№ 5502
гр. С., 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20211110167523 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от „Т. С.“ ЕАД срещу Д. ЛЮДМ.
АЛ. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищцовото дружество твърди, че е
налице облигационно правоотношение с ответника, възникнало въз основа на договор
за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ
са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане по отношение
на топлоснабден имот с адрес гр. С., район „О.“, ул. „И.“ № 35, вх. А, ап. 4, с аб. №
2218. Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на ответника за процесния период
топлинна енергия, за която не е заплатена дължимата цена. Иска се от съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати следните суми: 1591,32
лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
м.06.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 29.11.2021 г. до
изплащане на вземането, сума в размер на 311,84 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2019 г. до 08.11.2021 г., сума в размер на 54,36 лв., представляваща
главница за дялово разпределение за периода м. 10.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със
законната лихва за забава от 29.11.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата в
размер на 11,55 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 01.12.2018 г. до
08.11.2021 г.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не е подал отговор на исковата молба.
Третото лице помагач на страната на ищеца „МХ Елвеко“ ООД не изразява
1
становище.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за установяване, че ответникът дължи
претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и за
дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно
доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт –
точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане
на потребената топлинна енергия за процесния период.
При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че искът
неоснователен. Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна
енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството
потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е
собственикът/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
2
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Т.е. установената в чл. 153, ал. 1 ЗЕ
презумпция е оборима. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“
на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от
ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от
Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
След изтичане на законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпило писмено
становище от ответната страна, в което се сочи, че се признава иска и задълженията са
изплатени.
Постъпила е и молба от ищеца, в която сочи, че претендираните суми са изцяло
заплатени, като това становище се поддържа и в откритото съдебно заседание,
проведено на 10.05.2022 г.
Въз основа на гореизложеното, в случая съдът намира за установено по делото
наличието на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между
страните по делото предвид извършеното изявление от страна на ответника,
съставляващо признание на неизгодни факти и ползващо се с висока доказателствена
стойност.
Изявлението на ищеца за заплащане в хода на производството на претендираните
суми следва да се съобрази от съда като новонастъпил факт. С оглед становището на
ищеца, имащо характера на признание на неизгоден факт и ползващо се с висока
доказателствена стойност, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК сумите предмет на
процесните искове следва да се приемат като погасени поради извършено плащане в
хода на процеса, респективно исковете като неоснователни следва да се отхвърлят.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* срещу Д. ЛЮДМ. АЛ.,
ЕГН ********** искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ
за сумата от 1591,32 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна
енергия за периода от м.06.2018 г. – м. 04.2020 г., и сумата в размер на 54,36 лв.,
3
представляваща главница за дялово разпределение за периода м. 10.2018 г. – м.
04.2020 г., както и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 311,84
лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2019 г. до 08.11.2021 г., както и за
сумата в размер на 11,55 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 01.12.2018
г. до 08.11.2021 г., с адрес: гр. С., район „О.“, ул. „И.“ № 35, вх. А, ап. 4, с аб. № 2218.
Решението е постановено при участието на „МХ Елвеко“ ООД като трето лице –
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4