Решение по дело №149/2023 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по жалба на Ж.Ж.Д. ***, чрез пълномощник адв.Д.Д. ***, против Решение № 11/17.03.2023 г. на Районен съд – Елхово по АНД № 20232310200054 по описа за 2023 г., с което е потвърдена Заповед за задържане на лице с рег. № 261зз - 4/16.01.2023 г., с която на основание чл. 72, ал. 1, т.1 от ЗМВР жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа. Твърди се, че оспореното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, тъй като съдът е мотивирал същото само с показанията на свидетеля А.. Посоченото основание в заповедта – държане на наркотични вещества, не е доказано. Полицейското задържане не може да е произволно, издадената заповед задължително следва да е обоснована с конкретни факти, които да сочат връзка между задържания и конкретно извършено правонарушение.Задържането следва да е съразмерно за постигане на законовата цел.Полицейските органи са установили самоличността на жалбоподателя, не са налице данни за възпрепятстване на действията им, които да налагат ограничаване на личната му свобода за извършване на неотложни процесуално следствени мероприятия.Иска се отмяна на решението на районния съд и присъждане на направените разноски в двете инстанции.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява. Упълномощеният от него процесуален представител поддържа подадената жалба. Посочва, че решението на Елховския районен съд е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, тъй като предпоставките за издаването на самата заповед за задържане следва да бъдат налице към момента на задържането на лицето, а не да се установяват в по-късен момент. Това води до един полицейски произвол. Установено е, че в момента на задържането и чрез извършените действия по претърсване не е установено нито едно обстоятелство, че в даден обект жалбоподателят държи високо рискови наркотични вещества и е налице състава на чл.354а, ал.3, т.1 от Наказателния кодекс. След като жалбоподателят е бил задържан за повече от 10 часа, същият е бил на разпит в качеството на свидетел, където пак не е установено, че държи наркотични вещества.Разпитаният по делото свидетел А.А., който е заинтересован от изхода на делото, заявява, че преди време бил получил информация, че жалбоподателят разпространявал наркотични вещества- нещо което нито е доказано, нито има преписка, нито има докладна записка, нито е обследвано и установено, че същият разпространява такива наркотични вещества. На 16.01.2023 г. нахлуват в стаята, която им предоставят от община Болярово и го изкарват с белезници. Счита, че тук е и целта на разпоредбата, посочена като правно основание в заповедта за задържане, като карантинна мярка, това е да предотврати възможността на лицето, което има вероятност да е извършило някакво престъпление или пък да се приеме, че има някакво участие, да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено наказателно преследване. Лицето е разпитано впоследствие в качеството на свидетел, поради което това неговото задържане води до там, че същият е освободен от работа като работник в община Болярово.Счита, че самата заповед е издадена в нарушение на закона, необоснована, фактическата обстановка, при която е издадена заповедта, не отговаря на посочените текстове, и е нарушен на един от основните принципи на административното производство – принципът на съразмерност, който е регламентиран в чл.6 от АПК.В тази насока моли съдът да постанови решение, с което да отмени решението на Елховския районен съд и съответно заповедта за задържане, и да постанови ново, с което да признае, че заповедта е незаконосъобразна.

Ответникът по касацията, Д.С.К.-***, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура Ямбол моли съдът да остави жалбата без уважение като неоснователна. Споделя мотивите, изложени в решението на Районен съд – Елхово относно законосъобразността на издадения административен акт, предмет на производството.

Административен съд Ямбол, първи касационен състав, счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок и се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Съображенията за това са следните:

С Решение № 11/17.03.2023 г. на Районен съд – Елхово по АНД № 20232310200054 по описа за 2023 г. е потвърдена Заповед за задържане на лице с рег. № 261зз - 4/16.01.2023 г. на полицейски орган при РУ-Елхово, с която на основание чл. 72, ал. 1, т.1 от ЗМВР жалбоподателят Ж.Ж.Д. е задържан за срок от 24 часа. За да постанови съдебния си акт, решаващият съд е извършил преценка за спазване на изискванията за форма на административния акт, за компетентността на полицейския орган и формирал изводи за съответствие на заповедта с предвидените в ЗМВР разпоредби. Изложените в мотивите на обжалваното решение съображения в тази част се споделят изцяло и от настоящата съдебна инстанция, поради което е ненужно да бъдат преповтаряни. Същевременно неправилна е преценката на районен съд Елхово за съответствие на заповедта с материалния закон и с принципа за съразмерност на мярката. В тази си част съдебното решение е основано действително единствено на свидетелските показания на полицейския служител А. и фактическото основание, сочено в заповедта „че на 16.01.2023г. без надлежно разрешително държи високорискови наркотични вещества – марихуана, престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК“ е недоказано.

Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, административният орган носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт. Предпоставките за налагане на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т.1 от ЗМВР за всеки конкретен случай на задържане следва да бъдат категорично установени.Административният орган не представя доказателства, от които да се установява по безспорен начин наличието към момента на издаване на заповедта на фактическите обстоятелства, послужили като основание за задържане на лицето. Видно от показанията на разпитания свидетел А.А. - преди известно време получили информация, че лицето Ж.Ж. държи в себе си в стаята, която обитава наркотични вещества;на 16.01.2023г. било извършено претърсване на тази стая и това е причинала да бъде задържан; при процесуално следствените действия по претърсване не са били намерени наркотични вещества. Според получената информация от разследващ полицай в РУ-Елхово(писмо рег.№261000-1251/16.03.2023г.), по образуваното досъдебно производство №15/2023г. на 16.01.2023г. е извършено претърсване и изземване в недвижими имоти, находящи се в град Болярово, в присъствието на лицето Ж.Ж.Д., в качеството му на ползвател на имотите, т.е. по никакъв начин процесуално-следствени действия не са били препятствани, видно от същото писмо по досъдебното производство два месеца по-късно няма предявено обвинение.С оглед на това съдът намира наложената мярка за материално незаконосъобразна - фактическото основание, формулирано в заповедта сочи за реално държане от жалбоподателя на наркотично вещество, като такова не е доказано в хода на производството.

Споделят се и доводите на касатора, че налагането на ПАМ от вида на процесната винаги следва да е съразмерно. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Към момента на задържането Ж.Ж.Д. е била установена;няма доказателства за намерени наркотични вещества, нито да е препятствал по някакъв начин извършването на процесуално следствени действия.При тези факти задържането му по смисъла на чл.72,ал.1,т.1 ЗМВР се явява несъразмерно.Като е достигнал до противоположен правен извод Районен съд Елхово е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени, съответно да се постанови и отмяна на Заповед за задържане на лице с рег. № 261зз - 4/16.01.2023 г. на полицейски орган при РУ-Елхово.

Изходът на спора обуславя основателност на претенцията за разноски на касатора общо 1430 лева - 760 лева за производството пред първата съдебна инстанция(10 лева платена държавна такса, 750лева платен адвокатски хонорар); 670 лева за производството пред касационната инстанция(70 лева платена държавна такса, 600лева платен адвокатски хонорар), които са възстановими от бюджета на ОДМВР-Ямбол.

Водим от изложеното Административен съд Ямбол

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 11/17.03.2023 г. на Районен съд – Елхово по АНД № 20232310200054 по описа за 2023 г.

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице с рег. № 261зз - 4/16.01.2023 г. на полицейски орган при РУ-Елхово.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ЯМБОЛ да заплати на Ж.Ж.Д. ***, сумата от 1430 (хиляда четиристотин и тридесет) лева за направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

	Председател:	/п/ не се чете
	Членове:	1.      /п/ не се чете 2.      /п/ не се чете