Определение по дело №783/2019 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 80
Дата: 4 февруари 2020 г. (в сила от 28 февруари 2020 г.)
Съдия: Ванухи Бедрос Аракелян
Дело: 20193001000783
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 18 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

 

гр. Варна, …………...2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, в закрито заседание в състав:

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

Като разгледа докладваното от съдия Аракелян в. ч. т. д. № 783/2019 година по описа на Апелативен съд – Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по две жалби, едната от „Бултрейд-2002“ ООД /в несъстоятелност/, чрез адв. А.Н. и другата от М.С.Т. против определение № 297 от 26.09.2019 г., постановено по ч. т. д. № 68/2019 г. по описа на Търговищкия окръжен съд, с което е отменено взетото на 30.07.2019 г. по т. 2 от дневния ред решение на първото събрание на кредиторите на „Бултрейд-2002“ ООД /в несъстоятелност/, по т. д. № 15/2019 г. по описа на Търговищкия окръжен съд, с което г-жа Ганка Кольовска е избрана за постоянен синдик на „Бултрейд-2002“ ООД с месечно възнаграждение в размер на 1000 лева, като незаконосъобразно, на основание чл. 679, ал. 4 от ТЗ.

В жалбата, депозирана от „Бултрейд-2002“ ООД, чрез адв. А.Н. се излагат доводи за неправилност на определението. Счита, че неправилно съдът е изчислил кворума за вземане на решение за избор на постоянен синдик. Моли за отмяна на определението.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от „Банка Пиреос България“ АД, чрез адв. К.К., в който се релевират аргументи за недопустимост на жалбата. В продължение излага, че постановеният акт е необжалваем по аргумент от чл. 613 а, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 274, ал. 1 от ГПК. Моли частната въззивна жалба да бъде оставена без разглеждане.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор и от „Банка ДСК“ ЕАД, чрез адв. Д.Ц., в който се инвокират доводи за недопустимост на жалбата поради необжалваемостта на акта. Позовавайки се на съдебна практика излага доводи, че обжалваният акт не е преграждащ и по отношение на същия липса законова уредба, уреждаща обжалваемостта му. В условия на евентуалност се навеждат твърдения за неоснователност на жалбата поради липсата на квалифицирано мнозинство за вземане на решения на първото събрание на кредиторите /чл. 670, ал. 2 от ТЗ/. Моли жалбата да бъде оставена без разглеждане, евентуално – без уважение.

В жалбата, депозирана от М.С.Т. се навеждат твърдения за недопустимост на определението, поради постановяването му от незаконен състав. Релевира доводи за пристрастност на съдията-докладчик по делото. Поддържа предходно разгледането им искане за отвод на съдията-докладчик. Моли за обезсилване на определението.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от „Банка Пиреос България“ АД, чрез адв. К.К., в който се излагат доводи за недопустимост, евентуално за неоснователност на жалбата. Моли жалбата да бъде оставена без разглеждане, евентуално – без уважение.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор и от „Банка ДСК“ ЕАД, чрез адв. Д.Ц., в който се инвокират доводи за недопустимост на жалбата поради необжалваемостта на акта. В условия на евентуалност се навеждат твърдения за неоснователност на жалбата. Сочи, че отказът на съда по направено искане за отвод не води до незаконност на съдебния състав или до недопустимост на постановения акт. В продължение, излага, че липсва уредба за предвиждане обжалваемостта на акт, с който съдът се произнася по искане за отвод. Моли жалбата да бъде оставена без разглеждане, евентуално – без уважение.

Варненският апелативен съд, търговско отделение, намира, че частните жалби са редовни, подадени са в срок от надлежни страни, но срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същите са недопустими, по следните съображения:

Редът и условията за обжалване на решенията и определенията, постановени от окръжните съдилища в производство по несъстоятелност, са уредени в специалната разпоредба на чл. 613а от ТЗ, като в ал. 1 са изчерпателно посочени актовете, които могат да бъдат обжалвани по общия ред на ГПК. По аргумент от същата останалите неизброени актове подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд.

Определението по чл. 679, ал. 4 от ТЗ, с което състав на съда по несъстоятелността се произнася по искане на длъжника или на кредитор за отмяна на решение на събранието на кредиторите, не е сред изрично предвидените в чл. 613а, ал. 1 от ТЗ актове, за които законът установява процесуална възможност да бъдат обжалвани по общия ред на ГПК, поради което същото не подлежи на инстанционен контрол.

Същевременно това определение не се явява и преграждащо развитието на производството по несъстоятелност и не е от категорията на посочените актове в чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, които водят до преграждане на производството. Отсъства и изрично предвидена в закона обжалваемост на това определение, поради което не е налице и хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Предвид горното, постановеното определение по чл. 679, ал. 4 от ТЗ за отмяна на решение, взето на първото събрание на кредиторите на дружеството в несъстоятелност, не попада в приложното поле на обжалваемите съдебни актове. В този смисъл е и постоянната практика на касационната инстанция /така Определение № 563 от 16.09.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 1752/2019 г., II т. о., ТК, Определение № 249 от 06.06.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2019 г., I т. о., ТК, Определение № 622 от 30.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2038/2017 г., I т. о., ТК, Определение № 82 от 17.02.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 249/2017 г., II т. о., ТК, Определение № 708 от 30.12.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 2249/2016 г., II т. о., ТК, Определение № 28 от 14.01.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 4450/2013 г., II т. о., ТК, Определение № 7 от 05.01.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 913/2010 г., II т. о., ТК, Определение № 167 от 11.04.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 685/2016 г., I т. о., ТК, Определение № 142 от 08.03.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 337/2016 г., II т. о., ТК и други/.

Вън от горното и само за пълнота на изложението следва да се посочи, че доводи за наличие на основание за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК не могат да доведат до различен изход в настоящото производство, доколкото предмет на същото е единствено определението за отмяна на взетото решение по т. 2 на първото събрание на кредиторите, а не и предходно постановения съдебен акт за оставяне без уважение на молбата за отвод на съдебния състав.

С оглед гореизложеното, депозираните частни въззивни жалби са недопустими и като такива следва да бъдат оставени без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна въззивна жалба с вх. № 3319 от 27.09.2019 г., депозирана от „Бултрейд-2002“ ООД /в несъстоятелност/, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управеление: гр. Търговище, ул. „Георги Бенковски“ № 1, ет. 1, офис 5 против определение № 297 от 26.09.2019 г., постановено по ч. т. д. № 68/2019 г. по описа на Търговищкия окръжен съд.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна въззивна жалба с вх. № 3338 от 30.09.2019 г., депозирана от М.С.Т., ЕГН: **********, с адрес: *** против определение № 297 от 26.09.2019 г., постановено по ч. т. д. № 68/2019 г. по описа на Търговищкия окръжен съд.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Определението подлежи на обжалване от страните пред Върховен касационен съд по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК в едноседмичен срок от връчване на съобщението.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.       

 

 

        2.