Р Е Ш Е Н И Е
№ 192 10.07.2020 година град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на осемнадесети
юни през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Минка
Петкова
и с участието на прокурор Петко Георгиев
като разгледа докладваното от съдия Р.
Тодорова КАН дело № 144 по описа за 2020
год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София, против Решение
№ 27 от 20.01.2020г., постановено по АНД № 1005/ 2019г. по описа на Казанлъшкия
районен съд, с което е отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно
постановление № 6255 от 29.07.2019г., издадено от Началника на отдел „Контрол
по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол” в Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София.
В
жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при
неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2
от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като
необоснован направения от въззивния съд извод за несъответствие между
фактически описаното нарушение, посочената като нарушена законова разпоредба и
приложената санкционна норма, респ. за неправилна административнонаказателна
правна квалификация на деянието. Твърди, че при неправилна преценка на
събраните по делото доказателства и неправилно тълкуване на Закона за пътищата,
Закона за движението по пътищата и Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС съдът е приел, че деянието е
съставомерно по чл.177, ал.3 от ЗДвП, а не по чл.53, ал.1 от ЗП. Поддържа, че
по несъмнен начин е установено извършването на съставомерно от обективна и
субективна страна деяние, правилно квалифицирано по административно наказателния
състав на чл. 53, ал.1, т.2 във вр. с чл. 26, ал.2, т.1, б. „а” от Закона за
пътищата. С подробно изложени съображения по наведените касационни основания е
направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да
се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно
Наказателно постановление № 6255 от 29.07.2019г.
Ответникът по
касационната жалба – И.К.Б., чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата
като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие
и при правилно приложение на закона Казанлъшкият районен съд е отменил наказателното
постановление, като незаконосъобразно.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение че
касационната жалба е основателна и предлага съдебното решение да бъде отменено,
като неправилно и незаконосъобразно.
Касационният състав на съда, след
като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред Районен съд – Казанлък
се е развило по жалба на И.К.Б. ***, срещу Наказателно постановление № 6255 от
29.07.2019г., издадено от Началника на отдел „Контрол по републиканската пътна
мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” в Агенция „Пътна
инфраструктура” – гр. София, с което, въз основа на съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 6802/ 03.07.2019г., на И.Б. е
наложено административно наказание глоба в размер 1 000лв., на основание чл.53,
ал.1, т.2 от Закона за пътищата /ЗП/, за нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, б. „а”
от ЗП във вр. с чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/ 03.07.2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/ или тежки ППС. Административнонаказателното обвинение от
фактическа страна се основава на това, че на 03.07.2019г., в 17.10ч., на път
І-6, км.322+600 в посока гр. Гурково – гр. Казанлък, И.К.Б. е управлявал и
осъществявал движение на съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси марка „ДАФ”,
модел ФТ95ХФ430 с рег. № ****** и полуремарке с три оси с рег. № *******, като
при извършената проверка и направеното измерване е констатирано, че са
надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, както следва: при измерено разстояние между
осите 1.32м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е
27.470т, при максимално допустимо натоварване 24 тона, съгласно чл.7, ал.1,
т.3, б. „б” от Наредба № 11/ 03.07.2001г. Наказващият орган е приел, че към
момента на проверката водачът на ППС И.Б. е осъществявал движение на
извънгабаритно ППС по см. на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11/2001г., респ. тежко
по см. на чл.3, т.2 на Наредбата, без разрешение /разрешително или квитанция за
платени пътни такси/, издадено по реда на раздел IV от Наредба № 11/ 2001г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията
управляваща пътя /АПИ/ за дейност от специално ползване на пътищата.
Казанлъшкият районен съд е отменил
обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и
материална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че е налице
несъответствие между фактически описаното нарушение, посочената като нарушена
законова разпоредба и приложената санкционна норма. Обосновал е извод, че е
налице неправилна квалификация и съответно несъставомерност на деянието по
повдигнатото административнонаказателно обвинение, което представлява абсолютно
основание за отмяна на наказателното постановление. В мотивите към решението са
изложени съображения, че при прилагането на чл.14, ал.3, предл. второ от Наредба № 11/
2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, деянието се явява
съставомерно и респ. наказуемо по чл.177, ал.3 от ЗДвП.
Решението
на Казанлъшкия районен съд е постановено в съответствие и при правилно
приложение на закона.
Административнонаказателната
отговорност на И.Б., в качеството му на водач на тежко ППС, е ангажирана на
основание чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП, съгласно която норма се наказват с глоба от 1000
до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица,
нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и
"г", т.2, ал.2 и ал.5 и чл.41 от ЗП или които извършат или наредят да
бъдат извършени дейности - движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя. Видно от
съдържанието на НП № 6255 от 29.07.2019г., като
нарушена материалноправна разпоредба, е посочена нормата на чл. 26, ал.2, т.1, б.„а” от ЗП, регламентираща забрана за движение на извънгабаритни и
тежки пътни превозни средства без надлежно разрешение. Кои пътни превозни
средства са извънгабаритни респ. тежки, са определени с нормите на чл.2 и чл.3
във вр. с §1, т.1 от ДР на Наредба № 11 от
03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като
допустимите норми за размери, маса и натоварване на ос на ППС, при превишаването на
които ППС се квалифицира като извънгабаритно и/ или тежко, са регламентирани в
раздел II, чл.5 – чл. 7 от Наредба № 11/03.07.2001г. В случая от фактическа страна извършването на вмененото на санкционираното лице
нарушение се основава на това, че И.Б. е управлявал и осъществявал движение на съчленено
ППС с пет оси – МПС с две оси и полуремарке с три оси, като при извършената
проверка и направеното измерване е констатирано, че са надвишени нормите на
Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС, тъй като при измерено разстояние между осите 1.32м, сумата от
натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 27.470т, при максимално
допустимо натоварване 24 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.3, б. „б” от Наредба №
11/ 03.07.2001г., с което е осъществил движение на извънгабаритно ППС по см. на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11/
03.07.2001г., респ. тежко по см. на чл.3, т.2 на Наредбата, без разрешение
/разрешително или квитанция за платени пътни такси/, издадено по реда на раздел
IV от Наредба № 11/ 2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС от администрацията управляваща пътя /АПИ/ за дейност от специално ползване
на пътищата.
От фактическа страна по делото не е спорно, че управляваното от
санкционираното лице съчленено ППС с пет оси /МПС с две оси и полуремарке с три
оси/, следва да бъде квалифицирано като тежко ППС по см. на определението по чл.
3, т.2 във връзка с чл.7, ал.1, т.3, б. „б“ от Наредба № 11/ 03.07.2001г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. По смисъла на приложимото
законодателство движението на извънгабаритните и/или тежките ППС е разрешено да
се извършва с разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя,
съгласувано със съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните
работи /чл.8, ал.2 от Наредба № 11/
03.07.2001г. или след заплащане само на дължимата такса /чл.14, ал.3 от
Наредбата/. Съгласно регламентираното изключение по чл.8, ал.5 във връзка с
чл.14, ал.3 от Наредба № 11/ 03.07.2001г., извънгабаритните и/или тежките ППС,
на които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса, са
тези, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на
ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на
ос по раздел ІІ, както и тези с габаритни размери: широчина - до 3,30 м,
височина - до 4,30м и дължина - до 22м. В случая сумата от натоварването на ос
на тройната ос на полуремаркето е било 27.470т, при максимално допустимо
натоварване 24 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.3, б. „б” от Наредба № 11/
03.07.2001г. /т.е превишението на допустимите максимални натоварвания на ос е
по-малко от 30%/, поради което и на основание чл.14, ал.3 от Наредбата на МРРБ,
необходимото и достатъчно условие за неговото движение, е заплащането на
определена такса. Във връзка със соченото от касатора, че масата на ППС е била
повече от 45 тона, то съчлененото ППС с пет оси би следвало да бъде
квалифицирано като тежко ППС по см. на чл.3, т.1 във вр. с чл.6, ал.1, т.3, б.
„а“ от Наредба № 11/ 03.07.2001г., което
би изключило определянето му като тежко ППС по см. на чл.3, т.2 във връзка с чл.7, ал.1, т.3, б. „б“ от
Наредба № 11/ 03.07.2001г., тъй като разпоредбата на чл.7, ал.1 от посочената
Наредба определя допустимото максимално натоварване на ос за ППС с
допустими максимални маси по чл.6, ал.1. В случая, с оглед определянето на ППС като тежко ППС по см. на чл.3, т.2
във връзка с чл.7, ал.1, т.3, б. „б“ от Наредба № 11/ 03.07.2001г., очевидно
контролните органи на Агенция „Пътна инфраструктура“, впоследствие и
административнонаказващия орган, са приели, че ППС е с допустима максимална
маса по чл.6, ал.1 от Наредба № 11/
03.07.2001г. С оглед на така установените по делото факти, обосновано, в съответствие и
при правилно приложение на закона въззивният съд е приел, че в случая
осъщественото движение на ППС не може да бъде
квалифицирано като нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б ”а” от ЗП, защото тази
норма въвежда забрана за движение на тежки и извънгабаритни ППС без разрешение.
След като нормативно е предвидено, че е допустимо движение на тежко ППС до
определени обща маса или натоварване
на ос, без издадено разрешение, след заплащане на определена такса и доколкото
в случая управляваното от И.Б. ППС отговаря на условията на чл.14, ал.3 от
Наредба №11/ 2001г. с натоварване на ос
на тройната ос, което не превишава с повече от 30 % допустимото максимално
натоварване на ос в хипотезата на чл.7, ал.1, т.3, б. „б” от Наредба № 11/
03.07.2001г./, административно наказателната разпоредба, която съдържа в хипотезата
си установените от контролните органи съставомерни факти, е тази на чл.177,
ал.3 от Закона за движение по пътищата, предвиждаща налагане на административно
наказание глоба от 500лв. до 3 000лв. за управление на ППС, което алтернативно
има размери, маса или натоварване на ос, надвишаващи нормите, определени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да е спазен
установения за това ред. Нормите за маса, размери и натоварване на ос, както и
реда за движение на ППС – след заплащане на такса, са определени от Наредба №
11/ 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/ или тежки ППС.
Следователно когато движението на извънгабаритно ППС се извършва без
необходимото разрешение по чл.8, ал.2 от Наредбата № 11/ 03.07.2001г. във вр. с
чл.26, ал.3 от ЗП, е налице нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква ”а” от ЗП и се
осъществява състава на чл.53, ал.1 от ЗП. Когато движението на ППС се извършва
без заплатената такса по чл.14, ал.3 от Наредбата, се осъществява състава на
чл.177, ал.3 от ЗДвП, а не състава на чл.53, ал.1 от ЗП. Касае се за различни
хипотези, тъй като разрешението за движение на тежко и/ или извънгабаритно ППС
се издава от органа, посочен в чл. 26,
ал.3 от ЗП /управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния
съвет длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища и от кметовете
на съответните общини - за общинските пътища/, а в хипотезата на чл. 14, ал.3
от Наредбата се заплаща такса и не се издава индивидуален административен акт. Заплащането
на такса е фактическо действие,
обусловено само от волята на предприелото го лице, а не от преценката на
оторизиран за това административен орган. Поради това няма как заплащането на
такса да бъде приравнено по правни последици на издаването на разрешение по
чл.26, ал.3 от ЗП, респективно липсата на платена такса не е съставомерен
елемент от нарушението на чл.26, ал.2, т.1, б. „б“ от ЗП. Очевидно е, че щом по
смисъла на чл.37, ал.3 от Наредбата е допустимо движението да продължи веднага
след заплащане на таксата, обществената опасност на деяние като процесното не
може да се отъждестви с тази при липса на
разрешение по чл.26, ал.3 от ЗП, при което движението продължава едва
след издаване на разрешително и това е свързано с изтичане на срок, произнасяне
от комисия и възможно поставяне на допълнителни условия – чл.14, ал.1 от
Наредбата. В тази връзка неоснователно е
възражението на касатора, че движението на извънгабаритно или на тежко ППС при
липсата на разрешение по общия ред или по реда на чл.14, ал.3 от Наредбата
винаги съставлявало нарушение на разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от
Закона за пътищата и съставомерно деяние по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП.
