М  О  Т  И  В  И

                                                          към

  

Присъда № 160/22.10.2019г. по НЧХД № 2213 от 2019 по описа на БРС

 

Съдебното производство е образувано по тъжба на Д.А.Н., ЕГН ********** против З.Д.М. – родена на ***г***, българка, българска гражданка, със средно образование, вдовица, неосъждана, ЕГН **********, с обвинение за извършено престъпление по чл. 146, ал.1 и чл. 130, ал.1 от НК.  

За съвместно разглеждане е приет предявения от тъжителя Д.А.Н., ЕГН **********, срещу подсъдимата З.Д.М., ЕГН ********** граждански иск за сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, както и сумата от 30 лева имуществени щети, общо 4030лева /четири хиляди и тридесет лева/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане.

Тъжителят лично и чрез повереника си ангажира писмени и гласни доказателства в подкрепа на обвинението. Моли за справедлива осъдителна присъда. Повереникът му ангажира гласни доказателства, пледира за основателността и доказаността на обвинението, съответно пледира за уважаване и на предявения граждански иск.

Подсъдимата дава обяснения, отрича вината си и моли за оправдателна присъда. Повереникът и ангажира гласни доказателства, оспорва описаното в тъжбата обвинение и желае оправдаване на подсъдимата.

          След поотделна и съвкупна преценка на събраните в производството доказателства, съдът приема за установено следното:

 

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

 

Подсъдимата М. и св. М. живеели в общ имот, съответно на втори и първи етаж, находящ се в град Бургас, кв. „Долно Езерово“, ул. „***“ № ***.

На 25.05.2019г., подсъдимата М. била в дома си, заедно с дъщеря си – св. Д. и братовчедка си – св. Я.. В следобедните часове на деня, св. Д. забелязала тъжителя Н., който влязъл в двора на имота. Д. не го познавала и попитала майка си кой е той, като подсъдимата обяснила, че с него свекърва и – св. М. живее на семейни начала. Тъжителят носел със себе си катинар и започнал да заключва порталната врата и гаража на имота, при което подсъдимата и св. Д. излезли на двора, за да разберат какво става. Св. Я. останала в дома на подсъдимата, тъй като била с малкото си внуче. Започнал спор между страните, дошла и св. М., която настоявала тъжителят да заключи вратите. Разтревожени от случилото се и притеснени за физическото си здраве, тъй като тъжителят настоявал на своето и отблъсквал подсъдимата, за да изпълни намисленото, подсъдимата и св. Д. решили да извикат полиция, като св. Д. се обадила на номер 112. Тъжителят не останал на мястото на разправията и в последствие бил установен от полицейските служители в дома на св. М..

По делото било представено Съдебномедицинско удостоверение № 95/2019г. от 27.05.2019г, в което са посочени следните увреждания „дълбоко охлузване зад ляво ухо, кръвонасядане с травматичен оток на ляв горен крайник.

Като цяло, следва да бъде отбелязано, че всички свидетели са в родствени или близки връзки със страните, което е отчетено от съда при преценката за кредитиране на показанията им. Свидетелските показания се разделят на две групи. Едните, дадени от свидетелката М. (живееща на семейни начала с тъжителя), които изграждат обвинителната версия, но са колебливи, несигурни и които не се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, вкл. приложеното по делото Съдебномедицинско удостоверение, тъй като същото е издадено два дни след инцидента и не може да бъде направена причинно следствената връзка, че посочените в него увреждания са били причинени виновно именно на посочената дата от подсъдимата М..

От друга страна е тезата на подсъдимата, която същата изгражда чрез свидетелските показания на дъщеря си - св. Д. и братовчедка си – св. Я., както и чрез собствените си показания, вкл. за здравословното си състояние, което предвид характера му и характерната за него физическа слабост, я поставя в невъзможност да извърши твърдяното в тъжбата физическо насилие. Съдът преценени показанията от втората група комплексно и във връзка с останалите събрани по делото доказателства, които безспорно сочат за тяхната достоверност и оборват тезата на обвинението.

Описаната фактическа обстановка се потвърждава от обясненията на св. Д. и Я. и частично от показанията на св. М. -очевидки на инкриминираното деяние, като показанията им са взаимно подкрепящи се, непротиворечиви в частта относно факта, че между подсъдимата и тъжителя е имало спор, във връзка с действията на Н. по заключване на портала и гаража на имота. Св. М.твърди, че З. и Г. (подсъдимата и св. Д.) са започнали да обиждат тъжителя с репликите „миришеш на пръст“, „мухльо“, но не диференцира от кого точно от двете са казани обидните реплики и дали изобщо са казани от подсъдимата. В същото време, св. Д. и св. Я. категорично заявяват, че такива реплики не са били отправени от страна на подсъдимата към тъжителя, като св. Я. пояснява, че подсъдимата работи в детска градина, участва във възпитанието на деца и горепосочените думи не са в речника и. От друга страна, в приложената по делото докладна записка от 02 РУ МВР Бургас, не се съдържат данни за горепосочените реплики, отправени към тъжителя, а такива твърдения се появяват едва в депозираната пред съда частна тъжба.

В този смисъл, съдът намира тези твърдения на тъжителя за недоказани и оправда подс. М. по повдигнатото от тъжителя обвинение по чл. 146, ал.1 от НК.

По отношение, повдигнатото от тъжителя обвинение по чл. 130, ал.1 от НК, съдът намира, че същото е недоказано.

Не е безспорно установено, че на посочената дата, на тъжителя е било причинено телесно увреждане, именно от подсъдимата. Такова твърдение се съдържа единствено в частната тъжба и в показанията на св. М., като тя заявява първо, че подсъдимата е ударила тъжителя с нещо, а после пояснява, че май е било с колче за домати. После пояснява, че от главата на тъжителя е течало кръв и повиканите полицейски служители са видели това и са посъветвали Н. да съди подс. М.. Горепосочените показания, не се подкрепят от събраните по делото доказателства, дори напротив. В приложената по делото докладна записка от 02 РУ МВР Бургас се съдържа информация, че именно подсъдимата е била удряна от тъжителя. Същото заявяват и св. Д. и Я., които отричат подсъдимата да е удряла тъжителя, най – малкото заради физическото си състояние, характеризиращо се със силна слабост и немощност, за което по делото има приложено доказателства.

В коментираното по-горе Съдебномедицинско удостоверение, издадено два дни след инцидента на тъжителя се съдържат данни за съвсем леки травматични увреждания, които дори да се приеме, че са били нанесени по описания от тъжителя начин, за което не се събраха категорични доказателства, не биха били точно толкова леки, при описанието за „течаща кръв от главата“, направено от св. М.. При кървяща рана на глава, имайки предвид че мястото е силно кръвоснабдено, би наложило медицинска интервенция – поставяне на шев или лепене на мястото, в зависимост от дълбочината на раната, което би имало видимо проявление след два дни /когато е издадено СМУ/, предвид необходимото технологично време за оздравяване и би било коментирано от лекаря, изготвил СМУ. На следващо място, в СМУ се съдържат данни за травма на ляв лакет, като в показанията си, св. М. не съобщава за такава травма, а съобщава за травма в слабините, което дори не е обсъдено в приложеното СМУ. Не е достатъчно СМУ да бъде приложено по делото, но е необходимо тъжителят не само до докаже противоправния резултат, но и причинно-следствената връзка между него и поведението на подсъдимата. В настоящото производство, не се установи дали тези увреждания са били причинени от деяния на подсъдимата. По изложените съображения и като намери обвинението за недоказано, съдът оправда подсъдимата и по обвинението по чл. 130, ал. 1 НК.

Воден от гореизложеното, съдът не може да достигне до извода, дали описаните телесни повреди на тъжителя са били действително получени от подсъдимата в деня на конфликта.

В този смисъл, дори и по косвен път не се установява авторството на деянието, продиктувано от горепосочения конфликт – евентуален мотив за нанесения „побой“.

По наказателните дела от частен характер, в тежест на тъжителя е да докаже обвиненията, повдигнати в тъжбата. Тези, повдигнати в тъжбата на Н., относно извършителя на деянието, останаха неподкрепени от доказателствения материал, приложен по делото.

Съдът се занима с предявения граждански иск, тъй като дължи произнасяне по гражданско правната претенция, дори при признаване на подсъдимия за невинен. Поради недоказаност на обвинението, твърдяните неимуществени и имуществени вреди, също остават недоказани и не подлежат на репарация от подсъдимата.

Накрая съдът се произнесе по разноските, които възложи в тежест на тъжителя Н..

Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата.

 

 

 

 

СЪДИЯ: М. БУШАНДРОВА

В.О.:К.С.