Р Е Ш Е Н И Е
№ 2034
гр.
Пловдив, 14 ноември 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХIII-ти касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесети октомври през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря П.Д. и участието на прокурор ДАНАИЛА СТАНКОВА, като разгледа КАНД № 2478/2022година по описа на съда, докладвано от
съдия Стоянов, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Т.А.Т., ЕГН ********** ***,
чрез адвокат Д. против Решение № 1484 от 19.07.2022 г. на
РС-Пловдив, XIV н.с., постановено
по АНД № 3805/2021 г., с което е потвърдено наказателно постановление №
20-0432-000824/04.12.2020г., издадено от
началник І РУП - Пловдив, с което на касатора е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право на управление на МПС
за срок от 6 месеца за нарушение по чл.140, ал.1, вр. с чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Претендира
се отмяна на оспореното решение поради неправилност, незаконосъобразност и
несправедливост, като постановено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и необоснованост, и постановяване на решение по същество,
с което да бъде отменено процесното НП. Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба – І РУП - Пловдив при ОД на МВР-Пловдив не изразява становище по жалбата и не се
представлява пред АС – Пловдив.
Контролиращата страна чрез участвалият по делото прокурор
при Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна
и предлага оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила.
Съдът, като взе предвид
релевираните с жалбата касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК и
тези, за които следи служебно на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 348 и
чл. 354 от НПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН и от надлежна
страна, която има право и интерес от обжалването, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съдът
намира за установено по делото, въз основа на фактическите констатации на
първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства, че на 24.09.2020г.
около 10.30 ч кастора Т. управлявал МПС – тип АТВ, по улиците на с.Марково. В
близост до № 4 на ул. „Клокотница“ обаче бил спрян за проверка, тъй като
управляваното от Т. МПС било без регистрационни табели. В хода на извършената
проверка касатора не представил никакви документи за регистрация на превозното
средство.
За
установеното в рамките на проверката С. К. - мл. полицейски инспектор в І РУП - Пловдив при ОД на МВР- Пловдив, съставя акт за установяване на
административно нарушение (АУАН), бланка серия АА, № 999516/24.09.2020г., с който деянието на Т., изразяващо се в управление на
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, се квалифицира като
административно нарушение по смисъла на чл. 140, ал. 1,
пр. 1 от ЗДвП. По делото не са ангажирани доказателства за подадено възражение
против съставения АУАН.
Въззивният
съд правилно възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните
фактически констатации постановява правилно решение, като потвърждава
процесното НП. Съображенията, мотивирали решението на районния съд, се споделят
от настоящата инстанция, поради което повторното им излагане не е необходимо.
Още повече, че с нормата на чл. 221, ал. 2,
пр. 2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на
първоинстанционния съд.
Що
се отнася до възраженията в касационната жалба, то същите са неоснователни.
Съгласно
чл. 2, ал. 1 от ЗДвП, отворен за обществено ползване е всеки път, условията за използване
на който са еднакви за всички участници в движението. Лицата, стопанисващи
пътища, които не са отворени за обществено ползване, са длъжни да ги обозначат.
Съгласно
чл. 140, ал. 1,
пр. 1 от ЗДвП, заради чието нарушаване на касатора Т. е наложена глоба в размер
на 200, 00 лв. и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на
основание чл. 175, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места.
Съгласно
легалното определение на § 6, т. 1 от ДР
на ЗДвП, по смисъла на този закон
"път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено
използвани за движение на пътни превозни средства (ППС) или на пешеходци. Към
пътищата се приравняват и улиците.
Съгласно
легалното определение на § 6, т. 25 от ДР
на ЗДвП, "водач" е лице, което управлява ППС или води
организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или
ездитни животни или стада по пътищата.
В
случая, обстоятелствата, че Т. има качеството на "водач" по смисъла
на ЗДвП; че управлява МПС- тип АТВ, което не е регистрирано, съгласно
изискванията на ЗДвП и на Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства (Наредба №I-45), както и че Т. е управлявал процесното
АТВ по улица „Клокотница“ до № 4 в с. Марково, която улица представлява
"отворен за обществено ползване път" по смисъла на ЗДвП, настоящият
състав на съда намира за установени по делото. Съответно, налице е от обективна
страна вмененото на Т. административно нарушение. Също така, както правилно
приема районният съд, административнонаказателното производство е проведено от
компетентни за целта органи. Не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Предвид
гореизложеното, настоящият състав на съда намира процесното НП за правилно и
законосъобразно и като го потвърждава, районният съд постановява правилно,
допустимо и валидно решение, което следва да бъде оставено в сила.
На
следващо място, съгласно Тълкувателно
решение № 1 от 12.12.2007 г. на Общото събрание на
наказателната колегия във Върховния касационен съд по Т. Н. дело № 1/2007 г.,
преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В
обхвата на съдебния контрол се включва и проверката за законосъобразност на
преценката по чл. 28 от ЗАНН.
Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са
налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.
Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в съответствие и с практиката на
Европейския съд по правата на човека по приложението на чл. 6, ал. 1 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, според
която съдът не може да бъде ограничаван в своята юрисдикция, когато решава
правния спор. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен
орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота
фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички
въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на
делото.
При
липсата на легално определение в ЗАНН на "маловажен случай" (до
22.12.2021 г.) и с оглед разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН,
според която норма, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата,
изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се
прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не
се предвижда друго, за "маловажен случай" следва да се приеме този,
при който извършеното административно нарушение с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид (чл. 93, т. 9 от НК).
А
съгласно легалното определение, съдържащо се в § 1, т. 4 от ДР
на ЗАНН (в сила от 23.12.2021 г.), "маловажен случай" е този,
при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на
задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община,
с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
задължение от съответния вид.
В
случая обаче, единствено обстоятелството, че разглежданото нарушение е
извършено за първи път, не е достатъчно, за да се приеме за установено, че
същото представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от този вид, както приема и районният съд.
Предвид
гореизложеното, касационната жалба е неоснователна.
А
предвид очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в
полза на жалбоподателя е също неоснователно и не следва да бъде уважено.
Административен съд –
Пловдив, ХХIII касационен състав, водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1484 от 19.07.2022 г., постановено по АНД № 3805 по описа за 2021 г.
на Районен съд –Пловдив- XIV н.с.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………
ЧЛЕНОВЕ:
1……………….
2………………