Определение по дело №273/2019 на Районен съд - Раднево

Номер на акта: 123
Дата: 15 октомври 2019 г. (в сила от 7 ноември 2019 г.)
Съдия: Асен Цветанов Цветанов
Дело: 20195520200273
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 10 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

номер 123                                           15.10.2019 година                         град Раднево

 

РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                            наказателен състав

На петнадесети октомври                                                                            2019 година

В закрито съдебно заседание в следния състав:   

                                    

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Цветанов ЧНД № 273 по описа на съда за 2019 год., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 НПК.

         Производството е инициирано по жалба от 07.10.2019 г. на Т.К.Т. срещу постановление на прокурор при РП-Раднево от 16.09.2019 г. за прекратяване на наказателното производство, водено по водено по ДП № 327ЗМ-78/2019 г. по описа на РУ-Раднево към ОД на МВР-Стара Загора и пр.пр. № 1017/2019 г. по описа на РП-Раднево, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратено наказателното производство, образувано за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б НК във вр. чл. 342, ал. 1 НК.

         В жалбата се изразява несъгласие с изводите на прокурора за прекратяване на наказателното производство по съображения, че жалбоподателят не бил съгласен с изводите на експерта по допуснатата на ДП СМЕ, по отношение на което ясно възразили и аргументирали изводите си по ДП, в която връзка било направено искане за допускане на повторна СМЕ. Посочено е в жалбата, че след отказа на прокурора да допусне повторна СМЕ останало неясно пълното и безрезервно приемане на заключението, без какъвто и да било анализ на същото. Твърди се, че била прекъсната логическата връзка между изведените изводи от експерта, които не съответствали на доказателствата по делото досежно състоянието на пострадалия в първите минути след инцидента. Счита, че за изясняване на обективната истина по делото е било нужно назначаване на повторна експертиза. Иска се отмяна на постановлението и връщане на материалите на прокурора с указания за приложението на процесуалния закон.

         От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:

         Жалбата е процесуално допустима – изхожда от процесуално легитимирано за подаването й лице – пострадало физическо лице по смисъла на чл. 74, ал. 1 НПК.

         Същата е подадена на 07.10.2019 г., а препис от прокурорското постановление е връчено на жалбоподателя на 01.10.2019 г., поради което е подадена в законоустановения 7-дневен срок по чл. 243, ал. 3 НПК и следва да се разгледа по същество.

         Разгледана по същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

         Компетентността на настоящия съдебен състав обхваща пълна преценка на обосноваността на постановлението и на неговата законосъобразност. Това означава, че съдът следва да прецени дали изводите на прокурора почиват на верен и пълен анализ на събраните доказателства, без да е допуснато изопачаване на смисъла им или превратното им тълкуване, а на следващо място, трябва да установи дали проведеното разследване е обективно, всестранно и пълно, което щ изясни дали прокурорът е формирал вътрешното си убеждение въз основа на всички възможни доказателства. В настоящото производство съдът може да даде указания относно приложението на процесуалния закон като посочи какви процесуално-следствени действия следва да бъдат извършени, за да се реши правилно делото.

         Настоящият съдебен състав намира, че на този етап от разследването не може да се направи обоснован извод, че липсват категорични и безспорни доказателства за липсата или наличието на извършено престъпление, тъй като не са събрани всички необходими доказателства и не са използвани всички способи за събиране и проверка на доказателствения материал.

         По досъдебното производство са извършени процесуално-следствени действия: извършен е оглед на местопроизшествието със съставен за това протокол с албум, събрани са писмени доказателства; разпитани са свидетели; извършени са СМЕ и СОЕ и са събрани и други доказателствени материали.

         Няма никакви противоречия относно механизма на настъпване на ПТП, като единствено е останал спорно какъв медико-биологичен признак имат получените от пострадалия жалбоподател травматични увреждания от ПТП.

         Съдът намира, че в тая връзка е допуснато съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила с оставянето без уважение на искането на пострадалия жалбоподател за допускане на повторна тройна експертиза, направено в протокола за предявяване на разследване от 05.09.2019 г.

Разстройството на здравето, временно опасно за живота, представлява такова болестно състояние, при което чрез увреждане на различни части от организма се поражда опасност за живота на увредения. Тази опасност трябва да бъде реална, а не абстрактна, несигурна или предполагаема. Реална е опасността, при която възможността за запазване на живота или за настъпване на смъртта е еднаква, без да се взема пред вид медицинската интервенция /в случая лечението в МБАЛ/. Тази опасност трябва да съществува от момента на увреждането до възстановяване на здравето на увредения. В съдебната практика еднозначно се приема, че сътресението на мозъка представлява разстройство на здравето, временно опасно за живота, ако е довело до изпадане в състояние на безсъзнание, макар и за кратко време /изрично посочено в ППВС № 3/79 г., Р. 552-69-I, Р. 1109-74-III/. Леките мозъчни сътресения, като дезориентиране, незначителните смущения в сърдечната дейност и други подобни, които не довеждат до пълно безсъзнание, не съставляват средна телесна повреда по смисъла на закона. Мозъчното сътресение от категорията на “зашеметяване” също не е средна телесна повреда /Р. 170-2010-III/.

         От безпротиворечивите показания на св. М. С. и св. П. Б. е видно, че пострадалият жалбоподател Т.Т. непосредствено след ПТП е бил за малко повече от 5 минути в състояние, което двамата свидетелите квалифицират като „в без съзнание“. Същите посочват в показанията си, че са мислили пострадалият Т.Т., че е „умрял“, което води на извод за пълна липса на съзнание. Св. Б. посочва в показанията си, че св. С. се бил „разтреперял целия“ и само повтарял „Умря, умря“. И двамата свидетели посочват, че пострадалия Т. висял на колана в преобърнатата кола и чак когато успели да го освободят от колана и той паднал дошъл в съзнание. По делото е изпратена от управителя на МБАЛ „Д-р Димитър Чакмаков – Раднево“ ЕООД епикриза за лечението на пострадалия Т.Т. в болницата. В тази експертиза е посочено в частта Окончателна диагноза „Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма“, а в частта Анамнеза, че същата е снета по данни на пациента, който се няма спомен за случилото се, оплаква се от главоболие и световъртеж, чувства се отпаднал.

         В констативно-съобразнителната част на СМЕ е посочено от вещото лице Т. П., че към ДП е приета епикризата, посочена по-горе, както и показанията на визираните свидетели М. С. и П. Б., като в изводите на експерта в заключението не са направени изводи на база констатираните данни за оплакване от главоболие и световъртеж, чувство на отпадналост, липса на пълно съзнание за малко повече от 5 минути, а само се посочва, че е констатирано мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма. Няма посочена пряка връзка от опитно естество защо експертът е игнорирал посочените обстоятелства за наличие на главоболие и световъртеж на пострадалия, за липса на пълно съзнание за малко повече от 5 минути. Експертът следва да даде данни какви са медико-биологичните признаци на телесните увреждания, а прокурорът, респ. съдът да ги подведе под нормите на НК, касаещи телесните повреди.

         С оглед на константната съдебна практика /задължителните указания на ППВС № 3/79 г./, че медико-биологичният признак - сътресението на мозъка, довело до изпадане в състояние на безсъзнание, макар и за кратко време /в случая малко повече от 5 минути/, че представлява разстройство на здравето, временно опасно за живота по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК, то действително с оглед установеното по делото е възникнало съмнение у пострадалото лице Т.Т. относно обосноваността и е възникнало съмнение за правилността на експертното заключение по допуснатата СМЕ. Правилно това съмнение у пострадалия е провокирало у него искане, при предявяване на разследването от 05.09.2019 г., да поиска нова експертиза, а отказът на прокурора да я допусне представлява нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 153 НПК. Съдът намира от своя страна да отбележи, че намира заключението по СМЕ за обосновано и със съмнения за неговата правилност, което дори би провокирало и служебно назначаване на повторна експертиза, тъй като изводите в приетата по ДП противоречат на задължителните указания в ППВС № 3/79 г.

В случая са налице всички предпоставки за допускане на повторна тройна експертиза, с участието и на лекари-невролози, за отстраняване на необосноваността на единичната СМЕ по ДП. С оглед безпристрастното даване на заключение от експертите по тройната допълнителна експертиза е препоръчително експертите да бъдат назначени от друг съдебен район.

Като заключение следва извод, с оглед принципа на наказателния процес за пълно и всестранно разкриване на обективната истина и с оглед необходимостта от изчерпване на всички способи за доказване, че към настоящия момент доказателствената съвкупност не е изчерпана и следва да се допусне исканата от пострадалото лице Т. повторна тройна експертиза за изясняване на медико-биологичните признати на получените от същия травматични увреждания, като изрично се посочи експертите да изложат становище си при приемане на хипотеза за липса на съзнание у пострадалия Т. в период от малко повече от 5 минути, непосредствено след ПТП.

Поради това съдът намира, че обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство е необосновано и следва да бъде отменено, а делото да се върне на прокурор при РП-Раднево за изпълнение на указанията относно приложението на процесуалния закон.

 

Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно постановлението от 16.09.2019 г. на прокурор при РП-Раднево за прекратяване на наказателното производство, водено по водено по ДП № 327ЗМ-78/2019 г. по описа на РУ-Раднево към ОД на МВР-Стара Загора и пр.пр. № 1017/2019 г. по описа на РП-Раднево, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратено наказателното производство, образувано за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б НК във вр. чл. 342, ал. 1 НК.

ВРЪЩА делото на РП-Раднево за изпълнение на указанията в мотивната част на определението досежно приложението на процесуалния закон.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред ОС-Стара Загора в 7–дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

 

     РАЙОНЕН СЪДИЯ: