РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Търговище, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тридесети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20223500500109 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното;
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е жалба от адвокат М.И., пълномощник на „П.....“ ЕАД, гр.
Търговище, против решение № 119 от 17.03. 2022 г., по гр.д. № 1765/ 2021 г.
на РС – Търговище, с което е признато за незаконно и отменено
дисциплинарното уволнение на АДН. ИСМ. ИЛ. от гр. Търговище, за
нарушаване на трудовата дисциплина и правилата за бизнес етика в
предприятието, извършено със заповед от 03.12. 2021 г. С решението освен
това работникът е възстановен на работа, присъдени са и разноски в негова
полза и съответно за съда. В жалбата се излагат съображения за
необоснованост и незаконосъобразност на решението, като един от основните
доводи касае процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ и това дали същата е
изпълнена според изискванията на закона. Излагат се и други доводи, като се
иска решението да се отмени и предявените искове да бъдат отхвърлени. Да
се присъдят и направените по делото разноски.
В съдебно заседание адвокат И. поддържа жалбата
Въззиваемата страна, чрез адвокат А.М., оспорва жалбата и моли
решението да бъде потвърдено. Всички изложени доводи са неоснователни,
1
като се излагат подробни съображения във връзка с това, че дори и да се
приеме извършеното от работника като нарушение на трудовата дисциплина,
то работодателят не е обсъдил неговата тежест и дали налагането на най-
тежкото дисциплинарно наказание, съответства на тежестта на нарушението.
Отделно се излагат и доводи във връзка с това, че извършеното не е
нарушение на трудовата дисциплина. Моли решението да бъде потвърдено и
да се присъдят направените по делото разноски. В съд.зас. поддържа отговора
и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на въззивника.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи
следното: Решението е валидно и процесуално допустимо. По същество е
правилно. На основание чл. 272 от ГПК, въззивният съд препраща към
мотивите на първоинстанционния по отношение на установените факти и
правните изводи и най-вече към решаващите мотиви на съда, че дори и
извършеното от работника да съставлява нарушение на трудовата
дисциплина, то наложеното наказание не съответства на тежестта на
нарушението.
В допълнение се излагат следните мотиви:
Работникът е наказан за това, че на 05.10. 2021 г., на среща между
прокуриста на „П.....“ ЕАД, директора на производството, директора на
„Човешки ресурси“ в предприятието и работник в предприятието, е
демонстрирал вербално агресивно поведение, изразяващо се в повишаване на
тон, крайно пренебрежително отношение към присъстващите и множество
негативни коментари по отношение на предприятието. Това е квалифицирано
като нарушение на Ръководството за бизнес етика на предприятието и на
Правилника за вътрешния трудов ред.
След като работодателят е преценил, че извършеното съставлява тежко
нарушение на трудовата дисциплина и поведението на работника при
връчването на писмено искане за даване на обяснения по повод поведението
му на 05.10. 2021 г., му е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание –
уволнение.
Както се установява от обясненията на страните и свидетелските
показания, срещата на 05.10. 2021 г. е била по повод поредно искане на
работниците за повишаване на заплатите за тяхната длъжност и предвид
тежките условия на работа, както и несъответствието на размера на заплатите
в предприятията на работодателя в Турция и България. На тази среща, на
работниците е заявено, че увеличението може да се случи след 3-4 месеца,
което се случило реално. Изнервен от поредното отлагане обаче, ищецът И.
започнал да обяснява, че той вече не може да си плаща сметките, показвал
това на телефона си, като при това е повишил тон, на няколко пъти ставал от
стола си, после пак седнал. Споделил при това, че в града хората имат
негативно мнение за предприятието и условията на труд в него. По принцип,
2
в живота, ищецът говорел и нормално на малко по-висок тон от общоприетия,
такъв е гласът му.
Срещата е продължила около 30-40 минути.
Това съдът приема за установено по отношение действията на ищеца на
05.10. 2021 г. Не се установи да са отправяни заплахи, да са казвани груби и
обидни думи или жестове.
Това поведение е квалифицирано от работодателя, който е бил домакин
на срещата, като вербална агресия и нарушаване на етичните правила. Така го
е възприела и свидетелката Кючукова. Според друг свидетел, присъствал на
срещата, ищецът се е държал нормално.
Както посочва и районният съд, описанието на конкретните действия на
ищеца е изключително оскъдно както в заповедта за уволнение, така и в
съдебно заседание, при изслушването на свидетелите.
От цялостния анализ на доказателствата, въззивният съд приема за
безспорно установено именно описаното по-горе.
С оглед на това следва да се прецени и основният въпрос, дали
извършеното изобщо съставлява нарушение на трудовата дисциплина по
отношение етичните правила. Ако е такова, дали е спазена процедурата за
искане на обяснения и дали наложеното наказание съответства на тежестта на
нарушението.
По принцип агресията е поведение, съвкупност от постъпки, които целят
да наранят някого, включително и собствената личност. При физическата
агресия това са действия, които физически нараняват – удари, шамари,
всякакво физическо насилие.
Вербалната агресия цели да нарани не чрез физически жестове и
действия, а чрез думите – чрез лош и нецензурен език, обиди, груби и силни
забележки, заплахи за физическо насилие, неоснователни обвинения.
Може ли в случая установеното повишаване на тон, ставане и сядане от
стола и показването на телефона, да се счита за вербална агресия. Тук от една
страна следва да се отчете какъв е бил контекстът на срещата – тя е била, за да
се изслушат работниците по повод исканията им от доста време за
увеличаване на заплатите. Водените разговори могат да се оприличат като
един вид преговори и изясняване на позициите, при които в случая става дума
за един вид преговори по отношение на съществени елементи от трудовите
правоотношения – условия на труд и адекватно за тях заплащане. При това не
се касае до обсъждания, касаещи конкретните трудови задължения.
Нито един от свидетелите не посочва ищецът да е изричал обидни думи,
насочени конкретно към някой от присъстващите на срещата, той е говорил
по принцип, за собствените си проблеми. Не е отправял заплахи и закани.
Поведението му и говореното на по-висок тон всъщност се дължат на
3
отрицателната реакция и по-голяма емоционалност, както и на разочарование,
че така чаканото и обещавано повишение отново се отлага.
Очевидно е, че реакцията на един обикновен работник и на това, че той
иска обяснения за поредното отлагане, не се е харесала на ръководството на
предприятието. В случая обаче, не е прекрачена онази граница, при която
може да се приеме, че се касае до вербална заплаха, обида, неоснователно
обвинение, закана. Нищо такова не е имало в поведението на ищеца.
Още повече в контекста на цялата среща, работодателят и ръководството
на предприятието следва да имат много по-висок праг на поносимост по
отношение на изразените критични мнения и емоционални реакции.
Както се установява от събраните свидетелски показания, а това не се
отрича и от работодателя, по отношение на съществените трудови функции в
работата му, ищецът е бил стриктен и не е допускал небрежност и неточно
изпълнение. Бил е добър работник и отзивите на колегите му и
непосредствения ръководител, са много добри. Никога не му е налагано
дисциплинарно наказание, не е имало оплаквания за неетично поведение
спрямо някого конкретно.
С оглед на това, въззивният съд счита, че установените от него действия
на работника, не обосновават нарушаване на цитираните от работодателя
етични правила. Според въззивния съд няма изразена вербална агресия от
страна на работника, на 05.10. 2021 г.
Що се отнася до описанието на поведението му при искане на писмени
обяснения, то това не е предмет на заповедта за уволнение. При положение,
че това, за което е наказан, не съставлява нарушение, то тези обстоятелства не
следва да се обсъждат.
От друга страна, дори и да се приеме за нарушение на трудовата
дисциплина извършеното от ищеца, то отново в контекста на казаното по-
горе, наложеното най-тежко наказание е в драстично несъответствие с
тежестта на нарушението. В тази връзка въззивният съд отново препраща към
мотивите на РС – Търговище.
Оплакванията в жалбата касаят основно доводите за това дали е
нарушена процедурата по искане на обяснения от страна на работодателя и
дали извършеното съставлява нарушение на етичните правила в
предприятието. Развити са съображения и относно обосноваността на
решението във връзка с обсъждане на свидетелските показания.
Втората инстанция в това отношение се позовава на собствените си
мотиви и споделя изложеното от районния съд. При приемане на съответната
фактическа обстановка съдът е съобразил данните за конкретните действия на
работника и какво той е казал спрямо друг участник в срещата, а не на това
кой какви изводи си е направил, защото впечатленията на двете групи
4
свидетели са съвсем различни.
От друга страна, дори и да се приеме, че работодателят е спазил
изискванията за искане на обяснения, то това не влияе на друг решаващ извод
по отношение незаконността на уволнението и неговата отмяна.
Основният довод както на първоинстанционния, така и на въззивния съд
касае това, че ако извършеното се приеме за нарушаване на етичните норми
за поведение при изпълнение на трудовите задължения, то наложеното
наказание не съответства на тежестта на нарушението.
В тази връзка в жалбата няма изложени доводи, като вместо такива има
необосновано смесване на обстоятелствата за това, за което реално е наказан
работникът и са му искани обяснения, и поведението му при връчване на
искането.
С оглед на изложеното, съдът счита, че решението е правилно и следва да
бъде потвърдено.
По разноските. Предвид изхода от делото, такива се дължат на
работника, в размер на адвокатския хонорар от 710 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 119 от 17.03. 2022 г., по гр.д. № 1765/ 2021
г. на РС – Търговище, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „П.....“ ЕАД, ЕИК – 203850... гр. Търговище, кв.“Въбел“, да
заплати на АДН. ИСМ. ИЛ. от гр. Търговище, кв.“Запад“, бл. .., вх. .., ет. .., ап.
.., ЕГН **********, сумата от 710 лв., направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване, в едномесечен срок от съобщаването
му на страните, пред ВКС, при наличието на основания по чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5