№ 3450
гр. София, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20231100513830 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба Г. К. П. и М. Й. Г.,
конституирани по реда на чл. 227 от ГПК на мястото на починалия в хода на
производството първоначален ищец Б.П.Г., чрез процесуален представител –
адв. Ц. П. срещу решение № 15 666/ 28.09.2023 г. на СРС, 49 състав,
постановено по гр.д. 24 268/2022 г., с което е отхвърлен заявения от тях иск с
правно основание чл. 439 ал.1 от ГПК за признаване за установено, че не
дължат на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД сумата от 737, 63 лв. –
главница, сумата от 36, 68 лв. – такса за обработка на кредит, сумата от 57, 61
лв. – възнаградителна лихва, сумата от 93,22 лв. – мораторна лихва, по
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. 38 403/2013 г. на СРС, 38 състав.
В жалбата са наведени твърдения, че решението е неправилно поради
нарушение на закона. Твърди се, че СРС неправилно е приел, че насроченият
на 11.08.2014 г. опис на движими вещи прекъсвал давността. Заявяват се
възражения, че на 21.07.2016 г. е настъпила перемпция по образуваното
изпълнително дело като последващите предприети изпълнителни действия
били ирелевантни, тъй като били извършени по прекратено изпълнително
дело, поради което давността, считана от последното валидно извършено
1
изпълнително действие била изтекла на 21.07.2019 г. Иска се отмяна на
решението като бъде постановено ново, с което искът да бъде изцяло уважен.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника в първоинстанционното производство „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, чрез процесуален представител юрк. Х., в който са
развити съображения относно правилността на постановеното от СРС
решение и е заявено искане същото да бъде потвърдено. Претендират се и
сторените разноски в производството.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен
от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите
към спорния предмет императивни материалноправни норми.
В първоинстанционното производство е разгледан установителен иск
по чл. 439 ал.1 от ГПК, целящ установяване недължимост на парични
вземания с оглед изтекла погасителна давност за тяхното събиране.
Процесните вземания са съдебно установени с влязла в сила заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. По отношение на същото е приложима
общата пет годишна давност, установена в нормата на чл. 110 от ЗЗД/ в този
смисъл решение 118/07.07.2022 г. по гр.д. 4063/21 г. на Трето ГО на ВКС/,
съобразно нормата на чл. 117 ал.2 от ЗЗД, относима към съдебно установените
вземания.
С оглед нормата на чл. 116 б. „в” от ЗЗД давността се прекъсва с
предприемане на действия по принудително изпълнение. Образуването на
изпълнително производство не е от кръга действия, които прекъсват
погасителната давност с оглед дадените задължителни разрешения в ТР
2/2015 г. на ОСГК на ВКС. Съобразно нормата на чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК,
когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години изпълнителното производство се прекратява. Това
прекратяване се извършва по право, по силата на закона с факта на изтичане
на предвидения в него срок и без да е необходимо да се предприемат нарочни
действия в тази връзка. Това е установено и в т.10 от Тълкувателно решение
2
2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. За да се прекъсне визираният в ГПК двугодишен
срок е необходимо предприемане на изпълнително действие, в рамките на
определен изпълнителен способ като не следва да се държи сметка дали
прилагането му е изискано от взискателя или е предприето по почин на ЧСИ
при изпълнение на чл. 18 ал.1 от ЗЧСИ. В цитираното вече ТР 2/2015 година
са разграничени действията, извършвани в рамките на инициирано
изпълнително производство на такива с характер на изпълнителни и действия,
непритежаващи подобна характеристика. Изпълнителните действия включват
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
С оглед данните по делото и съобразяване разрешенията на ТР 2/2015 г.
настоящият съдебен състав намира, че по повод издадения изпълнителен лист
е образувано изпълнително дело 541/2014 г. по описа на ЧСИ – А.Б.. Следва да
бъде съобразено и ТР 3/2020 г. на ОСТГК на ВКС, съгласно което
погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г.
на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС,
каквото е соченото изпълнително производство и както правилно е приел и
СРС. Поради което възражението, заявено във въззивната жалба, касаещо
описа от 11.08.2014 г. е ирелевантно.
Видно от приложения препис от изпълнително дело, след 26.06.2015 г.
по същото е отразено плащане от страна на длъжника на 05.10.2015 г. на
сумата от 100 лв. /стр. 96 в делото на СРС/, плащане на сума в размер на 150
лв. на 09.06.2016 г. /стр. 98/, плащане на сума от 150 лв. на 08.09.2016 г.
/стр.100/.
На 27.09.2017 г. са изпратени от ЧСИ запорни съобщения до „ПИБ“ АД,
„Банка ДСК“ ЕАД, ТБ „Инвестбанк“ АД за налагане на запор върху сметките
на длъжника в посочените търговски банки.
На 21.11.2018 г. по изпълнителното дело е постъпила молба за
конституиране на нов взискател, в която е заявено искане за насрочване и
извършване на опис на движимите вещи на длъжника.
3
На 10.12.2018 г. са изпратени от ЧСИ запорни съобщения до „ПИБ“ АД
и „Инвестбанк“ АД за налагане на запор върху сметките на длъжника в
посочените търговски банки.
На 28.04.2020 г. взискателят е сезирал ЧСИ с искане за насрочване на
дата за опис, оценка и публична продан на движими вещи, находящи се в дома
на длъжника. В т.3 на ТР 2/04.07.2024 г. по тълк.дело 2/2023 г. на ОСГТК на
ВКС е прието, че молбата на кредитора за изпълнение трябва да е редовна,
като се съобразява възможността за възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, а съдебният
изпълнител има служебната компетентност да укаже и изиска изправянето на
недостатъците. Води до прекъсване на давността молба, в която е посочен
начинът на изпълнение, включително и когато първоначалната й нередовност
е поправена - чл. 426, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 129 ГПК. Искането за
прилагане на определен изпълнителен способ, какъвто е описът на движими
вещи, прекъсва погасителната давност и оттогава започва да тече нов
давностен срок /в този смисъл е и определение 50021/23.10.2024 г. по гр.д.
3954/20 г. на Трето ГО на ВКС/.
Видно от призовка за принудително изпълнение от 24.11.2020 г.,
исканият опис на движими вещи е насрочен за 09.02.2021 г. -11.00 часа.
На 21.06.2021 г. са изпратени от ЧСИ запорни съобщения до „ПИБ“ АД
и „Инвестбанк“ АД за налагане на запор върху сметките на длъжника в
посочените търговски банки.
На 21.06.2021 г. е изпратено и запорно съобщение до „Китен
Вакейшън“ ЕООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника.
Исковата молба в СРС е депозирана на 09.05.2022 г.
При тези ангажирани по делото доказателства, настоящият съдебен
състав намира, че по изпълнителното дело са предприемани регулярни
изпълнителни действия като промеждутъка между всяко от тях е по -малък от
две години и всяко от тях на свой ред е прекъсвало давността. Последното
предприето такова, при ангажираните от страните доказателства е от
21.06.2021 г. – 11 месеца преди депозиране на исковата молба по настоящото
дело в съда, когато погасителната давност е спряла да тече по арг. на чл. 115
б.“ж“ от ЗЗД. Поради което настоящият съдебен състав намира, че не е изтекла
релевантната погасителна давност по отношение на вземанията, обективирани
4
в процесния изпълнителен лист, а заявените възражения във въззивната жалба
за перемирано изпълнително производство не намират обективна опора в
ангажираните от страните доказателства.
Поради съвпадане крайните изводи на двете съдебни инстанции,
решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на спора на въззивника се следва сумата от 150 лв. –
разноски в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15 666/ 28.09.2023 г. на СРС, 49 състав,
постановено по гр.д. 24 268/2022 г.
ОСЪЖДА Г. К. П., ЕГН ********** и М. Й. Г., ЕГН **********,
конституирани на мястото на починалия първоначален ищец Б.П.Г., и двете
със съдебен адрес: гр. София, ул. **** – адв. Ц. П. да заплати на„КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, бизнес център
„Люлин 6“, ет.2 сумата от 150 лв. – съдебни разноски пред настоящата
инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5