Присъда по дело №761/2014 на Специализиран наказателен съд

П Р И С Ъ Д А

 

номер                                        година    2017                   град С.

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД                                         1  състав

На единадесети май                                                                          година  2017

 

В публичното заседание в следния състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Г. УШЕВ

        ЧЛЕН СЪДИЯ: АНДОН МИТАЛОВ

                                                            

                              СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. В.П.

                                                                            2. Р.В.

                                                                           3. Т.В.

 

 

Секретар: Г. Х.

Прокурори: Е. Галипонов и Детелина Ганчева

 

като разгледа докладваното от председателя

наказателно общ характер дело номер 761 по описа за 2014 година

 

Въз основа на закона и данните по делото,

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия В.С.В., роден на *** ***, ***, живущ ***, ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че за периода след 12.10.2005г. до края на месец март 2008г. на територията на Република България - град П., е ръководил организирана престъпна група, по смисъла на чл. 93, т. 20, вр. с чл.2, ал.1 от НК - «структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години», а именно престъпления по чл.354а от НК, чрез които се цели да се набави имотна облага, съвместно с Р. Г.С. - ръководител от 12.10.2005г. до убийството на С. на 23.09.2007г. и с М.Б.П. - ръководител от 23.09.2007г. края на месец март 2008г., като групата е съществувала от неустановена дата в началото на 2003 г. до края на месец март 2008г. и в която участвали: Р. Г.С. - от неустановена дата в началото на 2003г. до 12.10.2005г., Т.Л.Н. - от неустановена дата в началото на 2003г. до 03.02.2008г., М.Б.П. - от неустановена дата в началото на 2003г. до 23.09.2007г.; Б.М.Н. - от неустановена дата в началото на 2003г. до неустановена дата в началото на 2006г., Б.Г.С. - от неустановена дата в началото на 2003г. до неустановена дата в началото на 2006г. и от 17.01.2007г. до изчезването му на 27.05.2007г., К. С.К. - от неустановена дата в началото на 2003г. до неустановена дата в началото на 2006г. и от 17.01.2007г. до изчезването му на 27.05.2007г., Д.И.Н. - от неустановена дата през месец март 2007г. до неустановена дата през месец октомври 2007г., К.Б.Т. - от неустановена дата през месец октомври 2005г. до края на месец март 2008г., И.Ц.Ц. - от неустановена дата в началото на 2003г. до 01.11.2005г. (когато е влязъл в затвора) и от 09.08.2007 г.- (когато е излязъл от затвора) - до края на месец март 2008г., като групата е била въоръжена, поради което и на основание чл.321, ал.3, т.1, вр.ал.1, вр. с чл.2, ал.1, вр. с чл.54 от НК го ОСЪЖДА на  СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,

като го признава за НЕВИНЕН в това, да е ръководел групата съвместно с В.В. А., известен като Р.К.- в периода от неустановена дата в началото на 2003 г. до убийството на А. на 12.10.2005г; да е ръководел групата съвместно с М.Б.П. от месец април 2008г. до 16.08.2013г.; групата да е съществувала от месец април 2008г. до 16.08.2013г.; групата да е действала на територията на градовете Р.и С.; групата да си е поставяла за цел извършване на престъпления в чужбина; както и да си е поставяла за цел да върши престъпления по чл.159а и 252, ал.1 НК; както и в групата да са участвали лицата Г.П.Г., М.Д.Н., Й.И.К., Е.Е.М., М.Г.А., поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение в този смисъл.

ПРИЗНАВА подсъдимия  В.С.В. /със снета самоличност/ за НЕВИНЕН в това, че на неустановена дата в периода от края на 2007г. до 03.02.2008г. в гр. П., в съучастие, действувайки като подбудител, с М.Б.П. - извършител, умишлено го е склонил, като му е дал нареждане, в качеството на ръководител на групата, да умъртви умишлено Т.Л.Н. *** - убит на неустановена дата в периода от 03.02.2008г. до края на същия месец в местността "***" в землището на с. Г.общ. З., обл. П., като деянието е извършено в изпълнение на решение на организирана престъпна група, ръководена към този момент от В.В. и М.П., поради което и на основание чл.304 НПК ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за  престъпление по чл.116, ал.1, т.10, вр.чл.115, вр.чл.20, ал.3, вр.ал.1 от НК.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия  В.С.В. /със снета самоличност/ за ВИНОВЕН в това, че нa 16.08.2013г. в дома си с. Л., общ. Т., обл. П., държал огнестрелно оръжие - пистолет марка Брауниг 9мм,( 9x19 ) с № ***, технически изправен, годен да произведе изстрели, който съгласно чл.4, ал.2 от ЗОБВВПИ представлява огнестрелно оръжие и 4 бр. патрони, кал.9х19мм с цилиндрична гилза от жълт метал, с обозначения върху три от тях "СВС 9 mm LUGER" и върху една от тях "S&B 9x19 04", предназначени за стрелба с пистолет 9мм (9 х 19), които са били годни за употреба по предназначение и съгласно чл.7, ал.1 от ЗОБВВПИ представляват боеприпаси за огнестрелно оръжие, без да има за това надлежно разрешение, съгласно чл.50, ал.2, вр.ал.3 и чл.56, ал.2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, поради което и на основание чл.339, ал.1, вр. с чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

 

На основание чл.23, ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ едно общо най-тежко наказание на подсъдимия В.С.В., а именно СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.61, т.2 вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален „СТРОГ“ режим в затвор.

На основание чл.59, ал.1 от НК при изпълнението на определеното общо, най-тежко наказание на подсъдимия В.С.В. лишаване от свобода, ПРИСПАДА времето през което същият е бил задържан по настоящото дело, считано от 16.08.2013 г.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия М.Б.П., роден на *** ***, ***, ЕГН: ********** за ВИНОВЕН, в това, че за периода от неустановена дата в началото на 2003 г. до 23.09.2007 г., на територията на Р България – град П., е участвал, а в периода от 23.09.2007 г. до края на месец март 2008 г. в същия град, е ръководил съвместно с подсъдимия В.С.В., организирана престъпна група по смисъла на чл.93, т.20 вр. с чл.2, ал.1 от НК – структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, а именно престъпления по чл.354а от НК и чрез които се цели да се набави имотна облага, като групата е съществувала от неустановена дата в началото на 2003 г. до края на месец март 2008 г., била е ръководена последователно от В.В. А., известен като Р.К.за времето от неустановена дата в началото на 2003 г. до убийството на В.В. А. на 12.10.2005 г., от В.С.В. и Р. Г.С. – от 12.10.2005 г. до убийството на Р. Г.С. на 23.09.2007 г., в същата са участвали и лицата: Р. Г.С. (от неустановена дата в началото на 2003 г. до 12.10.2005 г.), Т.Л.Н. (от неустановена дата в началото на 2003 г. до 03.02.2008 г.), Б.М.Н. (от неустановена дата в началото на 2003 г. до неустановена дата в началото на 2006 г.), Б.Г.С. (от неустановена дата в началото на 2003 г. до неустановена дата в началото на 2006 г. и от 17.01.2007 г. до изчезването му на 27.05.2007 г.), К. С.К. (от неустановена дата в началото на 2003 г. до неустановена дата в началото на 2006 г. и от 17.01.2007 г. до изчезването му на 27.05.2007 г.), Д.И.Н. (от неустановена дата през месец март 2007 г. до неустановена дата през месец октомври 2007 г.), К.Б.Т. (от неустановена дата през месец октомври 2005 г. до края на месец март 2008 г.) и И.Ц.Ц. (от неустановена дата в началото на 2003 г. до 01.11.2005г., когато е влязъл в затвора и от 09.08.2007 г., когато е излязъл от затвора – до края на месец март 2008 г.), като групата е била въоръжена, поради което и на основание чл. 321, ал.3, т.1 и т.2 вр. ал.2 вр. с ал.1, вр. с чл.2, ал.1, вр. с чл.54 от НК го ОСЪЖДА на СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,

като го признава за НЕВИНЕН в това, да е ръководел групата съвместно с В.С.В. от месец април 2008 г. до 16.08.2013 г.; групата да е съществувала от месец април 2008 г. до 16.08.2013 г.; същата в периода от неустановена дата в началото на 2003 г. до 12.10.2005 г. да е била ръководена от В.С.В.; групата да е действала на територията на градовете Р.и С.; групата да си е поставяла за цел извършване на престъпления в чужбина, както и да си е поставяла за цел да върши престъпления по чл.159а и 252, ал.1 НК; както и в нея да са участвали лицата Г.П.Г., М.Д.Н., Й.И.К., Е.Е.М. и М.Г.А., поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение в този смисъл.     

   

ПРИЗНАВА подсъдимия М.Б.П. /със снета самоличност/, ЗА ВИНОВЕН в това, че на неустановена дата в периода от 03.02.2008г. до края на същия месец в местността "***" в землището на с. Г.общ. З., обл. П., умишлено е умъртвил Т.Л.Н.,***, поради което и на основание чл.115, ал.1, вр. с чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ОСЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,

 като го признава за НЕВИНЕН в това, да е извършил деянието в съучастие като извършител с В.С.В. - последният действайки като подбудител, както и деянието да е извършено в изпълнение на решение на организирана престъпна група, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение по чл.116, ал.1, т.10  и чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК.

На основание чл.23, ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ едно общо най-тежко наказание на подсъдимия М.Б.П., а именно ОСЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.24 НК УВЕЛИЧАВА така определеното общо най  - тежко наказание лишаване от свобода на подсъдимия М.Б.П. с ДВЕ ГОДИНИ, като същото да се счита в размер на ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.61, т.2 вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален „СТРОГ“ режим в затвор.

На основание чл.59, ал.1 от НК при изпълнението на определеното общо, най-тежко наказание на подсъдимия М.Б.П. лишаване от свобода, ПРИСПАДА времето през което същият е бил задържан по настоящото дело, считано от 16.08.2013г.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Б.М.Н., роден на *** ***, ***, ЕГН: ********** ЗА ВИНОВЕН, в това, че за периода от неустановена дата в началото на 2003г. до неустановена дата в началото на 2006г. на територията на Република България - град П., е участвал в организирана престъпна група, по смисъла на чл. 93, т. 20, вр. с чл.2, ал.1 от НК, «структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години», а именно престъпления по чл.354а от НК, чрез които се цели да се набави имотна облага, като групата е съществувала от неустановена дата в началото на 2003г. до края на месец март 2008г. и е била ръководена съответно от В.В. А., известен като Р.К.- в периода от неустановена дата в началото на 2003г. до убийството на В.В. А. на 12.10.2005г, от В.С.В. и Р. Г.С. - от 12.10.2005г. до убийството на Р. Г.С. на 23.09.2007г. и от В.С.В. и М.Б.П. - от 23.09.2007г. до края на месец март 2008г., като в групата са участвали и лицата: Р. Г.С. - от неустановена дата в началото на 2003г. до 12.10.2005г., Т.Л.Н. - от неустановена дата в началото на 2003г. до 03.02.2008г., М.Б.П. - от неустановена дата в началото на 2003г. до 23.09.2007г.; Б.Г.С. - от неустановена дата в началото на 2003г. до неустановена дата в началото на 2006г. и от 17.01.2007г. до изчезването му на 27.05.2007г., К. С.К. - от неустановена дата в началото на 2003г. до неустановена дата в началото на 2006г. и от 17.01.2007г. до изчезването му на 27.05.2007г., Д.И.Н. - от неустановена дата през месец март 2007г. до неустановена дата през месец октомври 2007г., К.Б.Т. - от неустановена дата през месец октомври 2005г. до края на месец март 2008г., И.Ц.Ц. - от неустановена дата в началото на 2003г. до 01.11.2005г. (когато е влязъл в затвора) и от 09.08.2007 г.- (когато е излязъл от затвора) - до края на месец март 2008г., като групата е била въоръжена, поради което и на основание чл.321, ал.3, т.2, вр.ал.2, вр. с чл.2, ал.1, вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК го ОСЪЖДА на  ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.61, т.2 вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален „СТРОГ“ режим в затвор,

като го признава за НЕВИНЕН в това, да е участвал в групата за периода от 23.05.2007г. до 16.08.2013г.; както и групата да е съществувала от месец април 2008г. до 16.08.2013г.; същата в периода от неустановена дата в началото на 2003 г. до 12.10.2005 г. да е била ръководена от В.С.В.; групата да е действала на територията на градовете Р.и С.; групата да си е поставяла за цел извършване на престъпления в чужбина; както и да си е поставяла за цел да върши престъпления по чл.159а и 252, ал.1 НК; както и в групата да са участвали лицата Г.П.Г., М.Д.Н., Й.И.К., Е.Е.М., М.Г.А., поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение в този смисъл.

ПРИЗНАВА подсъдимия Б.М.Н. /със снета самоличност/ ЗА НЕВИНЕН в това, че за периода от 03.10.2012г. до 16.08.2013г,в гр.Р., в дома си на ул. ***, без надлежно разрешение, което се изисква по закон е държал и използвал специални технически средства, (съгласно чл.2 ал.2 от ЗСРС "Технически средства са електронни и механични съоръжения, както и вещества, които служат за документиране на дейността на контролирани лица и обекти"), а именно :1.Камуфлирана в часовник видеокамера-цветна, 5 мега пиксела с вътрешна флаш naMeT-4GB, пригодена само за скрито добиване на информация, чрез видео-записване със звук и видео; 2.Камуфлирана в химикалка видеокамера- цветна, 5 мега пиксела с вътрешна флаш памет- 4GB, пригодена само за скрито добиване на информация, чрез видео - записване със звук и видео, които представляват специални технически средства предназначени за негласно събиране на информация, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.339а ал.1 от НК.

 

На основание чл.59, ал.1 от НК, ПРИСПАДА времето през което Б.М.Н. е бил задържан по настоящото дело, считано от 16.08.2013г. до 07.04.2014г.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия И.Ц.Ц., роден на *** ***, ***, ЕГН: ********** ЗА ВИНОВЕН, в това, че за периода от неустановена дата в началото на 2003 г. до 01.11.2005г. (когато е влязъл в затвора) и от 09.08.2007 г. (когато е излязъл от затвора) - до края на месец март 2008г. на територията на Република България - град П., е участвал в организирана престъпна група, по смисъла на чл. 93 т. 20, вр. с чл.2, ал.1 от НК, «структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години», а именно престъпления по чл.354а от НК, чрез които се цели да се набави имотна облага, като групата е съществувала от неустановена дата в началото на 2003 г. до края на месец март 2008г. и е била ръководена съответно от В.В. А., известен като Р.К.- в периода от неустановена дата в началото на 2003г. до убийството на В.В. А. на 12.10.2005г, от В.С.В. и Р. Г.С. - от 12.10.2005г. до убийството на Р. Г.С. на 23.09.2007г. и от В.С.В. и М.Б.П. - от 23.09.2007г. до края на месец март 2008г., като в групата са участвали и лицата: Р. Г.С. - от неустановена дата в началото на 2003г. до 12.10.2005г., Т.Л.Н. - от неустановена дата в началото на 2003г. до 03.02.2008г., М.Б.П. - от неустановена дата в началото на 2003г. до 23.09.2007г.; Б.М.Н. - от неустановена дата в началото на 2003г. до неустановена дата в началото на 2006г., Б.Г.С. - от неустановена дата в началото на 2003г. до неустановена дата в началото на 2006г. и от 17.01.2007г. до изчезването му на 27.05.2007г., К. С.К. - от неустановена дата в началото на 2003г. до неустановена дата в началото на 2006г. и от 17.01.2007г. до изчезването му на 27.05.2007г., Д.И.Н. - от неустановена дата през месец март 2007г. до неустановена дата през месец октомври 2007г., К.Б.Т. - от неустановена дата през месец октомври 2005г. до края на месец март 2008г., като групата е била въоръжена, поради което и на основание чл.321, ал.3, т.2, вр.ал.2, вр. с чл.2, ал.1, вр. с чл.54 от НК го ОСЪЖДА на  ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.61, т.2 вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален „СТРОГ“ режим в затвор,

като го признава за НЕВИНЕН в това, да е участвал в групата за периода от месец април 2008г. до 16.08.2013г.; както и групата да е съществувала от месец април 2008г. до 16.08.2013г.; същата в периода от неустановена дата в началото на 2003 г. до 12.10.2005 г. да е била ръководена от В.С.В.; групата да е действала на територията на градовете Р.и С.; групата да си е поставяла за цел извършване на престъпления в чужбина; както и да си е поставяла за цел да върши престъпления по чл.159а и 252, ал.1 НК; както и в групата да са участвали лицата Г.П.Г., М.Д.Н., Й.И.К., Е.Е.М., М.Г.А., поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение в този смисъл.

На основание чл.59, ал.1 от НК ПРИСПАДА времето през което подсъдимият И.Ц.Ц. е бил задържан по настоящото дело, считано от 16.08.2013г до 03.02.2014г.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Й.И.К., роден на *** ***, ***, живущ ***, ЕГН: ********** ЗА НЕВИНЕН в това, че: за периода от неустановена дата в началото на 2006 г. до месец май 2007г., и от месец март 2008 г. до 16.08.2013г., на територията на Република България - градовете П., Р.и С. е участвал в организирана престъпна група, по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК, «структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години», а именно престъпления по чл.159а, 252, ал.1 и чл.354а от НК, като групата е съществувала от неустановена дата в началото на 2003 г. до 16.08.2013г. и е била ръководена съответно от В.С.В., ЕГН: **********, известен като "Б." и В.В. А., ЕГН **********, известен като Р.К.- в периода от неустановена дата в началото на 2003 г. до убийството на В.В. А. на 12.10.2005г, от В.С.В. и Р. Г.С. ЕГН **********, известен като "А."- от 12.10.2005г. до убийството на Р. Г.С. на 23.09.2007г. и от В.С.В. и М.Б.П., ЕГН **********, известен като "Ч."- от 23.09.2007г. до края на периода - 16.08.2013г., като в групата са участвали и лицата: Р. Г.С. ЕГН **********, известен като "А." от неустановена дата в началото на 2003 г. до 12.10.2005 г.,Т.Л.Н. ЕГН **********, известен като "Х."- от неустановена дата в началото на 2003 г. до 03.02.2008г., Б.М.Н., ЕГН: **********, известен като "К." за периода от неустановена дата в началото на 2003 г. до неустановена дата в началото на 2006г. и от 23.05.2007г. до 16.08.2013г.., Б.Г.С. ЕГН **********, известен като "В."- от неустановена дата в началото на 2003 г. до неустановена дата в началото на 2006г. и от 17.01.2007г. до изчезването му на 27.05.2007г., К. С.К. ЕГН **********, известен като "К." - от неустановена дата в началото на 2003 г. до неустановена дата в началото на 2006г. и от 17.01.2007г. до изчезването му на 27.05.2007г., М.Б.П., ЕГН ********** известен като "Ч."- от неустановена дата в началото на 2003 г. до 23.09.2007г., Г.П.Г., ЕГН ********** известен като "Г." - от неустановена дата през месец март 2007г. до 16.08.2013г., Д.И.Н., ЕГН: **********, известен като "М."- от неустановена дата през месец март 2007г. до неустановена дата през месец октомври 2007г., И.Ц.Ц., ЕГН: ********** известен като „В." - от неустановена дата в началото на 2003 г. до 01.11.2005г. (когато е влязъл в затвора) и от 09.08.2007 г.- (когато е излязъл от затвора) - до 16.08.2013г., Е.Е.М., ЕГН ********** известен като "П." - от неустановена дата през месец март 2007г. до 16.08.2013г., К.Б.Т., ЕГН **********, известен като "Р."- от неустановена дата през месец октомври 2005г. до 16.08.2013г., М.Г. А., ЕГН: **********, известен като "К." - от неустановена дата през месец март 2007г. до 16.08.2013г., М.Д.Н., ЕГН **********, известен като "Д."- от неустановена дата през месец март 2007г. до 16.08.2013г., като групата е била въоръжена и създадена с користна цел, поради което и на основание чл.304 НПК ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за  престъпление по чл.321, ал.3, т.2 вр. ал.2 от НК.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Г.П.Г., роден на *** г. в ***, живущ ***, ЕГН: ********** ЗА НЕВИНЕН в това, че: за периода от неустановена дата през месец март 2007г. до 16.08.2013г., на територията на Република България - градовете П., Р.и С. е участвал в организирана престъпна група, по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК, «структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години», а именно престъпления по чл.159а, 252 ал.1 и чл.354а от НК, като групата е съществувала от неустановена дата в началото на 2003 г. до 16.08.2013г. и е била ръководена съответно от В.С.В., ЕГН: **********, известен като "Б." и В.В. А., ЕГН **********, известен като Р.К.- в периода от неустановена дата в началото на 2003г. до убийството на В.В. А. на 12.10.2005г, от В.С.В. и Р. Г.С. ЕГН:**********, известен като "А."- от 12.10.2005г. до убийството на Р. Г.С. на 23.09.2007г. и от В.С.В. и М.Б.П., ЕГН **********, известен като "Ч."- от 23.09.2007г. до края на периода - 16.08.2013г., като в групата са участвали и лицата: Р. Г.С. ЕГН **********, известен като "А." от неустановена дата в началото на 2003 г. до 12.10.2005 г.,Т.Л.Н. ЕГН **********, известен като "Х."- от неустановена дата в началото на 2003г. до 03.02.2008г., Б.М.Н., ЕГН:**********, известен като "К." - от неустановена дата в началото на 2003г. до неустановена дата в началото на 2006г. и от 23.05.2007г. до 16.08.2013г., Б.Г.С. ЕГН:**********, известен като "В."- от неустановена дата в началото на 2003г. до неустановена дата в началото на 2006г. и от 17.01.2007г. до изчезването му на 27.05.2007г., К. С.К. ЕГН:**********, известен като "К." - от неустановена дата в началото на 2003г. до неустановена дата в началото на 2006г. и от 17.01.2007г. до изчезването му на 27.05.2007г., М.Б.П., ЕГН:********** известен като "Ч."- от неустановена дата в началото на 2003г. до 23.09.2007г., М.Д.Н., ЕГН: **********, известен като "Д." - от неустановена дата през месец март 2007г. до 16,08.2013г., Й.И.К. ЕГН:**********, известен като "Ш."- от неустановена дата в началото на 2006г. до месец май 2007г., и от м.март 2008 г. до 16.08.2013г., Е.Е.М. ЕГН: **********,известен като „П." - от неустановена дата през месец март 2007г. до 16.08.2013г., Д.И.Н., ЕГН **********, известен като "М." - от неустановена дата през месец март 2007г. до неустановена дата през месец октомври 2007г., К.Б.Т., ЕГН:**********, известен като "Р."- от неустановена дата през месец октомври 2005г. до 16.08.2013г., И.Ц.Ц. ЕГН:**********, известен като "В." - от неустановена дата в началото на 2003г. до 01.11.2005г. (когато е влязъл в затвора) и от 09.08.2007г.- (когато е излязъл от затвора) - до 16.08.2013г„ М.Г.А., ЕГН: **********, известен като "К."- от неустановена дата през месец март 2007г. до 16.08.2013г., като групата е била въоръжена и създадена с користна цел, поради което и на основание чл.304 НПК ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 321, ал.3, т.2, вр.ал.2 от НК.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Д.И.Н., роден на *** ***, ***, живущ ***, ЕГН: ********** ЗА ВИНОВЕН, в това, че: за периода от неустановена дата през месец март 2007г. до неустановена дата през месец октомври 2007г. на територията на Република България - град П., е участвал в организирана престъпна група, по смисъла на чл. 93, т. 20, вр. с чл.2, ал.1 от НК «структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години», а именно престъпления по чл.354а от НК, чрез които се цели да се набави имотна облага, като групата е съществувала от неустановена дата в началото на 2003г. до края на месец март 2008г. и е била ръководена съответно от В.В. А., известен като Р.К.- в периода от неустановена дата в началото на 2003г. до убийството на В.В. А. на 12.10.2005г, от В.С.В. и Р. Г.С. - от 12.10.2005г. до убийството на Р. Г.С. на 23.09.2007г. и от В.С.В. и М.Б.П. - от 23.09.2007г. до края на месец март 2008г., като в групата са участвали и лицата: Р. Г.С. - от неустановена дата в началото на 2003г. до 12.10.2005г., Т.Л.Н. - от неустановена дата в началото на 2003г. до 03.02.2008г., М.Б.П. - от неустановена дата в началото на 2003г. до 23.09.2007г.; Б.М.Н. - от неустановена дата в началото на 2003г. до неустановена дата в началото на 2006г., Б.Г.С. - от неустановена дата в началото на 2003г. до неустановена дата в началото на 2006г. и от 17.01.2007г. до изчезването му на 27.05.2007г., К. С.К. - от неустановена дата в началото на 2003г. до неустановена дата в началото на 2006г. и от 17.01.2007г. до изчезването му на 27.05.2007г., К.Б.Т. - от неустановена дата през месец октомври 2005г. до края на месец март 2008г., И.Ц.Ц. - от неустановена дата в началото на 2003г. до 01.11.2005г. (когато е влязъл в затвора) и от 09.08.2007 г.- (когато е излязъл от затвора) - до края на месец март 2008г., като групата е била въоръжена, поради което и на основание чл.321, ал.3, т.2, вр.ал.2, вр. с чл.2, ал.1, вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.61, т.3 вр. с чл.59, ал.1 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален „ОБЩ“ режим в затворческо общежитие от открит тип,

като го признава за НЕВИНЕН в това, групата да е съществувала от месец април 2008г. до 16.08.2013г.; същата в периода от неустановена дата в началото на 2003 г. до 12.10.2005 г. да е била ръководена от В.С.В.; групата да е действала на територията на градовете Р.и С.; групата да си е поставяла за цел извършване на престъпления в чужбина; както и да си е поставяла за цел да върши престъпления по чл.159а и 252, ал.1 НК; както и в групата да са участвали лицата Г.П.Г., М.Д.Н., Й.И.К., Е.Е.М., М.Г.А., поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение в този смисъл.

На основание чл.59, ал.1 от НК ПРИСПАДА времето през което подсъдимият Д.И.Н. е бил задържан по настоящото дело, считано от 16.08.2013г. до 15.10.2013г., както и времето, през което е бил с марка за неотклонение „домашен арест“, считано от 15.10.2013г. до 02.01.2014г.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Е.Е.М., роден на *** ***, ***, ЕГН: ********** ЗА НЕВИНЕН в това, че:

за периода от неустановена дата през месец март 2007г. до 16.08.2013г., на територията на Република България - градовете П., Р.и С. е участвал в организирана престъпна група, по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК, «структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години», а именно престъпления по чл.159а, 252, ал.1 и чл.354а от НК, като групата е съществувала от неустановена дата в началото на 2003 г. до 16.08.2013г. и е била ръководена съответно от В.С.В., ЕГН: **********, известен като "Б." и В.В. А., ЕГН **********, известен като Р.К.- в периода от неустановена дата в началото на 2003 г. до убийството на В.В. А. на 12.10.2005г, от В.С.В. и Р. Г.С. ЕГН **********, известен като "А."- от 12.10.2005г. до убийството на Р. Г.С. на 23.09.2007г. и от В.С.В. и М.Б.П., ЕГН **********, известен като "Ч."- от 23.09.2007г. до края на периода - 16.08.2013г, като в групата са участвали и лицата: Р. Г.С. ЕГН **********, известен като "А." от неустановена дата в началото на 2003 г. до 12.10.2005 г.,Т.Л.Н. ЕГН **********, известен като "Х."- от неустановена дата в началото на 2003 г. до 03.02.2008г., Б.М.Н., ЕГН: **********, известен като "К." за периода от неустановена дата в началото на 2003 г. до неустановена дата в началото на 2006г. и от 23.05.2007г. до 16.08.2013г., Б.Г.С. ЕГН **********, известен като "В." - от неустановена дата в началото на 2003 г. до неустановена дата в началото на 2006г. и от 17.01.2007г. до изчезването му на 27.05.2007г., К. С.К. ЕГН **********, известен като "К." - от неустановена дата в началото на 2003 г. до неустановена дата в началото на 2006г. и от 17.01.2007г. до изчезването му на 27.05.2007г., М.Б.П., ЕГН ********** известен като "Ч."- от неустановена дата в началото на 2003 г. до 23.09.2007г., Г.П.Г., ЕГН ********** известен като "Г." - от неустановена дата през месец март 2007г. до 16.08.2013г., Й.И.К. ЕГН **********, известен като "Ш."- от неустановена дата в началото на 2006 г. до месец май 2007г., и от месец март 2008 г. до 16.08.2013г., И.Ц.Ц., ЕГН: ********** известен като „В." - от неустановена дата в началото на 2003 г. до 01.11.2005г. (когато е влязъл в затвора) и от 09.08.2007 г.- (когато е излязъл от затвора) - до 16.08.2013г., Д.И.Н., ЕГН **********, известен като "М." - от неустановена дата през месец март 2007г. до неустановена дата през месец октомври 2007г., К.Б.Т., ЕГН **********, известен като "Р."- от неустановена дата през месец октомври 2005г. до 16.08.2013г., М.Г. А., ЕГН: **********, известен като "К." - от неустановена дата през месец март 2007г. до 16.08.2013г., М.Д.Н., ЕГН **********, известен като "Д."- от неустановена дата през месец март 2007г. до 16.08.2013г., като групата е била въоръжена и създадена с користна цел, поради което и на основание чл.304 НПК ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за  престъпление по чл. 321, ал.3, т.2, вр.ал.2 от НК.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия М.Г.А., роден на *** ***, ***, ЕГН:********** ЗА НЕВИНЕН в това, че: за периода от неустановена дата през месец март 2007г. до 16.08.2013г., на територията на Република България - градовете П., Р.и С. е участвал в организирана престъпна група, по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК, «структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години», а именно престъпления по чл.159а, 252, ал.1 и чл.354а от НК, като групата е съществувала от неустановена дата в началото на 2003 г. до 16.08.2013г. и е била ръководена съответно от В.С.В., ЕГН: **********, известен като "Б." и В.В. А., ЕГН **********, известен като Р.К.- в периода от неустановена дата в началото на 2003 г. до убийството на В.В. А. на 12.10.2005г, от В.С.В. и Р. Г.С. ЕГН **********, известен като "А."- от 12.10.2005г. до убийството на Р. Г.С. на 23.09.2007г. и от В.С.В. и М.Б.П., ЕГН **********, известен като "Ч."- от 23.09.2007г. . до края на периода - 16.08.2013г.„ като в групата са участвали и лицата: Р. Г.С. ЕГН **********, известен като "А." от неустановена дата в началото на 2003 г. до 12.10.2005 г.,Т.Л.Н. ЕГН **********, известен като "Х."- от неустановена дата в началото на 2003 г. до 03.02.2008г., Б.М.Н., ЕГН: **********, известен като "К." - от неустановена дата в началото на 2003 г. до неустановена дата в началото на 2006г. и от 23.05.2007г. до 16.08.2013г., Б.Г.С. ЕГН **********, известен като "В."- от неустановена дата в началото на 2003 г. до неустановена дата в началото на 2006г. и от 17.01.2007г. до изчезването му на 27.05.2007г., К. С.К. ЕГН **********, известен като "К." - от неустановена дата в началото на 2003 г. до неустановена дата в началото на 2006г. и от 17.01.2007г. до изчезването му на 27.05.2007г., М.Б.П., ЕГН ********** известен като "Ч."- от неустановена дата в началото на 2003 г. до 23.09.2007г., Г.П.Г., ЕГН ********** известен като "Г." - от неустановена дата през месец март 2007г. до 16.08.2013г., Й.И.К. ЕГН **********, известен като "Ш."- от неустановена дата в началото на 2006 г. до месец май 2007г., и от м.март 2008 г. до 16.08.2013г., Е.Е.М.,известен като „П." - от неустановена дата през месец март 2007г. до 16.08.2013г., Д.И.Н., ЕГН **********, известен като "М." - от неустановена дата през месец март 2007г. до неустановена дата през месец октомври 2007г., К.Б.Т., ЕГН **********, известен като "Р."- от неустановена дата през месец октомври 2005г. до 16.08.2013г., И.Ц.Ц. ЕГН: **********, известен като "В." - от неустановена дата в началото на 2003 г. до 01.11.2005г. (когато е влязъл в затвора) и от 09.08.2007 г.- (когато е излязъл от затвора) - до 16.08.2013г.„М.Д.Н., ЕГН **********, известен като "Д."- от неустановена дата през месец март 2007г. до 16.08.2013г., като групата е била въоръжена и създадена с користна цел, поради което и на основание чл.304 НПК ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 321, ал.3, т.2, вр.ал.2 от НК.

ПРИЗНАВА подсъдимия К.Б.Т., роден на ***г***, ***, ЕГН: ********** ЗА ВИНОВЕН, в това, че: за периода от неустановена дата през месец октомври 2005г. до края на месец март 2008г. на територията на Република България - град П., е участвал в организирана престъпна група, по смисъла на чл. 93 т. 20, вр. с чл.2, ал.1 от НК «структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години», а именно престъпления по чл.354а от НК, чрез които се цели да се набави имотна облага, като групата е съществувала от неустановена дата в началото на 2003 г. до края на месец март 2008г. и е била ръководена съответно от В.В. А., известен като Р.К.- в периода от неустановена дата в началото на 2003г. до убийството на В.В. А. на 12.10.2005г, от В.С.В. и Р. Г.С. - от 12.10.2005г. до убийството на Р. Г.С. на 23.09.2007г. и от В.С.В. и М.Б.П. - от 23.09.2007г. до края на месец март 2008г., като в групата са участвали и лицата: Р. Г.С. - от неустановена дата в началото на 2003г. до 12.10.2005г., Т.Л.Н. - от неустановена дата в началото на 2003г. до 03.02.2008г., М.Б.П. - от неустановена дата в началото на 2003г. до 23.09.2007г.; Б.М.Н. - от неустановена дата в началото на 2003г. до неустановена дата в началото на 2006г., Б.Г.С. - от неустановена дата в началото на 2003г. до неустановена дата в началото на 2006г. и от 17.01.2007г. до изчезването му на 27.05.2007г., К. С.К. - от неустановена дата в началото на 2003г. до неустановена дата в началото на 2006г. и от 17.01.2007г. до изчезването му на 27.05.2007г., Д.И.Н. - от неустановена дата през месец март 2007г. до неустановена дата през месец октомври 2007г.,  И.Ц.Ц. - от неустановена дата в началото на 2003г. до 01.11.2005г. (когато е влязъл в затвора) и от 09.08.2007 г.- (когато е излязъл от затвора) - до края на месец март 2008г., като групата е била въоръжена, поради което и на основание чл.321, ал.3, т.2, вр.ал.2, вр. с чл.2, ал.1, вр. с чл.54 от НК го ОСЪЖДА на  ТРИ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.61, т.3 вр. с чл.59, ал.1 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален „ОБЩ“ режим.

като го признава за НЕВИНЕН в това, да е участвал в групата за периода от месец април 2008г. до 16.08.2013г.; както и групата да е съществувала от месец април 2008г. до 16.08.2013г.; същата в периода от неустановена дата в началото на 2003 г. до 12.10.2005 г. да е била ръководена от В.С.В.; групата да е действала на територията на градовете Р.и С.; групата да си е поставяла за цел извършване на престъпления в чужбина; както и да си е поставяла за цел да върши престъпления по чл.159а и 252, ал.1 НК; както и в групата да са участвали лицата Г.П.Г., М.Д.Н., Й.И.К., Е.Е.М., М.Г.А., поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение в този смисъл.

На основание чл.59, ал.1 от НК ПРИСПАДА времето през което подсъдимият К.Б.Т. е бил задържан по настоящото дело, считано от 22.02.2014г.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия М.Д.Н., роден на ***г***, ***, ЕГН:********** ЗА НЕВИНЕН в това, че: за периода от неустановена дата през месец март 2007г. до 16.08.2013г., на територията на Р България - градовете П., Р.и С. е участвал в организирана престъпна група, по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК, «структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години», а именно престъпления по чл.159а, 252 ал.1 и чл.354а от НК, като групата е съществувала от неустановена дата в началото на 2003 г. до 16.08.2013г. и е била ръководена съответно от В.С.В., ЕГН: **********, известен като "Б." и В.В. А., ЕГН **********, известен като Р.К.- в периода от неустановена дата в началото на 2003 г. до убийството на В.В. А. на 12.10.2005г, от В.С.В. и Р. Г.С. ЕГН **********, известен като "А."- от 12.10.2005г. до убийството на Р. Г.С. на 23.09.2007г. и от В.С.В. и М.Б.П., ЕГН **********, известен като "Ч."- от 23.09.2007г. . до края на периода - 16.08.2013г., като в групата са участвали и лицата: Р. Г.С. ЕГН **********, известен като "А." от неустановена дата в началото на 2003 г. до 12.10.2005 г.,Т.Л.Н. ЕГН **********, известен като "Х."- от неустановена дата в началото на 2003 г. до 03.02.2008г., Б.М.Н., ЕГН: **********, известен като "К." - от неустановена дата в началото на 2003 г. до неустановена дата в началото на 2006г. и от 23.05.2007г. до 16.08.2013г.., Б.Г.С. ЕГН **********, известен като "В."- от неустановена дата в началото на 2003 г. до неустановена дата в началото на 2006г. и от 17.01.2007г. до изчезването му на 27.05.2007г., К. С.К. ЕГН **********, известен като "К." - от неустановена дата в началото на 2003 г. до неустановена дата в началото на 2006г. и от 17.01.2007г. до изчезването му на 27.05.2007г., М.Б.П., ЕГН ********** известен като "Ч."- от неустановена дата в началото на 2003 г. до 23.09.2007г., Г.П.Г., ЕГН ********** известен като "Г." - от неустановена дата през месец март 2007г. до 16.08.2013г., Й.И.К. ЕГН **********, известен като "Ш."- от неустановена дата в началото на 2006 г. до месец май 2007г., и от м.март 2008 г. до 16.08.2013г., Е.Е.М.,известен като „П." - от неустановена дата през месец март 2007г. до 16.08.2013г., Д.И.Н., ЕГН **********, известен като "М." - от неустановена дата през месец март 2007г. до неустановена дата през месец октомври 2007г., К.Б.Т., ЕГН **********, известен като "Р."- от неустановена дата през месец октомври 2005г. до 16.08.2013г., И.Ц.Ц. ЕГН: **********, известен като "В." - от неустановена дата в началото на 2003 г. до 01.11.2005г. (когато е влязъл в затвора) и от 09.08.2007 г.- (когато е излязъл от затвора) - до 16.08.2013г.„М.Г.А., ЕГН: **********, известен като "К."- от неустановена дата през месец март 2007г. до 16.08.2013г., като групата е била въоръжена и създадена с користна цел,  поради което и на основание чл.304 НПК ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за  престъпление по чл. 321 ал.3, т.2 вр.ал.2 от НК.

 

ПРИЗНАВА подсъдимата М.И.В., родена на *** ***, ***, ЕГН:********** ЗА НЕВИННА в това, че: на 16.08.2013 г. в дома си с.Л., общ. Т., обл.П., е държала огнестрелно оръжие - сигнално-газов пистолет "ИЖ" 78-8, кал.8мм, без номер, преработен в боен чрез подмяна на цевта му с бойна ( нарезна ) цев, 5,45 х 18 мм, което съгласно чл. 4 ал.2 от ЗОБВВПИ представлява огнестрелно оръжие и 3 бр. патрони с гилза от жълт метал, 5,45 х 18 мм, предназначени за стрелба с пистолет 5,45 х 18 мм, които са били годни за употреба по предназначение и съгласно чл.7, ал.1 от ЗОБВВПИ представляват боеприпаси за огнестрелно оръжие, без да има за това надлежно разрешение съгласно чл. 50, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, поради което и на основание чл.304 НПК Я ОПРАВДАВА по повдигнатото й обвинение за  престъпление по чл.339, ал.1 НК.

 

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия В.С.В. /със снета по делото самоличност/, да заплати в полза на държавата и по сметка на СНС, направените по делото разноски в размер на 1970.44 /хиляда деветстотин и седемдесет лева и четиридесет и четири стотинки/ лева.

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия М.Б.П. /със снета по делото самоличност/, да заплати в полза на държавата и по сметка на СНС, направените по делото разноски в размер на 1970.44 /хиляда деветстотин и седемдесет лева и четиридесет и четири стотинки/ лева.  

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия  Б.М.Н. /със снета по делото самоличност/, да заплати в полза на държавата и по сметка на СНС, направените по делото разноски в размер на 1970.44 /хиляда деветстотин и седемдесет лева и четиридесет и четири стотинки/ лева.

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия И.Ц.Ц. /със снета по делото самоличност/, да заплати в полза на държавата и по сметка на СНС, направените по делото разноски в размер на 1970.44 /хиляда деветстотин и седемдесет лева и четиридесет и четири стотинки/ лева.

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Д.И.Н. /със снета по делото самоличност/, да заплати в полза на държавата и по сметка на СНС, направените по делото разноски в размер на 1970.44 /хиляда деветстотин и седемдесет лева и четиридесет и четири стотинки/ лева.

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия К.Б.Т. /със снета по делото самоличност/, да заплати в полза на държавата и по сметка на СНС, направените по делото разноски в размер на 1970.44 /хиляда деветстотин и седемдесет лева и четиридесет и четири стотинки/ лева.

 

         Присъдата подлежи на обжалване и протест в петнадесетдневен срок от днес пред АСНС.

 

 

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕН – СЪДИЯ

  

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

2.

 

3.

                                               МОТИВИ

 

 към присъда по НОХД № 761/2014г. по описа на СНС, 1 състав

 

            Специализираната прокуратура е внесла в Специализирания наказателен съд обвинителен акт, с който са предадени на съд следните лица:

           В.С.В., обвинен в това, че:

1. за периода от неустановена дата в началото на 2003г. до 16.08.2013г., на територията на Република България - градовете П., Р.и С. е ръководил организирана престъпна група, по смисъла на чл.93, т.20 от НК - «структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат съгласувано в страната и чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години», а именно престъпления по чл.159а, 252, ал.1 и чл.354а от НК, съвместно с В.В. А. ЕГН **********, известен като Р.К.- в периода от неустановена дата в началото на 2003 г. до убийството на А. на 12.10.2005г, с Р. Г.С. ЕГН ********** известен като "А."- от 12.10.2005г. до убийството на С. на 23.09.2007г. и с М.Б.П., ЕГН ********** известен като "Ч."-от 23.09.2007г. до 16.08.2013г., като групата е съществувала от неустановена дата в началото на 2003 г. до 16.08.2013г. и в която участвали:Р. Г.С. ЕГН **********, известен като "А."-от неустановена дата в началото на 2003г.до 12.10.2005г. Т.Л.Н. ЕГН **********, известен като "Х."- от неустановена дата в началото на 2003г. до 03.02.2008г., М.Б.П., ЕГН ********** известен като "Ч."-от неустановена дата в началото на 2003г. до 23.09.2007г.; Б.М.Н., ЕГН: **********, известен като "К."-от неустановена дата в началото на 2003г. до неустановена дата в началото на 2006г. и от 23.05.2007г. до 16.08.2013г., Б.Г.С. ЕГН:**********, известен като "В."- от неустановена дата в началото на 2003г. до неустановена дата в началото на 2006г. и от 17.01.2007г. до изчезването му на 27.05.2007г., К. С.К. ЕГН:**********, известен като "К."-от неустановена дата в началото на 2003г. до неустановена дата в началото на 2006г. и от 17.01.2007г. до изчезването му на 27.05.2007г., Г.П.Г., ЕГН:********** известен като "Г." - от неустановена дата през месец март 2007г. до 16.08.2013г., М.Д.Н., ЕГН: **********, известен като "Д." - от неустановена дата през месец март 2007г. до 16.08.2013г., Й.И.К. ЕГН:**********, известен като "Ш."-от неустановена дата в началото на 2006г. до месец май 2007г., и от м.март 2008 г. до 16.08.2013г., Е.Е.М. ЕГН:**********, известен като „П." - от неустановена дата през месец март 2007г. до 16.08.2013г., Д.И.Н., ЕГН:**********, известен като "М."-от неустановена дата през месец март 2007г. до неустановена дата през месец октомври 2007г., К.Б.Т., ЕГН:**********, известен като "Р."- от неустановена дата през месец октомври 2005г. до 16.08.2013г., И.Ц.Ц. ЕГН: **********, известен като "В."-от неустановена дата в началото на 2003г. до 01.11.2005г. (когато е влязъл в затвора) и от 09.08.2007 г.- (когато е излязъл от затвора) - до 16.08.2013г„ М.Г.А., ЕГН: **********, известен като "К."- от неустановена дата през месец март 2007г. до 16.08.2013г., като групата е била въоръжена и създадена с користна цел - престъпление по чл. 321, ал.3, т.1, вр.ал.1 от НК.

 2. На неустановена дата в периода от края на 2007г. до 03.02.2008г. в гр. П., в съучастие, действувайки като подбудител, с М.Б.П. ЕГН **********, известен като "Ч." - извършител, умишлено го е склонил, като му е дал нареждане, в качеството на ръководител на групата, да умъртви умишлено Т.Л.Н., известен като "Х." ЕГН **********, от гр.П. - убит на неустановена дата в периода от 03.02.2008г. до края на същия месец в местността "А." в землището на с. Г.общ. З., обл. П., като деянието е извършено в изпълнение на решение на посочената в т.1 организирана престъпна група, ръководена към този момент от обв. В. и обв. П. - престъпление по чл.116, ал.1, т.10, вр.чл.115, вр.чл.20, ал.3, вр.ал.1 от НК.

3. Ha 16.08.2013г. в дома си с. Л., общ. Т., обл. П., държал огнестрелно оръжие - пистолет марка Брауниг 9мм, ( 9x19 ) с № ***, технически изправен, годен да произведе изстрели, който съгласно чл.4, ал.2 от ЗОБВВПИ представлява огнестрелно оръжие и 4 бр. патрони кал. 9х19мм с цилиндрична гилза от жълт метал, с обозначения върху три от тях "СВС 9 mm LUGER" и върху една от тях "S&B 9x19 04", предназначени за стрелба с пистолет 9мм (9 х 19), които са били годни за употреба по предназначение и съгласно чл. 7 ал. 1 от ЗОБВВПИ представляват боеприпаси за огнестрелно оръжие, без да има за това надлежно разрешение, съгласно чл.50 ал.2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ съгласно, който: „Български граждани след получаване на разрешение за придобИ.е, издадено от директора на ГДОП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение..." във връзка с чл. 50, ал. 3 от ЗОБВВПИ, съгласно, който: „Лицата по ал.1 и 2 могат да придобиват ...", както и по чл. 56 ал. 2 от ЗОБВВПИ, съгласно който: „Лицето по чл. 50, ал. 1 - 3, получило разрешение за ... след получаване на разрешение за съответните дейности от директора на ГДОП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице. " - престъпление по чл.339, ал.1 от НК.

 М.Б.П., обвинен в това, че:

      1. 3а периода от неустановена дата в началото на 2003г. до 23.09.2007г, на територията на Р България - градовете П., Р.и С. е участвал в организирана престъпна група, по смисъла на чл.93, т.20 от НК «структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години», а именно престъпления по чл.159а, 252, ал.1 и чл.354а от НК, като групата е съществувала от неустановена дата в началото на 2003 г. до 16.08.2013г. и ръководена от В.С.В. с ЕГН **********, известен като "Б." и В.В. А. ЕГН **********, известен като Р.К.за времето от неустановена дата в началото на 2003 г. до убийството на В.В. А. на 12.10.2005г., от В.С.В. и Р. Г.С. ЕГН **********, известен като "А." - от 12.10.2005г. до убийството на Р. Г.С. на 23.09.2007г., като в групата участвали и лицата: Р. Г.С. ЕГН **********, известен като "А." от неустановена дата в началото на 2003 г. до 12.10.2005 г.,Т.Л.Н. ЕГН **********, известен като "Х."- от неустановена дата в началото на 2003 г. до 03.02.2008г., Б.М.Н., ЕГН: **********, известен като "К." - от неустановена дата в началото на 2003 г. до неустановена дата в началото на 2006г. и от 23.05.2007г. до 16.08.2013г., Б.Г.С. ЕГН **********, известен като "В."- от неустановена дата в началото на 2003 г. до неустановена дата в началото на 2006г. и от 17.01.2007г. до изчезването му на 27.05.2007г., К. С.К. ЕГН **********, известен като "К."- от неустановена дата в началото на 2003 г. до неустановена дата в началото на 2006г. и от 17.01.2007г. до изчезването му на 27.05.2007г.,Г.П.Г., ЕГН ********** известен като "Г." - от неустановена дата през месец март 2007г. до 16.08.2013г., М.Д.Н., ЕГН: **********, известен като "Д." - от неустановена дата през месец март 2007г. до 16.08.2013г.,Й.И.К. ЕГН **********, известен като "Ш."- от неустановена дата в началото на 2006 г. до месец май 2007г., и от м.март 2008 г. до 16.08.2013г., Е.Е.М.,известен като „П." - от неустановена дата през месец март 2007г. до 16.08.2013г.,Д.И.Н., ЕГН **********, известен като "М." - от неустановена дата през месец март 2007г. до неустановена дата през месец октомври 2007г., К.Б.Т., ЕГН **********, известен като "Р."- от неустановена дата през месец октомври 2005г. до 16.08.2013г., И.Ц.Ц. ЕГН: **********, известен като "В." - от неустановена дата в началото на 2003 г. до 01.11.2005г. (когато е влязъл в затвора) и от 09.08.2007 г.- (когато е излязъл от затвора) - до 16.08.2013г„ М.Г.А., ЕГН: **********, известен като "К."- от неустановена дата през месец март 2007г. до 16.08.2013г., като групата е била въоръжена и създадена с користна цел - престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр.ал.2 от НК.

      2. В периода от 23.09.2007г. до 16.08.2013г., съвместно с В.С.В. с ЕГН **********, известен като "Б.", на територията на Р. България - градовете П., Р.и С. е ръководил горепосочената организирана престъпна група, създадена с цел извършване на престъпления по чл.159а, чл.252 ал.1 чл.354а от НК, като групата е съществувала от неустановена дата в началото на 2003г. до 16.08.2013г. и в групата са участвали лицата: Р. Г.С. ЕГН **********, известен като "А." от неустановена дата в началото на 2003г. до 12.10.2005 г.,Т.Л.Н. ЕГН **********, известен като "Х." - от неустановена дата в началото на 2003 г. до 03.02.2008г., Б.М.Н., ЕГН:**********, известен като "К."-от неустановена дата в началото на 2003 г. до неустановена дата в началото на 2006г. и от 23.05.2007г. до 16.08.2013г..,Б.Г.С. ЕГН **********, известен като "В."-от неустановена дата в началото на 2003 г. до неустановена дата в началото на 2006г. и от 17.01.2007г. до изчезването му на 27.05.2007г., К. С.К. ЕГН **********, известен като "К."-от неустановена дата в началото на 2003 г. до неустановена дата в началото на 2006г. и от 17.01.2007г. до изчезването му на 27.05.2007г., Г.П.Г., ЕГН ********** известен като "Г."- от неустановена дата през месец март 2007г. до 16.08.2013г., М.Д.Н., ЕГН: **********, известен като "Д." - от неустановена дата през месец март 2007г. до 16.08.2013г., Й.И.К. ЕГН **********, известен като "Ш."- от неустановена дата в началото на 2006 г. до месец май 2007г., и от м.март 2008 г. до 16.08.2013г., Е.Е.М.,известен като „П." - от неустановена дата през месец март 2007г. до 16.08.2013г., Д.И.Н., ЕГН **********, известен като "М." - от неустановена дата през месец март 2007г. до неустановена дата през месец октомври 2007г., К.Б.Т., ЕГН **********, известен като "Р."- от неустановена дата през месец октомври 2005г. до 16.08.2013г., И.Ц.Ц. ЕГН: **********, известен като "В." - от неустановена дата в началото на 2003 г. до 01.11.2005г. (когато е влязъл в затвора) и от 09.08.2007 г.- (когато е излязъл от затвора) - до 16.08.2013г„ М.Г.А., ЕГН: **********, известен като "К."- от неустановена дата през месец март 2007г. до 16.08.2013г., като групата е била въоръжена и създадена с користна цел - престъпление по чл.321, ал.3, т.1, вр.ал.1 от НК.

           3. На неустановена дата в периода от 03.02.2008г. до края на същия месец в местността "А." в землището на с. Г.общ. З., обл. П., в съучастие, действувайки като извършител с В.С.В. ЕГН **********, известен като "Б."- последният действувайки като подбудител, умишлено е умъртвил Т.Л.Н., ЕГН **********, известен като "Х.", от гр. П. - прострелвайки го три пъти с огнестрелно оръжие (пистолет) в областта на главата, като деянието е извършено в изпълнение на решение на посочената в т.2 организирана престъпна група ръководена към този момент от обв. В. и обв. П. - престъпление по чл.116, ал.1, т.10, вр.чл.115, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК.

            Б.М.Н., обвинен в това, че:

            1. 3а периода от неустановена дата в началото на 2003г. до неустановена дата в началото на 2006г. и от 23.05.2007г. до 16.08.2013г. на територията на Република България - градовете П., Р.и С. е участвал в организирана престъпна група, по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК, «структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години», а именно престъпления по чл.159а, 252 ал.1 и чл.354а от НК, като групата е съществувала от неустановена дата в началото на 2003г. до 16.08.2013г. и е била ръководена съответно от В.С.В., ЕГН: **********, известен като "Б." и В.В. А., ЕГН **********, известен като Р.К.- в периода от неустановена дата в началото на 2003г. до убийството на В.В. А. на 12.10.2005г, от В.С.В. и Р. Г.С. ЕГН:**********, известен като "А."-от 12.10.2005г. до убийството на Р. Г.С. на 23.09.2007г. и от В.С.В. и М.Б.П., ЕГН **********, известен като "Ч."- от 23.09.2007г. до края на периода-16.08.2013г., като в групата са участвали и лицата: Р. Г.С. ЕГН **********, известен като "А." от неустановена дата в началото на 2003г. до 12.10.2005г.,Т.Л.Н. ЕГН **********, известен като "Х."-от неустановена дата в началото на 2003г. до 03.02.2008г., Б.Г.С. ЕГН:**********, известен като "В."-от неустановена дата в началото на 2003г.до неустановена дата в началото на 2006г. и от 17.01.2007г. до изчезването му на 27.05.2007г., К. С.К. ЕГН:**********, известен като "К."-от неустановена дата в началото на 2003г. до неустановена дата в началото на 2006г. и от 17.01.2007г. до изчезването му на 27.05.2007г.,М.Б.П., ЕГН:********** известен като "Ч."-от неустановена дата в началото на 2003г. до 23.09.2007г., Г.П.Г., ЕГН: *******,известен като "Г."-от неустановена дата през месец март 2007г. до 16.08.2013г., Д.И.Н., ЕГН:**********, известен като "М."-от неустановена дата през месец март 2007г. до неустановена дата през месец октомври 2007г., И.Ц.Ц., ЕГН:******* 829, известен като „В." - от неустановена дата в началото на 2003г. до 01.11.2005г. (когато е влязъл в затвора) и от 09.08.2007 г.- (когато е излязъл от затвора) - до 16.08.2013г., Е.Е.М., ЕГН **********, известен като "П."-от неустановена дата през месец март 2007г. до 16.08.2013г., Й.И.К., ЕГН **********, известен като "Ш."-от неустановена дата в началото на 2006г. до месец май 2007г., и от м.март 2008г. до 16.08.2013г.,К.Б.Т., ЕГН:**********, известен като "Р."-от неустановена дата през месец октомври 2005г. до 16.08.2013г., М.Г. А., ЕГН: **********, известен като "К."-от неустановена дата през месец март 2007г. до 16.08.2013г.,М.Д.Н., ЕГН **********, известен като "Д."-от неустановена дата през месец март 2007г. до 16.08.2013г., като групата е била въоръжена и създадена с користна цел - престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр.ал.2 от НК.

 2. За това, че за периода от 03.10.2012г. до 16.08.2013г, в гр. Р., в дома си на ул. ***, без надлежно разрешение, което се изисква по закон е държал и използвал специални технически средства, (съгласно чл.2 ал.2 от ЗСРС "Технически средства са електронни и механични съоръжения, както и вещества, които служат за документиране на дейността на контролирани лица и обекти"), а именно: 1.Камуфлирана в часовник видеокамера-цветна, 5 мега пиксела с вътрешна флаш naMeT-4GB, пригодена само за скрито добиване на информация, чрез видео-записване със звук и видео, 2.Камуфлирана в химикалка видеокамера- цветна, 5 мега пиксела с вътрешна флаш памет - 4GB, пригодена само за скрито добиване на информация, чрез видео - записване със звук и видео, които представляват специални технически средства предназначени за негласно събиране на информация- престъпление по чл.339а, ал.1 от НК.

            И.Ц.Ц., обвинен в това, че:

           за периода от неустановена дата в началото на 2003 г. до 01.11.2005г. (когато е влязъл в затвора) и от 09.08.2007 г.- (когато е излязъл от затвора) - до 16.08.2013г., на територията на Р България - градовете П., Р.и С. е участвал в организирана престъпна група, по смисъла на чл. 93 т. 20 от НК, «структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години», а именно престъпления по чл.159а, 252, ал.1 и чл.354а от НК, като групата е съществувала от неустановена дата в началото на 2003 г. до 16.08.2013г. и е била ръководена съответно от В.С.В., ЕГН: **********, известен като "Б." и В.В. А., ЕГН **********, известен като Р.К.- в периода от неустановена дата в началото на 2003 г. до убийството на В.В. А. на 12.10.2005г, от В.С.В. и Р. Г.С. ЕГН **********, известен като "А."- от 12.10.2005г. до убийството на Р. Г.С. на 23.09.2007г. и от В.С.В. и М.Б.П., ЕГН **********, известен като "Ч."- от 23.09.2007г. до края на периода - 16.08.2013г., като в групата са участвали и лицата: Р. Г.С. ЕГН **********, известен като "А." от неустановена дата в началото на 2003 г. до 12.10.2005 г.,Т.Л.Н. ЕГН **********, известен като "Х."- от неустановена дата в началото на 2003 г. до 03.02.2008г., Б.М.Н., ЕГН: **********, известен като "К." за периода от неустановена дата в началото на 2003 г. до неустановена дата в началото на 2006г. и от 23.05.2007г. до 16.08.2013г.., Б.Г.С. ЕГН **********, известен като "В."- от неустановена дата в началото на 2003 г. до неустановена дата в началото на 2006г. и от 17.01.2007г. до изчезването му на 27.05.2007г., К. С.К. ЕГН **********, известен като "К." - от неустановена дата в началото на 2003 г. до неустановена дата в началото на 2006г. и от 17.01.2007г. до изчезването му на 27.05.2007г., М.Б.П., ЕГН ********** известен като "Ч."- от неустановена дата в началото на 2003 г. до 23.09.2007г., Г.П.Г., ЕГН ********** известен като "Г." - от неустановена дата през месец март 2007г. до 16.08.2013г., Й.И.К. ЕГН **********, известен като "Ш."- от неустановена дата в началото на 2006 г. до месец май 2007г., и от м.март 2008 г. до 16.08.2013г., Е.Е.М.,известен като „П." - от неустановена дата през месец март 2007г. до 16.08.2013г., Д.И.Н., ЕГН **********, известен като "М." - от неустановена дата през месец март 2007г. до неустановена дата през месец октомври 2007г., К.Б.Т., ЕГН **********, известен като "Р."- от неустановена дата през месец октомври 2005г. до 16.08.2013г., М.Г. А., ЕГН: **********, известен като "К." - от неустановена дата през месец март 2007г. до 16.08.2013г., М.Д.Н., ЕГН **********, известен като "Д."- от неустановена дата през месец март 2007г. до 16.08.2013г., като групата е била въоръжена и създадена с користна цел - престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр.ал.2 от НК.

Й.И.К., обвинен в това, че:

за периода от неустановена дата в началото на 2006 г. до месец май 2007г., и от месец март 2008 г. до 16.08.2013г., на територията на Р България - градовете П., Р.и С. е участвал в организирана престъпна група, по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК, «структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години», а именно престъпления по чл.159а, 252, ал.1 и чл.354а от НК, като групата е съществувала от неустановена дата в началото на 2003 г. до 16.08.2013г. и е била ръководена съответно от В.С.В., ЕГН: **********, известен като "Б." и В.В. А., ЕГН **********, известен като Р.К.- в периода от неустановена дата в началото на 2003 г. до убийството на В.В. А. на 12.10.2005г, от В.С.В. и Р. Г.С. ЕГН **********, известен като "А."- от 12.10.2005г. до убийството на Р. Г.С. на 23.09.2007г. и от В.С.В. и М.Б.П., ЕГН **********, известен като "Ч."- от 23.09.2007г. до края на периода - 16.08.2013г., като в групата са участвали и лицата: Р. Г.С. ЕГН **********, известен като "А." от неустановена дата в началото на 2003 г. до 12.10.2005 г.,Т.Л.Н. ЕГН **********, известен като "Х."- от неустановена дата в началото на 2003 г. до 03.02.2008г., Б.М.Н., ЕГН: **********, известен като "К." за периода от неустановена дата в началото на 2003 г. до неустановена дата в началото на 2006г. и от 23.05.2007г. до 16.08.2013г.., Б.Г.С. ЕГН **********, известен като "В."- от неустановена дата в началото на 2003 г. до неустановена дата в началото на 2006г. и от 17.01.2007г. до изчезването му на 27.05.2007г., К. С.К. ЕГН **********, известен като "К." - от неустановена дата в началото на 2003 г. до неустановена дата в началото на 2006г. и от 17.01.2007г. до изчезването му на 27.05.2007г., М.Б.П., ЕГН ********** известен като "Ч."- от неустановена дата в началото на 2003 г. до 23.09.2007г., Г.П.Г., ЕГН ********** известен като "Г." - от неустановена дата през месец март 2007г. до 16.08.2013г., Д.И.Н., ЕГН: **********, известен като "М."- от неустановена дата през месец март 2007г. до неустановена дата през месец октомври 2007г., И.Ц.Ц., ЕГН: ********** известен като „В." - от неустановена дата в началото на 2003 г. до 01.11.2005г. (когато е влязъл в затвора) и от 09.08.2007 г.- (когато е излязъл от затвора) - до 16.08.2013г., Е.Е.М., ЕГН ********** известен като "П." - от неустановена дата през месец март 2007г. до 16.08.2013г., К.Б.Т., ЕГН **********, известен като "Р."- от неустановена дата през месец октомври 2005г. до 16.08.2013г., М.Г. А., ЕГН: **********, известен като "К." - от неустановена дата през месец март 2007г. до 16.08.2013г., М.Д.Н., ЕГН **********, известен като "Д."- от неустановена дата през месец март 2007г. до 16.08.2013г., като групата е била въоръжена и създадена с користна цел - престъпление по чл.321, ал.3, т.2 вр.ал.2 от НК.

           Г.П.Г., обвинен в това, че:

за периода от неустановена дата през месец март 2007г. до 16.08.2013г., на територията на Република България - градовете П., Р.и С. е участвал в организирана престъпна група, по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК, «структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години», а именно престъпления по чл.159а, 252, ал.1 и чл.354а от НК, като групата е съществувала от неустановена дата в началото на 2003 г. до 16.08.2013г. и е била ръководена съответно от В.С.В., ЕГН: **********, известен като "Б." и В.В. А., ЕГН **********, известен като Р.К.- в периода от неустановена дата в началото на 2003г. до убийството на В.В. А. на 12.10.2005г, от В.С.В. и Р. Г.С. ЕГН:**********, известен като "А."- от 12.10.2005г. до убийството на Р. Г.С. на 23.09.2007г. и от В.С.В. и М.Б.П., ЕГН **********, известен като "Ч."- от 23.09.2007г. . до края на периода - 16.08.2013г., като в групата са участвали и лицата: Р. Г.С. ЕГН **********, известен като "А." от неустановена дата в началото на 2003 г. до 12.10.2005 г.,Т.Л.Н. ЕГН **********, известен като "Х."- от неустановена дата в началото на 2003г. до 03.02.2008г., Б.М.Н., ЕГН:**********, известен като "К." - от неустановена дата в началото на 2003г. до неустановена дата в началото на 2006г. и от 23.05.2007г. до 16.08.2013г., Б.Г.С. ЕГН:**********, известен като "В."- от неустановена дата в началото на 2003г. до неустановена дата в началото на 2006г. и от 17.01.2007г. до изчезването му на 27.05.2007г., К. С.К. ЕГН:**********, известен като "К." - от неустановена дата в началото на 2003г. до неустановена дата в началото на 2006г. и от 17.01.2007г. до изчезването му на 27.05.2007г., М.Б.П., ЕГН:********** известен като "Ч."- от неустановена дата в началото на 2003г. до 23.09.2007г., М.Д.Н., ЕГН: **********, известен като "Д." - от неустановена дата през месец март 2007г. до 16,08.2013г., Й.И.К. ЕГН:**********, известен като "Ш."- от неустановена дата в началото на 2006г. до месец май 2007г., и от м.март 2008 г. до 16.08.2013г., Е.Е.М. ЕГН: **********,известен като „П." - от неустановена дата през месец март 2007г. до 16.08.2013г., Д.И.Н., ЕГН **********, известен като "М." - от неустановена дата през месец март 2007г. до неустановена дата през месец октомври 2007г., К.Б.Т., ЕГН:**********, известен като "Р."- от неустановена дата през месец октомври 2005г. до 16.08.2013г., И.Ц.Ц. ЕГН:**********, известен като "В." - от неустановена дата в началото на 2003г. до 01.11.2005г. (когато е влязъл в затвора) и от 09.08.2007г.- (когато е излязъл от затвора) - до 16.08.2013г„ М.Г.А., ЕГН: **********, известен като "К."- от неустановена дата през месец март 2007г. до 16.08.2013г., като групата е била въоръжена и създадена с користна цел - престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК.

Д.И.Н., обвинен в това, че:

          за периода от неустановена дата през месец март 2007г. до неустановена дата през месец октомври 2007г., на територията на Република България - градовете П., Р.и С. е участвал в организирана престъпна група, по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК, «структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години», а именно престъпления по чл.159а, 252 ал.1 и чл.354а от НК, като групата е съществувала от неустановена дата в началото на 2003 г. до 16.08.2013г. и е била ръководена съответно от В.С.В., ЕГН: **********, известен като "Б." и В.В. А., ЕГН **********, известен като Р.К.- в периода от неустановена дата в началото на 2003 г. до убийството на В.В. А. на 12.10.2005г, от В.С.В. и Р. Г.С. ЕГН **********, известен като "А."- от 12.10.2005г. до убийството на Р. Г.С. на 23.09.2007г. и от В.С.В. и М.Б.П., ЕГН **********, известен като "Ч."- от 23.09.2007г. . до края на периода - 16.08.2013г.„ като в групата са участвали и лицата: Р. Г.С. ЕГН **********, известен като "А." от неустановена дата в началото на 2003 г. до 12.10.2005 г.,Т.Л.Н. ЕГН **********, известен като "Х."- от неустановена дата в началото на 2003 г. до 03.02.2008г., Б.М.Н., ЕГН: **********, известен като "К." за периода от неустановена дата в началото на 2003 г. до неустановена дата в началото на 2006г. и от 23.05.2007г. до 16.08.2013г.., Б.Г.С. ЕГН **********, известен като "В."- от неустановена дата в началото на 2003 г. до неустановена дата в началото на 2006г. и от 17.01.2007г. до изчезването му на 27.05.2007г., К. С.К. ЕГН **********, известен като "К." - от неустановена дата в началото на 2003 г. до неустановена дата в началото на 2006г. и от 17.01.2007г. до изчезването му на 27.05.2007г., М.Б.П., ЕГН ********** известен като "Ч."- от неустановена дата в началото на 2003 г. до 23.09.2007г., Г.П.Г., ЕГН ********** известен като "Г." - от неустановена дата през месец март 2007г. до 16.08.2013г., Й.И.К. ЕГН **********, известен като "Ш."- от неустановена дата в началото на 2006 г. до месец май 2007г., и от м.март 2008 г. до 16.08.2013г., И.Ц.Ц., ЕГН: ********** известен като „В." - от неустановена дата в началото на 2003 г. до 01.11.2005г. (когато е влязъл в затвора) и от 09.08.2007 г.- (когато е излязъл от затвора) - до 16.08.2013г., Е.Е.М., ЕГН ********** известен като "П." - от неустановена дата през месец март 2007г. до 16.08.2013г., К.Б.Т., ЕГН **********, известен като "Р."- от неустановена дата през месец октомври 2005г. до 16.08.2013г., М.Г. А., ЕГН: **********, известен като "К." - от неустановена дата през месец март 2007г. до 16.08.2013г., М.Д.Н., ЕГН **********, известен като "Д."- от неустановена дата през месец март 2007г. до 16.08.2013г., като групата е била въоръжена и създадена с користна цел - престъпление по чл.321, ал.3, т.2 вр.ал.2 от НК.

            Е.Е.М., обвинен в това, че:

за периода от неустановена дата през месец март 2007г. до 16.08.2013г., на територията на Р България - градовете П., Р.и С. е участвал в организирана престъпна група, по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК, «структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години», а именно престъпления по чл.159а, 252,ал.1 и чл.354а от НК, като групата е съществувала от неустановена дата в началото на 2003 г. до 16.08.2013г. и е била ръководена съответно от В.С.В., ЕГН: **********, известен като "Б." и В.В. А., ЕГН **********, известен като Р.К.- в периода от неустановена дата в началото на 2003 г. до убийството на В.В. А. на 12.10.2005г, от В.С.В. и Р. Г.С. ЕГН **********, известен като "А."- от 12.10.2005г. до убийството на Р. Г.С. на 23.09.2007г. и от В.С.В. и М.Б.П., ЕГН **********, известен като "Ч."- от 23.09.2007г.. до края на периода - 16.08.2013г, като в групата са участвали и лицата: Р. Г.С. ЕГН **********, известен като "А." от неустановена дата в началото на 2003 г. до 12.10.2005 г.,Т.Л.Н. ЕГН **********, известен като "Х."- от неустановена дата в началото на 2003 г. до 03.02.2008г., Б.М.Н., ЕГН: **********, известен като "К." за периода от неустановена дата в началото на 2003 г. до неустановена дата в началото на 2006г. и от 23.05.2007г. до 16.08.2013г.., Б.Г.С. ЕГН **********, известен като "В."- от неустановена дата в началото на 2003 г. до неустановена дата в началото на 2006г. и от 17.01.2007г. до изчезването му на 27.05.2007г., К. С.К. ЕГН **********, известен като "К." - от неустановена дата в началото на 2003 г. до неустановена дата в началото на 2006г. и от 17.01.2007г. до изчезването му на 27.05.2007г., М.Б.П., ЕГН ********** известен като "Ч."- от неустановена дата в началото на 2003 г. до 23.09.2007г., Г.П.Г., ЕГН ********** известен като "Г." - от неустановена дата през месец март 2007г. до 16.08.2013г., Й.И.К. ЕГН **********, известен като "Ш."- от неустановена дата в началото на 2006 г. до месец май 2007г., и от м.март 2008 г. до 16.08.2013г., И.Ц.Ц., ЕГН: ********** известен като „В." - от неустановена дата в началото на 2003 г. до 01.11.2005г. (когато е влязъл в затвора) и от 09.08.2007 г.- (когато е излязъл от затвора) - до 16.08.2013г., Д.И.Н., ЕГН **********, известен като "М." - от неустановена дата през месец март 2007г. до неустановена дата през месец октомври 2007г., К.Б.Т., ЕГН **********, известен като "Р."- от неустановена дата през месец октомври 2005г. до 16.08.2013г., М.Г. А., ЕГН: **********, известен като "К." - от неустановена дата през месец март 2007г. до 16.08.2013г., М.Д.Н., ЕГН **********, известен като "Д."- от неустановена дата през месец март 2007г. до 16.08.2013г., като групата е била въоръжена и създадена с користна цел - престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр.ал.2 от НК.

 

М.Г.А., обвинен в това, че:

за периода от неустановена дата през месец март 2007г. до 16.08.2013г., на територията на Р България - градовете П., Р.и С. е участвал в организирана престъпна група, по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК, «структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години», а именно престъпления по чл.159а, 252, ал.1 и чл.354а от НК, като групата е съществувала от неустановена дата в началото на 2003 г. до 16.08.2013г. и е била ръководена съответно от В.С.В., ЕГН: **********, известен като "Б." и В.В. А., ЕГН **********, известен като Р.К.- в периода от неустановена дата в началото на 2003 г. до убийството на В.В. А. на 12.10.2005г, от В.С.В. и Р. Г.С. ЕГН **********, известен като "А."- от 12.10.2005г. до убийството на Р. Г.С. на 23.09.2007г. и от В.С.В. и М.Б.П., ЕГН **********, известен като "Ч."- от 23.09.2007г. . до края на периода - 16.08.2013г.„ като в групата са участвали и лицата: Р. Г.С. ЕГН **********, известен като "А." от неустановена дата в началото на 2003 г. до 12.10.2005 г.,Т.Л.Н. ЕГН **********, известен като "Х."- от неустановена дата в началото на 2003 г. до 03.02.2008г., Б.М.Н., ЕГН: **********, известен като "К." - от неустановена дата в началото на 2003 г. до неустановена дата в началото на 2006г. и от 23.05.2007г. до 16.08.2013г.., Б.Г.С. ЕГН **********, известен като "В."- от неустановена дата в началото на 2003 г. до неустановена дата в началото на 2006г. и от 17.01.2007г. до изчезването му на 27.05.2007г., К. С.К. ЕГН **********, известен като "К." - от неустановена дата в началото на 2003 г. до неустановена дата в началото на 2006г. и от 17.01.2007г. до изчезването му на 27.05.2007г., М.Б.П., ЕГН ********** известен като "Ч."- от неустановена дата в началото на 2003 г. до 23.09.2007г., Г.П.Г., ЕГН ********** известен като "Г." - от неустановена дата през месец март 2007г. до 16.08.2013г., Й.И.К. ЕГН **********, известен като "Ш."- от неустановена дата в началото на 2006 г. до месец май 2007г., и от м.март 2008 г. до 16.08.2013г., Е.Е.М.,известен като „П." - от неустановена дата през месец март 2007г. до 16.08.2013г., Д.И.Н., ЕГН **********, известен като "М." - от неустановена дата през месец март 2007г. до неустановена дата през месец октомври 2007г., К.Б.Т., ЕГН **********, известен като "Р." - от неустановена дата през месец октомври 2005г. до 16.08.2013г., И.Ц.Ц. ЕГН: **********, известен като "В." - от неустановена дата в началото на 2003 г. до 01.11.2005г. (когато е влязъл в затвора) и от 09.08.2007 г. - (когато е излязъл от затвора) - до 16.08.2013г.„М.Д.Н., ЕГН **********, известен като "Д."- от неустановена дата през месец март 2007г. до 16.08.2013г., като групата е била въоръжена и създадена с користна цел - престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр.ал.2 от НК.

К.Б.Т., обвинен в това, че:

          за периода от неустановена дата през месец октомври 2005г. до 16.08.2013г., на територията на Р България - градовете П., Р.и С. е участвал в организирана престъпна група, по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК, «структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години», а именно престъпления по чл.159а, 252 ал.1 и чл.354а от НК, като групата е съществувала от неустановена дата в началото на 2003 г. до 16.08.2013г. и е била ръководена съответно от В.С.В., ЕГН: **********, известен като "Б." и В.В. А., ЕГН **********, известен като Р.К.- в периода от неустановена дата в началото на 2003 г. до убийството на В.В. А. на 12.10.2005г, от В.С.В. и Р. Г.С. ЕГН **********, известен като "А."- от 12.10.2005г. до убийството на Р. Г.С. на 23.09.2007г. и от В.С.В. и М.Б.П., ЕГН **********, известен като "Ч."- от 23.09.2007г. . до края на периода - 16.08.2013г., като в групата са участвали и лицата: Р. Г.С. ЕГН **********, известен като "А." от неустановена дата в началото на 2003 г. до 12.10.2005 г.,Т.Л.Н. ЕГН **********, известен като "Х."- от неустановена дата в началото на 2003 г. до 03.02.2008г., Б.М.Н., ЕГН: **********, известен като "К." за периода от неустановена дата в началото на 2003 г. до неустановена дата в началото на 2006г. и от 23.05.2007г. до 16.08.2013г.., Б.Г.С. ЕГН **********, известен като "В."- от неустановена дата в началото на 2003 г. до неустановена дата в началото на 2006г. и от 17.01.2007г. до изчезването му на 27.05.2007г. К. С.К. ЕГН **********, известен като "К." - от неустановена дата в началото на 2003 г. до неустановена дата в началото на 2006г. и от 17.01.2007г. до изчезването му на 27.05.2007г. М.Б.П., ЕГН ********** известен като "Ч."- от неустановена дата в началото на 2003 г. до 23.09.2007г., Г.П.Г., ЕГН ********** известен като "Г." - от неустановена дата през месец март 2007г. до 16.08.2013г., Д.И.Н., ЕГН: **********, известен като "М."- от неустановена дата през месец март 2007г. до неустановена дата през месец октомври 2007г., И.Ц.Ц., ЕГН: ********** известен като „В." - от неустановена дата в началото на 2003 г. до 01.11.2005г. (когато е влязъл в затвора) и от 09.08.2007 г.- (когато е излязъл от затвора) - до 16.08.2013г., Е.Е.М., ЕГН ********** известен като "П."-от неустановена дата през месец март 2007г. до 16.08.2013г., Й.И.К., ЕГН **********, известен като "Ш." - от неустановена дата в началото на 2006 г. до месец май 2007г., и от м.март 2008 г. до 16.08.2013г. М.Г. А., ЕГН: **********, известен като "К." - от неустановена дата през месец март 2007г. до 16.08.2013г., М.Д.Н., ЕГН **********, известен като "Д." - от неустановена дата през месец март 2007г. до 16.08.2013г., като групата е била въоръжена и създадена с користна цел - престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр.ал.2 от НК.

М.Д.Н., обвинен в това, че:

           за периода от неустановена дата през месец март 2007г. до 16.08.2013г., на територията на Р България - градовете П., Р.и С. е участвал в организирана престъпна група, по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК, «структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години», а именно престъпления по чл.159а, 252, ал.1 и чл.354а от НК, като групата е съществувала от неустановена дата в началото на 2003 г. до 16.08.2013г. и е била ръководена съответно от В.С.В., ЕГН: **********, известен като "Б." и В.В. А., ЕГН **********, известен като Р.К.- в периода от неустановена дата в началото на 2003 г. до убийството на В.В. А. на 12.10.2005г, от В.С.В. и Р. Г.С. ЕГН **********, известен като "А."- от 12.10.2005г. до убийството на Р. Г.С. на 23.09.2007г. и от В.С.В. и М.Б.П., ЕГН **********, известен като "Ч."- от 23.09.2007г. . до края на периода - 16.08.2013г., като в групата са участвали и лицата: Р. Г.С. ЕГН **********, известен като "А." от неустановена дата в началото на 2003 г. до 12.10.2005 г.,Т.Л.Н. ЕГН **********, известен като "Х."- от неустановена дата в началото на 2003 г. до 03.02.2008г., Б.М.Н., ЕГН: **********, известен като "К." - от неустановена дата в началото на 2003 г. до неустановена дата в началото на 2006г. и от 23.05.2007г. до 16.08.2013г.., Б.Г.С. ЕГН **********, известен като "В."- от неустановена дата в началото на 2003 г. до неустановена дата в началото на 2006г. и от 17.01.2007г. до изчезването му на 27.05.2007г., К. С.К. ЕГН **********, известен като "К." - от неустановена дата в началото на 2003 г. до неустановена дата в началото на 2006г. и от 17.01.2007г. до изчезването му на 27.05.2007г., М.Б.П., ЕГН ********** известен като "Ч."- от неустановена дата в началото на 2003 г. до 23.09.2007г., Г.П.Г., ЕГН ********** известен като "Г." - от неустановена дата през месец март 2007г. до 16.08.2013г., Й.И.К. ЕГН **********, известен като "Ш."- от неустановена дата в началото на 2006 г. до месец май 2007г., и от м.март 2008 г. до 16.08.2013г., Е.Е.М.,известен като „П." - от неустановена дата през месец март 2007г. до 16.08.2013г., Д.И.Н., ЕГН **********, известен като "М." - от неустановена дата през месец март 2007г. до неустановена дата през месец октомври 2007г., К.Б.Т., ЕГН **********, известен като "Р."- от неустановена дата през месец октомври 2005г. до 16.08.2013г., И.Ц.Ц. ЕГН: **********, известен като "В." - от неустановена дата в началото на 2003 г. до 01.11.2005г. (когато е влязъл в затвора) и от 09.08.2007 г.- (когато е излязъл от затвора) - до 16.08.2013г.„М.Г.А., ЕГН: **********, известен като "К."- от неустановена дата през месец март 2007г. до 16.08.2013г., като групата е била въоръжена и създадена с користна цел - престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр.ал.2 от НК.

М.И.В., обвинена в това че:

          на 16.08.2013 г. в дома си с. Л., общ. Т., обл. П., е държала огнестрелно оръжие - сигнално-газов пистолет "ИЖ" 78-8, кал. 8мм, без номер, преработен в боен чрез подмяна на цевта му с бойна (нарезна) цев, 5,45 х 18 мм, което съгласно чл.4, ал.2 от ЗОБВВПИ представлява огнестрелно оръжие и 3 бр. патрони с гилза от жълт метал, 5,45 х 18 мм,предназначени за стрелба с пистолет 5,45 х 18 мм, които са били годни за употреба по предназначение и съгласно чл. 7 ал.1 от ЗОБВВПИ представляват боеприпаси за огнестрелно оръжие, без да има за това надлежно разрешение съгласно чл. 50, ал.2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия/ЗОБВВПИ/ съгласно, който: „Български граждани след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДОП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение... " във връзка с чл.50, ал.3 от ЗОБВВПИ, съгласно, който: „Лицата по ал. 1 и 2 могат да придобиват ...", както и по чл.56, ал.2 от ЗОБВВПИ, съгласно който: „Лицето по чл. 50, ал. 1 - 3, получило разрешение за ... след получаване на разрешение за съответните дейности от директора на ГДОП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице. " - престъпление по чл.339, ал.1 от НК.

             В хода на съдебните прения, представителите на държавното обвинение - прокурор Г. Мойсев и прокурор Е. Галипонов поддържат изцяло повдигнатите обвинения срещу подсъдимите В.С.В., М.Б.П., Б.М.Н., И.Ц.Ц., Й.И.К., Г.П.Г., Д.И.Н., Е.Е.М., М.Г.А.,  К.Б.Т.,  М.Д.Н. и М.И.В.. Прокурорите считат, че въз основа на събраните по делото доказателства, може да бъде направен безспорен и категоричен извод, че е съществувала ОПГ, която е описана в обстоятелствената част на обвинителния акт, за посочения период и с изброените участници.

Прокурор Мойсев се позовава предимно на показанията на свидетелите С.М. и Н.Н., изразявайки становище, че тези двама свидетели са изключително приближени до ръководителите на ОПГ и дават конкретна информация за всеки един от участниците в групата, включително посочват времевите периоди и разпределението на функциите в групата. Счита, че показанията им се подкрепят и от показанията на други свидетели – разпитаните в хода на съдебното следствие полицейски служители. Прокурорът моли приобщените чрез прочитане показания, депозирани в досъдебното производство, да бъдат кредитирани от съда в тези части, в които свидетелите не ги поддържат, тъй като, от една страна, те са дадени сравнително по-близо до събитията, които се описват, а от друга страна, кореспондират с другите, събрани в хода на съдебното следствие доказателства.

               Прокурор Галипонов моли да се кредитират показанията на свидетелите А.К., Б.Д., Х.Б., И.И., В.Г., М.П. и А. Н.във връзка с дейността на ОПГ. Според прокурора тези свидетели дават сведения за извършваните престъпления от групата, участниците, ръководството и дейностите й. Той също счита, че показанията,  които са дадени на ДП и са приобщени чрез прочитане в хода на съдебното следствие следва да бъдат кредитирани от съда, като излага аргументи за това.

 Прокурор Мойсев моли съда да признае за виновни всички подсъдими, по всички повдигнати спрямо тях обвинения. Същият иска съдът да признае подсъдимия В.С.В. за виновен в това, че е извършил престъпление по чл.116, ал.1, т.10, вр. чл.115, вр. чл.20, ал.3 вр. ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК да бъде осъден на „Лишаване от свобода“ за срок от 12 години. Моли също така, подсъдимият да бъде признат за виновен за това, че е ръководил ОПГ и на основание чл.321, ал.3, вр. ал.1 от НК да бъде осъден на 10 години „Лишаване от свобода“. Моли също така, да бъде признат за виновен, че е извършител на престъплението по чл.339, ал.1 от НК и да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 години. Прокурорът иска да бъде приложена разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК и на подсъдимия В.В. да бъде определено едно общо най-тежко наказание в размер 12 години „Лишаване от свобода“.

Представителят на държавното обвинение моли съда подс. М.Б.П. да бъде признат за виновен в това, че е участвал в ОПГ, като на основание чл.321, ал.3, т.2, вр.ал.2 от НК, да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 години. Моли да бъде признат за виновен и за това, че е ръководил ОПГ и на основание чл.321, ал.3, т.1, вр.ал.1 от НК да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 10 години. Моли също така, подсъдимият да бъде признат за виновен в това, че умишлено е умъртвил Т.Н. и на основание чл.116, ал.1, т.10, вр.чл.115, вр.чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, да му бъде наложено наказание 20 години „Лишаване от свобода“. Иска приложението на чл.23, ал.1 от НК, като на подсъдимия М.Б.П. да му бъде определено едно общо най-тежко наказание в размер на 20 години „Лишаване от свобода“.

Прокурорът иска от съда да признае подсъдимия Б.М.Н. за виновен в това, че е участвал в ОПГ и на основание чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК, да му бъде  наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5 години. Моли, да бъде признат и за виновен за това, че е държал без надлежно разрешително техническо средство и е използвал такова и на основание чл.339а, ал.1 от НК да му бъде наложено наказание 1 година „Лишаване от свобода“. Иска на основание чл.23, ал.1 от НК да му бъде определено едно общо най-тежко наказание, а именно 5 години „Лишаване от свобода“.

 Прокурорът иска от съда да признае подсъдимите И.Ц.Ц., Й.И.К., Г.П.Г., Д.И.Н., Е.Е.М., М.Г.А., К.Б.Т. и М.Д.Н. за виновни в това, че са участвали в ОПГ, ръководена от В.В. и М.П. и да им бъде наложено наказание на основание чл.321, ал.3, т.2, вр.ал.2 от НК по 5 години „Лишаване от свобода“ за всеки един.

Прокурорът иска от съда подсъдимата М.И.В. да бъде призната за виновна в това, че е държала без надлежно разрешение огнестрелно оръжие и боеприпаси и на основание чл.339, ал.1 от НК да й бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, като на основание чл.66 от НК изпълнението на това наказание да бъде  отложено за срок от 5 години.

             Защитникът на подс. М.П. - адв. Г. моли съда да постанови съдебен акт, с който да признае М.Б.П. за невиновен по повдигнатите му обвинения. Счита, че  в хода на съдебното производство не са събрани безспорни и категорични доказателства за извършени престъпления от подсъдимия П.. Навежда доводи, че от направения анализ на показанията на всички свидетели не се подкрепя обвинителната теза за съществуването на ОПГ и за ръководството й от страна на М.П..

Адв. М. Т., също защитник на подсъдимия П., навежда доводи, че не следва да бъдат кредитирани показания на свидетели по слух. Според адв. Т. няма свидетел, който да твърди, че някой от подсъдимите е разпространявал наркотици, извършвал действия във връзка с незаконни залози, лихварство или склонявал към проституция в конкретен град в България. Защитникът твърди, че подсъдимият П. не е извършил убийството, за което е обвинен, като излага подробни  доводи в тази насока.

Защитникът на подс. В.С.В. - адв. К., моли съда да постанови съдебен акт, с който да признае подзащитния му за невиновен по повдигнатите му обвинения. Същият счита, че няма преки доказателства за това, че неговият подзащитен е участвал в ОПГ и е бил ръководител на тази ОПГ, като също подробно мотивира тезата си. Защитникът на подсъдимия В. счита, че не е подкрепено с никакви факти твърдението, че В. е давал конкретни нареждания и задачи във връзка с убийството на Т.Н., като излага подробни  доводи в тази насока. Защитникът, след анализ на дадените по делото свидетелски показания, прави извод, че тези показания са недостатъчни да обосноват изводи за извършени конкретни деяния от подсъдимия В.. Счита, че подсъдимият В., поради недоказаност на обвинението, следва да бъде признат за невиновен и моли същият да бъде оправдан по обвиненията за извършените престъпления чл.321, 3, т.1, вр.ал.1 от НК и по чл.116, ал.1, т.10, вр. чл.115, вр. чл.20, ал.3, вр. ал.1 от НК.

Адв. Х., защитник на подсъдимия Б.Н., излага съображения за липса на достатъчно доказателства за това, че е съществувала в инкриминирания период в гр. П. ОПГ, която да се занимава с визираните от прокуратурата престъпления. Навежда доводи за липса на доказателства за съпричастността на подсъдимия Н. към групата. Относно обвинението по чл.339а НК - за държане и използване на специално техническо средство без надлежно разрешение, което се изисква по закон от страна на подсъдимия Н., защитникът пледира за несъставомерност на деянието. Защитникът моли съда да се произнесе със съдебен акт, с който да признае подсъдимия Б.Н. за невиновен в извършването и на двете престъпления, за които е обвинен и да бъде оправдан по същите.

Адв. Г., защитник на подсъдимия И.Ц.Ц., моли за постановяване на оправдателна присъда спрямо същия по предявените му обвинения. Защитникът счита, че не са налице данни за извършване на престъпна дейност от страна на И.Ц. в инкриминирания период. Според защитата, периодът, за който свидетелят М. дава показания във връзка с престъпната дейност на Ц., касае такъв времеви интервал, за който Ц. няма повдигнато обвинение.

Адв. Т., защитник на подсъдимия К.Б.Т., моли същият да бъде признат за невиновен и да бъде оправдан по обвинението, с което е предаден на съд в настоящото производство. Защитникът счита, че обвинението не се подкрепя от събраните и проверени в хода на производството гласни, писмени и веществени доказателства. Според защитника, прокуратурата излага нови твърдения по отношение на факти, които са установени с окончателни съдебни актове. Излага мотиви в тази насока. Защитата моли да бъде прието, че не са събрани никакви доказателства, от които да се направи категоричен и несъмнен извод за участие на подсъдимия Т. в ОПГ и за съществуването на такава ОПГ с участници, ръководител и период на действие така, както са посочени в обвинителния акт по настоящото дело.

             Адв. Н., защитник на подсъдимия Г.П.Г., счита, че внесения от прокуратурата обвинителен акт и твърденията в него, не отговарят на събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства. Отбелязва, че твърдението в обвинителния акт, че през 2007 г. към въпросната група се е включил и дейно е участвал подсъдимият Г., не е вярно. Адв. Н. посочва, че след като Г.Г. се е признал за виновен, сключвайки  споразумение с Окръжна прокуратурата – гр. П. от 2008 г., за това, че е  участвал в периода ноември 2005 г. до края на м. март 2008 г. в ОПГ, ръководено от Р.С., то няма как да бъде осъден отново за същата престъпна дейност.

             Адв. К., защитник на подсъдимия М.Н., моли същият да бъде оправдан изцяло, тъй като не е извършил престъплението, за което е обвинен. Според защитника, липсват доказателства за съществуването на организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 НК,  както е описана в обвинителния акт. Твърди, че по делото няма доказателства относно това, в какво се е изразило участието на подсъдимия в организираната престъпна група.                             

Адв. Б., защитник на подсъдимия Й.К., счита, че обвинението, повдигнато срещу К. не почива на ясно установени факти и не е съобразено с принципа за разкриване на обективната истина. Според нея, от анализа на свидетелските показания не може да се направи извод, че в инкриминирания период, К. е участвал заедно с другите подсъдими в твърдяната ОПГ. Счита, че подсъдимият К. няма как да бъде осъден за същите факти, тъй като има влязла в сила присъда, с която е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.252 НК за периода 2007 – 2008 г., като излага мотиви и сочи практика на ЕСПЧОС.

Адв. Ел. Т., защитник на подсъдимия Д.Н., счита, че обвинението е недоказано и почИ.на противоречиви доказателства. Смята, че липсват писмени и гласни доказателства, от които да се заключи по един несъмнен начин, че подсъдимият Н. е автор на вмененото му престъпление в посоченото време, на посоченото място по обвинителния акт, като излага подробни съображения за това. Другият защитник на същия подсъдим - адв. М., се присъединява към изложеното от адв. Ел. Т..

Адв. Д., защитник на подсъдимия Е.Е.М.,  моли съда да постанови присъда, с която М. да бъде  признат за невинен и да бъде оправдан по обвинението, за което е привлечен към наказателна отговорност. Защитникът счита, че обвинението срещу Е.М. в настоящето наказателно производство не е доказано по категоричен начин,  като излага подробни съображения за това.

Адв. К., защитник на подсъдимия М.Г.А. смята, че по делото е събран значителен обем доказателствен материал, който обаче няма пряко отношение  към подсъдимия А. и установява  факти, които са ирелевантни за обвинението срещу него. Навежда доводи, че от анализа на всички свидетелски показания, не може да се направи извод за наличие на престъпна дейност от страна на подсъдимия. Адв. К. моли съда подсъдимият М.Г.А. да бъде признат за невиновен, като бъде постановена оправдателна присъда.

          Адв. К., защитник на подсъдимата М.В., счита, че няма нито едно доказателство, относно осъществен от обективна страна състав на престъплението по чл.339 НК от страна на В. и излага подробни доводи за това. В тази връзка, защитата настоява, подсъдимата В. да бъде призната за невИ.и оправдана.

          Подсъдимият М.П. дава подробни обяснения, в които говори за отношенията му с останалите подсъдими и свидетелите по делото. Отрича извършване на престъпленията, за които му е повдигнато обвинение. В лична защита, подсъдимият М.П. заявява, че предявените срещу него обвинения са необосновани и неподкрепени с никакви доказателства. Подсъдимият излага аргументи за това, че показанията на свидетеля М. са необективни. Прави заключение, че механизмът на убийството, за което е обвинен, въобще не се подкрепя от СМЕ, от разпита на съдебните лекари и от снимковия материал като излага подробни доводи в тази насока. Подсъдимият моли да бъдат кредитирани показанията на онези свидетели, от които става ясно, че не са го виждали да извършва престъпления. В заключение твърди, че не е убиец. В последната си дума моли съда да бъде обективен.

              Подсъдимият В.В. дава подробни обяснения, като отрича да е извършил престъпленията, за които е обвинен, с изключение на държането на огнестрелно оръжие без надлежно разрешително. Признава, че е извършил това престъпление съвсем съзнателно, като заявява, че и намереното в чантата на съпругата му М.В. оръжие е негово и той го е сложил там. В последната си дума заявява, че е няма какво да каже.

Подсъдимият Б.Н. дава обяснения, в които твърди, че е участвал в ОПГ, за което е осъден, след което не се е занимавал с престъпления. За иззетите от дома му химикалка и часовник, които са предмет на отделно обвинение твърди, че са на баща му. В лична защита заявява, че 2006-2007 г., след като е бил осъден за участие в група, след освобождаването си от ареста през 2007 г., започнал работа, грижел се за семейството си, и по никакъв начин не е нарушавал закона. В последната си дума заявява, че иска справедлив съдебен акт.

Подсъдимият И.Ц. дава кратки обяснения на досъдебното производство, приобщени към материалите по делото чрез прочитането им, по реда на чл.279 НПК, в които набляга на престоя си в затвора от 2005 до 2007 г. В лична защита поддържа тезата на своя процесуален представител.

Подсъдимият К.Т. дава обяснения, в които отрича извършване на престъплението, в което е обвинен. В лична защита поддържа тезата на защитника си. В последната си дума моли да бъде оправдан.

Подсъдимият Г.Г. дава кратки обяснения на досъдебното производство, приобщени към материалите по делото чрез прочитането им, по реда на чл.279 НПК, в които споменава престъпления, извършени от другите подсъдими. В хода на съдебното следствие отрича познанството си с тези лица и казаното от него. В лична защита, се придържа към пледоарията на своя адвокат. В последната си дума, моли да бъде оправдан.

Подсъдимият М.Н. дава обяснения предимно за отношенията си със свидетеля С.М.. В лична защита твърди, че няма нищо общо с процесната престъпна група и не познава никой от участниците. Поддържа всичко изложено от своя адвокат. В последната си дума заявява, че е няма какво да каже.

Подсъдимият Й.К. дава обяснения предимно за свидетеля С.М.. Отрича обвинението за участие в ОПГ. В лична защита заявява, че единственото престъпление, което е извършил и бил осъден за него, е за лихварство, след което създал семейство, започнал работа и не бил извършвал никакви противозаконни деяния. Не е участвал в престъпна група. В последната си дума моли за справедлив съдебен акт.

Подсъдимият Е.М. не дава обяснения по повдигнатото му обвинение. В лична защита заявява, че поддържа изцяло казаното от неговия защитник. Твърди, че е невинен и не е участвал в никакви престъпни формирования. Моли съда да постанови оправдателна присъда. В последната си дума заявява, че е невинен.

Подсъдимият М.А. дава кратки обяснения на досъдебното производство, приобщени към материалите по делото чрез прочитането им, по реда на чл.279 НПК, в които говори за своя престъпна дейност през 2006г., за която е осъден, след което не се е занимавал с нищо нередно. В лична защита, подкрепя своя адвокат и моли да бъде взето правилно решение, да получи оправдателна присъда. В последната си дума заявява, че е невинен.

Подсъдимата М.В. дава кратки обяснения по повдигнатото й обвинение, в които твърди, че никога не е имала пистолет и не може да стреля, както и че съпругът й и сложил оръжието в чантата. В последната си думи заявява, че е няма какво да каже.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

Убитият на 12.10.2005 г. Р.В.С., известен с прозвището „Р.К.“, който приживе променил името си на В.В. А., още през деветдесетте години на миналия век започнал да се оформя като безспорен авторитет и лидер в криминалните среди в град П. и региона.

В края на деветдесетте години, Р.С. напуснал пределите на страната, като продължително време пребивавал в различни европейски държави. В началото на 2003г. се завърнал в България и веднага след пристигането си успял да организира свои приближени лица от град П. и региона за извършване на престъпления - преимуществено разпространение на наркотици в град П.. От самото начало на създаването на тази група, в нея участвали освен лидерът й Р.В.С., още Р. Г.С., известен с прозвището "А." /по – късно убит/, К.С.К.,  известен с прозвището "К." /понастоящем в неизвестност/, Б.Г.С., известен с прозвището "В." /понастоящем в неизвестност/, Т.Л.Н., известен с прозвището "Х." /убит/, подсъдимият М.Б.П., известен с прозвището "Ч.", подсъдимият И.Ц.Ц., известен с прозвището "В." и подсъдимият Б.М.Н., известен с прозвищата "К." и "Д.".

От неустановена дата в началото на 2003г., изброените по – горе лица, под ръководството на В. А. (Р.С.) - "Р.К.", започнали да се занимават с разпространението на широк спектър наркотични вещества - хероин, кокаин, марихуана, амфетамини, на територията на град П. и по-точно в кварталите "***" и "***".  Така, в началото на 2003 г., вече била изградена структурата на групата – тя била ръководена от В. А. (Р.С.) - "Р.К.", като най-близо до него в йерархията в този начален момент били Р.С. „А.“ и К. К. - "К.". Те осигурявали наркотичните вещества и снабдявали групата с такива, като К. и С. осъществявали и разпространение на същите вещества. Останалите участници - Б.С., Т.Л.Н., както и подсъдимите М.П., Б.Н. и И.Ц. предимно разпространявали наркотичните вещества, а също снабдявали с наркотици за разпространение и други неустановени лица, работещи в различни периоди като „дилъри“ за групата. Като такъв, през 2003г. от Б.С. в групата бил привлечен свидетелят Б.Д., с прозвището „Б.“.

Б.С. - „В." и К. К. - „К." отговаряли за „пазара“ на хероин, а Р.С. - "А." и Т.Н. - "Х." отговаряли за разпространението на кокаина и марихуаната. К. К. - „К." изпълнявал и функции по ръководство на лица, които пряко разпространявали хероин, както и силови функции – по наказване на некоректни наркоразпространители. Под надзора на Р.С. - "А.“, отговорници и дилъри били подсъдимите И.Ц. и Б.Н.. Те предоставяли наркотици на дилъри за продажба, като отчитали на Р.С. изкараните от тази дейност парични средства

Групата била въоръжена. Членовете й притежавали различни оръжия - автомати, пушки, пистолети. Почти всички нейни членове разполагали с оръжие, като повечето от тях – с пистолети.

Тази група постепенно започнала да измества от пазара останалите разпространители на наркотични вещества в гр. П., като тези от групата на К.И.С., с прозвище "М." /в неизвестност и обявен за ОДИ от 06.03.2003г./. Групата започнала да завладява нови територии на пазара на наркотици предимно в гр. П..

Групата се занимавала и с така нареченото „черно тото“ – събиране на незаконни залози за футболни мачове. Последните се организирали, като се определяли коефициенти с 10% по – високи от тези на „Еврофутбол“. Залозите се приемали по телефон и в лични срещи. В случай на неплащане на залози от загубили клиенти, те се събирали принудително от участниците в групата. За незаконните залози в групата отговарял подсъдимият М.П..

На неустановена дата в края на 2004г., последният привлякъл в групата и свидетеля С.М., известен с прозвището „С.“, като го убедил да приема залозите именно от така нареченото „черно тото“. Св. М. се съгласил и извършвал тази дейност за групата до края на месец март 2008г., като отчитал парите от нея на подсъдимия М.П.. В последствие, свидетелят М. развил и незаконна дейност с предоставяне на парични заеми на различни лица срещу лихва, за което бил осъден с влязла в сила присъда по НОХД 263/2009г. на П.окръжен съд, за престъпление по чл.252, ал.1, пр.1, вр.чл.20, ал.2 НК /за това, че от месец ноември 2005г. до месец март 2008г., без съответно разрешение, извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква такова разрешение/. Покрай тези си дейности, свидетелят С.М. се запознал с всички членове на групата и имал възможност лично да възприеме голяма част от престъпната й дейност, а за друга част, разбирал от останалите участници.

В. А. (Р.С.) бил близък със свидетеля Н.К.Н., известен с прозвището „Ш.“ от град Б.. Последният бил осъден с влязла в сила присъда на ефективно наказание „лишаване от свобода“ и през 2002г. бил обявен за издирване от органите на МВР. Тъй като се укривал от закона, свидетелят Н. се обърнал към А. (Р.С.) с молба за финансова помощ. А. (Р.С.) започнал периодично да дава пари за издръжка на свидетеля Н. Н., като в замяна използвал последния за извършване на побои над некоректни „дилъри“ на наркотични вещества или длъжници от „черното тото“.

Личен шофьор на В. А. (Р.С.) още от началото на 2003г. бил свидетелят И.И.. Като такъв, той познавал повечето членове на групата и имал възможност непосредствено да възприеме факти от дейността й.  

От 2003г. подсъдимият М.П. стопанисвал дискотеката „***“, находяща се в квартал „***“ в град П.. През годините, до 2008г., в този обект средства инвестирали също Р.С., В. А. (Р.С.), докато били живи, както и подсъдимият В.В.. Дискотеката била ползвана като сборен пункт на групата. Всички нейни членове я посещавали. 

Бащата на В. А. (Р.С.) е подсъдимият В.С.В., наричан от участниците в групата „Б.". В град П. той бил известен златар, а също имал бизнес с безалкохолни напитки. Той бил запознат от сина си с престъпната дейност на описаната по – горе група още от самото й създаване и бил осведомяван от него за състоянието и развитието на нещата, свързани с престъпната дейност на групата. Подсъдимият В. също така познавал всички основни нейни членове, тъй като те били от обкръжението на сина му от доста години. Но до смъртта си, В. А. (Р.С.), бил едноличен лидер на групата за разпространение на наркотици в град П. и сам вземал крайните решения, свързани с дейността й, сам я ръководел и никой не оспорвал решенията му.  

До смъртта на А. (Р.С.) групата се наложила като основна структура на пазара на наркотични вещества в град П..

На 12.10.2005г. в центъра на град П. В. А. (Р.С.) бил убит.

След убийството му, оперативното ръководство на групата било поето от Р.С. - "А.".  Реално обаче, ръководната роля поел подсъдимият В.В. „Б." – бащата на Р.„К.“. Както беше споменато по – горе, той бил запознат от сина си в детайли с дейността на групата, познавал членовете й и се ползвал с авторитет пред тях, като баща на Р.. След неговата смърт, той поел ръководството на сдружението, като вземал важните решения, свързани с престъпната дейност, а също така осигурявал средства за тази дейност. На него били отчитани в крайна сметка и приходите от тази дейност. Той обаче не контактувал много с останалите членове на групата, освен с Р.С. и подсъдимия М.П.. Оперативното ръководство на групата се осъществявало от Р.С., който практически направлявал престъпната й дейност и комуникирал с нейните членове.  

През месец октомври 2005 г., след убийството на А. (Р.С.),  към дейността на групата бил привлечен  подсъдимият К.Б.Т., известен с прозвището „Р.". Той снабдявал групата с оръжие, а също така се включил и в наркоразпространението. Продавал осигурените му от групата наркотици. Свидетелят С.М. си купувал от него кокаин.

На 02.11.2005г. подсъдимият И.Ц. влязъл в затвора за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ по влязла в сила присъда по НОХД 184/2001г. на П.окръжен съд за престъпление по чл.118, вр.чл.116, ал.1 и по чл.339 НК.

Групата, в описания по-горе персонален състав, продължавала да се занимава с разпространение на наркотици и с устройване на незаконни залагания, така нареченото „черно тото". Тя се ръководела съвместно от подсъдимия В.В. и Р.С., като В. взимал важните решения, а С. направлявал и контролирал оперативното им изпълнение, влизайки в пряк достъп с участниците от по-долните нива. В тази дейност, непосредствено под С., йерархично място заемали К. К. и Б.С., които отговаряли за разпространението на хероин. Подсъдимият М.П. продължавал да отговаря за незаконните залагания, като с тази дейност активно продължавал да се занимава и свидетелят С.М.. Наред с това, подсъдимият П. се занимавал и със стопанисваната от него дискотеката „***“. С наркоразпространението били ангажирани също Т.Н., подсъдимите Б.Н. и К.Т., като последният снабдявал групата и с оръжие, с каквото разполагали повечето нейни членове.

След убийството на А. /Р.С./, Р.С. поел издръжката на свидетеля Н.Н., който продължил да бъде използван за извършване на побои над некоректни „дилъри“ на наркотични вещества или длъжници от „черното тото“. Групата разполагала и с тайна квартира в град П., използвана през различни периоди от различни нейни членове и други лица, замесени в престъпната й дейност, включително и от свидетеля Н..

Както беше споменато по-горе, свидетелят Б.Д., известен с прозвището „Б.", се присъединил към групата още през 2003г., след изчезването на К.И.С., с прозвище "М.", който го снабдявал с наркотични вещества преди това. След изчезването на последния през 2003г., свидетелят Д. говорил с Б.С. да разпространява наркотици за групата. Той знаел, че С. работи с К. К. и Р.С. и всички разпространявали наркотици в град П. под ръководството на Р.С. (В. А.). Така той започнал да продава наркотици, предимно хероин, за групата, като го зареждали К. К., Р.С., Б.С. и подсъдимият М.П.. През 2004г., свидетелят Д. бил задържан и след излизането си от ареста в края на 2004г., той напуснал град П.. До смъртта на А., не участвал в групата, но след убийството му, през есента на 2005г., Б.С. и К. К. отново му предложили да продава наркотици за групата и той се съгласил, като последните двама го снабдявали с хероин. През 2006г. Т.Н. и Р.С. също го зареждали с наркотици. Парите от продажбите, Д. отчитал на лицата, които го зареждали. По този начин свидетелят имал възможност да възприеме пряко престъпната деятелност по разпространение на наркотици от групата през годините. 

През 2006г. като дилъри на наркотични вещества за групата работили, освен гореизброените, още свидетелите А.Н., С.С., Д.И., а също и М.Б.. Те били снабдявани с наркотични вещества, предимно хероин и амфетамини, от К. К., Р.С., Б.С.. Хероинът, който разпространявали бил разфасован на дози, поставен в пликчета. Наркотиците били продавани на смени, без прекъсване, включително и през нощта. Всички лица, изброени по-горе, се снабдявали с наркотици за продан от групата и били част от нея, а парите отчитали на лицата, които ги снабдявали. Те от своя страна – на Р.С., а той на подсъдимия В.В..

Междувременно, през лятото на 2006г., срещу подсъдимия В.В. бил извършен опит за убийство, като по него било стреляно с огнестрелно оръжие, докато пътувал с автомобил за град П., но опитът се указал неуспешен, а извършителят не бил разкрит.

През месец ноември 2006г. се провела среща между свидетеля А.К. и подсъдимия В.В. в заведението „***“, на която подсъдимият предложил на свидетеля К. да работи за него, да участва в наказателна бригада на ръководената от него група, като му предлагал и пари за тази дейност. Свидетелят К. му отказал.

На 17.01.2007г. била проведена полицейска операция в гр. П., при която били задържани подсъдимият Б.Н. и свидетелите Б.Д., А.Н., С.С., Д.И., а също и М.Б.. На същите били повдигнати обвинения за това, че от неустановена дата в началото на 2006 г. до 16.01.2007 г. са участвали в организирана престъпна група, създадена с цел да вършат съгласувано в района на гр. П. престъпления по чл.354а, ал.1 от НК. Спрямо К. К. и Б.С. по същото наказателно производство били повдигнати обвинения за ръководене на организираната престъпна група за същия период от време и на същото място. Впоследствие, за тази престъпна дейност, било образувано НОХД № 1/2008г. на П.окръжен съд, което приключило с влезли в сила осъдителни присъди за К. К. и Б.С. като ръководители на групата, а подсъдимият Б.Н. и свидетелите Б.Д., А.Н., С.С., Д.И. и М.Б. сключили споразумения, като се признали за виновни по повдигнатите им обвинения за участие в организирана престъпна група.

Тази група на практика била част от организираната престъпна група, предмет на настоящото дело. В хода на наказателното производство, цитирано по-горе, обаче, била установена и в крайна сметка осъдена само една част от нейните членове.   

Към момента на полицейската операция, подсъдимият И.Ц., както вече беше казано, бил в затвора. От там излязъл на 09.08.2007г. и от момента на освобождаването си, отново се включил в дейността на групата по разпространение на наркотични вещества, в която участвал до края на месец март 2008г.

Подсъдимият Б.Н. бил задържан до 23.05.2007 г. и след като бил освободен, се отказал от участието си в групата доброволно.

На 26.05.2007г. К. К. и Б.С. излезли от домовете си без телефони, не се върнали и от тогава са в неизвестност.

Още преди изчезването им, към месец март 2007 г., между тях двамата и Р.С., който заемал ръководно място в групата, съществувало напрежение по повод разпределението на средствата от наркоразпространението. По това време най-близък до С. в тази дейност бил Т.Л.Н. – „Х.". Тъй като голяма част от членовете на групата били задържани в хода на описаната по – горе полицейска операция, възникнала необходимост към групата да бъдат присъединени нови членове.

Така, през месец март 2007 година, към престъпната дейност на групата били привлечени подсъдимият Д.Н., известен с прозвището "М.", и подсъдимият Г.Г. известен с прозвището "Г.". Подсъдимите Д.Н. и Г.Г. се включили в разпространението на наркотици за групата в град П., предимно кокаин и амфетамини, като били зареждани с наркотични вещества от Р.С. и Т.Н.. Също така, вземали участие в сплашване и пребиване на лица, длъжници от незаконните залагания, така нареченото „черно тото“, с което тогава се занимавали подсъдимият М.П. и свидетелят С.М..

 По същото време, подсъдимият Д.Н. принудил свидетелката Р.С. да проституира, като му дава парите от тази си дейност, която обаче не била част от дейността на групата. За това престъпление, той няма повдигнато обвинение по делото. Участието си в групата този подсъдим преустановил през месец октомври 2007 г., когато я напуснал. Подсъдимият Г.Г. участвал в групата до края на месец март 2008г., като за определени периоди е напускал страната и е пребивавал в Република Гърция.

През лятото на 2007г., свидетелят Б.Д. излязъл от ареста и отново започнал да продава наркотици за групата – кокаин, амфетамини и хероин. Този път бил привлечен от Р.С., който го зареждал с наркотици. С. му възложил също така да зарежда с наркотици за продажба други лица, един от които бил подсъдимият Д.Н.. Последният предавал парите от наркотиците на свидетеля Д., а той на Р.С.. По линия на наркоразпространението, свидетелят Д. работил и с подсъдимия Г.Г., като заедно дозирали в пликчета наркотиците за продажба. Свидетелят Д. разпространявал наркотици за групата до края на месец март 2008г.

През 2007г. на територията на гр. П., предимно в центъра на града, действала и друга организирана престъпна група за разпространение на наркотици, ръководена от Н.Х., известен с прозвището "Х.", в която участвали лица от близкото му обкръжение, между които и П.К., известен с прозвището "П.".  Между двете групи възникнала остра конкуренция за завладяване на по-голям дял от пазара на наркотици в гр. П.. Между тях започнала открита борба за надмощие, изразяваща се първоначално в заплахи и сбивания между членовете им.

На неустановена дата през лятото на 2007г., Н.Х. "Х." ударил свидетеля Б.Д. ***, след което последният отишъл в заведението „***“ и се оплакал на Р.С.. Тогава С., св. Д., както и подсъдимите К.Т. и Е.М., отишли в кафе „***“ и нанесли побой на Н.Х., като го заплашили, че ще умре. Подсъдимият Е.М. нанесъл няколко удара с железен бокс в главата на Н.Х., който бил разкървавен, но охраната на заведението се намесила и предотвратила по-тежки последствия. На побоя над Х. присъствала и жената, с която живеел тогава – свидетелката И.П.. Тя станала свидетел и на друг случай на заплаха, която отправил Р.С. към Н.Х. – на неустановена дата през същата година в нейно присъствие той му казал „Ей джудже, ще те убия!“.

 Впоследствие тези посегателства прераснали и във физическо отстраняване на конкурентите, чрез извършване на убийства. Групата на подсъдимия В.В. разполагала с различни незаконни огнестрелни  оръжия.  Оръжията и боеприпасите били осигурявани от подсъдимите К.Т. и М.П..

На 23.09.2007 г. в гр. П., пред заведение "***" бил убит единият от съръководителите на групата към този момент - Р.С. - "А.". Извършителят на убийството не бил разкрит.

Това бил вторият голям удар, нанесен на групата след убийството на А. - "Р.К.". С тези две убийства, били отстранени двама от лидерите на групата и това несъмнено я отслабило.

След това второ убийство на ръководител на групата, оперативното ръководство било поето от подсъдимия М.П., който станал съръководител на групата, заедно с подсъдимия В.В.. Подсъдимият П. бил и най-близкият към този момент човек до подсъдимия В., заедно с Т.Н. - "Х.". Подсъдимият В., срещу когото също вече имало един неуспешен опит за убийство, ограничил посещенията си в заведението "***" и през повечето време стоял в къщата си в село Л., общ. Т., обл. П., където подсъдимият М.П. го посещавал. Там В. го приемал и разпределял задачите между участниците в групата. В тази си роля на ръководител, подсъдимият В. останал до края на месец март 2008г, заедно с подсъдимия М.П..

През лятото на 2007г. в престъпната дейност на групата, след излизането си от затвора, активно се включил и подсъдимият И.Ц., което продължило до края на месец март 2008г. През месец октомври 2007г. групата напуснал подсъдимият Д.Н.. Към онзи момент в групата били подсъдимите Г.Г.  и К.Т., а също и свидетелите С.М., Б.Д. и Н.Н.. Дейността на групата продължавала да бъде разпространение на наркотици, като след смъртта на Р.С. - "А.", основен отговорник за тази дейност станал Т.Н. - "Х.". С наркоразпространение продължили да се занимават подсъдимите Г.Г. и К.Т., както и свидетелят Б.Д.. Свидетелят С.М. отговарял за „черното тото“, а на свидетеля Н.Н. били възложени и други задачи, които ще бъдат подробно описани.

         Подсъдимият М.П. продължавал да стопанисва заведението „***“, което било основен сборен пункт на групата и му се отчитали приходите от „черното тото“ и наркотиците, които в крайна сметка отчитал на подсъдимия В.В.. Бивайки оперативен ръководител на групата, подсъдимият М.П. организирал престъпната дейност на групата и комуникирал с нейните членове. Той съзнавал, че моментът бил преломен, и считал, че за да оцелее,  групата трябвало да предприеме решителни действия, в това число убийства на лидери от конкурентната група, както и на всеки един, за който е имало подозрение, че е предател. Пред други членове на групата той казвал, „само ние ли ще ходим на погребения", „само нашите ли деца ще плачат, тоя дъртия /така наричал подсъдимия В./ съм го навил, само трябва да решим откъде ще започнем, от „П." или от „Х.".

          Подсъдимият М.П. обяснявал на хората от групата, че въздействал на подсъдимия В. да финансира подготовката и убийството на П.К. - "П." и Н.Х. - "Х.". След убийството на Р.С., преди това на сина му В. А. (Р.С.), а и след преживяно  от него неуспешно покушение върху живота му, подсъдимият В.В. бил твърдо убеден, че трябва да има отмъщение спрямо лицата П.К. - "П." и Н.Х. - "Х.", които били лидери на конкурентната група за разпространение на наркотици в град П. и които смятал за отговорни за смъртта на сина си Р.С. /В. А./ и на Р.С., когото отгледал от малък. Така подсъдимите М.П. и В.В. взели решение, лидерите на конкурентната група за разпространение на наркотици в град П. - П.К. - "П." и Н.Х. - "Х." да бъдат убити. В крайна сметка, се стигнало до решение, когато се отдаде възможност да бъде ликвидиран някой от тях, независимо кой първо, това да бъде направено. За изпълнението на тази цел, бил ангажиран почти целият ресурс на групата.

         Поради всичко това, около седмица след убийството на Р.С., подсъдимият М.П. ***, на която присъствали свидетелят Н.Н., Т.Н. - "Х.", подсъдимите М.П. и И.Ц.. На срещата обсъдили, че ако не предприемат нещо спрямо конкурентната група, ще бъдат избити всички. Било решено да се нанесе ответен удар за убийството на Р.С., което според тях било извършено от конкурентната престъпна група.

         Около месец след срещата, подсъдимият И.Ц. се обадил на свидетеля Н.Н. ***. Тогава подсъдимият И.Ц. дал 3000 лева на свидетеля Н.Н. и му казал, че парите му ги праща "Б.", като му предал и един нов телефон, чрез който да контактуват. Чрез този телефон свид. Н.Н. комуникирал с подсъдимия М.П.. Подсъдимият И.Ц. съобщил на свидетеля Н., че групата подготвя убийството на Н.Х. -"Х.". Казал му, че тези 3000 лева му се дават за разходи.

Около два месеца след това, на съпругата на свидетеля Н.Н. било открито онкологично заболяване. Той поискал помощ от подсъдимия  В.В., като последният му дал сумата 10 000 лева за лечение. Подсъдимите В.В. и М.П. обаче използвали този факт, за да накарат свидетеля Н. да участва в убийството на Н.Х..

Няколко дни след това, подсъдимите М.П. и В.В. организирали среща между тях и свидетелите Н.Н. и С.М.. Срещата се състояла в края на 2007г. в ресторант в град С.,***. На тази среща подсъдимите П. и В. казали на свидетелите Н. и М., че така не може да продължава и че ще бъдат убити всички, ако не отвърнат на удара. Казали им, че са взели решение да бъде убит Н.Х. - "Х.", който бил лидер на конкурентната група за разпространение на наркотици. Казали им още, че Т.Н. - „Х." трябва да извърши убийството, а свидетелят Н.Н. да му помага. За целта щели да използват тайната квартира на групата в гр. П., квартал "***", до магазин „***", за да им служи като база за срещите. Същите обстоятелства били сведени и до знанието на Т.Н., който след убийството на Р.С., отговарял за наркоразпространението в групата и се явявал основен конкурент на Н.Х.. Свидетелят Н. се съгласил да участва в убийството на Н.Х., тъй като дължал много пари на подсъдимия В., които нямал възможност да върне. Подсъдимият М.П. обяснил къде се намира въпросната квартира на свидетеля Н., дал му ключ от нея и му се обаждал за срещи на предоставения му телефон, които се състояли там.

На една такава среща през месец януари 2008г. подсъдимият М.П. донесъл в квартирата един сак, в който имало автомат „Калашников", автоматичен пистолет „Заги" и пистолет "Макаров" със заглушител, заедно с боеприпаси за тях, като казал, че това е оръжието, което трябвало да бъде използвано за убийството на Н.Х. "Х.".

Свидетелят Н.Н. и Т.Н. започнали да проучват кои места посещава Н.Х., какви навици има, с цел ликвидирането му. Въоръжени с описаните по-горе оръжия, те обикаляли из град П., за да установят местонахождението му, като използвали автомобила на Т.Н. – „Фиат Пунто".

Една вечер в края на месец януари 2008г. свидетелят Н.Н. и Т.Н. разбрали, че Н.Х. е в заведение „***" в град П.. Двамата отишли там, като целта им била Т.Н. да се покатери на оградата и да има готовност да стреля по Н.Х., веднага след като излезе от заведението. Свидетелят Н. чакал на около 10-15 метра встрани. В един момент при него дошъл Т.Н. и казал, че е видял в заведението началник на полицията в град П. и че убийството на Н.Х. не трябва да се извършва в този момент.

Няколко дни по-късно, те отишли в друг ресторант в град П., търсейки Н.Х.. Т.Н. слязъл по стълбите в заведението, като бил с маска на главата и въоръжен с автомат „Калашников". След около една минута, той се върнал и казал на свидетеля Н., че трябва да тръгват, понеже „Х." не бил в заведението, а там имало много хора, на които им направило впечатление, че е с маска. След това, двамата се прибрали в квартирата в град П., а по-късно свидетелят Н. ***.

Тъй като от края на 2007г. и през месец януари 2008г. Т.Н.  бил концентриран изцяло в подготовката на убийството на Н.Х., прехвърлил отговорността по разпространение на наркотичните вещества в групата на подсъдимия К.Т.. Той отговарял за тази дейност до края на месец март 2008г.

В началото на месец февруари 2008 г., след като не успели да убият Н.Х. - "Х.", подсъдимият М.П. започнал да подозира, че Т.Н. или е преминал на страната на конкурентната групировка, или се страхува да убие Н.Х.. Освен че на два пъти се провалил при опитите за покушение срещу Н.Х., Т.Н. прекалявал с наркотиците и в същото време бил свидетел на различни престъпления, извършени от отделни членове на групата. Всичко това формирало у подсъдимия М.П. извода, че Т.Н. може да издаде групата и да провали организацията във връзка с планираното убийство на Н.Х. - "Х.". Тези свои опасения подсъдимият М.П. разказал впоследствие на свидетелката И.В.П.. Именно тези опасения, в този критичен за групата момент, го мотивирали да вземе решение да убие Т.Н. - "Х.".

 В този времеви интервал, подсъдимият М.П. отишъл на среща със свидетеля Н.Н. във въпросната квартира и му казал, че трябва да бъдат взети мерки Н.Х. - „Х." да бъде убит колкото се може по-скоро. Квартирата имала няколко стаи, в една от които тогава бил Т.Н.. Подсъдимият М.П. посочил към нея и казал „..тоя го е страх и няма да свърши никаква работа", а "Б." е много ядосан, и нещата не могат да продължават повече така...".

Във връзка с възложената му задача по убийството на Н.Х., подсъдимите В.В. и М.П. решили да бъде инсценирано излизане на Т.Н. от България. Поради това му наредили да си събере багажа и да каже на своите близки и познати, че заминава в чужбина. В същото време двамата подсъдими казали на свидетеля С.М. да прибере Т.Н. ***, която групата използвала за срещи. После следвало да бъде поставен печат в задграничния паспорт на Т.Н., така че все едно е напуснал страната. На 28.01.2008г. свидетелят С.М. лично взел с автомобила си Т.Н. от мястото - до жилищен блок в гр. П., в близост до магазин "***", на което бил докаран с кола от приятелката си - свидетелката И.П.В.. На тази дата тя го видяла за последен път. Връзка с Т.Н. имал единствено свидетелят С.М. чрез отделен – така наречен "прав телефон". На 03.02.2008г. по молба на свидетелката И.В., тя провела кратък разговор с Т.Н. от телефона на свидетеля С.М., който предварително избрал номера. На тази дата тя го чула за последен път. Няколко пъти след това свидетелката И.В. поискала отново да разговаря с Т.Н., но разговор не бил осъществен, а също така нямала никаква информация за местонахождението му. Тя се опитвала да разбере от св. С.М. и от подсъдимия М.П., къде е приятелят й Т.Н., но не получила отговор.

Изпълнявайки решението си да убие Т.Н., взето поради описаните по - горе мотиви, подсъдимият М.П., на неустановена дата през месец февруари 2008г. /след 03.02.2008 г./, извикал спешно Т.Н. и свидетелите Н.Н. и С.М., в къщата му, находяща се в село Г., обл. П.. Тримата отишли там с кола на С.М. – „Опел Вектра“. Там подсъдимият М.П. извадил черен плик (чувал), в който имало взривове и казал, че трябва да ги заровят в гората, за да не стоят при него. Вечерта, около 21-22 часа, четиримата тръгнали с лекия автомобил "Опел Вектра", управляван от свидетеля С.М.. Подсъдимият М.П. седял на предната седалка и показвал накъде да карат, като до краката му бил чувалът с взривовете, а на задните седалки седели Т.Н. и свидетелят Н.Н.. И четиримата били въоръжени с пистолети. От къщата на подсъдимия М.П. потеглили по черен път в посока град П., като се отклонили по друг черен път, който минавал през гората. Времето било студено и сухо. Пътят не бил заснежен или кален, поради което се придвижвали безпроблемно. Пътували около 5 минути, след което подсъдимият М.П.  казал на свидетеля С.М. да спре, но впоследствие преценил, че мястото не е подходящо. Продължили по пътя и след малко спрели автомобила. Били в местността "А." в землището на село Г., община З., област П.. Подсъдимият М.П. излязъл от автомобила, взел чувала с взривовете, извадил от багажника лопата и подал чувала и лопатата на Т.Н., като му посочил подходящо място да ги скрият между дърветата. Т.Н. взел чувала и лопатата и тръгнал пред подсъдимия М.П., който вървял зад него. Свидетелите Н.Н. и С.М. излезли от автомобила и останали до него. На мястото нямало осветление, освен лунната светлина.

След като подсъдимият М.П. и Т.Н. се отдалечили от автомобила на около десетина метра, подсъдимият П. извадил носения от него пистолет с неустановена марка и модел и произвел изстрел отзад в главата на Т.Н.. Вследствие на изстрела, Н. паднал на земята. Свидетелите Н.Н. и С.М. чули изстрела и автоматично се скрили до колата. Погледнали към Т.Н. и подсъдимият М.П. и видели тялото на Т.Н.  на земята. Тогава подсъдимият М.П. насочил пистолета към главата на Т.Н. и произвел още два изстрела, като куршумите попаднали в черепа на Н.. Двамата свидетели възприели тези изстрели. Докато подсъдимият М.П. стрелял в главата на Т.Н. повтарял: „На предателите и страхливците така се полага".

Така произведените изстрели причинили входно огнестрелно нараняване в лявата тилна област на главата на Т.Н. с диаметър 9 мм, на външната пластинка на костта и изходно огнестрелно нараняване в дясната слепоочна област на главата, както и огнестрелно нараняване в дясната тилна област на главата с диаметър 2,5-3 см. и дефект в лявата слепоочна кост с размери 7/6 см. Нанесените огнестрелни наранявания в главата - на костите на черепа, на меките тъкани и на мозъчните структури довели до смъртта на Т.Н..

След като произвел изстрелите, подсъдимият М.П. казал на свидетелите С.М. и Н.Н., че ако някой проговори, го очаква същото, след което им наредил да заровят трупа. Тъй като било студено и земята била твърда и замръзнала, подсъдимият П. казал на свидетелите, че отива с колата да вземе инструменти за копаене, а те да го изчакат. След около 10 минути се върнал с кирка и лопата, показал им място, където да пренесат трупа и да го заровят, което било в близост до мястото на убийството. Тримата пренесли трупа на указаното място и свидетелите започнали да правят изкоп по нареждане на подсъдимия М.П., а той самият се заел да съблича трупа. Т.Н. бил облечен с дънки, яке, маратонки и шапка. Подсъдимият М.П. съблякъл трупа, пребъркал джобовете на дрехите му и взел всичко от тях. Копаели почти през цялата нощ, като изкопали дупка, дълбока около метър, след което бутнали голия труп в изкопания ров, заровили го и отъпкали почвата за да не личи, че е копано.

След заравянето на трупа, подсъдимият М.П. сложил дрехите на Т.Н. в найлонов плик и казал на двамата свидетели, че трябва да ги изгорят, а пистолета, с който извършил убийството, предал на свидетеля С.М., тъй като той съхранявал голяма част от оръжията на групата. Подсъдимият П. взел пистолета, който носел убитият от него Т.Н. „Х.“. Пистолетите били незаконно притежавани.

След това тримата тръгнали с колата, като подсъдимият М.П. *** дол. Той им предал дрехите на Т.Н., които били поставени в черен плик, като им казал непременно да ги изгорят. На няколко километра след селото, в близост до сметище, свидетелите М. и Н. запалили дрехите на Т.Н., след което се прибрали.

Още в нощта след убийството на Т.Н., подсъдимият М.П. казал на свидетеля Н.Н., че с "Б." (подс. В.В.), са взели решение свидетелят Н. да извърши убийството на Н.Х. - „Х.". Отначало свидетелят Н. не се съгласил, но подсъдимите В. и П. започнали да го притискат да връща парите, които му били дадени за лечението на жена му.

Междувременно, през месец февруари 2008г. бил извършен втори опит за убийство срещу подсъдимия В.В.. Докато пътувал с автомобила си към село „Ч.“, същият бил застигнат от друг автомобил, от който бил произведен изстрел по него. Подсъдимият бил ранен в гушата и в дясното рамо, но продължил да шофира. Около село Т. отново бил застигнат от същия автомобил, в който имало трима човека. Един от тях излязъл с изваден пистолет и започнал да стреля по него. Подсъдимият също имал пистолет в себе си и започнал да стреля по нападателите си. Произвел няколко изстрела, след което те избягали с автомобила. Подсъдимият В. бил ранен, кървял и потърсил помощ от случаен минувач, който го закарал в „Бърза помощ“.

Тези събития наложили още по-спешни действия на групата по отстраняването на Н.Х. - „Х."  и П.К. - "П.". Подсъдимите В.В. и М.П. решили, че убийството следва да бъде извършено от свидетеля Н.Н., на който вече били дали средства за лечението на жена му. Двамата подсъдими решили, че той трябва да бъде подпомаган от подсъдимия Г.Г., който да шофира автомобила, от който ще се стреля. Преди това подсъдимият М.П. провел разговор със свидетеля С.М., като го попитал дали има доверие на Г.Г. за тази работа, а М. отговорил положително. Тогава подсъдимият П. му казал да обещае на Г. 10 000 лева за участието му, което свидетелят М. направил, а подсъдимият Г. се съгласил. Подсъдимите В. и П. решили, че Н.Х. и П.К. следва да бъдат убити заедно или по отделно в зависимост от ситуацията. Свидетелят Н.Н. отново започнал да посещава квартирата, която групата ползвала за срещи в град П.. Там той се запознал с подсъдимия Г.Г. – „Г.“. Подсъдимият М.П. обяснил на свидетеля Н., че именно „Г.“ ще бъде шофьорът му при убийството на Н.Х. - „Х.", тъй като е проверен и надежден. Казал му също така, че с „Б.“ са взели решение да бъде убит и П.К. „П.", като му дал указание, който „излезе“ пръв, по него да се стреля.

Групата продължила подготовка по убийствата на лидерите на конкурентната група Н.Х. - „Х."  и  П.К. - "П.", които подозирали, че стоят зад убийствата на Р.К.и Р.С. „А.“, както и зад неуспешните покушения срещу подсъдимия В.В.. Именно последният осигурявал всички парични средства за подготовката на двете убийства.

За целта подсъдимият Г.Г. и свидетелят С.М. откраднали автомобил „Форд Ескорт“, който да послужи за извършване на убийствата. Оръжията вече били осигурени – донесените в квартирата от подсъдимия М.П. автомат „Калашников", автоматичен пистолет „Заги" и пистолет "Макаров" със заглушител, заедно с боеприпаси за тях. Свидетелят М. и подсъдимият Г. *** с различни автомобили, за да засекат някоя измежду двете им цели.

Вечерта на 19.02.2008г. свидетелят С. *** с автомобила на подсъдимия Г.Г. „Г.“ – „Мерцедес“, като се разбрали, в случай, че види някой измежду „Х." или „П.", незабавно да сигнализира за местонахождението му. По същото време, свидетелят Н.Н. и подсъдимият Г.Г. излезли с откраднатия автомобил „Форд“ черен на цвят, за да причакат П. ***, тъй като имали информация, че ходи там. Автомобилът управлявал подсъдимият Г.. Описаните по-горе оръжия били в сак на задната седалка на автомобила. Спрели пред кафето. Около 19.30 часа на същата дата свидетелят С.М. видял Н.Х. пред хотел „***“ в центъра на град П. в автомобил „Шкода Фабия“ и веднага се обадил по мобилния телефон на подсъдимия Г.Г. и му казал, че  „Х.“ е пред хотел „***“ в лек автомобил „Шкода Фабия“. Подсъдимият Г.Г. и свидетелят Н.Н. потеглили към хотел „***“. Видели автомобила, в който бил Н.Х. марка „Шкода Фабия“, но го подминали, тъй като той бил спрял в отсрещното платно и след това направили обратен завой на кръгово кръстовище, като се върнали обратно. Н.Х.  бил сам в колата си. След като се изравнили с неговия автомобил, подсъдимият Г.Г. спрял „Форд“-а, а свидетелят Н.Н. от задната седалка стрелял с извадения от сака автоматичен пистолет „Заги“ в посока към Н.Х., който се отпуснал безжизнено на дясната страна. Свидетелят Н.К.Н.  изстрелял около 10 патрона, като една част от тях попаднали в колата на Н.Х., а други в тялото му, в следствие на което настъпила смъртта му.

След това, подсъдимият Г.Г. и свидетелят Н.Н.  продължили с автомобила към изхода на град П., в посока гр. Р., към  място където трябвало да ги чака свидетелят С.М. с лекия автомобил „Мерцедес“. Подсъдимият Г. му се обадил по телефона да ги чака на уговореното място. Свидетелят М. незабавно се придвижил натам с лекия автомобил „Мерцедес“. По предварителна уговорка, той трябвало да ги вземе с „Мерцедес“-а, след като автомобилът от който било стреляно по „Х.“, бъде запален.

За да заличат следите, подсъдимият Г.Г. и свидетелят Н.Н. запалили противозаконно отнетия автомобил марка „Форд“, след което се прехвърлили в този, управляван от свидетеля С.М.. М. ги попитал дали са свършили работата, а те му отговорили положително. Той оставил подсъдимият Г.Г. в близост до апартамент на сестра му в квартал „***“ в гр. П., а свидетеля Н. ***, от където той се качил на автобус на градския транспорт, за да се прибере в квартирата си в кв. "***" в С.. При него останал и сакът с оръжието. По-късно същата нощ, той разглобил на части оръжието, с което застрелял „Х.“, а частите изхвърлил на различни места в квартал „***“ в град С.. По-късно същата нощ, свидетелят С.М. отишъл в дискотека „***“, където в офиса бил подсъдимият М.П.. Той четял на компютъра информацията за убийството на „Х.“ и бил видимо доволен.

М.П. дал на С.М. обещаните 10 000 лева за участието на подсъдимия Г.Г. в убийството, които М. дал на Г., като го попитал дали е съглА.да участва и в убийството на „П.“, а последният му отговорил, че ще съдейства по всякакъв начин.

За това престъпление е било образувано досъдебно производство № 48/2008г. по описа на ОДМВР-П. и впоследствие е образувано НОХД № 263/2009г. по описа на П.окръжен съд, което е приключило с влязъл в сила съдебен акт. По това дело свидетелите Н.К.Н. и С.А.М. са осъдени за това, че на 19.02.2008г. около 19:45 часа в гр. П. на кръстовището на ул. „П. ***, пред хотел „***“, в съучастие като съизвършители по начин и със средства опасни за живота на мнозина предумишлено са умъртвили Н. С.Х. от гр. П., като са действали по поръчение и в изпълнение на решение на организирана престъпна група. На св. Н.Н. за това престъпление му е наложено наказание 20 години лишаване от свобода, а на С.М. е наложено наказание от 18 години лишаване от свобода. На подсъдимия по настоящото дело Г.Г., въобще не е било повдигнато обвинение за участието му в това престъпление.

В хода на посоченото по-горе наказателно производство свидетелите Н.К.Н. и С.А.М. са признати за виновни и за това, че за времето от месец ноември 2005г. до края на месец март 2008г. в гр. П., с лицата Р. Г.С. и Г.П.Г. са участвали в организирана престъпна група, която е била въоръжена, като и на двамата е наложено наказание от по 8 години лишаване от свобода. На практика те са осъдени за участието им в престъпната група, предмет на настоящото дело.

По същото дело свидетелят Н.К.Н. е осъден и за това, че на 26.03.2008г. в гр. С., в обитавания от него апартамент в ж.к. „***“, *** е държал огнестрелни оръжия /преработен от сигнално-газов в боен пистолет „Байкал“ и автомат „Калашников“/ и боеприпаси, без да е имал за това надлежно разрешение, като оръжията и боеприпасите са в голямо количество, като за това престъпление му е наложено наказание от 5 години лишаване от свобода, като му е определено едно общо наказание от 20 години лишаване от свобода.

По същото дело свидетелят С.М. е осъден и за това, че в периода от месец ноември 2005г. до месец май 2007г. сам, а в периода от месец май 2007г. до месец март 2008г. в съучастие, като съизвършител с Й.К., без съответно разрешение, е извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква такова разрешение, като му е наложено наказание от 4 години лишаване от свобода. На същия е определено едно общо наказание от 18 години лишаване от свобода.

В хода на същото наказателно производство спрямо подсъдимия по настоящото дело Й.К. е повдигнато обвинение за това, че за времето от месец май 2007г. до края на месец март 2008г. в гр. П., с лицата Р. Г.С., С.А.М., Н.К.Н. и Г.П.Г. е участвал в организирана престъпна група, създадена с цел да върши престъпления по чл.252, чл.339, и чл.115 от НК, като групата е била въоръжена. С влязла в сила присъда подсъдимият Й.К. е бил оправдан по така повдигнатото му обвинение.

 По същото наказателно дело подсъдимият Й.К. е осъден за това, че в периода от месец май 2007г. до месец март 2008г. в гр. П. в съучастие като съизвършител със С.А.М., без съответно разрешение, извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква такова разрешение - престъпление по чл.252, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, за което му е наложено наказание 2 години лишаване от свобода.

На подсъдимия Г.Г. било повдигнато обвинение за това, че за времето от месец ноември 2005г. до края на месец март 2008г., в град П., заедно с лицата Р.Г.С., С.А.М., Й.К. /от м. май 2007г./, участвал в организирана престъпна група, с цел да вършат съгласувано в гр. С. и гр. П. престъпления по чл.339, ал.1 – 4, чл.252, чл.115 НК, чрез които се цели да набавят имотна облага, като групата е била въоръжена; както и за отделно престъпление по чл.339, ал.1, пр.2 НК. Впоследствие било образувано НОХД 262/2009г. на Окръжен съд П., в хода на което, на 23.07.2009г. подсъдимият Г.Г. сключил споразумение, като се признал за виновен в извършване на горепосочените престъпления. На практика, осъждането му е за същата престъпна дейност, предмет на настоящото дело. Към онзи момент са били повдигнати обвинения и в крайна сметка са били осъдени една част от членовете на същата престъпна група, описана в обвинителния акт по настоящото дело.

На подсъдимите В.В. и М.П. не е било повдигнато обвинение по това дело.

След убийството на Н.Х., групата се заела с подготовката на убийството на П.К.. Подсъдимите В.В. и М.П. решили, че това трябва да стане на помена на Н.Х. по повод 40 дни от смъртта му и да бъде извършено с пушка с оптически мерник. Подсъдимият В. осигурил пари за извършване на убийството. Около две седмици след смъртта на „Х.“ - в началото на месец март 2008 г., подсъдимият М.П. се обадил на свидетеля Н.Н. и му казал, че работата е свършена наполовина и трябва да се ликвидира и П.К. - „П.“.  За целта подсъдимият М. П. организирал среща със свидетелите С.М. и Н. ***. Обадил се на свидетелят М. и му казал да вземе свидетелят Н. от кв. „***“ и да го закара в кв. „***“. Там той им казал, че много бързо трябва да се създаде организация за убийството на П.К., което трябва да стане на помена на Н.Х. по повод 40 дни от смъртта му. Казал им, че „дъртият“ /подсъдимият В.В./ настоявал „П.“ да бъде убит веднага, докато конкурентите им не са се усетили да отвърнат на удара. На масата в стаята имало много пари, като подсъдимият П. казал, че „дъртият“ дава тези пари за изпълнение на поръчката за убийството на „П.“.  

По този повод, свидетелите Н.Н. и С.М. отново се срещнали с подсъдимия М.П. в квартирата на групата в гр. П., където подсъдимият П. им казал, че трябва да отидат до  село Г., обл. П., за да вземат оръжието, с което трябвало да бъде убит П.К.. Подсъдимият М.П. потвърдил, че са взели решение с „Б.", П.К. - „П.“ да бъде убит на помена на Н.Х. по повод на 40 дни от смъртта му. След като отишли в къщата му в село Г., подсъдимият М.П. извадил нова пушка - тип карабина марка „Уинчестър" с оптически мерник. Казал, че пушката е много добра, но трябва да отидат да я прострелят, за да се види дали стреля точно. От там, тримата отишли в гориста местност на около 3-4 километра от къщата по горски път, където свидетелят Н.Н. произвел около 15 - 20 изстрела по шишета и стари сгради. Впоследствие, при направен оглед в района на мястото на стрелбата е открита 1 бр. метална гилза с ударен капсул-детонатор с надпис "Уинчестър", за която с експертиза № 13/БАЛ – 255 е установено, че е част от боеприпас-патрон кал 30-06 "SPRING WINCHESTER" 7,62 мм. X 63 мм, пригоден за стрелба с карабина 7,62 мм.

 След стрелбата с карабината, подсъдимият М.П. казал на свидетеля Н., че е избрал мястото на гробището, откъдето ще бъде най-удобно да се стреля по П.К. - „П.“, а той, заедно със свидетеля С.М. и подсъдимият Г.Г. - „Г.“, ще трябва да го огледат. Няколко дни преди помена на Н.Х., свидетелите С.М., Н.Н. и подсъдимите Г.Г. и Й.К. били задържани във връзка с убийството му. Задържането им осуетило изпълнението на убийството на П.К. - „П.“.

В края на месец март 2008г., поради задържане на една част от членовете на групата във връзка със започналото разследване за убийството на Н.Х. „Х.“, както и подозренията на полицията именно към членове на тази престъпна група за неговото убийство, престъпната дейност на групата била преустановена.

На 16.08.2013 г. била проведена полицейска операция, в хода на която в дома на подсъдимия В.С.В.,***, било извършено претърсване, при което били намерени и иззети огнестрелни оръжия и боеприпаси - пистолет марка Брауниг 9мм, (9x19) с № ***, който бил технически изправен и годен да произведе изстрели, както и 4 бр. патрони кал. 9х19 мм с цилиндрична гилза от жълт метал, с обозначения върху три от тях "СВС 9 mm LUGER" и върху една от тях "S&B 9x19 04", предназначени за стрелба с пистолет 9мм (9 х 19), какъвто се явява горепосочения пистолет и които са били годни за употреба по предназначение. Те били намерени в джоба на хавлиен халат, намиращ се на парапета на стълбите между първия и втория етаж на къщата.

При претърсването на същия адрес, в дамската чанта на подсъдимата М.И.В., бил намерен и иззет един брой пистолет, без номер, с поставена сребриста муфа и 3 бр. патрони. Същият представлява сигнално-газов пистолет "ИЖ" 78-8, кал.8мм, без номер, преработен в боен чрез подмяна на цевта му с бойна (нарезна) цев, 5,45 х 18 мм и 3 бр. патрони с гилза от жълт метал, 5,45 х 18 мм, предназначени за стрелба с пистолет 5,45 х 18 мм, какъвто се явява горепосочения пистолет и които са били годни за употреба по предназначение. 

Оръжията и боеприпаси, принадлежали на подсъдимия В.С.В.. Той ги закупил от неустановени лица на неустановена дата с цел самоотбрана, тъй като през годините срещу него били извършвани два опита за убийство. Той съзнавал, че ги държи незаконно, без да е имал за това надлежно разрешение. Когато на 16.08.2013 г., рано сутринта, той разбрал, че къщата му е обект на полицейска проверка, се опитал да скрие оръжията, като поставил пистолета марка Брауниг в джоба на описания по-горе хавлиен халат, а сигнално-газовия пистолет "ИЖ" – в дамската чанта на съпругата си М.И.В.. На същата дата оръжията и боеприпасите били иззети, а подсъдимият В.С.В. бил задържан. Била задържана и неговата съпруга – подсъдимата М.И.В..

В хода на същата полицейска операция, на 16.08.2013 г. било извършено претърсване на адрес гр. Р., ул.***, обитаван от подсъдимия Б.М.Н. и неговия баща. Там били намерени и иззети 1 бр. дигитален часовник с микрофон и камера марка "DVW Digital Video Watch" със зарядно устройство, USB кабел и кутия с лепенка и баркод 999728, 1 бр. дигитална химикалка с видеокамера с кутия и залепена лепенка с баркод 1000049. На същата дата подсъдимият Б.М.Н. бил задържан.

На описаните вещи е извършена техническа експертиза, от заключението на която е видно, че те представляват камуфлирана в часовник видеокамера, която е система за скрито придобиване на аудио-видео информация и камуфлирана в химикалка видеокамера, което е система за скрито придобиване на аудио-видео информация.

На 16.08.2013 г. бил проведен следствен експеримент с участието на свидетеля Н.Н. за установяване на мястото, където е заровен трупът на Т.Н.. В хода на този следствен експеримент, свидетелят Н.Н. посочил точното място на което през месец февруари 2008 е бил заровен трупът на Т.Н. в землището на с. Г., общ З., местността „А.“. На това действие бил направен и видеозапис.

По късно на същата дата бил извършен следствен експеримент и с участието на свидетеля С.М. за установяване на точното място, на което през месец февруари 2008 г. бил заровен трупът на Т.Н.. В хода на проведения следствен експеримент, свидетелят С.М. посочил абсолютно същото място, което преди него посочил и свидетелят Н.Н., като местонахождение на трупа. И на това действие бил изготвен видеозапис. 

На същата дата, посоченото от свидетелите място било разкопано и от земята били извадени костите на Т.Н.. Съставен бил протокол за оглед на местопроизшествие от 16.08.2013 г., удостоверяващ това обстоятелство. На огледа присъствали и поемни лица, едно от които е свидетелят по делото М.М.. От посоченото от свидетелите място били изровени следните кости: череп с горна и долна челюст; раменен пояс: лява и дясна ключици; лява и дясна лопатъчни кости; всички основни кости на горните крайници: лява и дясна раменни кости, леви и десни лакътни и лъчеви кости, две от китковите кости на дясната ръка, четири от китковите кости на лявата ръка, четири предкиткови кости на дясната ръка, пет киткови кости на лявата ръка, четири основни фаланги на дясната ръка, три основни фаланги на лявата ръка, две средни фаланги на дясната ръка и три средни фаланги на лявата ръка; кости на гръдния кош и на гръбначния стълб: всички прешлени, гръдна кост, всички ребра; всички кости на тазовия пръстен: лява и дясна тазови кости, кръстна кост; кости на долните крайници: лява и дясна бедрени кости, леви и десни голямо-пищялни и малко-пищялни кости, три ходилни кости на десния крак, пет предно-ходилни кости на десния крак, пет основни фаланги на десния крак, една крайна фаланга на първи пръст на десния крак, шест ходилни кости на левия крак, пет предно-ходилни кости на левия крак.

На тези кости била изготвена съдебно-медицинска експертиза на труп, от чието заключение е видно, че веществените доказателства, намерени в землището на село Г., община З., представляващи кости от труп, подробно изброени в експертизата, са от труп на мъж с биологична възраст около 25-30 години, с приблизителен ръст около 180 см. и с ориентировъчна давност на смъртта около 5 години. Костите принадлежат на един индивид, а като причина за смъртта е посочена огнестрелни наранявания в главата. При изследването на черепа експертизата установява: 1. входно огнестрелно нараняване в лявата тилна област на главата с диаметър 9 милиметра на външната пластинка на костта; изходно огнестрелно нараняване в дясната слепоочна област на главата, които увреждания сформират раневи канал с посока отзад-напред, от ляво-надясно и леко от долу-нагоре, преценено при анатомично изправено положение на главата; 2. входно огнестрелно нараняване в дясната тилна област на главата с диаметър 2,5-3 сантиметра и дефект на лявата слепоочна кост с размери 7/6 сантиметра, който може да оформи раневи канал(и), започващи от дясната тилна област на главата и завършващи в лявата слепоочна област на главата, като експертизата не може да бъде категорична относно броя на огнестрелните наранявания в дясната тилна област на главата, тъй като дефектът е голям, липсват костни фрагменти, липсват меките тъкани и мозъчните структури.

На зъби от намерения труп била изготвена ДНК експертиза на труп, чието заключение е, че при сравнително изследване на ДНК профила на свидетелката В.С.Г. /майка на убития Т.Н./, с профила, определен от три броя зъби от трупа за установяване на биологично родство по права линия майка-син, експертите отговарят, че вероятността лицето, от което произхождат изследваните зъби да бъде биологичен син на В.С.Г. е 0.999786 /при гранични стойности от 0 до 1/.

На същата дата - 16.08.2013, били задържани и подсъдимите М.П., И.Ц., Д.Н., Й.К., Е.М., М.Н.. На 19.08.2013г. бил задържан подсъдимият Г.Г., а на 21.10.2013г. бил задържан и подсъдимият М.А.. На 22.02.2014г. в гр. Банско бил задържан и подсъдимият К.Т., като в него бил намерен и чужд документ за самоличност – този на свидетеля Л.Л..

 

   ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: показанията на свидетеля С.М. /частично/, дадени в хода на съдебното следствие, както и тези, дадени в хода на досъдебното производство и приобщени към материалите по делото по реда на чл.281 от НПК; показанията на свидетеля Н.Н. /частично/, дадени в хода на досъдебното производство пред съдия и приобщени към материалите по делото по реда на чл.281 от НПК; показанията на свидетеля И.И., дадени в хода на досъдебното производство и приобщени към материалите по делото по реда на чл.281 от НПК; показанията на свидетеля Б.Д., дадени в хода на съдебното следствие, както и тези, дадени в хода на досъдебното производство и приобщени към материалите по делото по реда на чл.281 от НПК; показанията на свидетеля А.К., дадени в хода на съдебното следствие; показанията на свидетелката И.П., дадени в хода на съдебното следствие, както и тези, дадени в хода на досъдебното производство и приобщени към материалите по делото по реда на чл.281 от НПК; показанията на свидетеля Х.Б., дадени в хода на съдебното следствие, както и тези, дадени в хода на досъдебното производство и приобщени към материалите по делото по реда на чл.281 от НПК; показанията на свидетеля С.С., дадени в хода на съдебното следствие; показанията на свидетеля А.Н., дадени в хода на съдебното следствие, както и тези, дадени в хода на досъдебното производство и приобщени към материалите по делото по реда на чл.281 от НПК; показанията на свидетелката И.В., дадени в хода на съдебното следствие; показанията на свидетелката В.С.Г., дадени в хода на съдебното следствие; показанията на свидетеля Е.Г., дадени в хода на съдебното следствие, както и тези дадени на ДП, приобщени чрез прочитането им; показанията на свидетеля К.С., дадени в хода на съдебното следствие; показанията на свидетеля Н.К., дадени в хода на съдебното следствие, както и тези дадени на досъдебното производство и приобщени към материалите по делото чрез прочитането им; показанията на свидетеля Д.А.Д., дадени в хода на съдебното следствие; показанията на свидетеля М.М., дадени в хода на съдебното следствие; показанията на анонимен свидетел с идентификационен № 63, дадени в хода на съдебното следствие, както и показанията му от досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им; показанията на анонимен свидетел с идентификационен № 69, дадени в хода на съдебното следствие; показанията на свидетелката Р.С., дадени в хода на досъдебното производство и приобщени към материалите по делото по реда на чл.281 от НПК; показанията на свидетеля Б. Андонов, дадени в хода на съдебното следствие; показанията на свидетеля В.Б., дадени в хода на съдебното следствие /частично/; показанията на свидетеля В.Ж., дадени в хода на съдебното следствие; показанията на свидетеля В.С., дадени в хода на съдебното следствие; показанията на свидетелката И.И., дадени в хода на съдебното следствие; обясненията на подсъдимия В.В. /частично/; обясненията на подсъдимия М.П. /частично/; обясненията на подсъдимата М.В.; обясненията на подсъдимия Б.Н. /частично/; заключението на ДНК експертиза на труп /лист 79, том 7 от ДП/; заключението на ДНК експертиза на зъби от труп /лист 14-16, том 7 от ДП/; заключението на балистична експертиза /лист 20-28, том 7 от ДП/; заключението на балистична експертиза /лист 99-101, том 7 от ДП/; заключението на техническа експертиза /лист 78-98, том 9 от ДП/; заключението на съдебно-медицинска експертиза на труп /лист 76-84, том 7 от ДП/; заключението на допълнителна съдебно-антропологична експертиза /лист 2541-2551 от съдебната фаза на процеса/; справка от НИМХ /лист 845, том 2 от съдебната фаза на процеса/; протоколи за претърсване и  изземване и приложените към тях фотоалбуми  /том 1 и том 2 от ДП/; протокол за следствен експеримент за установяване местонахождение на трупа на Т.Н., с участието на свидетеля Н.Н. /лист 33-36, том 2 от ДП/; протокол за следствен експеримент за установяване на местонахождение на трупа на Т.Н., с участието на свидетеля С.М. /лист 37-38, том 2 от ДП/; протокол за оглед от 16.08.2013 г. /лист 39-44, том 2 от ДП/ и приложения към него фотоалбум /лист 45-65, том 2 от ДП/; протокол за оглед от 17.08.2013 г. /лист 66-67, том 2 от ДП/; протокол за следствен експеримент от 03.09.2013 г. /лист 68-71, том 2 от ДП/; протокол за оглед от 03.09.2013 г. /лист 71-76, том 2 от ДП/; фотоалбум /лист 77-80, том 2 от ДП/; протокол за оглед от 04.09.2013 г. /лист 86 – 89, том 2 от ДП/; фотоалбум /лист 90-145, том 2 от ДП/; протоколи за задържане за 24 часа и личен обиск /лист 27-76, том 3 от ДП/; протоколи за разпознаване от свидетеля С.М. на подсъдимите  В.В. /лист 2, том 6 от ДП/, М.П. /лист 9-14, том 6 от ДП/, И.Ц. /лист 16-21, том 6 от ДП/; Г.Г. /лист 22-28, том 6 от ДП/, К.Т. /лист 29-34, том 6 от ДП/, Б.Н. /лист 37-42, том 6 от ДП/, Д.Н. /лист 51-55, том 6 от ДП/; протоколи за разпознаване, при което свидетелят  Н.Н. е разпознал подсъдимите В.В. /лист  65-69, том 6 от ДП/, М.П. /лист 71-75, том 6 от ДП/, И.Ц. /лист 77-81, том 6 от ДП/, Г.Г. /лист 82-87, том 6 от ДП/, Б.Н. /лист 89-93 , том 6 от ДП/; протоколи за разпознаване, при което свидетелят А.К. е разпознал подсъдимите В.В. /лист 94-100, том 6 от ДП/, М.П. /лист 103-107, том 6 от ДП/, И.Ц. /лист 110-114, том 6 от ДП/, Б.Н. /лист 115-121, том 6 от ДП/; справки от служба КОС и ГД „НП“, касаещи подсъдимия В.В. /том 12 от ДП/; справки за съдимост на подсъдимите /том 14 от ДП/; съдебните актове на първа, втора и трета инстанция по НОХД № 107/2010 г. по описа на ОС-П. и № НОХД 263/2009 г. по описа на ОС- П., както и обвинителен акт и съдебните актове по НОХД № 1/2008 г. на ОС-П.; характеристики на подсъдимите; снимки, представени от подсъдимия Б.Н. и неговия защитник; справки от ГД „ИН“; справки от МВР, касаещи издавани разрешителни за носене на огнестрелни оръжия; справка от НИМХ; два броя дискове с видеозаписите, направени при провеждането на следствените експерименти от 16.08.2013г. с участието на свидетелите Н.Н. и С.М., при които са посочили точното място на заравяне на трупа на Т.Н.; кости от трупа на Т.Н.; пистолет марка „Браунинг“ 9 мм, (9х19) с № ***, както и 4 броя патрони, калибър 9х19; сигнално-газов пистолет "ИЖ" 78-8, калибър 8мм, без номер, преработен в боен чрез подмяна на цевта му с бойна /нарезна/ цев, 5,45 х 18 мм и 3 бр. патрони с гилза от жълт метал, 5,45 х 18 мм; 1 бр. метална гилза с ударен капсул-детонатор с надпис "Уинчестър"; мобилен дигитален часовник и дигитална химикалка с камера.

За наличието на ОПГ, за нейното създаване, за членовете и ролята на всеки един от тях в групата, за времевия период на участието им в групата, както и за конкретните инкриминирани деяния, извършени от отделните подсъдими, съдът се доверява преди всичко на показанията на свидетелите С.М., Н.Н., Б.Д., А.Н., С.С.. Показанията на тези свидетели са източник на преки доказателства, тъй като те са участвали в групата през различни интервали от време и са имали възможност непосредствено да възприемат факти и обстоятелства от престъпния живот на групата през инкриминирания период. Познавали са останалите участници, структурата на групата, нейните ръководители, били са очевидци на престъпната им дейност. Нещо повече, те са били преки участници в нея, за което всеки един от тях е осъден с влязла в сила присъда. Тук следва да се отбележи, че показанията на тези свидетели кореспондират помежду си и се допълват. Те подкрепят еднозначно, описаната по – горе фактическа обстановка.

Към тях следва да се добавят показанията на свидетеля И.И., дадени в хода на досъдебното производство и приобщени към материалите по делото по реда на чл.281 от НПК. Този свидетел, макар да не е бил участник в групата, е имал преки наблюдения върху дейността й и нейните членове, в качеството му на шофьор на нейния пръв ръководител В. А. (Р.С.). Поради това, показанията му са ценен източник на преки доказателства за престъпната дейност на групата и отделните нейни членове, както и за времевите периоди на участието им. Съдът кредитира дадените на досъдебното производство показания от свидетеля, които са приобщени към материалите по делото по надлежния ред. Показанията му, дадени в хода на съдебното следствие, са твърде уклончиви и лишени от конкретика. При разпита му направи впечатление явният стремеж да избягва конкретни отговори за престъпната дейност на групата. Запитан, дали поддържа показанията си от досъдебното производство, той заяви, че поддържа половината, като не можа да даде смислено обяснение защо не поддържа останалата половина. В поведението му си личеше явно притеснение от наличието на подсъдимите в съдебната зала и стремеж да избегне конкретни отговори, свързани с тяхна престъпна дейност. За сметка на това, показанията му, дадени на досъдебното производство, са изключително подробни и ясни. В тях ясно е описана структурата на групата и са пресъздадени конкретни разговори с нейни членове, касаещи престъпната им дейност. Тези показания кореспондират напълно с показанията на изброените по – горе свидетели, допълват ги и подкрепят приетата от съда фактическа обстановка по делото.

Показанията на изброените по-горе свидетели се подкрепят и допълват от показанията на свидетелите А.К., Х.Б., И.П. и И.В.. В по-голямата си част, показанията на тези свидетели са източник на косвени доказателства, тъй като те пресъздават разказаното им от други лица, които са познавали и които са били или членове на инкриминираната организирана престъпна група, или на конкурентната й група. В отделни части, показанията им са източник на преки доказателства, тъй като те лично са възприели факти и обстоятелства от инкриминираната дейност на групата. Те ще бъдат обсъдени подробно в контекста на всеки един възприет от тях факт. Тук е мястото да се посочи, че показанията на тази група свидетели кореспондират напълно с тези на гореизброените, допълват ги и подкрепят еднозначно възприетата от съда фактическа обстановка, касаеща организираната престъпна група.

Показанията на всички гореизброени свидетели, касаещи съществуването на ОПГ, се подкрепят и от показанията на свидетелите с идентификационни номера 63 и 69, както и от показанията на свидетеля Д.Д. – бивш полицейски служител, който споделя наученото от него, от работата си като такъв в град П.. От тези свидетели с повече конкретика се отличават показанията на свидетеля с идентификационен номер 63, които съдът кредитира, но ще обсъди подробно в контекста на конкретната информация, която носят.

За да кредитира показанията на изброените по-горе свидетели, касаещи наличието на ОПГ и участието на подсъдимите в нея, съдът внимателно прецени всички обстоятелства, които бяха наведени и от защитниците, а и от самите подсъдими, които биха могли да доведат до заинтересованост на някои от свидетелите от изхода на настоящия наказателен процес. За да установи всеки един факт от възприетата фактическа обстановка, съдът изследва наведените доводи за евентуална заинтересованост на свидетелите, на твърденията за липса на достоверност на производните доказателства, като ги съпостави с информацията, която носят и с корелацията помежду им. Съдът прецени и положението на свидетелите и подсъдимите към момента на инкриминираното деяние и към момента на даване на показанията, а също и поведението им в съдебната фаза на наказателния процес, който продължи повече от три години.

Така например, при преценка на достоверността на показанията на свидетеля С.М., съдът отчете обстоятелствата, че някои от подсъдимите са били свидетели по делата, по които той е осъден; че подсъдимият М.П. е съдействал на полицията за залавянето му; че отношенията им във времето са били обусловени и променяни от различни фактори и понастоящем са влошени; че съществува теоретичната възможност, делата, по които е осъден този свидетел, да бъдат възобновени при установяване на нови факти. Но всички тези обстоятелства не могат изначално да лишат нечий показания от истинност. Преценката за това следва да бъде направена внимателно, на базата на конкретното съдържание на тези показания и връзката им с останалия доказателствен материал, събран по делото. А показанията на свидетеля М. се отличават с детайлност, конкретика на описваните събития по отношение на време и място, логичност и последователност. Освен това, те напълно кореспондират с показанията на свидетелите Н.Н., Б.Д. и И.И., касателно наличието на ОПГ, времеви период на съществуването й и участие на подсъдимите в нея. Показанията на тези свидетели също се отличават с точност, логичност и последователност. А за свидетелите Б.Д. и И.И. по делото липсват данни за заинтересованост от изхода му. Напротив – те самите са били в близки отношения с подсъдимите. Свидетелите Н.Н. и Б.Д. на практика са били част от групата и са осъдени за това, а свидетелят И.И. също е бил в близки отношения с някои членове на групата, като шофьор на лидера им – В. А. (Р.С.). Свидетелят С.М. също е бил част от тази група и също е осъден с влязла в сила присъда за това.

Съпоставянето на всички тези обстоятелства води до извода, че посочените четирима свидетели са имали възможност пряко да възприемат престъпната дейност на групата и отделните нейни членове, а трима от тях и да участват в нея. Показанията им са в пълна кореспонденция помежду си и носят еднаква информация за наличието на ОПГ и участниците в нея. Ето защо съдът ги кредитира. Кредитира в частност и тези на свидетеля С.М. и то в тези им части, които се подкрепят от останалите доказателства. Те представляват преобладаващата част от показанията му. Има и части, в които съдът не кредитира показанията му, тъй като те не се подкрепят от други доказателства и в този смисъл се явяват изолирани. Те ще бъдат обсъдени по – долу. Но когато показанията му съвпадат с показанията на няколко свидетели, при това източник на преки доказателства, при това незаинтересовани от изхода на делото, съдът не намира основателна причина да не им даде в.. Точно обратното – при това положение, игнорирането им, според съда, би било абсолютно необосновано.

За пълнота следва да се добави, че показанията на свидетеля С.М. кореспондират и с показанията на свидетелите А.Н. и С.С. – също участници в ОПГ. Показанията на тези двама свидетели са източник на преки доказателства и са в кореспонденция с показанията на изброените по – горе свидетели и другите доказателства по делото, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Показанията на свидетеля С.М. се подкрепят и допълват и от показанията на свидетелите А.К., Х.Б., И.П. и И.В.. Макар и показанията на тези свидетели да са източник предимно на производни доказателства, това обстоятелство само по себе си не ги лишава от правдоподобност и конкретност. Съдът анализира показанията им особено внимателно, като взе предвид обстоятелството че свидетелката И.П. е живяла на семейни начала с Н.Х. „Х.“ – лидер на конкурентната група за разпространение на наркотици в град П., за чието убийство пък са осъдени свидетелите С.М. и Н.Н.. Някой от фактите, за които дава показания, свидетелката твърди, че знае от самия „Х.“, а други от К. К. – член на инкриминираната ОПГ, с който също е имала отношения. Нейните показания, касаещи инкриминираната ОПГ, съвпадат с тези на свидетелите С.М. и Н.Н. /осъдени за убийството на „Х.“/, което е още един аргумент за липсата на предубеденост и достоверността на показанията на тези свидетели, както и на показанията на свидетелката И.П., въпреки че са източник предимно на производни доказателства. Те си кореспондират в пълна мяра с изброените до тук свидетелски показания, поради което бяха кредитирани от съда.

Съдът взе предвид и обстоятелството, че свидетелят А.К. е осъден за втората стрелба по подсъдимият В.В. /през месец февруари 2008г./, както и че за една част от фактите, за които дава показания, твърди че знае от Н.Х. „Х.“. Показанията на този свидетел, с малки изключения, не се отличават с особена конкретика, обаче изцяло съответстват с тези на изброените по – горе свидетели, поради което съдът им дава вяра. Абсолютно същото важи и за показанията на свидетеля Х.Б..

Показанията на свидетелката И.В. са източник на релевантни доказателства предимно за последните дни, когато е виждала и чувала Т.Н.. Те са конкретни, логични и последователни. Те не могат да бъдат дискредитирани поради обстоятелството, че тя е присъствала на едно от съдебните заседания по делото, на което тези факти въобще не са били обсъждани. Още повече, че тя е дала показания за тях още на досъдебното производство. Показанията й за посочените факти съответстват в пълна мяра на показанията, дадени от свидетеля С.М. за същите обстоятелства, което още веднъж потвърждава истинността на показанията на този свидетел. Поради изложените съображения, съдът кредитира показанията на свидетелката Ива В..

Съдът кредитира показания на свидетелите В.С., И.И., Е.Г. и В.Ж., тъй като, макар и да са източник на оскъдни доказателства, те си кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал. Показанията на свидетеля В.С. са в подкрепа на извода на съда, че групата е организирала незаконни залагания - „черно тото“. Свидетелят С. твърди, че лично е правил такива залагания при С.М., като описва механизма на извършване на залаганията. Неговите показания напълно кореспондират с тези на С.М.. Показанията на св. И.И. дават информация предимно за изчезването на Б.С. и К.К. и датата, на която това е станало. В показанията си свидетелите Е.Г. и В.Ж. описват побоя, нанесен над Н.Х. „Х.“ от участници в групата, като в тази насока те подкрепят показанията на свидетелите С.М., Б.Д. и И.П..

Съдът дава вяра и на показанията на св. В.Б. в частта им, в която описва двата опита за убийство на подсъдимия В.В., като посочва времето и начина на извършването им. Тези показанията напълно кореспондират с обясненията на подсъдимите В.  В. и М.П., както и на свидетеля С.М., касаещи тези обстоятелства. Съдът обаче категорично отхвърля твърденията на същия свидетел, че в град П. не е имало организирана престъпна група. Това твърдение се опровергава по несъмнен начин от показанията на изброените по – горе свидетели, които бяха кредитирани от съда, както и от обстоятелството, че по делото са събрани доказателства за влезли в сила присъди и определения за одобряване на споразумения, с които са осъдени лица за участие в организирани престъпни групи в град П..

Съдът кредитира показанията на свидетеля Б. А.относно обстоятелството, че подсъдимия Б.Н. е работил в неговата фирма в Судан от края на 2011 до средата на 2013 година. Тези показания се подкрепят и от писмените и веществените доказателства, приложени по делото – договор и снимки, представени от защитата на този подсъдим.

Доказателства за описаните във фактологичната част на мотивите подготовка и осъществяване на убийството на Н.Х., както и за подготовката на убийството на П.К., съдът черпи преди всичко от показанията на свидетелите С.М. и Н.Н., които са непротиворечиви, логични, последователни и взаимнодопълващи се относно тези факти, поради което съдът им даде вяра. За самото убийство на Н.Х. са налице и съдебните актове на трите инстанции по НОХД 263/2009г. на ОС – П., които са приобщени към материалите по настоящото дело по надлежни ред. 

Като обобщение може да се посочи, че нито един от подсъдимите по делото не е осъден за участие или ръководене на ОПГ само на базата на показания, дадени на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.281 НПК, нито само на базата на свидетелски показания, източник на производни доказателства, нито само на базата на показания на свидетел, за който има съмнения, че е заинтересован от изхода на делото. За всеки един от подсъдимите, осъдени за това престъпление, са налице комплекс от доказателства и доказателствени средства, които анализирани в тяхната цялост и взаимовръзка, водят до несъмнения извод, че са осъществили състава на престъплението по чл.321 НК.

От показанията на изброените по-горе свидетели става ясно, че инкриминираната организирана престъпна група е съществувала от началото на 2003 г. до края на месец март 2008 г. Действала е на територията на град П., като основният й предмет на дейност е бил разпространението на няколко вида наркотични вещества, а допълнително се е занимавала и с незаконни залагания – „черно тото“. Началният момент на престъпната дейност на групата, може да бъде установен от показанията на свидетеля Б.Д., който твърди, че от началото на 2003 г. е бил в групата на Р.С. (Р.К.), заедно с Б.С., К. К., М.П., Р.С., като той самият бил дилър на наркотични вещества, с каквито го снабдявали Б.и К.. Свидетелят твърди че продава наркотици от 2001-2002 година първоначално за „М.“, но след като той изчезнал, отишъл при Б.С., защото знаел, че той продава наркотици и започнал да продава за него, с пълното съзнание, че Б.С. работел с К. К. и Р. С., като всички продавали наркотици за Р.С.. Всичко това се случвало през 2003 г. Свидетелят посочва подробно структурата на групата, нейният лидер, участниците в нея и ролята на всеки един от тях. Свидетелят Б.Д. участва в групата от самото начало на инкриминирания период, поради което показанията му са ценен източник на доказателства за началния момент на функционирането на групата.

Наблюдение върху дейността на групата от 2003 г. има и свидетелят И.И.. От тогава датира познанството му с нейния пръв лидер – В. А. /Р.С./. Този свидетел също дава подробни показания за структурата на групата, нейните членове и дейността й.

Свидетелят С.М. се включва в групата през 2004 г., поради което показанията му са източник на доказателства за времевия период на действие на групата от този момент нататък, също така за нейната структура, членове, лидери и престъпна дейност.

Показанията на свидетелката И.П. също са източник на доказателства за периода на дейност на групата, като същата говори, че Р. бил лидер на организирана престъпна група която се занимавала с разпространение на наркотици и в която участвали Б.и К. за период от 1996 г. до 2008 г. Действително, в показанията и на други свидетели, разпитани по делото, са налице данни за дейност на групата и преди инкриминирания период – началото на 2003 г., но в конкретния случай това не е от значение и е безпредметно обсъждането му от съда. За период на действие на групата от 90-те години говори в показанията си и анонимния свидетел с идентификационен № 69, като пояснява, че след 2001-2002 г. групата продължавала да се занимава с разпространение на наркотици.

При така изложените свидетелски показания, съдът намира за безспорно установено, че в началото на 2003 г. групата на В. А. (Р.С.) вече е действала на територията на гр. П. под негово ръководство. От показанията на изброените по горе свидетели, безспорно се установяват и нейните първоначални членове, посочени във фактическата обстановка, нейният лидер, нейната структура, както и предмета на престъпната й дейност. От показанията на изброените по-горе свидетели се установява се, че групата е била въоръжена, както и че освен с наркотици, групата се занимавала и с „черно тото“. Последното обстоятелство се установява преди всичко от показанията на свидетеля С.М. и Б.Д., но това се потвърждава и от показанията на свидетелите Х.Б. и И.П..

Следва да се изтъкне, че нито един от изброените по-горе свидетели не посочва конкретни факти и обстоятелства за престъпна дейност на групата след края на месец март 2008 г. За такава споменават в показанията си единствено анонимните свидетели с идентификационни номера 63 и 69, но в тази им част показанията им не се отличават с особена конкретика, а и според чл.124 НПК, е налице забрана за постановяване на осъдителна присъда единствено на показания на свидетели с тайна самоличност, поради което, съдът прие, че крайният момент на действие на инкриминираната престъпна група е краят на месец март 2008 г.

По делото липсват и убедителни доказателства групата да е действала на територията на градовете Р.и С., както и да си е поставяла за цел извършване на престъпления в чужбина. Липсват убедителни доказателства и групата да се е поставяла за цел да върши престъпления по чл. 159а от НК – трафик на хора и чл. 252, ал. 1 от НК – лихварство.

ЗА РЪКОВОДНАТА РОЛЯ НА ПОДСЪДИМИЯ В.С.В.

Тук следва да се посочи, че по делото не се събраха доказателства, които да подкрепят обвинението, че подсъдимият В.С.В. е ръководел инкриминираната ОПГ, съвместно с неговия син В.В. А., известен като Р.„К.“, в периода от неустановена дата в началото на 2003 г. до убийството на А. на 12.10.2005 г. Действително, в показанията на някои свидетели се споменава, че подсъдимият В.В. и неговият син Р.С. (В. А.) са ръководили съвместно групата, докато Р.К.е бил все още жив. Това обстоятелство се твърди в показанията на свидетелите А.К., И.П. /в прочетените показания от ДП/, К.Л. и свидетел с тайна самоличност с идентификационен № 69, но показанията на тези свидетели не се отличават с никаква конкретика. Налице е единствено твърдението им, че подсъдимият В.В. бил неглА.лидер на групата и по времето на ръководството на сина му Р.. Свидетелят С.М. в показанията си също твърди, че за всички по важни решения Р.се е консултирал с баща си и всичко се е съгласувало с В.С.. Но и в показанията на този свидетел липсват твърдения за какви конкретни престъпни решения Р.се е консултирал с баща му и въобще за престъпна дейност ли става въпрос.

По делото обаче е налице значителен обем доказателства, преки и косвени, за ръководната роля в групата на В.С.В. за времето от 12.10.2005 г. /когато е убит синът му/ до края на месец март 2008 г. В тази насока са налице показания на редица свидетели, които говорят за конкретни факти, водещи до извода, че подсъдимият В.В. е осъществявал дейност по ръководство на инкриминираната ОПГ през посочения период.

Така например подсъдимият А.К. в показанията си твърди, че през месец ноември 2006 г. отишъл при „Б.“ в дискотеката, като „Б.“ поискал свидетелят К. да работи за него, като стане шеф на бандата му, която се занимава с наркотици. Свидетелят К. твърди, че му е отказал.

В показанията си свидетелят Б.Д., който е бил част от инкриминираната ОПГ, твърди: „откакто убиха Р., Б. движеше всичко и ръководеше цялата група“.

В показанията си, свидетелката И.П. твърди: „След смъртта на Р., Б. и Р.са оглавили групата. Това го знам от Х..“ Въпреки, че са източник на производни доказателства, в тази им част, показанията на свидетелката П. следва да бъдат кредитирани, тъй като информацията й е от Н.Х. „Х.“, който е бил един от лидерите на конкурентната престъпна група и несъмнено е бил запознат с лицата, ръководещи конкурентната на неговата група. В показанията си, свидетелката П. твърди и че „след убийството на „А.“ групата се ръководеше от Б., а под него „Ч.“.

Най-убедителни в това отношение обаче, са показанията на свидетелите С.М. и Н.Н., че подсъдимите В.В. и М.П., на среща състояла се в края на 2007г. в ресторант в гр. С.,*** лично им казали, че те двамата са взели решение да бъде убит Н.Х. „Х.“. Казали им още, че Т.Н. „Х.“ трябва да извърши убийството, а свидетелят Н. да му помага. Безспорно, вземането на това решение, свеждането му до знанието на участниците в групата и разпореждането им да бъде осъществено, са действия по ръководене на организираната престъпна група.

В показанията си, свидетелят С.М. категорично твърди, че убийството на Н.Х. „Х.“ е по нареждане на „Б.“ и М.П.. Самият М. е осъден като извършител на това престъпление, заедно със свидетеля Н.. В показанията си, свидетелят М. твърди още, че „всички пари идваха от Б.“, включително  и тези за поръчаното и подготвяно убийство на П.К. „П.“. В показанията си, свидетелят М. твърди, че подсъдимият М.П. му е казал, че подсъдимият В.В. е осигурил оръжието за убийството на „Х.“. Също така твърди, че подсъдимият М.П. му е казал, че подсъдимият В.В. е дал поръчката и осигурил парите за убийството на П.К. „П.“. Свидетелят М. твърди още, че подсъдимият М.П. и Р.С. са му казвали, че подсъдимият В.В. е шеф на групата.

Неговите показания се подкрепят от показанията на свидетеля Н.Н., който също твърди, че подсъдимият М.П. му казал, че с „Б.“ са взели решение за ликвидирането на „Х.“ и „П.“, че той – „Б.“ бил много изнервен и притеснен, че не ги убиват и че трябва да се направи нещо. Също така, свидетелят твърди, че подсъдимият М.П. му е казал, че е било взето решение, убийството на „П.“ да е на помена по повод 40 дни от смъртта на „Х.“.

Съдът кредитира тези показания, тъй като те са еднопосочни и взаимно допълващи се, не са противоречиви и свидетелстват за обстоятелства, когато двамата свидетели са били членове на ОПГ, чиито ръководители са им наредили да извършат убийства на лидери на конкурентната престъпна група, едното от които е осъществено, за което и двамата са осъдени с влязла в сила присъда.

Не са без значение и фактите, че срещу подсъдимия В.В. са направени два опита да бъде убит, като и двата опита са в периода от 12.10.2005 до края на месец март 2008 г. Единият е през лятото на 2006 г. /докато е ръководел групата, заедно с Р.С./, а другият през месец февруари 2008 г. /докато е ръководел групата заедно с подсъдимия М.П./. Посегателства върху живота на подсъдимия В.В. не са осъществявани, докато ръководител на групата е бил синът му В. А. – Р.С.. Тези опити за покушения срещу него се установяват, както от обясненията на самия В.В., които в тази им част съдът кредитира, също от обясненията на подсъдимия М.П. /които съдът кредитира частично, включително в тази им част/ така и от показанията на свидетелите С.М. и В.Б..

 По делото не се събраха доказателства подсъдимият В. да е ръководил групата в периода от месец април 2008 г. до 16.08.2013 г., а както беше споменато по-горе, по делото липсват доказателства групата въобще да е съществувала през този период от време.

 

ЗА УЧАСТИЕТО И РЪКОВОДНАТА РОЛЯ НА М.Б.П. В ОПГ

Този подсъдим е признат за виновен и за участие в инкриминираната ОПГ за времето от неустановена дата в началото на 2003г. до 23.09.2007г., и за ръководене на същата ОПГ съвместно с подсъдимия В.В., в периода от 23.09.2007г. до края на месец март 2008г.

За участието на подсъдимия М.П. в групата също са налице множество доказателства. Свидетелят С.М. в показанията си твърди, че М.П. е участвал в групата от самото начало. Дава показания, че през 2004г. подсъдимият М.П. се е свързал с него и му казал, че трябва да се занимава с „черното тото“ в града. Казал му, че Р.е шефът на групата. Свидетелят М. твърди още, че присъствал на предаване на пари от Р.С. „А.“ и други лица на подсъдимия М.П., като тези пари представлявали оборота от наркотиците, които продавала групата. Свидетелят заявява, че лично му е давал пари от „черното тото“. В показанията си, дадени на ДП, свидетелят М. казва, че се е отчитал на М. „Ч.“, като той е връзката между „Б.“ и групата надолу.

Показанията на свидетеля С.М. в тази насока се подкрепят от тези на Н.Н.. Той сочи подсъдимият М.П. като участник в групата още 2-3 години преди смъртта на Р.. Като се има предвид датата на смъртта на последния, е видно, че това е периодът от началото на 2003г. Следва да се има предвид, че и двамата свидетели - М. и Н., са участвали в същата ОПГ.

Техните показания се подкрепят от тези на свидетеля И.И.. Той твърди, че още по времето на Р., М. е бил над дилърите на наркотици. Той им давал големите количества. По това време М. и „Х.“ носели по 50 броя пликчета с хероин, а дилърите работели на две смени.

В същата посока са и показанията на свидетеля Б.Д., който описва, че през 2003г. М.П. започнал лично да продава наркотици, като също така зареждал с наркотици самия него и други дилъри. Това ставало под ръководството на Р.. Свидетелят Д. твърди, че е виждал лично как М.П. продава хероин в началото на 2005г., пред *** блок в град П.. Твърди също, че е бил с хора, които са си купували хероин от него. Свидетелства още, че след убийството на Р., подсъдимият М.П. се е занимавал с „черното тото“ в групата. Този свидетел също е участвал в групата през целия инкриминиран период и показанията му са ценен източник на доказателства за участието на подсъдимия М.П. в същата група.

След 23.09.2007г., когато е убит Р.С., подсъдимият М.П. поел оперативното ръководство на групата. В тази насока еднопосочни са показанията на свидетелите С.М. и Н.Н., като същите подробно изброяват множество факти, даващи на съда основание да приеме, че действително подсъдимият М.П. е ръководил инкриминираната ОПГ, заедно с подсъдимия В.В., през периода от 23.09.2007г. до края на месец март 2008г. Именно това е периодът, в който е организирано и осъществено убийството на Н.Х. от групата и е подготвяно убийството на П.К.. От една страна, подсъдимият М.П. стопанисвал заведението „***“, което било основен сборен пункт на групата. От друга страна, подсъдимият М.П. през този период е участвал във вземането на решения за убийствата на лидерите на конкурентната група за разпространение на наркотици в гр. П. - Н.Х. и П.К.. Най-яркият пример за това, описан в показанията на свидетелите С.М. и Н.Н., е споменатата вече среща в края на 2007г. в ресторант в гр. С.,***, на която подсъдимите П. и В. казали на свидетелите Н. и М., че са взели решение да бъде убит Н.Х. „Х.“. На тази среща им казали, че са решили също Т.Н. да извърши убийството, а свидетелят Н.Н. да му помага. И двамата свидетели твърдят, че подсъдимият М.П. е осигурил оръжията за убийството на „Х.“ – автомат „Калашников“, автоматичен пистолет „Заги“ и пистолет „Макаров“, както и боеприпаси за тях, които донесъл в сак в квартирата на групата в град П.. Свидетелят Н. в показанията си твърди, че още след убийството на Т.Н., подсъдимият М.П. му казал, че с „Б.“ са взели решение той /Н./ да убие „Х.“, като след това започнали да го притискат да участва в това убийство, тъй като преди това му дали пари, които не можел да върне. Свидетелят твърди, че именно М.П. му обяснил, че подсъдимият Г.Г. ще шофира автомобила, от който да бъде извършено убийството. След това, подсъдимият М.П. му казал, че с „Б.“ са взели решение, че трябва да се убие и П.К. „П.“, като са решили това да стане на помена на „Х.“ по повод 40 дни от смъртта му. Свидетелят Н. посочва още, че М.П. осигурил и оръжието за това убийство – оптическа карабина, която отишли да прострелят заедно.

Тези показания се подкрепят напълно от показанията на свидетеля С.М., който допълва, че именно подсъдимият М.П. му е дал 10 000 лева, за да плати на подсъдимия Г.Г., за да шофира колата при убийството на Н.Х..

Показанията на двамата свидетели кореспондират с тези на свидетелката И.П. /в прочетените показания от ДП/, която твърди, че след убийството на „А.“, групата се ръководи от „Б.“, а малко под него – „Ч.“. Както беше споменато по-горе, свидетелката е информирана за тези обстоятелствата от убития Н.Х. „Х.“, с когото тогава живеела.

Друг източник на производни доказателства в тази насока са показанията на свидетеля А.К., който твърди, че „Г., Д. и В.“ /подсъдимите Е.М., Б.Н. и И.Ц./ са му казвали, че М.П. е ръководител на групата.

Налице са и протоколи за разпознаване по снимки от 15.08.2013г. и от 21.08.2013г., като при проведените разпознавания, свидетелите С.М. и А.К. разпознават подсъдимия М.П. като ръководителя на ОПГ, за когото говорят в показанията си.

Безспорно, изброените по-горе доказателствени материали се явяват напълно достатъчни, за да обосноват участието и впоследствие ръководенето на ОПГ, в посочените инкриминирани периоди, от подсъдимия М.П.. Безспорно е също така, че действията по вземане на решение за убийствата на ръководителите на конкурентната престъпна група за разпространение на наркотици в гр. П., определянето на извършителите на престъпленията, даването на нареждане за извършването на тези убийства, осигуряване на оръжията и боеприпасите за извършването им, както и на парите за осъществяването им, представляват действия по ръководство на ОПГ.

По делото не се събраха доказателства подсъдимият М.П. да е ръководил групата от месец април 2008 г. до 16.08.2013 г., а и както беше споменато по-горе, по делото липсват доказателства групата да е съществувала през този период от време.

 

ЗА УЧАСТИЕТО В ГРУПАТА НА ПОДСЪДИМИЯ Б.М.Н.

За участието в инкриминираната ОПГ на Б.Н. са налице доказателства в няколко доказателствени източника. Специфичното при него е, че внимателно следва да бъде изследван и установен периодът на участието му в групата, тъй като същият вече е осъждан със споразумение по НОХД №1/2008г. на П.окръжен съд на 2 години „Лишаване от свобода“, отложено по реда на чл.66 НК с 3 годишен изпитателен срок, за това, че: за времето от началото на 2006г. до 16.01.2007г. в гр. П. заедно с лицата Б.Г.С., Б.Д.Д., А.С.Н., Д.Р.И., Д.А.Г., К. С.К., М. Ж.Б. и С.К.С. е участвал в ОПГ, създадена с цел да върши в района на гр. П. престъпления по чл.354а от НК, както и за държане на високо-рискови наркотични вещества /лист 2716, том 8 от съдебната фаза/. Това дело е образувано в следствие на описаната във фактическата обстановка, проведена на 16.01.2007г. полицейска операция, в резултат на която са били задържани една част от членовете на инкриминираната ОПГ. Видно от имената на задържаните участници в тази група, касае се за част от структурата, създадена и ръководена първоначално от В. А. /Р.С./ и впоследствие от неговия баща – подсъдимия В.В. заедно с Р.С., а впоследствие и съвместно с подсъдимия М.П.. От показанията на всички разпитани по делото свидетели е установено, че на територията на гр. П., през визирания период е имало една ОПГ, в която са участвали освен подсъдимите по настоящото дело, още Б.С., К. К., Б.Д., С.С., Д.И., М.Б. и А.Н. и една конкурентна на нея, с лидери П.К. и Н.Х., т.е. няма как групата, в която е участвал Б.Н. за времето от началото на 2006г. до 16.01.2007г. да е различна от инкриминираната по настоящото дело.

Но по делото се установява още, че подсъдимият Б.Н. е участвал в инкриминираната ОПГ много преди периода, за който е осъден /и за който период не е имал повдигнато обвинение по цитираното дело/. Всъщност, той е участвал в нея още от самото й създаване в началото на 2003г. Това е видно първо от показанията на свидетеля С.М., според които Б.Н. е участвал в групата преди 2004г. /моментът, в който самият М. е влязъл в инкриминираната ОПГ/, когато групата се е занимавала с разпространение на наркотици. Св. М. твърди, че тогава подсъдимият Н. не е бил обикновен дилър на наркотици, а е бил на по-високо ниво.

Свидетелят И.И. в показанията си също дава времеви ориентир за участието на подсъдимия Б.Н. в групата, като твърди - „Д. продаваше наркотици за Р., като беше на средно ниво“. Същият свидетел посочва: „За Д. мога да кажа, че е участвал в групата до убийството на Р.С. „А.“.

Като се вземе предвид и обстоятелството, че подсъдимият Б.Н. е бил задържан по горепосоченото дело от 17.01.2007г. до 22.05.2007г. /видно от справка за задържане – лист 212-213, том 12 от ДП/, може да се направи изводът, че той е преустановил участието си в групата след излизането си от ареста. Този извод се подкрепя от показанията на свидетеля А.К., който заявява, че подсъдимият Н. се е отдръпнал от групата, след като е бил осъден.

От показанията на свидетеля Б.Д. става ясно, че от 2005г. до 2007г. подсъдимият Н. е разпространявал наркотици и дори е зареждал с такива самия него, но свидетелят твърди, че след 2007г., че не го е виждал изобщо, което е още един аргумент в полза на горепосочения извод.

Свидетелите А.Н. и С.С., също осъдени по горепосоченото дело, твърдят, че Б.Н. през 2006г. е участвал в групата, продавал е наркотици в гр. П., кв. „***“, заедно с тях, като били зареждани с наркотици от Б., К. и „А.“. Тъй като от материалите по делото /показанията на изброените почти всички посочени по-горе свидетели/ е безспорно установено, че Б.С., К. К. и Р.С. „А.“ са участвали в групата, ръководена първоначално от В. А. – Р.С. /Р.„К.“/, а след това и от В.В., това води до единствения възможен извод, че няма как групата, за която са осъдени изброените по-горе лица, да е различна от инкриминираната по настоящото дело.

В показанията си свидетелката И.П. също твърди, че Б.Н. е бил в групата за разпространение на наркотици на Р., като информацията й е известна от „Х.“ и К. К., с които е имала отношения.

Името на Б.Н. като разпространител на наркотици в групата на Р., се визира и в показанията на свидетелите В.М., К.Л. и П.С., но показанията и на тримата не се отличават с конкретика и поради естеството им не може да бъде преценена достоверността им.

Показанията на свидетеля с тайна самоличност с идентификационен номер 69, в частта им, касаеща подсъдимия Б.Н., също са много противоречиви, поради което съдът не ги кредитира в тази им част.

Не така стоят нещата с показанията на свидетеля с тайна самоличност с идентификационен номер 63, който твърди, че познава „К.“ от Р., виждал го е лично да разпространява наркотици през 2003г. /прочетени показания от ДП/. По делото е безспорно установено, че „К.“ е прозвище на подсъдимия Б.Н..

При установяване на времевия период на участие в групата на подсъдимия Б.Н. следва да бъдат взети предвид и показанията на свидетеля Б. А., според които подсъдимият Н. от 2011г. до 2013г. е бил в Судан. Тези показания съдът кредитира, тъй като те се подкрепят и от приложения към материалите по делото трудов договор от 01.12.2011г. за работа на подсъдимия Б.Н. в Судан, а и както беше посочено по-горе, по делото не съществуват никакви доказателства, че групата е осъществявала престъпна дейност след края на месец март 2008г.

Поради изложените по-горе съображения, съдът призна за виновен подсъдимия Б.М.Н. за участие в инкриминираната ОПГ именно от началото на 2003г. до неустановена дата в началото на 2006г., след което през цялата 2006г. до полицейската операция, проведена на 16.01.2007г., подсъдимият е продължил да участва в групата, но вече е бил осъден за това с влязло в сила определение за одобряване на  споразумение по НОХД №1/2008г. на Пернишкия окръжен съд. Но след излизането му от ареста на 23.05.2007г., няма никакви доказателства той да е продължил участието си в групата, а напротив, по-горе бяха обсъдени такива, че той го е преустановил именно тогава, поради което и беше признат за невинен да е участвал в ОПГ след тази дата.

 

ЗА УЧАСТИЕТО В ГРУПАТА НА ПОДСЪДИМИЯ И.Ц.Ц.

На същия е повдигнато обвинение за участие в инкриминираната ОПГ за периода от неустановена дата в началото на 2003г. до 01.11.2005г. /когато е влязъл в затвора/ и от 09.08.2007г./когато е излязъл от затвора/ до 16.08.2013г. Видно от приложената справка за съдимост за този подсъдим, за времето от 02.11.2005г. до 08.08.2007г. И.Ц. е изтърпявал наказание „Лишаване от свобода“ по НОХД №184/2001г. на П.районен съд.

Свидетелят Н.Н. в показанията си посочва И.„В.“ като участник в групата 2-3 години преди смъртта на Р.. От материалите по делото и разпитите на свидетелите, безспорно се установява, че прозвището на подсъдимия И.Ц. е било „В.“. Съпоставяйки това с датата на смъртта на Р.С. – през месец октомври 2005г., е видно, че подсъдимият И.Ц. е участвал в инкриминираната ОПГ още от самото й създаване в началото на 2003г. С протокол за разпознаване на лица по снимки от 15.08.2013г. свидетелят Н.Н. разпознава подсъдимия И.Ц. като участник в инкриминираната ОПГ.

Неговите показания се потвърждават от тези на свидетеля И.И., който твърди, че по времето на Р., „В.“ също бил в групата и продавал наркотици. Свидетелят също така посочва, че този подсъдим е участвал в групата и по времето, когато тя е бил ръководена от Р.С. „А.“.

Показанията на двамата свидетели се подкрепят от показанията на С.М., който твърди, че подсъдимият И.Ц. е участвал в групата и по-конкретно в наркоразпространението – продавал наркотици в П.. Свидетелят М. заявява също, че лично е имал взаимоотношения с подсъдимия И.Ц. във връзка с предаване на наркотици, които следвало да бъдат дадени на Р.С., за да бъде заредена групата с наркотични вещества. В показанията си, свидетелят М. с категоричност твърди, че подсъдимият Ц. е участвал в разпространението на наркотици, като и след убийството на Р.С. през месец септември 2007г. активно подпомагал Т.Н. „Х.“ в тази дейност, заедно с подсъдимия К.Т., като те купували наркотици и снабдявали групата с големи количества. В протокол за разпознаване на лица по снимки от 15.08.2013г., подсъдимият И.Ц. е разпознат от свидетеля М. като участник в инкриминираната ОПГ.

От показанията на свидетел с тайна самоличност с идентификационен номер 69 е видно, че „В.“ основно се занимавал с наркотици, като свидетелят твърди, че лично го е виждал да разпространява наркотици, както и че познава хора, които са си купували наркотици от него.

В същата насока са и показанията на свидетелката И.П., която твърди, че подсъдимият И.Ц., бил дилър на наркотични вещества в групата на Р., като тя пояснява, че тази информация й е известна от К. К. – участник в същата група, с когото е имала взаимоотношения.

Всички тези показания, послужиха като основа за постановяване на осъдителна присъда по отношение на подсъдимия И.Ц., като съдът прецени, че те са конкретни и взаимнодопълващи се, и могат да определят времевия период на участието на подсъдимия, неговата дейност и връзката му с останалите участници в групата, поради което и съдът го осъди за участие в инкриминираната ОПГ от неустановена дата в началото на 2003г. до 01.11.2005г. и от 09.08.2007г. до края на месец март 2008г.

За участието на този подсъдим в инкриминираната ОПГ говори в показанията си и свидетелят А.Н., който твърди, че „В.“ също ги зареждал с наркотици през 2006г., той бил в групата на едно ниво с Б.и К., но този свидетел дава показания за период, който не е инкриминиран, поради което е безпредметно анализирането им.

Като разпространител на наркотични вещества в групата на Р., този подсъдим е посочен и от свидетелите А.К., К.Л. и П.С., но техните показания не се отличават с конкретика и предвид естеството им, съдът не може да прецени тяхната достоверност, поради което не изгражда изводите си на база на тях.

Също така налице са и обяснения на Г.Г., дадени на ДП и приобщени към материалите по делото по надлежния ред чрез прочитането им, че подсъдимият И.Ц. преживявал от продажба на наркотици и бил свързан с Д.Н., Б.Д. и М.Н., които се отчитали на Х.. В обясненията си, дадени в хода на съдебното следствие, подсъдимият Г. отрича истинността на тези обяснения, като твърди, че ги е дал, тъй като са му обещали, че ще го пуснат от ареста. Обясненията му, дадени на ДП, не носят никаква конкретна информация и имат по – скоро декларативен характер. Поради това обстоятелство съдът не изгражда изводите си на базата и на тези налични по делото обяснения на подсъдимия Г.Г., но въпреки това счита, че и без тях по делото са налице достатъчно непротиворечиви доказателства за участието на подсъдимия И.Ц. в инкриминираната ОПГ.

По делото не се събраха никакви доказателства подсъдимият И.Ц. да е участвал в групата след края на месец март 2008 г. до 16.08.2013 г.,  а и както беше споменато по-горе, липсват доказателства групата да е съществувала през този период от време, поради което и този подсъдим беше оправдан за участие в групата от месец април 2008г. до 16.08.2013г.

ЗА УЧАСТИЕТО В ГРУПАТА НА ПОДСЪДИМИЯ Д.И.Н.

За участието на този подсъдим в инкриминираната ОПГ, съдът черпи доказателства от показанията на свидетелите С.М. и Б.Д. – също участвали в групата. Времевият период, за който е повдигнато обвинение на подсъдимия Н., е от неустановена дата през месец март 2007г. до неустановена дата през месец октомври 2007г.

От показанията на свидетеля С.М. става ясно, че подсъдимият Д.Н. е участвал в инкриминираната ОПГ, като е продавал наркотици и е участвал в побои над лица, които не си плащали за организираните от групата незаконни залагания – „черно тото“. Свидетелят С.М. посочва и времето, през което подсъдимият влиза в ОПГ, което според него е след 17.01.2007г. По делото е налице и протокол за разпознаване на лица по снимки от 15.08.2013г., при което свидетелят е разпознал подсъдимия Д.Н. като участник в групата.

Според показанията на свидетеля Б.Д., когато той излязъл от ареста – през лятото на 2007г. „М.“ бил вече в групата. Именно когато е излязъл от ареста, Р.С., който тогава бил оперативен ръководител на групата, му казал да зарежда Д. по прякор „М.“ и още няколко дилъри с наркотици и да прибира парите от продажбата им. Свидетелят категорично твърди, че „М.“ продавал наркотици – кокаин, като лично той го е зареждал. В дадените в хода на ДП показания на свидетеля, приобщени по надлежния ред към материалите по делото, отново е налице категорично твърдение, че „М.“ продава кокаин за „А.“ и то точно през 2007г. От разпита на посочените по-горе свидетели се установява по безспорен начин, че прозвището на подсъдимия Д.Н. е именно „М.“.

На базата на тези доказателства, съдът изгради своя извод, че подсъдимият Д.Н. е участвал в инкриминираната ОПГ за целия период, за който му е повдигнато обвинение - от неустановена дата през месец март 2007г. до неустановена дата през месец октомври 2007г.

Налице са и обясненията на подсъдимия Г.Г., дадени на ДП и приобщени към материалите по делото чрез прочитането им, в които подсъдимият заявява, че Д.Н. продава наркотици заедно с И.Ц., Б.Д. и М.Н., които били свързани и се отчитали на Х.. В обясненията си, дадени в съдебната фаза на процеса подсъдимият Г. отрича казаното от него да е вярно, като твърди, че му обещали, че ще го пуснат от ареста, ако даде подобни обяснения. Както беше посочено, тези обяснения не носят никаква конкретна информация и имат по – скоро декларативен характер. Поради това обстоятелство, съдът не взема предвид обясненията на подсъдимия Г.Г., дадени на ДП, изграждайки изводите си за участие на подсъдимия Д.Н. в инкриминираната ОПГ.  

В показанията и на свидетеля М., и на свидетеля Б.Д. са налице твърдения, че Д.Н. се е занимавал с момичета, които работели като проститутки за него. По делото са налице и показания на свидетелката Р.С., дадени на ДП и приобщени по надлежния ред чрез прочитането им, според които, тя е работила като проститутка в С. за подсъдимия Н. след 2005г., като посочва, че като такива са работили и други момичета. Свидетелката описва подробно заведенията, в които е работила, като твърди, че парите е давала на подсъдимия Д.Н.. Твърди също така, че той я е принудил да работи като проститутка чрез заплахи и побои, като й давал и кокаин, а също така държал наркотици в апартамента си и в къщата си в град П.. В разпита си в хода на съдебното следствие, свидетелката Р.С. заяви, че не поддържа показанията си. Съдът кредитира именно показанията на свидетелката от досъдебното производство, които са последователни, логични и кореспондират с показанията на свидетелите М. и Д., за разлика от изявленията й в съдебната фаза, които очевидно издават желание да не се конфронтира с подсъдимия Н..  Предвид установената корелация в показания на свидетелите М., Б.Д. и Р.С., съдът приема, че подсъдимият Д.Н. действително е имал момичета, които проституирали за него, но така или иначе той няма отделно повдигнато обвинение по това дело за такава дейност.

По делото липсват и убедителни доказателства, тази дейност да е развивана от инкриминираното сдружение, тъй като свидетелите, които я установяват, в т.ч. Р.С., я свързват само с подсъдимия Д.Н., а не с групата. Действително, налице са и други показания на свидетели по делото, че групата се е занимавала и с проституиращи момичета. Тези показания обаче са лишени от всякаква конкретика, поради което и съдът прие, че тази дейност е развивана самостоятелно от подсъдимия Д.Н., но както беше посочено по-горе, за нея той няма повдигнато обвинение.

 

ЗА УЧАСТИЕТО В ГРУПАТА НА ПОДСЪДИМИЯ К.Б.Т.

За времето, през което К.Т. е започнал участие в инкриминираната ОПГ, съдът прави извод от показанията на свидетеля И.И., който твърди, че подсъдимият К.Т. е влязъл в групата след убийството на Р.и е участвал в нея по време, когато Р.С. е поел оперативното ръководство на групата. От описаната по-горе фактология става ясно, че това се е случило през месец октомври 2005г.

За престъпната дейност на К.Т. в инкриминираната ОПГ свидетелстват и показанията на С.М., който твърди, че К.Т. е продавал всякакви видове наркотици, като свидетелят М. лично си е купувал от него кокаин. Освен това, в показанията си свидетелят твърди, че подсъдимият К.Т. снабдявал групата с оръжия. Неколкократно по-горе бяха цитирани показанията на свидетеля М., дадени на ДП и приобщени към материалите по делото по надлежния ред чрез прочитането им, според които, след убийството на Р. С., с разпространение на наркотиците в групата се занимавал „Х.“, като му помагали подсъдимите К.Т. и И.Ц.. Те снабдявали групата с големи количества наркотици, а К.Т. и с оръжие. Когато Т.Н. – „Х.“ се концентрирал предимно по възложената му от ръководителите на групата задача за убийството на Н.Х., той оставил целия бизнес с наркотиците в групата да бъде ръководен от К.Т.. По делото е налице и протокол за разпознаване на лица по снимки от 15.08.2013г., при което разпознаване свидетелят С.М. е разпознал подсъдимия К.Т. като снабдител на групата с оръжие и наркотици.

Свидетелката И.П., чийто показания, както беше посочено, са източник на производни доказателства, като сведенията са черпени предимно от Н.Х. и К. К., с които е имала отношения, в показанията си /прочетени показания от ДП/ също твърди, че К.Т. бил част от групата и е разпространявал наркотици за „А.“.

Също източник на производни доказателства в тази насока са и показанията на свидетеля А.К., който заявява, че знае от „Х.“, че К.Т. разпространява наркотици и че е част от групата на „Б.“.

Идентични са и показанията на защитения свидетел с идентификационен номер 69, според които К.Т. – „Р.“ е член на инкриминираната ОПГ и се занимава с разпространение на наркотици. Свидетелят твърди, че познава и хора, които са си купували наркотици от него, като посочва и имена – З., Ю. и други.

В същата насока са и показанията на защитения свидетел с идентификационен номер 63, който твърди, че познава К. „Р.“ от много години, той се занимава с разпространение на хероин, хапчета и амфетамини главно в П., също и с незаконно оръжие – без номера. Свидетелят посочва, че К. „Р.“ е купувал оръжието от С.и го е носел в П.. Виждал го е също така да купува боеприпаси от С., от оръжеен магазин в кв. „***“. Посочва и конкретни видове оръжия – пистолет „Макаров“ или „Байкал“ със заглушители, снайпер с оптика и пушки – тип „помпа“. Свидетелят твърди, че е виждал подсъдимия Т. да продава наркотици и оръжие в П.. Заявява, че К.Т. му е показвал оръжие в гр. П. и му е предлагал да си купува наркотици и оръжие.

Тези доказателства, съдът намери за достатъчни, за да признае подсъдимия К.Т. за виновен за участие в инкриминираната ОПГ за период от неустановена дата през месец октомври 2005г. до края на месец март 2008г., като го призна за невинен да е участвал в групата от месец април 2008г. до 16.08.2013г., тъй като по делото не бяха събрани доказателства за участието на подсъдимия в ОПГ в този период, както и за съществуването на инкриминираната ОПГ в този период.

За пълнота следва да се посочи, че са налице показания на няколко свидетели, които твърдят, че К.Т. се е занимавал и с проституиращи за него момичета. В тази насока са налице твърдения на свидетеля С.М., който обаче твърди, че не е виждал или чувал да се плаща за секс с тези момичета. Идентични са и показанията на свидетеля В.Н., дадени на ДП и приобщени към материалите по делото чрез прочитането им. Разпитан в хода на съдебното следствие, обаче, той не поддържа показанията си. В тази насока са налице и твърдения на защитения свидетел с идентификационен номер 63, който твърди, че след 2010г., в гр. П., К.Т. му е предлагал момичета да ги ползва като проститутки. Налице са и показания на свидетелката М.П., която в хода на ДП твърди, че К.Т. й е предлагал да работи за него като проститутка с конкретни условия, като твърди, че знае, че има момичета, които работят за него като проститутки. Разпитана в хода на съдебното следствие обаче, свидетелката твърди, че не си спомня такъв разговор.

От една страна е видно, че показанията на изброените по-горе свидетели, с изключение на защитения свидетел с идентификационен номер 63, не са категорични и свидетелите, разпитани в хода на съдебното следствие отричат за такава дейност, развивана от подсъдимия Т.. От друга страна, нито един от разпитаните по делото свидетели, в показанията си не обвързва тази дейност на подсъдимия, като дейност на инкриминираната ОПГ, с изключение на свидетеля С.М.. Както беше посочено по-горе обаче и неговите показания не са категорични за това обстоятелство. Поради това, съдът прие, че по делото няма достатъчно убедителни доказателства инкриминираната ОПГ да е развивала дейност с проституиращи момичета. На самия К.Т. също не е повдигнато отделно обвинение за такава престъпна дейност. Поради това, съдът призна всички подсъдими за невинни в това, групата да си е поставила за цел да върши престъпления по чл.159а от НК.

 

ОТНОСНО ПОДСЪДИМИЯ Г.П.Г.

Този подсъдим беше оправдан от съда, тъй като той вече е осъждан за престъпната дейност, за която му е повдигнато обвинение по настоящото дело. Видно от приложената справка за съдимост за него /том 14, лист 42-43/, той е осъден с определение за одобряване на споразумение по НОХД 262/2009г. на Окръжен съд П., влязло в сила на 23.07.2009г., за това, че за времето от месец ноември 2005г. до края на месец март 2008г., в град П., заедно с лицата Р.Г.С., С.А.М., Й.К. /от м. май 2007г./, участвал в организирана престъпна група, с цел да вършат съгласувано в гр. С. и гр. П. престъпления по чл.339, ал.1 – 4, чл.252, ал.1, чл.115 НК, чрез които се цели да набавят имотна облага, като групата е била въоръжена, както и за отделно престъпление по чл.339, ал.1, пр.2 НК.

Осъждането на подсъдимия Г. е за същата престъпна дейност, предмет на настоящото дело. Инкриминираният период, за който е осъден по делото на ПОС, е от месец ноември 2005г. до края на месец март 2008г., а по настоящото дело му е повдигнато обвинение за периода от началото на месец март 2007г. до 16.08.2013г., т.е. видно е, че той е осъден за начален период, предхождащ обвинението, предмет на настоящото дело. По делото не са събрани никакви доказателства, че ОПГ е съществувала след края на месец март 2008г., а осъждането по споразумението му в ПОС е именно до края на месец март 2008г. Мястото на действие на групата е същото – гр. П.. Лицата, които са участвали в групата, за която е осъден Г.Г., са участници и в настоящата ОПГ – Р.С. /и ръководител/ и С.М.. Й.К. е бил оправдан за участие в ОПГ в хода на НОХД №263/2009г. на П.окръжен съд, като същият е оправдан за участие в групата и по настоящото дело.

Както вече беше отбелязано, след изследване в съвкупност на всички доказателства по делото, включително съпоставяне на осъжданията на подсъдимите по настоящото дело, както и запознаване със съдебните актове по НОХД №107/2010г. на П.окръжен съд, НОХД №263/2009г. на П.окръжен съд и НОХД №1/2008г. на П.окръжен съд, които са приобщени към настоящото дело, съдът установи, че по времето, когато е действала настоящата ОПГ, не е имало друга група в град П., в която да са участвали Р. С., С.М., Г.Г., Б.С. и К. К., Б.Д., С.С., А.Н., а се касае за дейност на една и съща ОПГ, като отделни нейни членове са били залавяни и осъждани през различни периоди от време. Ето защо съдът прие, че горецитираното осъждане на подсъдимия Г.Г. включва и престъпната му дейност, инкриминирана по настоящото дело и предвид забраната на чл.24, ал.1, т.6 от НПК, той не може да бъде осъден два пъти за една и съща престъпна дейност, като допълнителни аргументи в подкрепа на това си становище ще изложи по-долу.

Тъй като във фактическата обстановка съдът е описал престъпна дейност на този подсъдим, за пълнота следва да се посочи, че за нея са налице доказателства по настоящото дело. Те се съдържат в показанията на свидетеля С.М., който посочва, че подсъдимият Г. е участвал в дейността на групата по разпространение на наркотици в гр. П., а също така подробно описва участието му в убийството на Н.Х. „Х.“, като посочва, че именно той е човекът, който е управлявал автомобила, от който е стреляно по Н.Х.. Посочва също така, че лично е платил 10 000 лева на Г.Г. за участието му в това убийство, които му дал подсъдимият М.П.. По делото е налице и протокол за разпознаване на лица по снимки от 15.08.2013г., от който е видно, че свидетелят С.М. разпознава подсъдимия Г.Г. като участник в групата.

Показанията на свидетеля С.М. се подкрепят и от тези на свидетеля Н.Н. /извършител на убийството, признат за виновен с влязла в сила присъда/, който също подробно описва участието на подсъдимия Г.Г. в убийството на „Х.“, като го посочва като лицето, което е карало колата, а самият той го е застрелял. Свидетелят Н. посочва също така, че М.П. му представил „Г.“ като проверен и надежден човек от групата. От материалите по делото по безспорен начин се установява, че прозвището на подсъдимия Г.Г. е „Г.“.

От показанията на свидетеля Б.Д. /прочетени показания от ДП/ също става ясно, че през 2007г. „Г.“ продавал кокаин на улицата и в дискотеката /има предвид „***“/.

Гореизложените факти за участието на подсъдимия Г.Г. в убийството на Н.Х. – „Х.“, според съда, се установяват от провеждането на съдебното следствие по настоящото дело и няма как да бъдат спестени, въпреки наличието на влязла в сила осъдителна присъда по НОХД №263/2009г. на П.окръжен съд, с която Н.К.Н. и С.А.М. са признати за виновни и осъдени за това, че на 19.02.2008г. в гр. П. в съучастие като съизвършители и действали по поръчение и в изпълнение на решение на ОПГ, предумишлено са умъртвили Н. С.Х.. В мотивите към съдебния акт на П. окръжен съд се казва, че има данни, че и Г.Г. е участвал в убийството на Н.Х., но той няма обвинение за това. В решението на С. апелативен съд пък се твърди, че С.М. не е бил в автомобила, от който е стреляно по Н. С.Х., но е взел участие в убийството му, поради което е осъден като съизвършител.

Действително, целите на престъпното сдружение, за които подсъдимият Г. е бил осъден, и целите на сдружението – предмет на настоящото обвинение срещу същия, не се покриват напълно. Най-вече това има значение за формулираната в сегашното обвинение цел – за извършване на престъпления по чл.354а от НК, която отсъства от целите на сдружението, за участието си в което деецът вече е получил съответна санкция. Това обаче не означава, че настоящото обвинение е за „различно“ престъпление, за което не се отнася забраната „non bis in idem“. В случая става дума за обвинение за формална предварителна престъпна дейност по чл.321, ал.3 от НК, изразяваща се в обединяване на волите, а не за вторични престъпления по чл.354а от НК. Осъждането вече на Г. за участието му в една и съща, на практика, група, обхваща всички възможни направления от реалния й предмет на дейност, за нуждите, на който тя е съществувала, без значение дали само някои от тях са били инкриминирани по-рано. Ето защо, няма как лицето да бъде признато за виновно още веднъж за участието си в същата група, независимо от видоизменения неин предмет на дейност (т.е. цели) в сегашното обвинение и независимо от обстоятелството, че по-късно са били разкрити и други участници във въпросната група, което е дало основание за разширяване на персоналния й състав в сегашното обвинение.

От особено значение при решаване на въпросите за обхвата на приложение на принципа non bis in idem, са решенията на Съда на Европейските общности в Люксембург по обединените дела Gozutok and Brugge от 2001 година, по делото Van Esbroeck от 2004 година (виж решение от 09.03.2006 г. (С-436/04), по делото Van Straaten от 2005 година и по делото Gasparini от 2004 година. От тях могат да се направят изводи относно съдържанието на критерия за тълкуване и прилагане на принципа „non bis in idem”. А именно при съблюдаването на този принцип, критерият от който следва да се изхожда е „наличието на идентичност на деянието (историческият акт), разбирано като съвкупност от неразривно свързани помежду си факти, независимо от правната му квалификация или от защитавания правен интерес“.

 

ОТНОСНО ПОДСЪДИМИЯ Е.Е.М.

Относно участието на подсъдимия Е.М. в инкриминираната ОПГ са налице твърде оскъдни доказателства. В показанията си свидетелят С.М. твърди, че не е виждал Е.М. да извършва престъпление, като единственото, за което свидетелства по отношение на него, е за нанесен от М. побой над „Х.“, заради удар по свидетеля Б.Д.. За въпросния побой свидетелстват и самият Б.Д., както и свидетелят Е.Г.. Свидетелят Б.Д. посочва, че заедно с Е.М. са нанесли побой над „Х.“. Като участник в побоя над „Х.“, го посочва и свидетелят Е.Г.. Дотук изброените свидетели, обаче, не споменават нищо за участие на Е.М. в инкриминираната ОПГ.

Двамата свидетели, които го споменават в показанията си като участник в ОПГ, са И.И. и А.К.. Свидетелят И.И. казва, че познава „П.“ от „А.“, в групата го довел К.Т. - „Р.“, като бил използван за силови операции. Свидетелят А.К. пък твърди, че Г.„П.“ разпространявал наркотици в групата на „Б.“, виждал го да продава наркотици през 2006-2007г., като самият Г.също му казвал, че продава. Показанията на тези двама свидетели съдът счете, че са недостатъчни, за да бъде постановена осъдителна присъда спрямо Е.М. за престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

На първо място, не може с категоричност да бъде установен времевия период на участие на Е.М. в инкриминираната ОПГ. На второ място, не могат да бъдат установени трайни връзки на подсъдимия М. с другите участници в организираната престъпна група с изключение на Б.Д.. Липсват и доказателства същият да е съзнавал, че принадлежи към ОПГ и извършва престъпна дейност за нея.

Както беше посочено по-горе, съдът дава в. на показанията на свидетелите И.И. и А.К., считайки ги за добросъвестни, но в случая, твърденията, които се съдържат в тях специално за подсъдимия М., се оказват недостатъчни за постановяване на осъдителна присъда по обвинението, защото са по-скоро от декларативно естество и без необходимата конкретика. Дори да се приеме, че М. е разпространявал наркотици, както заявява свидетелят А.К., липсват доказателства за това, че е принадлежал към инкриминираната ОПГ.

По делото е налице и протокол за разпознаване на лица по снимки, на което действие свидетелят А.К. разпознава подсъдимия Е.М. като човек от групата на Б., но така или иначе, от показанията на свидетеля А.К. става ясно, че те са се познавали.

По изложените съображения съдът призна подсъдимия Е.М. за невинен по повдигнатото му обвинение.

 

ОТНОСНО ПОДСЪДИМИЯ М.Г.А.

За този подсъдим свидетелят С.М. в показанията си, дадени на ДП, приобщени към материалите по делото чрез прочитането им, твърди, че бил дилър на наркотични вещества и влязъл в групата след 17.01.2007г. Налице е и протокол за разпознаване на лица по снимки от 15.08.2013г., при което действие, свидетелят М. е разпознал М.А. като участник в групата. В показанията си, дадени в хода на съдебното следствие, свидетелят М. твърди, че само предполагал, че М.А. бил дилър на наркотични вещества. Съдът кредитира показанията на свидетеля М., дадени в хода на съдебното следствие, в които той всъщност уточнява, че казаното от него на ДП, че М.А. бил дилър на наркотични вещества, е само негово предположение. На базата на предположения на свидетели, съдът няма как да базира своите изводи.

В показанията си за този подсъдим, свидетелят И.И. твърди единствено, че „Х.“ го вкарал в групата за наркотиците.

Показанията на свидетеля Б.Д. за участието на подсъдимия М.А. са много противоречиви. В показанията му, дадени на ДП, приобщени към материалите по делото чрез прочитането им, свидетелят твърди, че М.А. продавал хероин през 2007г. до началото на 2008г. и че в неговата къща се правели пакети с хероин, където той бил смесван с по-слаб, за да се получат повече дози. В показанията си, дадени в хода на съдебното следствие, свидетелят Б.Д. заявява, че не поддържа казаното от него. Твърди също така, че мислел, че зарежда и М., който се намира в залата, с наркотични вещества, като не е категоричен за това обстоятелство. От друга страна пък с категоричност твърди, че не е виждал М. да разпространява наркотици. Съдът кредитира показанията на свидетеля Б.Д., дадени в хода на съдебното следствие, тъй като в тях той пояснява, че не е категоричен за казаното от него на ДП по отношение на подсъдимия М.А..  

Налице са и обяснения на подсъдимия М.П., дадени на ДП, които са приобщени към материалите по делото чрез прочитането им, в които за подсъдимия М.А. се твърди – „Той беше дилър при Р.„А.“, но не знам коя година“.

От описаното по-горе е видно, че няма нито един доказателствен източник на непротиворечиви и конкретни доказателства, че М.А. е бил участник в инкриминираната ОПГ.

От друга страна, налице са обяснения на М.А., при които той признава, че е разпространявал наркотици, но е осъден за това. Съдът не вижда причина да не кредитира тези обяснения, тъй като те се подкрепят от приложената справка за съдимост по делото, от която е видно, че е налице осъждане на подсъдимия М.А. за държане на наркотични вещества, на 09.02.2008г.

При така установените факти, съдът намери, че събраните по делото доказателства са недостатъчни за постановяване на осъдителна присъда спрямо подсъдимия М.А. за престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

 

ОТНОСНО ПОДСЪДИМИЯ М.Д.Н.

Следва да се посочи, че за този подсъдим, не се събраха никакви доказателства за участието му в инкриминираната ОПГ, за което му е повдигнато обвинение. Дори в показанията на свидетеля С.М., в които се говори за всеки един от членовете на групата, същият твърди, че не е виждал М.Н. да върши престъпления. Другият доказателствен източник, в който се споменава името на този подсъдим, са цитираните и по-горе обяснения на подсъдимия Г.Г., дадени на ДП и приобщени към материалите по делото чрез прочитането им, в които се твърди, че М.Н. е продавал наркотици с И.Ц., Б.Д. и Д.Н.. Тези лица били свързани и се отчитали на „Х.“. В хода на съдебното следствие, подсъдимият Г.Г. отрече тези свои обяснения, като поясни, че не познава подсъдимия М.Н., като се е запознал с него в хода на настоящия процес. Обясненията на подсъдимия Г.Г., дадени на ДП, както беше казано и по-горе, са лишени от всякаква конкретика и имат по скоро декларативен характер. Поради това обстоятелство, съдът не изгражда изводите си на базата на тях. От друга страна в хода на съдебното следствие, подсъдимият Г.Г. поясни, че с подсъдимия М.Н., се е запознал в хода на настоящия процес. Тези негови обяснения не се опровергават от събраните по делото доказателства, поради което съдът ги кредитира.

Поради гореизложеното съдът оправда подсъдимия М.Д.Н. по повдигнатото му обвинение.

 

ОТНОСНО ПОДСЪДИМИЯ Й.И.К.

За този подсъдим показания дава единствено свидетелят С.М., който твърди, че лично той го е привлякъл в групата през 2006-2007г. Твърди, че Й.К. се е занимавал с „черно тото“ и лихварство, участвал в отвличане на лице на име М. и събирал информация за навиците на Н.Х. „Х.“, когато групата решила да го елиминира. На практика, показанията на този свидетел са единственият източник на конкретни доказателства за участие на Й.К. в ОПГ.

Другият свидетел, който споменава Й.К., е К.С., но неговото твърдение е, че той е бил в групата на „С.“ (т.е. на свид. М.) след убийството на „А.“.

Съдът счита, че тези доказателства са недостатъчни, за да обосноват осъдителна присъда за участие на Й.К. в инкриминираната ОПГ от неустановена дата от началото на 2006г. до месец март 2007г. и от месец март 2008г. до 16.08.2013г.

Принципно не съществува изискване за брой на доказателствените източници, върху които да почива един осъдителен съдебен акт, стига те по несъмнен и категоричен начин да установяват виновността на определено лице в извършването на определено престъпно деяние. В конкретния случай обаче, уличаващите показания на свид. М. специално по отношение на подсъдимия Й.К., няма как да бъдат ползвани от съда, тъй като са обективно обусловени от евентуална заинтересованост, която тук не би могла да бъде преодоляна и отхвърлена чрез съпоставка с надеждни факти, съдържащи се в други доказателства. Установено е по делото, че подсъдимият К. е бил основен свидетел по приключилото НОХД №107/2010г. на П. окръжен съд, по което С.А.М. е бил признат за виновен за извършване на убийства, а това обстоятелство, само по себе си, обективно предпоставя евентуална заинтересованост у М.. При положение, че в настоящото наказателно производство, не са събрани други доказателства в подкрепа на показанията на свидетеля М. в разискваната им част, освен неконкретните и чисто декларативни показания на свидетеля К.С., то показанията на М. се приемат за изолирани.

Тук следва да се добави, че, както беше описано и във фактическата обстановка, Й.К. вече е бил предаван на съд по НОХД №263/2009г. на П.окръжен съд за участие в ОПГ за времето от месец май 2007г. до края на месец март 2008г. заедно с лицата Р.С., С.М., Н.Н. и Г.Г., която група, както беше вече отбелязано, се явява като персонален състав част от инкриминираната по настоящото дело. Но и тогава П. окръжен съд го е признал за невиновен. По същото наказателно дело подсъдимият Й.К. е осъден с влязла в сила присъда за това, че в периода от месец май 2007г. до месец март 2008г. в гр. П. в съучастие като съизвършител със С.А.М., без съответно разрешение, извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква такова разрешение - престъпление по чл.252, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, за което му е наложено наказание 2 години „Лишаване от свобода“. За подобна дейност по същото дело е осъден и С.М. /описано е във фактологията на мотивите/. Но тези извършвани по занятие банкови сделки без съответно разрешение, съдът приема, че не са част от дейността на ОПГ, тъй като конкретни доказателства по това дело в тази насока липсват. Налице са по-скоро декларативни твърдения на свидетели, че такава дейност е осъществявана от групата, но няма конкретни показания на нито един свидетел, поне за едно лице, което е взело пари срещу заплащане на лихва от някой от подсъдимите по делото, поради което и съдът приема, че такава дейност не е осъществявана от групата, а е осъществявана самостоятелно от С.М. и Й.К., за което те са осъдени с влезли в сила присъди.

Съдът прие, че по делото липсват доказателства групата да е действала на територията на градовете Р.и С., както и да си поставяла за цел извършване на престъпления в чужбина. В тази насока по делото се съдържат доказателства предимно в показанията на свидетеля С.М. и свидетел с тайна самоличност с идентификационен номер 63, които обаче, първо - не са достатъчно конкретни; второ - не са подкрепени по убедителен начин от останалия, събран по делото доказателствен материал. Т.е. не е установено по категоричен и несъмнен начин, групата да си е поставяла за цел извършване на престъпления извън гр. П., а още по-малко – в чужбина.

Поради изложените по-горе съображения, съдът оправда всеки един от подсъдимите групата да е съществувала от месец април 2008г. до 16.08.2013г., съответно да е била ръководена от подсъдимите В. и П. след тази дата, а също така и да е била ръководена от В.В. съвместно с В. А. /Р.К./ в периода от неустановена дата в началото на 2003г. до 12.05.2005г., групата да е действала на територията на градовете Р.и С., да си е поставяла за цел извършване на престъпления в чужбина, както и да си поставяла за цел извършване на престъпления по чл.159а и чл.252 ал.1 от НК. Бяха изложени подробни мотиви защо съдът е приел за невинен всеки един от подсъдимите, които е оправдал. Поради факта на оправдаването им, съдът е оправдал и всеки един от осъдените подсъдими за участие в ОПГ, в частта в групата да са участвали лицата Г.П.Г., М.Д.Н., Й.И.К., Е.Е.М. и М.Г.А..

 

ОТНОСНО ПОВДИГНАТОТО НА В.С.В. ОБВИНЕНИЕ по чл.116, ал.1, т.10, вр.чл.115, вр.чл.20, ал.3, вр.ал.1 от НК

Съдът оправда подсъдимия В.С.В. по така повдигнатото обвинение, тъй като не намери в материалите по делото никакви доказателства за това, че на неустановена дата в периода от края на 2007 до 03.02.2008 г. в гр. П., същият подсъдим да е подбудил подсъдимия М.Б.П., като му е дал нареждане в качеството на ръководител на групата и умишлено да го е склонил да умъртви Т.Л.Н.. Всъщност по делото е налице една единствена реплика от показанията на свидетеля С.М. /лист 510, том 2 от съдебната фаза на процеса/, че след убийството на Т.Н., М.П. се оправдавал, че В.С. бил взел това решение лично, тъй като „Х.“ влияел лошо на внука му.

Споменатите показания на свид. М. не се игнорират от съда, но те сами по себе си, не са достатъчни за да приеме, че е налице подбудителство от страна на подс. В., защото с тях се пресъздава не пряко придобита, а опосредена информация (чута от другиго – от подсъдимия М.П.), за чиято достоверност свидетелят не би могъл, а и не гарантира. Отделно – ако въобще се е касаело за подбуждане, за каквото практически липсват сигурни данни, не е ясно нито кога, нито къде се е реализирало. 

Следователно, от материалите по делото не само че не може да бъде направен извод за умишлено склоняване на подсъдимия М.П. от подсъдимия В.В. за убийството на Т.Н., а са налице индиции в обратната насока. В показанията си свидетелят С.М. твърди, че при последваща (след смъртта на „Х.“) среща с В.В., останал с впечатление, че не той е наредил убийството на „Х.“, тъй като В.В. не отричал, че е „поръчал“ „Х.“ и „П.“, но изразил съжаление за „Х.“, по думите на свидетеля М.. Според показанията на свидетеля И.И., когато возил „Б.“ и го попитал за „Х.“, той се разплакал и му казал, „че не знае какво са направили с това дете“. Описаната от свидетеля И. емоционална реакция на подсъдимия, също е индиция за отношението му към Т.Н..

 

ОТНОСНО ПОВДИГНАТОТО ОБВИНЕНИЕ НА ПОДСЪДИМИЯ М.Б.П. ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл.116, ал.1, т.10, вр.чл.115, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от  НК.

За извършеното убийство от подсъдимия М.П. на Т.Н., според съда, по делото са събрани достатъчно убедителни доказателства. Липсват такива обаче, деянието да е извършено в изпълнение на решение на ОПГ, както и да е извършено в съучастие с подсъдимия В.В.,  последният, действайки като подбудител.

Извод за доказаност на обвинението за извършване на умишлено убийство от подсъдимия М.П., съдът прави преди всичко на базата на показанията на свидетелите С.М. и Н.Н., които са очевидци на извършеното престъпление и са възприели пряко извършеното убийство на Т.Н. от М.П.. Показанията на двамата свидетели-очевидци се подкрепят от показанията на свидетелката И.П., които макар и източник на производни доказателства, са изключително важни са установяване на мотива за извършеното убийство, а също и показанията на свидетелката В.Г., досежно идентифициране на намерените останки, както и на свидетелят М.М., относно начина, по който са изровени и иззети. Показанията на свидетелите се подкрепят напълно от заключенията на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза на труп; допълнителна съдебно-антропологична експертиза; ДНК експертиза на труп; ДНК експертиза на зъби от труп; протокол за оглед от 16.08.2013 г. и приложения към него фотоалбум; протокол за следствен експеримент от 16.08.2013 г., с участието на свидетеля Н.Н. - за установяване местонахождението на трупа на Т.Н.; протокол за следствен експеримент от 16.08.2013 с участието на свидетеля С.М. - за установяване на местонахождението на трупа на Т.Н.; два броя CD, приложени към протоколите; протокол за разпознаване на лица по снимки от 15.08.2013 г., при което свидетелят Н.Н. разпознава подсъдимия М.П. като извършител на инкриминираното деяние; справка от НИМХ; кости от трупа на Т.Н..

Налице е и мотив за извършване на престъплението. Както беше посочено в описаната от съда фактическа обстановка, подсъдимият М.П. е поел оперативното ръководство на групата в един изключително труден момент за престъпното сдружение, след убийството на Р. С.. Той осъзнавал, че след отстраняването на втори лидер на групата /след „Р.К.“/, с оглед запазване на влиянието й в региона ще трябва да бъдат предприети бързи ответни действия спрямо лидерите на конкурентната група за разпространение на наркотици в град П.. Поради което и веднага започнала организацията по отстраняването им, като задачата е бил възложена на Т.Н.. След неуспешните опити за убийството на Н.Х. „Х.“, описани във фактологичната част на мотивите, подсъдимият М.П. започнал да подозира Т.Н., че или се е страхувал да убие Н.Х., или той е предал групата. Освен това, Т.Н. е употребявал наркотици, а е бил и свидетел на голяма част от престъпленията, извършени от групата. Това бил мотивът на подсъдимият М.П., за да вземе решение, а в последствие да осъществи убийството му. За това именно свидетелстват кредитираните показания на И.П., която твърди, че мотивите за убийството на „Х.“ й били споделени лично от М.П. в свободен разговор /том 5, лист 85 от ДП/.

В показанията си, свидетелят С.М. подробно описва както механизма на извършеното престъпление от М.П., на което е станал очевидец, така и действията на подсъдимия през целия ден на убийството. От неговите показания може да бъде направен извод и за времето на извършването на убийството. Той твърди, че това е станало около 10 дни преди убийството на Н.Х., за което е безспорно установено, с влязла в сила присъда, че е извършено на 19.02.2008. Като се вземе предвид и обстоятелството, че според показанията на свидетелката И.В., последният ден, на който е чула по телефона Т.Н. е 03.02.2008 г., може да бъде направен извод, че макар и да не може да бъде установена с категоричност датата на извършване на убийството, тя е била през месец февруари 2008 година, след 03.02.2008 г. Свидетелят М. подробно описва действията на подсъдимия М.П. по организацията на убийството – извикването на свидетелите Н.Н. и С.М., както и на Т.Н. ***, като посочва моделът и марката на колата, с която са отишли там, а именно „Опел Вектра“. Разказва за инсценираното от подсъдимия М.П. заравяне на взривове в гората, което послужило за претекст да отидат до мястото на убийството с автомобила, като посочва подробно ситуирането на всеки един от пътуващите в този автомобил. Посочва пътя, по който са минали, времето през което са пътували, метрологичните условия в областта, точните действия на М.П. преди извършване на убийството, местоположението на Т.Н. и М.П., непосредствено преди убийството, местоположението на свидетелите М. и Н.Н. по време на убийството, тяхната реакция на извършеното, думите, които е отправял М.П., докато е стрелял в главата на Т.Н. и най-вече факта, че свидетелят М. лично е възприел възпроизведените от подсъдимия М.П. изстрели в главата на падналия на земята Т.Н., както и оръжието, с което е извършено деянието. Свидетелят описва и действията на подсъдимия М.П. непосредствено след убийството - по осигуряването на инструменти за заравянето на трупа, даването на нареждания за заравянето му, самото заравяне, по прикриване на следите - изгарянето на дрехите, до самото им прибиране по къщите. Показанията на свидетеля са подробни и ясни, дадени са в няколко поредни съдебни заседания и той е отговарял на множество въпроси, свързани с тях. Показанията му, дадени в съдебната фаза на процеса и в ДП, касаещи убийството, извършено от М.П. на Т.Н., са идентични, еднопосочни и непротиворечиви.

Те са такива и сравнени с показанията на свидетеля Н.Н., дадени на ДП и приобщени към материалите по делото чрез прочитането им. Този свидетел също е очевидец на престъплението и описва същата фактическа обстановка, обрисувана и от свидетеля М.. Макар и по-лаконични, показанията му по недвусмислен начин подкрепят тези на свидетеля М., поради което съдът кредитира показанията на двамата свидетели по отношение на авторството и начина на извършване на това престъпление. В показанията си свидетелят Н.Н. посочва съшият претекст, под който подсъдимият М.П. *** – че трябва да заровят взривове. Описва същото разположение на пътуващите в колата, съшия автомобил, същия път, по който са минали, същото поведение на подсъдимия М.П. преди, по време и след извършване на убийството. Посочва съвпадащо оръжие – пистолет Макаров или Байкал. Идентично отразява заравянето на трупа, дрехите му, прикриването на следите и прибирането им по къщите.

Поради тези обстоятелства, съдът не намира основания да се усъмни в показанията на двамата свидетели очевидци, въпреки изложените съображения от защитниците, че свидетелят С.М. е заинтересован от изхода на делото срещу подсъдимия М.П., тъй като последният е спомогнал за залавянето му от полицията по делото на С.М. за извършените от него убийства, а пък свидетелят Н.Н. не е разпитан лично от съда, а са прочетени показанията дадени на ДП пред съдия, тъй като той е избягал от затвора по време на изтърпявана от него присъда и от тогава местонахождението му не може да бъде установено. Все пак, показанията на свидетелят Н.Н. са дадени пред съдия по установения от закона ред, приобщени са към материалите по делото по надлежния ред и съдът няма никакви основания да подлага тези показания на съмнения. Освен това, по делото е налице протокол за разпознаване на лица по снимки, при което свидетелят Н.Н. е разпознал подсъдимия М.П. като извършител на убийството. Показанията на двамата свидетели не само кореспондират напълно помежду си, а и се подкрепят от показанията на свидетелката И.П., но също така се подкрепят от заключенията на цитираните по-горе експертизи, от веществените доказателства и доказателствените средства.

Протоколите за проведените по делото следствени експерименти от 16.08.2013г. с участието на свидетелите Н.  Н. и С.М. са изготвени съобразно изискванията на НПК и се ценят като годни доказателствени средства.

От проведените следствени експерименти на 16.08.2013 г. е видно, че свидетелите Н.Н. и С.М. са посочили точното място на заравяне на трупа на Т.Н.. Към протоколите са приложени два броя CD с видеозаписите, направени при провеждането на следствените експерименти. В хода на съдебното следствие беше извършен оглед на тези веществени доказателства, при което, както съдът, така и страните, успяха да възприемат лично посочването на едно и  също място от двамата свидетели като мястото, на което е заровен трупът на Т.Н..

Именно на това място е извършено разкопаване, при което са намерени и иззети по делото костите на Т.Н., за което действие е съставен протокол за оглед на местопроизшествие от 16.08.2013 и фотоалбум. Тези доказателствени средства също са изготвени при стриктно спазване на правилата на НПК, което е видно, както от съставените протоколи за тях, така и от показанията на свидетеля М.М. – присъствал на изравянето на костите като поемно лице.

Изготвените протоколи за следствен експеримент и оглед на местопроизшествие, както и изготвените фотоалбуми и видеозаписи напълно подкрепят показанията на свидетелите С.М. и Н.Н., касаещи извършеното убийство на Т.Н.. Те се подкрепят и от заключенията на изготвените по делото експертизи, които ще бъдат обсъдени по-долу.

От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза на труп е видно, че веществените доказателства, намерени в землището на село Г., община З., представляващи кости от труп, подробно изброени в експертизата, са от труп на мъж с биологична възраст около 25-30 години,  с приблизителен ръст около 180 см. и с ориентировъчна давност на смъртта около 5 години. Костите принадлежат на един индивид, а като причина за смъртта е посочена огнестрелни наранявания в главата. При изследването на черепа експертизата установява: 1. входно огнестрелно нараняване в лявата тилна област на главата с диаметър 9 милиметра на външната пластинка на костта; изходно огнестрелно нараняване в дясната слепоочна област на главата, които увреждания сформират раневи канал с посока от зад-напред, от ляво-надясно и леко от долу-нагоре, преценено при анатомично изправено положение на главата; 2. входно огнестрелно нараняване в дясната тилна област на главата с диаметър 2,5-3 сантиметра и дефект на лявата слепоочна кост с размери 7/6 сантиметра, който може да оформи раневи канал(и), започващи от дясната тилна област на главата и завършващи в лявата слепоочна област на главата, като експертизата не може да бъде категорична относно броя на огнестрелните наранявания в дясната тилна област на главата, тъй като дефектът е голям, липсват костни фрагменти, липсват меките тъкани и мозъчните структури. Вещите лица, разпитани в съдебното следствие, потвърдиха изводите, направени в експертизата, като допълниха заключението си относно получените наранявания в черепа.

Видно е, че заключението на тази експертиза, изцяло съответства на показанията на свидетелите С.М. и Н.Н.. Към момента на смъртта му, Т.Н. е бил на 27 години, а е посочено, че откритият труп е на мъж на възраст между 25 и 30 години. Посочено е, че давността на смъртта му датира от около 5 години, а като се вземе предвид, че експертизата е изготвена през 2013г., а описаното от свидетелите по делото убийство е през месец февруари 2008 г., е видно, че давността на смъртта напълно съвпада.

Що се отнася до посочените огнестрелни наранявания, те изцяло съответстват на описания механизъм на причиняването им от двамата свидетели, тъй като и двамата посочват, че Т.Н. е вървял пред подсъдимия М.П., а подсъдимият М.П. след него и е възпроизвел изстрел в задната част на главата му, който съответства на посоченото в точка 5 от експертизата входно огнестрелно нараняване в лявата тилна област на главата, с диаметър 9 милиметра на външната пластинка на костта и изходно огнестрелно нараняване, в дясната слепоочна област на главата, като уврежданията сформират раневи канал с посока отзад - напред, от ляво-надясно и леко от долу-нагоре, преценено при анатомично изправено положение на глава. Като се вземе предвид заключението в точка 2 на експертизата, че изчисленият ръст на починалия е около 180 сантиметра, приблизително колкото е и ръста на подсъдимия М.П., това съответства и на посоката на раневия канал  - леко от долу – нагоре, при преценено анатомично изправено положение на главата, тъй като при произвеждане на изстрел в главата на човек, с приблизително равна на произвеждащия изстрела височина, раневият канал би се получил леко от долу-нагоре, доколкото нивото на главата винаги е по-високо от нивото на рамото и ръката.

Що се касае до второто причинено огнестрелно нараняване в дясната тилна област на главата, то е напълно възможно, както и експертите посочват при разпита им в съдебното следствие, да бъде получено от няколко изстрела, докато трупът е бил на земята. В настоящия случай са били произведени два изстрела от подсъдимия М.П. в главата на Т.Н., които са оформили раневия канал, започващия в дясната тилна област на главата и завършващ в лявата слепоочна област на главата.

Видно от заключението на приложената ДНК експертиза на труп /том 7, лист 79 от ДП/, при сравнително изследване на ДНК профила на свидетелката В.С.Г. /майка на убития Т.Н./, с профила, определен от три броя зъби от трупа за установяване на биологично родство по права линия майка-син, експертите отговарят, че вероятността лицето, от което произхождат изследваните зъби да бъде биологичен син на В.С.Г. е 0.999786 /при гранични стойности от 0 до 1/, което практически е сто процентова вероятност. Експертите заключват, че това представлява силно доказателство, че лицето от мъжки пол, от което произхождат изследваните зъби, е биологичен син на В.С.Г.. От показанията на свидетелката В.Г. е видно, че тя е майка на Т.Л.Н..

От заключението на назначената по делото допълнителна съдебно-антропологична експертиза е видно, че от намерените кости в землището на село Г., налични като веществени доказателства по делото, както и изготвения снимков материал, се касае за скелетиран труп, принадлежащ на индивид от мъжки пол, на възраст в интервала между 25 и 30 години, при който са налице всички основни кости: череп с горна и долна челюст; раменен пояс: лява и дясна ключици; лява и дясна лопатъчни кости; всички основни кости на горните крайници: лява и дясна раменни кости, леви и десни лакътни и лъчеви кости, две от китковите кости на дясната ръка, четири от китковите кости на лявата ръка, четири предкиткови кости на дясната ръка, пет киткови кости на лявата ръка, четири основни фаланги на дясната ръка, три основни фаланги на лявата ръка, две средни фаланги на дясната ръка и три средни фаланги на лявата ръка; кости на гръдния кош и на гръбначния стълб: всички прешлени, гръдна кост, всички ребра; всички кости на тазовия пръстен: лява и дясна тазови кости, кръстна кост; кости на долните крайници: лява и дясна бедрени кости, леви и десни голямо-пищялни и малко-пищялни кости, три ходилни кости на десния крак, пет предно-ходилни кости на десния крак, пет основни фаланги на десния крак, една крайна фаланга на първи пръст на десния крак, шест ходилни кости на левия крак, пет предно-ходилни кости на левия крак.

  Експертите посочват, че от костите на човешкото тяло липсват малки (къси) кости на дланите на двете ръце и малки (къси) кости на ходилата на двата крака, които, според експертите, могат да не се различат от общата земна маса, поради което да не бъдат установени и иззети при огледа. При ставните повърхности на различните кости липсват следи от действие на остри и посечени предмети, които да насочват за пожизнено или послесмъртно отделяне на липсващите кости на дланите и ходилата. По своите анатомо-морфологични особености, изследваните кости принадлежат на един индивид. От заключението на тази експертиза и от приложения по делото снимков материал, може да бъде направен извод, че са намерени почти всички кости от човешкото тяло.

От заключенията на експертизите, цитирани по-горе, може да бъде направен несъмнен извод, че от посоченото от свидетелите Н.Н. и С.М. място, са изровени именно костите на Т.Н. /предвид категоричното заключение на извършената ДНК експертиза/ и че на мястото са намерени почти всички негови кости /видно от заключението на извършената допълнителна съдебно-антропологична експертиза/.

По делото е налице и справка от Национален институт по метеорология и хидрология /л. 845-846, том 2 от съдебната фаза/ за температурата на въздуха и валежите от дъжд и сняг за времето от 25.01.2008 до 20.02.2008 г. От справката е видно, че през почти целия период от време в района село Г., не е имало снеговалеж. Такъв е имало само на 16.02.2008, като е образувана снежна покривка с височина 5-6 сантиметра, която до следобеда на 18.02.2008 се е стопила. Дъжд е валяло само на датите 07.02.2008 г. и 08.02.2008 г. Тази справка е изискана с оглед твърденията на подсъдимия М.П., че през зимата пътят до мястото, на което е бил заровен трупът на Т.Н. е непроходим с лек автомобил. От справката е видно, че през по-голямата част на месец февруари 2008 г., сняг по този път не е имало, което съответства и на показанията на свидетеля С.М. за атмосферните условия във въпросната нощ. Той твърди, че на инкриминираната дата времето е било сухо, но студено и земята е била замръзнала.

Съобразно всички обсъдени по-горе обстоятелства, съдът счете, че по категоричен и безспорен начин се доказа, че подсъдимият М.П. на неустановена дата в периода от 03.02.2008 г. до края на месец февруари 2008 г., в местността „А.“, в землището на село Г., община З.област П., умишлено е умъртвил Т.Л.Н..

От събраните по делото доказателства обаче, не се установи подсъдимият М.П., при извършване на това деяние, да е действал в съучастие с подсъдимия В.В., последният, действайки като подбудител. Подробни аргументи в тази насока бяха изложени по-горе. По делото не се събраха и доказателства подсъдимият М.П. да е извършил деянието в изпълнение на решение на организираната престъпна група, а и съдът прие, че подсъдимият сам е взел това решение. Видно от показанията на свидетелите М. и Н., при извършване на убийството от М.П., те са били изненадани от действията му, а подсъдимият П. е въвел в заблуждение и тях, че отиват до мястото на убийството, под претекст, че там ще бъдат заравяни взривове. По делото липсват доказателства и някой от другите подсъдими, участници в групата, да е знаел за извършеното убийство на Т.Н., а още по-малко да е участвал във вземане на решение за това.

 

ОТНОСНО ПОВДИГНАТОТО ОБВИНЕНИЕ НА В.С.В. ЗА ИЗВЪРШЕНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО ЧЛ.339, АЛ.1 ОТ НК:

Съдът намира, че от материалите по делото, по безспорен начин се установява това, че на 16.08.2013 г. в дома си в село Л., общ. Т., област П., подсъдимият В.В. е държал пистолет марка Браунинг 9 мм, (9х19) с № ***, както и 4 броя патрони, калибър 9х19, с цилиндрична гилза от жълт метал, с обозначения върху три от тях „CBC 9mm LUGER” и върху една от тях „S&B 9x19 04“, предназначени за стрелба с пистолет 9мм (9х19).

Това се установява, на първо място, от протокол за претърсване и изземване от 16.08.2013 г., /лист 52-55,том 1 от ДП/, от който е видно, че от къщата на подсъдимия В.В. на посочения адрес и на посочената дата, са намерени и иззети описаните по-горе пистолет и патрони. Към протокола е приложен и фотоалбум. Протоколът е изготвен съобразно изискванията на НПК. Дадено е и разрешение от съдия за извършване на това процесуално-следствено действие. На намереното оръжие и патрони е извършена балистична експертиза /л. 20-28, том 7 от ДП/, от заключението на която е видно, че представеният за изследване пистолет е “BROWNING”, модел “1935”, калибър 9 мм. (9х19) с № ***. Със същия е стреляно след последното почистване. Пистолетът е технически изправен и годен да произведе изстрели. Съгласно чл.4, ал.2 от ЗОБВВПИ, той представлява огнестрелно оръжие. Представените за изследване 4 броя патрони,  калибър 9х19 милиметра са били  годни за употреба по предназначение. Съгласно чл.7, ал.1 от ЗОБВВПИ те представляват боеприпаси за огнестрелни оръжия.

По делото са налице и справки от МВР /том 12, лист 87-111 от ДП/, че на В.В. не е издавано разрешение за притежаване на огнестрелно оръжие. По делото е налице и справка /лист 120-121, том 12 от ДП/, че пистолетът „Браунинг“ не се води на отчет. За точното място,  на което е намерено оръжието, свидетелстват и показанията на свидетеля Н.К. – полицейски служител, участвал при задържането на подсъдимия В.В.. За намереното и държано от него огнестрелно оръжие са налице и обяснения на самия подсъдим В.В., в които твърди, че намерените в къщата оръжия са негови и той си ги е купил, за да се защитава. Конкретно за пистолета „Браунинг“ твърди, че знае, че няма разрешение за притежанието му. Знаел е, че е незаконен и го държи без разрешение, както и патрони за него. Тези обяснения на В.В. съдът не вижда причина да не кредитира, тъй като съответстват на останалия, събран по делото доказателствен материал. Както беше описано и във фактическата част на мотивите, срещу подсъдимия В.В. са извършени два опита за убийство, като при втория, той е стрелял по нападателите си с държано от него огнестрелно оръжие.

Тези доказателства съдът намира за достатъчни, за да обосноват обвинението за това престъпление, осъществено от подсъдимия В.В..

Самите кредитирани обяснения на подсъдимия В. за това, че е разполагал с оръжие, е в подкрепа на обстоятелството, че групата е била въоръжена, тъй като един от нейните лидери – В.В., е притежавал огнестрелно оръжие още при опитите за покушението му. От материалите по делото и описаното по-горе е видно, че такова са притежавали и повечето нейни членове. Това е описано, както при извършването на убийството на Т.Н., така и при извършване на убийството на Н.Х., а също и при подготовката за убийството на П.К.. Това обстоятелство е видно и при описване на дейността на някои от другите подсъдими, като например К.Т..

 

ОТНОСНО ПОВДИГНАТОТО ОБВИНЕНИЕ НА ПОДСЪДИМАТА М.И.В. за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК

На подсъдимата М.В. е повдигнато обвинение за това, че на 16.08.2013 в дома си в село Л., общ. Т., обл. П., е държала  сигнално-газов пистолет "ИЖ" 78-8, кал. 8мм, без номер, преработен в боен чрез подмяна на цевта му с бойна /нарезна/ цев, 5,45 х 18 мм, което съгласно чл.4, ал.2 от ЗОБВВПИ представлява огнестрелно оръжие и 3 броя патрони с гилза от жълт метал, 5,45 х 18 мм, предназначени за стрелба с пистолет 5,45 х 18 мм, които са били годни за употреба по предназначение и съгласно чл.7, ал.1 от ЗОБВВПИ представляват боеприпаси за огнестрелно оръжие, без да има за това надлежно разрешение.

Действително, при описаното по-горе претърсване и изземване, за което е съставен протокол от 16.08.2013 г., в дома на подсъдимите В.В. и М.В., са намерени и иззети сигнално-газов пистолет "ИЖ" 78-8, калибър 8мм, без номер, преработен в боен чрез подмяна на цевта му с бойна /нарезна/ цев, 5,45 х 18 мм и 3 бр. патрони с гилза от жълт метал, 5,45 х 18 мм, предназначени за стрелба с пистолет 5,45 х 18 мм. Те са намерени в дамска чанта на подсъдимата М.В., видно както от посочения протокол, така и от показанията на свидетеля Н.К.. На пистолета и патроните е извършена балистична експертиза /том 7, л. 20-28 от ДП/, от заключението на която е видно, че представеният за изследване пистолет е сигнално - газов „ИЖ" 78-8, калибър 8 мм Р.А., без номер, преработен в боен чрез подмяна на цевта му с бойна /нарезна/ цев, 5,45 х 18 мм. Със съшия е стреляно след последното му почистване. Пистолетът е технически неизправен, но годен да произведе изстрели. Съгласно чл.4, ал.2 от ЗОБВВПИ той представлява огнестрелно оръжие. Представените за изследване 3 бр. патрони, кал. 5.45 х 18, са били  годни за употреба по предназначение. Налице е и справка от МВР /том 12, л. 122 от ДП/, че на М.В. не е издавано разрешение за носене на огнестрелно оръжие.

По делото обаче, както вече беше обсъдено, са налице обяснения на подсъдимия В.В., в които съшият заявява, че всички оръжия, намерени в къщата са негови. За оръжието, намерено в чантата на М.В., подсъдимият В. също твърди, че е негово и той го е сложил в чантата й. Твърди, че го е купил, но не помни от къде. Твърди, че оръжията са му необходими, за да се защитава, с оглед извършените срещу него две нападения.

В обясненията си, подсъдимата М.В. твърди, че никога не е имала пистолет, не може да стреля, не знае дори как се държи оръжие. Тя също заявява, че съпругът й е сложил оръжието в чантата й.

Съдът дава в. на обясненията на двамата подсъдими в тази им част, преценявайки ги за логични и правдиви. На фона на всички събрани по делото доказателства, е житейски неприемливо подсъдимата М.В. да е държала огнестрелно оръжие в дома си. Нито един от свидетелите по делото не я посочва като съпричастна към дейността на инкриминираната организирана престъпна група.  Никой не твърди и извършване на друго престъпление от нея. Срещу нея не е имало и опити за убийство. По съвсем различен начин стоят нещата с подсъдимия В.В., който е бил лидер на инкриминираната ОПГ през един продължителен период от време, през който са налице два опита за убийството му. Двамата подсъдими обитават един имот и при описаните по-горе факти, е съвсем логично всички оръжия в него да са държани от подсъдимия В., а не от неговата съпруга – М.В.. Още повече, следва да се отчетат и обстоятелствата, поради което процесният пистолет и боеприпаси са попаднали инцидентно в дамската чанта на жената, а именно заради полицейското посещение в дома на В. В тази насока са обясненията и на двамата подсъдими, поради което съдът ги кредитира и оправда подсъдимата М.В. по повдигнатото й обвинение.

ОТНОСНО ПОВДИГНАТОТО ОБВИНЕНИЕ НА Б.М.Н. за престъпление по чл.339а, ал.1 от НК

На подсъдимия Б.Н. е повдигнато и обвинение за това, че за периода от 03.10.2012 г. до 16.08.2013 г. в гр. Р.в дома си на ул. ***, без надлежно разрешение, което се изисква по закон, е държал и използвал специални технически средства /съгласно чл. 2 ал. 2 ЗСРС/, а именно: камуфлирана в часовник видеокамера, пригодена само за скрито добиване на информация чрез видео записване и камуфлирана в химикалка видеокамера, пригодена само за скрито добиване на информация чрез видео записване, които представляват специални технически средства, предназначени за негласно събиране на информация.

Действително, с протокол за претърсване и изземване от 16.08.2013 г.  /том 1, л. 33-35 от ДП/, от посочения адрес – гр. Р., ул. ***, са иззети един брой мобилен дигитален часовник и един брой дигитална химикалка с камера. На тези вещи е извършена техническа експертиза /том 9, л. 78-98 от ДП/, от заключението на която е видно, че тези вещи представляват камуфлирана в часовник видеокамера, която е система за скрито придобиване на аудио-видео информация и камуфлирана в химикалка видеокамера, което е система за скрито придобиване на аудио-видео информация. Те представляват специални технически средства за негласно събиране на информация и са напълно работоспособни. Произведени са в Китай, но няма достоверни данни за производителите. Разпитан в хода на съдебното следствие, експертът допълва заключението си, като заяви, че тези вещи могат да се купят по интернет и за тях няма разрешителен режим.

В обясненията си относно намерените в дома му вещи, подсъдимият Б.Н. заявява, че химикалката и часовникът са на баща му, който живее на същия адрес от 2012 г. Самият подсъдим твърди, че въобще не знаел за съществуването на тези вещи, не ги е ползвал и не е правил нищо с тях. Твърди, че доколкото знае, те са подарък на баща му и са купени свободно по интернет. Всъщност тези обяснения на подсъдимия не се опровергават от събрания по делото доказателствен материал, а напротив те се подкрепят от показанията на свидетеля Б. А., който твърди че подсъдимият Б.Н. е работел в неговата фирма от края на 2011 г. до средата на 2013 г. в Судан, като през цялото това време той е бил в Судан. За това обстоятелство, както беше вече обсъдено, по делото са приложени и писмени доказателства – договор и снимки на Б.Н. от Судан. Следователно, обвинителната теза за авторството на подсъдимия Н., няма нужната доказателствена опора.

 

         За пълнота следва да се добави, че в показанията на свидетелите А.П., С.Д., К.Г., П. К., С.Р., М.М., В.Д., А.Н., Л.Д., С.Г., М.П., Н. К.,  Р.П., М.Д., Л.А., Л. К., Д.С.Д., А.А., П.Г., Х.Д., не се съдържа релевантна за предмета на делото доказателствена информация.  В показанията на свидетелите К.Л., П.М., М.П., Г.Б., Д.И., Д.Н., В.М., С.С., Л.Л., макар и да се съдържат твърдения за факти, свързани с предмета на доказване, изявленията им са твърде общи и не може да бъде установена тяхната достоверност, поради това съдът не изгражда своите изводи, въз основа на показанията на изброените по-горе свидетели.

Поради обстоятелството, че показанията на свидетелите П.С. и В.Г. не се отличават с конкретика и са противоречиви, съдът не изгражда изводите си на база на техните показания.

Съдът не дава в. на показанията на свидетеля С.К., в които се съдържат декларативни твърдения, че подсъдимите И.Ц. и Б.Н. не продавали наркотици. От изброените по – горе доказателства и доказателствени средства, анализирани при обсъждане на доказателствата за престъпната дейност на двамата подсъдими, е видно, че показанията на свидетеля К. се опровергават по категоричен начин.

В показанията на свидетелите Й.Д., М.А., Й.М., О.О., П.М., В.С., Р.К., Н.С., Г.В. и К.Г., не се съдържат доказателства, носещи релевантна за делото информация, поради което е безпредметно подробното им обсъждане.

Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите М. Г.и П. К., тъй като е очевиден стремежът и на двамата да осигурят алиби на подсъдимия К.Т. през инкриминирания период. Този стремеж на двамата свидетели стига до там, че показанията им си противоречат по отношение на това къде се е намирал К.Т. през едни и същи периоди от време. Според показанията на свидетеля М. Г.от 2005 година подсъдимия К.Т. всяко лято му е помагал в заведение на морето, от месец март – април до 30 септември. Според показанията на свидетеля П. К. подсъдимият К.Т. е участвал в 2 – 3 събора месечно от март до октомври, всеки петък, събота и неделя, от 2004 година насам. Като се има предвид ноторното обстоятелство, че през летния сезон, най-ангажираща е работата в заведенията на морето петък, събота и неделя, където подсъдимият К.Т. е трябвало да помага на свидетеля М. Г., той няма как по същото време да е бил там и същевременно да е участвал в няколко събора месечно, от месец март до октомври, всеки петък, събота и неделя, както твърди в показанията си свидетелят П. К. Показанията на тези двама свидетели, освен взаимно противоречиви, по категоричен начин се опровергават от събраните по делото доказателства, анализирани подробно при коментара на престъпната дейност на подсъдимия К.Т..

Както беше посочено по-горе, съдът не кредитира изцяло показанията на свидетеля С.М., а само онази част от тях, в която те се подкрепят от други доказателства по делото. Налице са и такива негови показания, които не се подкрепят от други, събрани по делото доказателства, и в този смисъл се явяват изолирани, поради което съдът не им даде в..

Такива са показанията, в които свидетелят М. описва случка, в която подсъдимият М.П. го извикал в апартамент, където той бил вързан, съблечен гол, а после бил извикан полицейски служител, който да потвърди дали той е предал групата, като в последствие подсъдимият М.П. казал на свидетеля С.М., че Р.е удушил „Г.“ в този апартамент.

Неподкрепено с други доказателства е и твърдението на С.М., че подсъдимият Й.К. е участвал в инкриминираната организирана престъпна група. Също такива са твърденията му, че групата е убила К.С. с прякор „М.“ още по времето на Р.и че подсъдимият М.П. му казал, че А. П. бил убит от Р. „А.“ и Р.. За тези обстоятелства самия С.М. твърди, че са му били разказвани от други лица, а когато са се случвали, не е бил в групата.

Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля С.М. в частта им, че групата се е занимавала с лихварство и проституция. Тези му твърдения са лишени от конкретика и не се събраха други убедителни доказателства в тяхна подкрепа в хода на проведеното съдебно следствие.

Съдът не кредитира и показанията на свидетеля С.М., в които се опитва да свърже извършените от него убийства на лицата Ц.К. и Б.К., за които е осъден с влязла в сила присъда с дейността на инкриминираната ОПГ и по – специално с подсъдимия М.П.. По настоящото дело липсват каквито и да било доказателства, подкрепящи тези твърдения на свидетеля М., поради което и те не бяха кредитирани от съда.  

Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля Н.Н. в частта им, в която говори за убийството на Б.и К., които според него са убити от Р. и „Х.“ по разпореждане на „Б.“ и М.. Свидетелят твърди, че това му било споделено от Р., който дори му показал мястото, където били заровени. След проведен следствен експеримент, на това място не са установени труповете на тези лица. Съдът не кредитира и показанията на свидетеля Н.Н., в които твърди, че Р. „А.“ е убит от „Х.“, както и показанията, които дава за убийството на „М.“. Тези факти, свидетелят твърди, че са му били разказани от други лица и въпреки, че някои от тях се припокриват с казаното от свидетеля М., източниците са твърде опосредени, за да бъде преценена с категоричност достоверността на първоизточника.

При преценката на достоверността на обясненията на подсъдимите, съдът отчита обстоятелството, че същите имат двойствена правна природа– те са едновременно доказателствено средство и средство за защита. Поради това, във всеки конкретен случай следва да бъдат подложени на внимателен, прецизен и критичен анализ и да бъдат съпоставени с останалите доказателства по делото /Решение №35/28.01.1986г. на ВС, III н.о./.

Както вече беше отбелязано, съдът кредитира обясненията на подсъдимата М.В. и подсъдимия В.В. относно намерените в дома им огнестрелни оръжия и боеприпаси. На обясненията на подсъдимия В. беше дадена вяра и в частта им относно извършените срещу него покушения. Няма причина съдът да не даде вяра на обясненията му и относно упражнявания от него легален бизнес, доколкото за всички изброени по-горе обстоятелства обясненията му се подкрепят и от другите събрани и обсъдени по-горе доказателства.

Но в частта им, в която подсъдимият отрича да е участвал във всякаква престъпна дейност, съдът не дава вяра на неговите обяснения и ги приема като негова защитна позиция, тъй като в тази част те бяха опровергани от редица доказателства и доказателствени средства, изброени и обсъдени при анализа на доказателствата конкретно за неговата престъпна дейност.

Съдът дава вяра само частично на обясненията на подсъдимия М.П. – в частта им, в която те допринасят за изясняването на фактическата обстановка по делото и се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. Такива са обясненията му за стопанисването на дискотеката „***“, опитите за убийство, извършвани срещу подсъдимия В.В., както и описаната структура и участници в ОПГ, направени в дадени от него обяснения на ДП /том 4, лист 146-150 от ДП/ и приобщени към делото чрез прочитането им, тъй като тези обяснения се подкрепят от събраните и анализирани вече доказателства. В останалата им част, където подсъдимият отрича участието и ръководството на престъпната група, както и обясненията му, че не е извършил убийството на Т.Н., съдът приема за защитна позиция и не ги кредитира, тъй като те се опровергават по категоричен начин от останалите събрани по делото доказателства, анализирани подробно при обсъждането на доказателствата за престъпната дейност на подсъдимия П. по участие и ръководство в инкриминираната ОПГ, както и тези за извършеното от него убийство.

На обясненията на подсъдимия Й.К. съдът дава в., тъй като те са в унисон и с останалите събрани по делото доказателства, които бяха анализирани подробно. В по-голямата си част, обясненията му не носят релевантна за предмета на делото информация.

Обясненията на подсъдимия М.Н. също не носят такава информация. Те предимно изясняват отношения между подсъдимите и свидетеля С.М. по време на развилия се съдебен процес.

На обясненията на подсъдимия И.Ц. съдът дава в. в частта за времето, през което е бил в затвора, като в тази част те се подкрепят и от приложените по делото справки. Но твърденията му, че не е извършвал престъпна дейност след излизането му от затвора съдът не приема за достоверни, счита ги за защитна позиция, която се оборва от останалите събрани по делото доказателства, подробно обсъдени при анализа на доказателствата за неговата престъпна дейност.

Съдът не кредитира дадените от подсъдимия К.Т. обяснения, като ги счита за негова защитна позиция. Твърденията му, че той не е извършвал престъпна дейност, се оборват по категоричен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, подробно обсъдени при анализа на доказателствата за неговата престъпна дейност.

Съдът дава в. на по-голямата част от обясненията на подсъдимия Б.Н. относно намерените в дома му химикалка и часовник, както и относно участието му в групата след 2006г., тъй като те се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал. Но твърденията му, че не е участвал в престъпната група от началото на 2003г. до 2006г. се опровергават категорично от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, подробно обсъдени при анализа на доказателствата за неговата престъпна дейност.

Обясненията на подсъдимия Г.Г., дадени на ДП, бяха неколкократно обсъдени по-горе, като съдът държи на становището си, че не им дава в.. В съдебната фаза същият заявява, че не поддържа тези свои обяснения. Следва да се посочи, че и информацията в тях е твърде декларативна и лишена от конкретика, поради което и съдът не изгражда изводи въз основа на нея.

Съдът даде вяра на обясненията на подсъдимия М.А., дадени на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им, касаещи предимно негова престъпна дейност, за която е осъден, като в тях е заявил, че не е участвал в инкриминираната ОПГ. Тези обяснения си кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал, обсъден подробно при анализа на доказателствата срещу М.А..

Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия Д.Н. и ги приема за негова защитна позиция. Те се опровергават по категоричен начин от събраните по делото доказателства, анализирани подробно при обсъждането на неговата престъпна дейност.

Всички процесуално-следствени действия „претърсване и изземване“, „следствен експеримент“ и „разпознаване“, извършени по настоящото дело, включително и изброените по – горе протоколи са изготвени в съответствие с изискванията на НПК и представляват годни доказателствени средства. Същите притежават всички предписани от закона реквизити по отношение на съставяне и съдържание и са надлежно разрешени или одобрени от компетентния първоинстанционен съд.

Съдът, като обсъди заключенията на изброените по - горе експертизи и разпитите на вещите лица, изготвили експертизите, счита, че експертите притежават необходимата квалификация, специални знания и опит и разпитани в хода на съдебното следствие поддържат заключението си и го допълват, поради което съдът прие, че експертизите са компетентни, пълни, ясни, непротиворечиви и мотивирани и ги кредитира изцяло. В хода на съдебното следствие не се установиха основания, които да поставят под съмнение обосноваността им или да пораждат съмнение относно тяхната правилност.

В заключенията на назначените по делото дактилоскопна експертиза /том 7, лист 32-33 от ДП/; съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства /том 7, лист 36-38 от ДП/; балистични експертизи /том 7, лист 43-46 от ДП; том 7, лист 51-54 от ДП; том 7, лист 62-66; том 7, лист 102-106 от ДП; том 7, лист 126-129 от ДП /, комплексна експертиза /том 7, лист 135-139 от ДП /; технически експертизи /том 8, лист 4-187 от ДП; том 9, лист 3-42 от ДП; том 9, лист 47-64 от ДП; том 9, лист 108-156 от ДП/; компютърно-технически експертизи /том 9, лист 101-107 от ДП; том 10, лист 7-9 от ДП; том 10, лист 13-20 от ДП; том 10, лист 24-31; том 10, лист 35-74 от ДП/, не се съдържа релевантна към предмета на доказване информация.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

На първо място ще бъде разгледано престъплението по чл.321 НК, каквото обвинение е повдигнато на всички подсъдими, с изключение на М.В..

Престъпното деяние по чл.321, ал.3, вр.ал.1 и 2, е уредено в глава десета от особената част на НК и е част от системата престъпления против реда и общественото спокойствие. Непосредствен обект на посегателство са обществените отношения, които гарантират нормалното функциониране на законовия ред в обществото и осигуряват спокойствието на неговите членове.

За да се установи наличие на някоя от формите на изпълнително деяние на престъплението – образуване, ръководство или участие в организирана престъпна група, следва да се анализират отношенията между привлечените към наказателна отговорност лица и да се установи наличието на съставомерните белези, предвидени в легалната дефиниция, съдържаща се в чл.93, т.20 от НК. Съобразно посочената норма, действаща към момента на извършване на престъплението, „организирана престъпна група“ представлява  структурирано трайно сдружение на три или повече лица, с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание „лишаване от свобода“ повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага. Сдружението е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или развита структура.

Основна характеристика на „организираната престъпна група“ е наличието на количествен критерий по отношение на участниците в нея. Субектите на това престъпление трябва да са поне трима. За съставомерността на деянието по чл.321, ал.1 НК не е необходимо всички участници в групата да се познават и да осъществяват пряк контакт помежду си, като абсолютно необходимо положително условие за ангажиране на наказателната отговорност, на който и да е от участниците в групата, е извършителят да съзнава принадлежността си към престъпното сдружение и да знае, че членовете й действат синхронизирано. Решението за осъществяването на инкриминираната дейност трябва да е било взето на базата на информиран избор, като не е необходимо лицето да е напълно наясно със структурата и организационните връзки между членовете на групата.

Съществен елемент на организираната престъпна група е изискването, тя да представлява трайно структурирано сдружение с предварително дефинирана цел. Изискването за трайност на сдружението се определя преди всичко от характера и съдържанието на изградените взаимоотношения между неговите членове. Дейността й не следва да е инцидентна - за конкретно престъпление, а да обхваща съгласието на отделните лица в групата относно създаване на предпоставки за извършване на поне две престъпления и постигането на общи престъпни резултати, чрез които се цели да се набави имотна облага.

Анализът на състава на престъплението по чл.321, ал. 1 от НК налага извод, че то e формално по своя характер. Същото е продължено, като извършването му се осъществява чрез действие – изразяващо се в съгласуване на волите, ръководство или организиране на членовете на престъпната група и изпълването на останалите, посочени в чл.93, т.20 от НК съставомерни признаци.

 Участието в организирана престъпна група е предварителна престъпна дейност, доколкото представлява умишлено създаване на предпоставки или условия за последващи престъпни действия на приготовление и най-вече за извършване на нови престъпления за в бъдеще, при което е налице т. нар. „необходимо“ съучастие.

Формите на изпълнително деяние са три – образуване, ръководене и участие. По настоящото дело на подсъдимите са повдигнати обвинения за ръководене и участие в ОПГ.

При ръководенето, извършителят задължително членува в организираната престъпна група. Изпълнително деяние се осъществява чрез даване на нареждания на един или повече членове на групата, като им се възлагат конкретни или общи цели за изпълнение. В обхвата на това изпълнително деяние може да бъде включено и даването на указания във връзка с вече формулирани цели.

Другото изпълнително деяние на престъплението се изразява  в членуване в организираната престъпна група и се осъществява чрез извършване на определени активни действия, чрез които субектът на престъплението се обвързва в трайни фактически взаимоотношения с останалите членове на групата.

Квалифицираният състав по чл.321, ал.3 от НК /към момента на осъществяване на престъплението/, предвижда групата да е въоръжена или създадена с цел да върши определени престъпления, сред които и това по чл.354а, ал.1 и 2 от НК. За съставомерността на деянието е достатъчно участниците в групата да са постигнали съгласие за извършване сочения вид престъпления, без да е необходимо да са конкретизирали количеството и стойността на наркотичното вещество или лицата на които ще го разпространят.

По настоящото дело доказателствата сочат, че подсъдимите М.П., Б.Н., И.Ц., Д.Н., Г.Г. и К.Т. са участвали в организираната престъпна група, описана по-горе, съществувала от неустановена дата в началото на 2003 г. до края на месец март 2008 г. Групата е била създадена с цел да извършва престъпления по чл.354а от НК в гр. П., като чрез това е целяла да набави имотна облага. Групата е била въоръжена. Всеки един от изброените по-горе подсъдими е участвал в групата през различен период от време, описан подробно в мотивите.

Подсъдимите М.П. и В.В.  са били и ръководители на групата, като подсъдимият В. я е ръководил в период от 12.10.2005 г. /след смъртта на сина му Р.С./ до края на месец март 2008 г., първо съвместно с Р.Г.С. /от 12.10.2005 г. до убийството му на 23.09.2007 г./, а впоследствие и съвместно с М.Б.П. /от 23.09.2007 г. до края на месец март 2008 г./. Първоначално групата е била ръководена от В.В. А. (Р.В.С.) от неустановена дата в началото на 2003 г.  до смъртта му на 12.10.2005 г. В групата са участвали през различни период от време и лицата Т.Л.Н., Б.Г.С., К. С.К., а също и свидетелите по делото С.А.М., Н.К.Н., Б.Д., както и А.Н. и С.С..

От събраните по делото доказателства е видно, че една от основните характеристики за наличието на организираната престъпна група – количественият критерии, в случая е налице.  През целия период на съществуването на групата, от началото на 2003г. до края на месец март 2008г., в състава й са били включени повече от три лица.

Налице е била и трайност на сдружението, доколкото са налице доказателства, че групата е съществувала около 5 години с трайно и устойчиво изградени връзки между нейните участници. Някои от участващите в нея лица, като подсъдимия М.П., са били в групата от самото начало до края на съществуването й. Други са взели участие през различни по-дълги или по-кратки периоди от време, което беше подробно описано. Дейността на групата по разпространение на наркотични вещества не е била инцидентна – за конкретно престъпление, а е била сравнително продължителна за множество, неограничен брой такива престъпления.

От доказателствата по делото безспорно се установи, че целта на групата е била извършване на престъпления по чл.354а от НК – разпространение на наркотични вещества. Самата дейност по разпространение на наркотични вещества без съмнение генерира парични печалби, а и доказателства за финансови приходи от наркоразпространението, разпределяни между участниците в сдружението и отчитани по йерархията към ръководителите, се съдържат в обсъдените вече свидетелски показания. Поради това, подсъдимите бяха признати за виновни за това, че са участвали в група, създадена с цел да извършва престъпления по чл.354а от НК, чрез които се цели да се набави имотна облага – каквато е била редакцията на закона – чл.321, ал.3 вр.чл.93, т.20 от НК, към доказания момент на преустановяване съществуването на сдружението – края на месец март 2008 г., въпреки че обвинението е, че групата е създадена с користна цел /съобразно актуалната редакция на закона/. Користната цел се изразява в стремежа на участниците, чрез реализирането на вторична престъпна дейност, да набавят за себе си имотна облага. Т.е. понятията, обуславящи специалната цел са изцяло равностойни, като към месец март 2008 г. едното се е съдържало в дефиницията за ОПГ по чл.93, т.20 от НК, а след изменението на НК с ДВ бр.27/2009 г., то е изведено от цитираната норма и е прехвърлено като квалифициращо обстоятелство в разпоредбата на чл.321, ал.3 от НК. По съществото си целта е същата, но законовата формулировка  към момента на довършване на престъплението е „чрез които се цели да се набави имотна облага“, поради което съдът я прилага, съгласно принципа на чл.2, ал.1 от НК. Тази трансформация, произтичаща от посочения материалноправен принцип, не обуславя оправдаване по обвинението, че „групата е създадена с користна цел“.

Сдружението е било и структурирано, като групата е имала ясно изразена йерархична структура. В началото на нейното съществуване, тя е била ръководена от В.В. А. (Р.В.С.), а впоследствие от неговия баща - подсъдимият В.С.В., първо съвместно с Р.Г.С. /от 12.10.2005 г. до убийството му на 23.09.2007 г./, а в последствие и с М.Б.П. /от 23.09.2007г. до края на месец март 2008 година/. Подсъдимият М.П. и Р. С. са осъществявали предимно оперативното ръководство на групата – контактували са по-често с нейните членове и са свеждали до знанието им взетите решения.

Безспорно е, че действия по ръководство на организираната престъпна група представляват описаните вече такива на подсъдимите В.В. и М.П. по вземане на решенията за убийства на лидерите на конкурентната група за разпространение на наркотици в гр. П. – Н.Х. и П.К.; определяне на лицата, които следва да извършат тези убийства; свеждане до знанието им на взетите решения чрез даване на нареждания за извършването на престъпленията /описани подробно във фактологията на мотивите/; както и осигуряване на паричните средства и оръжията за извършване на престъпленията. Ръководителите на групата, включително и подсъдимите В.В. и М.П., са давали и указания на членовете й във връзка с формираната цел на сдружението – разпространение на наркотични вещества в град П.. След смъртта на В. А. (Р.С.), тези указания са стигали до участниците предимно чрез оперативните ръководители – Р.С. и М.П.. Ръководителите са определяли и кои лица да участват на по-високо ниво в наркоразпространението – като снабдяват дилърите с наркотични вещества, каквито са били подсъдимите Б.Н. и И.Ц., а в определен момент и К.Т., също така Б.С., К. К. и Т.Н.. Ръководителите са определяли и кои лица да се занимават с незаконните залагания „черното тото“, какъвто е случаят със свидетеля С.М. и подсъдимия М.П.. На друга група лица пък са възлагани задачи във връзка с подготовка и извършване на убийства – такъв е случая със свидетеля Н.Н., подсъдимия Г.Г., който е участвал и в наркоразпространението, както и Т.Н..

От събраните по делото доказателства може да бъде направен категоричен извод, че всеки един от участниците в инкриминираната ОПГ, е съзнавал принадлежността си към престъпното сдружение и е знаел, че членовете й действат синхронизирано. Това е видно както от организацията по приготовлението за извършване на убийство /на П.К./ и подготовката и извършеното убийство на Н.Х., така и организацията на дейността по разпространението на наркотици, включваща сложна структура, състояща се от оперативен ръководител, набавящ наркотичните вещества, лица снабдяващи дилърите с наркотични вещества и разпространители на такива. Членовете на групата са били обвързани с трайни фактически взаимоотношения и са съзнавали, че участват в разпространение на наркотични вещества за организираната престъпна група, ръководена първоначално от В. А. (Р.С.), а впоследствие от подсъдимите В.В. и М.П.. Това се установява по безспорен начин от обсъдените по-горе свидетелски показания. Доказа се също, че всички подсъдими, признати за виновни по делото като участници и ръководители в организираната престъпна група, са се познавали помежду си, въпреки че в закона няма изискване участниците в групата да се познават, нито да осъществяват пряк контакт помежду си.

От събраните по делото доказателствата се установи безспорно, че групата е била въоръжена. Както при убийството на Н.Х., така и при подготовката за това на П.К. се доказа, че групата е разполагала с различни оръжия – автомат „Калашников“, автоматичен пистолет „Заги“, пушка с оптика, пистолети. Това обстоятелство се потвърждава и от описаното убийството на Т.Н., при което свидетелите С.М. и Н.Н. посочват, че както подсъдимият М.П., така и Т.Н., а също и всеки един от двамата свидетели /също участници в групата/, са били въоръжени с пистолети по време на извършване на убийството. Оръжията са били осигурявани от ръководителите на групата, какъвто е бил и М.П., а също и от подсъдимия К.Т.. Другият ръководител В.В. не отрича, че и той е бил незаконно въоръжен, въпреки че свързва това обстоятелство с необходимост от самозащита след опитите за покушение срещу него. 

От субективна страна деянието на всеки един от подсъдимите е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимите са съзнавали обективните условия на деянието, а именно общественоопасния му характер - знаели са, че то е от естество да наруши установения законов ред и да се да даде негативно отражение върху общественото спокойствие. Следователно подсъдимите са били наясно с общественоопасните последици на деянието, с което е изпълнен интелектуалният момент от умисъла. Налице е и волевият момент в действията на подсъдимите, а именно желаели са и пряко са целели настъпването на общественоопасните последици от конкретния вид.

От друга страна, в настоящото производство не се установи подсъдимият В.С.В. да е ръководел групата съвместно със сина си В. А. (Р.С.) от неустановена дата в началото на 2003 г. до убийството на А. на 12.10.2005г. Доказателства в тази насока напълно отсъстват в  материалите по делото. Декларативните твърдения на някои свидетели, че „Р.се е консултирал за всичко с „Б.“, не се подкрепят от никакви правнозначими факти, установени с доказателства в хода на настоящия процес. През този период отсъстват данни подсъдимият В.В. да е давал нареждания на членове на групата във връзка с нейната престъпна дейност или да им е възлагал конкретни или общи задачи, свързани с целите на групата. Подобни консултации, дори да не са изключени, най-малкото поради близката родствена връзка между двамата, е недоказано те да са били въобще по повод съществуването на групата и нейния предмет на дейност. Поради това, той беше оправдан за това да е ръководел групата съвместно с В.В. А., известен като Р.„К.“, в периода от неустановена дата в началото на 2003 г. до убийството на А. на 12.10.2005 г.

Подсъдимият В. беше оправдан и да е ръководел групата съвместно с М.Б.П. от месец април 2008 г. до 16.08.2013 г. Всъщност по делото не бяха събрани никакви доказателства групата да е съществувала в този период, а още по-малко за ръководни действия на подсъдимите В. и П. през същия период, поради което и двамата бяха оправдани да са ръководели групата през този период, а също така всеки един от подсъдимите беше оправдан да е участвал в групата тогава.

Поради обстоятелството, че по делото не се събраха доказателства групата да е действала на територията на градовете Р.и С., всички подсъдими бяха оправдани за тази част от териториалния обхват на обвинението. Данните, че  определени деяния, или срещи на членове на групата, са се състояли на територията на тези градове, в случая не са достатъчни, за да обосноват съществуване на групата  на територията им. По делото се установи, че групата е съществувала на територията на гр. П. и на територията на същия град е развивала доказания си престъпен предмет, а именно наркоразпространението. Ето защо всички подсъдими бяха оправдани за това, да са участвали в група, която да е действала на територията на градовете Р.и С..

Както вече беше обсъдено, съдът прие, че по делото липсват доказателства, групата да си е поставяла за цел извършване на престъпления в чужбина. Никакви конкретни данни няма групата да си е поставяла за цел извършване на престъпления извън гр. П., а още по-малко – в чужбина, поради което съдът оправда всички подсъдими да са участвали в организирана престъпна група, респ. за подсъдимите с налично обвинение за ръководене – да са ръководели група, която да си е поставила за цел извършване на престъпления в чужбина.

Беше обсъдено, че по делото липсват убедителни доказателства и за това, групата да си е поставяла за цел да върши престъпления по чл.159а и чл.252 от НК. От обстоятелството, че отделни нейни членове са извършвали такива престъпления, не следва автоматичният извод за обща такава дейност на групата, която да се е явявала цел на нейното създаване и съществуване. Така например, по делото беше установено, че  подсъдимият Д.Н. е склонил свидетелката Р.С. да проституира за него, но не беше установено тази му дейност да е свързана по какъвто и да е начин с организираната престъпна група, в която е участвал. Свидетелят С.М. и подсъдимият Й.К. са осъдени, всеки един от тях, за престъпление по чл.252, ал.1, вр.чл.20,ал.2 от НК, а именно лихварство, но от материалите по настоящето дело не се установи с такава дейност да се е занимавала инкриминираната ОПГ.  Поради изложените съображения, подсъдимите бяха оправдани за това, да са участвали в група, която си е поставяла за цел да върши престъпления по чл.159 а и чл. 252, ал. 1 от НК. Бяха събрани доказателства, че сдружението е реализирало приходи от т.нар. „черно тото“ – незаконни залози на футболни мачове, но осъществяването на подобни противозаконни деяния, изобщо не е вменено като съставомерна цел на групата.

При анализа на доказателствата беше посочено, че по делото липсват убедителни такива за участието на подсъдимите Е.М., М.А., М.Н. и Й.К. в инкриминираната ОПГ, поради което те бяха признати за невинни и оправдани по това обвинение. Беше казано, че за подсъдимия М.Н. отсъстват каквито и да е било доказателства за осъществяване на това престъпление. Всъщност при тези четирима подсъдими не беше установено наличието на трайни фактически взаимоотношения с останалите членове на групата. Не беше установено дори познанство с повечето от тях, макар последното да не е задължително изискване за съпричастност към ОПГ. По-важното е обаче, че не беше установено с необходимата категоричност нито обективна, нито субективна принадлежност към процесното сдружение.  Поради изложените съображения, тези подсъдими бяха признати за невинни от съда по повдигнатото им обвинение за престъпление по чл.321, ал.3, вр.ал.2 от НК

Не така стоят нещата с подсъдимия Г.П.Г., за който по делото са налице множество доказателства за съпричастността му към дейността на инкриминираната ОПГ. Тези доказателства бяха изброени и подробно обсъдени при анализа на неговата престъпна дейност. Този подсъдим обаче вече е осъден за същата престъпна дейност. Това е станало със споразумение по НОХД 262/2009г. на Окръжен съд П., влязло в сила на 23.07.2009г., за това, че за времето от месец ноември 2005г. до края на месец март 2008г., в град П., заедно с лицата Румен Г.С., С.А.М., Й.К. /от месец май 2007г./, участвал в организирана престъпна група, с цел да вършат съгласувано в гр. С. и гр. П. престъпления по чл.339, ал.1 – 4, чл.252, чл.115 НК, чрез които се цели да набавят имотна облага, като групата е била въоръжена, както и за отделно престъпление по чл.339, ал.1, пр.2 НК. Подсъдимият се е признал за виновен в извършване на горепосочените престъпления. Както беше описано и във фактическата обстановка, към онзи момент са били повдигнати обвинения и в крайна сметка са били осъдени една част от членовете на същата престъпна група, описана в обвинителния акт по настоящото дело. Осъждането и на подсъдимия Г.Г. е за същата престъпна дейност, предмет на настоящото дело. Инкриминираният период, за който е осъден по делото на ПОС, е от месец ноември 2005г. до края на месец март 2008г., а по настоящото дело му е повдигнато обвинение за периода от началото на месец март 2007г. до 16.08.2013г., т. е. видно е, че той е осъден за начален период, предхождащ обвинението, предмет на настоящото дело. По настоящото дело не са събрани никакви доказателства, че ОПГ е съществувала след края на месец март 2008г., поради което и този подсъдим няма как да бъде осъден за участие в нея след този период, а осъждането по споразумението му в ПОС е именно до края на месец март 2008г. Мястото на действие на групата е същото – гр. П.. Лицата, които са участвали в групата, за която е осъден Г.Г., са участници и в настоящата ОПГ – Р.С. /и ръководител/ и С.М.. Й.К. е бил оправдан за участие в ОПГ в хода на НОХД № 263/2009г. на П.окръжен съд, като същият е оправдан за участие в групата и по настоящото дело.

За подсъдимия Г. беше направено искане за прекратяване на наказателното производство още преди даване ход на съдебното следствие, но тогава съдът остави това искане без уважение, тъй като, както и по-горе това беше изтъкнато – прецени, че следва да бъдат събрани всички възможни доказателства за деятелността на Г.Г., да бъдат изследвани всички факти и обстоятелства, преди да се направи извод дали се касае за една и съща престъпна дейност и да приложи принципа „Non bis in idem“. След като събра необходимите му доказателства в хода на съдебното следствие по настоящото дело, съдът прецени, че следва да приложи този принцип. Предвид забраната на чл.24, ал.1, т.6 от НПК, че никой не може да бъде осъден два пъти за една и съща престъпна дейност, съдът оправда подсъдимия Г.Г. на това основание.

С оглед гореизложените мотиви, съдът призна за виновен подсъдимия В.С.В. за извършено престъпление по чл.321, ал.3, т.1, вр.ал.1 от НК, а подсъдимия М.Б.П. за виновен в извършване на престъпление по чл.321, ал.3, т.1 и т.2, вр.ал.2, вр.ал.1 НК.

Предвид гореизложеното, съдът призна за виновни подсъдимите Б.Н., И.Ц., Д.Н. и К.Т., в извършване на престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр.ал.2 НК.

С оглед гореизложените мотиви съдът призна за невинни и оправда подсъдимите Й.К., Г.Г., Е.М., М.А. и М.Н. за извършване на престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр.ал.2 НК.

Специално по отношение на подсъдимия М.П., трансформацията на ролята му в престъпното сдружение – от участник (в периода от неустановена дата в началото на 2003 г. до 23.09.2007 г.) в ръководител (за времето от 23.09.2007 г. до края на месец март 2008 г.), не означава, че деецът е осъществил две отделни престъпления, както му е повдигнато обвинение. Става дума за принадлежност към една и съща престъпна структура, която принадлежност не е била прекратявана и после подновявана, а е продължила непрекъснато в отразените по-горе общи времеви рамки, и е била насочена към постигането на предварително дефинираната от групата неправомерна цел. Когато се касае само за функционално изменение на позицията на дадено лице в ОПГ спрямо останалите й участници /от организатор в ръководител или участник, от ръководител в участник или от участник в ръководител/, това лице осъществява едно формално продължено престъпно деяние, а не две или повече. Ето защо, с присъдата си, съдът ангажира наказателната отговорност на подсъдимия М.П. за едно престъпление по чл.321, ал.3, т.1 и т.2, вр. с ал.2, вр. с ал.1 НК. 

 

Относно престъплението по чл.115, ал.1 НК.

Извършеното престъпно деяние е уредено в глава ІІ, раздел І от особената част на НК и е част от системата престъпления против личността. Непосредствен обект на това престъпление са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкия живот и без които личността не може да съществува. Предмет на тези обществени отношения е правото на живот. Обект на престъплението „убийство” е човешкият живот, жив човешки организъм. Убийството е виновно и противоправно умъртвяване на друг човек чрез нарушаване атнатомичната цялост или физиологичните функции на тъканите, органите или системите на човешкия организъм. Убийството е от категорията на резултатните увреждащи престъпления. То е завършено, когато настъпи смъртта на пострадалия. Тя може да настъпи както непосредствено след извършване на деянието, така и по-късно. И в двата случая престъплението е завършено, ако между деянието и настъпилата смърт има причинна връзка.

В конкретния случай, от обективна страна, на неустановена дата в периода от 03.02.2008г. до края на същия месец в местността "А." в землището на село Г., община З., област П., подсъдимият М.Б.П. е причинил смъртта на Т.Л.Н. *** ЕГН **********, прострелвайки го три пъти с огнестрелно оръжие – пистолет, в областта на главата.

Уврежданията на Т.Л.Н., получени в следствие на изстрелите, са били несъвместими с жизнените функции и това е довело до смъртта му. Безспорно е налице пряка причинно - следствена връзка между осъществените от подсъдимия действия и настъпилите вредоносни последици.

         От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл. Интелектуалният момент се състои, освен в представите относно общественоопасния характер на деянието и настъпването на вредоносния резултат, също и представа относно метода, начина, чрез който се причинява смъртта на жертвата. В конкретния случай, подсъдимият е съзнавал обективните условия на деянието, общественоопасния му характер и отражението му върху действителността (общественоопасните последици), с което е изпълнен интелектуалният момент от умисъла. Налице е и волевият момент – подсъдимият е искал, пряко е целял настъпването на общественоопасните последици от конкретен вид. В тази връзка, съдът съобрази обективно механизма на деянието – изстрелите са били общо три на брой, произведени с огнестрелно оръжие от много близко разстояние. Освен това, те са били насочени към жизненоважна част – главата на жертвата, които действия са неизбежно годни да отнемат живота й. С факта на извършването им, е обективирано желанието за причиняването на конкретните вредоносни последици. Заради това, както и поради факта, че изстрелите са били произведени с предмет, годен да причини смъртоносни наранявания – огнестрелно оръжие – пистолет, съдът намира за несъмнено установено, че деянието на подсъдимия разкрива пряката насоченост на умисъла, с който е осъществено.

Когато съдът разкрива психическото отношение на дееца към настъпилия резултат, е необходимо да бъдат оценени съвкупно всички факти, които предшестват, съпътстват и следват настъпването на престъпния резултат, като бъде отчетена и преценката на същите тези обстоятелства, дадена от самия деец. Съдът намира, че във волеви аспект деецът пряко е целял настъпването на вредоносния резултат, като в тази връзка съобразява обективните обстоятелства при извършване на деянието – след произвеждане на първия изстрел в главата на Т.Н., тялото му паднало на земята, след което подсъдимият М.П. произвел още два изстрела в главата на жертвата. Докато подсъдимият стрелял в главата на Т.Н. повтарял: „На предателите и страхливците така се полага“.

Всичко това изключва възможността да се приеме, че деецът е произвел изстрелите случайно. Нещо повече – съдебният състав счита, че убийството е извършено от подсъдимия предумишлено. Убийството е предумишлено, когато деецът го е извършил по предварително решение, взето при сравнително спокойно и хладнокръвно състояние след обсъждане на мотивите за и против извършването му. За предумисъла може да се съди от изработен план за извършване на убийството, взети предварителни мерки за укриване на същото, предварителен избор на мястото, където да се причака жертвата, продължителност на времето от възникване на намерението за извършване на убийството до неговото реализиране и др.

В настоящия случай има достатъчно доказателства за предумисъл на престъпното деяние. Подсъдимият М.П. е взел предварително решение за убийството на Т.Н. след неуспешните опити на последния да убие Н.Х.. Взел е това решение в спокойно състояние и при ясни мотиви – подсъдимият М.П. започнал да подозира, че Т.Н. или е минал на страната на конкурентната групировка, или се страхувал да убие Н.Х. – „Х.“, тъй като на два пъти се провалил при опитите за покушение срещу Н.Х.. Освен това, Т.Н. бил свидетел на различни престъпления, извършени от отделни членове на групата, а и П. го подозирал, че злоупотребява с употребата на наркотични вещества. Всичко това формирало у подсъдимия М.П. извода, че Т.Н. може да издаде групата и да провали организацията във връзка с планираното убийство на Н.Х. – „Х.“.

Подсъдимият М.П. изработил и план за извършване на убийството – като извикал Т.Н. и свидетелите С.М. и Н. *** дол и ги закарал в гората под предлог, че трябва да се заравят взривове. Той избрал мястото, където да се извърши убийството, като насочвал къде да кара и да спре свидетелят М., който управлявал автомобила. Той осигурил инструменти за заравянето на трупа и хора, които да му помогнат с това – свидетелите М. и Н., на които възложил и да прикрият следите, чрез изгаряне на вещите на жертвата.

Всичко това сочи на предварително планиране на извършеното убийство на Т.Н. от подсъдимия М.П.. Т.е. – убийството е извършено от него предумишлено. Освен това, убийството е извършено и със средство, опасно за живота на мнозина – с огнестрелно оръжие. По делото обаче, няма повдигнато обвинение по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и т.9 от НК, поради което съдът призна за виновен подсъдимия М.П. за извършено престъпление по чл.115 НК, като взе предвид наличието на „предумисъл“ при извършване на убийството и средството за реализирането му, при преценката на определящите отговорността на дееца обстоятелства.

Както беше посочено при анализа на доказателствата, съдът не намери никакви доказателства за това, че на неустановена дата в периода от края на 2007 до 03.02.2008 г. в гр. П., подсъдимият В.С.В. е подбудил подсъдимия М.Б.П., като му е дал нареждане в качеството на ръководител на групата и умишлено го е склонил да умъртви Т.Л.Н.. По делото не се установяват никакви действия на подсъдимия В.В., които обективно да допринасят за осъществяване на това престъпление и то не само в инкриминирания период, а въобще. Налице са дори доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите С.М. и И.И., които вече бяха обсъдени, навеждащи на субективно разграничаване на подсъдимия В. от обсъжданото престъпление. Поради изложените съображения, съдът призна подсъдимия В.В. за невинен и го оправда по обвинението за престъпление по чл.116, ал.1, т.10, вр.чл.115, вр.чл.20, ал.3, вр.ал.1 НК.

Поради това обстоятелство и подсъдимият М.П. беше признат за невинен и оправдан, че при извършване на това деяние е действал в съучастие, като извършител, с подсъдимия В.В., последният, действайки като подбудител.

От събраните по делото доказателства не се установи организираната престъпна група да е вземала решение за убийството на Т.Л.Н.. Нещо повече, по делото липсват доказателства, някой от членовете й да е знаел предварително за извършване на убийството. Свидетелите М. и Н., присъствали при извършване на убийството от М.П., са били изненадани от действията му, видно и от тяхната реакция, а подсъдимият П. е въвел в заблуждение и тях, че отиват до мястото на убийството, под претекст, че там ще бъдат заравяни взривове. Както беше вече отбелязано, подсъдимият П. сам е взел решение за убийството на Т.Н.. Поради което, подсъдимият М.П. беше оправдан, че при извършване на това деяние, е действал в изпълнение на решение на организираната престъпна група.

Поради всичко изложено по – горе,  съдът призна подсъдимия М.П. за виновен в извършване на престъпление по чл.115 НК, като го призна за невинен и го оправда по обвинението за престъпление по чл.116, ал.1, т.10 и чл.20, ал.2 от НК.

 

Относно престъплението по чл.339, ал.1 от НК.

Обект на посегателство са обществените отношения, осигуряващи спазването на специалния режим, установен в страната, свързан с производство, съхранение, придобиване, притежаване, търгуване с взривни вещества, оръжия и боеприпаси, които поради своето естество и предназначение представляват източник на повишена опасност.

От обективна страна за съставомерността на деянието е необходимо предметът на престъплението да са годни взривове, оръжия и боеприпаси.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл.339, ал.1 – държане, е упражняване на фактическа власт върху същия. Престъплението е довършено с осъществяване на изпълнителното деяние, което създава обща опасност за живота, здравето и имуществото на подсъдимия и другите граждани.

Елемент от обективна страна престъплението е липсата на надлежно разрешение за притежаване на оръжие и боеприпаси. Надлежното разрешение е изискуемо и реда за издаването му е указан в разпоредбите на чл.50, ал.2 и 3 и чл.56, ал.2 от ЗОБВВПИ /в сила към момента на инкриминираното деяние/.

В конкретния случай на 16.08.2013г. в дома на подсъдимите В.В. и М.В.,***, са намерени и иззети по предвидения в закона ред, огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях: в джоба на халат е намерен пистолет марка Браунинг 9 мм, (9х19) с № ***, както и 4 броя патрони, калибър 9х19, с цилиндрична гилза от жълт метал, с обозначения върху три от тях „CBC 9mm LUGER” и върху една от тях „S&B 9x19 04“, предназначени за стрелба с пистолет 9мм (9х19); в дамска чанта на подсъдимата М.В. е намерен сигнално-газов пистолет "ИЖ" 78-8, калибър 8мм, без номер, преработен в боен чрез подмяна на цевта му с бойна /нарезна/ цев, 5,45 х 18 мм и 3 броя патрони с гилза от жълт метал, 5,45 х 18 мм, предназначени за стрелба с пистолет 5,45 х 18 мм.

На тези оръжия и боеприпаси е назначена балистична експертиза /л. 20-28, том 7 от ДП/, от заключението на която е видно, че: представеният за изследване пистолет е “BROWNING”, модел “1935”, калибър 9 мм. (9х19) с № ***. Със същия е стреляно след последното почистване. Пистолетът е технически изправен и годен да произведе изстрели. Съгласно чл.4, ал.2 от ЗОБВВПИ той представлява огнестрелно оръжие. Представените за изследване 4 бр. патрони,  калибър 9х19 милиметра са били  годни за употреба по предназначение. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ, те представляват боеприпаси за огнестрелни оръжия.

Представеният за изследване пистолет е сигнално – газов „ИЖ" 78-8, калибър 8 мм Р.А., без номер, преработен в боен чрез подмяна на цевта му с бойна /нарезна/ цев, 5,45 х 18 мм. Със същия е стреляно след последното му почистване. Пистолетът е технически неизправен, но годен да произведе изстрели. Съгласно чл.4, ал.2 от ЗОБВВПИ, той представлява огнестрелно оръжие. Представените за изследване 3 бр. патрони, кал. 5.45 х 18 са били  годни за употреба по предназначение и представляват боеприпаси за огнестрелно оръжие.

 Установено е също така липсата на надлежно разрешение за притежаване на оръжие и боеприпаси на подсъдимите В.В. и М.В. /по делото са приложени съответните справки, а това се установява и от обясненията на самите подсъдими/.

От доказателствата по делото по безспорен начин се установи, че държането – упражняването на трайна фактическа власт върху изброените по-горе оръжия и боеприпаси, е осъществено от подсъдимия В.В., който е бил лидер на инкриминираната ОПГ през един продължителен период от време, през който са налице два опита за убийството му. Двамата подсъдими са обитавали един имот и въпреки че сигнално – газовият пистолет „ИЖ" и 3 бр. патрони, кал. 5.45 х 18 са намерени в дамската чанта на подсъдимата В., от доказателствата по делото се установи, че те са поставени там от подсъдимия В.В., малко преди извършеното в дома им претърсване, с цел да ги скрие.

Поради изложените съображения, съдът прие, че подсъдимата М.В. не е осъществила състава на престъпление по чл.339, ал.1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна и я оправда по повдигнатото й обвинение за това, че на 16.08.2013 в дома си в село Л., общ. Т., обл. П., е държала  сигнално-газов пистолет "ИЖ" 78-8, кал. 8мм, без номер, преработен в боен чрез подмяна на цевта му с бойна /нарезна/ цев, 5,45 х 18 мм, което съгласно чл. 4 ал.2 от ЗОБВВПИ представлява огнестрелно оръжие и 3 бр. патрони с гилза от жълт метал, 5,45 х 18 мм, предназначени за стрелба с пистолет 5,45 х 18 мм, които са били годни за употреба по предназначение и съгласно чл. 7 ал.1 от ЗОБВВПИ, представляват боеприпаси за огнестрелно оръжие, без да има за това надлежно разрешение.

За държането на това оръжие и боеприпаси, подсъдимият В.В. няма повдигнато обвинение, поради което, въпреки че по делото се установи, че именно той ги е държал на инкриминираната дата и място без надлежно разрешение, няма как да бъде осъден.

Що се касае до държане за пистолета “BROWNING”, модел “1935”, калибър 9 мм. (9х19) с № *** и 4 броя патрони,  калибър 9х19, без надлежно разрешение, са налице всички обективни характеристики за осъществяване състава на престъпление по чл.339, ал.1 НК от  подсъдимия В.В..

 От субективна страна той е извършил деянието с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал всички обективни признаци от състава на престъплението – съзнавал е общественоопасния характер на деянието, както и че бойният пистолет и патроните са годни съответно огнестрелно оръжие и боеприпаси. Съзнавал е, че не притежава надлежно разрешение за съхранение и ползване на огнестрелни оръжия и боеприпаси и е искал извършването му.

По изложените по-горе съображения, съдът призна подсъдимия В.С.В. за виновен в това, че е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.339, ал.1 от НК.

 

Относно престъплението по чл.339а, ал.1 от НК.

Както беше отбелязано, на подсъдимия Б.Н. е повдигнато обвинение за това, че за периода от 03.10.2012 г. до 16.08.2013 г. в гр. Р., в дома си на ул. *** без надлежно разрешение, което се изисква по закон, е държал и използвал специални технически средства /съгласно чл.2, ал.2 ЗСРС/, а именно: камуфлирана в часовник видеокамера, пригодена само за скрито добиване на информация чрез видео записване и камуфлирана в химикалка видеокамера, пригодена само за скрито добиване на информация чрез видео записване, които представляват специални технически средства, предназначени за негласно събиране на информация – престъпление по чл.339а, ал.1 НК.

   Разпоредбата на чл.339а, ал.1 НК е бланкетна и следва съдържанието й да се изпълни със съответни норми от други нормативни актове. Обвинението по чл.339а от НК изисква посочване на онази норма от законодателството, която регламентира „надлежното разрешение“ за използване на „специално техническо средство, предназначено за негласно събиране на информация“. Разпоредбата на чл.339а, ал.1 НК не просто изисква липса на разрешение, но то следва да е изискуемо по закон, тъй като законодателят е предвидил изискването за „надлежно разрешение, което се изисква по закон“. В действащото ни законодателство в настоящия момент липсва закон, регламентиращ реда /регистрационен, разрешителен или лицензионен/ за производство, продажба, използване или държане на специални технически средства, предназначени за негласно събиране на информация.

Според съда, не може да се направи аналогия на тези средства със специалните разузнавателни средства, като технически средства, посочени в чл.2, ал.2 от ЗСРС, тъй като СРС се използват само по отношения на лица, изчерпателно посочени в чл.12 ЗСРС и то с конкретна цел. Разширителното тълкуване на закона не е приложимо по отношение на наказателното право, особено когато става въпрос за ангажиране на наказателна отговорност на определено лице /в този смисъл е и Решение № 44/10.04.2012г. на ВКС, III н.о., постановено по сходен казус/.

На второ място, от обективна страна, деянието по чл.339а, ал.1 НК изисква да е налице „специално техническо средство, предназначено за негласно събиране на информация“. Законодателят е предвидил, че за обективната съставомерност по  чл.339а, ал.1 НК е необходимо да е налице не просто техническо средство, което е от естество да служи за негласно събиране на информация, но същото следва да е специално предназначено за тази цел. Именно по този начин следва да се разбира коментираният обективен признак, доколкото липсва легална дефиниция за него. В процесния случай е налице „специално техническо средство, предназначено за негласно събиране на информация“ по отношение на иззетите при извършеното претърсване на 16.08.2013 г. в гр. Р.на ул. *** един брой мобилен дигитален часовник и един брой дигитална химикалка с камера. На тези вещи е извършена техническа експертиза /том 9, л. 78-98 от ДП/, от заключението на която е видно, че  те представляват камуфлирана в часовник видеокамера, която е система за скрито придобиване на аудио-видео информация и камуфлирана в химикалка видеокамера, което е система за скрито придобиване на аудио-видео информация. Те представляват специални технически средства за негласно събиране на информация и са напълно работоспособни. Произведени са в Китай, но няма достоверни данни за производителите. Разпитан в хода на съдебното следствие, експертът допълва заключението си, като заяви, че тези вещи могат да се купят по интернет и за тях няма разрешителен режим.

 След като не съществува законова регламентация за тяхното производство, продажба, използване или държане, тези вещи могат да бъдат свободно придобити от всяко лице, без налично разрешение, което „се изисква по закон“, именно поради липсата на такава законова уредба, без това да води до съставомерност на извършеното деяние.

В действителност за „използване“ по смисъла на чл.339а от НК, може да се направи взаимовръзка между тази разпоредба и разпоредбата на чл.32, ал.2 от Конституцията на Република България, според която „Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи“. Въпреки това, не може да се приеме, че този текст от конституцията регламентира реда за използване на специални технически средства, предназначени за негласно събиране на информация. Конституцията е върховен закон и разпоредбите й имат непосредствено действие, но тук следва да бъде подчертано, че самият чл.32, ал.2 КРБ е бланкетна разпоредба, тъй като поставя определена забрана в зависимост от „предвидените от закона случаи“. С други думи, разпоредбата има забранителен характер по принцип, а не предвижда определен разрешителен режим по смисъла на чл.339а, ал.1 НК.

Отделно от гореизложеното следва да се посочи, че по делото не се събраха безспорни и несъмнени доказателства, подсъдимият да е осъществил изпълнителното деяние „използва“. Липсват доказателства за точно определено поведение от страна на подсъдимия, което да изпълва съдържанието на изпълнително деяние по чл.339а ал.1 НК „използва“ – че в определени моменти, по определен начин, именно подсъдимият е използвал, т.е. си е служил с приобщените по делото технически средства. Твърдението на прокуратурата, че от извършените по делото технически експертизи става ясно, че процесните технически средства са използвани и с тях са извършвани записи, не доказва пряко престъпно поведение от страна на подсъдимия.

Отделно от гореизложеното, на подсъдимия Б.Н. е повдигнато обвинение за държане и използване на специалните технически средства в периода от 03.10.2012 г. до 16.08.2013 г. в гр. Р., в дома му на ул. ***, а по делото се събраха доказателства, че през този период подсъдимият е работил в Судан, което поставя под съмнение реализирането на всяко едно от двете изпълнителни деяния спрямо същите технически средства в гр. Р..

На база всичко изложено до тук, съдът призна подсъдимия Б.Н. за невинен и го оправда по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.339а, ал. 1 от НК.

Съдът намира, че с изложените в мотивите доводи, отговори на повдигнатите в пледоариите на защитниците въпроси. Като обобщение може да се посочи, че признаването на подсъдимите В.В., М.П., Б.Н., И.Ц., Д.Н. и К.Т. за виновни в осъществяването на горепосочените престъпления, не е нито по „слух“, нито в разрез с наложените национални и международни стандарти за доказателствена обезпеченост, в какъвто смисъл са преобладаваща част от защитните възражения срещу обвинителната теза. Нито един от изводите на съдебния състав за доказаност на престъпно поведение и неговото авторство, не е основан само на доказателствени източници с възможно обусловена заинтересованост или на такива с производен характер или пък на такива, чието инкорпориране е станало без участието на защитата, а върху комплекс от кореспондиращи и взаимно допълващи се доказателства (гласни, писмени, веществени и набавени чрез експертизи специални знания – в различни съчетания). Дори в хипотезите на обусловена от дадени фактори възможна заинтересованост на някои гласни доказателства, както се посочи и по-горе, тяхното кредитиране или игнориране, се извърши след анализ на действителното им съдържание, от гледна точка на логичност, последователност и съответствие, както и след съпоставката им с останалата, счетена за достоверна доказателствена съвкупност.   

 

ПО НАКАЗАНИЯТА:

 

Наказанието е средство за постигане целите по чл.36 НК. За да реши какъв обем наказателна принуда да бъде упражнен по отношение на подсъдимите, съдът следва да прецени по какъв начин тези цели биха се постигнали най-пълно. При тази преценка следва да бъде отчетена относителната тежест на всички обстоятелства от значение за определяне размерите на наказанията, каквито са степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършването му, както и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

 

ЗА ПОДСЪДИМИЯ В.В.:

 

За престъплението по чл.321, ал.3, т.1, вр.ал.1 в НК /към момента на извършване на инкриминираното деяние/ е предвидено наказание от 5 до 15 години лишаване от свобода.

При определяне на наказанието на подсъдимия В.В. за това престъпление, съдът отчете като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства чистото му съдебно минало, напредналата възраст на дееца към момента, недоброто му здравословно състояние и изминалия сравнително дълъг период от приключване на престъпната дейност – в края на месец март 2008 г., до реализиране на отговорността. От друга страна, съдът отчете като отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства сравнително продължителния период от време /близо 3 години/, през който В. е ръководил инкриминираната ОПГ, както и вида и характера на решенията и конкретната му дейност като ръководител на тази група. Безспорно, вземането на решения и осигуряване на средства за функционирането на сдружението с инкриминираната цел, както и за извършване на убийства на лидерите на конкурентната ОПГ /едно от които е реализирано/, следва да бъде взето предвид от съда при определяне на наказанието на този подсъдим. Ето защо, след като обсъди всички смекчаващи и отегчаващи наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства, съдът прецени, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК и като взе предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца, реши, че целите на специалната и генералната превенция ще бъдат постигнати с определяне на наказание при превес на смекчаващите обстоятелства, а именно такова от СЕДЕМ ГОДИНИ лишаване от свобода.

Съдът не приложи разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК, тъй като прецени, че не е налице нито една от кумулативно дадените в този текст предпоставки за приложението му, а именно: по отношение на подсъдимия В. не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства и така определеното наказание не се явява  несъразмерно тежко. Все пак се касае за лице, което близо 3 години е оглавяло ОПГ и е участвало във вземането на решения, както за вторичната престъпна дейност, бивала цел на групата, така и за убийства на хора. Изтеклият времеви период от довършване на престъплението до постановяването на присъдата, е важен смекчаващ фактор, на който се отдава нужният приоритет, но продължителността му не е чак такава, че автоматично, на самостоятелно основание да обуславя приложението на намалената отговорност по чл.55 от НК. Освен това, причината за изтеклото време, е по-късното обективно разкриване на инкриминираното проявление на настоящата ОПГ и принадлежността на подсъдимия към нея, а не неоправдано забавяне на наказателното производство, заради което съдът да е длъжен непременно да компенсира виновния при наказването му.     

 За престъплението по чл.339, ал.1 в НК /към момента на извършване на инкриминираното деяние/ е предвидено наказание от 2 до 8 години лишаване от свобода.

Съдът, като взе предвид обстоятелството, че подсъдимият е неосъждан, в напреднала възраст и недобро здравословно състояние, намира, че наказанието за това престъпление следва да бъде определено при изключителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, отново при условията на чл.54 от НК, като за целите на специалната и генералната превенция ще бъде достатъчно определяне на наказанието в неговия минимум от ДВЕ ГОДИНИ лишаване на свобода. Количеството на инкриминираните като държани от В. огнестрелни оръжия и боеприпаси – един пистолет и четири патрона, не се третира за смекчаващ фактор, тъй като по делото е безспорно доказано, че деецът е държал противозаконно и друго оръжие, както и боеприпаси за него (пистолет и три патрона, които е прибрал в дамската чанта на жена си), които обаче са били вменени на подсъдимата М.В..   

 С оглед обстоятелството, че подсъдимият В.В. е извършил две отделни престъпления, при условията на реална съвкупност, съдът счита, че в настоящия случай са налице предпоставките по чл.23, ал.1 от НК, поради което определи на подсъдимия В. едно общо, най-тежко наказание, в размер на СЕДЕМ ГОДИНИ лишаване от свобода.

Съдът определи режима и типа на пенитенциарното заведение, в което подсъдимият В.В. следва да изтърпи наложеното му общо наказание от седем години лишаване от свобода, като се съобрази с разпоредбите на ЗИНЗС. Съгласно чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, когато наказанието на осъдено за първи път лице надвишава пет години лишаване от свобода, същото се изпраща в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Нормата на чл.61, т.2 от ЗИНЗС предвижда за последното да бъде определен първоначален строг режим на изтърпяване. Поради това, съдът определи подсъдимия В.В. да изтърпи наложеното му наказание в затвор, при първоначален строг режим на изтърпяване. 

Подсъдимият В.В. е с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по това дело от 16.08.2013г. и до настоящия момент, поради което на основание чл.59, ал.1 от НК, при изпълнението на определеното общо наказание, времето на задържане се приспадна.

 

ОТНОСНО ПОДСЪДИМИЯ М.П.:

 

За престъплението по чл.321, ал.3, т.1 и т.2, вр.ал.2, вр. ал, 1 от НК /към момента на извършване на инкриминираното деяние/ е предвидено наказание от 5 до 15 години лишаване от свобода.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства за този подсъдим, съдът отчете чистото съдебно минало /М.П. е неосъждан – реабилитиран към момента на извършване на престъплението/, както и изминалия сравнително дълъг период от момента на приключване на престъпната му дейност, което според съда е станало в края на месец март 2008 година, до момента на постановяване на първоинстанционния съдебен акт.

От друга страна, подсъдимият М.П. е участвал в инкриминираната ОПГ през целия период на нейното съществуване – от началото на 2003 г. до края на месец март 2008 г. Специфичното при него е, че той първоначално е бил участник в групата, а след това и неин ръководител. Въпреки че е ръководел групата за не особено продължителен период от време, беше установено, че е участвал във вземането на решенията за убийството на лидерите на конкурентната група за разпространение на наркотици в град П. – Н.Х. /който е убит/ и П.К., както и в осигуряване на средствата за тяхното извършване. Престъпната упоритост на подсъдимия П., изразяваща се в принадлежност към сдружението повече от 5 години, неговата активна роля в нея /той се е занимавал с наркоразпространение, с незаконни залози – „черно тото“ (макар същото да не му е изрично вменено), вземал е решения и е организирал извършването на убийства/, се отчитат от съда като отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства.

Ето защо, като взе предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца, съдът реши, че целите на специалната и генералната превенция ще бъдат постигнати с определяне на наказание от СЕДЕМ  ГОДИНИ лишаване от свобода, което се формира при превес на смекчаващите обстоятелства, най-значимо от които се смята изминалото време от прекратяване на престъплението.

И тук съдът не приложи разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК, тъй като прецени, че не е налице нито една от кумулативно дадените в този текст предпоставки за приложението му, а именно: по отношение на подсъдимия П. не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства и така определеното наказание не се явява  несъразмерно тежко. Касае за лице, което повече от 5 години е участвало в ОПГ, която от един момент е и ръководило, като през този период е участвало във вземането на решения за извършване на убийства на хора. Отделно приложими са и съображенията, изложени за предходния подсъдим, съдът да придава на изминалото време характер на смекчаващо обстоятелство, но не и на изключително такова, годно само по себе си да предизвика налагане на наказание под установения от закона минимум.

За престъплението по чл.115, ал.1 от НК /към момента на извършване на инкриминираното деяние/ е предвидено наказание от 10 до 20 години лишаване от свобода.

Както беше посочено по-горе в мотивите, подсъдимият М.П. е извършил това деяние предумишлено, но тъй като липсва повдигнато обвинение за това обстоятелство, съдът го взе предвид като сериозно отегчаващо наказателната отговорност при определяне на наказанието на дееца. Другият отегчаващ фактор е реализирането на престъплението с огнестрелно оръжие, представляващо средство, опасно за живота на мнозина, която квалификация е била спестена на подсъдимия. Безспорно, степента на обществена опасност на така разглежданото убийство е изключително висока и надвишава значително онази на типичните случаи на деяния по основния състав на чл.115 от НК. Съдът отчете също подбудите и мотивите на извършителя. Вече беше описано, че подсъдимият М.П. е убил Т.Н. заради това, че последният не е успял да извърши убийство на член на конкурентната група за разпространение на наркотици в град П., за чието убийство е взето решение и му е възложено именно от подсъдимите М.П. и В.В..

При това положение, въпреки че в случая са налице и смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства /а те са същите, каквито са посочените при обсъждане на наказанието за предходното му престъпление/, съдът счита, че определянето на наказанието за това престъпление, следва да бъде извършено при решаващ превес на отегчаващите наказателната отговорност обстоятелства. Съдът реши, че в конкретния случай, целите на специалната и генералната превенция не биха били постигнати при проявяване на снизхождение, поради което определи на подсъдимия наказание в размер на ОСЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода.

Тук, поради гореизложените съображения, съдът счита че е неуместно въобще приложението на разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК.

С оглед обстоятелството, че подсъдимият М.П. е извършил две отделни престъпления, при условията на реална съвкупност, съдът счита, че в настоящия случай са налице предпоставките по чл.23, ал.1 от НК, поради което определи на подсъдимия П. едно общо, най-тежко наказание, в размер на осемнадесет години лишаване от свобода.

Като взе предвид характера на извършените от подсъдимия М.П. престъпни посегателства, както и тяхната обществена опасност,  съдът прецени, че за да бъде постигнат справедлив баланс между индивидуалната и генералната превенция, така определеното общо най-тежко наказание следва да бъде увеличено с две години, на основание чл.24 от НК, като следва да се счита в размер на ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода.

 Съдът определи режима и типа на пенитенциарното заведение, в което подсъдимият М.П. следва да изтърпи наложеното му общо увеличено наказание от двадесет години лишаване от свобода, като се съобрази с разпоредбите на ЗИНЗС.  Съгласно чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, когато наказанието на осъдено за първи път лице надвишава пет години лишаване от свобода, същото се изпраща в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Нормата на чл.61, т.2 от ЗИНЗС предвижда, за последното да бъде определен първоначален строг режим на изтърпяване. Поради това, съдът определи подсъдимият М.П. да изтърпи наложеното му наказание в затвор, при първоначален строг режим на изтърпяване. 

Подсъдимият М.П. е с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по това дело от 16.08.2013г. и до настоящия момент, поради което на основание чл.59, ал.1 от НК, при изпълнението на определеното общо увеличено наказание, времето на задържане се приспадна.

 

Подсъдимите Б.Н., И.Ц., Д.Н. и К.Т. са осъдени за престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК, за което към момента на извършване на инкриминираното деяние, от всеки от тях, в НК е предвидено наказание от 3 до 10 години лишаване от свобода.

ЗА ПОДСЪДИМИЯ Б.Н.:

 

При определяне на наказанието на този подсъдим, съдът взе предвид обстоятелството, че той е бил осъждан към момента на извършване на инкриминираното деяние, но същевременно отчете, че са налице смекчаващи отговорността обстоятелство – добри характеристични данни понастоящем, произтичащи от съблюдаване вече на правосъобразно поведение и едно изключително по естеството си смекчаващо обстоятелство, а именно това, че подсъдимият Н. е преустановил доброволно дейността си в групата още през 2007 г. и то преди началото на втория инкриминиран период, за който му е било повдигнато обвинение (23.05.2007 г. до 16.08.2013 г.) и за който е оправдан. Поради това, като взе предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца, съдът прецени, че целите на специалната и генералната превенция ще бъдат постигнати с определяне на наказание под установения в закона минимален предел и наложи такова при приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно в размер на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода.

Съдът определи режима и типа на пенитенциарното заведение, в което подсъдимият Б.Н. следва да изтърпи наложеното му наказание от две години лишаване от свобода, като се съобрази с разпоредбите на ЗИНЗС. Съгласно разпоредбите на ЗИНЗС и практиката на ВКС, когато лицето вече е било осъждано и настоящото осъждане е второ по ред, се определя първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. Поради това, съдът определи подсъдимият Б.Н. да изтърпи наложеното му наказание в затвор, при първоначален строг режим на изтърпяване. 

Подсъдимият Б.Н. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по настоящото дело от 16.08.2013 г. до 07.04.2014 г., поради което на основание чл.59, ал.1 от НК, при изпълнението на определеното наказание, времето на задържане се приспадна.

ЗА ПОДСЪДИМИЯ И.Ц.:

 

Видно от справката за съдимост на този подсъдим, по време на участието си в настоящата ОПГ, той е бил осъден за престъпление по чл.118, вр.чл.116, ал.1, т.6, предл.2 и 3 от НК, като е прекъснал участието си в групата за изтърпяване на наказанието за това престъпление. Обремененото съдебно минало, неминуемо се отчита за утежняващо обстоятелство, но същевременно, като сериозно смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство, на което следва да бъде даден приоритет съдът прие дългия период от време, изминал от преустановяване престъпната дейност на подсъдимия – в края на месец март 2008 година до момента на постановяване на първоинстанционния съдебен акт. Като прецени степента на обществена опасност на извършеното престъпление и на дееца, както и конкретната му функция в групата – само като наркоразпространител, съдът намери, че целите на специалната и генералната превенция ще бъдат постигнати с определяне на наказание в минималния санкционен размер от ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода.

Наказанието е определено при пълен превес на смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства – в предвидения в закона минимум, но съдът не приложи разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК, тъй като прецени, че не е налице нито една от кумулативно дадените в този текст предпоставки за приложението му, а именно: по отношение на подсъдимия Ц. не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства и така определеното наказание не се явява  несъразмерно тежко. Евентуалното ангажиране на намалената отговорност по чл.55 от НК, би означавало тотално пренебрегване на предходната съдимост на дееца (за убийство), което би довело до несправедливо и неоправдано занижаване на полагащата се санкция.

Съдът определи режима и типа на пенитенциарното заведение, в което подсъдимият И.Ц. следва да изтърпи наложеното му наказание от три години лишаване от свобода, като се съобрази с разпоредбите на ЗИНЗС. Съгласно тях и практиката на ВКС, когато лицето вече е било осъждано и настоящото осъждане е второ по ред, се определя първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. Поради това, съдът определи подсъдимият И.Ц. да изтърпи наложеното му наказание в затвор, при първоначален строг режим на изтърпяване. 

Подсъдимият И.Ц. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по настоящото дело от 16.08.2013г. до 03.02.2014, поради което на основание чл.59, ал.1 от НК, при изпълнението на определеното наказание, времето на задържане се приспадна.

 

ЗА ПОДСЪДИМИЯ Д.Н.:

 

Съдът реши, че при този подсъдим са налице многобройни смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства, при наличието на които и най-лекото предвидено в закона наказание /което в случая е 3 години лишаване от свобода/, би се оказало несъразмерно тежко. Той е с чисто съдебно минало. Участието му в групата е било за сравнително по-кратък период – около 7 месеца. Конкретният вид дейност, с която се е занимавал е по разпространение на наркотични вещества. Налице е дълъг период от време – почти десет години, от преустановяване на престъпната му дейност през месец октомври 2007 г., до постановяване на първоинстанционния съдебен акт. Липсват отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства. Поради това, съдът приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, считайки, че целите на специалната и генералната превенция ще бъдат постигнати с определяне на наказание под установения в закона минимум, а именно такова в размер на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.

Съдът определи режима и типа на пенитенциарното заведение, в което подсъдимият Д.Н. следва да изтърпи наложеното му наказание от една година лишаване от свобода, като се съобрази с разпоредбите на ЗИНЗС. Съгласно на чл.61, т.3, вр.чл.59, ал.1 ЗИНЗС в затворнически общежития от открит тип, при общ режим, се настаняват осъдените за първи път на лишаване от свобода до 5 години за умишлени престъпления. Поради това, съдът определи подсъдимият Д.Н. да изтърпи наложеното му наказание в затворническо общежитие от открит тип, при първоначален общ режим на изтърпяване. 

На основание чл.59, ал.1 от НК, съдът приспадна времето, през което подсъдимият Д.И.Н. е бил задържан по настоящото дело, считано от 16.08.2013г. до 15.10.2013г., както и времето, през което е бил с марка за неотклонение „домашен арест“, считано от 15.10.2013г. до 02.01.2014г.

ЗА ПОДСЪДИМИЯ К.Т.:

 

Съдът отчете като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства за този подсъдим чистото му съдебно минало, както и обстоятелството, че от преустановяване на престъпната му дейност в края на месец март 2008 г., до момента на постановяване на присъдата, е изтекъл сравнително дълъг период от време.

От друга страна, при него е налице сравнително продължително участие в групата и по-съществен каузален принос, вкл. чрез изпълнявани разнородни функции, а именно той активно е участвал в разпространението на наркотични вещества за групата, като в един момент е отговарял за тази дейност /когато Т.Н. е бил ангажиран с подготовката на убийството на Н.Х./, а отделно е и снабдявал групата с огнестрелни оръжия.

Като взе предвид степента на обществена опасност на извършеното  престъпление и на конкретния деец, съдът реши, че неговото наказание следва да бъде определено при превес на смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства, ориентирано близо до нормативния минимум, а именно ТРИ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което счита за достатъчно за постигане целите на специалната и генералната превенция. 

Съдът и за този подсъдим не приложи разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК, тъй като прецени, че не е налице нито една от кумулативно дадените   предпоставки, а именно: по отношение на подсъдимия Т. не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства и така определеното наказание не се явява  несъразмерно тежко.

Съдът определи режима и типа на пенитенциарното заведение, в което подсъдимият К.Т. следва да изтърпи наложеното му наказание от 3 години и 3 месеца лишаване от свобода, като се съобрази с разпоредбите на ЗИНЗС. Съгласно чл.61, т.3, вр. чл.59, ал.1 ЗИНЗС, в затворнически общежития от открит тип, при общ режим, се настаняват осъдените за първи път на лишаване от свобода до 5 години за умишлени престъпления. Поради това, съдът определи подсъдимият К.Т. да изтърпи наложеното му наказание в затворническо общежитие от открит тип, при първоначален общ режим на изтърпяване.

На основание чл.59, ал.1 от НК, съдът приспадна времето, през което подсъдимият К.Т. е бил задържан по настоящото дело, считано от 22.02.2014 г.

Причини за извършване на деянието по чл.321, ал.3 от НК от подсъдимите В.В., М.П., Б.Н., И.Ц., Д.Н. и К.Т. – незачитане на установения в страната правов и обществен ред, общо желание за облагодетелстване по неправомерен начин и несъобразяване със законовите правила, установяващи строг разрешителен режим за всички дейности с наркотични вещества, гарантиращ здравето и живота на гражданите.

Причини за извършване на престъплението по чл.339 от НК от подсъдимия В.В. – пренебрегване на легитимния разрешителен регламент за държане на огнестрелни оръжия и боеприпаси, съставляващи общоопасни средства.   

Причини за извършване на престъплението по чл.115 от НК от подсъдимия М.П. – грубо незачитане на човешката личност и на конституционно гарантираните право на телесна неприкосновеност и право на живот.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ:

Предвид изхода на делото, направените разноски във връзка с воденото производство, следва да бъдат платени от подсъдимите В.В., М.П., Б.Н., И.Ц., Д.Н. и К.Т. както следва:

на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият В.С.В. следва да заплати в полза на държавата и по сметка на СНС, направените по делото разноски в размер на 1970.44 /хиляда деветстотин и седемдесет лева и четиридесет и четири стотинки/ лева;

на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият М.Б.П. следва да заплати в полза на държавата и по сметка на СНС, направените по делото разноски в размер на 1970.44 /хиляда деветстотин и седемдесет лева и четиридесет и четири стотинки/ лева; 

на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Б.М.Н. следва да заплати в полза на държавата и по сметка на СНС, направените по делото разноски в размер на 1970.44 /хиляда деветстотин и седемдесет лева и четиридесет и четири стотинки/ лева;

на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Иван Ц.Ц. следва да заплати в полза на държавата и по сметка на СНС, направените по делото разноски в размер на 1970.44 /хиляда деветстотин и седемдесет лева и четиридесет и четири стотинки/ лева;

на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Д.И.Н. следва да заплати в полза на държавата и по сметка на СНС, направените по делото разноски в размер на 1970.44 /хиляда деветстотин и седемдесет лева и четиридесет и четири стотинки/ лева;

на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият К.Б.Т., следва да заплати в полза на държавата и по сметка на СНС, направените по делото разноски в размер на 1970.44 /хиляда деветстотин и седемдесет лева и четиридесет и четири стотинки/ лева.

 

Председател:

 

                                                    Член – съдия: