Мотиви към нова присъда,
постановена по в.н.о.х.д. № 584/2019 г. по описа на Окръжен съд-С..
Производството е по чл. 318 и сл. вр. чл. 313 НПК, образувано по жалба от защитника на
подсъдимия Тодор М.П. срещу присъдата, постановена по н.о.х.д. № 167/2017 г. по
описа Районен съд – И..
С атакуваната присъда
подсъдимият Т.М.П. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. с
ал. 1 НК, за това, че на 14.04.2013 г., в гр. И., обл. С.,
на ул. „Ц. О.”, пред денонощен магазин на фирма „П.“
ЕООД, е причинил средна телесна повреда на Т.Г.Т., изразяваща се в
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия, в
резултат на причинено счупване на носни костици с
разместване на фрагментите, вследствие на нанесен удар с ръка, за което, при
условията на чл. 54 НК, му е наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от шест месеца.
На основание чл. 66, ал.1 НК
изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ е отложено за срок
от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Подсъдимият Т.М.П. е осъден да
заплати на пострадалия Т.Г.Т. сумата от 1500 (хиляда и петстотин) лева,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки
и страдания, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на деликта – 14.04.2013 г., до окончателното и изплащане, като
е отхвърлен гражданският иск за разликата до първоначално предявения му размер
от 7000 лева, като неоснователен.
Недоволен от постановения съдебен
акт е останал защитникът на подсъдимия, който в срока по чл. 319, ал. 1 НПК е
подал жалба, с която се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова
присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан. Това искане се поддържа с довод
за недоказаност на обвинението, тъй като осъдителната присъда относно
авторството на деянието от подсъдимия почива на предположения, изведени от
противоречив доказателствен материал, който не е
обсъден от съда. Алтернативно се иска присъдата да бъде отменена и делото да се
върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния
съд или да се намали определеното наказание.
С жалбата не са заявени искания за
събиране на доказателства от въззивната инстанция.
Срещу жалбата не е постъпило писмено
възражение в срока по чл. 322 НПК.
Настоящето производство пред въззивния съд е второ по ред.
С присъда № 75/06.06.2016 г., постановена по н.о.х.д. № 66/2015 г. по описа
на РС-И., подсъдимият Т.П. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, вр.
с ал. 1 от НК.
В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е
депозиран протест от прокурор при РП-И. срещу оправдателната присъда. По
депозирания протест е образувано в.н.о.х.д. № 968/2016 г. по описа на Окръжен
съд-С..
С решение от 06.03.2017 г.,
постановено по в.н.о.х.д. № 968/2016 г. по описа на Окръжен съд-С., първоинстанционната присъда е отменена, поради допуснато
съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на РС-И..
При новото разглеждане на делото с
обжалваната присъда № 38/15.03.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 167/2017 г.
по описа Районен съд – И., подсъдимият Т.М.П. е признат за виновен по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 НК. Към постановената присъда не са изложени и
приложени мотиви.
В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура-С.
пледира за отмяна на първоинстанционната присъда и за
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния
съд. Счита, че липсата на изготвени мотиви към присъдата е съществено нарушение
на процесуалните правила, от категорията на абсолютните основания за отмяна на
проверявания съдебен акт.
Частният обвинител и граждански ищец
се присъединява към казаното от представителя на държавното обвинение.
Защитникът на подсъдимия Т.П. – адв. А. - САК също се присъединява към становището на
прокурора. Прави искане за отмяна на първоинстанционната
присъда и за връщане на делото за ново разглеждане.
Подсъдимият в последната си дума
моли делото да бъде върнато на районен съд за ново разглеждане.
С. окръжен
съд, след като
обсъди доводите във въззивната жалба‚ както и тези,
изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314
от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че по делото е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви към постановената
присъда, но предвид разпоредбата на чл. 335, ал. 3 от НПК, въззивният
съд е лишен от възможност, констатирайки това нарушение, да върне делото за
ново разглеждане в предходната инстанция.
Тази процесуална ситуация обосновава
подхода на настоящия съдебен състав да отмени първоинстанционната
присъда и да разгледа обвинението по същество.
От фактическа страна:
Подсъдимият Т.М.П.
е роден на *** г. в гр. И., българин, български гражданин, с постоянен адрес:***,
неженен, със средно образование, работи на длъжност пожарникар в ГДПБЗД-И.,
неосъждан с ЕГН: **********.
Подсъдимият Т.М.П. и частният
обвинител и граждански ищец Т.Г.Т. се познавали, тъй
като са от един и същи град.
На 13.04.2013 г., вечерта, частният
обвинител и граждански ищец Т.Г.Т. заедно със свидетелите С. М. и Й.Ч. отишли на дискотека в клуб „РИЦ“ в гр. И..
След полунощ, на 14.04.2013 г., същата дискотека посетили подсъдимият и
свидетелят Х. З., които седнали на един от баровете. В заведението на различни
маси били и свидетелите В. Г. Д., С. П., Ч. П., Д.
Б., Б. А., М. Р., И. Л., Д. С., Д. К., И. К. и
др.
В клуб „Риц“,
през нощта, възникнали няколко конфликта между клиенти, които не били сериозни.
Около 4 часа на 14.04.2013 г. в дискотека
„Риц“ възникнал конфликт между свидетеля И. К.и
свидетелите М. Р., Д. Б., Д. С., С. П., Ч. П., който
конфликт прераснал във физическа саморазправа. В сбиването пред клуб „Риц“ участвали св. Д. К., брат
ѝ – св. И. К.и още около 10-15 човека. По делото има данни, че в този
физически сблъсък е участвал и частния обвинител и граждански ищец Т.Г.Т..
На място пред
дискотека „Риц“ във връзка с получен сигнал за сбиване
отишли полицейските служители при РУ-И. А. Е., Г. Г., Н.
М. и К. А.. Полицейските служители установили, че пред клуб „Риц“ има струпване на множество хора. Докато свидетелите А.
Е. и Н. М. разговаряли със свидетеля Ч. П., последният ударил с ръка в областта
на лицето св. М., което наложило св. Ч. П. да бъде придружен до полицейското
управление.
След пристигане на органите на МВР,
служителите в дискотека „Риц“ светнали лампите и
поканили клиентите да си тръгват.
По делото не се събраха категорични
доказателства за това, че около 04 часа, 15 мин., в гр. И., обл.
С., на ул. „Ц. О.”, пред денонощен магазин на фирма „П.“ ЕООД, подсъдимият
е нанесъл на частния
обвинител и граждански ищец Т.Г.Т. силен удар с юмрук в лицето.
По делото е установено, че частният
обвинител и граждански ищец Т.Т. е получил
травматичното увреждане, но не и кога и от кого. Вследствие е от получения удар
на пострадалия му потекла кръв от носа, поради което свидетелите
С. М. и Й.Ч. влезли в денонощен магазин на фирма „П.“ ЕООД и купили вода и
салфетки, с които да спрат кървенето.
След това тримата се насочили към
Център за спешна медицинска помощ при МБАЛ– И.. В центъра за спешна медицинска
помощ, около 05 часа, 15 мин., частният обвинител и
граждански ищец бил прегледан от медицински специалист - свидетелката П. Д.и
били констатирани следните травматични увреждания: контузия (натъртване) и
охлузване в областта на носа, счупване на носни костици,
с кървене. Частният обвинител и граждански ищец бил насочен за консултация със
специалист УНГ към болнично заведение в гр. С..
Преди да тръгне към гр. С., частният
обвинител и граждански ищец отишъл до Районно управление-И. и подал жалба за
случилото се.
До МБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ – гр. С.
частният обвинител и граждански ищец бил
транспортиран от свидетеля К. И.П. и придружен от свидетелите С. М. и Й.Ч.. В
болничното заведение е извършена, под обща анестезия, мануална
и инструментална репозиция на ностните
костици.
Установената
фактическа обстановка въззивният съд приема въз
основа на следните доказателствени източници: гласни доказателствени средства – обяснения на подсъдимия,
частично от показанията на частния обвинител и граждански ищец Т.Т., дадени в с.з. на 04.07.2017 г.; частично
от показанията на св. С. М. дадени, в с.з. на 04.07.2017 г.; частично от показанията на св. Й.Ч.,
дадени в с.з. на 31.08.2017 г. пред първоинстанционния
съд и дадени в с.з. на 22.06.2020 г. пред въззивния
съд, както и приобщените към доказателствата по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал.1 от НПК. От
показанията на свидетелите П. Д., дадени в с.з. на 04.07.2017 г.; К. П., дадени
в с.з. на 04.07.2017 г.; Б. Л., дадени в с.з. на 31.08.2017 г.; Б. А., дадени в с.з. на 02.10.2017 г.; В. Д., дадени в с.з. на
02.10.2017 г.; Д. К., дадени в с.з. на 02.10.2017 г.; М. Р., дадени в с.з. на
02.10.2017 г.; Д. Б., дадени в с.з. на 02.10.2017 г.; Ч. П., дадени в с.з. на
02.10.2017 г.; И. К., дадени в с.з. на 02.10.2017 г.; С. П., дадени в с.з. на
02.11.2017 г.; Н. М., дадени в с.з. на 02.11.2017 г.; В. Д., дадени в с.з. на
02.11.2017 г.; А. Е., дадени в с.з. на 07.12.2017 г.; Г.
