РЕШЕНИЕ
№ 119
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря С.А.М.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20221110205721 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. А., подадена чрез адв. А.а срещу НП №
СО-ЗУО-В-21-02-034/04.04.2022г., с което на жалбоподателя В. Н. А. е
наложено административно наказание „глоба” в размер на по 300 /триста/ лв.
за нарушение на чл. 133 ал.1 т.1 Закон за управление на отпадъците.
С подадената жалба се твърди процесното наказателно постановление да
е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до осуетяване правото на защита на субекта на отговорността.
В съдебното заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. П.. Тя
оспорва жалбата и иска от съда да потвърди издаденото НП. Претендира
разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 10.1.2021г. около 12:48ч. в гр. София, кв. „Красно село“, ул.
1
„Осоговски проход“ бл.12 свидетелката К. П. съставил на В. Н. А. АУАН, за
това че на същата дата и място лицето А. изхвърля отпадъци на неразрешени
за това места. Квалифицирала нарушението като такова по чл.133 ал.1т.1
ЗУО.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно
постановление, с което на В. А. е наложена глоба в размер на 300 лв.
Видно от наличната по делото заповед АУАН е издаден от компетентно
лице, в рамките на неговите правомощия.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото на основание чл. 283 НПК писмени доказателства –
длъжностна характеристика, АУАН както и въз основа гласните
доказателства, съдържащи се в показанията на св.П.. Събраните в
производството доказателства са единни и непротиворечиви, като в пълнота
извеждат описаната от съда фактология по делото. Същите притежават
нужните качестевни характеристики, за да бъдат ценени.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Съдът, след като извърши цялостна служебна проверка на
процесуалноправната законосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, намира, че са допуснати съществени нарушения на
процедурата, обуславящи отмяната на атакуваното Наказателно
Постановление на формално основание, изразяващи се в следното:
Законодателят изрично е предвидил минимум от реквизите на двата
администартивни акта, издавани в хода на образуваното административно
наказателно производство. Въвел е изискване за тъждество между описаните
факти и правна квалификация на нарушението в АУАН и в Наказателното
постановление. Тези изисквания не следва да се абсолютизират и да бъдат
отчетени като строго формална структура на актовете. Това е така, защото е
ясно посочено в закона, че и при пропуск в АУАН наказателно
2
постановление следва да бъде издадено, ако по несъмнен начин е установено
извършването на нарушението и нарушителя.
Извън допустимото от закона изключение допуснатите нарушения в
административно наказателното производство, касаещи съдържанието на акта
за установяване на административното нарушение и наказателното
постановление не могат да бъдат санирани. Това е така, защото изискавенто
за пълно, точно и ясно описание на всички факти и обстоятелства,
очертаващи осъщестевното нарушение и адекватното отразяване на правната
норма субсумираща състава на нарушението, съставляват гаранция за
законосъобразно протичане на производството при обезпечена възможност на
субекта на отговорността да реализира гарантираното от закона право на
защита. При неясно описание на фактите, очертаващи рамките на
поведението на субекта, същият е лишен от възможност да установи кога и
какво е извършил, как извършеното от него води до осъществяване на
административно нарушение и коя прана нрома сочи дължимото му
поведение, което не е било обективирано в конкретната хипотеза, така щото
да е довело до осъществяване на нарушението.
В производството административно наказващия орган е издал АУАН,
но в него не е посочовно точно и ясно какво е според него извършеното
нарушение от страна на субекта на отговорността, а именно не е отразено
точно и ясно какво е възприел контролния орган да е поведението - деянието
на жалбоподателя. Дословното приписване на съдържанието на конкретната
правна норма в диспозитива на двата акта не съставлява изпълнение на
задължението на контролния орган да очертае параметрите на твърдяното
нарушение. Това е така, тъй като текстът на нормата въвежда съставомерното
деяние, възприето като административно нарушение, а за административния
орган стои задължението да опише онези обстоятелства, които сочат
осъщественото нарушение.
В процесната хипотеза контролния орган не е описал значимите за
предмета на производството обстоятелства – какви по вид отпадъци, брой,
местоположение на изхвърляне е възприел, мястото на изхвърляне на
отпадъците. Във възраженията по акта са посочени конкретни факти, които не
могат да бъдат проверени, доколкото в съставения АУАН изначално липсва
описание на обстоятелствата, очертаващи твърдяното нарушение.
3
Всички тези фактори са съществени за съдържанието на АУАН.
Липсата им води до неяснота, която по-най драстичен начин посяга върху
правото на защита на сочения нарушител, тъй като за същия е преклудирана
възможността да ангажира доказателства, доколкото не е ясно срещу какви
факти се брани.
Попълването на тези факти за пръв път в издаденото наказателно
постановление не може да санира порока на АУАН.
По всички гореизложени съображения съдът прие, че атакуваното
наказателно постановление е незаконосъобразно издадено и като такова
следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № СО-ЗУО-В-21-02-
034/04.04.2022г., с което на жалбоподателя В. Н. А. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на по 300 /триста/ лв. за
нарушение на чл. 133 ал.1 т.1 Закон за управление на отпадъците.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаването от страните на съобщението за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4