№ 19878
гр. София, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20231110113647 по описа за 2023 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от "фирма" срещу С. Д. М., Г.
К. З., К. К. З., И. К. З., В. К. З. и С. И. З., в обстоятелствената част на която се твърди,
че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
ответниците за заплащане разделно на суми както следва - С. Д. М., ЕГН **********
сумата от 1295,33 лв., ведно със законна лихва от 5.9.2019 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 185,28 лв. за периода от 14.9.2017 г. до
29.8.2019 г.мораторна лихва в размер на 1,2 лв. за периода от 30.9.2016 г. до 29.8.2019
г. и 42,14 лв. разноски по делото, а именно: 29,64 лв. държавна такса и 12,50 лв.
възнаграждение на юрисконсулт; Г. К. З., ЕГН ********** сумата от 431,78 лв., ведно
със законна лихва от 5.9.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер
на 61,76 лв. за периода от 14.9.2017 г. до 29.8.2019 г., мораторна лихва в размер на 0,4
лв. за периода от 30.9.2016 г. до 29.8.2019 г. и 14,04 лв. разноски по делото, а именно:
9,88 лв. държавна такса и 4,17 лв. възнаграждение на юрисконсулт; К. К. З., ЕГН
********** сумата от 431,78 лв. , ведно със законна лихва от 5.9.2019 г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва в размер на 61,76 лв. за периода от 14.9.2017 г. до
29.8.2019 г., мораторна лихва в размер на 0,4 лв. за периода от 30.9.2016 г. до 29.8.2019
г. и 14,04 лв. разноски по делото, а именно: 9,88 лв. държавна такса и 4,17 лв.
възнаграждение на юрисконсулт; И. К. З., ЕГН ********** сумата от 431,78 лв. , ведно
със законна лихва от 5.9.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер
на 61,76 лв. за периода от 14.9.2017 г. до 29.8.2019 г., мораторна лихва в размер на 0,4
лв. за периода от 30.9.2016 г. до 29.8.2019 г. и 14,04 лв. разноски по делото, а именно:
9,88 лв. държавна такса и 4,17 лв. възнаграждение на юрисконсулт; В. К. З., ЕГН
********** сумата от 431,78 лв. , ведно със законна лихва от 5.9.2019 г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва в размер на 61,76 лв. за периода от 14.9.2017 г. до
29.8.2019 г., мораторна лихва в размер на 0,4 лв. за периода от 30.9.2016 г. до 29.8.2019
г. и 14,04 лв. разноски по делото, а именно: 9,88 лв. държавна такса и 4,17 лв.
възнаграждение на юрисконсулт; С. И. З., ЕГН ********** сумата от 431,78 лв. , ведно
със законна лихва от 5.9.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер
1
на 61,76 лв. за периода от 14.9.2017 г. до 29.8.2019 г., мораторна лихва в размер на 0,4
лв. за периода от 30.9.2016 г. до 29.8.2019 г. и 14,04 лв. разноски по делото, а именно:
9,88 лв. държавна такса и 4,17 лв. възнаграждение на юрисконсулт.
По така подаденото заявление било образувано ч. гр. дело № 51281/2019 г. по
описа на СРС, 90 състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК ответниците депозирали възражение, поради което
са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за предявяването на
установителен иск. При така изложените факти и като поддържа, че ответниците, като
потребители на топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.
Разсадника, бл.75, вх.Б, ет.4, ап.40, аб. № *** за периода от 1.5.2016 г. до 30.4.2018 г.,
са потребявали топлинна енергия, която не са заплатили, ищецът моли да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че същите дължат разделно
заплащане на претендираните суми.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците, са депозирали писмени отговори, с
които оспорват предявените искове като неоснователни, по подробно изложени
съображения. Оспорват наличието на договорно правоотношение между страните.
Ответникът С. Д. М. твърди, че не е ползвал имота, който е допуснат до делба с
решение от 26.11.2020 г., постановено по гр. д. № 1504/2020 г. между други лица.
Правят възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235,
ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
От нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение
срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториално и селищно
№ 61 от 01.10.1982 г., том XII, дело № 2961 от 1982 г. се установява, че лицето Д. И.З..
е придобило правото на собственост върху ап. 40, находящ се в гр. С., ж.к. "Р.", бл. *,
вгх. *, ет. *
Видно от удостоверение за наследници от 07.07.2014 г., издадено от СО-Район
"К.п.", Д. И.З.. е починал на 17.09.1990 г., като е оставил за свои наследници по закон
лицата Л. Л. З.. – съпруга, Р. Д. З. – М.а – дъщеря и К. Д. З. – син. Р. Д. З. – М. е
починала на 02.02.2017 г., като съгласно представеното удостоверение за наследници
издадено от СО-Район "И." е оставила за свои наследници по закон С. Д. М. – съпруг и
Д. С. М. С.ов М. – син. Според удостоверение за наследници, представено на л. 23-24
от делото, смъртта на К. Д. З. е настъпила на 02.08.2017 г., а наследници по закон на
починалия са С. И. З. – съпруга, Д. С. М. К. З. – син, В. К. З. – дъщеря, И. К. З. – син, К.
