Решение по дело №2093/2021 на Административен съд - Пловдив

Gerb osnovno jpeg РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1007

гр. Пловдив, 06.06.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА

при секретаря Б.К., като разгледа докладваното от Председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 2093 по описа за 2021 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

2. Образувано е по жалба предявено от Б.П.С., с ЕГН **********, с адрес ***, против Решение № 2153-15-230/07.07.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № **********/Протокол № 2142-15-2/24.02.2021 г. поправено с Разпореждане № **********/Протокол № Ц2141-15-6/10.05.2021 г. на Ръководителя на Пенсионното осигуряване (ПО) при ТП на НОИ - гр. Пловдив.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на административния акт като се иска неговата отмяна. Претендират се сторените в производството разноски.

3. Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Съображения в тази насока се излагат в писмено становище приложено по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. По допустимостта:

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите:

5. С РАЗПОРЕЖДАНЕ № 19/08.05.2001 г. на Б.С. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 02.05.2001 г., на основание § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО (ПЗР на КСО).

Пенсията за ОСВ е отпусната при зачетен общ осигурителен стаж от трета категория труд по чл. 104 от КСО - 44 г. 07 м. 24 д., от които: 04 г. 01 м., 25 д. от първа категория труд по чл. 104, ал. 4 от КСО; 10 г. 11 м. 15 д. от втора категория труд; 24 г. 00 м. 11 д. от трета категория труд.

Размерът на пенсията за ОСВ е изчислен с индивидуален коефициент 1.804, определен по реда на чл. 70, ал. 1-5 от КСО от осигурителния доход за периодите, както следва: от 01.07.1991 г. до 30.06.1994 г. - 174 490.00 лв. и от 01.01.1997 г. до 30.09.1998 г. - общо брутно трудово възнаграждение (осигурителен доход) - 5 068.26 лв.

6. Във връзка с направен преглед на пенсионните досиета и установена липса на досието на Б.С. са предприети действия за установяване на осигурителния му стаж. Същият не е представил, документи за осигурителен стаж, изискани от ТП на НОИ - Пловдив с писмо с изх. № К-20978/15.05.2013 г., поради което е започната процедура по реда на чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО за извършване на проверка от контролен орган в ТП на НОИ - Пловдив. В хода на проверката С. е удостоверил длъжностите, периодите на осигуряване, наименованията на осигурителите, при които е придобил осигурителен стаж, с декларации, подписани собственоръчно съответно на датите 02.09.2013 г. и 24.02.2015 г., а именно: от 1959 г. до 1962 г. – работник в обособена бригада; от 1962 г. до 1964 г. – войник; „Червена звезда“ Исперих от 1964 г. на длъжност „работник-монтажен“; леярна Столипиново, хладилни камери; Тракийско творчество; ТК „Родопа“ Пловдив от 1970 г. – с продължителност около 20 години.

С писмо с вх. № МП-23175#7/21.05.2015 г. С. е представил в ТП на НОИ следните документи за осигурителен стаж:

- военно-отчетна книжка (копие) за периода на наборна военна служба -01.10.1961 г. - 07.10.1963 г. (02 г. 00 м. 07 д.);

- образец УП-3 № 735/14.03.2001 г. (копие), издаден от осигурителя "Пловдив-БТ" АД - Пловдив за периодите на осигуряване: от 14.07.1970 г. до 31.10.1975 г. (05 г. 03 м. 18 д.) на длъжност "началник на склад"; от 01.11.1975 г. до 31.10.1979 г. (04 г. 00 м. 00 д.) на длъжност "технически ръководител на строителна група" и от 01.11.1979 г. до 23.07.1994 г. (14 г. 08 м. 23 д.) на длъжност "организатор по строително производство".

След проведена служебна кореспонденция от ТП на НОИ - Пловдив с осигурителя "КТ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД - Пловдив са получени документи, потвърждаващи част от осигурителния стаж и осигурителния доход, при които е отпусната пенсията за ОСВ, както следва:

- образец УП-3 № 457/07.09.2015 г. за периодите на осигуряване: от 14.07.1970 г. до 31.12.1973 г. (03 г. 05 м. 17 д.) на длъжност "началник на склад" и от 01.01.1974 г. до 08.07.1976 г. (02 г. 06 м. 07 д.) на длъжност "началник складова база";

- образец УП-3 № 253/13.05.2015 г. за периода на осигуряване от 09.07.1976 г. до 22.07.1994 г. (18 г. 00 м. 13 д.) на длъжност "организатор строително производство";

- образец УП-2 № 254/13.05.2015 г. за брутното трудово възнаграждение (осигурителен доход) за периода от 01.07.1991 г. до 30.06.1994 г. в размер на 174 258.00 лв.

С писмо с изх. № МП-23175#10/26.11.2015 г. в ТП на НОИ - Пловдив от осигурителя "М С APT 2000", с адрес: София, ЖК "Яворов" № 10, бл. 1, вх. А, са изискани образец УП-3 за осигурителния стаж на С. в периода от 1995 г. до 30.09.1998 г. и образец УП-2 за осигурителния доход след 01.01.1997 г. Писмото е върнато в ТП на НОИ от пощенски оператор с гриф "Непознат на адреса".

В тази връзка е установено е, че в Регистъра на осигурените лица няма данни за осигурителни периоди на С. след 01.01.1997 г.

В справка "22А - Деклариран вид осигуряване от самоосигуряващите се лица" няма данни за периоди, в които С. се е самоосигурявал като едноличен търговец.