Горепосочената нормативна регламентация не дава основание за такъв извод.
Съгласно чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/
03.07.2001г, във вътрешността на страната съответните
служби за контрол при МВР и Агенция
"Пътна инфраструктура" спират и съставят акт на водача на
извънгабаритното и/или тежко пътно превозно средство, на съпровождащото лице и
на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението на
извънгабаритни и/или тежки ППС се извършва без разрешително или документ за
платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3.
Граматичното тълкуване с оглед употребеното множествено число показва, че се
предвижда компетентност на двете служби. Разграничителен критерий за
компетентност е защитата на вида обществени
отношения. ЗП охранява обществени отношения свързани с правилната експлоатация
на пътищата и предпазването им от разрушаване. В чл. 1, ал.1 на ЗДвП е
посочено, че този закон урежда освен правилата за движение по пътищата,
отворени за обществено ползване, така също и изискванията към пътните превозни
средства за участие в движението по тези пътища. Една
от посочените в чл.2 на закона цели е да се опазват животът и здравето на
участниците в движението по пътищата. Както вече се посочи, след като е допустимо
движението на едно извънгабаритно ППС да продължи веднага след заплащане на
таксата, то липсата й е неотносима към експлоатацията на пътищата, а към безопасността на движението по пътищата. В
унисон с нормата на чл. 37, ал.1, т.1 от
Наредба № 11/ 03.07.2001г., разпоредбите на чл.189, ал.1 във връзка с чл.167,
ал.3, изр.2 от ЗДвП регламентират, че служителите на АПИ разполагат с
правомощия да контролират габаритните размери на ППС, респективно да съставят
актове за нарушения по този закон.
С оглед на
гореизложеното фактически, правно и доказателствено обоснован е направеният от
въззивния съд извод, че е налице несъответна от гл. т на установените по делото
факти и неправилна от гл. т. на закона административнонаказателна правна
квалификация на деянието, имащо за последица неправилно определяне на
приложимата санкционна разпоредба, което е абсолютно основание за отмяна на
наказателното постановление, като незаконосъобразно.
Неоснователно е и въведеното като касационно
основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК възражение за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3 от НПК. При формиране на вътрешното
убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия на
въззивния съд, съотв. не са констатирани порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на
делото и постановяване на съдебното решение.
По изложените
съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания,
поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в
съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на
процесуалните правила, следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото искането на ответника по
касационната жалба за присъждане на направените разноски следва да бъде
уважено, като на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН /ДВ бр.94/ 29.11.2019г./ Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.
София следва да бъде осъдена да заплати на И.Б. сумата от 300 лева,
представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат
за осъществено процесуално представителство в касационното производство по
Договор за правна защита и съдействие от 10.06.2020г.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен
съд
Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 27 от 20.01.2020г.,
постановено по АНД № 1005/ 2019г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което
е отменено Наказателно постановление № 6255 от 29.07.2019г., издадено от
Началника на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ
на риска и оперативен контрол” в Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна
инфраструктура” гр. София, бул. „Македония” № 3, да заплати на И.К.Б. ***, ЕГН **********,
сумата 300 /триста/ лева, представляваща направени разноски в съдебното
производство пред касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване
и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.