К. З. – син и Г. К. З. – син. От представеното по делото удостоверение за наследници
на лицето Л. Л. З.. се установява, че последната е починала на 25.03.1997 г., оставяйки
за свои наследници по закон Р. Д. З. – М.а – дъщеря и К. Д. З. – син.
Съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот от 16.11.2017 г. С. Д. М.
е дарил на Д. С. М. С.ов М. няколко недвижими имота, сред които и собствената си 1/4
идеална част от ап. 40, находящ се в гр. С., ж.к. "Р.", бл. *, вгх. *, ет. *
Представено е и писмо от ищеца до ответниците, в което се посочва, че поради
липса на изпълнение от тяхна страна на задължението за уведомяване на дружеството
за настъпилото наследствено правоприемство служебно като титуляр на партидата за
процесния имот е вписана ответницата С. З.. Не се установява писмото да е било
връчено на ответниците.
По делото от страна на ищеца са представени още: извлечение от сметки по
2
месеци за процесния абонатен номер, договор между СЕС и Топлоснабдителна агенция
и енергиен сервиз "фирма" ООД за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, както и протокол от проведено ОС на СЕС за избор на ФДР заедно с
приложен списък на ЕС, в който за апартамент № 40 е посочена като собственик
Лозенка Лозанова З., договор между "фирма" и "фирма", съобщение към фактура с №
********** и съобщение към фактура с № **********, както и Общи условия.
По делото беше изслушана и съдебно-счетоводна (ССчЕ) експертиза.
Според заключението на вещото лице по назначената по делото ССчЕ
дължимите суми за доставена и потребена топлинна енергия в процесния период от
01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. е в размер от 5901,64 лв., от които 5160,51 лв. – главница
и 741, 13 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва. Вещото лице е
установило наличие на частично плащане от 30.12.2019 г. на стойност от 1566,03 лв., с
която са погасени суми, както следва: 1295,34 лв. за главница за топлинна енергия,
20,80 лв. за главница за дялово разпределение, 228,54 лв. за обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главниците, 29,64 лв. за съдебни разноски и 12,51 лв.
за юрисконсултско възнаграждение. Сочи, че резултатът от изравнителните сметки е
сума за доплащане в размер на 6,37 лв., както и че след отчитане на извършеното
частично плащане непогасена е останала главница в размер от 3885,96 лв. Вещото лице
е изчислило, че обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата
за топлинна енергия в размера преди плащането от 5160,50 лв. за периода от 15.09.2017
г. до 29.08.2019 г., изчислено от първия ден след срока за плащане е в размер от 741,13
лв., от която след отчитане на извършеното плащане е останал незаплатен остатък на
стойност от 512,59 лв.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл. 154, ал. 1
ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно и главно доказване
следните правопораждащи факти, а именно: възникването на облигационно отношение
по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставял
топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение
за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези
обстоятелства, в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните
вземания.
Процесният недвижим имот е придобит от Д. И.З.. на 01.10.1982 г., съгласно
нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу
отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториално и селищно № 61
от 01.10.1982 г., том XII, дело № 2961 от 1982 г. След настъпване на смъртта на
посоченото лице на 17.09.1990 г., както и тази на съпругата му Л. Л. З.. на 25.03.1997
г., правото на собственост върху жилището е преминало на основание осъщественото
наследствено правоприемство към наследниците им по закон, както следва: за Р. Д. З. –
М.а – в обем 1/2 идеални части и за К. Д. З. – в обем 1/2 идеални части. Р. Д. З. – М.а е
титуляр на правото на собственост върху наследената 1/2 идеална част от имота до
смъртта си на 02.02.2017 г., когато предвид представеното удостоверение за
наследници издадено от СО-Район "И.", притежаваните от нея права преминават към
наследниците в обем за съпруга С. Д. М. – 1/4 идеална част /съответства на 3/12
идеални части/ и за сина Д. С. М. С.ов М. – 1/4 идеална част /съответства на 3/12
идеални части/. Притежаваните от К. Д. З. права в така възникналата собственост също
са преминали към наследниците му след настъпване на смъртта му на 02.08.2017 г.,
3
както следва: за съпругата му С. И. З. – 1/12 идеална част, за сина му Д. С. М. К. З. –
1/12 идеална част, за дъщеря му В. К. З. – 1/12 идеална част, за сина му И. К. З. – 1/12
идеална част, за сина му К. К. З. – 1/12 идеална част и за сина му Г. К. З. – 1/12 идеална
част. Съгласно представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот от
16.11.2017 г. С. Д. М. е дарил на Д. С. М. С.ов М. притежаваната от него 1/4, респ. 3/12
идеални части от процесния имот.
