№ 644
гр. Варна, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223100500480 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби срещу решение № 260080/05.01.2022г., постановенО по гр.д. №
12981/2020г. по описа на ВРС., както следва:
1.въззивна жалба вх. № 260080/05.01.2022г., от Р. Н. Д., чрез пълномощник адв. Бр.Б., срещу
решението на ВРС, в частите, с които са отхвърлени предявените от въззивника срещу „АИТ
Интернешънъл транспорт“ ЕООД искове с правно основание чл.200 КТ за заплащане на парично
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически
болки и страдания, в следствие на трудова злополука, настъпила на 14.12.2019г. за разликата над
40 000лв. до 60 000лв. и парично обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи
претърпяна загуба, изразяваща се в разходи за закупуване на лекарства във връзка с лечението на
въззивника и пропусната полза изразяваща се в разликата между получаваното трудово
възнаграждение и получаваното обезщетение за временна неработоспособност за разликата над
присъдените 1 145,12лв. до претендираните 27 257,94лв.
В жалбата се твърди, че решението в посочените части е неправилно и необосновано,
постановено в противоречие с материалния закон и при нарушение на процесуалните правила.
Излага, че от представените по делото доказателства безспорно се установява, че настъпилата на
14.12.2019г. злополука е трудова по смисъла на чл.55, ал.1 КСО и в резултата на същата
въззивникът е получил тежко многофрагментарно счупване на лявата бедрена кост, което е
наложило по спешност оперативно лечение. При определяне на размера на обезщетението, ВРС не
се е съобразил с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, като не е отчел установените от
доказателствата по делото факти: увреждане, което е обусловило трайно затруднение в
движението на ляв долен крайник за период от 8-10 месеца; счупване, характеризиращо се с
ограничаване на функцията на крайника, силни болки, невъзможност за извършване на активни
движения, необходимост от пълно обездвижване за един месец, продължителен период на
придвижване с помощни средства и към настоящият момент въззивникът има ограничение при
сгъване на крака, изпитва болка при натоварване на коленната става и накуцваща походка. Не са
отчетени обстоятелствата, че въззивникът е изпитал много силна болка при настъпване на
1
трудовата злополука и след това, както и невъзможността за пълно възстановяване. Посочва се
също, че от приетото по делото заключение на СПЕ се установява, че е развил симптоми на
разстройство в адаптацията и към момента е с остатъчна ситуационна тревожност, поради страх от
повтаряне на инцидента и преходно безсъние. По отношение на имуществените вреди се посочва,
че неправилно при определяне на размера на обезщетението не са включени получаваните,
включително и в последния преди злополуката месец командировачни пари, които предвид
характера на работа и длъжността на въззивника, имат постоянен характер. По изложените в
жалбата съображения се претендира отмяна на решението в посочените части, като исковете се
уважат в предявените размери. Претендира присъждане на разноските по делото.
Въззиваемата страна „АИТ Интернешънъл транспорт“ ЕООД е депозирала писмен отговор,
с който оспорва жалбата като неоснователна.
2.въззивна жалба вх. № 303910/15.12.2021г. от „Застрахователно дружество Евроинс“АД/
трето лице помагач/, чрез юрисконсулт Й. Сл., в частите, с които „АИТ Интернешънъл
транспорта“ЕООД е осъдено да заплати на Р.Д. обезщетение за неимуществени вреди за разликата
над 7 500лв. до присъдените 40 000лв. и имуществени вреди за разликата над 572,56лв. до
присъдените 1145,12лв. Счита, че решението в посочените части е неправилно, поради което
претендира неговата отмяна. Твърди се, че определения базов размер на обезщетението е
прекомерен, както и, че пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат поради
груба небрежност, като съдът не е взел предвид своевременно релевираните от ответника
възражения в този смисъл при определяне на размера на обезщетението. Определеното
обезщетение в размер на 40 000лв. е прекомерно и не отговаря на критерия за справедливост и
съдебната практика в сходни случаи. В случая се касае до нелеп инцидент, който се е случил в
период, в който работникът е ползвал задължителната си 45 часова почивка, която не може да се
ползва в превозното средство и твърди, че единствено действията на пострадалия са довели до
инцидента и травматичните увреждания, поради което и той се явява причинител на вредите.
Работодателят носи отговорност на настъпилите вреди, но няма вина за настъпване на
злополуката. Счита, че справедливия размер на обезщетението за имуществени вреди не следва да
надвишава сумата от 15 000лв. Оспорват се като необосновани изводите на ВРС относно
недоказаност на възражението за съпричиняване с мотиви, че от доказателствата по делото и
твърденията на ищеца се установява, че последният е избрал неподходящо място за паркиране, в
близост до бордюр, който е бил с височина около 1 метър, което е препятствало директно и
безопасно слизане от превозното средство. Ищецът е проявил невнимание, като по този начин е
допринесъл за вредоносния резултат. Счита, че приносът на ищеца за настъпване на злополуката
следва да се определи на 50% и съответно с него следва да се редуцират претенцииите за
обезвреда.
Р. Н. Д. е депозирал писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна и моли
да бъде оставена без уважение.
„АИТ Интернешънъл транспорт“ ЕООД, в писмен отговор е изразило становище за
основателност на жалбата.
3. Въззивна жалба с вх.№204249/22.12.2021г. от „АИТ Интернешънъл транспорт“ ЕООД
срещу постановеното решение, в частите, с които дружеството е осъдено да заплати на основание
чл.200 КТ сумата от 40000лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди и 1145,12лв.
обезщетение за имуществени вреди, както и разноски на основание чл.78 ГПК. Счита, че
решението в тези части е неправилно, незаконосъобразно, тъй като не е съобразено с фактическата
обстановка, постановено при неправилно приложение на материалния закон, процесуални
нарушения и не е съобразено с трайната съдебна практика. Оспорва като неправилен и
необоснован извода на съда за липса на проявена от страна на пострадалия работник груба
небрежност. Твърди, че съдът погрешно и едностранно е ценил заключенията на проведените СЕ,
без да изследва връзката им с останалите събрани по делото доказателства, установяващи
временен характер на претърпените болки и претърпени психически преживявания, което е довело
до необосновани и неправилни изводи относно интензитета и продължителността на страданията,
съответно и размера на обезщетението. По подробно изложените в жалбата доводи и съображения
моли за отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на решение с което
претенциите се отхвърлят като неоснователни, в условие на евентуалност, при обсъждане на
хипотезата на чл.201, ал.2 КТ – съпричиняване на увреждането, в следствие от груба небрежност
от страна на ищеца, обезщетението да бъде намалено с 90%, пропорционално на съпричиняването.
2
Претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди да се отхвърли като
неоснователна, тъй като изплатеното обезщетение по застрахователната полица в размер на
394,31лв. изцяло е покрило размера на вредите, представляващи претърпени загуби в размер на
217,53лв., а изплатените парични обезщетения за временна неработоспособност за периода от
настъпване на инцидента до предявяван на исковата молба покриват размера на обезщетението за
пропуснати ползи. В случай, че съдът приеме, че не е налице хипотеза на груба небрежност,
размерът на присъдените обезщетения да се намали.
С писмен отговор Р.Д. е оспори жалбата като неоснователна
Настоящият състав на ВОС, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
страните, намира за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в законния срок по чл.229 ГПК, от страни имащи правен
интерес да обжалват, поради което се явяват процесуално допустими.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Р. Н. Д., с която срещу "АИТ
Интернешънъл транспорт" ЕООД са предявени обективно и субективно кумулативно съединени
искове за имуществени и неимуществени вреди от трудова злополука от 14.12.2019 г. в
гр.Монтелимар, Франция, на основание чл.200 КТ, с които се иска ответникът да бъде осъден да
му заплати сумата от 60 000 лева, представляваща неимуществени вреди – болки и страдания,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 14.12.2019 г. до окончателното й изплащане;
сумата от 27 257,94лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди, от които 217,53лв. разходи
за закупуване на лекарства, 27040,41лв. представляващи разликата между брутното трудово
възнаграждение, което би получил ищеца и полученото обезщетение за временна
неработоспособност за периода м. 12.2019г. – м. август 2020г., от които 25 664,40лв. –
командировъчни пари и 1376,01-брутно трудово възнаграждение, ведно със законната лихва върху
тези суми, считано от датата на увреждането до окончателното им изплащане.
Ответникът е депозирал отговори, в които оспорва предявените искове, като считат същите
за неоснователни, като в тази връзка излагат подробни съображения. Счита, че за него не е
възникнало задължение да заплати обезщетение по чл.200 КТ, тъй като не е налице трудова
злополука. В условие на евентуалност твърди съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца
поради проява на груба небрежност от негова страна, изразяваща се в пренебрегване на правилата
за безопасност, поради което обезщетението следва да се редуцира. Оспорва и интензитета на
търпените от ищеца болки и страдания, поради което счита, че претендираното обезщетение за
прекомерно. Посочва също, че при определяне на размера на обезщетението, следва да бъде
отчетено и предстоящо изплащане на застрахователно обезщетение във връзка със злополуката в
размер на 394,31лв. Не оспорва претенцията за заплащане на имуществени вреди в резултат на
направените разходи във връзка с лечението на ищеца в размер на 217,53лв. Оспорва претенцията
за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за разликата до предявения размер
като неоснователна, доколкото в нея са включени изплатените на ищеца по време на работа
командировъчни пари, които не са част от трудовото възнаграждение.
С определение №262518/26.10.2020г. като трето лице – помагачи на страната на ответника
е конституирано „Застрахователно дружество Евроинс“АД. Същото оспорва предявените искове
като неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени
За да постанови обжалваното решение, Районният съд е приел, че ищецът е назначен в
ответното дружество с трудов договор от 16.11.2017г. на длъжността „шофьор тежкотоварен
автомобил“ за международни превози, като със ззаповед от 25.10.2019г. е бил командирован с
товарен автомобил да извършва международни автомобилни превози на товари в рамките на ЕС.
Съдът е приел, че резултат на трудова злополука от 14.12.2019г. на ищеца е била причинена
временна неработоспособност за срок от осем месеца, като същият е претърпял силни болки и
страдания и продължава да търпи такива, макар и затихващи. Относно въведеното възражение за
съпричиняване е посочено, че при така установеното фактическо положение и липса на други
данни как точно е настъпила злополуката, ищецът не е допуснал груба небрежност и не е
допринесъл с поведението си за настъпване на злополуката, поради което няма основание да бъде
намалявано обезщетението, което му се следва, съгласно чл.201, ал.2 КТ. Първоинстанционният
съд, като е съобразил заключението на Съдебно – счетоводната експертиза, е приел, че разликата
между получаваното от ищеца БТВ и изплатените от НОИ обезщетения за временна
3
неработоспособност за периода 15.12.2019 г. до 13.08.2020 г. са в размер на 1321,90лв. От
посочената сума е приспаднато полученото застрахователно обезщетение в размер на 394,31лв.,
като предявеният иск за имуществени вреди е уважен до размера на сумата от 1145,12лв., като е
отхвърлен до пълния предявен размер от 27 257,94лв. лева е отхвърлен като неоснователен.
Относно претендираните имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от неполучени
дневни командировъчни по 54 евро на ден за периода 15.12.2019 г. до 13.08.2019 г. е посочено, че
в тази част претенцията е неоснователна, доколкото претендираните суми не са плащане с
постоянен характер.
При преценка на събраните доказателства, настоящият съдебен състав намира следното:
При преценка на събраните доказателства, настоящият съдебен състав намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба.
При извършена проверка в рамките на своите правомощия настоящият съдебен състав счита, че
постановеното решение е валидно, а в обжалваните части – допустимо.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са допуснати нови
доказателства по смисъла на чл.266 ГПК, които да променят така установеното от ВРС.
Събраните в първата инстанция доказателства са обсъдени правилно, преценени са релевантните
за спора факти и обстоятелства, поради което на основание чл.172 ГПК касаещо фактическата
обстановка, въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния акт. Независимо от
това и във връзка с доводите във въззивните жалби е необходимо да се добави следното:
Ангажирането на безвиновната отговорност на работодателя се обуславя от установяване
наличието на следните елементи от фактическия състав на чл.200 КТ: 1. наличие на трудово
правоотношение между страните по делото; 2. трудова злополука, претърпяна от работника или
служителя през времетраене на трудовото правоотношение; 3. претърпени от работника вреди – в
случая имуществени и неимуществени; 4. причинна връзка между трудовата злополука и вредите.
В тежест на работодателя, с оглед релевираните възражения за съпричиняване, е да докаже
наличието на проявена от работника груба небрежност при изпълнение на работата, довела до
настъпването на трудовата злополука или алтернативно на умишлени негови действия, довели до
настъпване на претърпените от него вреди.
Установяването дали злополуката е трудова следва да се узвърши по специалния
административен ред, предвиден в КСО, поради което и в настоящото съдебно производство съдът
следва да се съобрази с разпореждането на НОИ. В случая от представените по делото
доказателства безспорна се установява, че ищецът е полагал тред при ответника по безсрочно
трудово правоотношение на длъжност „водач на камион над 20т.“ От представено с превод от
френски език заключение от Служба по медицинска образна диагностика от 15.12.2019г., ищецът е
бил приет с фрактура на бедрена кост, получена в следствие на падане от камион. По делото е
приложено разпореждане от 02.01.2020г. та ТП на НОИ, от което е видно, че на основание чл.55
,ал.1 КСО, настъпилото събитие е прието за трудова злополука. Предвид изложеното следва да се
приеме за безспорно установено, че злополуката е трудова.
Относно исковата претенция за неимуществени вреди: от събраните по делото писмени
доказателства и заключението на назначената пред ВРС съдебно – медицинска експертиза, прието
като обективно, компетентно дадено и не оспорено от страните по делото, се установява, че в
следствие на трудовата злополука на 14.12.2019г., в следствие на падане ищецът е получил
увреждане – многофрагментарно счупване на лява бедрена кост в долна трета, което е наложило
провеждане на оперативно лечение по спешност – открито наместване и метална стабилизация.
Увреждането е обусловило трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за период от
около 8-10 месеца. Налице е тежко счупване на бедрената кост, което се характеризира с
ограничена функция, силни болки и невъзможност за извършване на активни движения с левия
долен крайник. Непосредствено след получаването на такава травма е необходимо пълно
обездвижване в рамките на един месец, а след това продължително време придвижване с помощни
средства, без натоварване на крайника. При изслушването му в съдебно заседание, вещото лице е
пояснило, че при такова счупване е налице силна болка и невъзможност за функциониране на
4
крайника, като към момента на изготвяне на заключението, ищецът търпи ограничения при
сгъване на крака и клякане. Посочва също, че ищецът не може да се изправи, без да се подпре и
изпитва болка при натоварване на коленната става и има накуцваща походка.
От заключението на СПЕ се установява, че в резултат на злополуката ищецът изпитва
ситуационна тревожност, страх от инвалидизация и от липса на самостоятелност, предвид
зависимостта му от грижите, полагани от близките му.
От свидетелските показания се установява, че след злополуката ищецът бил обездвижен –
на легло за около месец. Движенията му били почти невъзможни, изпитвал силни постоянни
болки. През м. февруари 2020г. започнал да се придвижва в къщи с проходилка, а синът му му
помагал да става. През м. септември – октомври започнал да излиза навън, като се придвижвал с
бастун, куцал и продължавал да изпитва болка.
С оглед характера и тежест на увреждането на здравето на работника, изхождайки от
получените травматични увреждания, продължителността на понесените във връзка с травмата
болки и техният интензитет, проведеното болнично лечение, обстоятелството, че към момента не
се е възстановил изцяло от злополуката, както и че занапред ще изпитва неприятни усещания, при
условия на пълно и главно доказване се установи настъпването на неимуществени вреди – болки и
страдания, вследствие на трудовата злополука от 14.12.2019 г. в гр.Монтелимар, Франция както и
наличието на причинна връзка между настъпилите вреди и трудовата злополука.
Предвид обстоятелството, че неимуществените вреди, представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя по справедливост съобразно
критериите, посочени в нормата на чл.52 ЗЗД. Съгласно Постановление № 4/1968 г. на Пленума на
ВС понятието справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да бъдат съобразени от
съда при определяне на обезщетението. Съответно следва да бъдат отчетени претърпените от
ищеца страдания и несгоди, вследствие на причинените му негативни психически и емоционални
изживявания, причинените му болки, неудобства и дискомфорт, обхватът на вредите и периодът
от време, през който същите са намирали своето проявление.
При така приетите за установени правнорелевантни факти настоящият съдебен състав
счита, че по делото са установиха предпоставките за ангажиране на обективната отговорност на
работодателя „АИТ Интернешънъл Транспорт“ ЕООД за вреди от трудовата злополука, като
заместващото обезщетение на ищеца за причинените му неимуществени вреди, настоящият
съдебен състав определя в размер на 40 000.00 лева. За да приеме този размер за справедливо
обезщетение, съдът съобрази болката и страданието, което ищецът е претърпял при получаване на
травмата, дългият период на интензивни болки, удължения период на възстановяване, дългият
период на необходимост от чужда помощ за елементарни битови нужди, както и че към момента
все още ищецът не се е възстановил напълно. Съдът съобрази и социално икономическите условия
в страната в периода 2020г. – 2021г.
В тази връзка възражението на работодателя за наличие на съпричиняване от страна на
ищеца за настъпване на злополуката е неоснователно. При трудовата злополука обезщетението
може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба
небрежност. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един
абстрактен модел – поведението на определена категория лица (добрия стопанин), с оглед на
естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по
форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата
небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би
положил и най – небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия.
Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната
груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание, и пренебрегване на основни
технологични правила и правила за безопасност. За да има основание за прилагане на института
на чл.201, ал.2 КТ поведението на пострадалия следва да е в причинна връзка с настъпването на
злополуката и вредите, като поведението на пострадалия следва да е противоправно и проведено
при условията на груба небрежност. Грубата небрежност е неговото субективно отношение към
предприетите от него действия, допринасящи за настъпване на вредоносния резултат, т.е.
работникът да е знаел, че с тези действия би допринесъл за вредоносния резултат, но да се е
надявал да ги предотврати. Само при наличие на такова субективно отношение на работника,
5
установяващо се от обективните му прояви – неполагане на грижа, която и най-небрежния би
положил в такава обстановка, би довело до прилагане на разпоредбата на чл.201, ал.2 КТ, при
установено нарушение на някои от правилата за безопасност на труда. Доколкото по делото от
доказателствата не се установява конкретно поведение на ищеца, което да обоснове извод, че той
не е положил елементарна грижа, то правилно ВРС е приел, че същият не е имал поведение, което
може да се квалифицира като груба небрежност. Предвид изложеното, съдът намира, че
работодателят не е доказал груба небрежност от страна на работника по време на трудовата
злополука. От данните по делото не се установява липса на елементарно старание и внимание, и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност при полагане на труд от
страна на работника, поради което и настоящият съдебен състав намира, че не се установи
наличието на съпричиняване.
Относно претенциите за имуществени вреди:
Съобразно нормата на чл.200, ал.3 КТ, работодателят дължи обезщетение за разликата
между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропусната полза, и
обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. При определянето на обезщетението
за пропусната полза, вследствие на настъпила трудова злополука, базата върху която то се
определя е основната заплата и допълнителните трудови възнаграждения, които образуват
брутното трудово възнаграждение, като съобразно нормата на чл.245 КТ именно то се дължи от
работодателя на работника/служителя.
Съгласно чл.200, ал.4 КТ дължимото обезщетение се намалява с размера на получените
суми по сключените договори за застраховане на работниците, а съгласно разрешението дадено в
разпоредбата на ал.3 чл.200 КТ, дължимото обезщетение за вреди се определя от сбора от
претърпените вреди/ загуби и и пропуснати ползи/.
Съобразно разясненията дадени в т.5 и т.6 от Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума
на ВС в размера на трудовото възнаграждение, което се взема за база при определяне на размера
на имуществените вреди, се включват всички добавки, които имат постоянен характер, като когато
увреденият работник или служител освен трудовото си възнаграждение е имал и други доходи,
които имат постоянен характер, за тях той може да търси обезщетение на общо основание.
Съобразно чл.15 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер са тези, които се заплащат за
образователна и научна степен и за придобит трудов стаж и професионален опит, както и тези
допълнителни възнаграждения, които се изплащат постоянно, заедно с полагащото се за
съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време.
В чл.215 КТ е регламентирано обезщетението, което работникът или служителят има право да
получи при командироване, освен брутното си трудово възнаграждение. Командировъчните суми,
които включват пътни, дневни и квартирни пари, не представляват допълнително трудово
възнаграждение с постоянен характер, а обезщетение за допълнителни разноски, свързани с
изпълнението на работата в друго населено място, за посрещане на ежедневни нужди от храна и
нощувка. Командировъчните суми трябва действително да са изразходвани при изпълнение на
служебните задължения извън населеното място, поради което не съставляват пропусната полза,
от която работникът да е лишен – в този смисъл Решение № 194/18.06.2015 г. по гр.д.№ 6546/20014
г. на ВКС, IV г.о. Предвид това претенцията за пропуснати ползи, представляващи
командировъчни за периода след 15.12.2019 г. до 13.08.2020 г. е неоснователна, доколкото
претендираните суми не са плащане с постоянен характер. Предвид това първоинстанционния
съд правилно е отхвърлил иска за пропуснати ползи, представляващи суми за неполучени
командировъчни.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба на „АИТ Интернешъл
Транспорт“ЕООД за неправилност на решението относно размера на присъденото обезщетение за
имуществени вреди. Съдът е определил размера на обезщетението в съответствие с разпоредбата
на чл.200, ал.3 и ал.4 КТ и въз основа на представените по делото доказателства.
Предвид съвпадането на изводите на въззивният съд с тези на първоинстанциоония съд,
изложени в обжалваното решение, то последното следва де се потвърди.
При този изход на спора, разноските следва да останат за страните, така , както са
направени.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №262854/23.11.2021г., постановено по гр.д.№ 12981/2020г., по
описа на ВРС.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд при реда и условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7