Решение по дело №17/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция на МВР - Кърджали, срещу Решение №25/17.11.2023 г., постановено по анд №44/2023 г. по описа на Районен съд - Ардино. В касационната жалба се оспорват изцяло изводите на районния съд, за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в несъответствие между описаното в ЕФ деяние и посочената като нарушена правна норма. Касаторът счита, че не е нарушено правото на защита на наказаното лице. Излага доводи за наличие на основания за изменение на ЕФ от страна на районния съд, съобразно правомощията на същия, визирани в чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН. По горните съображения иска отмяна на обжалваното решение, като вместо него се постанови друго, с което се отмени ЕФ или върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по касация – А. Х. О., в представено писмено становище, намира касационната жалба за неоснователна. Искането е настоящия съд да остави в сила оспореното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали, намира жалбата за неоснователна. Счита, че изводите на съда за незаконосъобразност на обжалвания ЕФ са правилни и обосновани. В тази връзка предлага оспореното решение да бъде оставено в сила.

Административният съд, след като извърши проверка на обжалваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:

Касационната жалба е допустима - постъпила е в срок, и е подадена от надлежно легитимирано лице - страна по анд №44/2023 г. по описа на Районен съд – Ардино.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С оспореното решение районния съд е отменил Електронен фиш за налагане на глоба серия ** № *** на ОД на МВР-Кърджали, с който на А. Х. О., на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 400 лв., за нарушение на чл. 21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 31.03.2022 г. в 16:45 часа, в „[област], [община], [населено място]“, е управлявал МПС с рег. № [рег. номер], със скорост 84 км/ч., установена с автоматизирано техническо средство № ***. С горното решение касаторът е осъден да заплати и деловодни разноски в размер на 750 лв.

За да постанови горния резултат, предвид описанието на деянието в обстоятелствената част на ЕФ, районният съд приел, че е осъществен състава на административно нарушение по чл.21, ал. 1 от ЗДвП, въвеждащ забрана за водачи на ППС, от категорията на процесното, да превишават установената скорост от 50 км/ч за движение в населено място. Съдът констатирал, че в процесния ЕФ деянието е квалифицирано по чл.21, ал.2 от ЗДвП, регламентиращ хипотези, при които стойността на скоростта, която не следва да се превишава е различна от тази по ал. 1, и е сигнализирана с пътен знак. Посочил е, че такива обстоятелства не са отразени в обстоятелствената част на ЕФ, поради което приел, че е налице несъответствие между описаното деяние и посочената правна норма. По горните съображения, стигнал до извода, че при издаване на оспорения ЕФ са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи неговата отмяна.

След извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, за съответствие на оспорения акт с материалния закон, съдът намира, че решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно като краен резултат.

Установената от районния съд фактическа обстановка се споделя от настоящия съдебен състав, като съответна на събраните по делото доказателства. Правилен е и крайния извод за незаконосъобразност на оспорения ЕФ, поради допуснати при издаването му съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правото на защита на наказаното лице.

С разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП е въведена забрана за водачите на ППС да превишават посочените в същата стойности при избиране скоростта на движение според съответното място – населено, извън населено, автомагистрала или скоростен път, а съгласно разпоредбата на чл.21, ал. 2, посочена като нарушена в ЕФ, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак.

Видно от съдържанието на Електронен фиш серия ** № *** за налагане на глоба, с последния е била ангажирана административнонаказателната отговорност на ответника по касация за това, че „На 31.03.2022 г., в 16:45 часа, в [област], [община], [населено място]…“ е управлявал собственото си МПС с рег. № [рег. номер], със скорост 84 км/ч., превишаваща разрешената с 34 км/ч., след приспадане на предвидената максимално допустима грешка от 3 км/ч. В ЕФ е посочено, че скоростта на автомобила е установена и заснета с автоматизирано техническо средство № ***. Нарушението е квалифицирано като такова по чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, и на водача е наложено наказание, основано на чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.

От това съдържание на процесния ЕФ, освен че не става ясно дали визираната разрешена скорост от 50км/ч е въведена с пътен знак, каквато е дадената от наказващия орган правна квалификация на деянието, не може да се установи и мястото на извършване на нарушението. Така, според описанието на деянието в ЕФ, превишението на разрешената скорост от 50 км/ч, която според правната квалификация на деянието следва да е била въведена с пътен знак В26, определящ скорост, различна от скоростта за населено място, е извършено едновременно в [населено място] и в [населено място]. Следва да се отбележи, че за разлика от общия случай на установяване на административните нарушения с АУАН и налагане на наказание с НП, при наказанията, налагани с ЕФ, издаден по реда на чл.189, ал.4 ЗДвП, мястото на извършване на нарушението, за което е ангажирана отговорността на водача става известно на последния едва с получаването на ЕФ. В случая, описаното в ЕФ място на извършване на нарушението – „[област], [община], [населено място]“, не дава възможност на наказаното лице да установи къде е извършено вмененото му нарушение, за да може същия да организира адекватно защитата си. Индиция за това, че водачът не е бил наясно с мястото, където е извършено деянието е и поисканата от него експертиза за установяване на това място, съобразно географските координати, отразени в документи, приложени към преписката. Тези приложения обаче, в т.ч. и съставения протокол за използване на АТСС, в който е посочено мястото на контрол, не са сред документите, които се предявяват на водача, заедно с издадения ЕФ.

По аргумент от чл.189, ал.4 от ЗДвП, нарушението следва да е описано в ЕФ по начин, който не оставя никакво съмнение относно нарушителя, както и относно времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено същото. Липсата на такова описание на нарушението, както е в случая, представлява съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване на правото на защита на лицето, чиято отговорност е ангажирана, тъй като го поставя в невъзможност да организира адекватно защитата си и е основание за отмяната на ЕФ.

Неоснователни са доводите на касатора, че е приложима хипотезата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН за преквалфикация на описаното в ЕФ деяние. Такова изменение на ЕФ би било допустимо, ако всички обстоятелства от състава на нарушението по чл. 21, ал. 1 ЗДвП бяха изчерпателно и ясно описани в електронния фиш, предявен на нарушителя, за да има възможност последния да се защитава срещу тях, като в този смисъл е и приетото в мотивите на ТР №8/16.09.2021 г., постановено по т.д.№1/2020 г. ОСС на ВАС. Допуснатата в случая неяснота на изложените в ЕФ факти, описани по-горе, не може да бъде преодоляна чрез изменение на електронния фиш на основание чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН.

По изложените съображения обжалваното решение се явява правилно като краен резултат, поради което и въз основа на изложеното по-горе, ще следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №25/17.11.2023 г., постановено по анд №44/2023 г. по описа на Районен съд – Ардино.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Особено мнение на съдия Мария Божкова:

Подписвам с особено мнение решението по КАНД № 17/ 2024 г. по описа на АС – Кърджали поради следните съображения:

Не споделям становището на мнозинството от касационния състав, че от начина на описание на нарушението в ЕФ не става ясно къде е извършено това нарушение, поради което оспореното решение № 25/ 17.11.2023 г., постановено по а.н.д. № 44/ 2023 г. на РС – Ардино, макар и по различни от изложените от РС – Ардино мотиви, следва да се остави в сила.

С обжалваното решение РС – Ардино е отменил електронен фиш серия, ** № ***/*** г., издаден от ОД на МВР - гр. Кърджали срещу А. Х. О., с ЕГН ***, от ***, с който за извършено административно нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400,00 лв., като е осъдил ОДМВР – Кърджали да заплати деловодните разноски за адвокатско възнаграждение и ВЛ по приета СТЕ.

Действително в ЕФ е записано, че на 31.03.2022 г., в 14,45 часа, в ***, с отчетен толеранс от минус 3км/ч., с МПС „***“ с рег. № ****, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M555. От това описание се установява, че нарушението е извършено в ***, като не остава неяснота относно мястото, макар и да е описано по този начин. Информация относно мястото на извършване на нарушението, както и начина на ограничение на скоростта – с пътен знак В26, се съдържа и в Протокола, съставен на основание чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, както и в приетото заключение на СТЕ. Същественото в случая е, че начинът на описание на мястото на извършване на нарушението не е възпрепятствал санкционираното лице да осъществи защита срещу издадения ЕФ, както и не е затруднил РС – Ардино да разбере мястото на извършване на нарушението. Последният извод следва от мотивите на решение № 25/ 17.11.2023 г., постановено по а.н.д. № 44/ 2023 г. на РС – Ардино, че от описаното в обстоятелствената част на електронния фиш се стига до безпротиворечив извод, че жалбоподателят е осъществил фактическия състав на административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В решението е посочено, че тази законова разпоредба въвежда забрана за водачи на пътни превозни средства от категорията на управляваното от А. О. при управлението им да превишават стойност на скоростта за населено място от 50 км/ч. РС – Ардино е приел, че макар и изрично в обстоятелствената част да не е отразено, че жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил в населено място, несъмнено *** е точно такова. Описано е, че управлявайки моторно превозно средство със скорост 84 км/ч в конкретния пътен участък жалбоподателя е превишил разрешената стойност на скоростта с 34км/ч.

След като в оспореното решение е установена тази фактическа обстановка то, на основание чл.220 от АПК, правилността на оспореното решение следва да се прецени въз основа на фактите относно мястото на извършване на нарушението, установени от РС – Ардино.

За да достигне до извод за незаконосъобразност на ЕФ РС – Ардино е приел, че при извършване на квалификацията на административното нарушение издателят на електронния фиш го е квалифицирал като такова по чл. 21, ал. 2, вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Тази разпоредба регламентира хипотезите при които стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е различна от тази по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно съдържанието на същата разпоредба в тези случаи това се сигнализира с пътен знак. От описаното в обстоятелствената част на електронния фиш такова обстоятелство не е установено. Не е посочено, че стойността е различна от посочената за населено място такава. По този начин се е получило противоречие между описаното текстово в обстоятелствената част на електронния фиш и цифровото посочване на осъществения състав на административно нарушение, което е недопустимо. Извършена е и неправилна правна квалификация на административното нарушение. Приел е, че това се явява съществено нарушение на процесуалните правила и основание за отмяна на издадения от ОД на МВР - гр. Кърджали електронен фиш на процесуално основание без да се пристъпва към разглеждане на спора по същество и към обсъждане на доводите на страните.

При тези фактически установявания от РС – Ардино постановеното решение по а.н.д. № 44/ 2023 г. на РС – Ардино би следвало да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на съда, който да приложи разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, като измени ЕФ, в какъвто смисъл е постановено и Решение № 333/ 01.03.2024 г. по к.а.н.д. № 148/ 2023 на АС – Кърджали.

Поради изложените съображения считам, че касационната жалба е основателна, а оспореното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на РС – Ардино.

Предвид изложените съображения подписвам Решението, постановено по к.а.н.д. № 17/ 2024 г. по описа на АС – Кърджали с особено мнение.