Предвид изложеното съдът намира, че ответниците са носители на правото на
собственост по отношение на топлоснабдения имот за период и в обем, както следва:
С. Д. М. – титуляр на правото на собственост върху 3/12 идеални части от имота в
периода от 02.02.2017 г. до 15.11.2017 г. включително; С. И. З. – титуляр на правото на
собственост върху 1/12 идеална част от имота от 02.08.2017 г.; В. К. З. - титуляр на
правото на собственост върху 1/12 идеална част от имота от 02.08.2017 г.; И. К. З. -
титуляр на правото на собственост върху 1/12 идеална част от имота от 02.08.2017 г.;
К. К. З. – титуляр на правото на собственост върху 1/12 идеална част от имота от
02.08.2017 г. и Г. К. З. - титуляр на правото на собственост върху 1/12 идеална част от
имота от 02.08.2017 г. Отделно от тях права в съсобствеността върху имота имат и
лицата Д. С. М. С.ов М. – титуляр на правото на собственост върху 3/12 идеални части
от имота в периода от 02.02.2017 г. до 15.11.2017 г., включително и на 6/12 идеални
части от имота от 16.11.2017 г. и Д. С. М. К. З. - титуляр на правото на собственост
върху 1/12 идеална част от имота от 02.08.2017 г.
Не се твърди и не се представят доказателства по делото за извършено
разпореждане или ограничаване на правото на собственост върху жилището на
посочените лица след датата на придобиването му с изключение на съобразения при
определяне на правата на ответниците договор за дарение, предвид което съдът
приема, че именно изброените по-горе лица са титуляри на правото на собственост
върху процесния недвижим имот в рамките на посочения период. Ето защо, съдът
счита, че ответниците се явяват пасивно легитимирани да отговарят по предявените
искове за посочената част от предявения с исковата молба период.
Що се отнася до периода от началната дата на вземанията, посочена с исковата
молба – 01.05.2016 г., до 01.02.2017 г. по отношение на ответника С. Д. М. и до
01.08.2017 г. по отношение на останалите петима ответници, претенцията се явява
неоснователна, доколкото исковете са предявени срещу ответниците в качеството им
на собственици на топлоснабдения имот, каквито те не са били в посочения период от
време.
Отношенията между доставчика и потребителите на топлинна енергия за
исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че за да
бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с
топлопреносното предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде
установено, че същото има качеството на битов клиент. Понятието "битов клиент", от
своя страна, има легално определение в закона. В § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /в сила от
17.07.2012 г./ е посочено, че "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия. Следователно, за да бъде едно лице битов клиент, е достатъчно да бъде
установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване
4
върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Не е нужно за периода той реално да е ползвал, обитавал имота, като
ирелевантно е и обстоятелството на чие име фактически се е водила партидата при
ищеца за посочения имот.
По делото е установено, че процесният имот е топлофициран, както и че
сградата – етажна собственост, в която се намира, е присъединена към
топлопреносната мрежа.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия
се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В
случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок
от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани
подобни твърдения, нито има данни, че ответниците, респ. техните наследодатели, са
упражнили правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното,
съдът приема, че между ответниците, от една страна и ищеца, от друга, са били налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените
в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия от 2016 г., за
периода от 02.02.2017 г. до 15.11.2017 г. включително по отношение на С. Д. М., както
и за периода от 02.08.2017 г. до 30.04.2018 г. по отношение на С. И. З., В. К. З., И. К. З.,
К. К. З. и Г. К. З..
Доколкото от данните по делото е видно, за процесния имот са начислявани
суми за топлинна енергия за отопление, за БГВ и за сградна инсталация. В рамките на
процесния период дяловото разпределение в сградата в режим на етажна собственост, в
която се намира и процесното жилище, се е извършвало от Топлоснабдителна агенция
и енергиен сервиз "фирма" ООД. Доставеното количество топлинна енергия до имота в
предявения с исковата молба период не е спорно, поради което съдът приема, че
същото е в размера, посочен в представеното по делото извлечение от сметки и
съобщения към фактури, а именно в размер от 5160,51 лв.
Според заключението на вещото лице по назначената ССчЕ, за процесния
период се установява извършването на частично плащане от 30.12.2019 г. на стойност
от 1566,03 лв. От приложеното за послужване ч.гр.д. № 51281/2019 г. по описа на СРС,
90 състав се установява, че посочените суми са изплатени в хода на проведеното
заповедно производство от съсобственика Д. С. М. С.ов М., в изпълнение на
разпределените му с издадената заповед за изпълнение задължения. В резултат от
извършеното плащане неплатени са останали следните суми: сумата от 3865,18 лв. за
главница за топлинна енергия, сумата от 555,85 лв. обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия, сумата от 20,80 лв. за главница
за дялово разпределение, както и сумата от 3,59 лв. обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за дялово разпределение.
