Решение по дело №536/2018 на Окръжен съд - Плевен

                                          РЕШЕНИЕ

                                                 №

                                гр.Плевен, 02.10.2018год.

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение  , в публично  заседание на двадесет и седми септември  , през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ДАНЧЕВ

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА    

                                                                                   СВЕТЛА ДИМИТРОВА   

при секретаря Петър Петров  и  в присъствието на  прокурора……………….. като разгледа докладваното от  съдията Данчев  в.гр. дело № 536   по описа  за 2018год. и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

     Въззивно обжалване.

     С Решение № 661/10.05.2018 г. постановено по гр.д.№ 8771/ 2017г. Плевенски районен съд ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.439 ГПК, вр.чл.124 ГПК, по отношение на А.Р.И., ЕГН**********,***, че С.М.С., ЕГН**********,***   не дължи плащане на сумата 9603,13 лева /левова равностойност на 4910,00 евро/ главница и законната лихва върху сумата считано от 06.07.2007г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1801,94 лв. разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 14.05.2010г. по гр.д.№ 2232/2007 на РС-Плевен, поради погасяване на вземането по давност.  ОСЪЖДА  А.Р.И., ЕГН**********,*** да плати на С.М.С., ЕГН**********,*** направените деловодни разноски в размер на 2104,47 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

     Това решение е връчено на А.Р.И. на  22.05.2018 г. ,чрез пълномощника  адв.Н..

    На 06.06.2018 г. е постъпила въззивна жалба от  А.Р.И.,чрез пълномощника  адв.Н.  срещу решението на ПлРС.

    С оглeд на това въззивната жалба се явява подадена  в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК. Внесена е дължимата д.т. по сметка на ПлОС.   Жалбата съдържа твърдения в какво според жалбоподателя   се състои порочността на обжалваното решение и какво е искането.  Подписана е от  пълномощника на жалбоподателя –адв.Н.Н.. Представен е бил препис от жалбата за връчване на другата страна по делото, който е бил  надлежно връчен , чрез пълномощника на въззиваемата – адв. И.А..

   Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба от противната страна по делото С.М.С. ,чрез пълномощника и адв.А. в който се твърди ,че въззивната жалба е неоснователна , а решението на ПлРС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

    С въззивната жалба не са направени нови доказателствени искания.Такива не са направени и с писмения отговор от въззиваемата.

   Плевенски окръжен съд , като разгледа въззивната жалба при условията на чл. 268 от ГПК и извърши проверка на обжалваното решение на РС-Плевен съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК , намира ,че обжалваното решение е валидно и допустимо , а по съществото на правния спор е и правилно , както и че  не страда от сочените във възивната жалба пороци,поради което следва да бъде потвърдено.

     Плевенски окръжен съд  споделя както обсъждането от РС-Плевен на събраните по делото доказателства ,така и установената от него фактическа обстановка , а така също и направените въз основа на нея правни изводи ,поради което счита ,че мотивирането на настоящото въззивно решение  може да се извърши чрез препращане към мотивите на РС-Плевен.

     Плевенски районен съд е установил правилно в тяхната последователност всички значими за правилното решаване на спора действия, предприети от взискателя А.И. за принудително събиране на изпълняемото и право и е изяснил тяхното значение от гл.т. на това дали прекъсват погасителната давност.Срещу ищцата е бил издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 2232/2007 г. по описа на РС-Плевен на 17.05.2010г. и на 28.12.2010 г. е било образувано изпълнително дело № 20104430410104 по описа на Държавен съдебен  изпълнител при РС-Плевен.В действителност единственото изпълнително действие по това дело е било насрочването на опис на движими вещи на длъжника ,което е било направено въз основа на молба от взискателя от 28.01.2011 г., а самият опис е бил насрочен за 27.09.2011г. ,но видно от протокола за опис,такъв не е бил извършен поради неявяване на взискателя и неосигуряване на транспорт от негова страна.   След това и до Постановлението за прекратяване на изпълнителното производство на това изпълнително дело ,което е от 29.05.2014г.,с което производството е било прекратено на осн. чл. 433,ал.1 т. 8 от ГПК друго изпълнително действие не е било предприемано нито по молба на взискателя ,нито служебно от съдебния изпълнител.Следва да се отбележи ,че и в мотивите на Постановлението за прекратяване на изпълнителното дело е изрично посочено ,че делото е образувано на 28.10.2010г.и че последното изпълнително действие по него е извършено именно на 27.09.2011г.  Въпросното постановление за прекратяване не е било обжалвано , а вместо това взискателят е образувал  ново  изпълнително дело № 2017***0400982 при ЧСИ П.П.,представяйки същия изпълнителен лист ,който е бил издаден по гр.д.№ 2232/ 2007г. на РС-Плевен. Съобразено от 27.09.2011г.  правилно РС-Плевен е определил,    че петгодишният давностен срок в конкретния случай е изтекъл на 27.09.2016г. с оглед на което последващото образуване на ново изпълнително дело № 2017***0400982 при ЧСИ П.П.се явява образувано след изтичането на посоченият петгодишен давностен срок. Не се установява да са били предприети  други действия по принудително събиране на вземането ,които да са разположени в периода след 27.09.2011г.  до 27.09.2016 г. ,които да прекъсват погасителната давност.

    Не отговарят на действителността оплакванията във въззивната жалба,че взискателят не е бил уведомен за това ,че е необходимо присъствието му за извършване на насрочения на 27.09.2011г. опис ,както и че не бил уведомен за необходимостта да осигури транспорт за това изпълнително действие . Както се вижда от намиращото се в изпълнителното дело съобщение до взискателя / на л. 16 от изпълнителното дело /  , в него изрично му е указано кога ще бъде извършено това изпълнително действие –опис на движими вещи ,както и че следва да се яви и да осигури транспорт .В т.вр. следва да се посочи ,че дори това да не беше така , а да бяха допуснати пороци при предприемането и извършването  на въпросното изпълнително действие ,то тези обстоятелства сами по себе си,не означават ,че това изпълнително действие не е последното предприето по изпълнителното дело на ДСИ действие ,т.е. то не е отпаднало/ в т.ч. не е и отменено от съда /  ,за да не бъде съобразявано от съда като последното  предприето изпълнително действие от което започва да тече въпросният петгодишен давностен срок. Заедно с това не се и сочи и не се установява да е било извършено каквото и да било друго изпълнително действие , след това от 27.09.2011 г. ,което да прекъсва процесната петгодишна погасителна давност. Самият жалбоподател във въззивната си жалба признава ,“че не са налице други документи,с изключение на постановлението за прекратяване  от 29.05.2014 г. „,но и самият той не твърди ,че това постановление прекъсва погасителната давност .  

    Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че обжалваното решение на РС-Плевен следва да бъде потвърдено като валидно ,допустимо и правилно по съществото на спора. Пред въззивната инстанция не са представени доказателства за направени от въззиваемата С.С. деловодни разноски ,поради което ПлОС не присъжда такива .  Водим от горното , Плевенски окръжен съд

                                                  Р Е Ш И :

     ПОТВЪРЖДАВА  обжалваното Решение № 661/10.05.2018 г., постановено по гр.д.№ 8771/ 2017г. на  Плевенски районен съд.

     Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                     ЧЛЕНОВЕ :