Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1794 10.12.2021г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Бургас, дванадесети състав, на осми декември две хиляди двадесет и
първа година в публично заседание в
следния състав:
Председател:
Диана Ганева
при секретаря С. Х. като
разгледа докладваното от съдия Ганева
административно дело номер 2450 по
описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от АПК, вр. чл. 172, ал.
5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на М.К. ***, ЛНЧ **********,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-0304-000357/08.09.2021г.,
издадена от полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“ В. С., с
която временно е отнето свидетелството й за управление на моторно превозно
средство до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца,
считано от 01.08.2021г. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
обжалваната заповед, като издадена в противоречие с материалния закон и при
съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се иска да бъде
отменена.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител.
Ответникът –полицейски инспектор към ОДМВР
Бургас, Сектор „Пътна полиция“ В. С., редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Административен съд - Бургас, като прецени
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, обсъди
доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на
27.09.2021г., видно от отбелязването върху самия акт. Жалбата е подадена на 11.10.2021г. от активно легитимирана страна –
адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу
годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване и
е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна. Съображенията за това са следните:
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №21-0304-000357/08.09.2021г., издадена от полицейски
инспектор към ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“ В. С., на М.К. е наложена
принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца, считано от 01.08.2021г. На К. е
съставен АУАН, за това, че на 01.08.2021, около 07.10 часа, к.к „Слънчев бряг“
по главната алея, в близост до бензиностация Петрол, управлява лек автомобил
„Ауди“, с рег.№А999ТТ35 , като водача управлява личния си автомобил след
употреба на алкохол, установено с извършана химическа експертиза. Видно от
протокол №299/02.08.2021г. е установена концентрация на алкохол в кръвта 0.69
промила. На водача е издаден и талон за изследване с дрегер, в който К. собственоръчно
записала, че отказва.
При проверка за законосъобразност на
оспорвания административен акт съгласно чл. 168 от АПК, настоящият
съдебен състав счита, че заповедта е издадена от компетентен орган, в
законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените
правила за нейното издаване. Оспорената заповед е издадена от административен
орган с териториална и материална компетентност, тъй като съгласно чл. 172 от ЗДвП, принудителните
административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите
на службите за контрол по този закон. Процесната заповед отговаря на изискванията
за форма.
Съдът счита, че оспорваната заповед съдържа
необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2
от АПК, тъй като в
текста са посочени фактите и обстоятелствата относно извършеното нарушението,
както и материалноправното основание за прилагане на принудителната
административна мярка. Материалноправните предпоставки за налагане на
принудителните административни мерки са изчерпателно посочени в нормата на чл. 171 от ЗДвП. В конкретния
случай административният орган е приел, че е налице хипотезата на чл. 171,
т. 1, б. "б" от ЗДвП. Според цитираната норма, за осигуряване безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага
принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно
превозно средство: 1) с концентрация на алкохол в кръвта над 0. 5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух; или 2)
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и 3) при отказ
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване- до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от осемнадесет месеца. В случая е налице
първата от горните хипотези.
От
данните по делото е видно, че на 01.08.2021, около 07.10 часа, жалбоподателят е управлявал
личния си автомобил след употребата на алкохол, а именно с 0.69 промила,
установено по надлежен ред с извършената химическа експертиза. В този смисъл са
и констатациите в съставения АУАН С оглед предписаната от чл. 189, ал.
2 от ЗДвП
доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение и при
липса на доказателства, които да поставят под съмнение съдържащите се в него
констатации, съдът приема, че релевантните обстоятелства са осъществени така,
както е посочено от административния орган. По делото административният орган е
представил две писмени доказателства. Това е талон за изследване (л.6) и
протокол за извършване на проверка за употребата на алкохол или друго упойващо
вещество (л.8), като доказателствата не са оспорени. Доколкото те са съставени
от длъжностни лица, в кръга на тяхната компетентност, представляват официални
документи, които обвързват съда да приеме, че отразеното в тях е вярно.
Жалбоподателят и неговият процесуален представил не са ги оспорили по реда на чл. 193 от ГПК, във вр. с чл. 144 АПК относно верността им .
При
издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Заповедта е съобразена с материалния закон и
неговата цел. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП предвижда, че за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки. Съставеният
АУАН, представлява официална констатация
за извършеното деяние, който съгласно чл. 189, ал.
2 от ЗДвП има
доказателствена сила. АУАН е
част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ
и съдържа фактическото основание на заповедта по смисъла на чл. 59, т. 4,
пр. 1 от АПК.
Жалбоподателят не обори по надлежния ред в производството по оспорване на
заповедта за прилагане на принудителната мярка фактическите констатации, поради
което настоящият състав на съда приема, че са налице предпоставките за издаване
на административния акт по чл. 171,
т. 1, б. "б" от ЗДвП.
Принудителната административна мярка е с
превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други
подобни нарушения. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на
евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на
субекта на правоотношението, в случаите по чл. 171,
т. 1, б. "б" от ЗДвП, ПАМ се прилага под прекратително условие – до решаване на въпроса за
отговорността на водача.
Съгласно чл. 142, ал.
1 от АПК
съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към
момента на издаването му, а към момента на издаване на заповедта материалните
предпоставки за прилагането на ПАМ са били налице. ПАМ не е безсрочна –
приложена е за определен срок, а именно до решаване въпроса с отговорността на
водача. При наличието на визираните материалноправни предпоставки, в условията
на обвързана компетентност административният орган прилага предвидената в
закона ПАМ, което е сторил законосъобразно с процесната заповед.
По изложените съображения съдът приема, че
жалбата е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.
На основание чл. 172, ал.
2 от АПК,
Административен съд- Бургас, дванадесети
състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.К. ***, ЛНЧ **********, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№21-0304-000357/08.09.2021г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР
Бургас, Сектор „Пътна полиция“ В. С., с
която временно е отнето свидетелството му за управление на моторно превозно
средство до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца,
считано от 01.08.2021г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: