РЕШЕНИЕ

 

              №

 

                  гр. Троян, 20.05.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Троянски районен съд, пети състав, в открито съдебно заседание на девети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: ДАНИЕЛА РАДЕВА

съдебен секретар Кремена Раева,

разгледа докладваното от съдията -  Радева

АН Дело № 119 по описа  на ТРС за 2019 год., за да се произнесе - съобрази:

 

          Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление № 19-0359-000096 от 05.02.2019г., издадено от М.И.Б.– Началник Сектор при РУ гр. Троян към ОДМВР гр. Ловеч, на В.М.Ч. *** е наложено административно наказание глоба в размер 50 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 137А, ал. 1 от същия закон. Същото е обжалвано в законоустановения срок от В.М.Ч., като с жалбата се моли да бъде отменено наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно. Жалбоподателят В.М.Ч., редовно призован, не се явява лично в проведените по делото две открити съдебни заседания. Явява се неговата съпруга Д.И.Ч., която поддържа жалбата и по същество излага подробни аргументи за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Не са ангажирани доказателства.   

          За ответника по жалбата РУ гр. Троян към ОДМВР гр. Ловеч, редовно призовано, не се явява представител в съдебно заседание. В придружително писмо към  жалбата Началникът на РУ гр. Троян към ОДМВР гр. Ловеч е изразил становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на наказателното постановление. Ангажирани са доказателства.

          От показанията на разпитаните по делото свидетели Л.Е.З. и П.С.С., от приложените към делото писмени доказателства: Заверено копие на Наказателно постановление № 19-0359-000096 от 05.02.2019г.; Заверено копие на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 866218 от 30.01.2019г.; Справка за нарушител/водач на В.М.Ч.; Заверено копие на Писмени обяснения от В.М.Ч. до РУ гр. Троянвх. № 359000-1018 от 31.01.2019г., Заверено копие на Докладна записка рег. № 359000-1018 от 31.01.2019г. от ПИ Иво Желязков; Заверено копие на Заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи и Заверено копие на Удостоверение рег. № 295р-9650/14.08.2018г. на Директора на ОДМВР гр. Ловеч, преценени поотделно и в тяхната взаимна обусловеност съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

          На 30.01.2019г., около 11:45 часа, свидетелите Л.Е.З. и П.С.С., и двамата служители на РУ гр. Троян към ОДМВР гр. Ловеч, били на работа като се били установили в гр. Троян, ул. „Симеон Велики“, пред дом № 193, като извършвали контрол на движението. Около  11:45 часа служителите на полицията възприели лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № ОВ 8734 ВН, движещ се от с. Балабанско към центъра на гр. Троян, като им направило впечатление, че водачът на автомобила е без поставен обезопасителен колан. Подаден бил сигнал за спиране на автомобила и след като същият спрял, била извършена проверка, при която било установено, че водач на автомобила е В.М.Ч.. Установено било, че лекият автомобил „Пежо 307“ с рег. № ОВ 8734 ВН е собственост на Минко Петров Ч. *** и водачът е без поставен обезопасителен колан, с който лекия автомобил бил оборудван.

         На мястото на проверката, на дата 30.01.2019г., е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 866218 от свидетеля Л.Е.З. – младши автоконтрольор при РУ гр. Троян към ОДМВР гр. Ловеч, в присъствието на свидетеля П.С.С., срещу В.М.Ч. за това, че на същата дата 30.01.2019г., в 11:45 часа, в гр. Троян, ул. „Симеон Велики” № 193, с посока на движение от с. Балабанско към центъра на гр. Троян, управлява лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № ОВ 8734 ВН, собственост на Минко Петров Ч. ***, като по време на движение не използва обезопасителен колан, с който МПС-то е оборудвано. Актосъставителят е отразил, че с горното В.М.Ч. е нарушил разпоредбата на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП. АУАН е съставен в присъствие на жалбоподателя В.М.Ч., който го е подписал без да отрази обяснения или възражения по съдържанието на акта. На същата дата 30.01.2019г. Ч. е получил екземпляр от акта. В предвиденият от закона тридневен срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, жалбоподателят В.М.Ч. е подал Писмени обяснения до РУ гр. Троян вх. № 359000-1018 от 31.01.2019г., в които е отразил, че не е извършил нарушението умишлено, а е бил разсеян и е пропуснал да постави колана, както и че моли да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН, тъй като това е първо извършено от него нарушение.  

          Въз основа на АУАН е издадено Наказателно постановление № 19-0359-000145 от 21.02.2019г. от М.И.Б.– Началник Сектор при РУ гр. Троян към ОДМВР гр. Ловеч, с което на В.М.Ч. е наложено административно наказание глоба в размер 50 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 137А, ал. 1 от същия закон.

          В законоустановеният седмодневен срок жалбоподателят В.М.Ч. е подал жалба, с която моли съда да постанови решение, с което да  отмени като незаконосъобразно наказателното постановление.

          Жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Налице е активна и пасивна легитимация на страните в процеса. Предвид това жалбата е допустима и следва да бъде разгледано по същество.

          Съдът като анализира събраните по делото писмени и гласни  доказателства счита, че подадената жалба от В.М.Ч. е основателна. Съдът извърши проверка на обжалваното Наказателно постановление и установи, че същото съдържа изискуемите от закона в чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити, а именно посочени са имената и длъжността на  лицето, което го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на който е издадено НП, посочени са имената и длъжността на актосъставителя, както и местослуженето на същия, данните на нарушителя, визирани в т. 4 на чл. 57 от ЗАНН, описано е извършеното нарушение, мястото на което е извършено, законовата разпоредба, която е нарушена, вида и размера на наложеното наказание, дали НП подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд. НП е подписано от длъжностното лице, което го е издало. Спазен е и визираният в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН срок за издаването на наказателно постановление. Съдът счита, че същото е издадено от компетентен орган, а именно М.И.Б.– Началник Сектор „Охранителна полиция“ към РУ гр. Троян към ОДМВР гр. Ловеч, съобразно изискванията на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47 от ЗАНН, с оглед приложените като доказателства по делото Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи – т. 2.9 и Удостоверение № 295р-9650/14.08.2018г. на  Директора на ОДМВР гр. Ловеч.

          Съдът счита, че и АУАН също е издаден от компетентно лице – свидетелят Л.Е.З. – младши автоконтрольор при РУ гр. Троян към ОДМВР гр. Ловеч, който съгласно т. 1.3 от посочената по-горе заповед е оправомощен да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП.  АУАН е съставен в срока по чл. 34, ал. 1, б. „в” от ЗАНН, на мястото, на което е установено нарушението. 

          На следващо място, за да бъде законосъобразно издаденото Наказателно постановление следва да има съответствие между отразеното в него и в АУАН, въз основа на който се издава. В настоящият случай съдът счита, че това съответствие е налице. Спазена е и процедурата по съставяне на акта. Същият е съставен при условията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, в присъствие на нарушителя и свидетеля, присъствал при извършване и установяване на нарушението. В конкретният случай свидетелят по акта - П.С.С. е свидетел – очевидец на нарушението, което се установи както от отразеното в акта, така и от показанията на двамата разпитани пред съда свидетели.

          Както в АУАН, така и в НП е налице посочване на датата, мястото и времето на извършване на нарушението, описано е самото нарушение и е посочена законовата разпоредба, която е нарушена. По този начин са изпълнени изискванията, съответно на чл. 42, ал. 1 от ЗАНН при съставяне на акта и на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН при издаване на наказателното постановление.

          В жалбата е отразено, че са налице нарушения на материалният и процесуалният закон от категорията на съществените. В съдебно заседание, съпругата на жалбоподателя Д.Ч. също излага, че обжалваното наказателно постановление не отговаря на изискванията на ЗАНН и не съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН. Конкретни нарушения обаче не се посочват. Съдът счита, че както АУАН, така и НП, съдържат изискуемите задължителни реквизити, съответно посочени в чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като по-горе бяха изложени мотиви за това. Спазена е и процедурата по съставяне на АУАН и по издаване на НП, за което съдът също изложи мотиви по-горе в решението.

          Възразява се също, че направеното възражение от жалбоподателя срещу АУАН не е съобразено от наказващия орган при издаване на наказателното постановление. Съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. В конкретният случай съдът приема, че наказващият орган е изпълнил така вменените му права и задължения, като преди да издаде наказателното постановление е преценил събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства, извършил е преценка за законосъобразност и обоснованост на АУАН, приел е, че нарушението по акта е доказано и съставомерно. Проверка по депозираното писмено обяснение от В.М.Ч. е била извършена, като в приложената на л. 8 от делото Докладна записка рег. № 359000-1018 от 31.01.2019г. от ПИ Иво Желязков са отразени мотиви за липсата на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Наказващият орган не е длъжен да излага изрични мотиви в наказателното постановление по повод подадено възражение срещу акта. Законът го задължава да прецени възражението, което съдът счита, че в конкретния случай е сторено, като е прието, че същото е неоснователно.

          Съдът счита, че със събраните по делото писмени и гласни доказателства се доказа, че жалбоподателят В.М.Ч. е извършил нарушението по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, за което е санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Ч. е санкциониран за това, че като водач на МПС, когато е в движение не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано – нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП. На първо място съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В конкретният случай съдът счита, че АУАН е редовно съставен и има доказателствена сила за отразените в него обстоятелства. По безспорен и категоричен начин се установи, че В.М.Ч. е управлявал на посочените в АУАН и НП дата, място и време, лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № ОВ 8734 ВН. Предвид това съдът приема, че жалбоподателят е имал качеството на водач по смисъла на §6, т. 25 от ДР на ЗДвП и е годен субект на нарушението по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП. В показанията си и двамата разпитани свидетели Л.Е.З. и П.С.С. заявиха пред съда, че още при приближаване към тях на автомобила са видяли, че водачът е без поставен обезопасителен колан, което е било и повода за спиране за проверка. Заявиха също, че след спиране на автомобила също са установили, че водачът е бил без поставен обезопасителен колан. По делото не са представени никакви доказателства, с които да се оборва заявеното от свидетелите З. и С., както и отразеното в АУАН, а именно, че жалбоподателят е управлявал МПС без поставен обезопасителен колан. Нещо повече това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя, като същият признава, че е управлявал автомобила без поставен обезопасителен колан. Предвид изложеното съдът счита, че В.М.Ч. е осъществил състава на  нарушението по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба водачите и пътниците в моторните превозни средства от посочените категории, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. В конкретният случай не са налице доказателства за наличието на някои от посочените изключения по ал. 2 на чл. 137А от ЗДвП, което да позволява на жалбоподателя да не използва обезопасителен колан.

          Съдът счита, че извършеното нарушение представлява маловажен случай и е следвало наказващият орган вместо да издава наказателно постановление да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като предупреди нарушителя, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на деяние от този вид. Съдът счита, че конкретното нарушение, извършено от жалбоподателя, е с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушения от този вид поради наличните по делото данни за нарушителя и липсата на други извършени от него нарушения. Преценката за маловажност на извършеното деяние се прави въз основа на конкретните фактически данни, отнасящи се до начина на извършване на нарушението, наличието на вредни последици от деянието, данните за нарушителя, наличието, респ. липсата на други извършени от него нарушения и др. В конкретният случай съставът на нарушението не е резултатен, а формален, не включва в себе си други общественоопасни последици, освен самото неизпълнение на задължението по закон водачът на МПС да управлява същото с поставен обезопасителен колан. От приетата като доказателство по делото Справка за нарушител/водач се установява, че В.М.Ч. е правоспособен водач от 2002 година и до настоящият момент има извършено само едно нарушение на правилата за движение по пътищата през 2004 година. От горното се налага извода, че Ч. е водач, който съобразява своето поведение с разписаните в ЗДвП правила за движение по пътищата и не е санкциониран за извършени от него нарушения. Освен това разпитаните пред съда двама свидетели Л.Е.З. и П.С.С. заявиха, че при извършената проверка, жалбоподателят е заявил, че е тръгнал на близко разстояние и просто е пропуснал да постави обезопасителния колан от невнимание. Съдът не споделя изложените аргументи от ПИ Иво Желязков в докладната записка, че нарушението по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП не може да бъде прието като маловажно предвид факта, че за него законодателят е предвид освен парична санкция и отнемане на контролни точки. Предвиденото от закона наказание за конкретно нарушение не е сред факторите, които обосновават или не маловажност на деянието. По-горе в мотивите на настоящото решение съдът изложи аргументи кои фактически данни се съобразяват при преценката за маловажност на едно деяние. Всичко изложено по-горе налага извода, че извършеното от В.М.Ч. деяние, макар и формално да осъществява състава на нарушението по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, представлява маловажен случай и следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Проверката на съда за маловажност на деянието е проверка по законосъобразност и във всички случаи когато съдът прецени, че е налице маловажен случай, а наказващият орган е наложил административно наказание, наказателното постановление се отменя като незаконосъобразно.

               Предвид изложеното съдът счита, че Наказателно постановление № 19-0359-000096 от 05.02.2019г., издадено от М.И.Б.– Началник Сектор при РУ гр. Троян към ОДМВР гр. Ловеч, следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

          Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът

 

Р Е Ш И :

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0359-000096 от 05.02.2019г., издадено от М.И.Б.– Началник Сектор при РУ гр. Троян към ОДМВР гр. Ловеч, с което на В.М.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание глоба в размер 50.00 - петдесет лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 137А, ал. 1 от същия закон, като незаконосъобразно.

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Ловеч по реда на глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено с мотивите.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                          Районен съдия: