№ 656
гр. София , 03.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Петър Гунчев Въззивно частно наказателно
дело № 20211000600596 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.249, ал.3 от НПК.
С определение, постановено в открито съдебно заседание на
18.05.2021г., СГС, НО, 24 с-в, е оставено без уважение искането на
подсъдимите Н.К. и Б.Х., чрез защитника им адв. Ч., за прекратяване на
съдебното производство по НОХД № 1666/21г. по описа на СГС, НО, 24 с-в.
В атакуваното определение в рамките на проведеното разпоредително
заседание, първоинстанционният съд е приел, че в рамките на воденото
досъдебно производство и при изготвяне на обвинителния акт не са налице
пороци по смисъла на чл. 248, ал. 1, т. 3, вр. Чл. 249, ал. 4 от НПК. Поради
това искането на защитата е оставено без уважение, като делото е насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание по същество. С определението
съдът е приел, че мерките за неотклонение, взети спрямо двамата подсъдими
ще изпълнят целите, визирани в чл. 57 от НПК и не се налага отмяната или
изменението им.
Срещу определението на съда, в законоустановения срок, е
постъпила жалба от адв. Ч., упълномощен защитник на двамата подсъдими. В
жалбата се твърди, че определението е неправилно, незаконосъобразно,
поради което следва да бъде отменено. Излагат се подробни съображения, че
са налице допуснати на фазата на досъдебното производство съществени
1
нарушени на процесуалните правила, които са нарушили правото на защита
на обвиняемите. Твърди се също така, че обвинителният акт не отговаря на
изискванията на чл. 246 от НПК и ТР № 2/2002г. на ОСНК на ВКС. Според
защитника, не е налице надлежно описание както на длъжностните качества
на двамата пострадали, така и на действията на двамата подсъдими, с които са
осъществили съставите на вменените им престъпления. Поради това се моли
за отмяна на атакуваното определение и прекратяване на съдебното
производство. Моли се също така и за отмяна на определението в частта, в
която са потвърдени мерките за неотклонение, действащи спрямо двамата
подсъдими.
Настоящият съдебен състав, след като прецени по реда на чл.249,
ал.3 НПК законосъобразността на обжалваното определение на
първоинстанционния съд, намери следното:
Жалбата е неоснователна.
Производството по НОХД № 1666/21г. по описа на СГС, НО, 24 с-в е
образувано по внесен обвинителен акт срещу Б. ИВ. ХР. за извършени две
отделни престъпления по чл. 131, ал. 2, пр. 4, вр. Чл. 130 от НК и Н. Т. К. за
извършено престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. Ал. 1 от НК. Спрямо тях са
взети мерки за неотклонение ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ в размер на по 1000
лева. Настоящият въззивен състав счита, че вменените на двамата обвиняеми
деяния са изяснени в достатъчна степен, за да може делото да бъде
разглеждано в съдебната фаза на наказателното производство, без законно
гарантираното право на защита на подсъдимите да бъде засегнато. На
практика, в подадената жалба, твърденията в която са идентични с тези,
релевирани пред първоинстанционния съд в проведеното разпоредително
заседание, не се излагат доводи, подлежащи на разглеждане по смисъла на чл.
248, ал. 3 от НПК.
На първо място, този съдебен състав следва да посочи, че е извън
пределите на проверка на настоящото производство обстоятелството, дали
2
повдигнатото обвинение е доказателствено обезпечено, както и дали от същия
следва извод за авторството и вината на лицата, срещу които се води
производството. На тази процесуална фаза този извод е единствено от
компетентността на наблюдаващия прокурор, който е обективирал
становището си, изготвяйки и внасяйки в съда обвинителен акт именно срещу
двамата обвиняеми. Не е в правомощията на съда в рамките на това
производство да коментира тези обстоятелства, тъй като същите попадат в
обхвата на чл. 301 от НПК и по тях се дължи произнасяне единствено с
присъдата. Обвинителната теза е ясно формулирана, като не е налице
противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния
акт, поради което и не е нарушено правото на защита на лицата, срещу които
се води производството. Налице е надлежно описание за това каква длъжност
заемат двамата пострадали, телесните им увреждания, както и че в периода
на инцидента същите са изпълнявали служебните си задължения като
патрул.Посочени са и конкретните действия, които наблюдаващият прокурор
е приел, че са извършили двамата подсъдими, с които са осъществили
вменените им престъпления. Дали това е реално осъществилата се фактическа
обстановка и дали действията на подсъдимата К. осъществяват състава на
вмененото й престъпление са въпроси по същество, които не подлежат на
контрол в рамките на това производство. Доколко изводите на прокурора
съвпадат с реално осъществилата се фактическа обстановка и отразяват
коректно доказателствената съвкупност, съдът следва и ще вземе отношение с
акта си по същество.
Този съдебен състав споделя и становището на първоинстанционния
съд, че не се налага отмяна или изменение на мерките за неотклонение
спрямо двамата подсъдими. Независимо, че в тази си част съдът е бил
пределно лаконичен и не е изложил самостоятелни мотиви, с които да
подкрепи изводите си, за въззивния съд е налице задължение да се произнесе
по същество, като счита, че естеството на вменените на двамата подсъдими
дейния, независимо, че не става въпрос за тежки по смисъла на чл. 93 от НК
престъпления, обуславя немалка обществена опасност на извършеното, така
че за постигане целите на мерките за неотклонение, адекватните такива са
именно действащите до този момент, а именно ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ в
размер на по 1000 лева. Следователно и в тази си част определението следва
3
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и постановено при
спазване на нормативните изисквания.
Поради изложеното дотук съдът приема, че на фазата на
досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт не са
допуснати визираните от защитата процесуални нарушения. При извършената
служебна проверка от страна на този състав, не се констатираха и други
процесуални нарушения, непосочени от страните. Поради това следва да бъде
споделен изводът на първоинстанционния съд, че не са налице
предпоставките на чл. 249, ал. 2 от НПК за прекратяване на образуваното
съдебно производство. Предвид съвпадението в изводите на първата
инстанция и настоящия въззивен състав, атакуваното определение следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО определение, постановено в открито
съдебно заседание на 18.05.2021г., на СГС, НО, 24 с-в, с което съдът е
оставил без уважение искането на подсъдимите Н.К. и Б.Х., чрез защитника
им адв. Ч., за прекратяване на съдебното производство по НОХД № 1666/21г.
по описа на СГС, НО, 24 с-в и е потвърдил действащата спрямо подсъдимите
Н.К. и Б.Х. мерки за неотклонение ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ в размер на по
1000 лева за всеки един.. .
ВРЪЩА делото на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД за продължаване
на процесуалните действия.
4
Определението не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5