Решение по дело №634/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 412
Дата: 2 април 2019 г. (в сила от 17 април 2019 г.)
Съдия: Борис Димитров Илиев
Дело: 20195300500634
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 март 2019 г.

Съдържание на акта

       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    412

 

                                               гр. Пловдив,02.04.2019г.

 

                                     В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

         ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ с-в, в закрито   заседание    в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА  МИХОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  БОРИС  ИЛИЕВ

                                                                             ВИДЕЛИНА  КУРШУМОВА

разгледа  докладваното  от  съдията  Илиев  гр.д.  №634  по описа за 2019г., като  за  да  се  произнесе  взе  предвид  следното:

 

         Производството  е  по  чл.435 и  сл.  от  ГПК.

         Делото  е образувано  по жалба на  З.  Т.  Л. ***,  ЕГН  **********,  чрез  пълномощника  му  по  делото  адв. В.  М.,  в  качеството  му  на  длъжник  по  изпълнително  дело  №20189080400720  по описа  на  ЧСИ  Бойка  Андреева,  рег.  №908,  против  разпореждане  на  съдебния  изпълнител  от  21.02.2019г.,  с което  е  отказал да вдигне  наложените  по  делото  обезпечителни  мерки  с изключение  на тези,  за  които  взискателят е  дал  съгласието  си,  както и  да  прекрати  или  да  приключи  производството  по  изпълнителното  дело.    В  жалбата се излагат  съображения  за незаконосъобразност  на обжалваното постановление  на  съдебния  изпълнител,  като  се  иска  отмяната  му.

         Ответната  страна  по  жалбата-  Б.  Г.  Л. ***,  ЕГН  **********,  чрез  пълномощника  си  по  делото адв. Д.  Е.,  в  писмено  възражение  изразява  становище, че жалбата  е  неоснователна.   

         В  писмените  си  мотиви  по  обжалваните  действия  съдебният  изпълнител  изразява  становище,  че  жалбата  е  неоснователна.      

Пловдивският окръжен съд,  за  да  се произнесе  намери  за  установено следното:

Изпълнително  дело  №20189080400720  по описа  на  ЧСИ  Бойка  Андреева,  рег.  №908,  е  образувано  по  молба на взискателя  Б.  Г.  Л.  за  принудително  изпълнение  на парично вземане  срещу  длъжника  З.  Т.  Л.  в размер на  20000  евро,  с падеж  на  30.09.2018г.  Към молбата  взискателят  е  представил  изпълнителен  лист,  издаден  по гр.д.№17746/2017г.  по  описа  на  Районен  съд- Пловдив, ІІ  бр.с., въз основа на одобрена  от  съда  споразумение, съгласно  който  З.  Т.  Л. се  задължава  да изплати  на  Б.  Г.  Л.  сумата  от  100000  евро,  от които  20000 евро-  в седемдневен  срок  от  подписване  на споразумението,  20000  евро-  в  срок  до  30.09.2018г.,  20000  евро-  в  срок  до  30.09.2019г., 20000  евро-  в  срок  до  30.09.2020г., 20000  евро-  в  срок  до  30.09.2021г. С разпореждане  на  съдебния  изпълнител  е  била наложена възбрана  върху  общо  шест   недвижими имота  на  длъжника,  както  и  запор  върху  пет моторни превозни средства.  До длъжника  е  била изпратена  покана  за доброволно  изпълнение  за дължимите  от  него  суми  и  разноски  по изпълнението, като  в срока  за  доброволно  изпълнение  същият  ги  е  заплатил  доброволно  по посочената  от съдебния  изпълнител  банкова  сметка.  ***,  чрез  пълномощника  си  адв. В.М.,  е поискал  прекратяване  на  производството  по делото  и  вдигане  на наложените  обезпечителни мерки по  отношение  възбранените  недвижими  имоти  и  запорираните  моторни превозни средства  или  приключване  на  производството  по  същото.  С обжалваното  в настоящото  производство  разпореждане  съдебният  изпълнител  е  оставил  исканията  му  без  уважение  по съображения,  че  предметът  на делото  е  периодично  плащане  на  сумата  от  20000  евро  с  посочени  падежни  дати-  30.09.2018г.,  30.09.2019г., 30.09.2020г.  и  30.09.2021г.  Доколкото   взискателят  е  дал съгласие, със същото  разпореждане  съдебният  изпълнител  е  вдигнал наложените  запори  върху моторните  превозни средства, както  и  върху единия  от  възбранените  недвижими имоти. 

В частта  й,  с която  се  обжалва  отказът  на  съдебния  изпълнител  да  вдигне наложените  обезпечителни  мерки  и  прекрати  принудителното  изпълнение върху  запорираните  и  възбранени  имоти  жалбата  е  процесуално  недопустима.  Този акт  на  съдебния  изпълнител  не  е  от кръга  на  тези,  посочени  в  разпоредбата на  чл.435, ал.2  от  ГПК като  подлежащи  на  обжалване  от  длъжника.  Действително  разпоредбата  на  чл.435, ал.2, т.6  от  ГПК  предвижда  възможност  за длъжника  да обжалва  отказът  на  съдебния  изпълнител  да  спре,  прекрати  или  приключи  принудителното  изпълнение. Основанията  за  спиране, прекратяване  и  приключване  на изпълнението  са  посочени  в разпоредбите  съответно на  чл.432, чл.433, ал.1  и  чл.433, ал.2  от  ГПК,  поради  което  отказ  на  съдебния  изпълнител да  прекрати  изпълнението  по  смисъла  на  чл.435, ал.2, т.6  от  ГПК  съставлява  отказът  му  да  приложи  разпоредбата  на  чл.433, ал.1  от  ГПК на  посочените  в  нея  основания за прекратяване  на  изпълнителното  производство.  В случая  съдебният изпълнител  е  отказал  в рамките  на  водено изпълнително  производство  да  вдигне  наложени  обезпечителни  мерки  върху    имоти  на длъжника,  като  това  негово  действие  не съставлява  отказ  да  се  прекрати  принудителното  изпълнение,  доколкото  подобна  хипотеза  не  е  предвидена  в  разпоредбата  на чл.433, ал.1  от  ГПК,  а  отказ  да  се прекрати  прилагането  на конкретен  изпълнителен  способ,  което действие не  подлежи  на  обжалване.      Предвид  горното  в тази  й  част жалбата  следва  да  се  остави  без  разглеждане,  а  производството  по  делото-  да  се  прекрати. 

В частта  й,  с която  се  обжалва  отказът  на  съдебния  изпълнител  да приключи  принудителното  изпълнение  жалбата  е  процесуално  допустима,  тъй  като  съгласно  разпоредбата на  чл.435, ал.2, т.6  от  ГПК  този  акт на  съдебния  изпълнител  подлежи на  обжалване  от  длъжника.    Жалбата  е  подадена  в  срока  по  чл.436, ал.1  от  ГПК. 

Разгледана  по  същество,  в тази  й  част  жалбата  е  основателна.

Съгласно разпоредбата  на  чл.433, ал.2  от  ГПК  изпълнителното  производство  се  приключва  с  изпълнение на задължението  и  събиране  на разноските  по  изпълнението.  В случая  доколкото  задължението,  за  събирането  на което  взискателят  е  поискал  образуване  на  изпълнителното  производство,  е  било  изпълнено,  а  разноските  по изпълнението-  събрани,  то  е  настъпило  основание  за  приключване  на изпълнението. Без  значение  за този  извод  е  обстоятелството,  че  в  изпълнителния  лист са  посочени  и  други задължения  на длъжника, тъй като  същите  не  са  подлежащи  на изпълнение, а  и  не са  посочени  от  взискателя  в  молбата  му  за  образуване  на изпълнителното дело.  Съгласно  разпоредбата  на чл.426, ал.1  от  ГПК  съдебният  изпълнител пристъпва  към  изпълнение  по молба  на заинтересованата  страна въз основа на  изпълнителен лист  или  друг  акт,  подлежащ  на  изпълнение. От  друга  страна,  самият  изпълнителен  лист  съгласно  разпоредбите  на  чл.406, ал.1 и чл.418, ал.2  от  ГПК  се  издава  само за подлежащи  на изпълнение  вземания.  В  случая  такива не са налице,  тъй  като  вноската  с  падеж  на  30.09.2018г.  вече е  заплатена, а  падежът  на  следващата  вноска  не  е настъпил,  поради което  и  за  същата  изобщо  не  е  следвало  да  бъде  издаван  изпълнителен  лист.  Без значение  в случая е обстоятелството  дали  задълженията,  посочени  в  изпълнителния  лист,  имат  характер  на „периодични“   такива,  тъй  като  липсва правна  норма,  която  да  дава възможност  за провеждане  на принудително  изпълнение  на  задължения  с  ненастъпил падеж.  Предвид  горното  отказът  на  съдебния  изпълнител  да  приключи изпълнителното  производство  е  незаконосъобразен  и следва  да  бъде  отменен,  като  вместо  това  се  постанови  приключване  на  изпълнителното  производство.  Съгласно  разпоредбата  на  чл.433, ал.3  от  ГПК  съдебният  изпълнител  следва  да вдигне наложените  запори  и  възбрани.   

         По  изложените  съображение  Пловдивският окръжен съд

 

 

                            Р  Е  Ш  И    :

 

ОТМЕНЯ  разпореждане  от  21.02.2019г.  на  ЧСИ  Бойка  Андреева,  рег.  №908, по  изпълнително  дело  №20189080400720  с което  е  отказал да  приключи  изпълнението  по  изпълнителното  дело,  като  вместо  него  ПОСТАНОВЯВА:

ПРИКЛЮЧВА  изпълнението  по изпълнително  дело  №20189080400720  на  ЧСИ  Бойка  Андреева,  рег.  №908.

УКАЗВА    на  ЧСИ  Бойка  Андреева,  рег.  №908,  да вдигне наложените  по делото  запори  и  възбрани.   

ОСТАВЯ  БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ  жалбата  на  З.  Т.  Л. ***,  ЕГН  **********,  чрез  пълномощника  му  по  делото  адв. В.  М.,  в  качеството  му  на  длъжник  по  изпълнително  дело  №20189080400720  по описа  на  ЧСИ  Бойка  Андреева,  рег.  №908,  против  разпореждане  на  съдебния  изпълнител  от  21.02.2019г.,  с което  е  отказал да вдигне  наложените  по  делото  обезпечителни  мерки  с изключение  на тези,  за  които  взискателят е  дал  съгласието  си,  и    ПРЕКРАТЯВА    производството  по делото  в тази му част.

В  частта  му,  с  която  жалбата  е  уважена,  решението  е  окончателно и не подлежи на обжалване.  В  частта  му,  с  която  жалбата  е  оставена  без  разглеждане  и  производството  по  делото  е  прекратено,  решението  подлежи на  обжалване  пред  Апелативен  съд- Пловдив  в едноседмичен  срок  от  връчването  му на страните.

            

ПРЕДСЕДАТЕЛ :       

                                     

 

          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                         

 2.