№ 1648
гр. Велико Търново, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело №
20254110102611 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Д. С. М., в която се излагат твърдения, че
от 29.02.2024г. се е намирал в трудово правоотношение с ответника като е заемал
длъжността „маш. оператор изр. книги/книговезец-машинист”, с основано месечно трудово
възнаграждение от 1700 лв. и допълнително месечно възнаграждение от 651 лв. Навеждат се
доводи, че на 06.08.2025г. правоотношението е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от
КТ, като работодателят не е изпълнил задълженията си да плати на ищеца трудово
възнаграждение в нетен размер по 1837,50 лв. за месеците май и юли 2025г., 1564,32 лв. за
месец юни 2025г. и 225,52 лв. за месец август 2025г. Ищецът твърди, че поради основанието
за прекратяване на трудовото правоотношение е възникнало право да претендира от
ответника обезщетение от 2351 лв. по чл. 221, ал. 1 от КТ. Изтъква се, че работодателят е
изпаднал в забава и дължи обезщетение върху вземанията за трудово възнаграждение за
месеците май и юни 2025г. в общ размер на 35,14 лв. за периода от 01.07.2025г. до
10.08.2025г. Поради изложеното се отправя искане до съда за постановяване на решение, с
което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца претендираните суми, ведно със
законната лихва върху главницата за трудово възнаграждение, считано от предявяване на
исковете до окончателното изплащане на задълженията, както и направените по делото
разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор, в който оспорва предявените
искове по размер. Признава съществуването на твърдяното трудово правоотношение,
прекратяването му по реда на чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ както и неизпълнението на
задължението си да плати трудово възнаграждение. Изтъква, че след извършване на
необходимите приспадания на дължимите от работника задължителни осигурителни вноски,
1
на основание Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване както и
дължимия данък върху доходите, на основание Закона за данъците върху доходите на
физическите лица, за него съществува задължение да плати на ищеца възнаграждение за
претендирания период в общ размер на 5464,84 лв.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 128 от КТ, чл. 221, ал. 1 от КТ и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 29.02.2024г. между страните възникнало трудово правоотношение, изменено с
допълнително споразумение от 01.01.2025г. като ищецът заемал длъжността „маш.
оператор изр. книги/книговезец-машинист”, с основано месечно трудово възнаграждение от
1700 лв. и допълнително месечно възнаграждение от 651 лв. Същите били платими до 30-то
число на месеца, следващ този, за който са дължими. По делото не се оспорва, че
работодателят начислил на ищеца нетни трудови възнаграждения в размери по 1837,50 лв. за
месеците май и юли 2025г., 1564,32 лв. за месец юни 2025г. и 225,52 лв. за месец август
2025г., които не са платени. На 06.08.2025г. работникът подал молба до „АБАГАР” АД по чл.
327, ал. 1, т. 2 от КТ, във връзка с което е издадена заповед от същата дата за прекратяване на
правоотношението, като ответникът разпоредил изплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1
от КТ.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
През разглеждания период страните са били в трудово правоотношение като ищецът е
изпълнявал възложената от ответника работа, което е довело до възникване на задължение за
последния съгласно чл. 124 и чл. 128, т. 2 от КТ да плати трудово възнаграждение в нетен
размер по 1837,50 лв. за месеците май и юли 2025г., 1564,32 лв. за месец юни 2025г. и 225,52
лв. за месец август 2025г. Работодателят е признал неизпълнението на задължението си като
искът по чл. 128 от КТ е основателен и следва да бъде уважен в претендирания нетен размер
от 5464,84 лв.
Прекратяването на правоотношението по реда на чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, е довело до
възникване правото на ищеца да претендира от ответника плащане и на обезщетение,
равняващо се на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието. Размерът на
обезщетението съгласно чл. 228, ал. 1 от КТ следва да бъде определен на база брутното
трудово възнаграждение за месец юли 2025г. в размер на 2351 лв. Липсата на доказателства
за изпълнение на задължението на работодателя за плащане на обезщетението води до извод
за основателност и на претенцията по чл. 221, ал. 1 от КТ.
От характера на трудовото възнаграждение, представляващо парично задължение на
работодателя към работника и факта на неговото неизпълнение се достига до извода, че за
ищеца е възникнало право да претендира от ответника обезщетение в размер на законната
лихва за несвоевременното изплащане. Тъй като задължението по чл. 128, т. 2 от КТ е
2
срочно и има договорно основание, отговорността по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД настъпва след
изтичане на определения между страните срок за изпълнение - 30-то число на месеца,
следващ този, за който е дължимо. Вземанията за трудово възнаграждение за месеците май и
юни 2025г. са станали изискуеми съответно на 01.07.2025г. и на 31.07.2025г. като
претенцията на ищеца по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е основателна и следва да бъде уважена за
сумата от 35,14 лв. и за периода от 01.07.2025г. до 10.08.2025г. Поради липса на изпълнение
в срок на паричните задължения на ответника за плащане на трудово възнаграждение и на
обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, той следва да бъде
осъден да заплати на ищеца обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната
лихва върху главниците, считано от предявяване на исковете - 11.08.2025г., до окончателното
изплащане на задълженията.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 1100 лв., представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на
Великотърновския районен съд сумите от 362,63 лв., представляваща сбор от държавните
такси за уважените обективно съединени искове.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да бъде постановено предварително изпълнение
на решението в частта относно присъденото трудово възнаграждение.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Осъжда „АБАГАР” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. В.
Търново, ул. „Никола Габровски” №98, да заплати на Д. С. М. с ЕГН: ********** от ***,
сумите от 5464,84 лв. /пет хиляди четиристотин шестдесет и четири лева и осемдесет и
четири стотинки/ - главница, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за
месеците май, юни, юли и август 2025г., 35,14 лв. /тридесет и пет лева и четиринадесет
стотинки/ - обезщетение за забава върху главницата за месеците май и юни 2025г. и за
периода от 01.07.2025г. до 10.08.2025г., 2351 лв. /две хиляди триста петдесет и един лева/ -
главница, представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 11.08.2025г. до окончателното изплащане на задълженията,
както и сумата от 1100 лв. /хиляда и сто лева/, представляващи направени по делото
разноски.
Осъжда „АБАГАР” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. В.
Търново, ул. „Никола Габровски” №98, да заплати в полза на Великотърновския районен
съд, сумата от 362,63 лв. /триста шестдесет и два лева и шестдесет и три стотинки/,
представляваща сбор от дължимите държавни такси за уважените обективно съединени
искове, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
3
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, постановява предварително изпълнение на решението в
частта относно присъденото трудово възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4