При тези данни е прието, че Б.С. не е удостоверил с документи зачетения при отпускане на пенсията осигурителен стаж с обща продължителност по чл. 104 от КСО - 44 г. 07 м. 24 д., от които 04 г. 01 м. 25 д. от първа категория труд по чл. 104, ал. 4 от КСО, 10 г. 11 м. 15 д. от втора категория труд и 24 г. 00 м. 11 д. от трета категория труд. Същият не е придобил осигурителен стаж със специфични особености и с различен характер, тежест и вредност на труда, полаган от работниците и служителите при условията на първа и втора категория.

Установено е още, че размерът на пенсията за ОСВ, отпусната с Разпореждане № 19/08.05.2001 г. е изчислен от осигурителен доход в малко по-висок размер, който съгласно изплащателните ведомости на "КТ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ'' ЕАД - Пловдив, С. не е получил, респ. не е осигуряван върху него. Съществува несъответствие между осигурителния доход за периода от 01.07.1991 г. до 30.06.1994 г. (174 490.00 лв.), от който е определен индивидуалният коефициент за изчисляване на размера на пенсията в отмененото разпореждане и осигурителния доход (174 258.00 лв.), вписан от осигурителя "КТ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД - Пловдив в УП-2 № 254/ 13.05.2015 г. за същия период.

6.1. При тези данни, на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 и чл. 68, ал. 3 от КСО, е издадено РАЗПОРЕЖДАНЕ № **********/протокол № 2142-15-38/14.07.2016 г., (поправено с Разпореждане № **********/протокол № 2141-15-36/09.08.2016 г.) на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив, отменящо Разпореждане № 19/08.05.2001 г., с което на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за ОСВ и всички последващи го, като лична пенсия за ОСВ на жалбоподателя е отпусната считано от 24.05.2008 г.

Пенсията за ОСВ е отпусната при зачетен общ осигурителен стаж от трета категория труд по чл. 104 от КСО 26 г. 00 м. 17 д., от които: 02 г. 00 м. 07 д. за периода на наборна военна служба - 01.10.1961 г. до 07.10.1963 г.; 24 г. 00 м. 10 д. при осигурителя „Пловдив БТ“ АД („КТ Интернешънъл“ ЕАД гр. Пловдив) за периода от 14.07.1970 г. до 23.07.1994 г. на длъжност „началник склад“, „технически ръководител на строителна група“ и „организатор строителство“.

Размерът на пенсията за ОСВ е изчислен с индивидуален коефициент 1.802, определен по реда на чл. 70, ал. 1-5 от КСО от осигурителния доход за периодите, както следва: от 01.07.1991 г. до 30.06.1994 г. - 174 258.00 лв.

6.2. Недоволен от така постановеното разпореждане, С. е обжалвал същото пред горестоящия в йерархията административен орган, който с Решение № 2153-15-248/10.10.2016 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, по т. 1 е потвърдил Разпореждане № **********/протокол № 2142-15-38/14.07.2016 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. Пловдив, в частта, касаеща отмяната на Разпореждане № 19/08.05.2001 г. и всички последващи го, а по т. 2 и т. 3 е отменил Разпореждане № **********/протокол № 2142-15-38/14.07.2016 г., потвърдено с Разпореждане № **********/протокол № 2141-15-36/09.08.2016 г., в частта, с която е отпусната пожизнено лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на С. по чл. 68, ал. 3 от КСО, считано от 24.05.2008 г., като пенсионното досие е върнато на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО за произнасяне съобразно мотивите на решението.

За да постанови т. 2 и т. 3 от Решение № 2153-15-248/10.10.2016 г., Директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив е констатирал, че в жалбата, с която е сезиран, С. е направил следните нови искания:

- за избор на други три последователни години до 01.01.1997 г. по реда на чл. 70, ал. 3 от КСО, вследствие на промяната в размера на осигурителния доход за периода от 01.07.1991 г. до 30.06.1994 г. и намаления индивидуален коефициент;

- за зачитане на осигурителен стаж, придобит в периода от 03.11.1965 г. до 14.07.1970 г., за който към жалбата е приложен образец УП-3 № 51/03.06.2015 г. (копие), издаден от осигурителя ЗДМЛ (Завод за дървообработващи машини и линии) ООД - Пловдив, с посочена продължителност на осигурителния стаж - 04 г. 08 м. 11 д. Осигурителят е вписал, че трудът е положен на длъжност "шлосер" в цех ОГМ, във ведомост на спомагателни дейности и е предложил да се зачете от трета категория труд;

- за зачитане на осигурителен стаж, придобит в периода от 01.01.1995 г. до 31.12.1999 г., за който към жалбата са приложени листове от осигурителна книжка № 8682-0 (копия), в уверения на това, че С. се е самоосигурявал в периода от 01.01.1995 г. до 31.12.1999 г. в ЕТ "КРИСТА - Б.С.". Установено е, че в качеството си на самоосигуряващо се лице същият не е подавал данни в Регистъра на осигурените лица по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО.

Констатирано е също така, че в собственоръчните декларации от 02.09.2013 г. и 24.02.2015 г. С. не е декларирал осигурителен период 1965 г. - 1970 г. и осигурител ЗДМЛ ООД – Пловдив, нито е декларирал, че се е самоосигурявал в периода от 01.01.1995 г. до 31.12.1999 г., съответно не е представил осигурителната книжка, която притежава.

В тази насока е прието, че с Разпореждане № **********/протокол № 2142-15-38/14.07.2016 г. е направена неправилна преценка за правото на пенсията за осигурителен стаж и възраст, тъй като към жалбата за първи път С. е представил нови доказателства за придобит осигурителен стаж до датата, от която е отпусната пенсията.

Освен това е установено, че с обжалваното разпореждане не е определен правилно индивидуалният коефициент 1.802, тъй като е изчислен само от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години до 01.01.1997 г., като не е взет предвид доходът за периода след тази дата до пенсионирането му, съгласно чл. 70, ал. 3-5 от КСО.

С изложените съображения е обоснован извод за неправилност на разпореждането в частта му, по т. II като същото е отменено, а пенсионното досие е върнато на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО за произнасяне съобразно мотивите на решението.

6.3. Решение № 2153-15-248/10.10.2016 г. на Директора на ТП на НОИ, в частта му по т. 1 и потвърденото с него Разпореждане № **********/протокол № 2142-15-38/14.07.2016 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. Пловдив, в частта, касаеща отмяната на Разпореждане № 19/08.05.2001 г. и всички последващи го, са отменени по жалба на С. с Решение № 1470/14.08.2017 г. постановено по адм. дело № 2571/2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив, а преписката е изпратена на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ - гр. Пловдив, за ново произнасяне относно правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Б.П.С. признато с Разпореждане № 19/08.05.2001 г., при съблюдаване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

С цитираното съдебно решение жалбата на Б.П.С., против Решение № 2153-15-248/10.10.2016 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което по т. 2 и т. 3 е отменено Разпореждане № **********/протокол № 2142-15-38/14.07.2016 г. (поправено с Разпореждане № **********/протокол № 2141-15-36/09.08.2016 г.), в частта, с която е отпусната пожизнено лична пенсия за ОСВ на С. по чл. 68, ал. 3 от КСО, считано от 24.05.2008 г., като пенсионното досие е върнато на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО за произнасяне съобразно мотивите на решението, е оставена без разглеждане, а производството по адм. дело № 2571 по описа за 2016 г. на Административен съд гр. Пловдив в посочената част, е прекратено.

Посоченото съдебно решение е оставено в сила с Решение № 13467/05.11.2018 г. на ВАС постановено по адм. дело № 11962/2017 по описа на същия съд.

7. След извършена проверка по реда на чл. 108 от КСО, във връзка с новопредставените доказателства за осигурителен стаж и доход от С. (цитираните в т. 6.2. от настоящото решение УП-3 № 51/03.06.2015 г. и осигурителна книжка № 8682-0), е издадено РАЗПОРЕЖДАНЕ № **********/протокол № N01122/28.03.2017 г. от Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив, с което личната пенсия за ОСВ на жалбоподателя е отпусната считано от 24.05.2008 г. при зачетен осигурителен стаж от трета категория труд 34 г. 08 м. 28 д., от които: 02 г. 00 м. 07 д. за периода на наборна военна служба - 01.10.1961 г. до 07.10.1963 г.; 04 г. 08 м. 11 д. при осигурителя ЗДМЛ ООД – Пловдив в периода от 03.11.1965 г. до 14.07.1970 г. на длъжност „шлосер“; 24 г. 00 м. 10 д. при осигурителя „Пловдив БТ“ АД („КТ Интернешънъл“ ЕАД гр. Пловдив) за периода от 14.07.1970 г. до 23.07.1994 г. на длъжност „началник склад“, „технически ръководител на строителна група“ и „организатор строителство“; 4 г. 00 м. 00 д. като самоосигуряващо се лице в ЕТ „Криста – Б.С.“ за времето от 1995 г., 1996 г., 1998 г. и 1999 г. включително.

Размерът на пенсията за ОСВ е изчислен с индивидуален коефициент 1.288, определен по реда на чл. 70, ал. 1-5 от КСО от осигурителния доход за периодите, както следва: от 01.07.1991 г. до 30.06.1994 г. - 174 258.00 лв., от 01.01.1998 г. до 30.06.1999 г. – 1346800.00 лв. и от 01.07.1999 г. до 31.12.1999 г. – 804.00 лв.

Посоченото разпореждане е обжалвано от С. пред Директора на ТП на НОИ – Пловдив, който с Решение № 2153-15-104/13.06.2017 г. отменя същото като преждевременно постановено, тъй като към датата на постановяване на Разпореждане № **********/протокол № N01122/28.03.2017 г., Решение № 2153-15-248/10.10.2016 г. (т. 6.2. и 6.3. от настоящото решение) не е влязло в сила.

8. След влизане в сила на Решение № 1470/14.08.2017 г. постановено по адм. дело № 2571/2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив (което е станало на 05.11.2018 г.), съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона дадени с посочения съдебен акт, от страна на органите на НОИ са предприети следните действия:

8.1. Изпратено е писмо изх. № 2175-15-191#2/18.12.2018 г. до осигурителя „Кингс Табако Интернешънъл“ ЕАД – Пловдив (л. 147), с искане за допълнителна информация (подробно описан в писмото) с цел извършване на преценка на условията на труд за периода от 01.11.1975 г. до 23.07.1994 г., през който С. е заемал длъжностите „техн. р-л на строителна група“ и „организатор по стр. п-во“.

В удостоверение № 450/21.12.2018 г. (л. 148), издадено от „Кингс Табако Интернешънъл“ ЕАД – Пловдив, е посочено, че:

Б.П.С. е работил в дружеството на длъжност „технически р-л на строителна група“ в периода: 01.11.1975 г. - 31.10.1979 г. и на длъжност „организатор по строително производство“ в периода: 01.11.1979 г. - 23.07.1994 г. в отдел „Капитално строителство“. Няма данни за задълженията/съответния вид работа. В наличните документи няма трудови договори, заповеди за възлагане, длъжностни характеристики и друга първична документация за плащания, свързани с реализиране на определен обем строителна работа. Дейността на отдела не е отчитана в отрасъл „Строителство“.

В тази връзка е направен извод, че периодът на осигуряване при осигурителя „Кингс Табако Интернешънъл“ ЕАД следва да бъде зачетен по условията на трета категория труд.

