РЕШЕНИЕ
гр.София, 21.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито
заседание на двадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния
Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. №
4386 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ във вр. с
чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата М.С.М.
от гр.Стара Загора твърди, че в резултат на ПТП, настъпило на 14.08.2014г.
около 10,40ч. в с.Ловец е причинена смъртта на дъщеря й Д.М. М.. Произшествието е настъпило по изключителната вина на
водача на колесен трактор Б.Г.М., който е нарушил правилата за движение по
пътищата, като неправилно превозвал хора, в резултат на което дъщерята на
ищцата се возела на десен калник на колесния трактор и по време на движението
паднала на земята. Тялото й било прегазено от ремаркето на трактора и тя
починала. Ищцата твърди, че смъртта на дъщеря й се е отразила много негативно
върху живота й и тя трудно може да я превъзмогне. Ищцата сочи,
че увреждащият трактор имал сключена застраховка ГО при ответника с
период на покритие от 13.06.2014г. до 13.06.2015г., валидна към датата на ПТП,
което ангажира отговорността на последния за обезщетяване на
причинени вследствие на ПТП неимуществени вреди. Моли съда да осъди
ответника да й заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили
в резултат на смъртта на дъщеря й в размер на 150 000лв. като частичен иск
от сумата 380 000лв., ведно с лихвата от деня на увреждането. Предявява и
иск за имуществени вреди в размер на 1000лв. ведно с лихвата от датата на
увреждането- направени обичайни разходи по погребението на дъщеря й. Претендира
за разноските по делото.
Ответникът
ЗАД „Б.В.И.Г.“ оспорва иска по основание и размер. Оспорва твърдението на ищцата,
че водачът М. е имал противоправно поведение или вина за настъпилото ПТП.
Твърди, че ищцата не е упражнила достатъчен контрол и грижа за детето си, което е било
непълнолетно и не е следвало да го пуска
да се движи свободно и безконтролно. В тази връзка прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата. Прави
възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, която с поведението си е
станала причина за настъпване на трагичния резултат, тъй като се е возила извън
кабината на колесния трактор, върху калника на същия. Счита иска за завишен по
размер. Оспорва задължението на застрахователя да заплати обезщетение за
причинени вреди, като намира, че не дължи лихва за забава. Моли съда да
отхвърли иска. Претендира за разноски.
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Ищцата е майка на Д.М. М., починала на 14.08.2014г. на 13
години.
За
настъпилото ПТП е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица и
протокол за оглед на местопроизшествие от 14.08.2014г. Видно от същите на
14.08.2014г. около 10.40ч. в с.Ловец, на земен път при източния край на селото
е настъпило ПТП с участник колесен трактор
модел ТК 80, с рег.№ 14723 , управляван от водача Б.Г.М.. От ПТП е
пострадала Д.М. М., на 13г., която е починала. Водачът не е бил употребил
алкохол. Срещу водача на трактора има образувано наказателно производство,
което не е приключило.
Тъй като страните спорят за настъпилото
ПТП, неговия механизъм, за наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и
настъпилата смърт на пострадалата, съдът назначи комплексна автотехническа
съдебно медицинска експертиза. Според вещите лица механизмът на ПТП е следния:
Процесното ПТП е настъпило на черен път,
свързващ с. Ловец - с. Петрово област Стара Загора на прав пътен участък. Пътя
е без настилка и е широк около 2,7 м. Представлява черен път, който свързва две
села и за него няма определена максимална разрешена скорост за движение на МПС.
ПТП е настъпило в светлата част от денонощието с добра метеорологична видимост.
Процесният колесен трактор се е движил по пътя, теглейки две ремаркета, като
първото е било натоварено с бали и върху което са се намирали няколко човека.
Тракторът се е движил със скорост на движение 10 км/ч. По време на настъпване
на ПТП, пострадалата пътничка се е намирала върху десния калник на задно дясно
колело. Приближавайки към мястото на настъпване на ПТП, пострадалата пътничка е
изпаднала от мястото, където се е намирала в посока назад спрямо движението на
трактора. Тя е паднала на пътя, като се е озовала между задното дясно колело на
колесния трактор и предното дясно колело на първото ремарке теглено от трактора.
След изпадането на пострадалата, водачът на трактора е реагирал с аварийно
спиране, но въпреки това предното дясно колело на първото ремарке е преминало
върху изпадналата на пътя пътничка. При огледа и аутопсията на Д.М. М. е
установено: закрита гръдна травма:- охлузвания и кръвонасядания с вид на
негативни отпечатъци от грайфер на гума в дясна гръдна половина, травматичен
джоб (травматично отслояване на кожата от подлежащите меки тъкани) в лява
гръдна половина, счупване на ребра в лява гръдна поливна, масивни контузии и
разкъсвания на двата бели дроба, набиране на кръв в двете гръдни половини,
разкъсване на обвивките на белите дробове, масивен травматичен подкожен емфизем
в областта на гръдния кош, шията и лицето. Вдишана кръв в белите дробове. Оток
на мозъка и белите дробове. Остра кръвозагуба-анемия на органите и кожата;
Охлузвания и кръвонасядания на лицето и горните крайници.
Според вещите лица причината за смъртта на
Д.М. М. е гореописаната гръдна травма. Вещото лице съдебен медик е категоричен,
че между получените травматични увреждания и процесното ПТП съществува пряка и
непрекъсната причинно-следствена връзка. Описаните травматични увреждания са от
действието на твърди предмети - натиск със значителна сила, и отговарят да са
получени прегазвано. В момента на прегазването пострадалата е била с гръб върху
терена, и гумата на ремаркето е преминала през гръдния кош на пострадалата в
посока от ляво на дясно.
Според експертите причината за настъпилото
ПТП е изпадането на пострадалата пътничка върху пътя, която преди това е
пътувала на място върху движещия се колесен трактор, което не е било
предназначено за пътуване на пътници. Опасната зона за спиране на колесен трактор за определената му е около 4,7
м.
Времето което е изминало от момента на
изпадане на пътничката от калника на трактора до момента на прегазването й е
около 2 сек., определено експертно. Според вещите лица преди настъпването на
ПТП, пострадалата пътничка не е била в полезрението на водача на трактора, при
което той не е имал възможност да я забележи в момента на изпадането й. Преди
да изпадне, пострадалата се е намирала в дясно и на около 40 см назад от
мястото на водача на трактора, където за да я вижда е необходимо да си завърти
главата на дясно на голям ъгъл.
Заключението на вещите лица не е оспорено
от страните и съдът изцяло го възприема.
Към
14.08.2014г. процесния трактор е имал активна застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника, сключена на 13.06.2014г. с крайна дата на покритие 13.06.2015г.,
номер на полица 03114001612805/13.06.2014г.
Пострадалата Д.М. е била завършила 6 клас
през учебната 2013/14г.в І ОУ „Георги Бакалов“ гр.Стара Загора.
Св. Софийка М., леля на ищцата,
установява, че М.М. сама отглеждала детето си Д., която била единственото й
дете. Двете били много близки. Д.била много добро дете, помагала на майка си,
обичала да рисува. Ищцата много тежко преживяла загубата на дъщеря си и
всъщност още не можела да я преживее. Много се променила, станала затворена.
Утешавала се с грижи по детето на своя брат. Ищцата сама поела разходите по
погребението, което според свидетелката струвало около 1000лв.
По искане на ответника ищцата е дала
обяснения по делото. Същата споделя, че
работела във ферма в с.Ловец, където и живеела заедно с Д.. По него време
детето било във ваканция, по принцип учело в І ОУ в гр.Стара Загора. Ищцата
работела във фермата само през ваканцията. През другото време живеела в
гр.Стара Загора при баба си и леля си. В процесния ден ищцата станала рано,
доила крави от 5.00ч. до 7,30ч., после имала и друга работа. Д.ставала по
принцип към 8.00-8.30ч., но него ден станала рано и тръгнала заедно с Н. Н.,
бившия партньор на ищцата, с дядо Б. и други работници, които отишли за бали. Д.не
попитала майка си дали може да отиде с тях. Ищцата разбрала от снахата на дядо Б.,
че дъщеря й била седнала в кабинката на трактора. По-късно дядо Б. й казал, че
Деси е седяла в кабината и после е излязла на калника. Друго за инцидента не й
казали.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост (чл.52 от ЗЗД).
Съгласно
разпоредбата на чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ увредените лица имат право да
претендират обезщетение за понесените вреди направо
от застрахователя по застраховката "гражданска
отговорност". Обект на застраховане по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства /чл.257 ал.1 от КЗ/ Съдържанието
и размера на задължението на застрахователя да обезщети причинените на трети
лица вреди зависят от деликтното обезщетение. При последното е приложим
принципа за справедливо обезщетяване на болките и страданията , съгласно чл.52
от ЗЗД.
Съгласно чл.
226, ал. 1 КЗ /отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Основателността на прекия
иск предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/ настъпилото
ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач,
3./ претърпените вреди и 4./ наличието
на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е
застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач.
Съдът намира след
съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, че са налице
посочените предпоставки.
Ищцата е материално – правно
легитимирана да предяви настоящия иск. Същата е възходяща на пострадалата от
непозволено увреждане, двете са били в много близки отношения и попада в кръга
лица, които имат право да претендират репариране на претърпени вследствие смъртта на техен наследодател неимуществени
вреди – така ППВС № 4 от 25.05.1961 г.
От представените констативен
протокол за ПТП с пострадали лица и огледен протокол се установява настъпилото
ПТП по време, място и участници. Изслушаната КСМАТЕ установява механизма на ПТП
– пострадалата се е намирала в кабината на колесен трактор. По време на
движението на трактора тя е излязла от кабината, застанала е върху десния
калник на задно дясно колело, след което в един момент е паднала на пътя, като
се е озовала между задното дясно колело на колесния трактор и предното дясно
колело на първото ремарке теглено от трактора. Колелото е преминало през тялото
на детето, в следствие на което то е починало.
При събраните по делото доказателства съдът намира, че
водачът на колесния трактор Б.Г.М. е
имал противоправно поведение, в резултат на което е настъпило ПТП. Същият при управление на
трактор ТК80 с прикачено ремарке е нарушил правилата на движение по пътищата -
чл. 134 ал. 1 от ЗДвП: "Забранява се превозване на пътниците на
туристически ремаркета, товарни ремаркета, самоходни шасита, трактори и др.
селскостопански машини“ и въпреки забраната на закона е допуснал пострадалата Д.М.
да се вози в кабината на трактора, а в последствие и върху калника на едната
гума, като по непредпазливост е причинил смъртта й. Вината съгласно
установената с нормата на чл. 45 ал. 2 ЗЗД законова презумпция се предполага.
Презумпцията
за вина на водача не е оборена от ответника.
Настъпилата смърт на Д.М. е пряка последица
от настъпилото ПТП съгласно заключението на КСМЕ.
Справката от информационния масив на
Гаранционен фонд удостоверява, че ответникът е застраховател на гражданската
отговорност на водача, причинил виновно процесното ПТП, като към датата на
последното е съществувало валидно застрахователно правоотношение по
застрахователна полица № 03114001612805/ 13.06.2014г., поради което е легитимиран да отговаря по
настоящия иск.
Налице
са предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на водача на
увреждащото МПС за претърпените от ищците вреди, а поради съществуващото
правоотношение по ЗЗГОА на автомобила със застрахователя ответника - за ангажиране
на отговорността на застрахователя.
По направените от
ответника възражения за съпричиняване.
Съпричиняване по см. на чл.51 ал.2 от ЗЗД
би било налице, ако е установено, че с поведението си пострадалото дете Д.е
допринесло за настъпване на увреждането. Обстоятелството, че детето е било
непълнолетно не е пречка за съобразяване на поведението му при настъпване на
произшествието /така ППВС №17/63г., ТР №88/62г.,ОСГК на ВС/. Не е необходимо
увреденият да е допринесъл за настъпване на вредите, а е достатъчно наличието
на причинна връзка между неговото действия/бездействие и вредоносния резултат. От
събраните по делото доказателства се установи, че пострадалата Д.М. се е качила
на място, забранено от закона да бъдат превозвани пътници /чл.134 ал.1 от ЗДвП/
и с това си противоправно поведение е допринесла за настъпване на вредоносния
резултат.
Обстоятелството, че по време на ПТП
непълнолетната пострадала не е била придружена от майка си или че ищцата не е
упражнила контрол и е позволила пострадалата да пътува в трактора, не може да
се прецени като съпричиняване по см. на чл.51 ал.2 от ЗЗД, а следва да се
прецени при определяне размера на дължимото обезщетение по чл.52 от ЗЗД с оглед
възражението на ответника по размера на претенцията /така и решение
№1070/29.04.2013г. на САС, в.гр.д.№4180/2012г./.
Съгласно цитираното ТР №88/62г.,ОСГК на ВС
„и при съпричиняването на вредоностния резултат с участието на самия увреден
виновно действалото лице трябва да отговаря само за онези вреди, които са в
причинна връзка с неговото поведение , но не и за последиците от поведението на
увредения“. По делото липсват доказателства защо и как пострадалата е излязла
от кабината на трактора и е застанала на калника на дясното колело. При
доказателствата, с които разполага и като отчете приетия механизъм на
настъпилото пътно-транспортно произшествие и общата разпоредба на чл. 5 ал. 2
т. 1 от ЗДвП, чието тълкуване показва, че законът вменява по-голям обем от
задължение за внимание и предпазливост у водачите на МПС, съдът приема, че
приносът на водача на трактора е значително по-голям от приноса на
непълнолетната пострадала, като определя процент на съпричиняване на вредите от
страна на Д.М. - 30%.
Между
застрахователят и собственикът на МПС причинило ПТП е налице валидно сключен
застрахователен договор за гражданска отговорност за процесния ден 14.08.2014г.
Последният е основание за възникване на прякото право на ищцата срещу
застрахователя по застраховка ГО на МПС.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост
(чл.52 от ЗЗД).
Събраните гласни доказателства
установяват, че от смъртта на Д.М. за ищцата, нейна майка, са настъпили
неимуществени вреди в резултат на загубата на детето й.
Съгласно
практиката на ВКС понятието „неимуществени вреди” включва всички онези телесни
и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на
лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи
социален дискомфорт за определен период от време. Критерият за справедливост не
е абстрактен, а винаги се определя от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитието на
самото общество в конкретното държава. Преценявайки събраните
по делото доказателства за преживяното от ищцата тежко психическо състояние от
непрежалимата загуба на тринадесет годишното й единствено дете, чувството за
липса и тъга, което ще я съпровожда до края на живота й, невъзможността в
бъдеще да има подкрепа от детето си , във вр. с критериите в ППВС №4/68г.
и конюнктурата в страната към момента на
увредата, съдът намира, че справедлив размер обезщетение е такова в размер на
150 000лв.
Съдът не приема възражението на ответника, че ищцата
не е упражнила необходимия родителски надзор. Доказателства в тази насока не се
ангажираха. Разпоредбата на чл. 8 ал.8
от ЗЗДт вменяват на родителите, настойниците, попечителите или другите лица,
които полагат грижи за дете, задължението да не оставят същото, когато то е на
възраст до 12 години без надзор, ако с това се създава опасност за физическото
му, психическо и нравствено развитие. В конкретния случай пострадалата е била
над 12 г. възраст. Съгласно общата
разпоредба на чл. 125 ал. 3 от СК родителят осигурява постоянен надзор по
отношение на малолетното си дете и подходящ контрол на поведението на непълнолетното
дете. В конкретния случай се установява, че пострадалата Д.не е била сама в
трактора – имало е и други превозвани в трактора лица, вкл. и Н.Н., посочен
като свидетел в констативния протокол за ПТП, когото ищцата идентифицира като
неин партньор към датата на ПТП и съответно близък на детето й.
След намаляване на дължимото обезщетение с 30%,
ответникът дължи на ищцата сума в размер на 105 000лв.
Искът за разликата до първоначално предявения размер
от 150 000лв. като частичен от 380
000лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
По възражението на ответника за изтекла по отношение
на претенцията за лихви върху увеличената главница погасителна давност, съдът
намира същото за неоснователно по аргумент от нормите на чл. 114, ал. 3 ЗЗД - за вземания от
непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца. При
застраховка "Гражданска отговорност" платимите суми за настъпването
на застрахователното събитие имат обезщетителен характер, тъй като са
предназначени да бъдат поправени вреди, настъпили към момента на деликта. В
този случай отговорността на застрахователя е производна от отговорността на
делинквента, имащ качеството на застрахован. Договорната връзка е между
делинквента и застрахователя и при тях релевантен е друг момент на изискуемост
(арг. чл. 323 ЗЗД), докато увреденият (респ. наследниците му), могат да насочат
претенцията си към всеки един от посочените длъжници - чл. 349, ал. 2 ГПК и тя
е в такъв обем в който би се дължала от виновното лице, както по отношение на
главница, така и на лихви за забава. Т. е. застрахователното обезщетение, което
застрахователят дължи на третото увредено лице/лица е равно на обезщетението,
което му дължи застрахованият. Съдебно присъденото обезщетение се дължи от
застрахователя като единно такова. Недопустимо е последващото му сегментиране
на главница и лихви за забава /така Решение № 149 от 29.12.2015 г. на ВКС по т.
д. № 1260/2014 г., I т. о., ТК/.
Делинквентът Б.М. е установен на датата на деликта – 14.08.2014
г., от която е започнала да тече 5 годишната давност по чл. 110 ЗЗД. Същата е
прекъсната с предявяване на иска пред СГС с исковата молба на 01.04.2015 г. и
няма да тече до приключване на процеса с влязло в сила решение /така чл.116 от ЗЗД/. Претенцията е предявена за 30 000лв. като частичен иск от
380 000лв., а в съдебно заседание на 20.02.2018г. е увеличена на
150 000лв. в рамките на заявената претенция от 380 000лв. Видно е, че
вземането на ищцата за обезщетение за неимуществени вреди, вкл. и за лихва за
забава, не се е погасило по давност.
Лихвата за забава върху дължимото на ищцата
обезщетение се дължи от деня на увреждането - 14.08.2014 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Искът за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди – направени разходи по погребението на малолетната
пострадалата, следва да се отхвърли. Доколкото неимуществените вреди са
неизмерими с пари, те се определят от съда на принципа на справедливостта. Имуществените
вреди обаче имат паричен еквивалент и той следва да бъде установен от ищцата.
Разпитаната свидетелка М. установи, че ищцата е платила погребението на дъщеря
си, но показанията й досежно това колко ищцата е платила за него, не могат да се ползват предвид
забраната на чл.164 ал.1 т.3 от ГПК. Ищцата не представя писмени документи за
разхода по погребението на Д.М., поради което тази претенция следва да се
отхвърли.
По разноските:
И двете страни представят списък с
разноски.
Ищцата претендира разноски в размер на
100лв. Нейният процесуален представител претендира адвокатско възнаграждение на
основание чл.38 ал.2 от ЗАдв.
Ответникът претендира разноски в размер на
255лв. и юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 от ГПК.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищцата
се следват разноски в размер на 70лв.
На основание чл.38 ал.2 от ГПК на адв.К.
се следва адвокатско възнаграждение в размер на 4356лв. с ДДС.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на
ответника се следват разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на
167лв. /30% от /255лв. + 300лв.//.
След компенсация на двете насрещни задължения
за разноски между страните, ищцата остава да дължи на ответника сумата от 97лв.
разноски.
При този изход на делото застрахователното
дружество следва да заплати по сметката на СГС държавна такса в размер на 4200лв.
, а на основание чл.78 ал.6 от ГПК разноски в размер на 105лв. (за КСМАТЕ) .
Водим
от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на М.С.М., ЕГН **********, на основание чл. 226 ал. 1 от КЗ /отм./
вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, сумата от 105000 лв. / сто и пет хиляди
/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на смъртта на малолетната й дъщеря Д.М. М.,
на 13 г., настъпила от ПТП на 14.08.2014г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано 14.08.2014г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
исковете по чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
следните суми: за разликата над сумата
от 105000 лв. до пълния претендиран размер от 150 000 лева, заявен като частичен
от иск в общ размер на 380 000лв., ведно с претендираната законна лихва
върху горницата над присъдената сума,
както и иска за имуществени вреди в размер на 1000лв. , ведно с
претендираната законна лихва, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.3 от ГПК М.С.М., ЕГН ********** да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК*********, със седалище
и адрес на управление:***, сума в размер на
97лв. /деветдесет и седем/ , разноски по делото .
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК*********, със седалище
и адрес на управление:***, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата
от 4200 лв. /четири хиляди и двеста/ – държавна такса за уважения иск, и
сумата от 105 лв. /сто и пет /,
депозит за вещи лица.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. вр. с чл. 78,
ал. 1 ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на адвокат П.К., член на Софийска адвокатска колегия, възнаграждение
за осъществена безплатна правна защита на ищцата М.С.М., в размер на 4356 лева с
ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия: