№ 2350
гр. Варна, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Д. Д.
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Д. Д. Гражданско дело № 20243110104176 по
описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по подадената от Р. С. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ж.к. "****" бл. 21, вх. 9, ет. 3, ап. 8 против Л.
Д. Т. ЕГН:**********, наст.адрес по адр.регистрация: обл.****. общ.****,
с.****, ул.,****" № 6, местоживеене към момента: обл.****, общ.****,
с.****, ул.”****” № 18, пост.адрес: гр.****, жк. „****" 4, вх. „Б", ет.8, ап.31,
Й. Л. Д. ЕГН:********** наст.адрес: обл.****, общ.****, с.****, ул. „****" №
6 и Д. Т. Д. ЕГН:**********, наст.адрес: обл.****, общ.****, с.****, ул.
„****", с която се иска да бъде наложена забрана занапускане на страната на
Д. Л. Т., ЕГН:****, роден на ****г., поради наличие на конкретен и явен риск
от незаконно извеждане на детето отнеговите баща, баба и дядо, на основание
чл.127б, ал.1 от СК.
В съдебно заседание молителката чрез процесуалния си представител
поддържа молбата. Ответниците не се явяват и не изразяват становище. В
първото по делото съдебно заседание молят молбата да бъде отхвърлена.
След съвкупна преценка на доводите на молителката, на приложените
към молбата и събрани по искане на страните писмени и гласни
доказателства, и като съобрази разпоредбите на закона, Варненският районен
съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
В хода на производството бяха представени и приети следните писмени
доказателства: Удостоверение за раждане на дете издадено въз основа на акт
за раждане № **** г.,Удостоверение за настоящ и постоянен адреси на детето
Д. Т. изх.№ **** и **** от08.09.2022 г., решение № **** от **** г. по
****г.на ОС-Варна, ИЛ № ****г. на ВРС; служебна бележка от личния лекар
на детето от 13.02.2024 г., служебна бележка от Директора на **** изх.№
****г.и; 3аповед за защита №****., по ГД № ****г., 48 с-в при ВРС; протокол
за предаване на дете от 02.04.2024 г. на ****, протокол по чл.434 от ГПК от
10.04.2024 г. на ****, протокол за предаване на дете от12.04.2024 г. на ****,
уведомително писмо за предоставяне на полицейска закрила на дете № **** –
**** от 13.04.2024г.; постъпили социални доклади от **** “СП“ гр.**** от
**** и от **** „СП“ гр.Варна постъпил на 02.05.2024 г.; паспорт на Д. Л. Т.
№ **** легализиран превод на български език и документа на английски език,
акт за раждане вх.№ **** на детето Д. Л. Т. легализиран превод на български
език и документа на английски език; уведомително писмо от директор на
**** гр. Варна, извадка от ел. кореспонденция, протокол на **** “СП“
гр.**** от 10.06.2024 г., присъда № **** г. по Наказателно дело частен
характер № **** г. по описа на Районен съд ****, ХVІ състав.
Съдът приема за безспорно между страните, че Р. С. Т. и Л. Д. Т. са
родители на детето Д. Л. Т. ЕГН:****, роден на ****г., както и че детето е
родено в гр.Ливърпул и освен гражданин на Република България, е поданик и
на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия.
Безспорно е между страните, че въз основа на влязло в сила на ****
решение № ****. по ГД ****г., 14 с-в при РС-Варна, родителските права на
детето са предоставени на неговата майка - молителката. С решение по
в.гр.дело №****г. по описа на ВОС е определен на бащата Л. Д. Т. режим на
лични отношения с детето Д. Л. Т., всяка първа и трета седмица от месеца от
9ч в събота до 17ч в неделя, с преспиване в дома на бащата, както и
половината дни през Коледната, Великденската ваканции, с преспиване при
бащата; за рождения ден на детето - в деня, следващ РД - от 16ч до 20ч, и
всяка година от 16ч до 20ч на рождения ден на бащата, а също и по един
месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.
Безспорно е между страните, че след предаване на детето от страна на
майката, на бащата 02.07.2022г. по определен от съда режим на лични
2
отношения за лятната ваканция, отв.Л. Т. не е върнал детето доброволно на
02.08.2022г.
Безспорно е, че от този момент и до сега детето живее при своя баща и
неговите родители – отв.Й. Л. Д. и Д. Т. Д..
Безспорно е, че въпреки многократните опити за предаване на детето от
страна на ЧСИ, за което са приложени изготвени: протокол за предаване на
дете от 02.04.2024 г. на ****, протокол по чл.434 от ГПКот 10.04.2024 г. на
****, протокол за предаване на дете от12.04.2024 г. на ****, то все още не е
предадено на майката.
От приложено по делото влязло в законна сила Решение №****/****г.
по НОХД ****г. по описа на ВОС се установява, че е потвърдена Присъда
№****г. по НОХД №****г. по описа на ВРС, с която подсъдимия /ответник в
настоящото производство/ Л. Д. Т. е признат за виновен в това, че: През
периода от м.октомври 2020г. до м.юни 2022г. включително в гр. Варна, след
като бил осъден с Решение №**** г. по гр.дело №****г. по описа на Окръжен
съд-Варна, влязло в законна сила на 01.10.2020г., да издържа свой низходящ -
сина си Д. Л. Т., роден на ****г., чрез неговата майка и законен представител
Р. С. Т., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски- 21 месечни вноски по 300 лева, общо в размер на 6300,00
лева, поради което и на основание чл.183, ал.1 от НК и чл.5 4 от НК е осъден
на ПРОБАЦИЯ чрез налагане на следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност два
пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от шест месеца.
По делото е приложена произнесена, но невлязла към настоящия
момент в законна сила Присъда №****г. по НЧХД №****г. по описа на РС-
****, с която подсъдимия /ответник в настоящото производство/ Л. Д. Т. е
признат за виновен в това, че: През периода от 02.08.2022г. до 24.11.2022г. в
с.****, общ.****, като родител-баща не е изпълнил съдебно Решение № ****.
по ГД ****г., 14 с-в при РС-Варна, изменено с Решение №313/27.02.2020г.по
в.гр.дело №****г. по описа на ВОС, влязло в законна сила на 01.10.2020г.,
относно определения режим на лични контакти на Л. Д. Т.с детето Д. Л. Т.,
като е отказал да върне детето на неговата майка – ищцата Р. Т., поради което
и на основание чл.182, ал.2 от НК е осъден на ПРОБАЦИЯ чрез налагане на
3
следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично и задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца, както и
глроба в размер на 2000лв.
Безспорно е, че детето е записано като ученик в ОУ“****“ – Варна, като
през учебната 2023/2024г. е следвало да бъде ученик в трети клас, но на
практика от лятото на 2020 година, то не посещава училището, т.е. живее при
баща си в с.****, общ.**** и от тогава и към настоящия момент не посещава
учебно заведение.
Съдът е служебно запознат, че с влязло в законна сила Решение №****
по в.гр.дело №****г. по описа на ОС-Варна е потвърдено Решение №****г.
по гр.дело №****г. в частта, с която спрямо отв.Л. Т. са наложени мерки за
защита по Закона за защита от домашното насилие, а именно: ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо детето Д. Л. Т., ЕГН:
********** с адрес в гр.Варна, кв. ****, бл.21, вх.9, ет.3, ап.8.
От изготвения по делото социален доклад от ДСП Варна се установява,
че във връзка с установените рискове спрямо детето Д. Т. през месец август
2022 год. в ДСП -**** е отворена работа по случай и е предприета мярка за
закрила на осн. Чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗДт. Ответникът Л. Т. не изпълнява
съдебните решения и не предоставя възможност на детето да общува
свободно с майка си, продължава да го задържа неправомерно,
продължително време не посещава социална услуга съвместно с молителката
Т. и детето. Във връзка с решение на ВРС, ДСП - Варна издава направление
на г-жа Т. за насочването й заедно с детето към **** ****, към ****, гр.
Варна. В хода на работата по случая е установено, че г-жа Т. е сключила
договор с доставчика на социална услуга в законоустановения срок, посещава
редовно центъра, спазва насрочените й срещи и консултации по график, като
по данни на Управителя на **** „****" на **** год. е осъществена първата
среща с г-н Т., а на 18.04.2024 год. Л. Т. сключва договор със социалната
услуга, във връзка с издадена Заповед от ДСП - **** за насочване към
социална услуга, но продължава да не води детето за консултации с екипа от
специалисти. Установено е, че ответникът не предоставя възможност за
оказване психологическа подкрепа на детето, като продължава да го укрива,
ограничавайки по този начин правата му, включително правото му да общува
4
свободно със своята майка и разширено си семейство, обичайната си среда на
живот, правото на образование, здравеопазване и благополучие. В хода на
работата по случая става ясно, че през месец април 2024 год. водещата случая
на детето ДСП - **** е издала заповед на г-н Т. за насочването му съвместно
с детето да ползват социална услуга към **** ****, съгласно решението на
Съда. По данни на Управителя на **** на **** год. Л. Т. е посетил ****, а на
18.04.2024 год. е сключен договор с него. До момента г-н Т. не е оказвал
нужното съдействие за осъществяване на контакт между детето Д. Т. и
специалистите от **** „****", гр. Варна, с цел оказване на психологическа
подкрепа на детето.Във връзка с насрочено поредно на брой предаване на
детето Д. Т. на 12.04.2024 год. молителката отново посетила с. ****, но
поради това, че детето и неговите близки на са били открити на посочените
адреси, тя обявила сина си за издирване. На същият ден детето е било
установено от органите на реда към РУ –**** и поставен под полицейска
закрила. В РУ **** молителката е успяла да се види с детето си, осъществила
е „добър контакт с него, успяла да го върне към споменете им заедно", но
поради това, че Д. нямал необходимата психологическа подготовка и факта,
че дядото на детето Д. Д. стоял на вратата на стаята, в която разговаряли с
детето, прекъсвал разговорите им и се държал грубо, детето отказало да
тръгне с нея, като й съобщило: „искам да живея с баба Й. и дядо **** в с.
****". По време на предоставената полицейска закрила бащата на детето Л.
Т., неговата партньорка и майка му също са били пред РУ - **** и се държали
агресивно, като по този начин възпрепятствали връщането на детето при нея.
С оглед на изложеното в социалния доклад факти и обстоятелства, ДСП
Варна счита, че е на лице риск от незаконно извеждане на детето Д. Л. Т. от Р.
България от неговия баща, неговия, дядо и неговата баба.
В изготвена от ДСП **** справка, озаглавена „социален доклад” се
цитират разпоредбите на чл.127Б от СК и без излагане на каквито и да са
мотиви се заключава, че „…При събиране на информация от ОЗД при ДСП -
**** не е установено да съществува риск детето Д. Л. Т. да напусне страната
заедно с баща си Л. Т., баба си Й. Д. и дядо си Д. Д.….”.
В обясненията си бащата заявява, че няма законова възможност да
изведе детето извън границите на Р България, а той самия никога не
нарушавал закона, както не го нарушавали неговия баща и неговата майка.
5
От събраните в хода на производството писмени доказателства не се
установи твърдението на молителката, че отв.Л. Д. притежава и британско
поданство, или друго гражданство, освен българско.
От правна страна съдът намира следното:
Предявено е искане с правно основание чл.127б, ал.1 от СК от Р. С. Т.,
ЕГН ********** против Л. Д. Т. ЕГН:**********, Й. Л. Д. ЕГН:********** и
Д. Т. Д. ЕГН:**********, с която се иска да бъде наложена забрана за
напускане на страната на Д. Л. Т. ЕГН:****, роден на ****г., поради наличие
на конкретен и явен риск от незаконно извеждане на детето от неговите баща,
баба и дядо, на основание чл.127б, ал.1 от СК.
Новата разпоредба на чл. 127б от СК (ДВ бр. 67 от 2023 г.), урежда реда
за разглеждане на искане за налагане на забрана за напускане на страната на
дете при определени обстоятелства, описани в хипотезата на нормата.
Съгласно цитираната разпоредба, съдът може да наложи забрана за напускане
на страната на дете при конкретен и явен риск от незаконно извеждане по
искане на родител, настойник или попечител. В алинея втора на нормата е
посочено, че незаконно е извеждането на дете с обичайно местопребиваване в
Република България, извършено в нарушение на правото на ефективно
упражняване на родителските права и задължения, придобити по силата на
решение, на закона или на споразумение. Съгласно ал. 4 на чл. 127 б СК,
съдът уведомява незабавно органите за граничен контрол при
Министерството на вътрешните работи за образуваното производство. До
влизането в сила на съдебното решение детето може да напуска страната само
с разпореждане на съда.
Целта на тази законодателна уредба е да се препятства т. нар
"родителско отвличане" на деца – когато едно дете се извежда неправомерно
извън държавата му на обичайно местопребиваване, в нарушаване на правото
на упражняване на родителските права.
Основание за налагане на забраната е явната, несъмнена, реална,
конкретна и непосредствена опасност от извеждане на децата. Наличието на
такава опасност е въпрос на преценка и установяване във всеки конкретен
случай. При това тежестта на доказването й лежи върху лицето отправило
искането по чл. 127 б СК.
При наличие на родителски конфликт, по принцип съществува
6
хипотетична опасност той да ескалира и да се стигне до "отвличане".
От събраните множество писмени доказателства съдът приема за
безспорно установено явното незачитане от страна на бащата на установения
в Р България правов ред, включително и арогантно и цинично пренебрегване
на влезли в сила съдебни решения по граждански дела и присъди по
наказателни производства. Съдът изцяло споделя доводите на ****
„Социално подпомагане” Варна, изложено в подробния социален доклад за
наличие на явен риск от незаконно извеждане на детето Д. Л. Т. от Р.
България от неговия баща, неговия, дядо и неговата баба. Мерките по чл. 127
б СК, предприети от съображения, свързани със сигурността и най-добрият
интерес на децата, трябва да са в съответствие с принципа на
пропорционалността и да се основават изключително на личното поведение
на лицето, за което се твърди, че възнамерява неправомерно да ги изведе от
страната. Личното поведение на въпросното лице трябва да представлява
истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха от неправомерно извеждане
от страната. Съдът приема, че всички действия на ответника Л. Т., касаещи
задържането на детето и възпрепятстването на усилията на държавните
органи да изпълнят съдебните решения и да го върнат на неговата майка,
както и поведението му в съдебна зала представлява само по себе си
основание за предприемането на такива мерки. Доколкото неговите родители
- отв. Й. Л. Д. и Д. Т. Д. явно и безкритично подкрепят противозаконните
действия на първия ответник, съдът приема, че подобни мерки да бъдат
наложени и спрямо тях.
Предвид горното съдът намира, че следва да бъде уважено предявеното
искане с правно основание чл.127б, ал.1 от СК и по отношение на тримата
ответници.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
НАЛАГА ЗАБРАНА за напускане на Република България на детето Д.
Л. Т., ЕГН:****, роден на ****г., придружаван от Л. Д. Т. ЕГН:********** –
баща на детето, Й. Л. Д. ЕГН:********** – баба на детето и Д. Т. Д.
ЕГН:********** – дядо на детето, за срок от една година, поради наличие на
конкретен и явен риск от незаконно извеждане на детето, на основание
7
чл.127б, ал.1 от СК.
ДОПУСКА предварително изпълнение на Решението, на основание
чл.127б, ал.5 от СК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
седемдневен срок от връчването му на страните.
Копие от решението да се изпрати на страните, а след влизането му в
сила и на Главна **** „Гранична Полиция“ и ОД МВР Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8