№ 550
гр. Перник, 09.12.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Перник, в открито съдебно заседание на двадесет и девети ноември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Слава Г.
при съдебен-секретар Е. В. и с участието на прокурор Николай Цветков от
Окръжна прокуратура-Перник, като разгледа докладваното от съдия Г.
административно дело № 558/2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
по реда на Дял трети,
Глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
вр. с чл. 1, ал. 1 във връзка с чл. 4 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по
искова молба от П.Ц.Н., с ЕГН **********, с адрес *** чрез представителя си по пълномощие адв. В.К.
против Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”, със седалище гр.
София, ул. “ген. Гурко” № 5.
С исковата молба
се претендира присъждане на сума в размер на 300 лева, обезщетение за
претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно
постановление (НП) № 34-0000043/18.03.2019г., издадено от началник отдел ОО”АА”-Перник, което е
отменено с решение № 355 от 31.05.2019г., постановено по административнонаказателно дело ***/2019г. по описа на Районен съд- Перник, заедно със законната лихва, считано от
дата на депозиране на исковата молба - 28.08.2019г. до окончателното й изплащане. Иска се и присъждане на направените
по делото разноски.
В съдебно
заседание ищецът не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпила
молба от адв. В.К. с характер на писмени бележки. Придружена е със списък на
разноските. В нея се излагат аргументи исковите претенции да се уважат.
Ответникът по
иска - Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация е депозирал отговор, в
който оспорва иска като неоснователен и недоказан. В открито съдебно заседание
не изпраща представител.
Представителят
на Окръжна прокуратура-Перник дава заключение за основателност на предявения
иск.
Административен
съд-Перник, след като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото
относими доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От събраните по
делото писмени доказателства се установява, че с НП № 34-0000043/18.03.2019г., началникът на отдел ОО”АА”-Перник е наложил на основание чл. 93, ал. 1,
т. 1 от Закона на автомобилните превози на П.Ц.Н., административно наказание
"глоба" в размер на 2000 лв. за извършено административно нарушение
на чл. 89, т. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. Наказателното постановление е
обжалвано и е образувано
административнонаказателно дело ***/2019г. по описа на Районен
съд-Перник. Пред районния съд е ползвана
адвокатска защита осъществена от адв. В.К., съгласно представено по делото
пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 26.03.2019г.. Съгласно
отбелязаното в договора, уговореното възнаграждение за един адвокат по делото е
в размер на 300 лева. Пълномощникът се е явил в откритите съдебни заседания и е
осъществил процесуално представителство. С решение № 355/31.05.2019г.,
постановено по делото, наказателното постановление е отменено. Решението на
районния съд не е обжалвано и е влязло в сила на 22.06.2019г..
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск
е допустим. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите
лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица. В случая се претендират вреди в резултат на незаконосъобразно
наказателно постановление отменено с влязъл в сила съдебен акт, издадено от
длъжностно лице на ответника. Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" е юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерството
на транспорта, информационните технологии и съобщенията със седалище в София,
съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗАвП. Следва,
че искът за отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконосъобразен
акт на администрацията, е редовно предявен от надлежна страна, в хипотезата на
чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл. 205 от АПК. По изложените
съображения съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор.
Разгледан по
същество, искът е основателен.
Съгласно,
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и
общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице.
Ищецът основава
претенцията си на отменено като незаконосъобразно НП и от тази отмяна се твърди
настъпили имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение,
чието обезщетение се претендира с разглежданата искова молба.
Основателността
на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага кумулативното
наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод
изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда
(претърпяна загуба или пропусната полза) от такъв административен акт или от
незаконно действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.
Липсата, на който и да е от елементите на този фактически състав препятства
реализирането на отговорността на държавата по посочения ред. Първото условие е
актът да е в изпълнение на административна дейност.
В разглеждания случай се установи, че издаденият от
администрацията на ответника акт, чийто адресат е ищецът, а именно - НП 34-0000043/18.03.2019г., на началника на отдел ОО”АА”-Перник, е отменен като незаконосъобразен с
влязло в сила съдебно решение. Изхождайки от мотивите по т. 1 от Тълкувателно
постановление № 2/19.05.2015г. по ТД № 2/20014г. на Общото събрание на
колегиите на ВАС и Гражданската колегия на ВКС, съдът приема, че издаването на
това наказателно постановление е последица от изпълнение на нормативно
възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност,
законово предоставена на органите в рамките на административната им
правосубектност. Изпълнението на тези задължения по своето съдържание е
административна дейност и в този смисъл наказателното постановление
представлява властнически акт, издаден от административен орган и въпреки, че
поражда наказателноправни последици, е резултат от санкционираща
административна дейност. Именно такъв акт е отменен от съда като
незаконосъобразен. Следва, че е осъществена първата от визираните в чл. 204,
ал. 1 от АПК предпоставки - отменен като незаконосъобразен акт на държавен
орган, издаден при упражняване на административна дейност. Следва да се
отбележи също така, че нито чл. 204, ал. 1 от АПК, нито чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
държат сметка на какво основание е отменен акта. Необходимо условие за
допустимост на иск с такъв характер е отмяна на акта, като в случая тази отмяна
е налице.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени
и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото
действие, като цитираната разпоредба е приложима и по отношение на вредите,
причинени от незаконосъобразни наказателни постановления, отменени по съдебен
ред. Провеждането на производство по обжалване пред съд е необходима предпоставка
за отмяната на наказателното постановление и единствено средство за защита на
лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени
неправомерно от административния орган. Ако в производството по съдебно
обжалване на отмененото НП ищецът е ползвал адвокатска защита, защото не е
могъл сам да се защити, заплатеното възнаграждение за осъществяване на тази
защита съставлява увреждане на имуществената сфера на адресата на
незаконосъобразното наказателно постановление. Така претърпяната загуба е в
пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт на
администрацията, доколкото ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение,
ако не бе издадено наказателното постановление, за обжалването на което е
ангажирал квалифициран защитник (адвокат). Заплащането на адвокатската защита в
съдебното производство е дължим и присъщ разход за обезпечаване на успешния
изход на спора, и се намира с обжалвания акт в отношение на обуславяща причина
и следствие. Адвокатският хонорар, платен за осъществяване на тази защита, е
имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като
незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последици от него.
Независимо, че плащането на адвокатското възнаграждение е извършено въз основа
на изрично писмено пълномощно и по силата на облигационно отношение между
адвоката и ищеца, несъмнено съществува пряка причинно-следствена връзка между
настъпилата вреда и отменения незаконосъобразен акт, тъй като единствената
причина за упълномощаването и използването на адвокатска услуга, за реализиране
на правото на защита, включително и чрез съдействие на адвокат, е издаденото
наказателно постановление от орган на ответника. Следва, че ангажирането на
адвокатска помощ срещу заплащане на съответно възнаграждение, е пряка и
непосредствена последица от издаденото наказателно постановление. Намаляването
на имуществото на ищеца, следва да се приеме, че е предизвикано от издаването
на това наказателно постановление, което впоследствие е отменено от съда.
Съдът приема за
установена и третата предпоставка – настъпване на имуществена вреда, изразяваща
се в реално плащане на уговореното адвокатско възнаграждение от настоящия ищец
на адв. В.К. в претендирания размер от
300 лева. Съобразявайки Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. на ОСС от I и II
колегия на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 2/2016г.,
настоящият съдебен състав намира предявеният иск за имуществени вреди за
доказан по основание и в претендирания размер от 300 лева, тъй като това е реално
заплатената сума по договора за правна защита и съдействие 26.03.2019г. С
тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във
ВАС, по тълкувателно дело № 2 от 2016 г., се прие, че при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. Размерът на вредата е
доказан в настоящото исково производство. В АНД ***/2019г. е приложен
оригиналът на договор за правна защита и съдействие от 26.03.2019г. В него е
посочено, че уговорената сума е заплатена в брой при подписване на
договора. Въз основа и съгласно
тълкувателно решение № 6/2012г. на ВКС вписването на направеното плащане в
договора за правна защита е достатъчно за установяване на действително
извършеното заплащане и договора в тази му част има характер на разписка.
Следователно са налице доказателства за реално заплащане на претендираната
сума.
Въз основа на
изложеното и като се взе предвид, че не е осъществена безплатна правна помощ се
приема, че за осъществяване предмета на
договора за правна защита и съдействие настоящия ищец е заплатил на адв. В.К.
възнаграждение в размер на 300.00лв.. Предявеният иск е основателен и доказан в
размер на 300. 00 лева. Представлява обезщетение, съответстващо на критериите
на чл. 36, ал. 2
от ЗАдв. - "справедлив и обоснован размер" и е в минимален
размер, съгласно чл. 18, ал. 2
от Наредба № 1 от 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Следователно искът е изцяло доказан и ще бъде
уважен в размера, в който е предявен.
Ответникът ще
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 300 лв., представляваща обезщетение
за причинени на ищеца имуществени вреди изразяващи се в платено адвокатско
възнаграждение при ангажирането на адвокат по АНД ***/2019г. по описа на
Районен съд-Перник. Налице е доказана пряка причинно-следствена връзка между
изплатената сума за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв. и
отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление.
Поради
изложените съображения искът за имуществени вреди следва да бъде уважен в
пълния размер от 300 лева. Направеното искане за присъждане на лихва върху
претендираната сума е основателно. Предвид уважаване на главния иск, следва да
бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху
сумата от 300.00лв. от датата на подаване на исковата молба – 28.08.2019г. до
датата на окончателно й изплащане (в този смисъл е и съдебната практика -
решение № 7709 от 19.06.2017г. по АД № 4087/2016г. на ВАС; решение № 7496 от
14.06.2017г. по АД № 4099/2016г. на ВАС; решение № 7111 от 07.06.2017г. по АД №
4286/2016г. на ВАС и др.).
По разноските:
С оглед изхода
на спора и на основание чл. 10, ал. 3
от ЗОДОВ, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, като заплати на ищеца внесената държавна такса, както и
възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част на иска.
Пълномощникът на ищеца е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Предвид специалната разпоредба на чл. 10, ал. 3
от ЗОДОВ, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца сумата от 310 лева, представляваща заплатена държавна такса от 10 лв. за
образуване на производство и 300.00 лв. разноски за адвокатско възнаграждение,
съобразно приложен договор за правна защита и съдействие от 28.08.2019г.. Договореното възнаграждение е заплатено
изцяло и разноските са надлежно доказани в посочения размер. В отговора е
застъпено, че разноски не се дължат, тъй като ответникът не бил дал повод за
завеждане на делото. Възражението не се споделя, тъй като не са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Исковите претенции до приключване на съдебното дирене
не са признати нито по основание, нито по размер, съответно и няма данни да са
заплатени. По изложените съображения
съдът осъжда ответника да заплати на ищеца сумата от 310 лева – разноски по
делото.
Така мотивиран и
на основание чл. 203
и чл. 204, ал.
1 и ал. 4 от АПК
във вр. с чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”, със седалище гр. София, ул.
“ген. Гурко” № 5 да заплати на П.Ц.Н., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 300 (триста) лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, от незаконосъобразно наказателно
постановление № 34-0000043/18.03.2019г., издадено от началник на отдел ОО”АА”-Перник, което
е отменено с решение № 355/31.05.2019г., постановено по
административнонаказателно дело ***/2019г. по описа на Районен съд-Перник,
заедно със законната лихва върху тази сума от 28.08.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”, със седалище гр. София, ул.
“ген. Гурко” № 5 да заплати на П.Ц.Н., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от
310 (триста и десет) лева,
представляваща разноски по административно дело № 558 по описа за 2019г.
на Административен съд-Перник.
Решението може да
се обжалва пред Върховния административен съд на Република България, в
14-дневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/