8.2. Извършен е и преглед на осигурителното досие на ЕТ „Криста - Б.С.“, намиращо се на съхранение в ТП на НОИ - Пловдив, при който е констатирано, че Б.С. е регистриран като едноличен търговец с фирма „Криста - Б.С.“ с Решение № 281/16.05.1989 г. на Пловдивския окръжен съд. По наличните отрязъци на заверявана осигурителна книжка на лицето е прието, че може да бъде зачетен стаж и доход на самоосигуряващо се лице за периодите от 01.01.1995 г. до 31.012.1996 г. и от 01.01/1998 г. до 31.12.1999 г.

8.3. За периода от 03.11.1965 г. до 14.07.1970 г., осигурителният стаж на С. на длъжност „шлосер“, е зачетен по обр. УП-3 № 51/03.06.2015 г., в който осигурителят „ЗДМЛ“ ООД - Пловдив изрично е вписал, че стажът е положен в цех „ОГМ" във ведомост на спомагателни дейности и е от трета категория труд с продължителност 04 г. 08 м. 11 дни. В тази връзка е извършена проверка при осигурителя „ЗДМЛ" ООД – Пловдив, приключила с издавеното на Констативен протокол № КП-5-15-00228108/08.02.2017 г., при която е установено, че осигурителят „ЗДМЛ" ООД - Пловдив е представил разплащателни ведомости за заплати, в които Б.С. фигурира в звено спомагателни дейности в цех „ОГМ" на длъжност „шлосер" за периода от 03.11.1965 г. до 14.07.1970 г. и няма съхранено трудово досие.

С оглед изложеното е прието, че осигурителният стаж за периода от 03.11.1965 г. до 14.07.1970 г. положен в „ЗДМЛ" ООД - Пловдив на длъжност „шлосер" в звено спомагателни дейности в цех „ОГМ" следва да бъде зачетен с продължителност 04 г. 08 м. 11дни от трета категория труд.

8.4. При това положение е прието, че доказаният осигурителен стаж на Б.С. по периоди е, както следва:

- От 01.10.1961 г. до 07.10.1963 г. - военна служба – 02 г. 00 м. 07 дни - трета категория труд;

- От 03.11.1965 г. до 14.07.1970 г. - шлосер в ЗДМЛ ООД Пловдив - 04 г. 08 м. 11 дни - трета категория труд;

- От 14.07.1970 г. до 01.11.1975 г. - началник склад в „Пловдив БТ" - 05 г. 03 м. 17 дни - трета категория труд;

- От 01.11.1975 г. до 01.11.1979 г. - технически ръководител строителна група в

„Пловдив БТ" - 04 години - трета категория труд;

- От 01.11.1979 г. до 01.07.1992 г. - организатор по строителството в „Пловдив БТ“ – 12 г. 08 месеца - трета категория труд;

- От 01.07.1992 г. до 24.07.1994 г. - организатор по строителството - в „Пловдив БТ“ – 02 г. 23 дни - трета категория труд;

- От 01.01.1995 г до 31.12.1996 г. - самоосигуряващо се лице - 02 години – трета категория труд;

- От 01.01.1998 г. до 31.12.1999 г. - самоосигуряващо се лице - 02 години – трета категория труд.

Или общ стаж по условията на трета категория труд 34 г. 08 м. 28 дни.

Въз основа на изложеното е формиран извод, че към датата на подаване на заявлението от 02.05.2001 г., Б.С. не е отговарял на изискването за навършена възраст 61 години (тогава той е имал навършени 57 г. 11 м. 08 дни), поради което няма право на пенсия на основание чл. 68, ал. 1-3 от КСО. Прието е, че същият няма право на пенсия на основание параграф 4 от ПЗР на КСО (основанието на което е отпуснат пенсията с разпореждане № 19/08.05.2001 г.), тъй като не е полагал труд по условия, различни от трета категория труд, няма право на пенсия и на основание чл. 68, ал. 4 от КСО, в приложимата редакцията, тъй като не е навършил възраст 65 години.

8.5. Изложеното до тук е дало основание за издаване на РАЗПОРЕЖДАНЕ № **********/протокол № 2141-15-2/30.01.2019 г. от Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив, с което личната пенсия за ОСВ на жалбоподателя е отпусната считано от 24.05.2008 г. при зачетен осигурителен стаж от трета категория труд 34 г. 08 м. 28 д.

8.6. Посоченото разпореждане е обжалвано от С. пред Директора на ТП на НОИ – Пловдив, който с Решение № 2153-15-73/22.03.2019 г. отменя същото и връща пенсионното досие на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО за произнасяне съобразно мотивите на решението.

За да постанови този резултат, Директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив е констатирал, че с допълнение към жалба вх. № 1012-15-56/25.02.2019 г. С. е представил нови документи за осигурителен стаж, които не са били представени до момента, а именно:

- Удостоверение обр. 30 № 112/18.01.1974 г. издадено от осигурител СДТ кл. "Хранителни стоки" - Пловдив, за периода от 10.03.1964 г. до 22.07.1964 г.;

- Удостоверение обр. 30 № 6/19.01.1974 г., издадено от осигурител Месокомбинат „Родопа“ - Пловдив, за периода от 22.12.1963 г. до 10.03.1964 г.;

- Копие на писмо изх. № 381/12.10.2018 г., издадено от „КТ Интернешънъл“ ЕАД - Пловдив, съгласно което Б.С. фигурира в Партидни книги за периода от месец ноември 1964 г. до месец ноември на 1965 г.

9. След извършване на необходимите проверки е издадено РАЗПОРЕЖДАНЕ № **********/протокол № N01512/19.12.2019 г. от Ръководителя на ПО при ТП на НОИ - гр. Пловдив, с което личната пенсия за ОСВ на жалбоподателя е отпусната считано от 05.02.2007 г. при зачетен осигурителен стаж от трета категория труд 36 г. 03 м. 19 д., в който е включен освен стажът описан в т. 8.4. от настоящото решение и стажът по представените нови документи описани по-горе (т. 8.6.).

И това разпореждане е обжалвано от С. пред Директора на ТП на НОИ – Пловдив, който с Решение № 2153-15-65/12.03.2020 г., отново отменя същото и връща пенсионното досие на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО за произнасяне съобразно мотивите на решението. Причина за постановяване на този резултат този път е обстоятелството, че в рамките на административното обжалване е установено, че на ТП на НОИ - Пловдив е предоставена информация от сектор „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Пловдив за образувана при тях преписка № 260/2019 г. (пр. пр. № 2818/2019 г. по описа на Районна прокуратура - Пловдив), съдържаща данни за документи, които се намират в пенсионното досие на Б.С., чието досие е намерено и приобщено към веществените доказателства по тези преписки. Прието от решаващия орган, че така получените данни могат да доведат до промяна във фактическата обстановка относно продължителност и категория на осигурителен стаж, размер на осигурителен доход, съответно - начална дата и размер на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Б.С..

10. В изпълнение Решение на Директора № 2153-15-65 от 12.03.2020 г. и на база представеното копие на иззетото като веществено доказателство оригинално пенсионно досие на Б.П.С. по прокурорска преписка № 2818/2019 на РП гр. Пловдив е установено несъответствие в наименованието на осигурителите, периодите и продължителността на зачетения осигурителен стаж и категорията труд, като е констатирано съвпадение единствено относно периода от 14.07.1970 г. до 23.07.1994 г. в Пловдив – БТ.

В тази връзка са предприети са следните проверки:

С писмо изх. № 1029-15-11020/19.03.2020 г. (л. 239) е изискана информация от „Стройинжект“ АД – София за трудовата дейност на С. за периода от 14.07.1959 г. до 20.09.1964 г., като „общ раб. в строит.“ и от 21.09.1964 г. до 30.06.1970 г., като „пом. тех. р-л на обект“. С писмо от 26.05.2020 г. „Евро алианс геотехника“ АД информира, че не могат да потвърдят стажа за посочения период, тъй като във фирмата се съхраняват разплащателните ведомости на „Стройинжект“ АД – София от 1970 г. От извършената проверка на наличните ведомости за 1970 г. не фигурира лице с име Б.П.С.. Констатирано е, че в декларацията на лицето от 02.09.2013 г. (л. 27) посочения по-горе период и работодател не фигурират. При служебното възстановяване на пенсионното досие на С. за този период е установен осигурителен стаж, както следва: от 01.10.1961 г. до 07.10.1963 г. – редовна военна служба – ВОК; от 03.11.1965 г. до 14.07.1970 г. съгласно обр. УП3 № 51/03.06.2015 г. издаден от осигурителя ЗДМЛ (Завод за дървообработващи машини и линии) ООД - Пловдив.

С писмо изх. № 275-15-267#1/26.06.2020 г. (л. 234) до отдел „ООА“ при ТП на НОИ – Пловдив е изискано да се извърши проверка в предадените в Осигурителния архив документи на осигурителя „Стомана“ АД гр. Перник за трудовата дейност на Б.С. от 05.08.1994 г. до 30.09.1998 г. като „контрольор прокатен цех“ и полученото възнаграждение от 01.01.1997 г. до 30.09.1998 г. Получено е писмо изх. № 5506-09-2468#3/31.08.2020 г. от ТП на НОИ – Кюстендил (л. 229), че образци за осигурителен стаж и доход за посочените периоди не могат да бъдат издадени, тъй като в предадените документи на „Стомана“ АД гр. Перник липсва информация за Б.П.С.. При служебното възстановяване на пенсионното му досие за този период е установено, че от 01.01.1995 г. до 01.01.2000 г. същият е самоосигуряващо се лице в ЕТ „Криста-Б.С.“ – Осигурителна книжка № 8682-0.

При тези данни е прието, че събраните доказателства във връзка с проверка на информацията, съдържаща се в предоставеното копие на оригиналното пенсионно досие, не дават основание за изменение на Разпореждане № **********/прот. № N01512/19.12.2019 г.

След Решение на Директора № 2153-15-73/12.03.2019 г. не са налични нови доказателства, променящи началната дата, продължителността на осигурителния стаж и размера на пенсията.

10.1. Въз основа на изложеното е издадено процесното РАЗПОРЕЖДАНЕ № **********/протокол № 2142-15-2/24.02.2021 г., поправено с Разпореждане № **********, протокол № Ц2141-15-6/10.05.2021 г. от Ръководителя на ПО при ТП на НОИ - гр. Пловдив, с което личната пенсия за ОСВ на жалбоподателя е отпусната считано от 05.02.2007 г. пожизнено на основание чл. 68, ал. 1-2 КСО при навършени 63 г. и 8 м. и зачетен осигурителен стаж от трета категория труд 36 г. 03 м. 19 д. (в който е включен стажът описан в т. 8.4. и т. 9. от настоящото решение).

