О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 111
Гр.П.,23.02.2021г.
ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в закрито заседание на двадесет и трети
февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА СТЕФАНОВА
като постави на
разглеждане гр.д. №768/2019г. по описа
на ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 от ГПК и по чл.247 от ГПК.
Постъпила е молба от адв.Д.Г. ***-пълномощник на ищеца по делото „В. - Д.“ ЕООД гр.Р., с която
молба иска от съда да допълни
постановеното по делото решение, тъй като съда не се е произнесъл по направеното от тях
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, а такива били поискани,
както и да бъде поправено решението в
мотивната част, в която било записано, че
при редовно призоваване „за ищеца не се явява негов представител“, а
такъв се явил в насроченото с.з.
Съдът е съобщил
на другата страна по делото
постъпилата молба, като в едноседмичния законов срок от получаване на
съобщението, ведно с молбата, не е постъпил отговор.
Съдът, като се запозна с
постъпилата молба и с материалите по гр.д. № 7684/19г., прие за установено
следното:
Производството по делото е образувано молба от „В. Д.” ЕООД гр.Р., против В.С.Г. ***, за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата 315.74лв. – главница, дължима за консумирана вода по 3
бр. фактури, издадени в периода 31.10.2018г. – 31.12.2018г., сумата 17.45 лв. –
лихва за забава за периода 30.11.2018г. – 20.05.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 30.05.2019г. до изплащане на вземането, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. № 414/2019г.
на ПпРС.
С Решение
№173/04.01.2021г., съдът е
признал за установено, че че ответника
дължи на ищеца сумата
315.74лв. – главница, дължима за
консумирана вода по 3 бр. фактури, издадени в периода 31.10.2018г. –
31.12.2018г., сумата 17.45 лв. – лихва за забава за периода 30.11.2018г. –
20.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.05.2019г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. № 414/2019г. на ПпРС. В решението си,
съдът се е произнесъл по
искането на ответната страна, за
присъждане на разноските делото в размер
на 225.00лв., от които 25.00лв. за заплатена д.т. и
200.00лв. за възнаграждение за особен представител на ответника. Видно от
проведеното с.з. на 08.12.2020г., ищеца се е представлявал от адв.Д.Г. от РАК,
за което е представено, както пълномощно, така и договор за правна защита и съдействие, от което се установява,
че дружеството е заплатило на адвоката адвокатско възнаграждение в размер на
300.00лв. това възнаграждение фигурира и
в представения списък по чл.80 от ГПК.
По отношение на искането по чл.248 от ГПК.
Предвид установеното, съдът намира, че молбата, с
която се иска изменение на решението в
частта му за разноските, е допустима, тъй като : 1. липсва произнасяне от съда
в решението относно разноски, направени от страните, или същото е непълно, 2. молбата изхожда от легитимирано
лице – страна по делото и 3.подадена е в
срока за обжалване на решението.
Разгледана по същество, молбата е и основателна,
тъй като, съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК, заплатените от ищеца такси,
разноски по производството и
възнаграждението за едни адвокат, ако е
имал такъв се заплащат от ответника, съобразно уважената част на иска.
От представения
договор за правна защита и съдействие №********** от 04.11.2020г., се
установява, че „В. Д.” ЕООД гр.Р. и адв.Д.Г. от РАК са сключили договор за оказване
на правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне на отговор и
процесуално представителство по гр.д. №768/2019г. по описа на ПпРС. В договора е посочено, че договореното възнаграждение е в размер на 300.00лв., платено в брой, при
подписване на договора.
Предвид изложеното,
съдът намира, че ответникът В.С.Г. *** дължи на „В. Д.” ЕООД гр.Р. разноски за заплатеното от него
адвокатско възнаграждение в размер на
300.00лв., съобразно уважената част на иска,
и в този смисъл решението на съда
следва да бъде изменено, а не допълнено.
По отношение на искането по чл.247 от ГПК.
Съдът намира, че в
конкретния случай и предвид направеното
искане от ищцовата страна не са налице
предпоставките на чл.247 от ГПК, поради което това искане следва да се остави без уважение, по следните
съображения:
В случая искането формулирано от страната е да се поправи решението в мотивната част, където
било записано, че за ищеца не се явява представител.
Съгласно разпоредбата на чл.247 от ГПК, съдът по
своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в
решението очевидни фактически грешки. Грешки по смисъла на посочената
разпоредба може да бъдат допуснати само в решението (диспозитива), но не и в мотивите в него. Такива грешки
представляват несъответствия между волята на съда, обективирана в мотивите към
решението и изразяването й в решението. Според правната теория и съдебната
практика явна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната
истинска вола на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на
решението. Такава грешка представлява погрешното посочване на имената на страните, на
размера на присъдената сума, погрешно пресмятане на суми, произнасяне по част
от искането в мотивите и пропуск съдът да се произнесе в диспозитива на решение
и др.
Поради изложеното съдът намира, че в така постановеното решение
не е допусната очевидна фактическа грешка, доколкото грешката дали за дадена страна се явява представител или
не, е в мотивите, а не в диспозитива, и в този смисъл искането
на частта в частта поправка на същото, се явява неоснователна,
и като такава следва да се отхвърли.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ Решение №
173/04.01.2021г., по гр.д.
№768/2019г. по описа на ПпРС, В
ЧАСТТА за дължимите разноски, както следва:
ОСЪЖДА В.С.Г., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „В. - Д.” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр.*** представлявано от С. Р.
И. допълнително СУМАТА от
300.00лв. (триста лева и 00 ст.), представляваща разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК
ОТХВЪРЛЯ
депозираната молба от адв.Д. Г. ***,
като пълномощник на ответника по делото
-„В. - Д.” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр.*** представлявано от С. Р.
И. В ЧАСТТА с която се иска поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 173/04.01.2021г., по гр.д. №768/2019г. по описа на ПпРС.
Определението подлежи на обжалване, подлежи на въззивно обжалване, в
двуседмичен срок, от връчването му на страните,
пред Окръжен съд - Т..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: