М О Т И В И

 

В Плевенски Окръжен Съд е образувано НОХД № 50/2014г. по внесен от Плевенска Окръжна Прокуратура обвинителен акт с повдигнато обвинение против И.С.Д. за това, че: на ********г. в с.********, обл.Плевенска, в съучастие, като извършител, с В.В.Т. ***, отнел чужди движими вещи - 1бр. метална скара с размери 40/40см, на стойност 3.00 лева; 1бр. метална решетка с размери 70/40см, на стойност 3.60 лева и 1бр. ел.проводник ПВО-меден със сечение 4кв. мм и дължина 0,5м, на стойност 0.50 лева; или движими вещи на обща стойност 7.10 лева, от владението на собственика Т. Й. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - престъпление по чл.198, ал.1 във вр. чл.20, ал.2 от НК; на неустановен ден и място придобил и до 14.03.2013г. в с.********, обл.Плевенска, държал боеприпаси за огнестрелни оръжия - 49бр. ловни патрони калибър 12; 8бр. ловни патрони калибър 16; 2бр. патрони калибър 5,45x39mm; 1бр. патрон калибър 9x19mm; 4бр. патрона калибър 7,62x39mm и 6бр. патрони калибър 22LR, без да има за това надлежно разрешение - престъпление по чл.339, ал.1 от НК.

Със същия обвинителен акт е повдигнато обвинение и на В.В.Т. за това, че: на ********г. в с.********, обл.Плевенска, в съучастие, като извършител, с И.С.Д. ***, отнел чужди движими вещи - 1бр. метална скара с размери 40/40см, на стойност 3.00 лева; 1бр. метална решетка с размери 70/40см, на стойност 3.60 лева и 1бр. ел.проводник ПВО-меден със сечение 4кв. мм и дължина 0,5м, на стойност 0.50 лева; или движими вещи на обща стойност 7.10 лева, от владението на собственика Т. Й. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - престъпление по чл.198, ал.1 във вр. чл.20, ал.2 от НК; на ********г. в с.********, обл.Плевенска, в съучастие, като извършител с М.С.И. ***, отнел чужди движими вещи - 1бр. метална цистерна с размери 114см височина и 88см диаметър, на стойност 300.00 лева, 1бр. метална цистерна с размери 97см височина и 26см диаметър, на стойност 120.00 лева, 1бр. капак от неръждаема ламарина /хром никелова/ с диаметър 34см, на стойност 9.00 лева, 1бр. циркуляр с трифазен електромотор, на стойност 444.00 лева, 1бр. печка от бойлер на дърва, на стойност 14.00 лева, 1бр. метален шублер в калъф на стойност 9.00 лева, 1бр. нож на стойност 6.00 лева, 1бр. кухненски нож на стойност 1.00 лев, 16бр. електроди 3,2 350, на обща стойност 3.20 лева, 1бр. лична карта на български гражданин, издадена на името на лицето Т. Й. ***, и сумата от 4.00 лева под формата на монети; или движими вещи на обща стойност 910.20 лева от владението на собственика Т. Й. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване и като грабежа е придружен с убийството на Т. Й. ***, извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост - престъпление по чл.199, ал.2, т.2 във вр. чл.198, ал.1 във вр. чл. 116, ал.1, т.6. пр.2 и 3  във вр. чл.115 и във вр. чл.20, ал.2 от НК.

Със същия обвинителен акт е повдигнато обвинение и на М.С.И. за това, че на ********г. в с.********, обл.Плевенска, в съучастие, като извършител с М.С.И. ***, отнел чужди движими вещи - 1бр. метална цистерна с размери 114см височина и 88см диаметър, на стойност 300.00 лева, 1бр. метална цистерна с размери 97см височина и 26см диаметър, на стойност 120.00 лева, 1бр. капак от неръждаема ламарина /хром никелова/ с диаметър 34см, на стойност 9.00 лева, 1бр. циркуляр с трифазен електромотор, на стойност 444.00 лева, 1бр. печка от бойлер на дърва, на стойност 14.00 лева, 1бр. метален шублер в калъф на стойност 9.00 лева, 1бр. нож на стойност 6.00 лева, 1бр. кухненски нож на стойност 1.00 лев, 16бр. електроди 3,2 350, на обща стойност 3.20 лева, 1бр. лична карта на български гражданин, издадена на името на лицето Т. Й. ***, и сумата от 4.00 лева под формата на монети; или движими вещи на обща стойност 910.20 лева от владението на собственика Т. Й. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване и като грабежа е придружен с убийството на Т. Й. ***, извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост - престъпление по чл.199, ал.2, т.2 във вр. чл.198, ал.1 във вр. чл. 116, ал.1, т.6. пр.2 и 3  във вр. чл.115 и във вр. чл.20, ал.2 от НК.

 

         В съдебното производство е допуснато предварително изслушване на страните по искане и на тримата подсъдими. В хода на проведеното съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК, същите признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласяват да не се събират доказателства за тези факти.

 

         Представителят на ОП-Плевен поддържа обвиненията против тримата подсъдими. Заявява, че от събраните на досъдебното производство доказателства фактите и обстоятелствата, описани в обвинителния акт, се установяват по несъмнен и категоричен начин. Същите са достатъчни, за да обосноват извода, че подсъдимите са извършили престъпленията, за които са им повдигнати обвиненията. Прокурорът предлага, с оглед данните за личността на подсъдимия И.Д., същият да бъде признат за виновен и за двете престъпни деяния с горепосочената правна квалификация и, при приложение на чл.58а от НК, да му бъдат наложени наказания „лишаване от свобода“ в размер, около средния предвиден такъв в закона. Що се отнася за престъплението, извършено в съучастие от другите двама подсъдими – В.Т. и М.И., прокурорът приема, че то се отличава с изключително висока степен на обществена опасност, с оглед на причинения престъпен резултат – смъртта на друго лице, за което пледира за налагане на наказание на всеки от двамата „доживотен затвор“, заменено, при редукцията по чл.58а от НК, с наказание „лишаване от свобода“.

 

Синът на пострадалия Т. Д. – С.Т.Й. е конституиран в производството като частен обвинител по отношение на подсъдимите В.Т. и М.И., представляван от адв.Г. А. от ПлАК. Становището на повереника е, по преценка на съда, да се определят справедливи наказания за двамата, съобразени с обществената им опасност и обществената опасност на деяние. Против Т. и И. са предявени и граждански искове – за сумата от 910.20 лева, представляваща обезщетение за причинени от деянието по чл.199, ал.2, т.2 във вр. чл.198, ал.1 във вр. чл. 116, ал.1, т.6. пр.2 и 3  във вр. чл.115 и във вр. чл.20, ал.2 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва; и за сумата от 120 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени от същото деяние неимуществени вреди, ведно със законната лихва. По отношение на първия иск повереникът счита, че следва да се уважи в пълен размер, т.к. вредата е съставомерна и се установява от експертиза по делото. Във връзка с втория иск се развиват доводи за отношенията между починалия Т. Д. и синът му  С., за които се твърди, че са били нормално близки родствени за този вид отношения. Починалият е живеел сам в дома си в с.********, но синът му твърди, че се е грижел за него: „От 2000г., като почина майка ми, до м.март 2013г., аз съм го гледал, хранил, прал и чистел.“. Ангажирани са гласни доказателства за установяване на тези обстоятелства чрез разпита на свид.Х.Г.. В хода на съдебните прения повереникът на С.Й. заявява, че от материалите по делото и от разпита на свид.Г. се установяват моралните вреди, които гражданският ищец е претърпял вследствие насилствената смърт на баща му, поради което намира предявеният иск за сумата от 120 000.00 лева за доказан и законосъобразен, и като такъв моли да бъде уважен в пълен размер.

 

Защитникът на подсъдимия И.Д. намира, че и двете обвинения срещу него са недоказани, въпреки признанието на Д. на фактите и обстоятелствата, описани в обвинителния акт. Първото деяние – по чл.198, ал.1 във вр. чл.20, ал.2 от НК, счита, че е хулиганска проява и за него, освен самопризнанията на двамата извършители, заявява, че други доказателства няма. Твърди, че отношенията на подсъдимия и Т. Д. са били добри съседски, че са си помагали и не са имали разправии. Второто деяние – по чл.339, ал.1 от НК, защитникът също намира за недоказано, като твърди, че за иззетите боеприпаси – предмет на престъплението, Д. е имал разрешително за притежаването им. Въпреки това становище, защитникът моли съда да наложи на подс.Д. минимално наказание, при съобразяване разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК, т.к. същият има добра характеристична справка и не е криминално проявен.

Лично подс.И.Д. заявява, че не е толкова виновен и иска по-леко наказание.

Защитникът на подсъдимия В.Т. също намира, че и двете обвинения срещу него са недоказани, въпреки признанието на Т. на фактите и обстоятелствата, описани в обвинителния акт. Първото деяние – по чл.198, ал.1 във вр. чл.20, ал.2 от НК, защитникът приема, че е хулиганство, т.к. извършителите не са имали намерение да отнемат противозаконно чужди вещи, а да се „закачат“ с притежателя им – Т. Д.. Твърди се, че употребата на сила също не е доказана, въпреки признанията на извършителите и свидетелските показания на свидетеля със скрита самоличност по делото. Относно второто деяние – по чл.199, ал.2, т.2 във вр. чл.198, ал.1 във вр. чл. 116, ал.1, т.6. пр.2 и 3  във вр. чл.115 и във вр. чл.20, ал.2 от НК, защитникът също приема, че не доказано. Според него, не е доказано, че двамата извършители са имали намерение да отнемат противозаконно вещи, собственост на Т. Д., и, за да сломят съпротивата му за запазване владението върху вещите, са го убили. Адв.К. приема, че, от фактическа страна, първо е причинена смъртта на пострадалия, а след това подсъдимите са взели вещите, предмет на престъпление, но това деяние не може да се квалифицира като грабеж, според нея. Заявява, че субективният елемент – общност на умисъла за осъществяване на принудата спрямо Т. Д. и кражбата, също липсва. Упражненото насилие над пострадалия, според защитника, не е било с цел – да се постигне смърт, а някаква друга проява. Относно наказанията, ако се приеме, че Т. е извършил двете деяния, адв.К. моли съда да определи такива при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а що се касае до гражданските искове, намира предявеният за неимуществени вреди за твърде завишен по размер и недоказан.

В своя лична защита подс.В.Т. моли за по-леко наказание.

Защитникът на подс.М.И. приема също, че деянието, за което той е обвинен, не е доказано. Според него, единственото доказателство, съдържащо се в делото, е разпита на самия подсъдим, но то не е достатъчно, за да обоснове обвинението. Споменава за прехвърляне на вина между двамата извършители, както и за това, че категорично не са имали намерение да убиват Т. Д., а същият е починал от остра дихателна сърдечно-съдова недостатъчност, получена в резултат със съчетана механична травма и усложненията. Адв.Т. приема, че И. следва да отговаря за някакво противоправно деяние, но не и за грабеж, придружен с убийство. За това, да му се определи наказание по вид и размер, съответстващо на деянието, което е извършил, а по отношение на гражданските искове, защитникът приема, че не са доказани по основание и размер.

В своя лична защита подс.М.И. заявява, че е откраднал, но не е убил никой и моли за по-леко наказание.

 

         Съдът, като прецени събраните на досъдебното производство доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, изслуша доводите и възраженията на страните, и след обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, и направеното самопризнание на подсъдимите, намери от фактическа страна за установено следното:

 

Подсъдимият И.С.Д. е роден на ***г***, обл.Плевенска, българин, с българско гражданство, неженен, неосъждан, със средно образование, не работи, ЕГН: **********.

Подсъдимият В.В.Т. е роден на ***г***, българин, с българско гражданство, неженен, неосъждан, със средно образование, не работи, ЕГН: **********.

Подсъдимият М.С.И. е роден на ***г***., българин, с българско гражданство, неженен, неосъждан, със средно образование, не работи, ЕГН: **********

         Тримата подсъдими живеят в с.******** и са приятели. Според някои хора в селото, не се ползвали с добро име, т.к. извършвали хулигански прояви и тормозели по-възрастните. Познавали се и с пострадалия Т. Й. Д. – възрастен мъж на 88г., който, въпреки възрастта си, бил в добро физическо и психическо здраве. Живеел сам, като се грижел сам за себе си и за имота си. Д. бил съсед на подс.И.Д.. Подс.М.И. също живеел в близост до дома на Т..

Тримата подсъдими от няколко години тормозели без основателна причина възрастния човек – влизали в двора и в жилището му, псували го, обиждали го, често го биели. Свалили едната ограда на дворното му място, която била от бодлива тел и циментови стълбове, а друга /тухлена/ - съборили с помощта на камион УАЗ, извършвали редица дребни посегателства върху собствеността му. 

За системния тормоз пострадалият Д. първоначално не се оплаквал на властите, с надеждата да го оставят на спокойствие, но, когато проявите на Д., Т. и И. зачестили, той се принудил да потърси помощ. Многократно уведомявал за това институциите /кмета на селото, органите на полицията/, съселяните си и сина си – С.Т.Й..  Подал и две официални оплаквания. Едното било до РУП – Д.Митрополия /ЗМ № 579/ 22.11.2011г., в което съобщил, че М.С.И. с МПС му е повредил оградата на 8.11.2011г./. По този сигнал била извършена проверка и било образувано ДП № 310/2012г. по описа на РП – Плевен. По друго оплакване, също до  РУП – Д.Митрополия, била образувана преписка /ЗМ № 468/20.09.2012г. за кражба от дома му на казан 200л. и циркуляр - негова собственост/. На 5.12.2011г. Т. Д. подал сигнал /вх. **68/5.12.2011г. срещу А. С.Д., като последният е предупреден с протокол по чл.56 от ЗМВР/, за което е изготвена и справка  с рег.№ 13748/20.12.2011г./. Сигнал за тормоза върху пострадалия е подал и синът му – С.Й. /ж.№ 451/2.10.2012г., заведена с № ЗМ 518/26.10.2012г. затова, че на 28.09.2012г. неизвестен извършител е унищожил оградата на баща му Т..

         Оплакванията на възрастния мъж от арогантното поведение на тримата подсъдими още повече ги озлобило. Една от причините за това била, че по едно от деянията М.И. заплатил обезщетение от 250 лева на Т. Д..

На ********г., около 14.00-15.00 часа, И.Д. и В.Т. за пореден път влезли безпрепятствено в имота на пострадалия. Започнали да изнасят различни вещи, но пострадалият Д. ги видял и се опитал да ги спре.  Започнал да вика за помощ, да ги моли да напуснат имота му, но двамата започнали да хвърлят камъни по него, за да го принудят да се откаже от желанието си да запази собствеността си.  По този начин преодолели съпротивата му и отнели 1бр. метална скара с размер 40/40 см; 1бр. метална решетка с размер 70/40 см. и 1бр. елпроводник ПВО - меден със сечение 4кв.мм и дължина 0,5м.  Вещите прибрали в дома на подс.Д..

Вечерта на същата дата подс.В.Т. и подс.М.И. се черпели в ресторанта на селото заедно със свои приятели. Пили алкохол до около 21.00 часа, след което ги изгонили от заведението. Продължили да пият пред ресторанта, а малко по-късно отишли в гр.Тръстеник, където продължили с почерпката.

Около полунощ на 13 срещу 14.03.2013г., Т. и И. ***. Т. управлявал лек автомобил „Фиат Брава" с per.№ OB **** АХ, червен на цвят. Автомобилът е собственост на М. Ц.Н., но е управляван от сестрата на Т. – С.В.Т., която притежава за това изрично пълномощно.

Двамата подсъдими решили да отидат в дома на пострадалия Т. Д. и да вземат различни негови вещи. И. изразил и желание да си вземе обратно сумата от 250.00 лева, за която бил наказан да плати като обезщетение на Д. за съборената му ограда.

С автомобила отишли до кошара в източния край на с.********, стопанисвана от родителите на подс.И.. Прикачили към автомобила ремарке и се придвижили до дома на Д.. Влезли през съборената ограда. От дворното място взели 1бр. метална цистерна с размери 114см височина и 88см диаметър, която натоварили на ремаркето и закарали до кошарата. Разтоварили я и се върнали за още вещи. Целта им била да вземат циркуляра с трифазен електромотор на стойност 444.00 лева, за който и двамата знаели че се намирал в коридора на обитаваната от Д. постройка. С помощта на този циркуляр пострадалия Д. подпирал отвътре входната си врата. След като паркирали автомобила с ремаркето за втори път върху затревения тротоар откъм улицата, Т. и И. влезли този път в жилището на пострадалия, който спял по това време и се събудил от шума. Разбрал, че двамата подсъдими го обират и започнал да вика за помощ. Започнал да се съпротивлява. За да преодолеят съпротивата му, Т. и И. започнали да го бият, като по-активен бил М.. Осветявали вътрешността на стаята с фенерче на мобилен телефон. Отчаяната съпротива на пострадалия и демонстрирания от него ужас от случващото се с него в собствения му дом, допълнително разпалили жестокостта и агресията на двамата, които продължили боя с нарастваща интензивност. Ударите били нанасяни с ръце, с крака и с помощта на специално обработено парче дърво.

Вследствие на ударите, по тялото на Д. били нанесени изключително тежки наранявания, което не съответстват на физическата възможност на пострадалия да ги понесе.

Въпреки сериозното състояние на пострадалия, принудата, която двамата упражнили спрямо него, за да каже къде има пари, все повече ескалирала. Започнали да се гаврят с него. Завързали краката му. С ножове започнали да нанасят порезни рани по тялото му. И да го бият. Едновременно с това продължили да търсят пари и ценности в жилището. Отваряли  чекмеджета, шкафове, обърнали  дюшека на леглото. В стъклена чашка върху масата намерили сумата от 4.00 лева на монети и си я разделили. Т. изнесъл циркуляра, с който стареца подпирал вратата си, и го натоварил на ремаркето.

Вследствие от побоя, на пострадалия Т. Д. била причинена съчетана механична травма, както следва: по главата - охлузвания, кръвонасядания, разкъсно-контузна рана на тила и порезна рана на дясното ухо; по гръдния кош - кръвонасядане по гърдите с подлежащо спукване на гръдна кост и счупване на второ ляво ребро, масивни кръвонасядания и хематоми по гърба, ангажиращи подкожието и подлежащите мускули, счупване на кости-лявата лопатка, единадесето дясно ребро с пукване на пристенната плевра, пето и от осмо до дванадесето леви ребра с пукване на пристенната плевра при 9-то и 10-то ребро, натъртване /контузия/ на левия бял дроб, излив на кръв в коремната кухина /хемаскос/; по торса – спукване на далака; по таза - масивно кръвонасядане на седалището, ангажиращо подкожие и мускулатура; по крайниците - охлузвания, кръвонасядания, по бедрата с хематоми и размачкване на подкожната мускулатура, по една порезна рана върху палец на дясната ръка, среден пръст на лявата ръка, дясното ходило.

Констатирани са усложнения - травматично-хеморагичен шок и мастна емболия на белите дробове.

След като приключили с побоя, двамата подсъдими изнесли от стаята още вещи: 1бр. метална цистерна с размери 97см височина и 26см диаметър, на стойност 120.00 лева, 1бр. капак от неръждаема ламарина /хром никелова/ с диаметър 34см, на стойност 9.00 лева и 1бр. печка от бойлер на дърва, на стойност 14.00 лева. Обвиняемите взели още 1бр. метален шублер в калъф, на стойност 9.00 лева, 1бр. нож, на стойност 6.00 лева, 1бр. кухненски нож, на стойност 1.00 лев, 16бр. електроди 3,2 350, на обща стойност 3.20 лева и 1бр. лична карта на български гражданин, издадена на името на лицето Т. Й. ***. И. дал на Т. личната карта на убития с предложение двамата да изтеглят пари с нея.

Двата ножа, с които били нанасяни порезните рани върху тялото на пострадалия, били взети по две причини: първата – за да бъдат присвоени, а втората – да бъдат укрити, тъй като по тях е имало следи от кръвта на пострадалия.

След като оставили пострадалия Д. в изключително тежко състояние, но все още жив, Т. и И. пренесли с автомобила натоварените в ремаркето вещи до кошарата и го откачили, без да разтоварват вещите от него.

Същата нощ Д. починал. Непосредствена причина за смъртта на Д. е настъпилата остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, резултат от съчетаната механична травма и усложненията й, а смъртта е настъпила в рамките на няколко минути до няколко часа след спукване на слезката /далака/.

На 14.03.2013г. подс.М.И. предприел действия по скриване на откраднатите вещи. Отишъл до кошарата с автомобил „Форд" - закрит пикап и изсипал вещите, намиращи се в ремаркето, а именно: 1бр. метална цистерна с размери 97см височина и 26см диаметър; 1бр. капак от неръждаема ламарина /хром никелова/ с диаметър 34см; 1бр. циркуляр с трифазен електромотор и 1бр. печка от бойлер на дърва, на около 40м източно от сградата на кошарата, зад една купчина пръст. След това с обадил се на своя приятел – свид.О.Л.К.. Поискал съдействие. Двамата отишли до кошарата и взели намиращата се там метална цистерна с размери 114см височина и 88см диаметър. Същата била доста тежка и И. нямал възможност да я транспортира сам. С помощта на пикапа на И. тя била транспортирана до кравеферма, находяща се в западния край на с.******** и стопанисвана от родителите на подс.И.. Цистерната била поставена в хале и скрита зад бали със слама. И. не дал конкретни обяснения на свидетел К. защо прави това. Единствено споменал, че предната вечер, заедно с В.Т., взели цистерната от Т. Д..

Трупът на Д. бил открит около 12.00 часа на 14.03.2014г. от свидетелите М.П. и И.Д.М. -служители в ДПЗ и трапезария към Община - Долна Митрополия.

Незабавно били уведомени органите на МВР. В 20.15 часа бил извършен оглед на местопроизшествието, като започнали и  оперативно-издирвателни мероприятия за установяване на извършителя.

За времето от 16.45 часа до 18.20 часа на 14.03.2013г., по време на  претърсване  и изземване на вещи, в жилището, обитавано от подс.И.Д. ***, били открити боеприпаси за огнестрелни оръжия - 49бр. ловни патрони калибър 12; 8бр. ловни патрони калибър 16; 2бр. патрони калибър 5,45x39 mm; 1бр. патрон калибър 9x19 mm; 4бр. патрона калибър 7,62x39 mm и 6бр. патрони калибър ,22LR. За притежаването на тези вещи, установени като боеприпаси с експертиза по делото, Д. не представил разрешително, изискващо се по закон.

 

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства. Сред тях са обясненията на подсъдимите, които изцяло се подкрепят от направените от тях самопризнания пред съда; показанията на свидетелите, които са последователни и категорични, ясни, точни и конкретни, напълно покриващи се хронологически във времето непосредствено преди и след извършване на престъплението. Тези доказателства съдът възприе чрез прочитане на протоколите за разпит на подсъдимите и на свидетелите.

Възприетата фактическа обстановка се изяснява и от заключенията на назначените и изготвени по делото съдебно-психиатрични и съдебно-медицински експертизи; както и от прочетените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, приложени към следственото дело: протоколи за оглед и доброволно предаване, приложените скици и фотоалбуми, справки за съдимост на подсъдимите, характеристични справки на подсъдимите.

За отношението на тримата подсъдими към пострадалия Т. Д., за това, че често са влизали в имота му, унищожавали са вещи, взимали са други такива, против волята му, както и за това, че са го тормозели периодично, свидетелстват Л.Д. и О.К.. Също така, свидетелства и синът на пострадалия – С.Й., който заявява, че лично е писал жалби и се е оплаквал от подсъдимите пред кмета и районния полицейски инспектор. Лично сид.Р.Д. разказва случка, станала дни преди смъртта на Д., при която видял как подс.Д., в нетрезво състояние биел възрастния Т.. Свидетелите заявяват, че подсъдимите не се ползват с добро име в селото, тъй като често вършели хулиганства и тормозели възрастни хора.

Датата, мястото и начина на извършване на престъплението по чл.198, ал.1 във вр. чл.20, ал.2 от НК, в което са обвинени Д. и Т., се установяват от показанията на разпитания по делото свидетел със скрита самоличност, лично от признанията на И.Д. /протокол от 15.03.2013г./ и протоколи за претърсване и изземване, както и доброволно предаване на вещи. Свидетелят е чул пострадалият да вика за помощ: „бият ме“, след което е видял двамата подсъдими да излизат от имота му, а Д. признава какви вещи са взели.

Относно извършеното от И.Д. престъпление по чл.339, ал.1 от НК, същият сам заявява, че иззетите боеприпаси от дома, в който живее, са негови, тъй като ги колекционирал. За същите нямал съответното разрешително, изискващо се по закон.

Доказателства, установяващи фактите по извършеното престъпление от подс.Т. и подс.И., при което е причинена смъртта на Т. Д., са техните самопризнания в хода на досъдебното производство, разпита на свидетелите О.К., М.П., И.М., Б.С., протоколите за претърсване, изземване и предаване на вещи. От всички тези доказателства безспорно се установяват датата и мястото на престъплението – 13 срещу 14.03.2013г. в домът на Т. Д. в с.********, обл.Плевенска. Начина на извършване на деянието – отнемането на вещите и причиняване смъртта на стареца, се установяват от признанията на двамата подсъдими – Т. и И., които са подробни, не взаимно изключващи се, а взаимно допълващи се. Двамата не си прехвърлят вината за стореното, а разказват какво е личното участие на всеки от тях при осъществяване на престъплението и какъв е приносът, съответно, на другия. Двамата признават, че са употребили алкохол вечерта на ********г., след което са решили да отидат в дома на Т., за да откраднат цистерна, намираща се в двора, и циркуляр, за който знаят, че е в къщата. След това са влезли при стареца, който е спял и, за да се предпази от честите им набези, е бил подпрял входната врата на обитаваното от него помещение с циркуляра. Т. и И. зверски са били Д., като И. постоянно му крещял да му върне парите – 200 лева, които платил като обезщетение по негова /на Т./ жалба. Ритали са го в главата, по гърба, рязали са краката му с намерен на мястото нож. Оставили са го в безпомощно състояние, но жив, откарали са откраднатите вещи, вкл. и тези, намерени в къщата на стареца, с автомобила и с ремаркето, с които са дошли.

От всички доказателства, приети по делото, не възникват съмнения, че описаните по-горе факти са действителните такива.

 

Деянието, извършено от И.Д. и В.Т. на ********г., правилно е квалифицирано по чл.198, ал.1 във вр. чл.20, ал.2 от НК, т.к. на тази дата в с.********, обл.Плевенска, двамата в съучастие като извършители, са отнели чужди движими вещи - 1бр. метална скара с размери 40/40см, на стойност 3.00 лева; 1бр. метална решетка с размери 70/40см, на стойност 3.60 лева и 1бр. ел.проводник ПВО-меден със сечение 4кв. мм и дължина 0,5м, на стойност 0.50 лева; или движими вещи на обща стойност 7.10 лева, от владението на собственика Т. Й. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила.

         Извършеното в конкретния случай деяние грабеж, по своя характер, е съставно престъпление, включващо два акта, осъществяващи една цел – подсъдимите да отнемат чужди движими вещи, чрез употребата на физическа принуда върху собственика им. Д. и Т. са влезли в имота на пострадалия Д., за да откраднат вещи. Осъществили са кражбата, като елемент от грабежа, а второто действие, също като елемент на грабежа, в случая е била употребената от извършителите физическа сила чрез хвърляне на камъни срещу пострадалия – собственик на вещите. Физическата сила, поради оказаната от Т. Д. съпротива, са били действия от страна на подсъдимите за сломяване на тази съпротива и за препятстване възможността на собственика на вещите да запази владението си върху тях. Двамата подсъдими са действали при пряк умисъл – както при отнемане на вещите, така и при използваната сила, и напълно са съзнавали какво извършват, както общественоопасния характер на деянието, така и последиците му, като са искали тяхното настъпване – отнемане на вещите на всяка цена, макар и с употреба на сила спрямо собственика им. Причини за извършеното от двамата подсъдими деяние са незачитане на моралните принципи на обществото и несъобразяване със законите на страната.

В обобщение на направените правни изводи съдът приема, че по безспорен и несъмнен начин е доказано обвинението против Д. и Т..       

         Извършеното самостоятелно престъпление по чл.339, ал.1 от НК от И.Д. съдът намира, че е доказано по безспорен начин. Осъществен е състава му – държане на боеприпаси без надлежно разрешително лично от извършителя, който напълно е съзнавал това обстоятелство. Престъплението не е резултатно, но също е с висока степен на обществена опасност и формата на вината на дееца също е пряк умисъл.

Деянието, извършено от подсъдимите Т. и И., съдът приема, че следва да се квалифицира по чл.199, ал.2, т.2 във вр. чл.198, ал.3 във вр. чл.20, ал.2 от НК, а не - по чл.199, ал.2, т.2 във вр. чл.198, ал.1 във вр. чл. 116, ал.1, т.6. пр.2 и 3  във вр. чл.115 и във вр. чл.20, ал.2 от НК, както е първоначално повдигнатото обвинение. Извършеното от двамата подсъдими е кражба, при която, заварени на мястото на престъплението, са употребили сила за запазване владението върху откраднатите вещи. Изцяло фактите сочат на извода, че и двамата първоначално са отишли в дома на пострадалия, за да крадат конкретни вещи и тъй като Д. се е опитал, макар и само с викове, да ги прогони от дома му, те са се нахвърлили да го бият. Макар да не са искали пряко настъпване на смъртта му чрез този побой, начина на извършването му – ритници по цялото тяло, блъскане и удряне с ръце, както и средствата, които са използвали – парче дърво и нож, в съчетание с безпомощното състояние на стареца – събуден внезапно през нощта, невъзможността да окаже съпротива на двама млади мъже, доста по-силни физически от него, и напредналата му възраст – 83 години, са предпоставки, които двамата подсъдими са били длъжни да съобразят, че действията им могат да причинят смъртта на стареца. Предварителната употреба на алкохол само е засилила агресията на Т. и И., но не е довела до невъзможността да съзнават какво вършат и впоследствие какво са причинили. За това свидетелстват и действията им след като са приключили с насилието над Д. – взели са още някои вещи, за които предварително са нямали намерение да откраднат и са се прибрали, като пред близки и познати са скрили постъпката си.

В опровержение на възражението на защитниците на подсъдимите Т. и И. по правната квалификация на извършеното от тях деяние, че не е грабеж, придружен с убийството на Т. Д., а една хулиганска постъпка, при която не са имали намерение да причиняват смъртта на стареца, следва да се отбележи, че това възражение е неправилно. Двамата подсъдими са имали намерение да крадат вещи от имота на пострадалия, за което предварително прикачили ремарке към лекия автомобил, с който се придвижили. Но когато Д. се събудил от шума в двора му и започнал да вика по тях, те влезли в къщата да търсят циркуляра и тогава го нападнали. Били го и затова, че И. искал от него пари. От получените наранявания, няколко часа по-късно е настъпила остра дихателна сърдечно-съдова недостатъчност, причинила смъртта на Т. Д.. Налице е причинно-следствена връзка между действията на двамата подсъдими и смъртта на пострадалия и, като цяло, тези действия могат да се квалифицират единствено като ГРАБЕЖ по чл.199, ал.2, т.2 във вр. чл.198, ал.3 във вр. чл.20, ал.2 от НК – двамата извършители са откраднали чужди движими вещи и, заварени на мястото на престъплението, употребили спрямо собственика им сила, чрез убийство, за да запазят владението върху вещите. Безспорно доказан е както общият умисъл за престъплението, така и формата на съучастие – съизвършителство, еднаквата вина и съпричастност и на двамата подсъдими по отношение на престъпното деяние.

 

При определяне на наказанията за извършените от тримата подсъдими Д., Т. и И. престъпления, съдът задължително съобрази разпоредбата на чл.58а от НК.

По отношение на деянието, извършено в съучастие от И.Д. и В.Т., квалифицирано по чл.198, ал.1 във вр. чл.20, ал.2 от НК, съдът прие, че за двамата следва да наложи еднакво по вид и размер наказание. Несъмнено е, че и двамата поначало подлежат на наказание за деянието. Те са осъществили състава на чл.198, ал.1 от НК, като за това престъпление е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от ТРИ до ДЕСЕТ години. Престъплението е от вид такива против собствеността на гражданите, но е засегната неприкосновеността и на личността на конкретно лице. Престъплението е с висока степен на обществена опасност, което е отегчаващо отговорността на извършителите обстоятелство. Такова обстоятелство е и недобрата им характеристика, във връзка със завишената степен на обществена опасност на техните личности. За смекчаващи отговорността им обстоятелства следва да се приемат липсата на предишни осъждания, сравнително младата им възраст и направеното пред съда самопризнание, вследствие осъзнаване вината за извършеното. Съдът счита, че наказанието лишаване от свобода, което да се наложи на Д. и Т., следва да се определи към минималния размер на предвиденото такова в закона, а именно- ПЕТ ГОДИНИ. Реално за изпълнение, след задължителното приложение на чл.58а, ал.1 от НК в случая и намаляване размера на наказанието с 1/3, следва да се определи лишаване от свобода за ТРИ ГОДИНИ и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА при първоначален ОБЩ режим в затворническо общежитие от открит тип. По отношение размера на наказанието за подсъдимите Д. и Т., съдът съобрази принципите на чл.36 от НК, с оглед строгата му индивидуализация, предвид личностите на двамата извършители, целите на наказанието и поправително-възпитателния и предупредително-възпиращия му ефект.

 

По отношение на извършеното от подс.И.Д. престъпление по чл.339, ал.1 от НК, съдът приема, че също следва да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ под средния размер на предвиденото такова в закона. Деянието е с висока степен на обществена опасност, но липсата на предишни осъждания на дееца, сравнително младата му възраст и направеното пред съда самопризнание, са достатъчни да се приеме, че има превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства. Определеното наказание следва да бъде в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода и, след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК, същото следва да бъде лишаване от свобода за ДВЕ ГОДИНИ и ОСЕМ МЕСЕЦА при първоначален ОБЩ режим в затворническо общежитие от открит тип.

 

При групиране на двете наказания за подс.Д., на основание чл.23, ал.1 от НК, което е безусловно, съдът определи за изтърпяване едно общо най-тежкото от двете, а именно лишаване от свобода за ТРИ ГОДИНИ и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА при първоначален ОБЩ режим в затворническо общежитие от открит тип.

 

За деянието, извършено в съучастие от В.Т. и М.И., квалифицирано по чл.199, ал.2, т.2 във вр. чл.198, ал.3 във вр. чл.20, ал.2 от НК, съдът прие, че за двамата следва да наложи еднакво по вид и размер наказание. И двамата са вменяеми и подлежат на наказание за деянието. Те са осъществили състава на чл.199, ал.2, т.2 от НК, като за това престъпление е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от ПЕТНАДЕСЕТ до ДВАДЕСЕТ години, ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР и ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР БЕЗ ЗАМЯНА, и алтернативно е дадена възможност на съда да наложи и друг вид наказание – КОНФИСКАЦИЯ до ½ от имуществото на виновния. Престъплението е от вид такива против собствеността на гражданите, но е засегната неприкосновеността и на личността на конкретно лице, като е причинена смъртта му. Престъплението е с изключително висока степен на обществена опасност, вследствие тежкия престъпен резултат – умъртвен е насилствено възрастен мъж по мъчителен за него начин – чрез продължителен побой с използване на парче дърво и нож, което е силно отегчаващо отговорността на извършителите обстоятелство. Такова отегчаващо обстоятелство е и недобрата им характеристика, във връзка със завишената степен на обществена опасност на техните личности. За смекчаващи отговорността им обстоятелства следва да се приемат липсата на предишни осъждания, сравнително младата им възраст и направеното пред съда самопризнание, вследствие осъзнаване вината за извършеното. Съдът счита, че наказанието лишаване от свобода, което да наложи на Т. и И., следва да се определи към горната граница, а именно – ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ. Реално за изпълнение, след задължителното приложение на чл.58а, ал.1 от НК в случая и намаляване размера на наказанието с 1/3, следва да се определи лишаване от свобода за срок от ТРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА при първоначален СТРОГ режим в затвор. По отношение размера на наказанието за подсъдимите Т. и И., съдът съобрази принципите на чл.36 от НК, с оглед строгата му индивидуализация, предвид личностите на двамата извършители, целите на наказанието и поправително-възпитателния и предупредително-възпиращия му ефект.

 

При групиране на двете наказания за подс.Т., наложени с настоящия съдебен акт, на основание чл.23, ал.1 от НК, което е безусловно, съдът определи за изтърпяване едно общо най-тежкото от двете, а именно лишаване от свобода за ТРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА при първоначален СТРОГ режим в затвор.

 

Подсъдимите В.Т. и М.И. съдът призна за невинни по първоначално повдигнатото им обвинение за престъпление по чл.199, ал.2, т.2 във вр. чл.198, ал.1 във вр. чл. 116, ал.1, т.6. пр.2 и 3  във вр. чл.115 и във вр. чл.20, ал.2 от НК, и ги оправда на основание чл.304 от НПК.

 

И за тримата подсъдими съдът приложи разпоредбата на чл.59 от НК, както следва:

При изпълнение на определеното общо наказание от ТРИ ГОДИНИ и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода за И.Д. да се приспадне времето, през което същият е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест“, считано от 10.05.2013г. до 23.09.2013г., и мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 15.03.2013г. до 9.03.2013г. и от 23.09.2013г.;

При изпълнение на определеното общо наказание от ТРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода за В.Т. да се приспадне времето, през което същият е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 15.03.2013г.;

При изпълнение на определеното наказание от ТРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода за М.И. да се приспадне времето, през което същият е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 17.03.2013г.

 

При този изход на процеса и на основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК, съдът разпореди какво да стане с вещите, представени като веществени доказателства по делото, а именно:

1бр. иззета хартия зацапана с червена на цвят течност – да се унищожи; 1бр. изрязано парче от юрган с петно с кафяв цвят – да се унищожи;  1бр. чувал с меден проводник с тегло 3.326кг – да се върне на пострадалия С.Й.Т.; 1бр. метална щанга с дължина 49.5см, сплесната в единия си край и диаметър 1.2см – да се върне на подсъдимия В.Т.; 1бр. мобилен телефон „Нокиа" модел 2330 с IMEI: ****************** – да се върне на подсъдимия В.Т.; 1бр. СИМ карта на „М-тел" Prima с № ****************** – да се върне на подсъдимия В.Т.; 4бр. стъклени чаши – да се върнат на пострадалия С.Й.Т.; 3бр. керамични чаши – да се върнат на пострадалия С.Й.Т.; 1бр. стъклено бурканче от детско пюре – да се върне на пострадалия С.Й.Т.; 1бр. изрязано дъно от ПВЦ бутилка – да се унищожи; 1бр. текстолитова тръба с дължина 62см и диаметър 2.2см – да се унищожи; 1бр. лична карта № ********* на името на лицето Т. Й. Д. с ЕГН: ********** *** – да се върне на пострадалия С.Й.Т.; 1бр. метална кутия с надпис "STR 8" – да се върне на подсъдимия В.Т.; 2бр. черни кожени маратонки "Bulldozer" с №43-да се върнат на подсъдимия В.Т.; 1бр. шублер с червен кожен калъф – да се върне на пострадалия С.Й.Т.; 1бр. обработено парче дърво с дължина 33.5см и диаметър 3см от едната страна и 2.8см от срещуположната – да се унищожи; 1бр. нож с черна дръжка с дължина от върха до края на дръжката 25.3см – да се върне на пострадалия С.Й.Т.; 1бр. кухненски нож с дължина от върха до края на дръжката 23.3см – да се върне на пострадалия С.Й.Т.; 16бр. електрода 3.2 3501 – да се върнат на пострадалия С.Й.Т.; 1бр. мобилен телефон марка „Нокиа" с IMEI 1: ************** и IMEI 2: **************; 1бр. СИМ карта на „Виваком" с № **************; 1бр. СИМ карта "b-connect" на Глобул с № **************; 1бр. мобилен телефон с марка „Нокиа" с IMEI: ***; 1бр. СИМ карта на „Глобул" с № **************4; 2бр. маратонки с емблемата на „Nike" и надпис "Airmax"; 1бр. мъжки дънки, сини на цвят с етикет с надпис "Yuzi", размер 34; 1бр. черна тениска с етикет с надпис "Adidas", размер XL и три сиви ленти на  гърдите; 1бр. спортно яке с качулка с метална пластина с надпис "Caddin" от външната лява част - да се върнат на подсъдимия В.Т.; 1бр. мобилен телефон марка "Nokia" модел 101c IMEI 1: ************** и IMEI 2: ************** без заден капак, комплектован със зарядна батерия; 1бр. СИМ карта на „Глобул" с № **************; 1бр. СИМ карта на „Глобул" с№ ***; 1 чифт черни кожени обувки с лепки №44; 1бр. шушляков гащеризон, тъмносив с оранжеви орнаменти; 1бр. шушляково яке с две лица -оранжево и маслено зелено; 1бр. бяла бейзболна шапка със сиво изображение на орел и кръгъл надпис на него ^„03 IMTI" – да се върнат на подсъдимя М.И.; 1491 грама растителна маса от ненаркотичен коноп /див коноп/ - да  се унищожат.

Иззетият като веществено доказателства лек  автомобил марка „Фиат” модел „Брава” с рег.№ ОВ **** АХ, с рама № ZFA************** и двигател с № 182А***********, свидетелство за регистрация № ********  - ДА СЕ ВЪРНЕ на собственика му М. Ц.Н. от с.**, обл.Ловешка, ул.”**” №14, ЕГН **********.

На основание чл.53, ал.2, б.„а” от НК, съдът счете, че следва ДА ОТНЕМЕ в полза на държавата общо 72 броя боеприпаси с различен калибър, които са иззети по делото и са били предмет на престъпление, и притежаването на които е забранено.

 

Относно предявения от пострадалия С.Й. граждански иск в размер на 910.20 лева солидарно против подсъдимите В.Т. и М.И., съдът прие, че е доказан по основание и размер. Вредата е съставомерна и общата стойност е определена с експертиза по делото. Двамата подсъдими следва да бъдат осъдени, на основание чл.45 от ЗЗД, солидарно да заплатят на С.Т. ***, с ЕГН **********, сумата от 910.20 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва  върху посочената сума, считано от 14.03.2013г. до окончателното й изплащане.

Относно гражданския иск от С.Й. в размер на 120000.20 лева, предявен солидарно против подсъдимите В.Т. и М.И., съдът прие, че е доказан по основание, но не и по размер. Претенцията на пострадалия е завишена и не съответства на реално претърпените неимуществени вреди от смъртта на Т. Д. за сина му С.. Не се доказа по делото, че същият е имал много близки отношения с баща си и загубата му да е причинила тежки емоционални последствия. Дори напротив – от свидетелски показания се установява, че старецът е живял в много мизерни условия, а синът му рядко е идвал да го посещава. Само твърденията на гражданския ищец, че много се е грижел за баща си, не са достатъчни, за да се приеме, че това е било така, още повече, че смъртта на Т. е причинила голямо страдание на С., което да се репарира със сумата от 120 000.00 лева. Реално обезщетението за неимуществените вреди, което съдът прецени, че следва да се присъди, е в размер на 30 000.00 лева, а за разликата до 120 000.00 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Затова и на основание чл.45 от ЗЗД, съдът определи, че подсъдимите В.Т. и М.И. следва солидарно да заплатят на С.Т. ***, с ЕГН **********, сумата от 30 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 14.03.2013г. до окончателното й изплащане.

 

На основание чл.189, ал.3 от НПК, и с оглед изхода на делото, следва подсъдимия И.Д.  ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР гр.Плевен разноски в размер на 1236.74 лева - за вещи лица.

 На основание чл.189, ал.3 от НПК, следва подсъдимия В.Т. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР гр.Плевен разноски в размер на 1236.74 лева - за вещи лица.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, следва подсъдимия М.И. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР гр.Плевен разноски в размер на 1236.74 лева - за вещи лица.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, следва подсъдимия В.Т. ДА ЗАПЛАТИ на пострадалия С.Й.Т. сумата от 300.00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, следва подсъдимия М.И. ДА ЗАПЛАТИ на пострадалия С.Й.Т. сумата от 300.00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

 

        

При така изложените мотиви съдът постанови своя съдебен акт.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                ЧЛЕН :