№ 329
гр. Пловдив, 23.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Росица Т. Кюртова
при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова
като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело №
20215300900375 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът Р. И. К., ЕГН **********, от ***, чрез пълномощник адв.С. К., съдебен адрес
***, твърди, че на 28.01.2018 г. в гр.Пловдив, на ** се е състояло пътнотранспортно
произшествие, при което е пострадала като пешеходец. Виновна за произшествието е П. И.
К., която при управление на лек автомобил Опел Астра с рег.№РВ ** РХ е нарушил
правилата за движение по пътищата – предприемайки маневра движение на заден ход, не се
убедила, че пътят е свободен, не наблюдавала непрекъснато пътя зад превозното средство,
при което прегазила движещата се по тротоара ищца. Последната, в резултат от сблъсъка,
паднала на земята и частично била притисната от автомобила, като наранила дясното си
рамо, корема, главата, носа и челюстта си. Твърди се, че с влязло в сила решение по а.н.д.
№1790/2019 г. на РС Пловдив водачът на горното МПС е признат за виновен в това, че е
причинила по непредпазливост средна телесна повреда на ищцата – счупване на дясната
раменна кост в горната й част, довело до трайно затрудняване движението на десния горен
крайник, както и други контузии, охлузвания и травми, включително на долната челюст.
Подробно се описват преживените от ищцата болки и страдания при и след инцидента.
Твърди се, че ищцата е била настанена в болнично заведение с диагноза „травма на дебелото
черво“, след изписването й са се установили допълнителни травми – счупване на горния
край на раменната кост, назначено е и проведено последващо лечение – имобилизация на
ръката за три седмици, физиотерапия и рехабилитация. Скоро след произшествието ищцата
е посетила лекар по дентална медицина, който е препоръчал екстракция на два зъба,
поставяне на горна и долна протеза и импланти. Обобщава се, че в резултат от уврежданията
1
ищцата е била в тежко физическо състояние за период от около 3-4 месеца и в психо-
емоционално състояние на стрес и уплаха, което все още продължава. Променило се е
качеството й на живот, същата изпитва понастоящем дъвкателни и говорни затруднения,
чувства се непривлекателна. Преживяла е продължителна социална изолация, нуждаела се е
от ежедневни грижи и помощ. Не може да преживее шока от случилото се и пр.
Претърпените неимуществени вреди се оценяват на сумата 33 000 лв., като в открито
съдебно заседание на 27.09.2022 г. е допуснато изменение на иска чрез увеличаване по
размер до сумата 38 907 лв. Твърди се още, че в следствие на същото ПТП са претърпени от
ищцата и имуществени вреди, описани по пера и стойност в исковата молба,
представляващи разходи във връзка с лечението. Направени са разходи за изследвания и
закупуване на лекарства на обща стойност 79,95 лв. Твърди се още, че за лекия автомобил,
управляван от виновния за произшествието водач, е сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество, което ангажира отговорността на
ответника за описаните по-горе имуществени и неимуществени вреди. Отправена е
извънсъдебна претенция до застрахователя, но последният не е изплатил обезщетение за
понесените травми в законоустановения срок. Въз основа на изложените обстоятелствени
твърдения, след допуснатото изменение на исковете е формулиран петитум ответникът да
бъде осъден да заплати на ищцата сумата 38 907 лв. – обезщетение за неимуществени вреди
от описаното застрахователно събитие, както и сумата 94,26 лв. – обезщетение за
имуществени вреди от същото събитие, ведно със законна лихва от датата на увреждането –
27.01.2018 г. до окончателното плащане. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът „ЗД БУЛ ИНС“АД, ЕИК *********, гр.София, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.” Джеймс Баучер” №87, не оспорва изложената от ищцата
фактическа обстановка относно настъпването на ПТП, участниците в него и механизма на
произшествието, не оспорва и наличието на застрахователно правоотношение по отношение
посочения от ищцата автомобил. Признава иска за обезщетяване на имуществените вреди,
но оспорва по размер иска за неимуществени вреди. Оспорва при процесното ПТП на
ищцата да са причинени всички описани от нея увреждания, тъй като в решението по чл.78а
НК е посочено само счупване на раменната кост. Останалите описани от ищцата увреждания
са преувеличени и не отговарят на представените от нея медицински документи. Възразява,
че уврежданията по зъбите се дължат не пряко на инцидента, а на лошия зъбен статус на
ищцата преди това. Счита, че справедливото обезщетение на неимуществените вреди на
ищцата е в размер 20 000 лв.
В допълнителната искова молба ищцата оспорва възраженията на ответника. Твърди,
че зъбният й статус е пострадал именно при конкретното застрахователно събитие, като
всеки един зъб е изключително ценен за нея. Развива съображения за причините за това.
Поддържат се останалите твърдения в исковата молба.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от приетия по делото констативен протокол за ПТП с пострадали
2
лица, че на 27.01.2018 г. е посетено пътнотранспортно произшествие в гр.Пловдив, **, при
което е констатирано, че П. И. К., при движение назад с л.а. Опел Астра с рег.РВ ** РХ, не
се е уверила, че пътят зад превозното средство е свободен, и е ударила ищцата, която е
преминавала зад превозното средство като пешеходец, като на същата са причинени
контузия на гърди и дясно рамо.
Установява се, че с решение по а.н.д.№1790/2019 г. на РС Пловдив, в сила от
15.06.2019 г., П. И. К., ЕГН **********, от гр.Пловдив, е призната за виновна в
извършването на престъпление по чл.343, ал.1, б.б), пр.ІІ във вр.с чл.342, ал.1 НК, за това, че
на 27.01.2018 г. в гр.Пловдив, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил Опел Астра с рег.РВ ** РХ, е нарушила правилата за движение по пътищата –
чл.40, ал.1 и ал.2 и чл.116 от Закона за движение по пътищата, при което по
непредпазливост е причинила на Р. И. К., ЕГН **********, средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на дясната раменна кост (хумерус) в горната й част, причинила
трайно затрудняване движението на десен горен крайник. Обвиняемата е освободена от
наказателна отговорност и на същата е наложено административно наказание глоба на
основание чл.78а, ал.1 НК.
Установява се от приложената по делото справка от ГФ, че за управлявания от П. И.
К. автомобил с рег.№ РВ ** РХ е сключен договор с ответното дружество за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с период на покритие от 03.12.2017 г. до
02.12.2018 г.
Ответното дружество е сезирано с извънсъдебна претенция от ищцата на 26.06.2019
г. (л.22 и л.23). С писмо от 12.07.2019 г. ответникът е отказал да изплати обезщетение, освен
ако не бъдат представени от ищцата убедителни доказателства относно виновността на
застрахования водач, в т.ч. влязъл в сила съдебен акт; автотехническа експертиза;
съдебномедицинска експертиза; протокол за оглед на местопроизшествие и пр.
От приложените по делото медицински документи се установява, че ищцата е
постъпила в болнично заведение на 27.01.2018 г. и е изписана на 30.01.2018 г. с диагноза
„травма на дебелото черво без открита рана в корема“. В епикризата от „УМБАЛ Св.Георги“
ЕАД е отразена и суспекция за компресия на раменната кост след извършена
рентгенография. Установява се, че на ищцата е извършена повторна рентгенография на
дясната раменна става на 12.02.2018 г., като според приетия по делото амбулаторен лист на
същата е поставена диагноза „счупване на горния край на раменната кост (хумерус)“, в
резултат на което – и имобилизационна превръзка. Установява се от медицинската
документация, че е проведена физиотерапия на раменната кост. От приложените болнични
листове се установява, че на ищцата е определена временна неработоспособност и същата е
била в отпуск поради това за периода от 27.01.2018 г. до 31.03.2018 г. с предписан режим на
лечение домашен-амбулаторен. От приложените на л.19 и л.21 амбулаторни листове се
установява зъбният статус на ищцата към 30.01.2018 г. – установен е оток на долната устна,
всички зъби без четири са изкуствени, на 34-ти, 44-ти и ** са поставени коронки, една от
които – тази на 34-ти зъб е с ІІІ-те степен на подвижност, 33-ти зъб също е с ІІІ-та степен на
3
подвижност. На ищцата е предложен план за лечение, включващ екстракция на 33-ти и 34-ти
зъб, изработване на горна тотална протеза и изработване на долна частична протеза. Зъбният
й статус към 19.05.2021 г. е влошен – 33-ти зъб вече е с липсваща корона и силно подвижен;
34-ти зъб продължава да е с установена ІІІ-та степен на подвижност; 44-ти зъб е с
парадонтит и ІІІ-та степен подвижност, а ** е екстрахиран.
От приложените към исковата молба фактури с касови бонове се установява, че в
периода от 27.01.2018 г. до 27.02.2018 г. ищцата е направила разходи за изследвания и
лекарства в общ размер 79,95 лв.
Приети са заключения на съдебно-медицински експертизи, според които при
процесното ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания – счупване на
големия израстък на дясна раменна става без разместване; контузия на главата и комоцио
без загуба на съзнание; както и контузия на корема и охлузвания по тялото. Уврежданията е
напълно възможно да са получени по начина, описан в искомата молба – при удар от
автомобил, движещ се на заден ход, с последвало падане върху настилката и удар в областта
на дясно рамо, глава и корем. Контузията на дясното рамо се характеризира с оток, болка и
ограничени движения. Първоначално болката е била със силно изразен характер, като
болевите усещания са намалявали бавно с времето и са отшумявали след постигане на добър
резултат от раздвижването. При тези увреждания зарастването протича в кратки срокове –
20-25 дни, но възстановителният период, свързан с раздвижването на рамото, е дълъг и
продължителен процес, тъй като това е ставата с най-голям обем в човешкото тяло. За
увредата на раменната кост е проведено консервативно лечение с външна фиксация и
последваща рехабилитация. Били са необходими 60-70 дни на ищцата, за да се възстанови от
получената травма. Към момента ищцата няма двигателен дефицит. Направените разноски
за лекарства и мед.такси и консумативи, за които са представени фактури и касови бележки
от ищцата, са били напълно необходими по вид, количество и качество и са били
предписани от лекуващите лекари. Психологичното състояние на ищцата при настъпване на
процесното ПТП покрива клиничните критерии за остра стресова реакция, симптомите на
която се появяват няколко минути след въздействието на стресогенното събитие и изчезват
често след няколко часа. По време на лечението – болнично и следболнично,
психологичните преживявания на ищцата покриват клиничните критерии за психологична
криза, която е провокирала поредица от емоционални, личностови, социални и
професионални промени. Преживяното е повлияло върху възприятията й, вътрешните й
нагласи, очаквания и емоционални състояния. Изпитвала е неудоволствени изживявания с
негативен емоционален нюанс. Към момента са налице повтарящи се спомени, страх от
евентуални усложнения, непримиримост, не се налага търсене на квалифицирана помощ от
психолог или психиатър. Не се установява тежка житейска дезадаптация или психично
разстройство с качествено нарушени психични функции като следствие от преживения
инцидент. В резултат от физиологични промени и хронично заболяване на пародонта
ищцата е загубила всички зъби на горната си челюст и частично зъбите на долната челюст
без четири зъба, които не са били стабилни дълго време преди въпросното ПТП. Наличните
4
по време на инцидента зъби не са били перспективни да останат в устата и да изпълняват
своята функция. Ищцата не е можела да се храни и преди него качествено поради
нестабилността на зъбите и подвижността на протезите. Предложеният на ищцата план за
лечение на 30.01.2018 г. е адекватен и нямаше да се различава с нищо, ако не беше
претърпяла травмата. Инцидентът не е повлиял по никакъв начин на зъбния статус на
ищцата. При удара ищцата е била с протези, които не са били стабилни с оглед наличните
останали зъби в недобро състояние.
По делото са разпитани свидетели. Като свидетел е разпитана П. К. – прекият
причинител на произшествието, която след сблъсъка видяла ищцата на земята. Видими
травми не видяла, но ищцата охкала и викала много, извикали линейка, която я откарала в
болница. Преди това на място дошла дъщеря й, която също е разпитана като свидетел. От
показанията й се установява, че пристигнала, когато майка й била в линейката за оказване на
първа помощ. Поставена била шина на врата й, а тя ридаела и стенела от болка, лицето й
било охлузено и устата й – подута. В болницата установили травма на дебелото черво, като
още там ищцата се оплаквала от болки в дясната ръка и рамо, които не можела да движи.
По-късно свидетелката завела майка си на преглед при ортопед, който констатирал счупване
на рамото, както и на стоматолог, който констатирал спукване на протеза и разклатени зъби.
Впоследствие един от зъбите паднал, друг се счупил, препоръчали изработване на цялостни
протези или импланти. Заради счупването и обездвижването на раменната кост, ищцата
трудно се обслужвала сама, свидетелката поела домакинската й работа, помагала й и за
други неща – при обличане и събличане, тоалет, приготвяне на храна и пр. До края на
април-май 2018 г. била в болнични, след това се върнала на работа, но не можела да я
върши, както преди, за това се наложило да ползва и отпуск. Ходела и на физиотерапия,
препоръчано й било да не се натоварва физически. Имала уплаха след инцидента, която до
ден-днешен продължава. Изпитвала страх, когато се вози в автомобил, и когато се движи
навън като пешеходец. От показанията на св.Б. се установява, че ищцата се оплаквала от
болки в рамото и ръката след инцидента, както и от проблеми със зъбите. Три-четири месеца
била в болнични, после се върнала на работа, въпреки че още имала оплаквания, но
очаквала пенсиониране след година, а била и много отговорен и трудолюбив човек. Била
много стресирана, уплашена. Изпълнявала си задълженията на работа, но по-трудоемко.
Свидетелката й помагала при преобличане с работни дрехи, тъй като ищцата изпитвала
затруднения. И досега се страхувала от движението в и покрай автомобили.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл.498, ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение.
В конкретния случай се установява и няма спор, че застрахователят е бил сезиран
извънсъдебно, но не е определил и изплатил обезщетение на ищцата. Следователно
5
процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без удовлетворителен за
последната резултат, което прави прекия иск по чл.432 КЗ допустим.
Съгласно чл.432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“. В тази връзка се констатира, че между ответника и собственика на лек
автомобил Опел Астра с рег.РВ ** РХ е възникнало валидно застрахователно
правоотношение по договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите, по силата на който застрахователят се задължава да покрие в границите
на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Съгласно чл.477,
ал.2 КЗ по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за
което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което
извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно
средство на законно основание. Съответно трети ползващи се от застраховката лица са
всички лица, с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди – чл.477, ал.3
КЗ.
В рамките на срока на действие на застраховката е настъпило застрахователно
събитие – възникнала е отговорност на водача на застрахования автомобил за вреди, в
резултат от причинено от същия пътнотранспортно произшествие. Елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане се установяват по несъмнен начин от
събраните доказателства и това са: противоправно поведение на делинквента, вреди,
причинна връзка между противоправното поведение и вредите, както и вина на прекия
причинител. В тази връзка следва да бъде съобразено решението по а.н.д.№1790/2019 г. на
РС Пловдив, което в съдебната практика се приравнява на влязла в сила присъда. Присъдата
съгласно чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд относно горепосочените елементи
– противоправност на деянието, авторството на дееца и вината под форма на
непредпазливост, а така също и относно съставомерния елемент от престъплението, което е
резултатно и задължително изисква да е причинена телесна повреда. Присъдата е
задължителна за гражданския съд и относно наличието на причинно-следствена връзка
между противоправното поведение на делинквента и телесното увреждане, която връзка
също е обективен съставомерен елемент от престъпния състав.
Във връзка с горното следва да се отбележи, че действието по чл.300 ГПК е относимо
към посочения в решението на наказателния съд съставомерен резултат, а именно – телесна
повреда, изразена в счупване на дясната раменна кост (хумерус) в горната й част.
Посоченото телесно увреждане се установява и от събраните в настоящия процес писмени и
гласни доказателства и съдебни експертизи. От останалите твърдени от ищцата увреждания
се установява, че същата е претърпяла контузия на корем, в резултат от което е последвала
травма на дебелото черво без открита рана, констатирана при болничния й престой, както и
сътресение на мозъка без загуба на съзнание. Ищцата е претърпяла контузия и в лицевата
6
част на главата, като според показанията на св.Бензеш лицето й е било охлузено, а устата –
подута, а за причинения оток на долната устна свидетелстват и писмените доказателства,
изготвени от стоматолога. Тези увреждания също се намират в причинна връзка с
инцидента, тъй като според експертизата могат да се получат по начин и време, идентични
на твърдените в исковата молба, които не се оспорват от ответника. Не така стоят нещата,
обаче, по отношение твърдяната зъбна травма, тъй като от приетата по делото съдебна
експертиза, неоспорена от страните, се установява, че към момента на произшествието
ищцата е била с изключително лош зъбен статус, което се дължи на хронична парадонтоза с
опадане на зъби. Няколко дни след инцидента е констатирано, че два от наличните четири
зъба при ищцата са разклатени, но според вещото лице това не се дължи на процесното
произшествие, а е в резултат от болестното състояние и разклащането е било налично дълго
време преди застрахователното събитие, като предписаното на ищцата лечение, състоящо се
в екстракция на останалите зъби и поставяне на цялостни протези или импланти, би било
наложително и без процесния инцидент. При това положение съдът намира, че от ищцовата
страна не се доказва наличието на причинна връзка между твърдяното събитие и
разклащането и опадането на зъби при ищцата, което е настъпило в резултат от други
болестни процеси, развивали се назад във времето, за които прекият причинител и
ответникът не отговарят.
Съобразно нормата на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
по справедливост. При определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат
под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като характера на увреждането,
начина на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените
морални страдания и пр. (В този смисъл Постановление на Пленума на ВС №4/1968г.)
Следва да се преценят вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания,
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други
страдания и неудобства – в този смисъл решение №69/18.03.2014г. по гр.д.№4686/2013г. на
ВКС, ІV г.о.
В тази връзка, съдът намира, че от доказателствата по делото се установява, че
ищцата е претърпяла силни интензивни болки непосредствено след процесното
произшествие, като болевите усещания при нея са отшумявали бавно и продължително,
главно поради наложилия се по-дълъг процес за възстановяване след зарастване на
счупването на рамото й, придружен с раздвижване, причиняващо болка. Болките и
неудобствата й са продължили в период 2-3 месеца след зарастването. В този период ищцата
е изпитала неудобството да се обслужва самостоятелно, да ходи на работа и да се грижи за
домакинството си, наложило се е да извършва физиотерапевтични процедури регулярно, да
посещава болнично заведение и медицински специалисти. Събрани са доказателства, че е
изпитала психологичен и емоционален стрес, продължил в психологична криза,
провокирала поредица от емоционални, личностови, социални и професионални промени,
като понастоящем продължава да изпитва страх при возене в автомобил или движение в
близост до автомобили като пешеходец.
7
Въз основа на така обсъденото, съдът намира, че справедливото обезщетение за
ищцата, съобразно доказаните по делото болки и страдания и други морални вреди, които е
претърпяла, както и съобразно общоприетите критерии за справедливост, съобразено и с
обществено-икономическите условия за живот в страната, се свежда до сумата 25 000 лв.
Искът за обезщетяване на неимуществените вреди, предявен в този размер, е доказан и
основателен и следва да се уважи изцяло, а в останалата му част – за разликата до 38 907 лв.
този иск следва да се отхвърли.
По предявения иск за обезщетяване на имуществени вреди, съдът намира следното:
установено е от представените писмени доказателства, че ищцата е направила разходи за
медицински изследвания и за закупуване на лекарства в размер 79,95 лв. Според вещото
лице по допуснатата медицинска експертиза тези разходи са във връзка с лечението и за
необходими за същото. Следователно този иск се явява изцяло доказан и основателен и
следва да се уважи за сумата 79,95 лв., като се отхвърли за разликата до пълния си изменен
размер от 94,26 лв. Според трайно установената практика вредите под форма на
имуществени загуби се остойностяват към момента на настъпването им, ето защо без
значение за основателността на този иск е обстоятелството, че в периода след това
инфлацията е нараснала.
Ищцата претендира лихва за забава от датата на увреждането 27.01.2018 г. Съгласно
чл.429, ал.2 КЗ в застрахователното обезщетение по ал.1 се включват и лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
ал.3. В ал.3 е казано, че от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Или според сега действащия КЗ застрахователят отговаря за забавата на застрахования, но
не от датата на деликта, а от по-ранната от двете горепосочени дати. По делото няма данни
кога застрахованият е уведомил застрахователя за застрахователното събитие, следователно
лихва за забава в плащането на обезщетение за претендираните имуществени вреди се
дължи от датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, което се
установява да се е случило на 26.06.2019 г. Съответно горните обезщетения следва да бъдат
присъдени на ищеца, ведно със законна лихва, считано от 26.06.2019 г. до окончателното им
плащане, като искането за законна лихва следва да се отхвърли за периода от 27.01.2018 г. до
25.06.2019 г., включително.
При този изход на спора и с оглед направеното от ищцата искане, същата има право
на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК. Претендира се в списък по чл.80 ГПК адвокатско
възнаграждение в размер 1 900 лв., в уверение на което се представят договори за правна
защита и съдействие с адв.К., удостоверяващи плащане в брой и изцяло на хонорара. От
него в полза на ищеца следва да се присъди по съразмерност 1 221,80 лв.
Ищцата е освободена от държавна такса и разноски по делото на основание чл.83,
ал.1, т.4 ГПК, поради което по силата на чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати
8
сумата 1 003,20 лв. – държавна такса в размер 4 % от присъденото вземане, както и сумата
880 лв. – разноски за вещо лице, по сметка на ОС Пловдив, общо 1 883,20 лв. в полза
бюджета на съдебната власт.
Ответникът претендира и е заплатил адвокатско възнаграждение в размер 1 920 лв.
според представения договор за правна защита и съдействие, от което ищцата следва да бъде
осъдена да му заплати по съразмерност сумата 685,33 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС“АД, ЕИК *********, гр.София, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.” Джеймс Баучер” №87, да заплати на Р. И. К., ЕГН **********, от
***, сумата 25 000 лв. (двадесет и пет хиляди лева), ведно със законна лихва от 26.06.2019
г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както
и сумата 79,95 лв. (седемдесет и девет лева и 95 ст.), ведно със законна лихва от 26.06.2019
г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение за имуществени вреди, които
обезщетения се дължат вследствие пътнотранспортно произшествие, състояло се на
27.01.2018 г. в гр.Пловдив, **, причинено виновно при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил Опел Астра с рег.РВ ** РХ, за който автомобил е сключен договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застраховател „ЗД БУЛ
ИНС“АД, ЕИК *********, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди
за разликата над 25 000 лв. до пълния предявен размер от 38 907 лв. и иска за обезщетение за
имуществени вреди за разликата над 79,95 лв. до пълния предявен размер от 94,26 лв., както
и искането за присъждане на законна лихва за забава в плащането на горните парични
обезщетения за периода от 27.01.2018 г. до 25.06.2019 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС“АД, ЕИК *********, гр.София, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.” Джеймс Баучер” №87, да заплати на Р. И. К., ЕГН **********, от
***, сумата 1 221,80 лв. (хиляда двеста двадесет и един лева и 80 ст.) – адвокатско
възнаграждение по съразмерност за производството по т.д.№375/2021 г. по описа на ОС
Пловдив, ТО, XVI състав.
ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС“АД, ЕИК *********, гр.София, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.” Джеймс Баучер” №87, да заплати по сметка на ОС Пловдив, в
полза бюджета на съдебната власт, сумата 1 883,20 лв. (хиляда осемстотин осемдесет и три
лева и 20 ст.) – държавна такса и разноски по т.д.№375/2021 г. по описа на ОС Пловдив, ТО,
XVI състав.
ОСЪЖДА Р. И. К., ЕГН **********, от ***, да заплати на „ЗД БУЛ ИНС“АД, ЕИК
*********, гр.София, седалище и адрес на управление гр.София, ул.” Джеймс Баучер” №87,
сумата 685,33 лв. (шестстотин осемдесет и пет лева и 33 ст.) – адвокатско възнаграждение
по съразмерност за производството по т.д.№375/2021 г. по описа на ОС Пловдив, ТО, XVI
състав.
9
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
10