РЕШЕНИЕ
№ 1001
гр. Бургас, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми ноември през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диляна Н. Йорданова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Диляна Н. Йорданова Гражданско дело №
20242100101180 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба от И. Г. И. ЕГН
********** *****, чрез адв. Камен Новиков гр. София, ул. ’’Шести
септември” № 13А, ап. 3, Адвокатска кантора „Гунев, Н., Стоименов” срещу
М. П. П. ЕГН ********** ******, с която е предявен иск за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сума в размер на 26 450 лева главница, с
която неоснователно се е обогатила, престирана при начална липса на
основание, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата
молба 05.08.2022г. до окончателното плащане. Ищецът твърди, че с
ответницата имали интимна връзка в продължение над десет години.
Поддържа, че в периода 05.08.2019 г. - 12.10.2021 г. превел по банков път на М.
П. сума в общ размер на 26 450 лева. Преводите били осъществени
посредством 19 на брой парични преводи от неговата лична сметка в
„Юробанк България“ АД с IBAN: *********************** към личната
банкова сметка на ответницата в „Юробанк България“ АД с IBAN:
*******************. Паричните преводи били извършени както следва: на
05.08.2019 г. - 1000 лева, на 29.08.2019 г. - 5000 лева, на 21.11.2019 г.- 1000
лева, на 27.12.2019 г. - 2000 лева, на 16.01.2020 г. - 500 лева, на 14.02.2020 г.
-1200 лева, на 16.03.2020 г. - 2000 лева, на 05.05.2020 г. - 750 лева , на
11.06.2020 г. - 800 лева, на 13.07.2020 г. - 200 лева, на 11.08.2020 г. - 400 лева,
на 17.09.2020 г. - 800 лева, на 19.10.2020 г.- 800 лева, на 13.11.2020 г. - 2000
лева, на 15.01.2021 г. - 800 лева, на 16.03.2021 г. - 2000 лева, на 14.05.2021
г.-1200 лева, на 27.09.2021 г. -2000 лева и на 12.10.2021 г. - 2000 лева. Излага,
че многократно правил опити да се свърже с М. П. по повод получените от нея
без основание суми, с която тя се обогатила за негова сметка, но същата
блокирала телефонния му номер и отказвала лична комуникация с него.
1
Посочва, че на 05.08.2024 г. изпратил до ответницата нотариална покана чрез
нотариус Гергана Чинева, per. № 772, район на действие PC – Бургас, която
към депозиране на исковата молба не е връчена. Ангажира доказателства.
Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответницата
чрез адв. И. Синигерова от БАК. Прави възражение за нередовност на
исковата молба, като на ищеца следвало да бъде указано да посочи на какво
основание е наредил на доверителката й претендираните 19 броя парични
преводи. Посочва, че като основание на всички претендирани преводи е
вписано в платежното нареждане „превод“, но видно от представената към
исковата молба справка-извлечение, ищецът изпращал пари на ответницата и
за подаръци. Счита, че в чл.55 ал.1 от ЗЗД са визирани три различни хипотези
на неоснователно обогатяване - даване на нещо без изначално основание за
това, на неосъществено или на отпаднало основание. В случай, че ищецът
твърди, че парите са преведени без основание, то същият следвало да да
конкретизира кое от трите основания поддържа. По същество предявеният иск
се оспорва като неоснователен. Не се оспорва, че страните са имали
дългогодишна извънбрачна връзка, приключила през месец август 2021
година. Твърди се, че за времето от 2016 г. до 2021 г. ищецът наел жилище,
находящо се в гр.Бургас ул “Христо Фотев“ 22 ет.2, където по негово
настояване ответницата се преместила да живее. Поради особеността на
връзката им договорът за наем бил на името на М. П.. Заявява, че след
прекратяване на наемното отношение не пази нито договора за наем, нито
разписките за платени наеми. Твърди, че всички изпратени от И. суми са били
за заплащане на месечния наем на жилището, както и за покриване на
консумативните разходи свързани с неговото ползване и поддържане на
домакинството. Посочва, че сумите не са еднакви и регулярни — ищецът
понякога изпращал пари всеки месец, друг път - на няколко месеца. Според
ответницата практически тя е заплащала наема, консумативните сметки и
другите разноски от своите доходи, а И. ги е възстановявал когато и доколкото
прецени. Твърди, че първоначалният наем възлизал на 750лв месечно, поради
което обичайните превеждани суми били 1000лв. или 2000лв. и включвали
наемната цена от 750лв. и 250лв. текущи разходи. След настъпване на
пандемията от Ковид-19 по настояване на ищеца и след съгласие от страна на
наемодателката, наемната цена била намалена на 500.00 лв. Поради това
изпращаните месечни суми през периода от 05.05.2020 г. до 15.01.2021 г. били
по-ниски спрямо предходните. След прекратяване на връзката им, на
27.09.2021г. и на 12.10.2021г. ищецът изпратил последните два превода на
ответницата за изравняване на имуществените им отношения относно наетото
жилище. Не се оспорва, че при поводи ищецът е правил дарове на
ответницата, които тя приемала с вълнение и благодарност, като последният
искал тя да продължава да бъде специална, за което понякога изпращал
парични средства, с които тя провеждала козметични процедури, купувала си
дрехи, чанти и обувки. Твърди се, че И. настоявал двамата да възстановят
отношенията си, което ответницата категорично отказала, при което на
14.01.2022 г. той извършил спрямо нея престъпно посегателство -
2
престъплението „грабеж“, като и причинил няколко телесни повреди. За това
му деяние спрямо него било образувано наказателно производство за
извършено престъпление по чл. 199, ал.1, т.3, пр.2 вр. чл.198 ал.1,пр.1
вр.чл.129 ал.2 от НК и одобрено споразумение от наказателния съд по НОХД
1007/2023г. на БОС. През лятото на 2024г. ответницата инициирала гр.д. №793
по описа на БОС за 2024г. спрямо ищеца, по което предявила иск за
неимуществени вреди в размер на 40 000лв. Твърди се, че е налице
извънсъдебно признание на И. по това дело, че между страните са
съществували отношения във връзка със съвместното им жилище. Ангажира
доказателства. Претендира разноски.
Предявени са искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Окръжният съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представено извлечение от банкова сметка с титуляр И. Г.
И. в „Юробанк България“ АД с IBAN: ***********************, видно от
което са извършени следните преводи по банкова сметка на ответницата М. П.
П. в „Юробанк България“ АД с IBAN: *******************: на 05.08.2019 г. -
1000 лева, на 29.08.2019 г. - 5000 лева, на 21.11.2019 г.- 1000 лева, на
27.12.2019 г. - 2000 лева, на 16.01.2020 г. - 500 лева, на 14.02.2020 г. -1200
лева, на 16.03.2020 г. - 2000 лева, на 05.05.2020 г. - 750 лева , на 11.06.2020 г. -
800 лева, на 13.07.2020 г. - 200 лева, на 11.08.2020 г. - 400 лева, на 17.09.2020
г. - 800 лева, на 19.10.2020 г.- 800 лева, на 13.11.2020 г. - 2000 лева, на
15.01.2021 г. - 800 лева, на 16.03.2021 г. - 2000 лева, на 14.05.2021 г.-1200 лева,
на 27.09.2021 г. -2000 лева и на 12.10.2021 г. - 2000 лева.
С доклада на делото БОС е приел за безспорно в отношенията на
страните, че са имали дълготрайна интимна връзка в продължение над 10
години, включително са се намирали в такава в периода, в който са извършени
преводите 05.08.2019г.-12.10.2021г.
С протоколно определение от 28.07.2023г. по НОХД№20232100201007
по описа на БРС за 2023г. е одобрено споразумение, с което И. И. е признат за
виновен, за това, че на 14.01.2022г. в гр. Бургас, к-с Лазур е отнел от
владението на М. П. движими вещи ключ с вграден имобилайзер за лек
автомобил Мазда модел2, два броя секретни ключове и ключодържател, с
намерение противозаконно да ги присвои, като за това използвал сила,
изразяваща се в нанасяне на удари с юмруци и усукване на ръката, с което
причинил средна телесна повреда на М. П., изразяваща се във фрактура на
дистална фаланга на трети пръст и руптура на дълбоко сухожилие на четвърти
пръст на лява ръка, довели до трайно затруднение движението на ляв горен
крайник за срок около 1,5-2 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес
–престъпление по чл. 199, ал.1, т.3, пр.2 вр.чл. 198, ал.1, пр.1 вр. чл. 129, ал.2
от НК.
От събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на свид.
Д., свид. К. и свид. К. безспорно се установява, че през 2016г. ищецът съобщил
на ответницата, че възнамерява да се разведе със съпругата си. По негово
3
настояване тя се изнесла от жилището на родителите си и наела жилище в гр.
Бургас, като уговорката им била той да заплаща наема и консумативите.
Двамата поддържали тайна връзка заради ищеца, който бил женен и живеел в
гр. София, като същевременно имали и служебни отношения. Ответницата
през този период работила в магазин „Томеко комерс“ в гр. Бургас, който е
клон на дружество, упражняващо стопанска дейност в гр. София , в което
ищецът имал ръководна позиция. Редовно при възможност И. пътувал до гр.
Бургас и отсядал в наетото по негово лично искане жилище от М. П., понякога
за повече от седмица. В наетия апартамент се съхранявали и негови лични
вещи.
Свидетелката К. е присъствала на многобройни телефонни разговори
между страните, по време на които ответницата казвала на ищеца, че следва да
й преведе пари за наема и консумативите. Имало случаи, в които П.
обяснявала на И., че е заплатила наема от аванс от нейната заплата и той
впоследствие трябвало да й възстанови парите.
От показанията на доведените от ответницата свидетели несъмнено се
доказва, че страните не са имали заемни правоотношения по повод
извършваните преводи от ищеца по сметка на ответницата. Превежданите
средства са били за заплащане наема и консумативите на наетото жилище,
както и за закупуването на подаръци на ответницата преди раздялата на
страните.
Видно от приложената искова молба по гр.д.№793 по описа на БОС за
2024г. М. П. е предявила иск против И. И. за причинените й неимуществени
вреди от нанесените й телесни повреди при грабежа в размер на 40 000лв.
Приложен е отговор на исковата молба от И. И. по гр.д.№793/2024г. на
БОС, в който е посочил, че през 2016г. е наел апартамент в гр. Бургас, в който
П. заживяла за постоянно, като И. отсядал когато е в гр. Бургас. В качеството
си на ответник по това дело е заявил, че е заплащал наема и всички
консумативи за жилището, като през лятото на 2021г. П. освободила
жилището и се завърнала да живее при родителите си.
Предвид това и като цени признанието на неизгодните за страната факти
на основание чл.175 от ГПК, което се подкрепя от събраните по делото гласни
доказателства, съдът намира за категорично и безспорно установено, че
извършените плащания от ищеца към ответницата в размер на 26 450 лева в
периода 05.08.2019г.-12.10.2021г. са в изпълнение на поетото от него
задължение да заплаща наема и консумативите за наетия от ответницата по
поръчка на ищеца апартамент в гр. Бургас, както и за подаръци.
С оглед на това съдът приема, че във връзка с наетия от ответницата
имот между страните е възникнало договорно мандатно правоотношение по
чл.280 ЗЗД. За доказване на мандатното правоотношение са допустими всички
доказателствени средства, както и свидетелски показания, когато няма данни
за уговорено възнаграждение на довереника в размер над 5000 лева.
От анализа на всички обсъдени по-горе доказателства в тяхната
съвкупност съдът приема, че между страните не е постигнато съгласие
ответницата да върне сумите, престирани от ищеца.
4
Съгласно Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. на
Пленума на ВС, което не е загубило своето значение, в разпоредбата на чл.55
от ЗЗД са уредени три отделни фактически състави на неоснователно
обогатяване - при начална липса на основание, при неосъществено основание
и при отпаднало основание. Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1
ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на
основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.
Една от хипотезите е предаването да е станало и без наличието на някакво
правоотношение. Не е налице начална липса на основание когато престацията
е извършена във връзка с изпълнение на уговорките между страните ищецът
да заплаща наема и консумативите за наетото по негова поръчка жилище,
както и когато плащането е извършвано с дарствено намерение.
По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл. 55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на спора искането на ищеца за присъждане на
направените по делото разноски е неоснователно и следва да се остави без
уважение.
В полза на ответницата на основание чл. 78, ал.3 от ГПК следва да бъдат
присъдени направените по делото съдебно-деловодни разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 2800лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от И. Г. И., ЕГН ********** от гр. София,
ул. „Михаил Буботинов“ № 36, вх. В, ет. 6, чрез адв. К. Новиков гр. София, ул.
’’Шести септември” № 13А, ап. 3, Адвокатска кантора „Гунев, Н., Стоименов”
срещу М. П. П., ЕГН ********** от ***********, за осъждане на ответницата
да заплати на ищеца сума в размер на 26 450 лева главница, с която
неоснователно се е обогатила, престирана при начална липса на основание.
ОСЪЖДА И. Г. И., ЕГН ********** от *************, да заплати на
М. П. П., ЕГН ********** от *****************, сумата в размер на
2800лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Бургаския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
5