Присъда по дело №97/2022 на Апелативен съд - Варна

М О Т И В И към присъдата по ВНОХД № 97 по описа на Варненски
апелативен съд за 2022г.
Предмет на въззивното производство е присъда № 17/15.03.2022 г.,
постановена по НОХД № 1119/21 г. на Окръжен съд Варна, с която
подсъдимата Г.Д., с две обвинения по чл.354а, ал.1 от НК, е била оправдана за
едното, и осъдена за другото на лишаване от свобода за две години с
приложение на чл.66, ал.1 от НК при изпитателен срок три години и глоба от
5000 лева.
За да вземе това решение, окръжният съд е приел за недоказано
обвинението, че на 29.12.2020 г. в гр. Варна, в съучастие като съизвършител с
И.Д., без надлежно разрешително, подсъдимата е държала с цел
разпространение 26.26 г марихуана - високорисково наркотично вещество с
9.75 % активен компонент тетрахидроканабинол на стойност 157.56 лева, но,
че по същото време и място, без надлежно разрешително, е разпространила на
Б. Д. 2.72 г марихуана на стойност 16.32 лева.
Въззивното производство се води по протест на прокурора в първата
инстанция и жалба на защитника на подсъдимата, поддържани от страните в
съдебно заседание пред въззивния съд, с които поради необоснованост на
присъдата в съответната част се иска изцяло осъдителна, респ. изцяло
оправдателна присъда, а в условията на алтернативност защитата моли за
връщане на делото в първата инстанция поради допуснати съществени
процесуални нарушения.
Относимите към поведението, респ. отговорността, на подсъдимата Д.
факти, накратко са:
На 29.12.2020 г. следобед, свидетелите К.С. и М.К., служители на МВР,
наблюдавали района на адрес ул.„Ангел Кънчев“ 26 във Варна, с оглед
постъпила информация, че мъж и жена с малко дете продават там марихуана.
В близост до блока те възприели лек автомобил с едно лице, установено по-
късно като свидетеля Д. Д., а пред входа на блока - двама мъже, впоследствие
установени като свидетелите Б. Д. и С.Д.. При последните се приближили
подсъдимата Г.Д., с бебе в детска количка, и съпругът й свидетелят И.Д..
Свидетелят Б. Д. се намирал там за среща с подсъдимата, която познавал
отпреди, за да си купи от нея марихуана. Двамата провели разговор, като тя
го попитала колко иска, на което той отговорил, че иска марихуана за 30 лева.
Подсъдимата веднага сложила в ръката му сгъната хартия, представляваща
бланка с надпис „известие за доставяне", в която имало три броя суха зелена
тревиста маса под формата на топчета, установена впоследствие по експертен
път като 2.72 г марихуана, а той й дал 30 лева за нея. Междувременно
съпругът И.Д., след като от своя страна дал на свидетеля С.Д. 0.75 г
марихуана, си тръгнал.
На място, за да окажат съдействие за проверка на наблюдаваните лица,
пристигнали служителите на МВР Р.Н. и Х.Х.. След като установили
самоличността им, а свидетелите С.Д. и Б. Д. признали, че имат в себе си
1

забранени вещи - марихуана, последните били отведени в Първо РУ, където
ги предали доброволно, а свидетелят Б. Д. съобщил на полицаите К. и С., че е
купил марихуаната от Г..
Вечерта на същата дата било извършено претърсване в апартамент 72,
находящ се на наблюдавания адрес, както и в прилежащата към него маза. В
холна секция била намерена електронна везна, със следи от наркотичната
субстанция тетрахидроканабиол по работната й повърхност, а в мазата, в
стара детска количка - найлонова торба, съдържаща суха зелена тревиста
маса, установена впоследствие по експертен път като 26.26 г марихуана.

По жалбата.
Тя касае осъдителната част на присъдата и се обосновава с твърдения за
пороци в мотивите – повърхностен анализ, игнориране на доказателства,
несъответствие на възприетата фактическа обстановка с доказателствената
маса, нарушение на процесуални права на подсъдимата, позоваване на
негодни доказателствени средства.
Въззивникът твърди нарушение на права по чл.281, ал.5 и 7 от НПК. По
този ред са прочетени показанията от досъдебното производство на двама от
свидетелите – Р.Н. и А.К., като действително е налице формално нарушение
по чл.281, ал.7, изр.1 от НПК и в двата случая, тъй като в протокола не е
отбелязано на подсъдимата да е било разяснено изрично, че прочетените
показания могат да се ползват при постановяване на присъдата. Но, видно от
изр.2 на същата разпоредба, законодателят свързва гарантирането на правата
на подсъдимите при тази процедура с участието на защитник, какъвто
подсъдимата Д. е имала, и то не назначен за извършване на съответното
действие, а встъпил на досъдебното производство, и очевидно добре запознат
с всички материали по делото, който защитник и при двата разпита не се е
противопоставил на прочитането. За да е налице съществен порок,
опорочаващ приобщените свидетелски показания, какъвто се твърди с
жалбата, е нужно допуснатото нарушение да се е отразило в съществена
степен на правото на защита, каквото отражение настоящият съдебен състав
не констатира.
Окръжният съд не е обсъждал показанията на свидетелите полицейски
служители в частите, възпроизвеждащи придобита по време на „оперативна
беседа“ информация, и изрично в мотивите си е отбелязал, че споделя като
основателно съответното възражение на защитата.
Общите въпроси, свързани с процедурите при задържането на
свидетели по реда на ЗМВР, в случая категорично стоят извън предмета на
доказване, но относим и съответно налагащ обсъждане е въпросът за
приобщаването на 2.72 г. марихуана по делото, за която подсъдимата е
обвинена и призната за виновна да е продала на свидетеля Б. Д.. Безспорно е,
че марихуаната е била в свидетеля Д. към момента, в който полицейските
служители Недялков и Хасан са пристъпили към извършването на проверка за
2

установяване самоличността му, и че този факт им е станал известен. Дали
последното е в резултат на извършена проверка на личните му вещи от тяхна
страна, или при нарочен въпрос той сам им е съобщил, че има в себе си
забранено вещество, е без съществено значение. Безспорно е също, че
марихуаната е останала във владение на свидетеля до отвеждането му в
полицейското управление, където вече той я е предал, за което е изготвен
протокол за доброволно предаване от инкриминираната дата. Предаденото
вещество е изпратено веднага с писмо до БНТЛ, където е изследвано с
изготвена експертна справка 428/30.12.20 г., а в последствие е било и обект на
извършената физико-химическа експертиза -протокол № 18/15.01.21 г.
Въпреки някои различия в отделни решения по въпросите за същността
на протокола за доброволно предаване, практиката е последователна в
разбирането, че тези протоколи придават процесуална легитимация, като
установяват връзката на материалния факт – вещественото доказателство, с
обстоятелствата по делото, а отношението на този факт към престъпното
поведение подлежи на доказване с всеки допустим доказателствен способ и
средство /Р 50/16 г., ВКС, ІІ н.о./, каквито в случая са наличните свидетелски
показания, писмените доказателства за експертната справка и заключението
на експертизата, на фона на които, индивидуализацията и идентичността на
приобщеното чрез протокола за доброволно предаване веществено
доказателство, са безспорни.
Основният въпрос, поставен с въззивната жалба, е относно
обосноваността на взетото решение чрез събраните по делото доказателства,
респ. доказателственият анализ и правната оценка на фактите. На практика
спорният въпрос е относно авторството, доколкото извън съмнение остава
факта, че свидетелят Б. Д. е закупил в уреченото време и място
инкриминираното количество марихуана.
Неоснователен е упрекът към първоинстанционния съд за повърхностен
анализ и липса на мотиви в осъдителната част, тъй като при изготвянето им в
пълнота са спазени дължимите стандарти съгласно чл.305, ал.3 от НПК. За да
приеме, че подсъдимата е извършител на вмененото й престъпление
разпространение на наркотично вещество – 2.72 г марихуана, чрез
продажбата му на свидетеля И.Д., окръжният съд се е позовал изцяло на
показанията на последния от досъдебното производство, както и на казаното
от свидетеля С.Д. пак там, и двамата разпитани на инкриминираната дата, с
протоколи, съдържащи разяснение на правата по чл.121, ал.1 и чл.122, ал.2 от
НПК.
От прочетените показания на свидетеля Делев е видно, че е бил на
мястото за да закупи марихуана от свидетеля И.Д., че заедно са били пред
блока, където са се намирали също свидетелят Б. Д. и подсъдимата, и че от
там свидетелят И.Д. е заминал нанякъде, а той е останал да го чака, за да си
плати наркотика, както и че тогава е последвала полицейската проверка. Тези
показания изключват възможността свидетелят И.Д. да е лицето, преговаряло
3

и продало инкриминираната марихуана на свидетеля Б. Д., при
обстоятелствата, на които се гради защитната теза /изводима от показанията
на съпруга Д./.
От прочетените показания на свидетеля Б. Д. е видно, че е отишъл на
предварително уговорена среща за закупуване на марихуана от подсъдимата
Г.Д., че тя го е попитала колко иска, че му е „бутнала в ръцете“ марихуаната,
и че на нея е заплатил 30 лева.
Съдът правилно е обосновал решението си да не кредитира
променените в тези части показания на същите двама свидетели, дадени пред
него, поради тяхната непоследователност и неубедителност. Всъщност
промяната в показанията на свидетеля Делев не е съществена за предмета на
доказване, тъй като засяга основно факта от кого сам той е купил марихуана,
като в останалата част не се констатират значими отличия, а и след прочитане
на показанията му от досъдебното производство е заявил, че „най-вероятно е
било нещо такова“. От своя страна свидетелят Б. Д., разпитван от прокурора,
първо е казал „Получих наркотици мисля от Г., защото се е случвало и тя да
ми дава“, разпитван от защитника, на нарочен въпрос да обясни израза „май
тя…“, внезапно си е спомнил, че всъщност „…той отиде някъде и после явно
ми ги е дал, не мога да се сетя вече.“, а на въпросите на съда е заявил, че
„Може на нея и на него да съм платил, не помня, защото е имало случки,
когато на нея съм давал и на него съм давал.“ На нарочен въпрос относно
възникналото противоречие в тази част, след прочитане на показанията му,
свидетелят Б. Д. не е заел категорична позиция, а е заявил, „…толкова време е
минало, че не помня със сигурност. Тогава щом съм го казал, значи така е
станало.“
Обясненията на подсъдимата Г.Д., че тя не е продала марихуаната на
свидетеля Б. Д., явяващи се едновременно и източник на доказателства, и
средство за защита, правилно са оценени във второто си качество, поради
противоречието с преките доказателства в кредитираните показания на
свидетеля Б. Д., подкрепени косвено от показанията на свидетелите С.Д. и
Д.Г., последният получавал неколкократно наркотици от подсъдимата. При
аргументите в подкрепа отказа да бъдат кредитирани обясненията, окръжният
съд правилно е отбелязал и други два факта - противоречието във връзка със
собственика на жилището на ул.„Ангел Кънчев“ 26 – бабата на свидетеля
И.Д., за която той е заявил, че се намира в хоспис, а подсъдимата – че се е
качил в апартамента да й помогне, и относно електронната везна, за която тя
твърди, че е нова и неупотребявана, а експертизата – че върху работната й
повърхност има следи от тетрахидроканабиол.
Въз основа на правилно установените факти и анализа на
установяващите ги доказателства, съдът законосъобразно е извлякъл
признаците на престъпния състав по чл.354а, ал.1, алт.2 от НК и го е вменил
във вина на подсъдимата Д.. В тази част е правилно и индивидуализираното
наказание, като справедливо и съответно на извършеното, за което
4

първоинстанционният съд също е изложил дължимите мотиви, които се
споделят при въззивната проверка.

По протеста.
С възразения акт подсъдимата е била оправдана за деянието по чл.354а,
ал.1, алт.1, пр.4, вр.чл.20, ал.2 от НК с предмет намереното в мазата към
апартамента наркотично вещество – 26.26 г марихуана, и изпълнително
деяние – държане в съизвършителство с И.Д., тъй като съдът е приел, че не
може да бъде доказана съпричастността й към него. Това становище не се
възприема от настоящия състав на въззивния съд, който счита, че са налице
достатъчно преки и косвени доказателства, водещи на обратния извод, с което
протестът се определя като основателен.
Едновременно, но и независимо от предходно обсъжданото обвинение
срещу подсъдимата, по делото са налице доказателства, че те двамата със
съпруга си са разпространявали наркотици, и че това е било една фактически
съвместна дейност, останала извън предмета на обвиненията. Наред с
инкриминираното деяние, свидетелят Б. Д. свидетелства и за други случаи, в
които е получавал наркотиците от нея. Същото се установява и чрез казаното
от свидетеля Д.Г.: „От Г. единствено съм вземал, когато И. го няма…., като
той е пращал Г., тя е слизала долу и ми е давала от забранените вещества.“ В
доказателствената съвкупност са приобщени чрез прочитане и показанията на
същия свидетел от досъдебното производство, които той е потвърдил, и в
които се съдържат конкретни подробности относно участието на подсъдимата
в разпространението, и в частност, как се е действало при отсъствие на
съпруга й.
Разпространението като нееднократна дейност обичайно предполага
държане някъде, все едно къде и колко точно, но някакво налично количество
наркотично вещество, и на място, достъпно за разпространителя, който да
вземе част от него и да го предостави на клиента. Очевидно е, че за да може
да реагира в случай на отсъствие на съпруга си, подсъдимата Д. е имала
достъп до място, където се е намирало известно количество марихуана, от
което могат да се формират отделни „дози“ според желанието на клиента.
Инкриминираните 26.26 г марихуана са намерени в мазата към
апартамента, в който трайно е живеела бабата на свидетеля И.Д., и за която
баба той е полагал грижи до приемането й в хоспис непосредствено преди
деянието, като редовно е пребивавал при нея, включително с подсъдимата и
малкото им дете. Претърсването на жилището и мазата към него е предприето
вечерта на инкриминираната дата, след като същия следобед, в присъствието
на подсъдимата Г.Д., са били задържани от полицията двамата свидетели с
наркотични вещества в тях, предоставени им от нея и съпруга й, и въпреки
това последните са били на адреса в 20:50 часа, когато е започнало
въпросното действие по разследването, извършено в присъствието и на двама
им, като в протокола, подписан лично от тях, е записано, че това е постоянен
5

адрес на сем.Д.и и се обитава от тях и малолетното им дете. В мазата,
отключена от свидетеля И.Д., е намерено въпросното количество, за което
той вписал в протокола, че е трева, и е негова. Последното по никакъв начин
не изключва безусловно участието на подсъдимата Д. в изпълнителното
деяние „държане с цел разпространение“.
Свидетелят А.Д., на досъдебното производство и пред съда е
представил семейството като свои съседи от апартамента до неговия, като е
уточнил, че И.Д. винаги е живял там, а подсъдимата – от няколко години, и е
споделил детайли от взаимоотношенията им. В същия смисъл е свидетелствал
и И.К.. Свидетелят А.К. купувал марихуана от И.Д., включително и в
присъствието на съпругата му, като това ставало на инкриминирания адрес.
Свидетелят Д.Г., чийто показания бяха отбелязани по-горе като пряко
доказателство, че е купувал от подсъдимата, също установява, че това е
ставало на въпросния адрес. Показанията на последния свидетел, ведно с тези
на свидетеля Б. Д., за това, че подсъдимата им е продавала наркотици,
едновременно подкрепят пряко и добитата по оперативен път информация, за
която свидетелстват полицаите С. и К., че на адреса марихуана продават мъж
и жена с малко дете.
За да може да продава на този адрес марихуана, когато по някакви
причини мъжът й е бил възпрепятстван да стори това, или просто защото
такава е била уговорката, обективно условие е подсъдимата да е имала достъп
до налично количество от това вещество. В жилището марихуана не е
намерена, а само везна, със следи от такава по работната й повърхност,
семейството притежава ключ от мазата, като липсват данни подсъдимата да
не е имала възможност да го ползва, което утвърждава извода, че съзнателно
двамата са държали откритото там количество наркотично вещество. При
съвкупността от изброените до тук доказателства въззивният състав не съзира
наличието на обосновано съмнение, което изключва изискваната категорична
доказаност на обвинението подсъдимата Г.Д. да е съучастник в
престъплението с изпълнително деяние – държане с цел разпространение на
високорисково наркотично вещество – марихуана, на което се е позовал
съставът в окръжния съд.
Следва да бъде споделено и разбирането от протеста, че критичността, с
която първоинстанционният съд аргументирано се е отнесъл към показанията
на свидетеля И.Д. досежно фактите по обвинението за разпространение, важи
в еднаква степен и за обвинението, по което е оправдал подсъдимата. Макар
сам да е отбелязал в мотивите факта, че И.Д. свидетелства след осъждането
му с влязло в сила споразумение за извършено от него по същото време
престъпление по чл.354а, ал.2, т.4, вр.ал.1 от НК за разпространение на
свидетеля С.Д., съдът не е съобразил, че елемент на същото това
споразумение е и обсъжданото деяние, по което споразумение /справка л.10
от НОХД 1119/21 г./ Д. изрично е приел за безспорно и категорично
установено от фактическа страна, че на 29.12.2020 г., при опасен рецидив и в
съучастие като съизвършител с Г.Д., без надлежно разрешително, с цел
6

разпространение, е държал 26.26 г марихуана. С Р 89/12, ВКС, ІІІ н.о. се
потвърждава, че няма как вече приключило с окончателен съдебен акт
наказателно производство, което е имало за предмет същото инкриминирано
деяние, да не е от значение за правилното решаване на спора, както и, че
анализът на нормата на чл.413 от НПК дава основание да се приеме, че по
отношение на очертаните в ал.2 обстоятелства, влезлият в сила съдебен акт е
задължителен за съда. И макар присъдата да не може да се основава
единствено на предходно сключеното споразумение, то е в подкрепа на
останалата налична доказателствена съвкупност, обосноваваща вината на
подсъдимата Д..
Правният анализ на фактите във връзка с обвинението, предмет на
протеста, позволява от тях законосъобразно да бъдат изведени признаците на
основния състав именно по чл.354а, ал.1, алт.1, пр.4, вр.чл.20, ал.2 от НК,
каквото е било обвинението по внесения обвинителен акт в съответната част,
обуславящо искането за осъждане и налагане на справедливо наказание по
този текст. Предвидени са две кумулативни санкции - лишаване от свобода с
граници от две до осем години, и глоба от пет до двадесет хиляди лева. За
процеса на индивидуализация важи отчетеното вече по първоинстанционната
присъда във връзка с личността на подсъдимата, чиято обществена опасност е
ниска, и са налице смекчаващите отговорността обстоятелства – неосъждана,
в млада възраст, с малко дете, за което полага грижи, при това сама, след като
съпругът й към момента изтърпява наказание лишаване от свобода. Не е
завишена степента на обществена опасност и на конкретното деяние – сред
различните видове високорискови наркотични вещества, марихуаната е със
сравнително най-малко вредни последици, а инкриминираното количество,
което се държи, е със сравнително малко тегло и ниска стойност. При тези
факти настоящият състав на въззивния съд счита, че наказание в минималния
размер на лишаването от свобода, предвид въведения специален минимум –
две години, ще е справедливо и съответно на извършеното и ще способства за
постигане целите на наказателната репресия, както и размера на глобата,
която, предвид семейното и имуществено състояние на подсъдимата, също
следва да е минималната от пет хиляди лева.
При прилагане на правилата за групиране на наказанията, тъй като са
налице условията за това – двете деяния са в реална съвкупност, по реда на
чл.23, ал.ал.1 и 2 от НК, с новата присъда във въззивния съд, на подсъдимата
Д. се определи общо наказание лишаване от свобода, което, предвид неговия
размер и данните за личността й, обуславя приложението на чл.66, ал.1 от НК,
като за нейното поправяне настоящият състав счита, че ще е достатъчен и
минималният изпитателен срок три години, в рамките на комплексната
санкция ведно с глобата от пет хиляди лева, които наказания от посочения
вид и в конкретните размери са съответни и достатъчни за постигане целите
както на специалната, така и на генералната превенция.

7

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
8

Номер на акта:	5
Дата:	19 май 2022 г.
Съдия:	Румяна Панталеева

Дело:	20223000600097
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	12 април 2022 г.

Присъда по дело №97/2022 на Апелативен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите