Районна прокуратура гр. Лом е внесла
Обвинителен акт по досъдебно производство № 409/2019 год. по описа на РУ МВР
гр. Лом, респ. пр. преписка № 586/2019 год. по описа на ЛРП срещу: Г.Т.М. ***, българин, български гражданин, с основно образование, женен, неосъждан, ЕГН ********** за извършено престъпление по чл. 234, ал. 1, предл. 2 от НК.
Подсъдимият Г.Т.М. обвинен в това, че:
На 22.05.2019 г. в гр. Лом, обл. Монтана, на ул. ***, в имот,
обитаван от него, в немаловажен случай, държи 58.800 кг., нарязан тютюн за
пушене на обща стойност 8 937.60 лева, без български акцизен бандерол, когато
такъв се изисква по закон - чл. 25, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите
изделия и чл. 2, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове.
Прокурорът поддържа обвинението, което намира за
доказано по безспорен и категоричен начин по отношение на подсъдимия. Предлага
на съда да му наложи наказание при условията на чл. 54, ал. 1 от НК: „лишаване
от свобода”, за срок от една година, изпълнението на което на осн. чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено с 3-годишен
изпитателен срок, както и на наказание „Глоба“ в петкратния размер на
стойността на стоката, предмет на престъплението.
Подсъдимият се явява в проведеното
съдебно заседание лично и с адвокат П.Г. от МАК. Същият
моли съда да постанови оправдателна присъда. Твърди, че съставът на
престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК не е осъществен от обективна страна, тъй
като не е сигурно, че стоката е тютюн, който следва да се облага с акциз.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
Г.М. не е осъждан за извършени от него престъпления от
общ характер. Същият живее постоянно в гр. Лом, обл. Монтана. На 22.05.2019 г.
в РУ - Лом е получен оперативен сигнал за притежание на акцизни стоки без
поставен български акцизен бандерол. Сформираната оперативна група пристига на
адреса и при извършено претърсване и изземване в мазето на къща в гр. Лом, ул. ***
са намерени и иззети шест броя полиетиленови чувала, съдържащи общо 58.800 кг.
насипен нарязан тютюн без български акцизен бандерол. В хода на разследването Г.М.
сочи като извършител на деянието лицето А.А.З. ***.
След претърсването и изземването в дома на подсъдимия, З. *** и свидетелства,
че тютюна бил негов. В последващ разпит като свидетел А.З. заявява, че
въпросния ден бил с жена си с кон и каруца в района на кланницата в гр. Лом,
когато по телефона му се обажда подс. М., като по-късно пристигнал с автомобила
си при тях. На място М. дава ключ от мазето си на св. З. и му казал да заяви
пред органите на РУ - Лом, които в момента извършвали проверка в дома му, че тютюна
в мазето на къщата е негов. Към този момент св. З. работил със семейството си
за бащата на подсъдмия, поради което се съгласил. По тази причина отишъл до
къщата на подс. М. и след като отключил мазето с дадения му от М. ключ, заявил,
че намиращия се там тютюн без бандерол е негов. Същият е категоричен, че не е
вярно, че тютюна е негов, а в първия разпит е казал така, защото го е било
страх от бащата на М.. Иначе никога преди това не е влизал в мазето на подсъдимия
и не е знаел какво има вътре. Същото се потвърждава и от разпита на св. Ц.А.. В
хода на разследването е назначена и изготвена физико-химична и
органолептична експертиза, като от заключението на вещото лице е видно, че
представената за изследване листна маса представлява нарязан тютюн на ивици и
годен за пушене. Изготвен е и е приложен протокол за оценка на тютюна, от който
е видно, че стойността му е 8 937.60 лева.
С Постановление от 17.09.2019 г. Г.М.
е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК.
По доказателствата:
По делото са събрани гласни и писмени
доказателства, които проверени по отделно и в съвкупност не оставят никакво
съмнение за фактите от предмета на доказване: държането на тютюн за пушене без
български акцизен бандерол, когато такъв се изисква по закон, както и съзнаването
на това обстоятелство от подсъдимия към момента на извършване на деянието.
Съдът дава вяра
на показанията на служителите на РУ – Лом: А.А. и М.В..
Показанията на тези свидетели са добросъвестно дадени, обективни,
безпристрастни, без противоречия помежду си, като си кореспондират и със
събраните по делото писмени доказателства. И двамата потвърждават, че в мазето
на обитавания от подсъдимия М. имот са открити няколко полиетиленови чувала,
пълни с тютюн. Същото се потвърждава и от разпита на свидетелите Р.Н. и Б.М. – поемни лица.
Съдът кредитира също и показанията на свид. А.З..
Разпитан в съдебно заседание същият заявява, че действително първоначално е
казал пред служителите на РУ – Лом, че тютюна, намерен в мазето на М. бил
негов. Това обаче е бил принуден да твърди, с оглед на факта, че както той,
така и жената, с която живее (Ц.А.) са работили при бащата на подсъдимия. Ето
защо съдът кредитира показанията на З. от проведеното съдебно заседание на
24.01.2020 г. Те се подкрепят и от показанията на Ц.А.. Проверени и в
съвкупност с останалия събран по делото доказателствен материал, показанията на
З. и А. също насочват на извода, че престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК е
извършено именно от подсъдимия Г.М.. Неговите обяснения, че тютюна всъщност не
бил негов, а на З., са защитна позиция, която обаче е в противоречие с всички
събрани по делото доказателства и затова не следва да се кредитира.
По делото е приобщена като доказателство изготвената физико-химична и
органолептична експертиза. В нея е отразено, че намереното в полиетиленовите
чували в къщата на М. вещество е именно тютюн, годен за пушене. Разпитана в съдебно
заседание вещото лице Е.К. потвърждава заключението си, като е категорична, че
става дума именно за тютюн. Видно от представеното писмено доказателство –
Удостоверение за допълнително обучение, издадено от Университета по хранителни
технологии – гр. Пловдив, вещото лице е
завършило курс за допълнително обучение по Експертизи на тютюн и тютюневи
изделия – експертен подход и процедури. Т.е. Е.К. разполага
с компетентност да извърши точно такава физико-химична и органолептична
експертиза. Затова и съдът прие и кредитира изготвеното заключение като годно
доказателство, съдействащо за изясняване на фактическата обстановка по делото.
Становището на защитата, че единствено в с. Марково, обл. Пловдив може да бъде
извършена физико-химическа експертиза, която да даде отговор на въпроса дали
става въпрос за тютюн, съдът намира за неоснователно. По делото е налице
изготвена експертиза, заключението е обективно, а вещото лице разполага с
необходимата компетентност за изготвянето му, затова и не е необходимо да бъде
изготвяна друга експертиза с други вещи лица.
От
правна страна:
Обект на престъплението по чл. 234 от НК са обществените отношения, свързани с нормалното осъществяване на търговията
с акцизни стоки. От обективна страна предмет на това престъпление са акцизни стоки
– такива, за които по закон се изисква акцизен бандерол. Според чл. 25, ал. 1
от Закона за тютюна и тютюневите изделия „Тютюневите
изделия от местно производство и от внос се продават на вътрешния пазар с
поставен върху потребителската опаковка бандерол по начин, който гарантира, че
употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване“.
Съгласно чл. 2, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове „На облагане с акциз подлежат...тютюневите
изделия...“. Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК има различни форми, като една от тях е бездействие - „държане“ на акцизни
стоки без бандерол. За да е налице състав на това престъпление има и условие –
случаят да не е маловажен. От субективна страна следва да е налице пряк умисъл
като форма на вината.
Съдът намира, че
подсъдимият Г.Т.М. е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъпление по чл. 234, ал. 1, предл. 2 от НК.
От обективна страна, подсъдимият е
държал в обитавания от него имот акцизни стоки – тютюн, без български акцизен
бандерол, който се изисква по закон, а случаят не е маловажен, тъй като
количеството е 58.800 кг. и е на обща стойност 8 937.60 лева.
От субективна страна деянието е
извършено виновно при условията на пряк умисъл – подсъдимият Г.М. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им – чл. 11, ал. 2,
пр. 1 от НК.
По наказанието:
При определяне наказанието на
подсъдимия съдът взе предвид предвиденото от законодателят наказание в нормата
на чл. 234, ал. 1 от НК – „лишаване от свобода от една до шест години и глоба
до 10-кратния размер на пазарната цена на разпространяваните стоки”, както и разпоредбите
на общата част на НК. Като смекчаващо вината обстоятелство следва да се отчете
чистото съдебно минало на подсъдимия. Като отегчаващо обстоятелство следва да
се вземе предвид липсата на критичност към извършеното деяние, както и високата
стойност на незаконно държаните акцизни стоки (ок. 16 мин. работни заплати в
Република България за 2019 г.). По разбиране на настоящия състав целите на
наказанието биха били най-добре постигнати при налагане на наказание „лишаване
от свобода“ в размер на една година. Предвид факта, че подсъдимият е с чисто
съдебно минало и при съблюдаване разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, изтърпяването на така
наложеното наказание следва да бъде отложено с изпитателен срок от три години. Съдът
споделя становището на обвинението, че именно с налагането на това наказание и
в този размер, с отложено изтърпяване, могат да се постигнат всички цели на
наказанието, уредени в чл. 36 от НК: да се поправи и превъзпита осъденият към
спазване на закона и добрите нрави, да се въздейства предупредително и възпитателно
както върху него, така и върху останалите членове на обществото (т.нар.
„генерална превенция“). Освен наказанието лишаване от свобода с отложено
изпълнение, следва да бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание
„глоба“. Чл. 234, ал. 1 предвижда глобата да е до 10-кратния размер на
пазарната цена на разпространяваните стоки. Стойността на държания от М. тютюн
е 8 937.60 лева, като настоящият съдебен състав намира, че за постигане целите
на наказанието следва да бъде наложена глоба в трикратния размер на стойността на стоката,
или 26 812.80 лева.
Затова и като намери подсъдимият за
виновен за извършеното престъпление по чл. 234, ал. 1, предл. 2 от НК, съдът му
наложи наказание „Лишаване от свобода в размер на 1 година“, изтърпяването на
което се отлага с 3-годишен изпитателен срок,
както и наказание „Глоба“ в трикратния размер на стойността на стоката, предмет
на престъплението – 26 812.80 лева.
По разноските и
веществените доказателства:
На осн. чл. 189,
ал. 1 и ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да
заплати по сметка на ОД МВР - Монтана направените в хода на досъдебното
производство разноски за изплащане възнаграждение на вещи лица, в размер на 129.72
лева /сто двадесет и девет лева и 72
ст./, както и 5.00 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен
лист в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Лом.
По
делото са приобщени като веществени доказателства шест броя полиетиленови
чувала, съдържащи общо 58.800 кг. насипен нарязан тютюн. На основание чл. 234,
ал. 5 и чл. 53, ал. 1, б. „б“ от НК същият като предмет на престъплението
следва да се отнеме в полза на държавата и да бъде унищожен.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата
си и изготви мотивите си на 10.06.2020 год.
Районен съдия: