Р Е Ш Е Н
И Е
1096/24.7.2020г.
гр.Варна, 24.07.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският районен съд, първи наказателен състав, в открито съдебно заседание на втори юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА
ДИМОВА
при секретаря Петя Георгиева, като разгледа докладваното
от председателя АНД № 428 по описа за 2020 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е
жалба от П.В. *** срещу Наказателно постановление № 19-0433-000431/13.01.2020г.
на началника на Първо РУ към ОДМВР-Варна, с което на лицето било наложено
административно наказание “глоба” в размер на 250 лева, на основание чл.53 ал.1
от ЗАНН, във вр. с чл.638, ал.1, т.1, вр. с чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането.
Жалбоподателят изразява
становище за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление
поради допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила и материалноправните разпоредби. Оспорва обективираната в наказателното постановление фактическа
обстановка и твърди, че същата не съвпада с действителната. Счита, че административнонаказващият орган не е отчел всички
обстоятелства по случая. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
изцяло наказателното постановление.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
и не изпраща представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Депозира писмени
бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата
да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, възразява срещу размера на
евентуално претендираните от жалбоподателя разноски
за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е
подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и е процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по
следните съображения:
Въз основа
всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна
следното: На 21.12.2019г. около 11,00 часа, жалбоподателят управлявал
собствения си лек автомобил марка „Форд Транзит Конект
230” с рег.№ В0201НТ, по бул.“Христо Ботев“ в гр.Варна, в посока от ул.“Бачо
Киро“ към бул.“Мария Луиза“. Същевременно на посочения булевард от служители на Първо РУ-Варна била
осъществявана оперативна полицейска операция за превенция на нарушения на ЗДвП.
На жалбоподателя бил подаден сигнал да спре за извършване на проверка, но
вместо това той продължил движението си. Полицейските служители последвали
автомобила на санкционираното лице и успели да го спрат в района на бул.“Мария
Луиза“. В хода на извършената проверка било установено, че за посочения
автомобил няма сключена застраховка “Гражданска отговорност”. Въз основа тези
констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на административно
нарушение на П.В. за това, че управлява собствения си лек автомобил, във връзка
с чието притежание и използване не е изпълнил задължението си да сключи договор
за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”. Актът
бил съставен в присъствието на санкционираното лице, бил предявен и подписан
без възражения. Жалбоподателят обяснил само, че е забравил да сключи договор за
застраховка и се ангажирал да изпълни това свое задължение (видно от
показанията на актосъставителя). Писмени възражения
не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт
на 13.01.2020г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което
на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 250 лева за нарушение на
чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетеля С.Е.Е.,
както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Съдът
намира, че показанията на разпитания свидетел следва да бъдат кредитирани като
последователни, непротиворечиви и логични, като по делото не е установено
наличие на основания за съмнение в тяхната достоверност. Макар и да не е очевидец
на действията на жалбоподателя, свидетелят
възпроизвежда направени
пред него
изявления на полицейските
служители, непосредствено възприели поведението на В.. Следва да се отбележи, че
законът не ограничава свидетелските показания единствено до пряко възприетите
факти, поради което няма забрана
чрез тях да се установяват
изявления на други лица /в този
смисъл е Решение № 755 от 20.10.2006 г. на
ВКС по н. д. № 32/2006 г., II н. о./. В показанията
на св.Е. се съдържа достатъчно информация, кореспондираща и на приложените
писмени доказателства, която позволява изложената фактическа обстановка да бъде
счетена за установена по несъмнен начин. Доколкото субсидиарно
приложимия в производството по ЗАНН Наказателно-процесуален кодекс допуска
изясняването на въпросите, включени в предмета
на доказване, с всички предвидени в кодекса доказателствени средства, съдът намира за достатъчни показанията на свидетеля за
установяване на обстоятелствата, че автомобилът е собственост на жалбоподателя,
че е бил управляван от последния, както и че към датата и часа на проверката за
процесното МПС не е имало валиден договор за
застраховка „Гражданска отговорност“. От приложената по делото Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка
№19-0433-000033/21.12.2019г. се установява, че към момента на проверката процесният автомобил не е бил спрян от движение.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема от правна страна следното: Според разпоредбата на чл.461,
т.1 от КЗ застраховката “гражданска отговорност на автомобилистите” е
задължителна. От своя страна чл.483, ал.1, т.1 от КЗ посочва, че договор за
застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно
превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и
не е спряно от движение. По изложените съображения относно
събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно установено, че на
посочената дата в гр.Варна жалбоподателят е управлявал собствения си лек
автомобил, във връзка с чието притежаване и използване не е бил сключен
действащ договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите. Доколкото санкционираното лице несъмнено не е било изпълнило
това свое задължение, като не е оспорило това обстоятелство и при съставянето
на акта, съдът намира, че В. действително е извършил нарушение по чл.483, ал.1,
т.1 от КЗ, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно
постановление. Изводът, че с подобно деяние се осъществява състава на
посоченото административно нарушение се споделя и в практиката на съдилищата-
в Решение № 45 от 16.01.2020 г. на
АдмС – Варна,
постановено по к. а. н. д. № 3274/2019 г.,
се посочва изрично, че законът е приложен правилно, като е прието, че като е управлявал собствения си лек
автомобил, за който към този момент
не е имало действаща застраховка „Гражданска отговорност“, касаторът
е извършил административно нарушение по чл.483, ал.1,
т.1 от КЗ.
При извършената цялостна служебна
проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при
издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, видно от приложеното копие на
Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, в шестмесечния преклузивен
срок. Описанието на нарушението е
достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере
извършването на какво нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата
си. Санкцията също така е определена правилно и
законосъобразно, на основание чл.638, ал.1, т.1, вр.
с чл.461, т.1 от КЗ, предвиждащ специално наказание за лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на
Република България и не е спряно от движение, което не изпълни задължението си
да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, какъвто е и процесният случай. Наказанието е
наложено във фиксирания размер, предвиден в закона, като липсва възможност за
индивидуализация.
Не са налице
основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй
като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този
вид. Липсват и някакви особени извинителни обстоятелства, обусловили
извършването на нарушението.
Предвид изложеното искането за
отмяна на наказателното постановление, изложено в жалбата, се явява
неоснователно. Наказателното постановление следва да бъде потвърдено като
законосъобразно, а жалбата- да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода
на делото и направеното
от пълномощника на въззиваемата страна съответно искане,
на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл.
78, ал.8 от ГПК на ОД на МВР- Варна
следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона
за правната помощ, съгласно препращащата
разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба
на Министерския съвет по предложение
на НБПП. За защита по дела
по ЗАНН чл. 27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120 лева. Според разпоредбата на чл.78,
ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското
възнаграждение се определя от съда. В случая производството по делото е протекло в едно съдебно заседание,
в което юрисконсултът не е
участвал лично, а единствено е представил писмени бележки. Същевременно случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което
съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение
в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
Потвърждава изцяло Наказателно постановление № 19-0433-000431/13.01.2020г. на началника на Първо РУ към ОДМВР-Варна, с което на П.В. ***, ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.638, ал.1, т.1, вр. с чл.461, т.1 от
Кодекса за застраховането, е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 250.00 лева за нарушение на чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ, като законосъобразно.
ОСЪЖДА П.В. ***, ЕГН:**********
*** сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
След влизане в сила на съдебното решение,
АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: