Р Е Ш Е Н И Е
град Бургас, № 1388
/ 24.11.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и девети септември, през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ЙОСИФОВ
ДИАНА ГАНЕВА
при секретар Сийка Хардалова,
изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАД № 910/2022г. за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК.
Касаторът А.В.Г.– младши разузнавач в
група „Криминална полиция“ при РУ Карнобат към ОД на МВР Бургас е оспорил
решение № 18/06.04.2022г., постановено по административно дело (неправилно наречено
административнонаказателно дело) № 322/2021г. по описа на Районен съд Карнобат,
с което е отменена заповед за полицейско задържане с рег. №
282зз-131/24.11.2021г., издадена от касатора Георгиев.
Със заповедта на С.Т.И. ***, на
основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е наложена принудителна административна
мярка „задържане за срок до 24 часа“.
В касационната жалба се твърди, че
оспореното решение е неправилно и се иска неговата отмяна, а по съществото на
спора касаторът иска настоящият съдебен състав да отхвърли жалбата, подадена
против описаната по-горе заповед за задържане. Претендира разноски и прави
възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание касаторът и
ответникът по касация – редовно призовани, не се явяват и не се представляват.
Представителят на Окръжна прокуратура
Бургас счита, че оспореното решение е правилно и предлага да бъде оставено в
сила.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира
следното:
Касационната жалба е
подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за
разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.
Със заповед рег. №
282зз-131/24.11.2021г. процесният касатор в длъжностното си качество е
заповядал задържането за срок до 24 часа на С.И.Т., с ЕГН **********, за това,
че е заподозрян за извършена кражба от частен имот в с.Сърнево, община Карнобат
на бензинова моторна резачка „ЩИЛ“, бормашина „БОШ“ и ъглошлайф „МАКИТА“ –
престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
С процесното решение съдът е отменил
заповедта, като е приел, че административният орган не е разполагал с никакви
обективни данни, които да насочват към задържаното лице и да го свързват по
какъвто и да е начин с установеното престъпление.
Обжалваното решение е валидно, допустимо
и правилно.
Наведените в касационната жалба
възражения са неоснователни.
Правилни са изводите на районния съд
относно отсъствието на доказателства, които да обосноват постановяването на
обжалваната заповед за задържане, доколкото липсват такива, сочещи за
евентуална съпричастност на задържаното лице към установеното престъпление.
Всички аргументи, които административният орган изтъква, са свързани със
съдебното минало на С.И.. Няма никакви данни, събрани от органа, които да дават
дори и минимална индиция, че именно С.И. има каквото и да е отношение към
конкретната кражба, описана в заповедта за задържане. Обстоятелството, че той е
осъждан за такива по вид престъпления, не доказва по никакъв начин неговата
съпричастност към конкретното деяние. Фактът, че задържането е траело по-малко
от 24 часа не освобождава административния орган от задължението да постановява
такъв акт, само ако са налице материалноправните предпоставки за него, каквито
в случая отсъстват.
Възражението в касационната жалба, че
всяко фактическо ограничаване на правото на свободно придвижване на едно лице
следва да бъде облечено в писмена заповед за неговото задържане, показва както
неразбирането на целите на закона, така и склонност към злоупотреба с него. В
конкретната ситуация, а и в други подобни, административният орган разполага с
правомощия, регламентирани в закона, които му дават право да покани лицето и то
да се яви доброволно. В случая такива действия от страна на органа отсъстват.
На практика С.И. е бил задържан, защото е осъждан в миналото и е изтърпявал
наказание „лишаване от свобода“ за извършени от него престъпни деяния, без
никакви данни конкретно установеното престъпление да може да се обвърже с И. по
какъвто и да е начин. Извършването на разпит и снемането на писмени обяснения
са процесуални действия, които могат да се извършат без да се ограничава
принудително правото на свободно придвижване на което и да е лице.
Правото на преценка, което законодателят
е предоставил на административен орган във всеки конкретен случай да реши дали
да наложи принудителната административна мярка по чл.72 от ЗМВР не изключва
задължението, вменено от същия закон, органът да налага тази мярка само, ако са
налице материалноправните предпоставки, визирани в закона. В случая, след като
няма никакво доказателство, нито сведение, че С.И. има пряка или косвен съпричастност
към деянието, описано в заповедта за задържане, то отсъстват законни
предпоставки за осъществяване на тази ПАМ. Преценката на органа дали да задържи
едно лице или не може да се осъществява само, ако са налице всички обективни
предпоставки за приложение на законовата норма.
По изложените съображения обжалваното
решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора разноски следва
да се присъдят в полза на ответника по касация С.Т.И., но такива не са претендирани
за настоящата инстанция.
На основание чл.221,
ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, Административен съд Бургас,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 18/06.04.2022г., постановено по административно дело № 322/2021г. по описа на
Районен съд Карнобат.
Решението не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: