Р Е Ш Е Н И Е
№ 1164 17.05.2019 г. град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен
съд, Гражданско отделение, XLIV-ти граждански състав, на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Сияна ДИМИТРОВА
Секретар – Станка Добрева
като разгледа докладваното
от съдията Сияна Димитрова
гражданско
дело № 3902 по описа за 2018 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба вх. №
21746/28.05.2018 г., уточнена с молба вх. № 28854/09.07.2018 г. на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *, чрез
адвокат И.В. от БАК, със съдебен адрес:***, срещу В.М.М., ЕГН * с адрес: ***. ”Търговска” № 76, ет. 4, ап. 11,
с която се иска от съда да приеме за установено между страните, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата от
общо 2 728,14 лева /две хиляди седемстотин двадесет и осем лева и
четиринадесет стотинки/, в това число неизплатени месечни абонаментни такси,
цена на предоставени телекому-никационни услуги, лизингови вноски и неустойки,
съответно:
1. По Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +* от 23.10.2014 г. –
63,95 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за
отчетен период от 01.08.2015г. до 30.10.2015г.;
2. Сумата от 265,62 лв. – неустойка в размер на стандартните месечни
абонаменти до изтичането на срока на договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +* от 23.10.2014 г., по чл. 11 от същия, начислена във фактура №
**********/01.12.2015 г.;
3. По Договор за лизинг към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*
от 23.10.2014 г. – общо 1 082,05 лв., представляващи лизинговите вноски за
отчетен период 01.08. 2015г. – 31.05.2016г.;
4. По Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +* от 26.02.2015г. –
93,12 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за
отчетен период от 01.08.2015г. до 30.10.2015г.;
5. Сумата от 191,96 лв. – неустойка в размер на стандартните месечни
абонаменти до изтичането на срока на Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +* от 26.02.2015г., , по чл.11 от същия, начислена във фактура №
**********/01.12.2015 г.;
6. По Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +* от 15.08.2015г. –
8,87 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за
отчетен период от 01.08.2015г. до 30.10. 2015г.;
7. Сумата от 258,03 лв. – неустойка в размер на стандартните месечни
абонаменти до изтичането на срока на Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +* от 15.08.2015г., по чл.11 от същия, начислена във фактура №
**********/01.12.2015 г.;
8. По Договор за лизинг към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*
от 15.08.2015г. за устройство марка “Lenovo A6000 Black“ – общо 288,17 лв.,
представляващи лизингови вноски за отчетен период 01.08.2015г. – 30.11.2015г.;
9. По Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от
24.08.2015г. – 4,46 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и
използвани услуги за отчетен период от 01.08.2015г. до 30.10.2015г.,
10. Сумата от 280,15 лв. – неустойка в размер на стандартните месечни
абонаменти до изтичането на срока на Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +* от 24.08.2015г., по чл.11 от същия, начислена във фактура №
**********/01.12.2015 г.;
11. По Договор за лизинг към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+* от 24.08.2015г.– за устройство марка “Telenor Smart Plus Black“ – общо
191,76 лв., представляващи лизингови вноски за отчетен период 01.08.2015г. –
30.11.2015г.,
съгласно издадени фактури, както следва: с № **********/01.09.2015г. – 135,89
лв., с № **********/01.10.2015г. – 169,05 лв., с № **********/01.11.2015г. –
28,76 лв., № **********/01.12.2015г. – 1 460,64 лв., и № **********/
01.06.2016г. – 933,80 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявление - 22.12.2017 г. до окончателното плащане, за които в
полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
811/2018 г. по описа на БРС. Излагат се подробни фактически и правни твърдения,
обосноваващи основателността на претенцията. Претендират се разноски настоящото
и заповедното производство.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ответната страна, чрез адвокат Т.П.-Н. – назначен особен
представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, с който се взима становище по
твърденията на ищцовото дружество, като се релевират подробни доводи за
неоснователност на предявените искове за договорни неустойки, но не се оспорват
вземанията на ищцовото дружество по процесните фактури за неплатени абонаментни
такси, използвани услуги и лизингови вноски. Не се представят писмени
доказателства.
Ищцовото дружество не изпраща представител в проведено по делото открито
съдебно заседание. Депозира становище вх. № 5147/04.02.2019 г., с което се
поддържа исковата молба, моли се за уважаването ѝ и за присъждане на
съдебни разноски, заявява се становище по проекто-доклада по делото и по
същество на спора. В приложение е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
В откритото съдебно заседание по делото ответникът не се явява лично. За
него се явява назначения му особен представител и преупълномощен от него
адвокат, които поддържат дадения отговор на исковата молба и молят за
отхвърляне на предявените искове досежно претендираните неустойки.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От
приетото за послужване ч.гр.д. № 811 по описа за 2018 г. на Районен съд -
Бургас, се установява, че е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 453/01.02.2018 г. за сумата от 2728,14 лева – в
това число неизплатени месечни абонаментни такси, цена на предоставени телекомуникационни
услуги, лизингови вноски и неустойки, съответно: по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +* от 23.10.2014г. – 63.95 лв., представляващи неплатени абонаментни
такси и използвани услуги за отчетен период от 01.08.2015г. до 30.10.2015г., и
265.62 лв. – неустойка в размер на стандартните месечни абонаменти до
изтичането на срока на договора, по чл.11 от същия; по Договор за лизинг от
същата дата – за устройство марка “Lenovo A6000 Black“ – общо 1 082.05 лв.,
представляващи лизинговите вноски за отчетен период 01.08. 2015г. –
31.05.2016г.; по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +* от 26.
02.2015г. – 93.12 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани
услуги за от-четен период от 01.08.2015г. до 30.10.2015г., и 191.96 лв. –
неустойка в размер на стандартните месечни абонаменти до изтичането на срока на
договора, по чл.11 от същия; по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*
от 15.08.2015г. – 8.87 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и
използвани услуги за отчетен период от 01.08.2015г. до 30.10. 2015г., и 258.03
лв. – неустойка в размер на стандартните месечни абонаменти до изтичането на
срока на договора, по чл.11 от същия; по Договор за лизинг от същата дата за
устройство марка “Lenovo A6000 Black“ – общо 288.17 лв., представляващи
лизингови вноски за отчетен период 01.08.2015г. – 30.11.2015г.; по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +* от 24.08.2015г. – 4.46 лв.,
представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен
период от 01.08.2015г. до 30.10.2015г., и 280.15 лв. – неустойка в размер на
стандартните месечни абонаменти до изтичането на срока на договора, по чл.11 от
същия, и по Договор за лизинг от същата дата – за устройство марка “Telenor
Smart Plus Black“ – общо 191.76 лв., представляващи лизингови вноски за отчетен
период 01.08.2015г. – 30.11.2015г., по фактури, както следва: с №
**********/01.09.2015г. – 135.89 лв., с № **********/01.10.2015г. – 169.05 лв.,
с № **********/01.11.2015г. – 28.76 лв., № **********/01.12.2015г. – 1 460.64
лв., и № **********/ 01.06.2016г. – 933.80 лв., ведно със законната лихва върху
нея от 22.12.2017 г. до окончателното плащане. Последната е връчена на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви иск за установяване на
вземанията си. В дадения от съда едномесечен срок е предявен искът с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, който има за предмет вземанията, включени в
издадената заповед за изпълнение.
Съществувалите облигационни отношения са безспорен между страните по делото
факт, който се установява и от сключените между тях договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +* от 23.10.2014 г., договор за лизинг към договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +* от 23.10.2014 г., договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +* от 26.02.2015 г., договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +* от 15.08.2015 г., договор за лизинг към договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +* от 15.08.2015 г., договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +* от 24.08.2015 г., договор за лизинг към договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +* от 24.08.2015 г., както и общите
условия, при които същите са сключени.
От посочените съглашения се установява, че на ответницата е предоставено
ползването за четири предпочетени мобилни номера, за срок от 24 месеца за всеки
от тях, срещу съответни задължения за заплащане на договорени месечни
абонаментни такси по избраните планове. Отделно от това се установява, че
ответницата е получила от ищеца ползването на три мобилни устройства, въз
основа на три отделни договора, като се е задължила да заплати договорните
лизингови цени, както следва: за HUAWEI P8 Silver – сумата от
1073,87 лева с вкл. ДДС на 23 равни месечни вноски, всяка от по 46,69 лева; за LENOVO
A6000 Black - сумата от 289,57 лева с вкл. ДДС на 23 равни месечни вноски,
всяка от по 12,59 лева; и за Telenor Smart Plus Black - сумата от 183,77 лева с вкл. ДДС на 23 равни
месечни вноски, всяка от по 7,99 лева.
Между страните не се спори относно основателността на ищцовите претенции за
незаплатени абонаментни такси, използвани услуги и и дължими лизингови вноски.
Претендираните суми са обективирани във фактури, както следва: с №
**********/01.09.2015г. – за 135,89 лв., с № **********/01.10.2015г. – за 169,05
лв., с № **********/01.11.2015г. – за 28,76 лв., № **********/01.12.2015г. – за
1 460,64 лв., и № **********/ 01.06.2016г. – за 933.80 лв.
От допуснатата и приета без възражения на страните съдебно-счетоводна
експертиза на вещото лице Д.Б., която съдът кредитира като безпристрастно и
компетентно изготвена, се установява, че процесните фактури са редовно осчетоводени
от ищеца като вземане към ответника в размер общо от 2728,74 лева, включващо:
месечни абонаменти в размер от 169,20 лева, използвани услуги на стойност 1,80
лева, лизингови вноски в размер на 1561,98 лева и неустойки за предпочитан
номер в размер на 995,76 лева. Експертът е установил, че по процесните фактури
няма постъпили плащания от страна на ответницата. В заключението е посочено, че
претендираната неустойка е изчислена, като месечната такса по договорения абонаментен
план се разделя на 30 дни и след получаване на таксата за един ден, същата се
начислява до изтичане на договора за мобилни услуги.
При така установеното от фактическа
страна, за съдът се налагат следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл.
422 от ГПК във вр. с ч. 79 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Между страните не са спорни съществуващите облигационни правоотношения по
посочените договори за мобилни услуги, както и основанието и размера на
претенциите: по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +* от 23.10.2014 г. – 63,95 лв., представляващи
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период от
01.08.2015г. до 30.10.2015г.; по Договор за лизинг към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +* от 23.10.2014 г. – общо 1 082,05 лв.,
представляващи лизинговите вноски за отчетен период 01.08. 2015г. –
31.05.2016г.; по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от
26.02.2015г. – 93,12 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и
използвани услуги за отчетен период от 01.08.2015г. до 30.10.2015г.; по Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +* от 15.08.2015г. – 8,87 лв.,
представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен
период от 01.08.2015г. до 30.10. 2015г.; по Договор за лизинг към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +* от 15.08.2015г. за устройство марка
“Lenovo A6000 Black“ – общо 288,17 лв., представляващи лизингови вноски за
отчетен период 01.08.2015г. – 30.11.2015г.; по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +* от 24.08.2015г. – 4,46 лв., представляващи неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период от 01.08.2015г. до
30.10.2015г., и по Договор за лизинг към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +* от 24.08.2015г.– за устройство марка “Telenor Smart Plus
Black“ – общо 191,76 лв., представляващи лизингови вноски за отчетен период
01.08.2015г. – 30.11.2015г.,
Анализът на така представените от ищеца писмени доказателства, обосновава
извода, че същите са годни да установят съществуването на твърдените от ищеца
задължения на ответника за заплащане на дължимите абонаментни такси по
процесните фактури, за ползваните пакетни услуги по предоставените мобилни
номера +*, +*, +* и +* и съгласно договор за мобилни услуги от 23.10.2014 г.,
договор за мобилни услуги от 26.02.2015 г., договор за мобилни услуги от 15.08.2015
г., договор за мобилни услуги от 24.08.2015 г. Доколкото по делото не се
ангажираха доказателства за заплащането на дължимите абонаментни такси и
ползваните услуги, включени в процесните фактури, то искът се явява основателен
за сума в общия претендиран размер от 170,40 лева, представляваща сбор от
начислени месечни такси и услуги по съгласно издадени фактури, както следва: №
**********/01.09.2015 г., № **********/01.10.2015 г., № **********/01.11.2015
г., № **********/01.12.2015 г., и № **********/ 01.06.2016 г., след приспадане
на начислени от ищеца пакетни отстъпки и съобразно заключението на вещото лице
по делото.
По горните съображения съдът намира за изцяло основателни и доказани
ищцовите претенции за незаплатени абонаментни такси и предоставени услуги,
както следва: по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +* от 23.10.2014 г. – 63,95 лв., представляващи
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период от
01.08.2015г. до 30.10.2015г.; по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+* от 26.02.2015г. – 93,12 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и
използвани услуги за отчетен период от 01.08.2015г. до 30.10.2015г.; по Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +* от 15.08.2015г. – 8,87 лв.,
представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период
от 01.08.2015г. до 30.10.2015 г.; по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +* от 24.08.2015 г. – 4,46 лв., представляващи неплатени абонаментни
такси и използвани услуги за отчетен период от 01.08.2015г. до 30.10.2015г., или
общо в размер на 170,40 лева, който размер се явява по-нисък от установения от
експертизата – 171 лева /сбор от месечни абонаменти в размер от 169,20 лева и
използвани услуги на стойност 1,80 лева/, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК - 22.12.2017 г. до
окончателното ѝ изплащане.
Относно претенциите за лизингови
вноски:
Съгласно чл. 342, ал. 1 от ТЗ с договора за лизинг лизингодателят се
задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение.
В процесния случай, от представените по делото договор за лизинг към
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +* от 23.10.2014 г., договор за
лизинг към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +* от 15.08.2015 г. и договор
за лизинг към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +* от 24.08.2015 г.
безспорно се установява възникването на облигационна връзка между страните, по
силата на която ищецът е предал за ползване на ответника мобилни устройства
HUAWEI P8 Silver, LENOVO A6000 Black и Telenor Smart Plus Black, срещу
договорени лизингови цени, платими от ответника-лизингополучател на 23 равни
месечни вноски. Договорът съдържа изрична декларативна клауза относно реалното
предаване на вещта – чл. 4, което обстоятелство не се оспорва от ответницата.
Съдът съобразявайки на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, че крайните падежи
и по трите договора са настъпили към настоящия момент, намира, че всички вноски
по лизингите са станали изискуеми към датата на обявяване настоящото дело за
решаване -18.04.2019 г.
Съобразно разпределената доказателствена тежест в процеса и липсата на
представени от страна на ответника доказателства за изпълнение на паричните му
задължения за заплащане на лизинговите вноски, изричните му изявления за
дължимост на претендираните суми и заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, за съда се налага извод за основателност и доказаност на претенцията
на ищеца до пълния предявен размер от 1561,98 лева – сбор от 1 082,05 лв., представляващи
лизинговите вноски за отчетен период 01.08. 2015г. – 31.05.2016г. по Договор за
лизинг към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +* от 23.10.2014 г.; 288,17
лв., представляващи лизингови вноски за отчетен период 01.08.2015г. –
30.11.2015г. по Договор за лизинг към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359********* от 15.08.2015г. за устройство марка “Lenovo A6000 Black“; и
191,76 лв., представляващи лизингови вноски за отчетен период 01.08.2015г. –
30.11.2015г. по Договор за лизинг към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +* от 24.08.2015г.– за устройство марка “Telenor Smart Plus Black“, съгласно
издадени фактури, както следва: № **********/01.09.2015 г., №
**********/01.10.2015 г., № **********/01.11.2015 г., № **********/01.12.2015
г., и № **********/ 01.06.2016 г., предвид което и исковете с правно основание
чл. 422 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 342 от ТЗ следва да бъдат уважени изцяло, като се присъди и
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.
Досежно претендираната неустойката съдът намира следното:
Съгласно чл. 92, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението
на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. В случая ищецът се позовава на неустоечна клауза,
съдържаща се във всеки един от представените четири броя индивидуални договори
– т. 11, съгласно която, в случай на прекратяване на договора през
първоначалния уговорен срок от 24 месеца, по вина или инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на
срока на договора. Съгласно издадени
фактури, както следва: № **********/01.09.2015 г., № **********/01.10.2015 г.,
№ **********/01.11.2015 г., № **********/01.12.2015 г., и № **********/
01.06.2016 г. се претендират неустойки
по всички договори в общ размер от на стойност от 995,76 лева, включваща
неустойка за предсрочно прекратяване на всеки от процесните договори за мобилни
услуги по вина на потребителя, който не е изпълнил задължението си за плащане в
срок на дължимите от него суми за ползваните услуги, без да се конкретизира за
кои договори се касае, конкретната стойност на неустойката по всеки от тях,
както и начинът на формирането ѝ. Съответствието на начислената неустойка
със сбора на уговорените неустойки по четирите сочени от ищеца договора се
установява от заключението на приетата по делото ССчЕ.
На първо място, ищцовото дружество, комуто се следва доказателствената
тежест да установи основанието за претендиране на неустойка и нейния размер, не
ангажира доказателства по делото за предприети от негова страна действия за
разваляне /прекратяване на договорната обвързаност/, обусловили възникването на
претендираната неустойка, като обезщетение за неизпълнението.
От друга страна, с оглед съдържанието на неустоечните клаузи и
съобразявайки разпоредбата на чл. 143, т. 5 от Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/,
която гласи, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка,
съдът намира, че процесните клаузи за неустойка са нищожни.
Несъмнено ответникът има качеството на
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДП на ЗЗП,
комуто са предоставени мобилни услуги по бланкови договори за четири мобилни
номера, сключени при изначално и едностранно определени условия от
страна на ищцовото дружество, предвид което, по отношение на породилите се
правоотношения приложения намира уредбата на ЗЗП.
В случая, неустойка, уговорена за периода от датата на прекратяване на
договора до оставащия край на срока на договора, т.е. възможен период от 24
месеца, с оглед срока на договора, в размер на пълния размер на останалите
незаплатени абонаменти, е необосновано висока и създава значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя на услугата. Видно от
съдържанието на договорите и издадените фактури, претендираните неустойки са
начислени от ищцовото дружество по-малко от 1 година след сключването им, т.е.
договорите са развалени едностранно от ищеца след изтичане на по-малко от 1
година от сключването им, но независимо от това, на ответника – потребител са
начислени неустойки за виновното му неизпълнение по тях в размер на всички
останали абонаменти и за период до изтичането на договорените 24-месечни
срокове. Предвиденото обезщетение съставлява по същество получаване на пълно
изпълнение от страна на ищеца по сключените договори без предоставяне на
насрещна услуга и води до недобросъвестно разместване на блага. Тъй като
потребителят няма право да прекрати договорите преди изтичането на срока им при
никакви обстоятелства и е задължен да заплати необосновано висока неустойка за
целия им срок, възлизаща в размер на всичко дължимо по тях, същата не
кореспондира с обезпечителната и обезщетителна функция, следващи се по закон.
С горните мотиви съдът намира, че клаузите за неустойка са нищожни на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД,
тъй като противоречат на закона, покривайки критерия по чл. 143, т. 5 от ЗЗП.
Съответно иска за неустойка, като неоснователен следва да бъде отхвърлен за
пълния претендиран размер от 995,76 лева.
Ищцовото дружество е извършило разноски в настоящото
производство в общ размер от 1419,72 лева, от които 554,56 лева – държавна
такса, 150 лева – възнаграждение за вещо лице, 210 лева – възнаграждение за
особен представител на ответника, 505,16 лева – заплатен адвокатски хонорар,
както и 445,14 лева в заповедното производство по ч.гр.д. № 811/2018 г. по
описа на БРС, от които 54,56 лева – държавна такса и 390,58 лева – адвокатско
възнаграждение. Съобразно на уважената част от предявените искове и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски в размер на 894,42 лева за исковото производство и 280,44 лева
за заповедното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422 от ГПК и чл. 124 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, чрез адвокат И.В. от БАК, със съдебен
адрес:***, срещу В.М.М., ЕГН **********,
с адрес: ***. ”Търговска” № 76, ет. 4, ап. 11, положителни установителни искове
с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с ч. 79 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че В.М.М., ЕГН * дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
сумата от 170,40 /сто и седемдесет лева
и четиридесет стотинки/ лева – сбор от незаплатени абонаментни такси и
услуги, както следва: по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +* от
23.10.2014 г. – 63,95 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и
използвани услуги за отчетен период от 01.08.2015г. до 30.10.2015г.; по Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +* от 26.02.2015г. – 93,12 лв.,
представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен
период от 01.08.2015г. до 30.10.2015г.; по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +* от 15.08.2015г. – 8,87 лв., представляващи неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период от 01.08.2015г. до
30.10. 2015г.; по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +* от
24.08.2015г. – 4,46 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и
използвани услуги за отчетен период от 01.08.2015г. до 30.10.2015г. и съгласно
фактури: № **********/01.09.2015 г., № **********/01.10.2015 г., №
**********/01.11.2015 г., № **********/01.12.2015 г., и № **********/
01.06.2016 г.; сумата от 1561,98 /хиляда
петстотин шестдесет и един лева и деветдесет и осем стотинки/ лева – сбор от 1 082,05 лв.,
представляващи лизинговите вноски за отчетен период 01.08.2015г. – 31.05.2016г.
по Договор за лизинг към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +* от
23.10.2014 г.; 288,17 лв., представляващи лизингови вноски за отчетен период
01.08.2015г. – 30.11.2015г. по Договор за лизинг към Договор за мобилни услуги
с предпочетен номер +* от 15.08.2015г. за устройство марка “Lenovo A6000
Black“; и 191,76 лв., представляващи лизингови вноски за отчетен период
01.08.2015г. – 30.11.2015г. по Договор за лизинг към Договор за мобилни услуги
с предпочетен номер +* от 24.08.2015г.– за устройство марка “Telenor Smart Plus
Black“, съгласно издадени фактури, както следва: № **********/01.09.2015 г., №
**********/01.10.2015 г., № **********/01.11.2015 г., № **********/01.12.2015
г., и № **********/ 01.06.2016 г., ведно
със законната лихва върху тях, считано от датата на подаване на заявление
по чл. 410 от ГПК - 22.12.2017 г. до окончателното им изплащане като ОТХВЪРЛЯ исковете до търсения общ
размер от 2728,14 /две хиляди седемстотин двадесет и осем лева и четиринадесет
стотинки/ лева и за претенцията от 995,76
/деветстотин деветдесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки/ лева –
сбор от неустойки по
чл. 11 за предсрочно прекратяване на процесните договори за мобилни услуги по
вина на потребителя, съгласно издадени фактури, както следва: №
**********/01.09.2015 г., № **********/01.10.2015 г., № **********/01.11.2015
г., № **********/01.12.2015 г., и № **********/ 01.06.2016 г., като неоснователен
и недоказан, като за посочените вземания е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 453 от 01.02.2018 г. по ч.гр.д. № 811/2018
г. по описа на Районен съд - Бургас.
ОСЪЖДА В.М.М., ЕГН * с адрес: ***.
”Търговска” № 76, ет. 4, ап. 11, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 894,42
/осемстотин деветдесет и четири лева и четиридесет и две стотинки/ лева –
разноски в исковото производство, както и сумата от 280,44 /двеста и осемдесет лева и четиридесет и четири стотинки/ лева –
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 811/2018 г. по описа на БРС.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С. Димитрова
Вярно с оригинала!
С. Добрева