№ 15825
гр. София, 21.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г. Гражданско дело №
20241110137734 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от А. Н. Т. срещу Б. А. Г. и В. В. Г.
осъдителни искове с правно основА.е чл. 108 от ЗС за признаване за установено в
отношенията между стрА.те, че А. Н. Т. е собственик на апартамент № 69, находящ се в
**********************, състоящ се от една стая и кухня и други сервизни помещения,
застроен на 57,85 кв.м., при съседи: стълбище, Б.Л.Н., и от три стрА. двор, заедно с
1,374/100 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
държавна земя, на основА.е договор за продажба, обективиран в Нотариален акт № 130, том
XXXI, дело № 6143 от 24.03.1994г. на Н. В.М., Първи Н. към СРС, както и да осъди
ответниците да предадат на ищцата владението върху имота, съединени при условията на
евентуалност с искове с правно основА.е чл. 79, ал.2 и чл. 79, ал.1 от ЗС, за признаване на
установено в отношенията между стрА.те, че ищцата е собственик на процесния имот на
основА.е изтекла в нейна полза кратка или дълга придобивна давност, като съдът осъди
ответниците да предадат владението върху имота на ищцата.
Твърди се в исковата молба, че ищцата е придобила процесния имот на основА.е
договор за продажба, обективиран в Нотариален акт № 130, том XXXI, дело № 6143 от
24.03.1994г. на Н. В.М., Първи Н. към СРС. Праводател на ищцата било лицето К.А.И.,
която закупила имота от лице с име Й. В. Г.. При закупуване на имота на ищцата бил
представен акт за смърт за лицето Й. В., от който било видно, че лицето е починало на
14.12.1991г. Твърди, че веднага след покупката ищцата започнала да владее имота, като
обитавала същия до 2000г. Поддържа че през 2001г. в жилището бил извършен ремонт от
брат й – лицето Б.Н.Т., който ползвал имота безвъзмездно по силата на договор за заем за
послужване до 2009г. През 2010г. и първата половина на 2011г. ищцата извършила ремонт на
жилището. Впоследствие твърди, че на 20.07.2011г. сключила наемно правоотношение с
лицето Ц.К.К., на което предоставила имота за временно ползване за срок от една година,
считано от 01.08.2011г. Впоследствие на 18.04.2016г. ищцата сключила нов договор за наем с
който предоставила за временно ползване имота на лице с име Ш.Ш.Х., за срок от 12 месеца,
считано от 01.05.2016г. На 28.08.2017г. ищцата твърди, че сключила договор за наем с
лицето М.К.Б.-Е., с който отново предоставила имота за временно ползване, считано от
1
01.09.2017г. С Анекс от 27.08.2018г. действието на договора било продължено с една година,
считано от 01.09.2018г., а с Анекс от 30.07.2019г. с три години, считано от 01.09.2019г.
Посочва, че по време на действието на договора М.Б.-Е. извършила промяна в адресната си
регистрация, като се регистрирала на адреса на процесния имот. Това наемно
правоотношение продължило до м.02.2022г. След като последната наемателка освободила
имота ищцата от края на месец май, началото на юни 2024г. и до настоящия момент твърди,
че няма достъп до имота, поради което ремонт на имота след 27.05.2024г. не бил извършван.
През цялото време ищцата заплащала данъците на имота и всички разходи и такси, свързА.
със собствеността. Твърди, че на 27.05.2024г. имала достъп до имота за последен път. Когато
на 04.06.2024г. посетила имота, установила, че не може да влезе в него, тъй като ключалките
на входната врата били сменени. На входната врата била поставена бележка с надпис
„телефон за контакт – *****************, като връзка не могла да осъществи. Ищцата се
свързала с домоуправителя на входа, от който научила, че в края на м.май 2024г. при него се
явили две лица, едното с име И.Я. и В. Г., с телефонен номер – *************, като
последният твърдял да е новият собственик на имота и че имота ще се ползва от лице с име
Б. Г. с телефонен номер – **********. След така създалата се ситуация ищцата извършила
справка в АВ – ИР, при която установила, че по партидата на имота са вписА. КНА от
05.10.2000г. с посочен собственик – А. Й. Г., както и вписана възбрана върху имота от
07.07.2020г., заличена от 22.06.2022г. В КНА било вписано, че при съставянето му е
представен НА № 23, дело № 1223/1972г., който бил представен и при покупката на имота от
20.09.1990г. Твърди се че Й. В. Г. се е разпоредил с имота още на 20.09.1990г. чрез възмездна
сделка, поради което не било възможно имота да е част от наследствената маса след смъртта
му на 14.12.1991г. Последвали действия от ищцата по подаване на сигнали в 07 РПУ – СДВР
и в СРП. Лицето А. Г. починало, като ответниците били, както следва: Б. Г. – негова майка а
В. Г. – негов брат. По изложеното ищцата твърди да е собственик на имота на основА.е
договор за продажба, обективиран в Нотариален акт № 130, том XXXI, дело № 6143 от
24.03.1994г. на Н. В.М., Първи Н. към СРС, като твърди, че е лишена от владението върху
имота, считано от 04.06.2024г., поради и което за нея е налице правен интерес от
предявяване на главната искова претенция. При условията на евентуалност твърди да е
собственик на имота на основА.е изтекла кратка погасителна давност в периода от
24.03.1994г. до 24.03.1999г. и преди вписване на КНА на 05.10.2000г., както и отново при
условията на евентуалност на основА.е чл. 79, ал.1 от ЗС. Прави и искане с правно основА.е
чл. 537, ал.2 от ГПК за отмяна на КНА № 59, том IK, рег. № *****, дело № 635 от
05.10.2000г. на Н. А. Ч., рег. № *** на НК, с район на действие, районна на СРС.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. В. Г. е подал отговор на исковете. Посочва, че
през 1989г. брат му - А. Г. е осиновен от Й. В. Г. при непълно осиновяване. Посочва че до
1991г. Й. В. не споменал, нито на А., нито на биологичните си родители, че е продал
апартамента. През 2023г. А. също починал, като когато ответникът се прибрал от А. във
връзка с погребението узнал, че на името на покойника има вписан акт за собственост. При
събиране на информация уверяващи него и другата ответница, че това е единствено вписА.я
акт за собственост, ответникът Г. посетил имота с ключар и говорил с домоуправителя, който
му заявил, че в имота се живее под наем, след което ключарят счупил патрона и монтирал
нова ключалка. Поддържа, че никога преди това не е предявявал собственически претенции
по отношение на имота и не е извършвал действия по отнемане владението на имота, а
извършеното от него било единствено по прагматичност, отколкото да завземе чужд имот.
По изложеното моли иска с правно основА.е чл. 108 от ЗС да бъде отхвърлен.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Б. А. Г. е подала отговор на исковете, с който се
излагат доводи, аналогични на тези, изложени от ответника В. В. Г., поради което моли така
2
предявения срещу нея иск с правно основА.е чл. 108 от ЗС да бъде отхвърлен. Не оспорва
искането с правно основА.е чл. 537, ал.2 от ГПК. Моли да не и бъдат възлагА. разноски с
оглед наличие на кумулативните предпоставки на чл. 78, ал.2 от ГПК.
В съдебно заседА.е ищецът А. Н. Т., редовно призован, се явява лично, и се
представлява от адвокат Д., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на
исковете.
В съдебно заседА.е, ответникът Б. А. Г., редовно призован, не се явява, представлява се
от адвокат Л., която с оглед признаване от нейна страна на факта, че ищцата е собственик на
имота, моли съда да уважи така предявената претенция с правно основА.е чл. 108 от ГПК и
искането по чл. 537, ал.1 от ГПК, но отхвърли спрямо нея иска по чл. 108 от ЗС в
осъдителната му част, доколкото не било установено фактическото ползване от ответницата
Г. на имота.
В съдебно заседА.е, ответникът В. В. Г., редовно призован, не се явява, представлява се
от адвокат Д. С., който моли съда да уважи исковата претенция с правно основА.е чл. 108 от
ЗС в осъдителната й част, като отхвърли иска по отношение Г. в установителната част.
Съдът, като прецени доводите на стрА.те и като обсъди събрА.те по делото гласни и
писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност на основА.е чл. 235, ал.2 от ГПК,
и по свое вътрешно убеждение на основА.е чл. 12 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Искът с правно основА.е чл. 108 от ЗС е този на невладеещия собственик срещу
владеещият несобственик. Безспорно установено е и не се оспорва от ответниците, че
ищцата е собственик на имота на твърдяното от нея основА.е - договор за продажба,
обективиран в Нотариален акт № 130, том XXXI, дело № 6143 от 24.03.1994г. на Н. В.М.,
Първи Н. към СРС, приет на л. 21 от досието по делото. Не е спорно и че праводател на
ищцата е лицето К.А.И., последната закупила имота от лице с име Й. В. Г., видно от приетия
по делото договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за продажба на имот
№ 168/20.09.1990г. Изложената от ищцата фактология по стопА.сването от нейна страна на
имота до дата 27.05.2024г. не ще се обсъжда от съда по същество, тъй като не се оспорва от
ответниците. Не е спорно също така в производството, че именно ответникът В. В. Г. е
извършил смяна на патрона на входната врата на процесното жилище, факт, признат от него,
като неговите възражения касаят пасивната му процесуална легитимация по иска с правно
основА.е чл. 108 от ЗС в установителната му част. В последното о.с.з. се установи, че
ключовете на процесното жилище са предадени на ищцата на 12.05.2025г., и от която дата тя
е във владение на имота си. За последното обстоятелство свидетелства и приетия по делото
Констативен протокол, акт № 4, том II, рег. № 3073/12.05.2025г. на помощник-Н. при Н. К.Б.,
с рег. № *** в НК, с район на действие, районна на СРС.
Исковата претенция с правно основА.е чл. 108 от ЗС е предявена срещу двамата
ответници. Тяхната процесуална легитимация следва да се изведе от установените факти, а
те са, че ответникът Б. Г. е законен наследник на А. Й. Г., последният починал на 26.11.2023г.
Покойният е син на Б. Г. и е осиновен, видно от приетото по делото на л. 355 от досието му
решение на Шести районен окръжен съд от м.09.1989г. от лицето Й. В. Г., което приживе на
20.09.1990г. е прехвърлило имота на лицето К.А.И., а тя от своя страна на 24.03.1994г. е
транслирала имота в патримониума на ищцата – А. Н. Т.. А. Г. е осиновен при условията на
чл. 62 от СК /отм./ – при непълно осиновяване. А. Г. е починал на 26.11.2023г., като преди
кончината му е съставен КНА № 59, том I К, рег. № *****, дело № 635/05.10.2000г. на Н. А.
Ч. за собственост върху процесният имот, придобит по наследство. Осиновяването е
извършено при условията на чл. 62 от СК /отм./ и в редакцията на СК, обн., ДВ, бр. 41 от
3
28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г. Разяснено е в практиката, че при непълно осиновяване
възникват права и задължения като между роднини по произход само между осиновения и
неговите низходящи, от една страна, и осиновителя - от друга, а правата и задълженията
между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход се запазват. Тоест
само при пълно осиновяване връзките между осиновения и роднините му по произход се
прекратяват и се заменят с нови такива между него и осиновителя, а при непълно се
запазват. При условията на непълното осиновяване се запазват родствените връзки с
рождените родители и правото на наследяване по отношение на тях. Ето защо осиновеният
придобива качеството на наследник както по отношение на осиновителя си, така и по
отношение на рождените си родители. Според действащата тогава норма на чл. 62, изр.2 от
СК /отм./ рожденните родители не наследяват осиновения.Така след смъртта на Й. В. Г. през
1991г. осиновяването е прекратено съобразно действащата тогава уредба на чл. 65, ал.2 от
СК /отм./, а доколкото връзката между него и майка му – ответницата Б. Г. се запазва,
формира извод, че след смъртта на Г. се е запазила единствено родствената връзка между
осиновения – покойният А. Г. и майка му – ответницата Б. Г.. След смъртта на Й. Г. през
1991г. осиновеното лице е наследило покойния си осиновител /чл. 65, ал.2 от СК /отм./
Процесният имот обаче е транслиран в патримониума на ищцата преди смъртта на Й. Г. и то
по силата на договор за покупко-продажба, поради което не е бил част от наследствената
маса и не е било възможно да бъде наследен от А. Г., тъй като не е възможно да е наследил
права на наследодателя, които към датата на откриване на наследството /датата на смъртта/
наследодателят е нямал, а както бе изяснено по-горе рожденните родители не наследяват
осиновения. От друга страна се установява, че ответникът В. В. Г. е брат на покойното лице
– А. Й. Г. и втори син на ответницата Б. Г.. По всичко изложено по-горе съдът намира, че за
ищеца е налице правен интерес да предяви иска по чл. 108 от ЗС срещу двамата ответници,
тъй като и двамата възползвайки се от издадения КНА № 59, том I К, рег. № *****, дело №
635/05.10.2000г. на Н. А. Ч. оспорват правата й в собствеността. Ответникът В. В. Г., както
се установи и от показА.ята на свидетеля Томов, разпитан на страната на ищцата, чиито
показА.я съдът кредитира, като съотносими на приетия по делото доказателствен материал,
и им дава вяра, а и това обстоятелство се признава от самия ответник Г., е сменил патрона на
апартамента и е заявил пред домоуправителя – трето за спора лице, намеренията си да
владее имота само за себе си и майка му – ответницата Б. Г.. Ответникът В. Г. е син на
ответника Б. Г. и за него е налице интерес от установяване владение върху имота и за него и
майка му. В тази връзка абсолютно неоснователно е възражението му, че той не е владял или
държал имота. Самият факт на смяна на патрона е индиция за намерението му да владее
имота за себе си, или за майка си.
Установеното налага извод, че покойният А. Г. не е наследил процесния имот, поради
което КНА № 59, том I К, рег. № *****, дело № 635/05.10.2000г. на Н. А. Ч. е издаден
незаконносъобразно, и съответно като невярно легитимиращ лицето А. Й. Г., законен
наследник на което е ответницата – Б. А. Г., като собственик на имота по наследство, при все
че преди смъртта на Й. Г. през 1991г., имота е транслиран в патримониума на ищцата по
силата на покупко-продажба, следва да бъде отменен по реда на чл. 537, ал.2 от ГПК.
Съгласно ТР № 11/2013г. на ОСГК на ВКС нотариален акт, с който се признава право на
собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална
доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на Н.а за
принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните
свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с акта право на
собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира
приложение редът на чл. 193 ГПК. Съдът намира, че ищцата установи в производството
незаконносъобразността на КНА, поради което същият ще следва да бъде отменен.
4
По изложеното исковете с правно основА.е чл. 108, ал.1 от ЗС следва да бъдат уважени
в установителната част и следва да бъде признато по отношение и на двамата ответници, че
ищцата е собственик на процесният имот. Доколкото се установи, че ключовете на имота са
предадени на ищцата на 12.05.2025г., и от която дата тя е във владение на имота, искът с
правно основА.е чл. 108 от ЗС в осъдителната част следва да бъде отхвърлен.
При уважаване на главно предявените искови претенции, съдът няма задължението да
разглежда по същество предявените при условията на евентуалност искове с правно
основА.е чл. 79, ал.2 и чл. 79, ал.1 от ЗС.
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца на основА.е
чл. 78, ал.1 от ГПК. Ищцата е заплатила държавна такса в производството в размер на
396,61 лева, държавна такса за вписване на исковата молба в размер на 39,66 лева, като се
претендира и присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 4620,00 лева, за
реалното заплащане на което съобразно постановките на ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС са
налице доказателства на л.443 от досието по делото. Съдът намира, че така претендираното
за присъждане възнаграждение не е прекомерно, доколкото минималното възнаграждение
съобрзано чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа,
съобразно ориентирите вече, посочени в нея е 3822,83 лева без ДДС за защита по
предявения иск срещу един от ответниците. Така предявени исковете и съобразно цената им
и правната и фактическа сложност на делото съдът намира, че искането за присъждане на
възнаграждение в посочения размер не е прекомерно. Съответно тежестта по разноските в
общ размер от 5056,27 лева, следва да бъде поета от двамата ответници. В тази връзка
изложеното от ответника В. Г., че е предал ключовете от имота и признава иска, не го
освобождава от отговорност. Това е така, тъй като ключовете са предадени преди последното
о.с.з., и доколкото дотогава са били в негово владение, то с тези си действия Г. е дал повод за
образуване на производството. Така всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати
на ищцата сума в размер на 2528,14 лева за разноски по делото.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между стрА.те по предявените от А. Н.
Т., ЕГН ********** срещу Б. А. Г., ЕГН ********** и В. В. Г., ЕГН **********, исковете с
правно основА.е чл. 108 от ЗС, че А. Н. Т. е собственик на апартамент № 69, находящ се в
**********************, състоящ се от една стая и кухня и други сервизни помещения,
застроен на 57,85 кв.м., при съседи: стълбище, Б.Л.Н., и от три стрА. двор, заедно с
1,374/100 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
държавна земя, имот с идентификатор 68134.4082.301.1.69, на основА.е договор за
продажба, обективиран в Нотариален акт № 130, том XXXI, дело № 6143 от 24.03.1994г. на
Н. В.М., Първи Н. към СРС, ката ОТХВЪРЛЯ исковете за предаване на ищцата от Б. А. Г. и
В. В. Г. владението върху имота.
ОТМЕНЯ като незаконносъобразен Констативен нотариален акт № 59, том IK, рег. №
*****, дело № 635 от 05.10.2000г. на Н. А. Ч., рег. № *** на НК, с район на действие,
районна на СРС.
ОСЪЖДА Б. А. Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на А. Н. Т., ЕГН **********,
сумата в размер на 2528,14 лева, деловодни разноски, на основА.е чл. 78, ал.1 от ГПК.
5
ОСЪЖДА В. В. Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на А. Н. Т., ЕГН **********,
сумата в размер на 2528,14 лева, деловодни разноски, на основА.е чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6