Р Е Ш Е
Н И Е
№ 972/ 4.12.2020г.
гр.
Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд Пазарджик, в открито заседание на четвърти ноември,
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТИНА ЮРУКОВА
2. КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Антоанета Метанова и с участието на прокурора Живко Пенев,
разгледа докладваното от съдия Юрукова КАНД № 1050, по описа на съда за 2020
год., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по
касационна жалба на „Мини Марица – Изток“ ЕАД, с ЕИК ********* чрез пълномощник
юрк. З. К., срещу Решение № 117 от 03.08.2020 г., постановено по АНД № 185/2020
г. по описа на Районен съд – Велинград, с което е потвърдено НП № К –
0048294/27.03.2020г. на Директора на Регионална дирекция със седалище гр.
Пловдив при Комисия за защита на потребителите. Касаторът представя
доводи, че така постановеното решение е неправилно - поради постановяването му
в нарушение на закона и съществено нарушение на процесуални правила. Според
касатора, районният съд неправилно е потвърдил обжалваното пред него
наказателно постановление, като счита, че административнонаказващият орган не е
разполагал с материална компетентност да налага имуществени санкции за
нарушения на чл. 114, т. 2 от Закона за туризма. Като аргументи се обосновават
разпоредбите за „последващ контрол“ по спазване разпоредбите на Закона за
туризма (ЗТ), разписани в чл. 177 на същия закон. Счита се, че не може да бъде
съотнасяна разпоредбата на чл. 208 от ЗТ към 114, т. 2 от ЗТ. В касационната жалба
се излагат доводи за несъобразяване с чл. 57, ал. 2 от Закона за хората с
увреждания и за приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Поддържа се възражението, че не
е спазен чл. 57 от ЗАНН и НП е неясно и
неточно в описателната част на нарушението и посочване на датата на нарушението, както и нарушение на чл. 42, ал. 5 от ЗАНН.
Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени оспореното решение и да
отмени като незаконосъобразно Наказателно постановление№ К-0048294/27.03.2020
г. на директора на Регионална дирекция със седалище гр. Пловдив на Комисията за
защита на потребителите, с което на дружеството ни е наложена имуществена
санкция в размер на хиляда лева по чл. 208 за нарушение на чл. 114, Т.2 от
Закона за туризма.
Ответникът
- Регионална дирекция със седалище гр. Пловдив на Комисията за защита на
потребителите, не ангажира становище по касационната жалба.
Прокурор
при Окръжна прокуратура Пазарджик счита, че оспореното решение следва да бъде
потвърдено.
Административен съд -
Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни
основания, прие за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Предмет
на обжалване е Решение
№ 117 от 03.08.2020 г., постановено по АНД № 185/2020 г. по описа на Районен
съд – Велинград, с което районният съд е потвърдил
изцяло като законосъобразно Наказателно постановление № № К – 0048294/27.03.2020г. на
Директора на Регионална дирекция със седалище гр. Пловдив при Комисия за защита
на потребителите. Районният съд е установил, че на
04.02.2019г. в гр.Пловдив е съставен АУАН № К-0048294 против "Мини
Марица-Изток" ЕАД, ЕИК *********, за това, че при извършена проверка на
13.11.2019г. в обект Почивна станция "Марица-изток" в гр. Велинград,
ул. "Хр.Смирненски" № 9, е установено с Констативен протокол №
К-2673148/13.11.2019 г., че туристическият обект е в работен режим; в който се
предоставя туристическа услуга хотелиерство, притежаващ удостоверение за
утвърдена категория № 20 за категория "две звезди", с капацитет 76
легла; дата на издаване 20.10.2015 г. валидно до 05.11.2020 г. Установено е
също, че в приемния блок липсва тоалетна клетка за хора с намалена подвижност. Констатирал
е, че обектът не отговаря на определената му категория "две звезди" и
по този начин не отговаря на Наредбата за изискванията към местата за
настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на
категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на
категорията – изисквания към изграждане и обзавеждане и оборудване на
заведенията за хранене и развлечение (НИМНЗХРРОКОПСДПК), обнародвана в ДВ
бр.65/2015г. и конкретно на изискванията на
Приложение № 1 към чл.17, ал.1, т.1 от Наредбата, раздел ІІ, т.1, ред ХІ
– приемен блок, т.3. С това е извършено административно нарушение по чл. 114,
т. 2 от Закона за туризма. Издадено е обжалваното наказателно постановление №
К-0048294/27.03.2020г, в което е посочена за нарушена нормата на чл. 114, т.2
от Закона за туризма и Наредбата за изискванията към местата за настаняване и
заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория,
отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията
(НИМНЗХРРОКОПСДПК); Посочено е също, че според Приложение № 1 към чл.17, ал.1,
т.1 от Наредбата, раздел ІІ, т.1, ред ХІ – приемен блок, т.3 е предвидено да
има „Тоалетна с преддверие за хотелски гости – 1 клетка за 75 легла и 1
оборудвана тоалетна клетка за хора с намалена подвижност“. Тъй като е
установено, че в приемния блок липсва тоалетна клетка за хора с намалена
подвижност, на основание чл. 53, във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН и чл. 232, ал.
2 от ЗТ, за нарушение на чл. 114, т. 2 от ЗТ на дружеството – жалбоподател е
наложена - на основание чл. 208 от ЗТ, имуществена санкция в размер на 1000
лева.
За
да постанови решението си, районният съд е приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения,
актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от органи с материална компетентност и отговорят по
съдържание на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. След преценка на писмените и гласни
доказателства съдът е установил и приел за безспорно доказано, че
жалбоподателят е извършил нарушението по чл. 114, ал. 2 от ЗТ. Мотивирал се е,
че не са налице предпоставките по чл. 28 ЗАНН.
Настоящият
касационен състав на Административен съд - Пазарджик
намира
решението на Районен съд Велинград за правилно и изцяло споделя правните
изводи, изложени в него. Счита наведените касационни оплаквания за
неоснователни.
Оспореното
решение е постановено в съответствие с материалния закон, при напълно изяснена
фактическа обстановка, като относимите факти са установени въз основа на
допустимите доказателствени средства, събрани по допустимия процесуален ред,
излагайки мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция, поради
което не следва да бъдат преповтаряни.
Възражението,
че наказателното постановление е издадено от материално некомпетентен орган е
неоснователно. Съгласно чл. 232 от Закона за туризма, актовете за установяване
на административните нарушения се съставят от длъжностни лица, определени от
министъра на туризма, от председателя на Комисията за защита на потребителите,
от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или
от длъжностни лица от общинската администрация, определени от кмета на
съответната община, а съгласно чл. 232, ал. 2 от Закона за туризма Наказателните
постановления се издават от министъра на туризма, председателя на Комисията за
защита на потребителите, председателя на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор, областния управител и кмета на общината или от оправомощени
от тях длъжностни лица. Посочените правни норми ясно и недвусмислено
регламентират правомощията на длъжностни лица от КЗП да установяват
административни нарушения по този закон, а надлежно упълномощените от
Председателя на Комисията за защита на потребителите лица - да издават
наказателни постановления за установените административни нарушения, за
ангажиране отговорността на нарушителите, когато бъде установено извършването
на конкретни административни нарушения. В рамките на правомощията на КЗП е не
само установяване на нарушения по чл. 114 от Закона за туризма, но и
правомощието да бъдат налагани съответните административни наказания, когато
бъде безспорно установено извършването на конкретно административно нарушение. Сочената
от касатора норма на чл. 177, ал. 2, т. 5 от Закона за туризма регламентира
друго различно правомощие на КЗП, извън това да упражни правомощието си на
административно-наказващ орган, а именно - да уведоми категоризиращия орган да
упражни правомощията си във връзка с правилното категоризиране на съответния
туристически обект. В самата норма ясно е посочено, че тя урежда последващия
контрол, който този административен орган следва да извършва, както и
налагането на принудителни административни мерки в предвидените то закона
случаи. Обжалваното наказателно постановление е издадено от материално
компетентен административнонаказващ орган, надлежно упражняващ предоставените
му от закона правомощия да налага административни наказания когато установи
извършването на точно определени административни нарушения.
Неоснователно
е възражението за посочената санкционна норма в НП. Разпоредбата на чл. 114, т.
2 от ЗТ регламентира предоставянето на туристически услуги в туристически
обекти, които отговарят на изискванията за определената му категория т.е обектите
трябва да бъдат изградени по начин, гарантиращ предоставянето на услугите,
съобразно предоставената категория. А разпоредбата на чл. 208 от ЗТ е
санкционната разпоредба. Неизпълнението на чл.114, т.2 от ЗТ е скрепено със
санкция, регламентирана в чл.208 от ЗТ.
Разпоредбата
на чл. 57, ал. 2 от Закона за хората с увреждания урежда регламентира осигуряване
на достъпна среда и лична мобилност и не е относима към съставомерността на
административното нарушение по настоящия казус.
Касационната инстанция се солидаризира с
изводите на районния съд за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН и спазване на чл.
42 и 57 от ЗАНН и препраща към тях, като счита възраженията в тази насока за
неоснователни.
По
изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното решение е
правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по
делото, като при постановяването му не са допуснати нарушения на процесуалните
правила и материалноправни норми, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд - Пазарджик, ХІІ състав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 117 от 03.08.2020 г.,
постановено по АНД № 185/2020 г. по описа на Районен съд – Велинград.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/