10.2. Недоволен от така постановеното разпореждане, С. го обжалва пред Директора на ТП на НОИ – Пловдив, който с Решение № 2153-15-230/07.07.2021 г. потвърждава същото. За да постанови този резултат, решаващият орган е приел следното от фактическа и правна страна:

С обжалваното разпореждане № **********, протокол №2142-15-2/24.02.2021 г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ Пловдив е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 68, ал. 1-2 от КСО, считано от 05.02.2007 г. - датата на която се оформя сбор 100 от навършена възраст към тази дата - 63 г. 8 м. и 11 дни и установен осигурителен стаж - 36 г. 3 м. и 19 дни. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от КСО в редакцията до 31.12.2010 г, право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 г. и 6 м. за мъжете, при условие, че сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта не е по-малък от 98 за мъжете. На основание чл. 68, ал. 2 от КСО в редакцията до 31.12.2010 г, от 31.12.2000 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща година с 6 месеца за мъжете до достигане на 63 години за мъжете, а сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта се увеличава с 1 до достигане на 100 за мъжете.

Условията на чл. 68, ал. 1-2 от КСО за 2007 г. са изискуема възраст за мъжете 63 години и сбор от продължителността на осигурителния стаж и възрастта - 100 точки. Прието е, че за Б.С. тези условия са изпълнени на 05.02.2007 г., поради което правилно от тази дата е отпусната личната му пенсия за ОСВ. Посочено е, че с Разпореждане № **********, протокол № Ц2141-15-6/10.05.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив е поправено разпореждане № **********, протокол № 2142-15-2/24.02.2021 г. по отношение основанието за отпускане, а именно - чл. 68, ал.1-2 от КСО.

За неоснователна е приета претенцията на С., че не е изпълнено Решение на АС Пловдив № 1470/14.08.2017 г. по адм. дело № 2571/2016 г. по описа на административен съд – Пловдив. Сочи се, че в изпълнение на цитираното съдебно решение е постановено Решение № 2153-15-73/22.03.2019 г. Същото е влязло в законна сила. В Решението подробно са описани извършените действия от страна на пенсионния орган в изпълнение на изискванията поставени от съда, получените документи и направените изводи по отношение зачитане на осигурителен стаж от категория труд.

За неоснователна е приета и претенцията на С. относно неизвършена проверка за наличие на осигурителен стаж в периодите преди 01.10.1961 г., за времето от 07.10.1963 г. до 03.11.1965 г., от 01.01.2000 г. до 05.02.2007 г. и от 05.02.2007 г. до 24.02.2021 г. В мотивите на обжалваното разпореждане подробно са описани резултатите от проверката относно периода преди 01.10.1961 г. За периода 22.12.1963 г. до 22.07.1964 г. - 6 м. и 28 дни и от 10.11.1964 г. до 03.11.1965 г. - 11 м. и 23 дни е зачетен осигурителен стаж. В справка от Регистъра на осигурените лица /РОЛ/, където осигурителите, във връзка с изискванията на чл. 5, ал. 4 от КСО, са задължени да подават информация за осигурените лица, няма данни за осигуряване за периода след 01.01.2000 г.

С тези съображения е обоснован крайният извод на ответния административен орган за законосъобразност на Разпореждане № **********, протокол № 2142-15-2/24.02.2021 г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив.

11. В хода на съдебното производството са изслушани две съдебно-графологични експертизи (СГЕ) с вх. № 4114/01.03.2022 г. и вх. № 7976/21.04.2022 г. по описа на съда, приети без заявени резерви от страните, чиито заключение са свеждат до следното:

В представеното за изследване предложение за пенсиониране с вх. № 91157 от 02.05.2001 г, подписът от името на Б.С., положен в долната дясна част не е изпълнен от Б.П.С..

Почеркът, с който е изпълнен текстът в предложение за пенсиониране с вх. № 91157 от 02.05.2001 г. не е на Б.П.С., както и на А.Д.Г. и на Л.Б.Л., ЕГН **********.

Подписът в предложение за пенсиониране с вх. № 91157 от 02.05.2001 г. не е изпълнен от А.Д.Г., ЕГН ********** както и от Л.Б.Л., ЕГН **********.

12. В хода на съдебното производство други доказателства не са ангажирани от страна на жалбоподателя.

ІV. За правото:

13. Оспореният административен акт – Решението на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на „Пенсионното осигуряване“ в ТП на НОИ.

Във връзка с възражението на жалбоподателя, че решението е подписано от неизвестно лице, което настоящият съдебен състав намира за неоснователно, следва да се посочи, че Решение № 2153-15-230/07.07.2022 г. е подписано със запетая не от органа сочен като негов издател, но това обстоятелство не променя крайния извод, че същото е издадено от материално компетентен орган. В тази насока по делото са ангажирани доказателства, че оспореният административен акт е издаден от името на Директор ТП на НОИ - Пловдив и е подписано от лицето Р.П.на длъжност Началник отдел „Административен“ при ТП на НОИ – Пловдив, поради обстоятелството, че титулярят - Р.Д. е в платен годишен отпуск за периода 07.07.2021 г. - 14.07.2021 г. (така писмени доказателства на лист 247 по делото), поради което последната е била замествана при осъществяване на възложените и от закона функции, а в случая при осъществяване на компетентността й по чл. 117 КСО, от друг служител на същото учреждение. Необходимо е още да се добави, че съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР № 4/2004 г. на ВАС на РБ, заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. В случая, безспорно е налице тази хипотеза, тъй като Директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив - Р.Д., поради обстоятелството, че е в платен годишен отпуск, е в обективна невъзможност да изпълнява правомощията си за период от осем работни дни, поради което с нарочна заповед (№ 15373 от 03.06.2021 г. на Управителя на НОИ) е посочено лице, което да я замества при осъществяване на функциите й, вкл. и при упражняване на компетентността й по чл. 117 вр. чл. 98 КСО.

14. В конкретния казус, съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налагат да се приеме, че фактическите констатации на органите на НОИ са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон. В пълнота е спазена целта, която преследва законът с издаването на актове от категорията на процесния такъв. В следващото изложение ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.

15. Според разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО, пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Очевидно е при това положение, че всяко едно разпореждане на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват или възстановяват пенсиите и добавките към тях, е индивидуален административен акт, който разрешава конкретен административноправен въпрос. Този акт има като правна последица възникването на конкретни права и задължения за страните по административното правоотношение.

16. КСО не сочи кога един административен акт влиза в сила. Поради това и по силата на препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК, приложение намира чл. 296 от ГПК. С оглед възведените в този текст правила, следва да се приеме, че когато разпореждането не е обжалвано по административен и съдебен ред, с изтичането на предвидения в закона срок за обжалване същият влиза в сила. Същият резултат настъпва и когато е изчерпана възможността за обжалване на административния акт. Влязлото в сила разпореждане означава изчерпване на дадената по силата на правна норма компетентност на органите на НОИ да бъдат страна в конкретното правоотношение. Именно преклудирането на правомощието на административния орган да въздейства върху разрешения по вече приключилото производство въпрос осигурява формалната законна сила на индивидуалния административен акт, каквото безспорно е разпореждането за отпускане, изменение, осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване и възстановяване на пенсии. Ето защо, влезлият в сила административен акт гарантира на адресата си окончателно и непререшимо осъществимост на разрешения с него материалноправен проблем така, както е установено в акта.

17. Именно защото се посяга на стабилитета на индивидуалния административен акт, законодателят е предвидил отделно, императивно уредено производство, само в рамките на което е възможно да се измени разпореждането, издадено по реда на чл. 98 от КСО. Регламентацията се съдържа в чл. 99 от КСО. Правната норма лимитативно изброява предпоставките, даващи възможност да се образува производство по изменение на влязло в сила разпореждане за отпускане, изменение, осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване и възстановяване на пенсии, една от които е пенсията да е отпусната неправилно – чл. 99, ал. 1, т. 2, б. “г“ от КСО (съответно чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО, Ред. ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г. до 1.01.2017 г.). Точно тази хипотеза е установена от органите на НОИ в хода на развилото се административно производство.

18. Както вече бе казано, на Б.С. с Разпореждане № 19/08.05.2001 г. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 02.05.2001 г., на основание § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО (ПЗР на КСО), при навършена възраст 57 г. и 11 м. и при зачетен общ осигурителен стаж от трета категория труд по чл. 104 от КСО - 44 г. 07 м. 24 дни, от които: 04 г. 01 м., 25 дни от първа категория труд по чл. 104, ал. 4 от КСО; 10 г. 11 м. 15 дни от втора категория труд; 24 г. 00 м. 11 дни от трета категория труд. Размерът на пенсията за ОСВ е изчислен с индивидуален коефициент 1.804, определен по реда на чл. 70, ал. 1-5 от КСО от осигурителния доход за периодите, както следва: от 01.07.1991 г. до 30.06.1994 г. - 174 490.00 лв. и от 01.01.1997 г. до 30.09.1998 г. - общо брутно трудово възнаграждение (осигурителен доход) - 5 068.26 лв.

Именно във връзка с установяване на последно посочения осигурителен доход и стаж, с оглед установената липса на пенсионното досие на Б.С. ***, е поискано от жалбоподателя да представи необходимите документи. Въз основа на представените такива (в периода от 2013 г. до 2019 г., при издаването на всяко едно от описаните по-горе разпореждания) и на декларираните от него периоди на осигуряване и наименованията на осигурителите, при които е придобил осигурителен стаж, с декларации, подписани собственоръчно съответно на 02.09.2013 г. и 24.02.2015 г., контролните органи са предприети служебни проверки в разплащателните документи на осигурителите, като след откриване на пенсионното досие на С. във връзка, с което е образувана пр. пр. № 2818/2019 г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив, са съобразени и вписаните документи за трудов стаж в раздел „опис на документите“ от заявление вх. № 91157/02.05.2001 г. (л. 291).

Резултатите от тези проверки показват несъответствие в декларираните през 2001 г. осигурители, периоди и продължителност на зачетения осигурителен стаж и категорията труд, с установените такива към датата на процесното разпореждане като е констатирано съвпадение единствено относно стажа в периода от 14.07.1970 г. до 23.07.1994 г. положен при осигурителя „Пловдив – БТ“ АД, който и сега и към 2001 г. е зачетен като такъв от III категория труд (л. 227 и 292), т.е. установено е несъответствие на осигурителния стаж, осигурителния доход (в много малък размер – вж. по-горе т. 6, последен абзац) и определения индивидуален коефициент в Разпореждане № 19/08.05.2001 г. г. с действително установения осигурителен доход и стаж, който каза се е с продължителност 36 г. 03 м. 19 дни (в който е включен стажът описан в т. 8.4. и т. 9. от настоящото решение). Впрочем, така установеният в хода на административното производството осигурителен стаж не се оспорва от страна на жалбоподателя, доколкото е зачетен въз основа на представени от негова страна документи.

19. Според жалбоподателя неправилно целият му стаж е зачетен от трета категория, тъй като не е изпълнено Решение № 1470/14.08.2017 г. постановено по адм. дело № 2571/2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив, според което, органите на НОИ е следвало да установят данни дали стажът в периода от 14.07.1970 г. до 23.07.1994 г. положен при осигурителя „Пловдив – БТ“ АД е от втора категория труд. Възражението е изцяло неоснователно.

Както вече бе казано (т. 8.1. от настоящото решение), именно в изпълнение на соченото съдебното решение, с писмо изх. № 2175-15-191#2/18.12.2018 г. от осигурител „Кингс Табако Интернешънъл“ ЕАД - Пловдив, е изискана допълнителна информация за преценка на условията на труд за периода от 01.11.1975 г. до 23.07.1994 г., през който С. е бил назначен на длъжност "техн. р-л на строителна група" и "организатор по стр. п-во".

С удостоверение № 450/21.12.2018 г. „Кингс Табако Интернешънъл“ ЕАД - Пловдив удостоверява, че Б.П.С. е работил в дружеството на длъжност "технически р-л на строителна група" в периода от 01.11.1975 г. до 31.10.1979 г. и на длъжност "организатор по строително производство" в периода от 01.11.1979 г. до 23.07.1994 г. в отдел „Капитално строителство“. Няма данни за задълженията/съответния вид работа. В наличните документи няма трудови договори, заповеди за възлагане, длъжностни характеристики и друга първична документация за плащания, свързани с реализиране на определен обем строителна работа. Дейността на отдела не е отчитана в отрасъл „Строителство“.

При това положение, коментираният стаж правилно и съобразно с дадените с цитираното съдебно решение указания по тълкуването и прилагането на закона, е квалифициран от осигурителните органи като такъв от III категория труд, доколкото в случая не се установя, че отдел „Капитално строителство" към Тютюнев комбинат „Родопи" гр. Пловдив, е изпълнявал обекти в областта на ново строителство, реконструкция и преустройство на съществуващи сгради и съоръжения, а тяхната организация и техническото ръководство е изпълнявано от инженерно-техническия персонал на ведомството. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че дейността на отдела не е отчитана в отрасъл „Строителство“. Впрочем, каза се този стаж и към 2001 г. е бил зачетен от пенсионния орган като такъв от трета категория труд.

20. При така установения осигурителен стаж на жалбоподателя в хода на административната процедура, който изцяло съответства на декларираните от него данни и представени документи и при липса на каквито и да било други доказателства ангажирани от негова страна в съдебната фаза на процеса, следва да се приеме, че в случая се касае за неправилно отпусната пенсия с Разпореждане № 19/08.05.2001 г. Казано с други думи, настоящият казус се субсумира в хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „г“ от КСО.

Изложеното до тук налага де се приеме, че в хода на административно производство, от страна на администрацията са предприети всички необходими и възможни действия по установяване на точния размер на осигурителния стаж и доход на лицето при спазване на принципите за истинност и служебно начало възведени в чл. 7 и чл. 9 АПК.

21. Относно останалите възражения на жалбоподателя само за пълнота е необходимо да се добави, че:

Обстоятелствата, дали С. е попълнил, подписал и/или подал заявлението за отпускане на личната си пенсия за ОСВ през 2001 г. е ирелевантно за разрешаване на настоящия административноправен спор. Тези обстоятелства биха били относими при преценка за наличието и липсата на добросъвестност при получаване на пенсията от негова страна в производство по възстановяване на неоснователно получени суми по реда на чл. 114 от КСО, каквото очевидно настоящото производство не е.

В този смисъл приетите по длетото СГЕ, макар и обективно и компетентно изготвени, не въвеждат релевантни за разрешаване на настоящия административноправен спор факти и обстоятелства, поради което няма как да бъдат съобразени при постановяване на настоящия съдебен акт.

22. Ето защо, приобщените в хода на административното производство доказателства, както и тези събрани в настоящото съдебно производство, обосновават несъмнения извод, че по отношение на установените пенсионни права на С., няма причина да не се приеме, че процесуалните действия на органите на НОИ в хода на извършената му проверка са осъществени съобразно изискванията на закона. Релевантните факти и обстоятелства са възприети и възпроизведени от осигурителните органи в издадените от тях разпореждане и решение и са съотнесени спрямо останалите констатации направени в административното производство.

Каза се, доказателства, които да подложат на съмнение така направените констатации и основаните на тях правни изводи, не се ангажираха в хода на настоящото производство. Жалбоподателят, който носи доказателствената тежест по общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, като лице, претендиращо право на пенсия, не доказа по пътя на пълно доказване, че към 02.05.2001 г. по отношение на него са били налице законоустановените предпоставки на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за отпускането му на лична пенсия за ОСВ при наличие на общ осигурителен стаж приравнен към III категория - 44 г. 07 м. 24 дни (в т.ч. осигурителен стаж от първа категория труд - 04 г. 01 м., 25 дни и от втора категория труд - 10 г. 11 м. 15 дни).

23. Тези именно съображения обосновават крайния извод на съда за законосъобразност на Решение № 2153-15-193/07.06.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и на потвърденото с него Разпореждане № **********/Протокол № N01049/05.02.2021 г., поправено с Разпореждане № **********/Протокол № Ц2141-15-6/10.05.2021 г. на Ръководителя на „Пенсионното осигуряване“ при ТП на НОИ - гр. Пловдив.

Това налага извод за неоснователност на жалбата, с която е сезиран съда. Тя ще следва да бъде отхвърлена.

V. За разноските:

24. При посочения изход на спора, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, на Националния осигурителен институт, се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. То се констатира в размер на 100 лв., изчислено съгласно правилото на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

Така мотивиран, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.П.С., с ЕГН **********, с адрес ***, против Решение № 2153-15-230/07.07.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № **********/Протокол № 2142-15-2/24.02.2021 г. поправено с Разпореждане № **********/Протокол № Ц2141-15-6/10.05.2021 г. на Ръководителя на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. Пловдив.

ОСЪЖДА Б.П.С., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Националния осигурителен институт, сумата от 100 лева, представляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	1007
Дата:	6 юни 2022 г.
Съдия:	Татяна Иванова Петрова

Дело:	20217180702093
Тип на делото:	Административно дело
Дата на образуване:	2 август 2021 г.

Решение по дело №2093/2021 на Административен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА