Р Е Ш Е Н И Е
№306
гр. Хасково, 28.04.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ХАСКОВО, в публично заседание на седми април, през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Гергана Тенева,
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №1170/2022г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл.,
във връзка с чл.144 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано по жалба от Г.И.Г. ***, против
Акт за установяване на задължения по декларации № АУ001492/01.11.2022г.,
издаден от О. Б. С. – старши инспектор в дирекция „Финансово-счетоводна
дейност“, отдел „Приходи“ при Община Д., потвърден с Решение № ПР-10-2578#1/23.11.2022г.
на началник отдел „Приходи“ при Община Д..
Жалбоподателят навежда доводи за
необоснованост на АУЗД и на решението, като в тази връзка твърди, че не били
обсъдени възраженията му. Счита, че задълженията по декларации били неправилно
определени. Твърди, че поправките в подадената на 25.11.2021г. декларация, не
били направени от него. Сочи, че в случая грешно попълненото било прието за
вярно от данъчния служител, като в АУЗД се акцентирало само върху периода от
01.01.2022г. до 31.12.2022г. и върху размерите на задължения от данъчни
декларации вх.№№ДК14002995/25.11.2021г. и 50100/06.02.1998г., а били игнорирани
предшестващите ги декларации №№50098/06.02.1998г., 73448/08.11.2002г. и
548/23.03.2009г. Не били съобразени от издателя на акта доводите за промени в данъчните
задължения. В АУЗД бил верен само периода, за който били дължими плащания – от
01.01.2022 до 31.12.2022г., но не и размера за ДНИ и ТБО – главница и лихви.
Двойна била разликата в размера на ДНИ за 2022г. Съгласно АУЗД 26.18 лева били
дължими за целия апартамент № 2 и 58.75 лева за целия апартамент №4, при
еднаква жилищна площ и разлика само в квадратурата на мазета и тавани, които на
ап.4 били съответно с 12 кв. м. и с 4 кв. м. по-големи от тези на ап.2. Твърди
се на следващо място нарушение на чл.25,
ал.2 от ЗМДТ във връзка с § 1, т.2 от ДР на ЗМДТ, като в тази връзка се счита,
че за ½ идеална част от ап.2 за периода 01.01.2003г. – 31.12.2022г., текстът
на разпоредбата не бил прилаган. Оспорващият сочи, че били съсобственици със
съпругата му на ап. №2 и притежавали по ½ ид. ч., което било и основно
жилище за тях. За неговата ½ ид.ч. следвало да ползва 50% намаление на
ДНИ, защото за този период бил и 1/4 съсобственик на ап. № 4 по декларация
№73448/2002г. Въпреки почти идентичната площ на двете жилища и собственост от
½ ид. ч. на ап. 2 и ¼ ид.ч. на ап.4, била налице повече от двойна
разлика в размера на ДНИ за предходни периоди. Конкретно, за 2021г., 2000г.,
2003г., 2009г. – за ап.2 с конструкция М3, заплащал по-малко отколкото за ап.4
с конструкция М1. Сочи се и че за ап. 4 АУЗД установявал ТБО в размер на 164.37
лева, без собственикът да имал адресна регистрация там, от което следвало, че
за това жилище отдел „Приходи“ прилагал неправилно нормата по § 1, т.2 от ДР на
ЗМДТ, предвид това, че ап.4 не бил основно жилище. От него не били произвеждани
„битови отпадъци“ по смисъла на §1, т.7 от ДР на ЗМДТ. Ето защо установеният
размер на ТБО за това жилище следвало да отпадне. Това важало и за 2021г. Твърди
се, че през годините ап.2 и ап.4 следвало да се приемат за такива с една и съща
конструкция – М1. В АУЗД липсвало предварително установяване по чл.107, ал.3 ДОПК. В акта не били налични несъответствия по чл.103, ал.1 от ДОПК и
материалноправни предпоставки по чл.108 от ДОПК. Свързаните с облагането с данъци
разпоредби не можело да бъдат тълкувани разширително и след като процесуалният
закон предвиждал издаването на АУЗД при наличието на конкретни условия, липсата
на тези условия водила до незаконосъобразност на издадения акт. Посочва се, че
Удостоверение №51/08.04.2003г. и Удостоверение №381/24.10.2014г., се отнасят за
едно и също нещо и били издадени от една администрация, но имали различно
съдържание, като се приема, че тези документи били създадени умишлено – с цел
увеличаване на приходите в общинския бюджет. Според Удостоверение
№51/08.04.2003г.,***
бил определен като такъв от категория М1. Този блок бил част от административни
адреси от 1 до 20 на *** в
Удостоверение №381/2014г. В тази част на Удостоверение №381 бил и блок № 9.
Следователно каквото било за блок 17 (М1), такова било и за блок 9. С
Удостоверение №381/2014г. отдел „УТКР“ приравнявал всички сгради на такива с конструкция
M3. С Удостоверение №51/2003г. отдел „СТЕ“ приравнявал всички сгради на такива
с конструкция М1. В тежест на Община Д. било да докаже на каква база променила
(трансформирала) твърдяното в Удостоверение №51 в твърдение по Удостоверение
№381, след като към момента нямало промяна в конструкцията на сградата.
По изложените съображения се иска отмяна на
оспорения АУЗД и на потвърждаващото го решение, признаване на конструкцията на
имотите съобразно Удостоверение №51/08.04.2003г. и възстановяване на дължимото
посредством разпореждане за преизчисляване на платените суми за ДНИ и ТБО за
периода 1998-2022г. Допълнителни съображения в подкрепа на изложеното в жалбата
се развиват в писмено становище и в съдебно заседание. Претендират се разноски
по делото.
Ответникът – Началник отдел „Приходи“ към
Община Д., в писмен отговор и в съдебно заседание навежда доводи за
неоснователност на оспорването.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Установява се от представените по делото
документи, че на 06.02.1998г. от лицето Малина Стоянова Галева (съпруга на
жалбоподателя) е била подадена Данъчна декларация по чл.26 от Закона за
местните данъци и такси (отм.), заведена в Данъчна служба при Община Д. под
вх.№50100/06.02.1998г. (л.95). Декларираният имот е апартамент №2, находящ се в
гр.Д. на ул.“Капитан Петко войвода“, бл.№9, вх.1, ет.1, собственост на Малина
Стоянова Галева и Г.И.Г., съгл. Нотариален акт №139, том II, дело 826/87,
издаден на 29.10.1987г. от Районен съд – Д.. Според декларираното, имотът
представлява жилище – апартамент с РЗП 86 кв.м., с мазе 12 кв.м. и таван също
12 кв.м. – общо РЗП 110 кв.м. Жилището е декларирано като основно за двамата
собственици, притежаващи по 1/2 идеална част от него. В таблица 3 (продължение)
от декларацията (л.103) е направена отметка в графа „М3“, която се отнася до
конструкцията на обекта.
С Приложение вх.№73448/08.11.2002 към същата
декларация (л.105), от жалбоподателя Г.И.Г., в качеството на собственик на
¼ идеална част от имот, е бил деклариран апартамент № 4, находящ се в
гр.Д. на ***,
собственост на Г.И.Г. и Т.К. Г., съгл. Нотариален акт №169, том I,
дело 341/1968, издаден на 22.04.1963г. от Районен съд – Д.. Съгласно
декларираното, имотът представлява жилище – апартамент с РЗП 86 кв.м., с мазе 24
кв.м. и таван също 16 кв.м. – общо РЗП 126 кв.м. От отбелязано в таблици 1 и 4
става ясно, че Г. е декларирал, че е собственик на ¼ от жилището и че
същото не е основно за него. В таблица 3 (продължение) от декларацията (л.111)
е направена отметка в графа „М1“, относно
конструкцията на обекта.
От Удостоверение за наследници
№1736/01.11.2002. (л.113) и Удостоверение за наследници изх.№1723/23.11.2021г.
(л.134), се установява, че Г.И.Г. е син на И. Г. Г.
и Т. К. Г., които по силата на Нотариален акт
№169, том I, дело 341/1968, издаден на 22.04.1963г. от Районен съд – Д.
(л.123), са собственици на апартамент от 86 кв. м., описан в НА като находящ се
в бл.№17 в ж.к. „Ленин“ в гр.Д..
Съгласно Удостоверение №247/12.11.2003г.
(л.124), издадено от началник отдел при Община Д., апартамент от ет.2 от ж.
блок №17 в ж.к.“Ленин“, записан в Нотариален акт №169, том I, дело 341/1968,
издаден на 22.04.1963г., е идентичен с апартамент 4 от ***. Не е ясно какво се има предвид под
„идентичен“.
Като наследник на И. Г. Г.
и Т. К. Г., в качеството на единствен собственик
на апартамент *
находящ се в гр.Д. на ***,
през 2021г. Г.И.Г. *** с (коригираща) Данъчна декларация
вх.№ДК14002995/25.11.2021г. (л.125). В същата посочил придобиването на имота по
наследство и декларирал РЗП 86 кв.м., с мазе 24 кв.м. и таван също 16 кв.м. –
общо РЗП 126 кв.м. Отбелязано е, че жилището не е основно. В таблица 3
(продължение) от декларацията (л.131) е направена отметка в графа „М3“.
По делото, от жалбоподателя и от ответника,
са представени Удостоверение рег.индекс №51/08.04.2003г., издадено от кмета на
община Д. (л.47), и Удостоверение 381/24.10.20214г. (по искане
рег.индекс:ВътрП-3886/20.10.2014г.), издадено от началник отдел „УТКР“ при
Община Д. (л.93). Съгласно Удостоверение рег.индекс №51/08.04.2003г. жилището
на лицата Н. Г. И.
и Тонка Димова И.,***, в зависимост от метода на строежа, е масивна сграда с
частични стоманобетонови елементи. Удостоверение 281/24.10.20214г. е издадено в
уверение на това, че сградите на *** в
гр.Д., с номера от 1 до 20, са с конструкция „масивна монолитна, със
ст.бетонови елементи“.
Във връзка с дължимите от Г. и М. Г.ДНИ и
ТБО, между тях и Община Д. е била водена кореспонденция – л.11, 14, 84, 72 и
др. Част от тази кореспонденция е и Заявление рег.индекс ПР-10-503/24.02.2022г.
(л.83), с което Г. и М. Г.уведомили началник на отдел „Приходи“ при Община Д.,
че живеят в общо жилище – ап.2 на *** в гр.Д., а ап.4 (над ап.2) от ноември 2021г. бил
еднолична собственост на Г.Г.. Посочили, че поради допусната техническа грешка
за конструкцията на ап.4 в декларацията от ноември 2021г. възникнала „спорна
валидност“. Поради това изискали да им бъдат предоставени копия от всички
декларации по чл.14 за ап.2 и ап.4 от 1998г. до 2021г., вкл. копие от писмена
резолюция на кмета на община Д. на (документ) вх.73448/08.11.2002г. (декларация
по чл.14), за което било констатирано несъответствие.
В писмо рег.индекс ПР-10-503#1/07.03.2022г.
(л.84), Г. и М. Г.са били уведомени от началника на отдел „Приходи“ при Община Д.,
че след направена проверка по подадена данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ
вх.№73448/08.11.2002г. за апартамент №4 ул.“Капитан Петко войвода“ № 9, ет. 2,
било констатирано, че декларацията била подадена от Г.И.Г., собственици на
имота били Г.И.Г. (1/4 идеална част) и Т. К. Г. (3/4 идеални части), като
конструкцията била отбелязана като М1. При така въведените данни данъчната
оценка за имота била в размер на 17114.30 лева. На основание издадено
Удостоверение №381/24.10.2014г. било констатирано, че намиращата се сграда на
ул.“Капитан Петко войвода“ №9 в гр.Д., била масивна с тухлени стени, със
стоманобетонни стълбища и носещи междуетажни монолитни подови конструкции изцяло
от стоманобетон. Посочено е, че при определяне кода за вида на конструкцията
била използвана Таблица №1 по чл.5, ал.2, раздел II към Приложение 2 от ЗМДТ, и
указанията за попълване на данъчната декларация по чл.14, ал.1, 4,5 и 6 от ЗМДТ
за облагане с данък върху недвижимите имоти – одобрен образец със Заповед
№ЗМФ-1173/18.12.2019г. на министъра на финансите. Във основа на изложеното,
конструкцията на жилищния блок на посочения адрес била определена като такава с
код М3. На 25.11.2021г. за имота била подадена коригираща декларация
№ДК14002995 от Г.Г., в която отбелязал вида на конструкцията – M3, но същото не
било коригирано в информационната система от предишната декларация, подадена
през 2002г., където конструкцията била записана М1. В имота – ап.4, била
извършена промяна на конструкцията – от М1 на М3, и данъчната му оценка се
променяла на 26180.60 лева, като били доначслени ДНИ и ТБО за 2022г. Отбелязано
е, че през предходните години Г. заплащал за ап.4 на същия адрес по-малък
размер на ДНИ и ТБО.
С писмо рег.индекс УТ-14-16#2/24.03.2022г.
(л.46) Г. и М. Г.са били уведомени, че в архива на отдел „УТКР“ – Община Д., не
били намерени строителни книжа за жилищата на адрес ул.“Капитан Петко войвода“
№9 в гр.Д., в това число и армировъчен план за основи, плочи и колони. За вида
на конструкцията имало издадено Удостоверение №381/24.10.2014г. от Община Д..
Във връзка със заявления рег.индекс
ПР-10-503#2 от 23.03.2022г. и ПР-10-503#3 от 11.04.2022г., на 21.04.2022г. Г. и
М. Г.били уведомени (л.91), че отдел „Приходи“ към Дирекция „Финансово
счетоводни дейности“, бил създаден на 01.01.2005г., а преди тази дата цялата
информация и обслужването били към НАП – Хасково. В отдел „Приходи“ постъпило Удостоверение
№381/24.10.2014г., издадено от отдел „Устройство на територията, кадастър и
регулация“ за вида на конструкцията на сградите на *** с номера от 1 до 20 – „масивна
монолитна, със стоманобетонови елементи. Отдел „Приходи“ не разполагал с така
наречената „кметска резолюция на кмета на община Д. от 1999г./2000г.“
В отговор на запитване на Г. и М. Г.за
съхранение на „кметска резолюция на кмета на община Д. от 1999г./2000г.“, в
писмо изх.№ВхК-2382#1/03.05.2022г. (л.175) ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково,
са посочили, че при тях не били постъпвали декларации по чл.14 от ЗМДТ и
документи към тях.
На 19.10.2022г. в отдел „Приходи“ при Община
Д. е било заведено Искане рег.индекс ПР-10-2357/19.10.2022г. от Г. и М. Г.(л.72)
за издаване на АУЗД по смисъла на чл.107, ал.3 от ДОПК. От съдържанието на
искането става ясно, че същото е било направено заради по-високи задължения за
2022г. за апартаменти на адрес *** в
гр.Д..
На 01.11.2022г. е издаден оспореният Акт за
установяване на задължения по декларации №АУ001492/01.11.2022г., с който на
жалбоподателя Г.И.Г. са били установени вземания в размер на 305.41 лева главница
и 5.30 лева лихва за просрочие. Задълженията са описани в акта, както следва:
данък недвижими имоти (ДНИ) – 71.84 лева главница и 1.25 лева лихва, и такса за
битови отпадъци (ТБО) – 233.57 главница и 4.05 лева лихва. В АУЗД е посочено,
че същият се издава за задължения на лицето за периода 01.01.2022 –
31.12.2022г. и оставащите непогасени такива в законовите срокове, по подадени
данъчни декларации с вх.№ДК14002995/25.11.2021г. и №50100/06.02.1998г.
Издателят на акта, след като се позовал на разпоредбите на чл.10, ал.1, чл.19,
ал.1, чл.62 от ЗМДТ, както и на Наредба №12 и Наредба №10, двете на Общински
съвет – Д., посочил, че задълженията за ДНИ и ТБО, са изискуеми и не са платени
в законоустановените срокове съгласно ЗМДТ и Наредба № 10, поради което било налице
основание за издаване на АУЗД по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК. Установеното
общо задължение от 305.41 лева е формирано по данъчни декларации: по Данъчна
декларация №50100/06.02.1998г. – 13.09 лева ДНИ и 72.00 лева ТБО; по Данъчна
декларация вх.№ДК14002995/25.11.2021г. – 58.75 лева ДНИ и 161.57 лева ТБО,
ведно със съответните лихви.
Екземпляр от издадения АУЗД
№АУ001492/01.11.2022г. е бил получен лично от Г.И.Г., на 01.11.2022г. Същият е
бил оспорен пред началник отдел „Приходи“ при Община Д., който с Решение
ПР-10-2578#1/23.11.2022г.
отхвърлил жалбата.
Решаващият административен орган е приел, че
установените с АУЗД задължения не са погасени по давност, поради което същите
не подлежат на отписване на основание чл.173 от ДОПК и са дължими от лицето.
Решението е получено лично от жалбоподателя
на 25.11.2022г. (л.82).
По искане на жалбоподателя по делото се
назначи съдебно-техническа експертиза, заключението по която се прие от съда. Вещото
лице прави извод, че обектът, в който се намират апартаментите, собственост на
жалбоподателя (ап.2 и ап.4) представлява масивна сграда с частични
стоманобетонни елементи. По Таблица 1 към чл.5, ал.2 от раздел II по Приложение
2 към ЗМДТ, определя код на сградата М1. Допълва, че сградата е монолитна, с
монолитни бетонови основи, с конструкция от тухлени ограждащи и преградни
зидове – плътни единични тухли, червена керамика, с дебелина 25 см. Върху
плътните носещи тухлени зидове били изпълнени стоманобетонови пояси с височина 20
см., служещи за „легло“ на подовите елементи. Сградата нямала стоманобетонов
носещ скелет от стоманобетонови колони, греди, подови плочи. Стълбищните рамена
и площадки били „легнали“ върху тухлената зидария и нямали връзка със стоманобетонови
носещи елементи, в сградата такива липсвали. Подовете били изпълнени от кухи
стоманобетонови елементи с дебелина 10 см. и ширина 60 см., като армировката
служила по-скоро за заздравяване на елементите. Подовите елементи били
изработвани на строителен полигон, извън строителната площадка и били подредени
един до друг, без сглобка между тях, без заваряване към очакваща армировка, а
фугите между тях били запълнени с циментов разтвор. Поради специфичния,
необичаен начин на изпълнение на подовите плоскости експертът определя сградата
като „масивна с носещи тухлени стени и изцяло монолитни или сглобяеми
стоманобетонни подови конструкции”. Изключва код „M3” относно вида на
конструкцията.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че
при подовите конструкции в сградата липсва елементът „сглобяемост“, като
посочва, че те били направени на полигон – от стомана и бетон, но при монтажа
им не били сглобявани. Сглобяване по смисъла на описанието за сгради М3 нямало.
Елементите просто били поставени един до друг и фугите между тях били залети с
циментов разтвор, само като пълнеж.
При така установеното от фактическа страна
съдът от правна страна приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена от активно легитимирано лице - адресат на АУЗД, при спазване на срока
по чл.156, ал.1 от ДОПК, след изчерпване на процедурата по Глава ХVІІІ, във връзка с чл. 156, ал.2 ДОПК и
насочена срещу подлежащ на оспорване административен акт, съгласно разпоредбата
на чл.9б, във връзка с чл.4 ЗМДТ, във вр. с чл.144, ал.1 и чл.156 и сл. ДОПК.
Предмет на жалбата е АУЗД изцяло, като потвърден с
Решението на Началник отдел „Приходи“ на Община Д..
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Задълженията за местни данъци и такси представляват
публични общински вземания, съгласно чл.162, ал.1, т.1 и т.3 ДОПК, във вр. с
чл.1, ал.1, т.1 и чл.62 ЗМДТ в относимата редакция.
Съобразно чл.166, ал.1 ДОПК установяването на
публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен със съответния
закон. Относно вземанията за процесните данъци този ред е определен в чл.4,
ал.1 ЗМДТ, според който в редакцията му към момента на издаване на оспорения
АУЗД, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се
извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването
на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. На основание чл.4, ал.3 ЗМДТ в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат
правата и задълженията на орган по приходите (АУЗД е издаден от старши
инспектор О. С.,
оправомощена със Заповед № РД – 06-357 от 19.03.2021г. на кмета на Община Д.),
а с ал. 4 е разпоредено, че тези служители се определят със заповед на кмета на
съответната община (лист. 62). Последният,
съгласно чл.4, ал.5 ЗМДТ, упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152,
ал.2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи - на териториален
директор на НАП.
При така разписаната процедура оспореният Акт за
установяване на задължения по декларация е издаден от компетентен орган, съгласно
чл.4, ал.1-5 и чл.9б ЗМДТ и е в писмена форма. Същият е издаден от служител на
общинската администрация, който е изрично овластен с правата и задълженията на
орган по приходите с нарочна заповед, цитирана в самия АУЗ.
Решение № ПР-10-2578#1/23.11.2022г., с което е
потвърден АУЗД, също е издадено от компетентен орган, в пределите на неговата
компетентност, съгласно чл. 107, ал. 4 ДОПК, във връзка с чл.4, ал.5, предл.
второ ЗМДТ и е в изискуемата писмена форма.
С оглед горното Решението е издадено в съответствие с
изискванията на чл.4, ал.5 от ЗМДТ. Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1 ЗМДТ установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на
общинската администрация по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове
се извършва също по реда на ДОПК. Според чл.4, ал.3 ЗМДТ в ревизионните
производства служителите на общинската администрация имат правата и
задълженията на органи по приходите, а според, ал. 4 кметът на общината
упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152, ал.2 ДОПК, а ръководителят на
звеното за местни приходи в съответната община на териториален директор на
Националната агенция за приходите. Както беше посочено вече, съгласно чл.9б ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този
закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5. Обжалването на свързаните с тях
актове се извършва по същия ред. В глава четиринадесета от ДОПК са
регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните
осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два
способа: Предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване
на задължение по данни от декларация по чл.107, ал.3 ДОПК и установяване, което
се осъществява с ревизионен акт по чл.108 ДОПК. В случая оспорените задължения
са установени именно с Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК, поради което относими към разрешаването на казуса са разпоредбите
касателно оспорването на тази категория актове, при съобразяване на нормата на
чл.144, ал.1 ДОПК, съобразно която редът за обжалване на ревизионен акт е
приложим и за другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в
този кодекс не е предвидено друго. Нормата на чл. 159, ал. 2, във връзка с
чл.144 ДОПК регламентира, че страни в съдебното производството по обжалване са
жалбоподателят и решаващият орган. В процесния казус и съобразно правилото на
чл.107, ал.4 ДОПК решаващ орган е Началникът на отдел „Приходи“ на Община Д..
АУЗД съдържа формално нормативно изискуемите реквизити
- мотиви и разпоредителна част, основания за издаването му, необходимите
индивидуализиращи белези на издателя и задължения субект, подпис на издателя и
указания за обжалването му. В табличен вид са отразени установените размери на
задълженията по вид, година и лихва за просрочие към тях. За всеки от
притежаваните недвижими имоти за съответната година 2022г. е посочен поотделно
ДНИ и ТБО. Съдържащите се фактически и правни основания в АУЗД дават възможност
на неговия адресат да установи размера на установените задължения по вид и
години.
Съдът намира че в хода на производството не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Производството е протекло в съответствие с изискванията на чл.107 ДОПК, чл.152
и сл. във връзка с чл.144 ДОПК. В АУЗД е отразено, че предмет на акта е
установяването на задължения за Данък върху недвижимите имоти, Такса за битови
отпадъци, на задълженото лице за периода 01.01.2022г. – 31.12.2022г. и оставащите
непогасени такива в законоустановените срокове, по подадени декларации с вх. №
ДК14002995/25.11.2021г. и № 50100/06.02.1998г.
Относно приложението на материалния закон съдът намира
следното:
По отношение на таксата за битови отпадъци (ТБО):
Според чл. 6, ал. 1, б. „а” ЗМДТ общините събират
местни такси за битови отпадъци, като тяхното определяне и администриране се
урежда с наредба, приета от съответния общински съвет съгласно чл.9 ЗМДТ.
Съгласно разпоредбата на чл.62 ЗМДТ в актуалната
редакция таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и
обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за
поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места. Размерът на таксата се определя по реда на чл.66 ЗМДТ в относимата към
спора редакция за всяка услуга поотделно: сметосъбиране и сметоизвозване,
обезвреждане на битовите депа за отпадъци или други съоръжения, чистотата на
териториите за обществено ползване, като законовата разпоредба предвижда таксата
да се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския
съвет въз основа на одобрена План - сметка за всяка дейност, включваща
необходимите разходи за: 1. Осигуряване на съдове за битови
отпадъци-контейнери, кофи и др. 2. Събиране, включително и разделно на битовите
отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за
третирането им: 3. Проучване, проектиране, изграждане, поддържане,
експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други
инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на
битовите отпадъци: 4. Почистване на уличните платна, площадите, алеите,
парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено
ползване.
Подходът е възприет и в Наредба № 10 за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Д.,
като не се спори, че до влизане в сила на измененията в ЗМДТ и приемане на
методика/наредба за начина на определяне на ТБО все още е приложим методът, размерът
на таксата да се определя пропорционално върху данъчната оценка на имота. В
разглеждания случай са относими разпоредбите на чл. 15, чл.17 и чл.20 от
Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услуги на територията на Община Д. в приложимата им редакция. В случая не се
твърди да има подадена декларация за определяне на ТБО според броя и вида на
съдовете за изхвърляне на отпадъци, нито че двата имота няма да се ползват през
цялата година (в частност
ап. 4 придобит по наследство от жалбоподателя и с изложени твърдения в жалбата,
че не се ползва). В този
смисъл данъчната оценка на имота е относима и към размера на таксата за битови
отпадъци.
Относно данъка върху недвижимите имоти (ДНИ):
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗМДТ с данък върху
недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и
поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищни
образования, както и поземлените имоти извън тях, които според подробния
устройствен план имат предназначението по чл.8, т.1 от ЗУТ и след промяна
предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.
Данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти,
ползвателите или концесионерите – чл.11 ЗМДТ. В чл.19, ал.1 ЗМДТ е предвидено,
че данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимия имот.
Според чл.5, ал.1 и ал.2 от Приложение 2 към ЗМДТ „Норми
за данъчна оценка на недвижимите имоти“ базисната
данъчна стойност (БС) се определя на квадратен метър в зависимост от
конструкцията и вида на обекта, а конструкциите на сградите са посочени в
таблица № 1, както следва:
|
ПН |
паянтова |
|
|
ПМ |
полумасивна |
|
|
М1 |
масивна
без стоманобетонни елементи или от сглобяеми етернитови и други плоскости
(бунгала), масивна с частични стоманобетонни елементи |
|
|
М2 |
масивна -
едропанелна |
|
|
М3 |
масивна с
носещи тухлени стени и изцяло монолитни или сглобяеми стоманобетонни подови
конструкции, масивна - сглобяеми скелетни и рамови стоманобетонни
конструкции, пакетноповдигани плочи, едроплощен и пълзящ кофраж,
скелетно-безгредови конструкции, специална конструкция (стоманени и др.) |
|
С оглед горното и за ДНИ, и за ТБО, очерталият се по
делото спор е дали правилно е определен типът на конструкцията на сградата, в
която са разположени притежаваните от жалбоподателя апартаменти, елемент от
формулата за определяне на данъчната оценка по чл.4, чл.5, ал.1 и Таблица №1
към чл.5, ал.2 от Приложение №2 към ЗМДТ, тъй като именно данъчната оценка
служи като основа за определяне размера на процесните публични задължения.
За изясняване на спорния по делото въпрос беше
назначена съдебно – техническа експертиза. Изготвеното заключението е прието и
приобщено към доказателствения материал по делото, въпреки, че бе оспорено от
ответника с искане за назначаване на допълнителна или повторна експертиза, но
при извършена преценка от страна на съда, съобразно разпоредбата на чл.201 от ГПК, същото е оставено без уважение.
Вещото лице арх. Х.С., чието заключение бе изслушано в
съдебно заседание на 07.04.2023г., посочи категорично, че поради
специфичния, необичаен начин на изпълнение на подовите плоскости сградата не
може да бъде определена като „масивна с носещи тухлени стени и изцяло монолитни
или сглобяеми стоманобетонни подови конструкции”, тъй като подовите елементи на
сградата не са монолитни, не са и сглобяеми, а същите са замонолитени към
носещите тухлени стени и помежду си. Между подовите елементи не са изпълнени
заварки, нито между тях и останалата конструкция, единствено се наблюдава
запълване на фугите между подовите елементи с циментов разтвор. Това е дало
основание на вещото лице да изключи код „M3” относно вида на конструкцията.
Поради констатираното на място и съобразявайки нормативите, вещото лице е
определило сградата като: масивна с частични стоманобетонни елементи, а по Таблица №1
към чл.5, ал.2 от Приложение №2 към ЗМДТ е определило вида конструкция с код М1
- масивна без стоманобетонни елементи или от сглобяеми етернитови и други
плоскости (бунгала), масивна с частични стоманобетонни елементи. При така
посочените кодове и определение на сградата към съответния код, респ.
задълбочения анализ на вещо лице за начина на изграждане на тази сграда, съдът
кредитира неговото заключение и приема за сграда код М1.
Предвид горното, като е прието в АУЗД за жилищна
сграда, намираща се на в гр. Д., ***, в която се
намират притежаваните от жалбоподателя недвижими имоти, а именно апартамент 2,
ет.1 и апартамент 4, ет.2, че отговаря на код, различен от приложимия към начина
на изграждане на сградата, съответно нейната конструкция, е постановен акт,
който противоречи на материалния закон и в резултат е довел до неправилно
определяне на публичните задължения за ДНИ и ТБО на жалбоподателя за
конкретните жилищни имоти, тъй като съгласно чл. 5, ал.1 към Приложение 1,
Таблица 2 съобразно кодовете на конструкциите на сградите се изчислява и
базисната данъчна стойност в левове на квадратен метър. Поради това АУЗД, с
който са определени задължения за ДНИ и ТБО като главница и лихва следва да
бъде отменен, поради неправилното определяне от страна на административния
орган на дължимото публично задължение.
Констатираният пропуск не позволяват
решаване на делото по същество от съда, с оглед забраната за нови фактически установявания,
каквото безспорно представлява определянето на размера на задълженията за ДНО и
ТБО, въз основа на новоопределена данъчна оценка на посочените в АУЗД недвижими
имоти Това обстоятелство налага връщането на
преписката на административния орган, на основание чл. 160, ал. 3 от ДОПК, за издаване на нов
административен акт за определяне на дължимите от жалбоподателя Г.И.Г. данък
върху недвижимия имот и такса за битови отпадъци за собствените му имоти,
съобразно мотивите, съдържащи се в настоящото решение.
Предвид изхода на спора на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в
размер на 410.00 лева, от които 10 лв. за държавна такса, 400 лв. за
възнаграждение на вещо лице.
С оглед общо установения размер на
главниците за внасяне, на основание чл.160, ал.7 ДОПК настоящото решение не
подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното, Административен съд
Хасково, трети състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК
№ АУ001492/01.11.2022г., потвърден с Решение № ПР-10-257#1/23.11.2023г.на
началник отдел „Приходи“ при Община Д., с който за периода 01.01.2022г. –
31.12.2022г., на Г.И.Г., ЕГН **********, са установени задължения за Данък върху недвижимите имоти (ДНИ), общо в
размер на 73.09 лева, от които за внасяне главница 71.84 лева и лихви 1.25 лева и за Такса
битови отпадъци (ТБО), общо в
размер на 237.62 лева, от които за внасяне главница 233.57 лева и лихви 4.05
лева.
ВРЪЩА преписката на
органа по приходите при Община Д. за ново произнасяне, при спазване на
указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящото решение.
ОСЪЖДА Община Д.
да заплати на Г.И. Галева, ЕГН ********** *** , разноски по делото в размер на
410 лева.
На основание чл. 160, ал. 7 от ДОПК решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: