РЕШЕНИЕ
№ 783
гр. Пловдив, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело
№ 20255300500828 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Ц. Б. С. против
решение № 52/06.01.2025г. по гр.д.№ 3536/2024г. на ПдРС, XI гр.с., с което е отхвърлен
предявеният от жалбоподателката иск против „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ЕАД за това
да бъде признато за установено, че жалбоподателката не му дължи поради изтекла
погасителна давност следните суми: 2867,45 лева- главница, ведно със законната лихва върху
същата, считано от постановяване на арбитражното решение, до окончателното й погасяване
на задължението, 90 лева- разноски по арбитражното производство, 50 лева- държавна такса,
и 312,05 лева- юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист
от 24.01.2012г. по търговско дело № 4993/ 2011г. по описа на СГС. Във въззивната жалба се
сочи, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено при противоречие
с материалния закон. РС неправилно превратно тълкувал Постановление на Пленума на ВС
№ 3/1980 г., относно теченето и спирането на погасителна давност, тай като не бил отчел
обстоятелството, че производството по образуваното против наследодателя на
жалбоподателката изпълнително дело било прекратено по право, поради настъпила
перемпция, още преди постановяване на Тълкувателно решение № 2/26.6.2015г., след датата
на което се приема, че през времетраене на изпълнителното производство тече погасителна
давност. Изложени са подробни доводи за това по какви причини счита, че изпълнителното
производство е прекратено още през 2014 г., след което е изтекла обща 5-годишна
погасителна давност. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения
1
отрицателно установителен иск.
От „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ЕАД е подаден отговор на въззивната жалба, с
който се поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Оспорват се
твърденията на жалбоподателката за настъпила перемпция и изтекла погасителна давност,
като се сочи, че по изпълнителното дело от 2012 г. е извършено възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ,
поради което с насрочените през 2014 г., 2015 г., 2017 г. и 2020г. описи на движимо
имущество не само, че е прекъсната погасителната давност, но е препятствана възможността
да настъпи перемпция. Иска се потвърждаване на обжалваното решение.
ПОС, ХIV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 3536/2024г. на ПдРС, XI гр.с. е образувано по искова молба
от Ц. С. против „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ЕАД, с която е предявен иск с правна
квалификация по чл. 439 от ГПК за признаване за установено, че тя не дължи на ответника
поради изтекла давност следните суми: сумата от 2 867,45 лева- главница, ведно със
законната лихва от постановяване на съдебното решение до окончателното погасяване на
задължението, 90 лева- разноски по арбитражното производство, 50 лева- държавнa такса и
312, 05 лева- юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от
*** г., издаден в полза на „Профи кредит България“ЕООД, против наследодателя на ищцата
М.Б.Д. по търговско дело № 4993/ 2011 г. по описа на СГС, въз основа на решение № 2554/
08.10.2010 г. по арбитражно дело № 2554/ 2010 г. по описа на арбитър Б.Г.. В исковата молба
се твърди, че ищцата е единствен наследник на своя брат М.Б.Д.. След издаване на
изпълнителния лист наследодателят починал, като вземането по листа било цедирано на
ответника с договор от ***г.. На същия било изпратено уведомление за цесията, което той
нямало как да бъде получено от него, тъй като вече бил починал. Твърди се, че вземанията
по изпълнителния лист са погасени по давност, тъй като от издаването му до подаване на
исковата молба изпълнителни действия не били извършвани и давността не била спирана
или прекъсвана през период от повече от пет години.
В подадения от „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ЕАД отговор на исковата молба се
твърди, че между М.Б.Д. и „Профи кредит България“ ЕООД бил сключен договор за
потребителски кредит № ***. За събиране на вземанията по кредита първоначално било
образувано изп. дело № ***/*** г. по описа на ЧСИ Н. М., като в последствие след
прекратяване на делото, изпълнителното производство продължило по изп. дело № ***/***
г. по описа на ЧСИ К. П.. С молбата за образуване на първото изпълнително дело, ЧСИ бил
овластен по чл.18 от ЗЧСИ, поради което от 13.02.2012 г. започвала да тече нова давност. По
същото изпълнително дело били извършени следните изпълнителни действия: на
16.02.2012г. били изпратени запорни съобщения до банки; на 27.03.2014г., 27.07.2015г.,
10.04.2017г., 01.11.2017г. и 28.10.2020г. били изпращани моли за насрочени дати за опис на
движимо имущество на длъжника; на 27.08.2019г. ответникът бил конституиран като нов
взискател; на 01.07.2020 г. взискателят поискал опис на движими вещи; на 10.11.2023 г. се
образувало новото изпълнително дело, по което се конституирала ищцата като законен
наследник на починалия длъжник. Насрочването на описа било валидно изпълнително
2
действие и прекъсвало давността, като в тази връзка имало и многобройна съдебна
практика. По време на извънредното положение давността според специалния закон спирала
да тече за периода 13.03.2020г.- 20.05.2020г. (или на 68 дни). Отделно от това, при смърт на
длъжника също се спирало производството до конституиране на наследниците му.
Кредиторът своевременно бил направил искания за предприемане на изпълнителни
действия. Цесията била редовно съобщена от новия кредитор въз основа на
упълномощаването му, чрез изпращането до адреса на длъжника, като нямало пречка и това
да стане с отговора на исковата молба, защото уведомяването в рамките на съдебния процес
също било валиден способ.
Видно от приетите по първоинстанционното дело материали по изп.дело № ***/***г.
по описа на ЧСИ Н. М., с молбата за образуването му е извършено възлагане по чл.18 от
ЗЧСИ. Впоследствие са насрочвани описи на движими вещи на следните дати: 27.03.2014г.,
27.07.2015г., 01.11.2017г., 29.04.2020г. и 28.10.2020г. От последната дата до датата на
завеждане на първоинстанционното производство са изтекли по- малко от пет години. По-
малко от пет години са изтекли и между датите, които са насрочвани описи, както и между
първата от тях и датата на издаване на изпълнителния лист. За прекъсване на погасителната
давност е достатъчно изпълнителното действие да бъде предприето, но не и да бъде
извършено. В този смисъл е и Решение № 1416 от 24.06.1969г. на ВС по гр. д. № 884/69г., I
г.о., в мотивите на което се сочи, че „Давността се прекъсва с исканията на взискателя да
се извършат принудителните изпълнителни действия и предприемането им от съдебния
изпълнител и тогава, когато тези действия са били безуспешни поради ненамирането на
длъжника на посочените адреси”. В мотивите към по т. 10 от Тълкувателно решене № 2 от
26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС се приема, че „давността по време на
висящото изпълнително дело се прекъсва многократно, което става с „предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо
от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/. Ето
защо за прекъсване на погасителната давност спрямо процесните вземания е без значение
обстоятелството, че насрочените описи на движими вещи не са извършени.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023г. по тълк. д. № 3/2020г. на ВКС,
ОСГТК, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013г. на ВКС, ОСГТК. Видно от материалите по
изпълнителното дело, както и от самия отговор на исковата молба, през периода от
16.02.2012г. до 27.03.2014г. е налице бездействие както от страна на взискателя, така и на
овластения от него ЧСИ, поради което и съобразно с т.10 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013г. на ВКС, ОСГТК, следва да се приеме, че изпълнителното
производство е прекратено по силата закона и по- конкретно на основание чл.433, ал.1, т.8
от ГПК. Ето защо, особено съществен за решаване на спора по делото се явява въпросът,
дали Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023г. по тълк. д. № 3/2020г. на ВКС, ОСГТК е
3
приложимо в случаите, когато изпълнителното производство е прекратено поради настъпила
перемпция преди 26.06.2015г.. Пряк отговор на този въпрос се съдържа в т.5 на
Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 2/2023 г., ОСГТК, съгласно
която, „Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция“. Следователно настъпилата перемпция
не препятства възможността за прекъсване на погасителната давност чрез предприемане на
изпълнителни действия. Всъщност тези от тях, които са предприети след смъртта на М.Д.,
настъпила на ***г., нямат правна стойност, но след тази дата погасителна давност не е текла,
тъй като по силата на чл.432, ал.1, т.3, вр. чл.229, ал.1, т.2 от ГПК изпълнителното
производство е било спряно. В този смисъл са и мотивите към Решение № 20 от 01.07.2013 г
по т.д. № 1014/2011 г. , II отд. , в които се приема, че в случай на смърт на някоя от страните
„ спирането на делото настъпва по право- със самото осъществяване на въведения от закона
факт“. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено, като в полза на
въззиваемата страна бъде присъдено юрк.възнаграждение в минималния размер от 50 лева
по чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 52/06.01.2025г. по гр.д.№ 3536/2024г. на ПдРС, XI гр.с.,
с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката Ц. Б. С. иск против „Кредит инкасо
инвестмънтс БГ“ЕАД за това да бъде признато за установено, че жалбоподателката не му
дължи поради изтекла погасителна давност следните суми: 2867,45 лева- главница, ведно със
законната лихва върху същата, считано от постановяване на арбитражното решение, до
окончателното й погасяване на задължението, 90 лева- разноски по арбитражното
производство, 50 лева- държавна такса, и 312,05 лева- юрисконсултско възнаграждение, за
които суми е издаден изпълнителен лист от ***г. по търговско дело № 4993/ 2011г. по описа
на СГС.
ОСЪЖДА Ц. Б. С. ОТ ***, ЕГН: ********** да заплати на „Кредит инкасо
инвестмънтс БГ“ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Панчо Владигеров“№ 21, сумата от 50 лева- юрк.възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5