От посочената сума, съобразно дяловете в съсобствеността на всеки един от
ответниците, както и предвид момента на придобиване, респ. загубване на правото на
5
собственост върху имота, ответниците дължат както следва: ответникът С. Д. М. –
сумата от 434,41 лв., представляваща незаплатена главница за доставена до процесния
имот топлинна енергия за периода от 02.02.2017 г. до 15.11.2017 г.; ответникът Г. К. З.
– сумата от 190,55 лв., представляваща незаплатена главница за доставена до
процесния имот топлинна енергия за периода от 02.08.2017 г. до 30.04.2018 г.;
ответникът И. К. З. - сумата от 190,55 лв., представляваща незаплатена главница за
доставена до процесния имот топлинна енергия за периода от 02.08.2017 г. до
30.04.2018 г.; ответникът К. К. З. - сумата от 190,55 лв., представляваща незаплатена
главница за доставена до процесния имот топлинна енергия за периода от 02.08.2017 г.
до 30.04.2018 г.; ответницата В. К. З. - сумата от 190,55 лв., представляваща
незаплатена главница за доставена до процесния имот топлинна енергия за периода от
02.08.2017 г. до 30.04.2018 г. и ответницата С. И. З. - сумата от 190,55 лв.,
представляваща незаплатена главница за доставена до процесния имот топлинна
енергия за периода от 02.08.2017 г. до 30.04.2018 г. Предявените искове за главница за
топлинна енергия подлежат на отхвърляне за разликата над уважената част до
предявената, както и за периодите, в които спрямо ответниците не се установява да са
били собственици, а именно: по отношение на ответника С. Д. М. – за сумата от
1047,41 лв. и за периода от 01.05.2016 до 01.02.2017 г. и от 16.11.2017 г. до 30.04.2018
г., по отношение на ответника Г. К. З. – за сумата от 239,49 лв. и за периода от
01.05.2016 г. до 01.08.2017 г.; по отношение на ответника И. К. З. – за сумата от 239,49
лв. и за периода от 01.05.2016 г. до 01.08.2017 г.; по отношение на ответника К. К. З. –
за сумата от 239,49 лв. и за периода от 01.05.2016 г. до 01.08.2017 г.; по отношение на
ответника В. К. З. – за сумата от 239,49 лв. и за периода от 01.05.2016 г. до 01.08.2017 г.
и по отношение на ответника С. И. З. – за сумата от 239,49 лв. и за периода от
01.05.2016 г. до 01.08.2017 г.
Видно от представения по делото договор между СЕС и Топлоснабдителна
агенция и енергиен сервиз "фирма" ООД за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия от 05.09.2002 г., както и протокол от проведено ОС
на СЕС за избор на ФДР заедно с приложен списък на ЕС, по отношение на сградата, в
режим на етажна собственост, в която се намира и процесният имот, е бил сключен
договор за извършване на услугата дялово разпределение с посоченото дружество.
Съгласно чл. 139б, ал. 1 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, избират лице,
регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение. От
това следва, че в тежест на ответниците, както и на останалите етажни собственици е
било задължението след изтичане на срока на договора с третото лице – помагач, да
изберат друг топлинен счетоводител, за което не са налице данни, или да сключат нов
договор със същото дружество за дялово разпределение, което също не се установява
от доказателствата по делото. Неизпълнението на посоченото законово задължение от
страна на етажните собственици не е от естество да ги освободи от заплащане на
сумите, дължими за извършване на дяловото разпределение в процесната сграда, още
повече, че в хода на настоящото производство безспорно се установи, че в рамките на
предявения с исковата молба период в СЕС е извършвано дялово разпределение на
доставената и потребена топлинна енергия и то именно от Топлоснабдителна агенция и
енергиен сервиз "фирма" ООД. Предвид изложеното ответниците дължат заплащане и
на сумата, представляваща главница за услугата дялово разпределение предоставена на
стойност и за период, както следва: ответникът С. Д. М. – сумата от 2,34 лв.,
представляваща незаплатена главница за услугата дялово разпределение за периода от
02.02.2017 г. до 15.11.2017 г.; ответникът Г. К. З. – сумата от 0,74 лв., представляваща
незаплатена главница за услугата дялово разпределение за периода от 02.08.2017 г. до
6
30.04.2018 г.; ответникът И. К. З. - сумата от 0,74 лв., представляваща незаплатена
главница за услугата дялово разпределение за периода от 02.08.2017 г. до 30.04.2018 г.;
ответникът К. К. З. - сумата от 0,74 лв., представляваща незаплатена главница за
услугата дялово разпределение за периода от 02.08.2017 г. до 30.04.2018 г.; ответницата
В. К. З. - сумата от 0,74 лв., представляваща незаплатена главница за услугата дялово
разпределение за периода от 02.08.2017 г. до 30.04.2018 г. и ответницата С. И. З. -
сумата от 0,74 лв., представляваща незаплатена главница за услугата дялово
разпределение за периода от 02.08.2017 г. до 30.04.2018 г..
Предвид извода за частична основателност на претенциите на ищеца за
заплащане на главница за потребена топлинна енергия и за извършване на дялово
разпределение в СЕС, следва да бъде разгледано и релевираното от ответниците
възражение за изтекла погасителна давност.
Задължението да се заплаща стойността на топлоенергията е задължение за
периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД - налице са парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт (договор за доставка на топлоенергия
при общи условия), чийто падеж настъпва през предварително определени интервали
от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, като
не е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви (в този смисъл-ТР
№ 3/2011 г. на ВКС-ОСГТК). Следователно съгласно чл. 111, б. "в", пр. ІІ и ІІІ ЗЗД
приложим за процесните вземания за главница и лихва е 3-годишният срок на
погасителна давност. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо.
Съгласно Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия, определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното
дружество издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите,
определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от
ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно най-старото уважено вземане за главница за топлинна енергия от
м.02.2017 г. е станало изискуемо на 14.04.2017 г., като давността за него е трябвало да
изтече на 14.04.2020 г., но е била прекъсната с депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в съда на
05.09.2019 г.
Що се отнася до задължението за заплащане на стойността на услугата дялово
разпределение, за това не е предвиден срок, поради което същото става изискуемо,
респ. погасителната давност за тези вземания започва да тече от момента на
възникването им. Най-старото уважено задължение за цена на услугата дялово
разпределение, претендирано с исковата молба, е за м.02.2017 г., като давността за него
е започнала да тече на 01.03.2017 г. и изтича на 01.03.2020 г. Ето защо давностният
срок за най-старото уважено задължение за главница за дялово разпределение не е
изтекъл към датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в съда на 05.09.2019 г.
Предвид изложеното съдът намира въведеното в производството от ответниците
7
възражение за погасяване на процесните вземания по давност за неоснователно. Ето
защо претенцията за топлинна енергия и претенцията за дялово разпределение следва
да се уважат в посочените по-горе размери и периоди. Върху главниците се дължи и
законна лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в съда на 05.09.2019 г., до
окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжниците в забава и размера на
обезщетението за забава.
Предвид изложеното по-горе, съдът приема, че първата предпоставка за
уважаване на претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва е
налице, доколкото се установи наличието на главен дълг.
За процесния уважен период – 02.02.2017 г. – 30.04.2018 г., намират приложение
Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Изрично е предвидено, че само ако последните задължения не са платени в
определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От цитираните разпоредби се
налага изводът, че „Топлофикация София“ ЕАД не начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация, а
начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура. Без
значение е дали фактурите са обявени в интернет, доколкото падежът на задължението
е след изтичането на срока по ОУ на ищеца – чл. 84, ал. 1 ЗЗД. От цитираните
разпоредби се налага изводът, че „Топлофикация София“ начислява обезщетение за
забава само за задълженията по общата фактура – виж решение от 16.07.2021 г. по в.
гр. д. № 1732/2021 г. по описа на СГС.
От това следва, че за вземанията по общата фактура от 31.07.2017 г. се дължи
обезщетение за забава върху неплатената главница единствено от ответника С. Д. М. -
сумата от 38,30 лв. за периода от 15.09.2017 г. до 29.08.2019 г.
За вземанията по общата фактура от 31.08.2018 г. се дължи обезщетение за
забава върху дължимата главница, както следва: от ответника С. Д. М. – сумата от
19,27 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 29.08.2019 г. и от ответниците Г. К. З., К. К. З.,
И. К. З., В. К. З. и С. И. З. – съответно по 17,58 лв. за всеки един от тях за периода от
15.09.2018 г. до 29.08.2019 г., като за горницата над уважения размер и по отношение
на ответниците, с изключение на ответника С. Д. М., за периода от 15.09.2017 г. до
14.09.2018 г.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция в размер на 3,19 лв. за периода 30.09.2016 г. – 29.08.2019 г. се
явява изцяло неоснователна.
По разноските:
8
С оглед изхода от настоящия спор и претенцията на ищеца за заплащане на
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца разноски в исковото производство в размер на 192,39 лв.
съразмерно на уважената част от предявените искове, представляващи държавна такса,
депозит за вещо лице за ССчЕ, юрисконсултско възнаграждение. Предвид разделната
отговорност на ответниците при всеки от тях следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сума в размер: за С. Д. М. – 144,23 лв., а за всеки един от ответниците Г. К. З., К.
К. З., И. К. З., В. К. З. и С. И. З. – по 9,62 лв. В полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и сторените разноски по ч.гр.д. № 51281/2019 г. по описа на СРС, 90 състав
по съразмерност съобразно уважената част от исковете в размер от 43,75 лв., от които
32,80 лв. следва да бъдат възложени в тежест на С. Д. М., а останалата част следва да
бъде разпределена между ответниците Г. К. З., К. К. З., И. К. З., В. К. З. и С. И. З. – 2,19
лв.
Право на разноски имат и ответниците на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Ответниците са били представлявани от процесуални представители – надлежно
упълномощени адвокати, както в исковото, така и в заповедното производство. Ето
защо, на ответника С. Д. М. се дължи сумата от 298,67 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение в исковото производство, при съобразяване размера на последното с
предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения размер, предвид основателността на възражението на ищеца с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК, на ответника К. К. З. – сумата от 230,85 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение, на ответника И. К. З. - сумата от 230,85 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение, на отвентика Г. К. З. - сумата от 230,85 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение, на ответницата С. И. З. - сумата от 230,85 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение и на ответницата В. К. З. - сумата от 230,85 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение. Ответниците Г. К. З., К. К. З., И. К. З., В. К. З. и
С. И. З. доказват направата на разноски и за заповедното производство по ч.гр.д. №
51281/2019 г. по описа на СРС, 90 състав, от които им се следват по съразмерност суми
от по 173,14 лв. на всеки един от тях за заплатени адвокатски възнаграждения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 124, ал. 1,
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, предявени от "фирма" ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. "Я." № *, против С. Д. М., ЕГН **********, със съдебен адрес
гр. С., ул. "Г. И. " № *, ет. *, Г. К. З., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. С., ж.к.
"Л.", бл. *, вх. *, К. К. З., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. С., ж.к. "Л.", бл. *, вх.
*, И. К. З., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. С., ж.к. "Л.", бл. *, вх. *, В. К. З.,
ЕГН **********, със съдебен адрес гр. С., ж.к. "Л.", бл. *, вх. *, С. И. З., ЕГН
**********, със съдебен адрес гр. С., ж.к. "Л.", бл. *, вх. *, че
С. Д. М. дължи на "фирма" ЕАД сумата 434,41 лв. – главница, представляваща
незаплатена сума от доставената топлинна енергия за периода 02.02.2017 г. –
15.11.2017 г., за имот, находящ се гр. С., ж.к. "Р.", бл. *, вгх. *, ет. * ап. 40, с аб. № ***,
сумата 2,34 лв. – главница за извършена услуга дялово разпределение за периода
02.02.2017 г. – 15.11.2017 г., ведно със законната лихва върху двете главници за
9
периода от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.09.2019 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 57,57 лв. – обезщетение за забава върху
вземането за топлина енергия за периода от 15.09.2017 г. до 29.08.2019, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 51281/2019 г. по
описа на СРС, 90 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинна енергия за
разликата над присъдения размер до пълния предявен размер от 1290,13 лв. и за
периода 01.05.2016 г. - 01.02.2017г. и от 15.11.2017 г. до 30.04.2018 г., иска за
главницата за услуга дялово разпределение за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 5,20 лв. и за периода от 01.08.2016 г. до 01.02.2017г. и от
15.11.2017 г. до 30.04.2018 г. и иска за обезщетение за забава върху вземането за
топлинна енергия за разликата над присъдения размер до пълния предявен размер от
185,28 лв., както и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за сумата в размер на 1,20 лв. за периода
от 30.09.2016 г. – 29.08.2019 г. – обезщетение за забава върху таксата за дялово
разпределение;
Г. К. З. дължи на "фирма" ЕАД сумата 190,55 лв. – главница, представляваща
незаплатена сума от доставената топлинна енергия за периода 02.08.2017 г. –
30.04.2018 г., за имот, находящ се гр. С., ж.к. "Р.", бл. *, вгх. *, ет. * ап. 40, с аб. № ***,
сумата 0,74 лв. – главница за извършена услуга дялово разпределение за периода
02.08.2017 г. – 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху двете главници за
периода от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.09.2019 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 17,58 лв. – обезщетение за забава върху
вземането за топлина енергия за периода от 15.09.2018 г. до 29.08.2019, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 51281/2019 г. по
описа на СРС, 90 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинна енергия за
разликата над присъдения размер до пълния предявен размер от 430,04 лв. и за периода
01.05.2016 г. - 01.08.2017г., иска за главницата за услуга дялово разпределение за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 1,73 лв. и за периода от
01.08.2016 г. до 01.08.2017г. и иска за обезщетение за забава върху вземането за
топлинна енергия за разликата над присъдения размер до пълния предявен размер от
61,76 лв. и за периода от 15.09.2017 г. до 14.09.2018 г., както и ОТХВЪРЛЯ изцяло
иска за сумата в размер на 0,40 лв. за периода от 30.09.2016 г. – 29.08.2019 г. –
обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение;
К. К. З. дължи на "фирма" ЕАД сумата 190,55 лв. – главница, представляваща
незаплатена сума от доставената топлинна енергия за периода 02.08.2017 г. –
30.04.2018 г., за имот, находящ се гр. С., ж.к. "Р.", бл. *, вгх. *, ет. * ап. 40, с аб. № ***,
сумата 0,74 лв. – главница за извършена услуга дялово разпределение за периода
02.08.2017 г. – 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху двете главници за
периода от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.09.2019 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 17,58 лв. – обезщетение за забава върху
вземането за топлина енергия за периода от 15.09.2018 г. до 29.08.2019, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 51281/2019 г. по
описа на СРС, 90 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинна енергия за
разликата над присъдения размер до пълния предявен размер от 430,04 лв. и за периода
01.05.2016 г. - 01.08.2017г., иска за главницата за услуга дялово разпределение за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 1,73 лв. и за периода от
01.08.2016 г. до 01.08.2017г. и иска за обезщетение за забава върху вземането за
топлинна енергия за разликата над присъдения размер до пълния предявен размер от
61,76 лв. и за периода от 15.09.2017 г. до 14.09.2018 г., както и ОТХВЪРЛЯ изцяло
10
иска за сумата в размер на 0,40 лв. за периода от 30.09.2016 г. – 29.08.2019 г. –
обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение;
И. К. З. дължи на "фирма" ЕАД сумата 190,55 лв. – главница, представляваща
незаплатена сума от доставената топлинна енергия за периода 02.08.2017 г. –
30.04.2018 г., за имот, находящ се гр. С., ж.к. "Р.", бл. *, вгх. *, ет. * ап. 40, с аб. № ***,
сумата 0,74 лв. – главница за извършена услуга дялово разпределение за периода
02.08.2017 г. – 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху двете главници за
периода от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.09.2019 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 17,58 лв. – обезщетение за забава върху
вземането за топлина енергия за периода от 15.09.2018 г. до 29.08.2019, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 51281/2019 г. по
описа на СРС, 90 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинна енергия за
разликата над присъдения размер до пълния предявен размер от 430,04 лв. и за периода
01.05.2016 г. - 01.08.2017г., иска за главницата за услуга дялово разпределение за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 1,73 лв. и за периода от
01.08.2016 г. до 01.08.2017г. и иска за обезщетение за забава върху вземането за
топлинна енергия за разликата над присъдения размер до пълния предявен размер от
61,76 лв. и за периода от 15.09.2017 г. до 14.09.2018 г., както и ОТХВЪРЛЯ изцяло
иска за сумата в размер на 0,40 лв. за периода от 30.09.2016 г. – 29.08.2019 г. –
обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение;
В. К. З. дължи на "фирма" ЕАД сумата 190,55 лв. – главница, представляваща
незаплатена сума от доставената топлинна енергия за периода 02.08.2017 г. –
30.04.2018 г., за имот, находящ се гр. С., ж.к. "Р.", бл. *, вгх. *, ет. * ап. 40, с аб. № ***,
сумата 0,74 лв. – главница за извършена услуга дялово разпределение за периода
02.08.2017 г. – 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху двете главници за
периода от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.09.2019 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 17,58 лв. – обезщетение за забава върху
вземането за топлина енергия за периода от 15.09.2018 г. до 29.08.2019, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 51281/2019 г. по
описа на СРС, 90 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинна енергия за
разликата над присъдения размер до пълния предявен размер от 430,04 лв. и за периода
01.05.2016 г. - 01.08.2017г., иска за главницата за услуга дялово разпределение за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 1,73 лв. и за периода от
01.08.2016 г. до 01.08.2017г. и иска за обезщетение за забава върху вземането за
топлинна енергия за разликата над присъдения размер до пълния предявен размер от
61,76 лв. и за периода от 15.09.2017 г. до 14.09.2018 г., както и ОТХВЪРЛЯ изцяло
иска за сумата в размер на 0,40 лв. за периода от 30.09.2016 г. – 29.08.2019 г. –
обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение, и
С. И. З. дължи на "фирма" ЕАД сумата 190,55 лв. – главница, представляваща
незаплатена сума от доставената топлинна енергия за периода 02.08.2017 г. –
30.04.2018 г., за имот, находящ се гр. С., ж.к. "Р.", бл. *, вгх. *, ет. * ап. 40, с аб. № ***,
сумата 0,74 лв. – главница за извършена услуга дялово разпределение за периода
02.08.2017 г. – 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху двете главници за
периода от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.09.2019 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 17,58 лв. – обезщетение за забава върху
вземането за топлина енергия за периода от 15.09.2018 г. до 29.08.2019, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 51281/2019 г. по
описа на СРС, 90 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинна енергия за
11
разликата над присъдения размер до пълния предявен размер от 430,04 лв. и за периода
01.05.2016 г. - 01.08.2017г., иска за главницата за услуга дялово разпределение за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 1,73 лв. и за периода от
01.08.2016 г. до 01.08.2017г. и иска за обезщетение за забава върху вземането за
топлинна енергия за разликата над присъдения размер до пълния предявен размер от
61,76 лв. и за периода от 15.09.2017 г. до 14.09.2018 г., както и ОТХВЪРЛЯ изцяло
иска за сумата в размер на 0,40 лв. за периода от 30.09.2016 г. – 29.08.2019 г. –
обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА С. Д. М., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. С., ул. "Г. И. " № *,
ет. *, да заплати на "фирма' ЕАД ЕСН ***, със седалище и адрес на управление в гр.
С., ул. "Я." № *, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, разноски за исковото
производство в размер на 144,23 лв. по съразмерност, както и разноски за заповедното
производство в размер на 32,80 лв. по съразмерност.
ОСЪЖДА Г. К. З., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. С., ж.к. "Л.", бл. *, вх.
*, да заплати на "фирма' ЕАД ЕСН ***, със седалище и адрес на управление в гр. С.,
ул. "Я." № *, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, разноски за исковото производство
в размер на 9,62 лв. по съразмерност, както и разноски за заповедното производство в
размер на 2,19 лв. по съразмерност.
ОСЪЖДА К. К. З., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. С., ж.к. "Л.", бл. *,
вх. *, да заплати на "фирма' ЕАД ЕСН ***, със седалище и адрес на управление в гр.
С., ул. "Я." № *, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, разноски за исковото
производство в размер на 9,62 лв. по съразмерност, както и разноски за заповедното
производство в размер на 2,19 лв. по съразмерност.
ОСЪЖДА И. К. З., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. С., ж.к. "Л.", бл. *,
вх. *, да заплати на "фирма' ЕАД ЕСН ***, със седалище и адрес на управление в гр.
С., ул. "Я." № *, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, разноски за исковото
производство в размер на 9,62 лв. по съразмерност, както и разноски за заповедното
производство в размер на 2,19 лв. по съразмерност.
ОСЪЖДА В. К. З., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. С., ж.к. "Л.", бл. *,
вх. *, да заплати на "фирма' ЕАД ЕСН ***, със седалище и адрес на управление в гр.
С., ул. "Я." № *, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, разноски за исковото
производство в размер на 9,62 лв. по съразмерност, както и разноски за заповедното
производство в размер на 2,19 лв. по съразмерност.
ОСЪЖДА С. И. З., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. С., ж.к. "Л.", бл. *,
вх. *, да заплати на "фирма' ЕАД ЕСН ***, със седалище и адрес на управление в гр.
С., ул. "Я." № *, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, разноски за исковото
производство в размер на 9,62 лв. по съразмерност, както и разноски за заповедното
производство в размер на 2,19 лв. по съразмерност.
ОСЪЖДА "фирма' ЕАД ЕСН ***, със седалище и адрес на управление в гр. С.,
ул. "Я." № * да заплати на С. Д. М., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. С., ул. "Г.
И. " № *, ет. *, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски за исковото производство в
размер на 298,67 лв. по съразмерност.
ОСЪЖДА "фирма' ЕАД ЕСН ***, със седалище и адрес на управление в гр. С.,
ул. "Я." № * да заплати на Г. К. З., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. С., ж.к.
"Л.", бл. *, вх. *, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски за исковото производство в
размер на 230,85 лв. по съразмерност, както и разноски за заповедното производство в
размер на 173,14 лв. по съразмерност.
12
ОСЪЖДА "фирма' ЕАД ЕСН ***, със седалище и адрес на управление в гр. С.,
ул. "Я." № * да заплати на К. К. З., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. С., ж.к.
"Л.", бл. *, вх. *, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски за исковото производство в
размер на 230,85 лв. по съразмерност, както и разноски за заповедното производство в
размер на 173,14 лв. по съразмерност.
ОСЪЖДА "фирма' ЕАД ЕСН ***, със седалище и адрес на управление в гр. С.,
ул. "Я." № * да заплати на И. К. З., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. С., ж.к.
"Л.", бл. *, вх. *, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски за исковото производство в
размер на 230,85 лв. по съразмерност, както и разноски за заповедното производство в
размер на 173,14 лв. по съразмерност.
ОСЪЖДА "фирма' ЕАД ЕСН ***, със седалище и адрес на управление в гр. С.,
ул. "Я." № * да заплати на В. К. З., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. С., ж.к.
"Л.", бл. *, вх. *, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски за исковото производство в
размер на 230,85 лв. по съразмерност, както и разноски за заповедното производство в
размер на 173,14 лв. по съразмерност.
ОСЪЖДА "фирма' ЕАД ЕСН ***, със седалище и адрес на управление в гр. С.,
ул. "Я." № * да заплати на С. И. З., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. С., ж.к.
"Л.", бл. *, вх. *, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски за исковото производство в
размер на 230,85 лв. по съразмерност, както и разноски за заповедното производство в
размер на 173,14 лв. по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13