОВА Гражданско дело №
20231520102020 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от Б. П. С., с
ЕГН ********** и З. П. Х. - С., с ЕГН **********, действащи чрез
пълномощник адв. П. Д., с адрес за кореспонденция: гр. София, бул. „П. Е.“ №
**, вх. *, ет.*, ап.**, срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК
*********, с адрес: гр. София, р-н Студентски, бул.“ Симеоновско шосе“ №
67А, представлявано от П. В. Д., В. В. И. и М. А. Д., съдържаща искане до
съда ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищците обезщетения
за претърпени от тях неимуществени вреди - суми в размер на 2000 лева за
всеки от ищците, както и законни лихви върху тези суми в размер на 225 лева
за всеки от ищците, дължими за периода 14.04.2023 г.-25.09.2023 г., ведно със
законна лихва върху всяка от дължимите като обезщетение, суми от дата на
завеждане на делото до окончателното изплащане на главницата.
В исковата молба се твърди, че на 10.10.2022 г., 17.15 ч. в с. Горна
Гращица, общ. Кюстендил, по ул. „Л.“ в посока с. Таваличево, К. Д. М. бил
управлявал моторно превозно средство, лек автомобил с марка „Шкода“,
модел „Фабия“, с рег.№ ******, който бил негова собственост, с концентрация
на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда - 2.15 на хиляда, което било установено
с извършена съдебно-химикотоксикологична експертиза с рег.№ 11-
8956/24.10.2022 г. на специализирана ХТЛ гр.София, като вследствие
употребата на алкохол М. бил причинил ПТП, удряйки лек автомобил, модел
„Опел“, марка „Зафира“ с рег. № ******, управляван от Б. С., който бил
придружаван от съпругата си З. Х.- С., а ПТП-то било установено с протокол
№1734409 от 10.10.2022г. Посочва се, че вина за настъпване на ПТП имал К.
М., който на неурегулирано кръстовище не бил пропуснал дясностоящия му
1
лек автомобил - този, в който са били ищците, като със споразумение по
НОХД 1375/2022 г. на КРС, водачът М., чийто автомобил бил застрахован при
ответното дружество, бил признат за виновен за извършването на описаното
престъпление, с което бил причинил на ищците неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, като същите били освидетелствани от
медицински органи и било видно от приложените медицински документи, че
ищците страдали от "Посттравматично стресово разстройство", изразяващо се
в "тревожност, сърцебиене, изпотяване, треперене и изтръпване на
крайниците, световъртеж, нестабилност в походката, тежест в сърдечната
област, чувство за недостиг на въздух", което тяхно състояние било
продължавало и до сега, като освен това ищецът Б. С. изпитвал страх и
притеснение да управлява МПС, чувствал се неспокоен и неуверен и след
инцидента дори отказвал да участва в движение по пътищата, а съпругата му
ищцата З. С. дълго време след инцидента не желаела да се качва и ползва
каквото и да е МПС. Изтъква се, че с Уведомление с вх.№ 2286/02.03.2023г.
ищците предявили застрахователна претенция към ответното дружество за
заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“, вследствие на причиненото процесно ПТП, като с писмо с изх.
№ 3655/13.04.2023г. и писмо с изх.№3654/13.04.2023г. от страна на ответното
застрахователно дружество било отказано неправомерно заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищците. Въз основа на
изложеното, се иска от съда да постанови решение, с което ответното
дружество „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, с адрес:
гр. София, р-н Студентски, бул.“ Симеоновско шосе“ № 67А да бъде осъдено
да заплати за претърпени неимуществени вреди - сумата в размер на 2000 лева
на г-н Б. С. и сумата в размер на 2000 лева на г-жа З. Х.- С., както и законна
лихва върху всяка от дължимите като обезщетение суми в размер на по 225
лева за всеки от ищците, за периода от 14.04.2023г. до 25.09.2023г., както и
законната лихва върху всяка от дължимите като обезщетение суми от дата на
завеждане на делото до окончателното изплащане на главницата.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът е представил отговор, в който
оспорва изцяло предявените искове - по основание и по размер, тъй като счита
същите за неоснователни, излагайки подробни съображения в тази посока.
Оспорва се вината на застрахован при ответника водач за настъпване на
неимуществени вреди на двамата ищци, като не бил представен констативен
протокол с пострадали лица, както и документ, удостоверяващ вината на
застрахован при ответника водач, а представения протокол за ПТП, без
пострадали лица, бил нечетлив и не представлявал годно доказателствено
средство, което да удостовери твърденията в исковата молба. Сочи се, че бил
представен снимков материал, който нямал доказателствена тежест, но
показвал, че лек автомобил с марка „Шкода“, с рег.№ ****** бил ударен
странично в преден ляв калник, водачът бил ударен, а не бил нанесен ударът,
както се твърдяло в исковата молба, като било представено заключение на
цената на щетите по л.а. "Опел", без да имало данни са настъпили, а от
представените снимки, щетите по двата автомобила не кореспондирали
помежду си и не отговаряли на описания в исковата молба механизъм на ПТП.
2
Твърди се, че било представено споразумение, но не за процесното събитие, а
за обстоятелството, че К. Д. М. бил управлявал МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 1,2 промила, а именно 2,15 на хиляда, без посочени
данни да е причинил ПТП, като нямало и данни за влязло в сила наказателно
постановление за допуснато нарушение на правилата за движение от
застрахован при ответника водач. Направено е възражение за недължимост,
защото отговорен за ПТП-то бил ищецът Б. П. С., в качеството му на водач на
лек автомобил „Опел Зефира“ с рег.№ ****** или намаляване на дълга при
отчитане на съпричиняване, като ищецът не бил спрял преди кръстовище и
бил отнел предимство на движещия се направо лек автомобил „Шкода Фабия“
с рег.№ ****** и е нарушил ЗДВП. Алтернативно е направено възражение, в
случай, че ищецът докажел вина на застрахован при ответника водач, за
намаляване на отговорността на застрахователя по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл.51, ал.2 от
ЗЗД, като ответникът счита, че Б. С. бил съпричинил вредоносния резултат в
размер на 50%, от който е получил травматични увреждания, както и че
двамата ищци имали принос за настъпване на травматичните увреждания, тъй
като не били поставили обезопасителен предпазен колан, което било
нарушение на чл.137 а, ал.1 от ЗДвП и обезщетението за неимуществени
вреди следвало да бъде намалено, като неговият размер в исковата молба бил
завишен и не съответствал на принципа за справедливост. Оспорва се и
твърдението, че ищците били получили посттравматично стресово
разстройство, без да е била посочена получена травма, като и че твърдените от
тях неимуществени вреди не били причинени от застрахователното събитие с
участие на застрахован при ответника водач, като се оспорват и приложените в
тази връзка към исковата молба медицински документи, тъй като възникнали
след месец и половина оплаквания не обосновавали непосредствена
причинно-следствена връзка с ПТП. Оспорва се и дължимостта на
претендираните акцесорни искове за изтекли лихви, като недължими и с оглед
посочения период, а ищецът е бил изпаднал в забава поради непредставяне на
банкова сметка.
Направено е искане по реда на чл.219, ал.1 от ГПК за конституиране на
трето лице – помагач на страната на ответника, а именно К. Д. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № **, ет.*, ап.*, което е уважено с
Определение № 45 от 10.01.2024 г. и в указания му от съда срок третото лице е
взело становище по предявените искове и по отговора на исковата молба.
Оспорени са представения протокол за ПТП, тъй като бил нечетлив и
два броя етапни епикризи.
С писмен отговор К. Д. М., чрез пълномощник адв. В. П., е изразил
становище по предявените искове, като счита същите за допустими, но
неоснователни и изцяло се присъединява към депозирания от ответното
дружество писмен отговор и към направените от него оспорвания по фактите
и представените от ищците писмени доказателства. Оспорени са изложените с
исковата молба факти и обстоятелства, както и представения с нея
констативен протокол за ПТП, тъй като същият бил нечетлив и се иска съдът
да задължи ищците да представят оригинал или четливо копие на същия, в
3
противен случай се моли да бъде изключен от доказателствата по делото.
Направено е възражение по приемане като доказателство на присъда
/споразумение/ по НОХД №1375/2022г. по описа на КРС, ведно с представена
декларация, като се счита, че същите били неотносими към спора и към
релевантните факти. Възразява се и приемането на представените заключение
по автотехническа експертиза, резултат от проведено изследване на дрегер,
талон за изследване и химико-токсикологична експертиза. Оспорени са и
приложените амбулаторни листове и етапни епикризи като неотносими.
В проведените съдебни заседания ищците, редовно призовани, се
представляват. Поддържат исковата молба. Процесуалният им представител
сочи, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на
служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на
чл.179 ГПК и има материална доказателствена сила. Ответното дружество и
третото лице – помагач, чрез пълномощниците си, изразяват становище за
неоснователност на претенциите и молят да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани. Твърди се, че няма данни ищцата да е пътувала в
автомобила, претърпял ПТП.
По делото са ангажирани писмени доказателства и са изслушани вещите
лица изготвили експертизи по делото, както и са разпитани доведените от
ищците свидетели.
След преценка и анализ на събрания по делото доказателствен
материал и като взе предвид изложените от страните доводи, съдът
приема за установено от фактическа страна, следното:
С протоколно определение от 08.12.2022 г. по НОХД № 1375/2022г. по
описа на Районен съд – Кюстендил е одобрено постигнато споразумение за
прекратяване на наказателно производство, според което обвиняемият К. Д. М.
– роден на **.**.**** г. в гр. ***, живущ в гр.***, ул. „***“ № **, ет.*, ап.*,
българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан,
ЕГН ********** се признава за виновен за това, че на 10.10.2022 г. в с. Горна
Гращица, община Кюстендил, по ул. „Л.“ в посока с. Таваличево, управлява
моторно превозно средство – л.а. марка „Шкода“, модел „Фабия“ с д.к.№
******, негова собственост, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на
хиляда, а именно 2.15 на хиляда, установено по надлежния ред, предвиден в
Наредба № 1/19.07.2017 г., изм. и доп.бр.ДВ 81 от 02.10.2018 г./ за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози със съдебно-химико-токсилогична
експертиза с Рег. № 11- 8956/24.10.2022 г. на специализирана ХТЛ гр. София –
престъпление по чл. 343 б, ал.1 от НК.
Видно от справка от публичния регистър на Гаранционен фонд, към
10.10.2022г. МПС с ДКН ****** има активна застраховка „Гражданска
отговорност“ при застрахователя „Лев Инс“ АД с покритие от 00:00 часа на
22.04.2022г. до 23:59 часа на 21.04.2023г. Същото се установява и от
представеното заверено копие на застрахователна полица №
BG/22/1220010*****/07.04.2022г. /л.88 от делото/
От уведомление за предявяване на претенция по реда на КЗ с вх. №
4
2286/02.03.2023 г. от ищците до „ЗК Лев Инс“ АД се установява, че същите са
поискали да им бъде изплатено обезщетение за претърпените неимуществени
вреди – болки и страдания, вследствие на процесното ПТП от 10.10.2022г.
Посочена е обща банкова сметка на пострадалите, по която да бъде изплатено
обезщетението.
От писмо изх. №3654/13.04.2023г. и писмо изх. №3655/13.04.2023г. от
„Лев Инс“ АД относно преписка по щета № 0000-1000-64-23-7168/10.10.2022г.
по претенция вх. № 2286/02.03.2023 г. се установява, че застрахователят е
приел, че няма причинно-следствена връзка между ПТП от 10.10.2022 г. и
посттравматичното стресово разстройство на ищцата З. П. Х.. Дружеството е
възприело, че с оглед на това и във връзка с чл.496 от КЗ не е налице
основание за изплащане на застрахователно обезщетение по щетата.
От приложения по делото Протокол за ПТП № 1734409 от 10.10.2022 г.,
изготвен от служител на ОДМВР – Кюстендил, е видно, че е настъпило ПТП
на същата дата в с. Горна Гращица на кръстовището образувано от ул. „Л.“ и
ул. „Г. Д.“ с участници МПС с рег. № ******, марка-модел „Шкода Фабия“ и
МПС с рег. № ****** с марка-модел „Опел Зафира“. Като обстоятелства и
условия за настъпване на ПТП е посочено, че приближавайки кръстовище с
равнозначни пътища водачът на първия автомобил К. М. не пропуска
намиращия се отдясно автомобил с марка-модел „Опел Зафира“ и се
сблъскват под ъгъл. На К. М. бил съставен акт №701227 от 10.10.2022 г. за
нарушение на чл.48, пр.1 ЗДвП. Изготвена е и докладна записка по случая от
мл. инсп. К. Г. за инцидента, при който е отбелязано, че са настъпили
материални щети по двата автомобила и няма пострадали лица. След
извършване на проби за алкохол на двамата водачи било установено, че К. М. е
употребил такъв – пробата му била положителна /2,07 промила/.
По делото е прието заключение по допуснатата автотехническа
експертиза от вещо лице Ф. К., което съдът цени като обективно изготвено в
съответствие със събрания по делото относим доказателствен материал,
според което на 10.10.2022г., около 17:15 часа, по републикански път III-602
(ул. „Л.“) в посока към с. Таваличево със скорост от 77,18 км/час се е движил
лек автомобил марка „Шкода Фабия“ с рег. № **** управляван от К. М.. По
същото време по ул. „Г. Д.“ в посока към републикански път III-602 (ул. „Л.“)
се е движил лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № ****** с водач Б. С. и
пътник, возещ се на предна дясна седалка – З. Х. – С.. На нерегулираното
кръстовище образувано от републикански път III-602 (ул. „Л.“) и ул. „Г. Д.“
възникнал удар между двете превозни средства. За л.а. „Шкода Фабия“
скоростта в момента на удара била 69,90 км/час, а началният контакт е бил в
областта на предна дясна част на автомобила и предна дясна гума. При
настъпване на ПТП-то дясностоящ спрямо другото превозно средство е бил
л.а. „Опел Зафира“, който навлязъл пръв в кръстовището, движейки се със
скорост по-ниска от разрешената в района на ПТП. Отбелязано е, че от
техническа гледна точка водачът на л.а. „Опел Зафира“ е имал възможност да
предотврати настъпването на ПТП, ако е бил спрял без да навлиза на платното
за движение на ул. „Ленин“ и е изчакал преминаването на л.а. „Шкода Фабия“
и едва след това е навлязъл в кръстовището. Пред съда вещото лице заяви, че
5
лекият автомобил на ищците е бил или в пълен покой, или се е движил с не
повече от 10 км/час.
Автомобилът с марка „Опел Зафира“ бил оборудван с предпазни
обезопасителни колани и предпазни въздушни възглавници за водача и
пасажера на предна дясна седалка. Посочено е, че в материалите по делото
няма обективни данни за използване на предпазни колани и задействали се
въздушни възглавници за двата автомобила. Отбелязано е и че при странични
удари предпазният колан няма особено превантивно действие.
По делото са приети и заключения по допуснатата съдебно-
психиатрична експертиза от вещо лице д-р В. Р., които съдът цени като
обективно изготвени. Установява се, че ПТП на 10.10.2022г. е причина за
психотравма на ищцата З. П. Х. - С. – остра стресова реакция с
посттравматично фобийно тревожно разстройство, като може да се приеме, че
са в причинно-следствена връзка. Към момента на изследване у лицето все
още са налице симптоми на епизодична и ситуативна тревожност при
пътуване, изразяваща се във фобиен страх от пътуване с кола и постоянна
очакваща тревожност. Според експерта това представляват психични
разстройства от групата на реактивните психични заболявания и по своята
същност могат да бъдат квалифицирани като „временно разстройство на
здравето, неопасно за живота“.
От заключение вх. №1180/28.01.2025г., изготвено след изследване на
ищеца Б. П. С., се установява, че инцидентът на 10.10.2022г. е причинил
психотравма на лицето – остра стресова реакция с разстройство в адаптацията
с психосоматично разстройство, като може да се приеме, че са в причинно-
следствена връзка. Сочи се, че са се проявили следните симптоми: интензивна
тревожност, неворвегативна дистония с лабилно кръвно налягане, влошени
дихателни функции с влошено когнитивно функциониране /влошена
концентрация, разстройство на съня/, малоценностови преживявания и
понижена себеоценка с най-голяма интензивност в първите дни и месеци след
травмата, като персистиращия соматичен дискомфорт в момента на оценката
вече е със смесена генеза /травмена и възрастова/ и е фактор, който
възпрепятства пълноценното възстановяване на лицето. Гореописаните
симптоми довели до необходимост от специализирани психиатрични
интервенции, продължили около 6-8 месеца.
Към момента на изследване лицето е с възстановено функциониране и
адаптация, а симптомите на тревожност са епизодични. В резултат на ПТП-то
у ищеца е възникнала „остра стресова реакция с разстройство в адаптацията“,
която по своята същност може да бъде квалифицирана като „временно
разстройство на здравето, неопасно за живота“.
От етапна епикриза от 21.11.2022г. на Б. П. С. се установява, че същият е
с диагноза посттравматично стресово разстройство; реакция на тежък стрес и
разстройства в адаптацията. Приложени са и амбулаторни листове
№22325906В91/21.11.2022; №22325506AD19/21.11.2022;
№2233540580В2/01.12.2022; №22335205660С/01.12.2022, видно от които
ищците са диагностицирани с основна диагноза посттравматично стресово
6
разстройство.
От показанията на свидетелката Д. Г. С.а, съпруга на сина на ищците, се
установи, че същата видяла съпрузите непосредствено след инцидента и
свекърва й „гледала в една точка“ и била неадекватна, което продължило
около месец. З. Х. - С. спряла да се грижи за внучето си, защото я било страх
да излиза с него навън и да пътува с автомобил. Преди катастрофата активно
помагала на сина и снаха си в грижите за детето. Ищците отказвали да говорят
за случая. Б. С. станал избухлив.
Свидетелят М. Й. А. пътувал с камион и минал покрай мястото на
инцидента. Възприел местопроизшествието като сочи, че единият автомобил
се намирал на „главната улица“ /пътя за село Таваличево/, а МПС-то на
ищците, излизащо от пряката, било завъртяно напряко на същата от удара.
Ищците били пребледнели и уплашени. На място бил и синът им.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени
доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
Съобразявайки гореизложената установена фактическа обстановка,
съдът приема следното от правна страна:
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД, вр.
с чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответното застрахователно дружество да
заплати на всеки от ищците по 2000 лева - застрахователно обезщетение за
претърпени от тях неимуществени вреди, както и законни лихви върху тези
суми в размер на 225 лева за всеки от ищците, дължими за периода 14.04.2023
г.-25.09.2023 г.
С Определение № 296/05.03.2024 г. на КРС, съдът е разпределил
доказателствена тежест между страните, като е указал на ищците, че в тяхна
тежест е да докажат при условията на главно и пълно доказване
кумулативното наличие на следните предпоставки: наличие на валидно
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" между ответното дружество и
деликвента - К. Д. М., в качеството му на застрахован при ответника водач,
действащ към датата на ПТП, реализирано застрахователно събитие - ПТП,
представляващо покрит риск, настъпило в срока на застраховката,
реализирано на 10.10.2022 г., при посочените място и обстоятелства, с участие
на ищците и застрахован при ответника водач К. Д. М., механизмът на ПТП,
противоправно поведение на застрахования при ответника водач, изразяващо
се в управление на пътно превозно средство в нарушение на закона и на
правилата за движение по пътищата, причинени на ищците неимуществени
вреди от застрахования при ответника водач М., в резултат на ПТП-то,
наличие на причинна връзка между ПТП-то и вредите, вид и размера на
претърпените вреди, отправена до ответника застрахователна претенция за
плащане, ведно с представяне на нужните документи. В тежест на ищците е да
докажат и наличието на главно задължение /главен дълг/ и изпадането на
ответника в забава.
7
При доказване на горните факти, ответникът следва при условията на
пълно обратно доказване по чл.154, ал.2 от ГПК да обори презумпцията за
вина, като в негова тежест е да докаже възраженията си в отговора на исковата
молба, вкл. че ПТП-то е причинено по вина на ищеца Б. П. С., че е налице
съпричиняване в размер на 50% от страна на ищеца Б. П. С., както и наличие
на принос на двамата ищци, в смисъл, че същите, докато са били в
автомобила, единият, като го е управлявал, а другият, докато се возел, през
това време са били без поставен обезопасителен предпазен колан, като
ответникът следва да докаже всички факти, които изключват, унищожават или
погасяват претендираното право.
Съгласно изискванията на чл. 432, във вр. с чл. 380 КЗ ищците са
отправили до ответното дружество писмена застрахователна претенция за
изплащане на обезщетение за вреди, по които претенции застрахователят е
отказал плащане. Поради това съдът намира, че предявените искове са
допустими.
На следващо място, за основателност на претенциите, следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45
от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител -
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Одобреното от съда споразумение
има последиците на влязла в законна сила присъда. С оглед на това следва да
се приеме, че са осъществени обстоятелствата, представляващи съставомерни
елементи на престъплението, за което е водено наказателното производство по
НОХД № 1375/2022г. по описа на Районен съд – Кюстендил –
противоправното и виновно деяние, извършено от К. М., изразяващо се в
шофиране след употреба на алкохол. Всички останали факти, които имат
отношение към гражданските последици от деянието, следва да бъдат
установени с допустимите доказателствени средства в рамките на
производството по разглеждане на гражданското дело и с оглед принципа на
непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти подлежат на
доказване пред гражданския съд, независимо дали по отношение на същите са
събрани доказателства в хода на досъдебното, респ. наказателното
производство. С оглед на това по делото се приема за доказано, че третото
лице - помагач на страната на ответника противоправно и виновно на
10.10.2022 г. в с. Горна Гращица, община Кюстендил, по ул. „Л.“ в посока с.
Таваличево, е управлявал моторно превозно средство – л.а. марка „Шкода“,
модел „Фабия“ с д.к.№ ******, негова собственост, с концентрация на алкохол
в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 2.15 на хиляда, установено по
надлежния ред – престъпление по чл. 343 б, ал.1 от НК.
В производството по настоящото дело се доказа, че К. М. е нарушил и
нормата на чл.48 от ЗДвП като не е дал предимство на управлявания от ищеца
Б. С. автомобил на нерегулирано кръстовище в с. Горна Гращица, вследствие
на което е настъпила катастрофа. Това представлява виновно противоправно
8
действие като пряка последица от което са настъпили неимуществени вреди за
пострадалите – ищците по делото. Съдът приема, че постравматичното
стресово разстройство, което се наблюдава и у двамата, е резултат на
преживения шок при произшествието. Презумпцията за вина на делинквента
не беше успешно оборена. Съдът не споделя и възражението на третото лице –
помагач, че ищцата не се е намирала в л.а. марка-модел „Опел Зафира“ към
момента на инцидента. Горното се установява с достатъчна сигурност от
свидетелските показания.
Поради това съдът приема, че деянието на виновния водач на
застрахованото МПС осъществява всички признаци /обективни и субективни/
на деликтния състав по чл. 45 ЗЗД. Следователно отговорността на
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявените
искове за неимуществени вреди се явяват доказани по основание.
Досежно размера на исковете за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно
понятие. То включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни поражения
от тях, прогноза за бъдещото здравословно състояние на увредения, неговата
възраст и влошаване на здравословното му състояние, наличие на загрозяване
и белези /ПП № 4/23.12.1968 г. на ВС/.
По възражението за съпричиняване:
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за
съдилищата съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963 г. В константната си
практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и в създадената по реда
на чл. 290 ГПК практика (решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на
ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на ІІ т. о., решение
№ 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011
г. по т. д. № 623/2011 г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. №
286/2010 г. на І т. о.,), Върховният касационен съд последователно застъпва
становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, следва неговото
поведение обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т. е.
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
като вина на пострадалия в тази насока не се изисква, а от съществено
значение е конкретното проявление на действието или бездействието на
пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за
причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51,
ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не
би се стигнало (наред с неправомерното поведение на делинквента) до
9
увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от
съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което
увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от
деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за
съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в ППВС № 17/63 г.,
така и в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения (решение №
154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение №
206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011
г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I ТО и др.) е прието, че изводът за наличие на
съпричиняване на вредата не може да почива на предположения като във
всички случаи съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който се
позовава на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД.
С оглед събраните в хода на производството по настоящето дело
доказателства, настоящият съдебен състав намира, че по делото не се
установи безспорно и категорично твърдението на ответника, че пострадалите
ищци са пътували без поставени предпазни колани, т. е. не се установи
нарушение на разпоредбата на чл. 137в ЗДвП. Вещото лице по назначената
автотехническа експертиза сочи единствено, че няма данни по делото за
използване на предпазни колани, от което не може да се достигне да
еднозначен извод за нарушение от страна на ищците. Ето защо възражението
не може да бъде уважено.
Като взе всички тези факти предвид, съдът приема, че исковете за
неимуществените вреди са основателни в предявените размери от по 2 000 лв.,
за които суми следва да се уважат. Съдът намира този размер за отговарящ на
принципа на справедливостта и обоснован с оглед търпените от ищците
психически травми непосредствено след увреждането и в периода на
възстановяване, както и необходимостта от психиатрични интервенции, и
социално-икономическите условия на живот в страната.
Претенцията за законна лихва върху сумите за главница, за периода за
който се претендира - от 14.04.2023 г., по правилото на чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ,
до окончателното й изплащане, е основателна до размера, установен след
служебна справка с общодостъпен електронен калкулатор за законна лихва, а
именно по 112,90 лева за всеки от ищците. До пълния предявен размер от 225
лева искането ще бъде отхвърлено като неоснователно.
Не беше доказано възражението на ответника, че е налице хипотезата на
чл.497, ал.1, т.2, предл. второ КЗ - увреденото лице да не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3, а именно
банкова сметка. Такава е посочена при предявяване на застрахователната
претенция на 02.03.2023 г. Няма данни застрахователят да е изисквал от
ищците да представят каквито и да било доказателства.
По разноските:
С оглед изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК разноски се дължат
на ищцовата страна. Ищците представят в срок списък по чл. 80 от ГПК /л. 219
от делото/, като установените и доказано извършени от тяхна страна разноски,
които се претендират, възлизат на сума от 1 950 лв., от които 450 лв. – депозит
10
за изготвената съдебна автотехническа експертиза, 300 лв. – депозит за
съдебно-психиатрична експертиза. Претендира се и адвокатско
възнаграждение в размер от по 600 лева за всеки от ищците или общо 1 200
лева. Ответникът ще бъде осъден да заплати на ищците сторените разноски в
общ размер на 1 851,72 лева, съобразно уважената част от исковете – 94,96%.
На основание чл.78, ал.3 ГПК разноски се дължат и на ответната страна
с оглед частичното отхвърляне на претенцията. Със списък на разноските по
чл.80 ГПК се претендират такива в размер на 711 лева. В полза на ответното
дружество ще бъде присъдена сумата от 35,83 лева. Третото лице – помагач не
претендира разноски.
На основание чл.236, ал.1, т.7 от ГПК съдът посочва банковата сметка,
по която могат да се преведат присъдените суми в полза на ищците: IBAN
****при „Банка ДСК“ АД с титуляр Б. П. С..
Банкова сметка на ответника „ЗК Лев Инс“ АД при „УниКредит
Булбанк“ АД: IBAN ***, BIC: UNCRBGSF.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД
и чл.52 от ЗЗД, „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, с
адрес: гр. София, р-н Студентски, бул.“Симеоновско шосе“ № 67А, ДА
ЗАПЛАТИ на всеки от ищците Б. П. С., с ЕГН ********** и З. П. Х. - С., с
ЕГН **********, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
на ПТП от 10.10.2022г. в размер на 2 000 лева, както и законната лихва върху
главницата от дата на завеждане на делото – 26.09.2023 г., до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД
и чл.52 от ЗЗД, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, „Застрахователна компания Лев Инс“
АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, р-н Студентски, бул.“Симеоновско
шосе“ № 67А, ДА ЗАПЛАТИ на всеки от ищците Б. П. С., с ЕГН **********
и З. П. Х. - С., с ЕГН **********, законна лихва върху дължимите като
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП от
10.10.2022г. суми, за периода от 14.04.2023г. до 25.09.2023г., в размер на по
112,90 лева за всеки от ищците, като ОТХВЪРЛЯ исковете до пълния
предявен размер от по 225 лева като неоснователни.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „Застрахователна компания
Лев Инс“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, р-н Студентски,
бул.“Симеоновско шосе“ № 67А, ДА ЗАПЛАТИ на Б. П. С., с ЕГН
********** и З. П. Х. - С., с ЕГН **********, сумата от 1 851,72 лева,
представляваща направени разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, Б. П. С., с ЕГН ********** и
З. П. Христова - С.а, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, р-н Студентски,
11
бул.“Симеоновско шосе“ № 67А, сумата от 35,83 лева, представляваща
направени разноски в настоящото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач - К. Д.
М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № **, ет.*, ап.*, на страната на
ответника.
Препис от решението да се връчи на страните – арг. от чл.7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
12