Г., дадени в с.з. на 07.12.2017 г.; К. А., дадени в с.з. на 07.12.2017 г.; Х.
З., дадени в с.з. на 15.03.2018 г.; от заключенията на приетите по делото
съдебно-медицински експертизи, както и от събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства.
В приобщения
по делото доказателствен материал няма противоречие относно обстоятелствата, че подсъдимият, гражданският обвинител
и граждански ищец, както свидетелите С. М., Й.Ч., Х. З.,
В. Г. Д., С. П., Ч. П., Д. Б., Б. А., М.
Р., И. Л., Д. С., Д. К., И. К., Д. К., И. К.са били на 14.04.2013 г. в
клуб „РИЦ“ в гр. И., както и, че около 4 часа, сутринта, пред дискотеката е
възникнало масово сбиване, в което са взели участие част от лицата от
дискотеката.
Основният спорен момент по делото се
съсредоточава относно авторството и механизма на получаване на травматичното
увреждане на частния обвинител и граждански ищец. Гласните доказателствени
източници, които дават противоположни сведения относно главния факт, предмет на
доказване, а именно дали подсъдимият е извършил деянието, описано в
обвинителния акт, могат условно да се обособят в две групи. В първата група са
показанията на частния обвинител и граждански ищец Т. и свидетелите С. М., и Й.Ч., които твърдят, че подсъдимият е нанесъл
удар с ръка в областта на лицето на пострадалия. Във втората група са
обясненията на подсъдимия, показанията на свидетеля Х. З., който твърди, че подсъдимият не е
нанесъл инкриминираната телесна повреда на пострадалия свидетел.
Настоящият съдебен състав, след като
се запозна в цялост с приобщените от първоинстанционния
съд гласни доказателствени средства и въз основа на
извършен анализ на фактите по делото, счита, че не следва да бъдат кредитирани вцялост показанията на частния обвинител и граждански ищец Т.,
и на свидетелите С. М., и Й.Ч., поради следните
съображения:
Обстоятелството, че свидетелят Т. е
пострадал от инкриминираното деяние не го превръща автоматично в заинтересован
свидетел, но налага внимателното и задълбоченото анализиране на неговите
показания именно през призмата на евентуална заинтересованост.
Внимателният прочит на показанията,
дадени от св. Т. пред първоинстанционният съд и
съпоставени с показанията на свидетелите С. М. и Й.Ч.,
сочи, че те са противоречиви, нелогични в някой части и поради това
неубедителни.
Частният обвинител и граждански ищец
Т. твърди в разпита си пред първоинстанционния съд,
че е бил застанал с гръб към денонощния магазин на фирма „П.“ ЕООД, и с лице
към дискотека „Риц“ в гр. И., а свидетелите
С. М. и Й.Ч. са били пред него, когато подсъдимият му е нанесъл удар с
юмрук в областта на лицето. В същия разпит, на страница втора от протокола,
посочва, че приятелите му свидетелите С. М. и Й.Ч. са били застанали „отстрани“
на него. Така дадените показания от една страна са вътрешно противоречиви, а от
друга противоречат на показанията на свидетелите С. М. и Й.Ч..
Свидетелят С. М., посочва, че когато
е видял подсъдимият да нанася удар в областта на лицето на пострадалия, той
(св. М.) е бил на стълбите пред денонощния магазин, а на около 3-4 метра зад
него, по диагонал са били пострадалия и свидетеля Ч..
Свидетелят Й.Ч. пред първоинстанционния съд твърди, че той, частният обвинител и
граждански ищец и свидетелят М. са били един до друг, на около 20 см., на
центъра на гр. И., пред денонощния магазин, когато подсъдимият е ударил с юмрук
пострадалия. В открито съдебно заседание, проведено на 22.06.2020 г. пред въззивния съд, свидетелят посочва, че той е бил на
стълбите, до денонощния магазин. От изложеното е видно, че показанията на този
свидетел дадени пред двете съдебни инстанции са противоречиви.
От изложеното е видно, че
противоречието в обсъдените свидетелски показания се отнася до мястото, където
се е намирал всеки един от тях, когато е нанесен удар от страна на подсъдимия,
което го прави неубедителни, че подсъдимият действително е причинил
инкриминираната телесна повреда
На следващо място, е налице
противоречие между показанията на свидетелите Т.Т., С.
М. и Й.Ч. досежно фактите от къде е дошъл подсъдимият.
Частният обвинител и граждански ищец посочва, че подсъдимият се появил срещу
него, „от отсрещното“, изтичал е, ударил му е „една плесница“ и е избягал в
посока Районното управление, като уточнява, че подсъдимият го е ударил от
дясната страна. Свидетелят Й.Ч. посочва, че подсъдимият е дошъл, тичайки от
читалището, от горе, от към „Ер С.“, от запад, „минавайки“
е ударил пострадалия и е избягал надолу към клуб „Риц“.
Свидетелят Ч., пред първоинстанционния съд, посочва,
че мисли, че подсъдимият е минал покрай тях, от лявата страна. В показанията си
в досъдебната фаза на процеса, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 от НПК, е посочил, че преди
инкриминираното деяние, е видял, че подсъдимият се движи по тротоара от
дискотека „Риц“ към „денонощното“, в ляво от тях.
Нелогично звучи твърдението, ако се
приеме, че частният обвинител и гражданки ищец е бил застанал с гръб към
денонощния магазин и с лице към дискотека „Риц“, а
свидетелите М. и Ч. са били пред него, подсъдимият да може тичайки да дойде
срещу него, да го удари и продължи да тича, тъй като подсъдимият е следвало да
преодолее или заобиколи свидетелите М. и Ч., каквито
твърдения не се излагат.
Налице е противоречие в показанията
на тази група свидетелите и относно обстоятелството дали, след като е получил
удар в областта на лицето, частичният обвинител и граждански ищец е паднал на
земята, дали свидетелите са го задържали или само е приклекнал. Частният
обвинител и граждански ищец в разпита си пред първоинстанционния
съд първоначално излага твърдение, че е паднал на земята, впоследствие
уточнява, че се е „навел“, защото му е потекло кръв от носа, но не е падал.
Свидетелят М. твърди, че е видял пострадалия да пада на земята, като посочва,
че не си спомня дали е паднал по гръб или настрани. Свидетелят Ч. излага, че
вследствие от удара на пострадалия му е „причерняло“, „приклекнал“ е, отдръпнал
се е назад и те (свидетелите М. и Ч.) са го „хванали“. Поради изложеното,
настоящият съдебен състав намира, че са налице съществени противоречия между
показанията на тези свидетели досежно механизма на
нанасяне на травматичното увреждане, и обстановката, при която е получено.
На следващо място, обсъдените
свидетелски показания противоречат на показанията на св. Х. З., дадени пред първоинстанционния съд (л. 153-155 от
н.о.х.д. № 167/17 г.). Х. З.
свидетелства, че след като пред дискотека „Риц“ са
дошли полицейски служители, а в дискотеката са светнали осветлението, той и
подсъдимият са си тръгнали заедно. Посочва, че двамата са вървели пеша до
сградата на районното управления, където свидетелят е бил паркирал лекия си
автомобил. Посочва, че пред районното управление срещнали свидетеля Б. А., с
когото поговорили. Свидетелят посочва, че е закарал с автомобила си подсъдимия
до дома му. Така дадените показания обхващат периода от време, за който
свидетелите Т., М. и Ч. твърдят, че е нанесено травматичното увреждане.
Показанията на свидетеля Х. З. са
подробни, логични, непротиворечиви, кореспондират с обясненията на подсъдимия и
се подкрепят от показанията на
свидетелите Б. А., Д. Б. и М. Р., които са незаинтересовани от изхода
на делото.
Свидетелят Б. А. посочва, че си е
тръгнал от дискотека „Риц“, когато заведението е
приключвало работа. Твърди, че е видял пред него в посока от дискотеката към
районното управление да вървят Д. Б. и друго момче, а зад него да върви
подсъдимият П. (л. 96 от н.о.х.д. № 167/17 г.).
Свидетелят Д. Б. твърди, че след
„мелето“, видял, че св. Х. З. и подсъдимият влизат в дискотеката. Посочва, че
си е тръгнал от дискотеката със св. М. Р., както и, че докато се прибирали
видял, че подсъдимият и св. З. вървят зад тях (л. 100-101 от н.о.х.д. № 167/17
г.).
Показания в същата насока дава и
свидетелят М. Р. (л. 99 от н.о.х.д. № 167/17 г.). Свидетелите Х. З., Б. А., Д. Б. и М. Р.
твърдят, че не са видели подсъдимият да нанася удар на пострадалия.
Разгледани в
цялост събраните гласни доказателства от показанията на свидетелите Б. А., Д. Б. и М. Р. са последователни, непротиворечиви, взаимосвързани и логични по
отношение последователността на случилите се събития, поради което настоящият съдебен
състав счита, че следва да бъдат кредитирани.
Обясненията на подсъдимия П.
настоящият съдебен състав намира, че следва да бъдат преценени внимателно, като
се вземе предвид ролята, която законът им е отредил на средство за защита, от
една страна и на доказателствено средство в процеса,
от друга. Преценявайки обясненията, наред с останалите гласни и писмени
доказателства, и доказателствени средства, съдът
приема, че изложеното от подсъдимия не може да бъде игнорирано, защото
кореспондира със свидетелските показания на Х. З., Б. А., Д. Б. и М. Р..
Поради изложените противоречия в
показанията на свидетелите Т., М. и Ч., и като цяло неубедителността
им, от една страна, а от друга - показанията на свидетелите Х. З., Б. А., Д. Б.
и М. Р., относими в темпорално отношение, настоящият съдебен състав не дава
вяра на първите, досежно авторството и механизма на
получената от частния обвинител и граждански ищец телесна повреда и обстановката, при която е получена.
На следващо място, от приобщената доказателствена съвкупност не може да се изключи
възможността частният обвинител и граждански ищец да е получил травматичното
увреждани по време на масовото сбиване пред дискотека „Риц“.
Гласните доказателствени
източници, които дават противоположни сведения относно този факт, а именно дали
частният обвинител и граждански ищец е участвал в масовото сбиване, могат
условно да се обособят в две групи. В първата група са показанията на частния обвинител и граждански ищец Т., и свидетелите С.
М., и Й.Ч., които твърдят, че той не е участвал в сбиването. Във
втората група са обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите: Х. З.,
В. Д., С. П., Ч. П., М. Р., Б. А. и В. Д., които
твърдят, че частният обвинител и граждански ищец Т. е взел участие в масовото сбиване,
като се е опитвал да разтървава страните в конфликта, като част от посочените
свидетели твърдят, че са видели частния обвинител и граждански ищец, излизайки
от „мелето“ да се „държи за лицето“.
В приобщения по делото доказателствен
материал няма противоречие относно обстоятелството, че във физическата
саморазправа са участвали свидетелите Д. К., брат ѝ – И. К.. Посочените
свидетели, обаче, не могат да посочат всички участници в сбиването, поради
което въпреки, че са очевидци и лично са взели участие в събитията, показанията
им не допринасят съществено за изясняване на обективната истина и не служат за
пълноценна проверка на изложеното от другите свидетели и подсъдимия.
Свидетелката Д. К. твърди, че
познава частния обвинител и граждански ищец по физиономия. По отношение на
възникването на конфликта и участниците в масовото сбиване, свидетелката
твърди, че нищо не си спомня, че не си спомня Т. да е бил там, че е имало много
хора (л. 98 от н.о.х.д. № 167/17 г.). Свидетелят И. К.посочва, че е имал
„проблеми“, „спречкване“ със свидетелите М. Р., Д. Б., Д. С., С. П. и Ч. П., като не си спомня конкретната причина за
възникване на конфликта. Твърди, че посочените лица са участвали в сбиването,
както и лицата К. Б. и Г. К.. Свидетелят посочва, че е възможно да е имало и
други лица, че е имало „доста“ хора пред дискотеката, но не ги помни. Посочва,
че след като е бил ударен с метална палка по главата е паднал на земята и някой
моменти му се „губят“ (л. 103 от н.о.х.д. № 167/17 г.).
Частният обвинител и граждански ищец
Т. и свидетелите С. М. и Й.Ч., твърдят, че той не е участвал в масовото
свиване, че вечерта не е имал конфликти с никого.
Свидетелите М.
Р., Д. Б., С. П. и Ч. П., макар че
отричат те да са участвали в сбиването, категорично твърдят, че частният
обвинител и граждански ищец е участвал. Посоченото противоречие между
показанията на св. И. К.и показанията на свидетелите М. Р., Д. Б., С. П. и Ч.
П., може да се обясни с нежеланието им да дават показания, които ги поставят в
неблагоприятно положение, но и то не може по никакъв начин да дискредитира
показанията им в останалите им части.
Свидетелите М. Р., Д. Б., С. П. и Ч.
П., твърдят, че познават както подсъдимия, така и частния
обвинител и граждански ищец.
Посочват, че в масовия бой са участвали около 10-15 човека, момичета и
момчета, като твърдят, че са разпознали като участник в боя частния обвинител и
граждански ищец Т., който се опитвал да разтърве страните, „бутал се“ (л.
99-103, л. 112-113 от н.о.х.д. № 167/17 г.).
Показания в същата насока дават и свидетеля Х. З. (л. 153 от н.о.х.д. № 167/17
г.)
Свидетелят В. Д., твърди, че е видял
частния обвинител и граждански ищец да се „намесва в боя, за да разтървава“,
като в следващия момент го видял да се „държи“ за лицето и да излиза от
„мелето“, но не видял да има кръв (л. 96 от н.о.х.д. № 167/17 г.). Свидетелят В.
Д., също твърди, че лично и непосредствено е възприел, че частният обвинител и
граждански ищец участва в сбиването, както и че излизайки от него се е „държал“
за лицето (л. 115 от н.о.х.д. № 167/17 г.).
Настоящият съдебен състав, след като
се запозна в цялост с приобщените от първоинстанционния
съд гласни доказателствени средства и въз основа на
извършен анализ на фактите по делото, счита, че показанията във всяка една от
групите са подробни, логични, непротиворечиви, взаимосвързани и кореспондират
помежду си в съответната група, без съществени противоречия.
Съдът намира, че констатираните противоречия между показанията на тези две
групи свидетели са непреодолими на този етап от наказателното производство,
поради което не може да направи категоричен извод кои са достоверни и кои не
са.
От показанията
на полицейските служители А. Е., Г. Г., Н. М. и К. А. се установява, че на дата
14.04.2013 г. във връзка с получен сигнал за сбиване пред дискотека „Риц“ са посетили мястото. Свидетелят Н. М. посочва, че в
центъра за спешна медицинска помощ частният обвинител и граждански ищец му е
споделил, че го е ударил „Тошко“ – „пожарникаря“. Посочването на конкретен
нападал от страна на пострадалия, непосредствено след получаване на
травматичното увреждане и последователното посочване на това лице като автор на
инкриминираното деяние е индиция за достоверност, но
това косвено доказателствено средство не може да
преодолее гореизложените противоречия.
От показанията
на свидетелката Б. Л. се установява, че на 14.04.2013 г., е била нощна смяна в денонощен магазин,
който се намира в гр. И., обл. С., на ул. „Ц. О.”, на
около 10 м. от главния вход на клуб „Риц“.
Свидетелката посочва, че две момчета са влезли в магазина и са купили носни
кърпички, както и че е видяла на около 1 метър от магазина друго момче, което е
имало кръвоизлив от носа.
Свидетелските
показания на И. Л., Й. П., Д. Б., П. Б. не допринасят за изясняване на факти и
обстоятелства по делото, поради което не следва да бъдат обсъждани.
Действително от
заключението на съдебно–медицинската експертиза и приобщените писмени доказателства
(ксерокопие на епикриза из.№ 12573/2013 г.,
съдебномедицински удостоверение № 26/2013 г., медицинско направление №
1364/23.05.2013 г., фиш за спешна
медицинска помощ № 1586/14.04.2013 г., медицинско свидетелство №
12573/16.04.2013 г. и рентгенова снимка) се установява по несъмнен начин, че на
14.04.2013 г. частният обвинител и граждански ищец е имал следните травматични
увреждания: контузия (натъртване) и охлузване в областта на носа, причинили
страдание. Счупване на носните кости с разместване на
фрагментите, което увреждане реализира медико-биологичния признат постоянно
разстройство на здравето неопасно за живота. Отразено е в експертното
изследване, че констатираните травматични увреждания са резултат от действието
на твърд, тъп предмет, със значителна сила, като могат да бъдат получени при
удар с юмрук.
Събраните и
частично кредитирани свидетелски показания, не установяват по несъмнен начин,
че при описаните в обвинителния акт време, място и начин на частния обвинител и
граждански ищец е било причинено, инкриминираното в него телесно увреждане.
При така
извършения доказателствен анализ и приетата за
установена фактическа обстановка, въззивният съд
достигна до правни изводи, различни от тези на първата инстанция.
Настоящият
съдебен състав счете, че от доказателствената
съвкупност по делото не се доказа по несъмнен начин подсъдимият Т.П. да е
причинил на частния обвинител и граждански ищец Т.Т.
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носните кости с разместване
на фрагментите, което увреждане реализира медико-биологичния признак постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
От обективна
страна се установява, че частният обвинител и граждански ищец е получил
описаните увреждания. Установеното постоянно разстройство на здравето, неопасно
за живота, покрива обективните признаци на средна телесна повреда по смисъла на
чл. 129, ал. 2, вр с ал. 1 НК. Липсват обаче доказателства, от
които да може несъмнено да бъде установен механизма на причиняване на средната
телесна повреда и авторството на подсъдимия.
Обвинението се
крепи единствено на показанията на свидетелите Т.Т., С.
М. и Й.Ч., които са противоречиви и неубедителни.
Съгласно чл. 303, ал. 2 от НПК е недопустимо
постановяването на осъдителен съдебен акт при недоказаност на обвинителната
теза по несъмнен начин. Само когато всички факти, включени във веригата на
причинно-следствения процес на престъпното деяние и неговото авторство бъдат
установени несъмнено и категорично, съдът може да ангажира претендираната
от обвинителната власт отговорност на подсъдимото лице. Присъдата не може да
почива на предположения, на съмнителни и колебливи обстоятелства относно
обективните и субективни признаци на престъпното деяние. Съдът признава
подсъдимия за виновен само и единствено, когато обвинението е доказано
убедително (чл. 303 НПК), което е
гаранция за реализиране на правата на подсъдимия в наказателния процес,
произтичащи от презумпцията за невиновност, изрично установена в чл. 16 от НПК. В тази насока
е и практиката на Върховния съд и на Върховния касационен съд на Република
България (решение №196/1991 г. по н. д. №
202 на ВК, решение № 624/1993 г. по н. д. № 579/1992 г. на 1 н. о. на ВС,
решение № 228/1995 г. по н. д. №
231/1995 г. на ВК на ВС на РБ, решение № 163 от 16.03.2010 г. на ВКС по н. д. №
66/2010 г., III н. о., НК)
Предвид
изложеното, и на основание чл. 334, т. 2, вр с чл.
335, ал. 3, вр. с чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК,
обжалваната присъда следва да бъде отменена и да бъде постановена нова присъда,
с която подсъдимият да бъде признат за невиновен по обвинението за извършено
престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК,
повдигнато с обвинителния акт.
Обсъждането на
субективната страна на престъплението се явява безпредметно, имайки предвид несъставомерността на престъплението от обективна страна,
по-конкретно недоказаността на механизма и авторството.
По гражданския иск:
Ангажирането на
гражданската отговорност на подсъдимия, в рамките на наказателното
производство, е обусловена от въпроса за неговата виновност по отношение на
престъплението, за което е предаден на съд. В настоящия случай виновността на
подсъдимия Т.П. не се доказа, поради което същият е оправдан от въззивния съд и първоинстанционната
присъда е отменена в осъдителната ѝ част, включително досежно
предявения за съвместно разглеждане граждански иск. Последният бе отхвърлен от
настоящата инстанция, предвид функционалната му зависимост от разрешаването на
въпроса за виновността на подсъдимия.
По разноските:
Въпросът за
възлагане на разноските, направени в първоинстанционното
производство, пряко зависи от резултата от въззивната
проверка на обжалваната присъда. С оглед отмяната на първоинстанционния
съдебен акт в осъдителната част, настоящият съдебен състав намира, че следва да
се произнесе по въпроса за разноските в съдебното производство. Имайки предвид,
че подсъдимия е признат за невиновен, направените по делото съдебни разноски,
следва да останат в тежест на държавата.
Въз основа на
гореизложените мотиви, С. окръжен съд, Наказателно отделение, втори въззивен състав постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.