РЕШЕНИЕ
№ 260
гр. Перник, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Въззивно гражданско дело
№ 20231700500261 по описа за 2023 година
взе предвид следното:
Производството е по въззивна жалба 4804/06.03.2023г. срещу
Решение № 120 от 09.02.2023 по гр.дело № 2282/2022г. по описа на ПРС –
От К. Х. Е. ЕГН ********** чрез адв.А. А. ***
и отговор на въззивна жалба 7936/ 12.04.2023г. –
от З. С. Б. ЕГН ********** *** чрез адв.К. Б. ***
Видно от въззивната жалба – обжалва се решението В ЧАСТТА с която
съдът дава разрешение заместващо липсващо съгласие на бащата /
жалбоподател/ на малолетното дете К. К. Е. ЕГН ********** за срок от 5
години считано от постановяване на решението – детето да има право да
пътува, придружено при необходимост / когато не е възможно детето да бъде
придружавано от майката З. С. Б. ЕГН ********** / от лицето Х.Д.Я. ЕГН
********** ***, извън пределите на Р България до всички държави-членки на
ЕС с цел почивка, участие във *** и др. състезания, когато възникне
необходимост и в необходимия период , - като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно.
Според жалбоподателя съдът неправилно е преценил фактите по делото,
интересите на детето, че посоченото лице придружител е извън кръга от
роднини, че не е изходено от конкретните данни и моралните принципи,
изказва се предположение, че майката иска да емигрира във *** и това е
1
скритата цел на производството.Цитира се практика на ВКС.
По депозирания отговор на въззивната жалба – изтъква се отново
обстоятелството, че жалбоподателят живее в ***, след раждането на детето
общува с него по скайп и телефон, рядко се прибира в България.След изтекъл
срок на паспорта на детето *** детето е помолило баща си по телефона да
даде съгласие за издаването на нов паспорт, но той е отказал, въпреки дадено
обещание през м.***.Детето учи в *** клас на ***, тренира *** и посещава
летни лагери в Сърбия, Македония и Турция, както и държави от ЕС и страда
от обстоятелството, че не може да пътува.Цитира се чл.10 ал.2 от
Конвенцията за правата на детето , цитират се конкретни дати за пътуване с
отбора, сочат се данни за лицето, което живее с майката на съпружески
начала.
И двете страни не сочат нови доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 273 ГПК,
намира следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима, поради което и съдът следва да
се произнесе по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящия съдебен състав намира решението за валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по
граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита.
Настоящата съдебна инстанция споделя установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка и по силата на чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на Районен съд - гр. Перник, като по този начин те
стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.
Видно от решение №120 от 09.02.2023 по гр.дело № 2282/2022г. по
описа на ПРС –бил е предявен иск по реда на чл. 127а от Семейния кодекс
/СК/- по искова молба на З. С. Б., с ЕГН: **********, в качеството й на майка
и законен представител на малолетното й дете К. К. Е., с ЕГН: **********,
доуточнена с молба с вх. № 9884/17.05.2022 г., подадена чрез процесуалния
им представител – адв. К. Б., против К. Х. Е., с ЕГН: **********, с която е
поискано:
-съдът да постанови решение, с което да замести съгласието на ответника К.
Х. Е. за срок от пет години, считано от постановяване на решението 1/
майката на детето К. К. Е. да има право да подаде пред органите на МВР
всички необходими документи за издаване на международен паспорт на
2
детето;
- детето да има право да пътува, придружено при необходимост /когато не е
възможно детето да бъде придружавано от майката/ от лицето Х.Д.Я.,
********** от ***, извън пределите на Република България до всички
държави членки на ЕС, Турция, Република Сърбия и Република Северна
Македония с цел почивка, участие във *** и други състезания, когато
възникне необходимост и в необходимия период. Претендирани са
разноските в производството.
Въззивният съд споделя възприетата от първоинстанционния съд
фактическа обстановка по казуса, а именно - че З. С. Б. и К. Х. Е. живеели на
семейни начала в *** от *** като от съвместното им съжителство се родило
детето им К. К. Е.. След раждането на детето майката се установила със
същото трайно на територията на Р. България, а ответникът продължил да
работи в ***. Поради това основно майката полагала грижи за сина си.
Първоначално отношенията между родителите били добри като при
прибирането си в България двамата заедно извадили на детето международен
паспорт, а бащата подписал безсрочна декларация – съгласие детето да
пътува в чужбина с майка си.
Постепенно отношенията между родителите се влошили и ответникът
престанал да се прибира в Р. България, контактите между страните били все
по-редки, а с детето ответникът общувал по телефон и чрез социалните
мрежи. На *** обаче международният паспорт на детето изтекъл, а същото
предвид възрастта си все още нямало право да притежава лична карта. Бащата
отказал да съдейства на майката за снабдяване на детето с документи.
Детето е ученик, а освен това посещава школа по *** към ***. От
училището, но основно от школата по *** редовно се организирали
състезания в съседни на България държави - Турция, Сърбия и Северна
Македония, но и в държави от ЕС. Ищцата също имала желание с детето да
посещават тези държави с цел почивка. Предвид липсата на документи обаче
това било невъзможно, а детето страда от обстоятелството, че не може да
пътува в чужбина нито с майка си, нито със съотборниците си и да участва в
състезания. Поради това ищцата счита, че е в интерес на детето да се
постанови заместващо липсващото съгласие на бащата майка му да го снабди
с нужните документи. По тези съображения се иска претенциите да бъдат
уважени.
С исковата молба пред районния съд са били представени писмени
доказателства: копие от удостоверение за раждане, копие от международен
паспорт с изтекла валидност, копие от декларация съгласие детето да напуска
Р. България, служебна бележка.
Ответникът в процеса се представлява от назначен особен представител
– адв..Х. – след процедура по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК – чрез залепване на
уведомление. В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от посочената е
постъпил писмен отговор , в който се изразява становище за постановяване на
решение съобразно събраните по делото доказателства при съобразяване на
интересите на детето. Предвид обстоятелството, че не се иска промяна в
3
местоживеенето на детето в друга държава се прави извод, че следва да се
съобразят направените от ищцата искания.
Преди първото по делото съдебно заседание в първа инстанция
ответникът К. Х. Е. е посетил РС Перник като е депозирал молба да бъде
представляван по делото от адв. А. А..
В тази връзка и в първото по делото съдебно заседание, проведено на
07.11.2022 г., адв. М. Х. е освободена като особен представител. От своя
страна адв. А. е посочила, че доверителят й трайно живее в ***, поради което
и за делото научил много късно след образуването му – случайно от оставени
от длъжностни лица залепени съобщения по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК на
адреса му в Р. България.
В хода на производството по първоинстанционното дело делото са били
представени и приети: молба по ЗЗДН от З. С. Б., заповед за незабавна защита
№ *** по гр.д. № 5076/2022 г. на РС Перник, становище от ДСП Перник
относно гр.д. № 5076/2022 г. на РС Перник, молба от К. Х. Е. за образуване на
изпълнително дело, изпълнителен лист от 15.07.2022 г. по гр.д. № 5920/2016
г. на РС Перник, протокол по чл. 15, ал. 4 от ЗЗакрДет. от съдебен изпълнител
по изп.д. № 327/2022 г. на СИС към РС Перник и удостоверение по същото,
становище вх. № *** от отдел „Закрила на детето“ към ДСП ***,
удостоверение от *** *** от *** и бележка от същия от ***, два броя
служебна бележка от *** от ***.
По делото са били изслушани :
- лично двамата родители,
- детето /навършило ***години по реда на чл. 15 от ЗЗакр.Дет./,
-социален работник Л.Р. и
-свидетели: Х.Д.Я. /на ищцата/ и Д. Х. В. /на ответника/.
В открито съдебно заседание, проведено на 16.01.2023 г., процесуалният
представител на ищцата – адв. Б. е счела, че са налице основанията за
уважаване на иска с правно основание по чл. 127а от СК с подробни доводи,
че в интерес на детето е да има международен паспорт, за да пътува реално и
да има възможност да посещава други държави съобразно интересите си.
Процесуалният представител на ответника адв. А. А. е поискала същият
да бъде отхвърлен. Поддържа, че от събраните по делото доказателства не се
установява необходимост детето да има международен паспорт, нито да
пътува да исканите държави още по-малко с трето лице.
Двете страни претендират разноски.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно между страните е, че малолетният К. К. Е. е техен син и че
родителските права по отношение на детето са възложени на ищцата, а с
ответника е определен режим на лични отношения – Решение №
384/26.04.2017 г. по гр.д. № 5920/2016 г. по описа на Пернишкия РС.
4
Изслушана лично по реда на чл. 59 от СК в съдебно заседание,
проведено на 12.12.2022 г. пред първоинстанционния съд, ищцата З. С. Б.
заявява, че синът й тренира *** от м. ***. като въпреки краткото време вече
показвал добри резултати. Поради това детето се чувствало щастливо и имало
интерес и желание да участва във всяко състезание, за да печели награди. В
тази връзка твърди, че състезания по *** се провеждали основно в Р.
България, но през 2023 г. клубът имал намерение да участва и в състезания в
Р. Сърбия и Р. Чехия.
Детето тренира *** от около *** години като *** също организирала
състезания не само в България, но и в чужбина. Поради това детето има
желание да пътува заедно със съотборниците си извън Р. България и да вземе
участие в мероприятията. В тази връзка- детето предвид възрастта си още
нямало лична карта.
Детето има трайно установено местоживеене в Р. България – живее в
*** като редовно посещава училище. Майката също има постоянна работа в
Р. България и твърди, че нямала намерение да напуска нито местоживеенето,
нито работата си.
Детето е пътувало извън страната за последно, когато е било на около
*** години и с ответника още били семейство. След това паспортът на детето
изтекъл, когато същото било на около ***години, но въпреки тренировките по
*** не му се налагало да пътува, тъй като било още малко и за ниската
възрастова група школата не организирала тренировки и посещения в
чужбина. Тъй като детето расте обаче това се променило, поради което в
началото на 2022 г. К. осъществил връзка с баща си, за да го помоли да даде
разрешение за издаване на паспорт. Ответникът обаче заблудил детето, че ще
даде разрешение, но в крайна сметка му отказал. В тази връзка майката
уточнява, че разговорът бил само между детето и баща му без нейно участие
като детето й споделило за отношението на ответника. Уточнява и че тя
поначало не общува с ответника. Според майката в интерес на детето е да
пътува и да посещава други държави, защото други деца включително му
били разказвали колко е хубаво да пътуват, а синът й страдал, че няма тази
възможност.
Изслушан лично по реда на чл. 59 от СК в съдебно заседание, проведено
на 12.12.2022 г., ответникът К. Х. Е. заявява изрично, че не желае да даде
разрешение за издаване на паспорт, тъй като счита, че ищцата иска да
емигрира заедно със сина му в избрана от нея държава и така окончателно да
го раздели с детето му.
При изслушването му пред първоинстанционния съд ответникът твърди,
че той самият от много години живее в ***, поради което имал желание да
вземе детето при себе си – за период от около една година, за да му осигури
издаване на ***паспорт, че искал да направи това, защото счита, че за детето
ще е много добре да има ***гражданство – за процедурата обаче били
необходими около шест месеца до година, докато синът му не е пълнолетен, а
навършел ли пълнолетие същото действие би отнело много години. Ищцата
обаче категорично не дала съгласие за това.
5
Конкретно ответникът твърди, че действително синът му се обадил
неколкократно зимата на ***г. като обяснило, че иска паспорт, за да пътува
на туризъм в Турция, където имало аквапарк. Ответникът обаче започнал да
разпитва детето за въпросния парк, къде и защо точно иска да отиде и от
уклончивите отговори на сина си се усъмнил, че детето го лъже. Тогава
ответникът му предложил да го вземе при себе си в ***, където също имало
хубави паркове. Детето отказало и това окончателно затвърдило убеждението
на баща му, че синът му прикрива причините да иска да пътува.
Ответникът твърди, че ищцата е наясно с обстоятелството, че същият
живее в *** и не обитава жилището по адресната си регистрация в Р.
България. Независимо че има контакт с него обаче ищцата завела настоящото
дело без да го уведоми, разчитайки, че същият няма да научи въобще за
производството. През лятото ответникът бил в България, но ищцата пак не го
уведомила за делото, поради което и същият научил съвсем случайно.
Ответникът разказва подробно и че ищцата не му позволява да
осъществява режима на лични контакти със сина си, поради което счита и че
чрез настоящото искане ищцата отново цели да се възползва и да отдели
детето от баща му като го извежда произволно извън Р. България вкл. без да
уведомява ищеца за местоположението на детето и с кого е същото.
Ответникът обаче поддържа, че синът му имал желание да общува с него
и да го вижда, но именно майката пречела на общуването им, като допълва, че
в нейно отсъствие детето се чувствало спокойно и добре при баща си, като
майката насаждала чувство на омраза и отчуждение у детето спрямо баща му.
Допълва, че стига да можеше да общува нормално с детето си, не би имал
против същото да пътува. Допълва и че е искал да взима сина си при себе си,
но майката категорично отказвала.
Относно жилището на ищцата ответникът твърди, че имотът бил техен
общ апартамент. Ответникът обаче отказал да й прехвърли своя дял, което
допълнително влошило отношенията им и засили желанието й да го изнудва
чрез детето. Разказва и че лятото на ***г. се прибрал в общия им апартамент
с майката в Р. България, но установил, че същата е сменила ключовете. Тогава
също се свързал с майката, като я помолил да му даде ключове, но тя
отказала. Поради тази причина и ответникът се наложило да разбива
ключалката, за да влезе в собственото си жилище. Когато в крайна сметка
влезнал в имота си ответникът установил, че ищцата живее там и с друго лице
освен с детето като така научил, че същата има нов мъж. С последния
ответникът се опитал да се свърже чрез социалните мрежи, за да постигнат
разбирателство, но отново не срещнал разбиране.
Относно твърденията, че детето имало нужда да пътува по турнири ,
ответникът посочва, че знае за тренировките на сина си в *** по ***, но знаел
също, че предвид възрастта на детето още не ги водели извън България,
поради което и оправданията на майката в тази връзка били лъжливи.
В тази връзка ответникът поддържа, че според него ищцата искала да
емигрира с детето извън България, защото новият й приятел пребивавал
преимуществено във ***– които обстоятелства ответникът установил като
6
влязъл в жилището си и заварил там документи и вещи на този мъж, както и
картички на детето, в които синът му наричал новия мъж на майка си „татко“
като мечтаел двамата да идат в ***.
На последно място ответникът разказва, че през годините общувал със
сина си и когато идвал в България вземал детето с него като двамата ходели
на почивки из България. Поради пандемията обаче ответникът нямал
възможност да пътува и ищцата използвала това като предлог да го отдалечи
от сина му и да му откаже следващи контакти с детето. През годините, в
които виждал детето обаче ответникът поддържа, че отношенията им били
топли и спокойни и детето се чувствало щастливо.
Предвид обстоятелството, че детето е навършило *** годишна
възраст същото е изслушано лично пред съда в присъствието на социален
работник.
От твърденията на детето К. К. Е. /***години – към деня на
изслушването/ се установява, че същото живее в *** като ходи на училище, а
заедно с това тренира и *** и ***. Детето твърди, че школите имали турнири
и 2023 г. можело да ги водят в чужбина макар да се знаело още със сигурност
вкл. къде. Освен това приятели на детето ходели на почивки в чужбина и даже
негов приятел го поканил да ходят в *** на аквапарк, но предвид липсата на
паспорт това не било възможно. Именно по този повод детето се обадил на
„К.“ /баща му/ да му даде разрешение за спорт. Последният обаче два месеца
го лъгал и накрая отказал. В тази връзка детето твърди, че К. бил
биологичният му баща, но въобще не желаело да се вижда с „този човек“,
който дори се опитал „да ме отвлече“.
Предвид изложеното детето твърди, че чувства като най-близък човек
майка си и иска от съда „да ми извадите паспорт“, за да пътува – до Турция,
Гърция, Германия, Франция и Италия. Детето обаче не желаело да ходи в ***
при К., защото не искало да го доближава.
Изслушана в съдебно заседание социалният работник Л.Р. посочва,
че са проведени срещи с родителите, като детето живеело в ***, но не се
виждало въобще с баща си. Ищцата общувала със социалните служби като
разказала, че детето й имало желание да пътува в чужбина. Уточнява, че
самостоятелни срещи с детето така и не били проведени. Поради това и
социалният работник не можела да каже какво действително мисли самото
дете. Счита, че би било добре ако с детето работи психолог, доколкото
същото било травмирано. Поначало смята, че за детето би било добре да
пътува заедно с отбора си по ***, ако има състезания. На последно място
социалният работник уточнява, че с детето не е говорено относно новият
човек в живота на майката. Предвид невъзможността за самостоятелна среща
с детето не можело да се изясни и каква е причината за негативното
отношение на момчето към баща му.
От показанията на изслушания по делото свидетел Х.Д.Я. /във
фактическо съжителство с ищцата/ се установява, че същият е във фактическо
съжителство с молителката от ***години и познава сина й. Знае също, че
детето тренира *** от около ***години, а и от *** и ***. В тази връзка
7
свидетелят знае и че школите провеждали международни турнири на
разменни начала, като 2022 г. турнири имало в Р. България, но през 2023 г. се
очаквало българските отбори да бъдат гостуващи в други държави. Относно
*** уточнява, че детето дори било заявено като участник за турнири през
2023 г. в Сърбия и Италия, но от*** още нямало дати.
На следващо място свидетелят твърди, че молителката и детето в
момента живеели в *** в дома на родителите на майката. Уточнява, че същите
имали свои апартамент, но скоро го напуснали, тъй като при последното си
прибиране в България ответникът разбил входната врата на жилището.
Според свидетеля детето често му споделяло, че иска да пътува. В тази
връзка свидетелят знае, че това досега не е било възможно, доколкото детето
нямало паспорт или друг документ. Поради това свидетелят разказва за
случай от м. ***, когато в негово присъствие детето потърсило баща си да му
даде разрешение за такъв, но ответникът отказал заради влошени отношения с
майката. Тогава и детето заявило, че не желае да вижда повече баща си.
Свидетелят разказва, че поначало той самият живее и работи в България
и няма намерение да смея местоживеенето си, но работата му е тясно свързана
с *** и поради това често пътува до там. Уточнява, че докато е в България
живее заедно с молителката и детето в ***, като работата му позволявала да
работи дистанционно.
Свидетелят разказва, че детето често му е споделяло, че желанието му да
пътува било свързано със спорните му занимания, но и с разочарованието, че
приятелите му пътуват, а той не може. Свидетелят поддържа, че той и
майката на детето имат добри финансови възможности и могат да обикалят
спокойно други държави, но не могат да го правят, защото не могат да вземат
детето със себе си. Признава, че действително е обещал да заведе детето на
увеселителен парк в ***. Уточнява, че той самият също не е в добри
отношения с ответника по делото.
В показанията си свидетелят Д. Х. В. /без дела и родство със страните/
твърди, че познава страните по делото от времето, когато били семейство като
познава и сина им. Посочва, че след раздялата на родителите общува само с
ответника, като последният преимуществено от години живеел в ***. Поради
това двамата се чували редовно по телефон, но при посещенията на ответника
в България се и виждали. В тази връзка свидетелят твърди, че ответникът
често му споделял, че не може да осъществява контакт със сина си по вина на
майката на детето. Ответникът освен това споделил пред свидетеля, че иска
да извади *** паспорт на сина си, но майката категорично отказвала,както и
че от ответника знае за случай, когато детето го потърсило, за да му иска
разрешението за паспорт. Ответникът обаче отказал, доколкото бил силно
притеснен, че майката може да отведе детето и баща му да не го види никога
отново.
На последно място свидетелят уточнява, че през последните години
рядко е виждал детето – само около веднъж годишно, когато с ответника му
гостували. При тези посещения детето никога не било изразявало желание да
пътува в чужбина.
8
Първоинстанционният съд е кредитирал свидетелските показания като
относно тези на свидетеля Я. е съобразил достоверността им при условията на
чл. 172 от ГПК, доколкото за последния безспорно е налице интерес от
изхода на делото. Независимо от това показанията на същия са
последователни и кореспондират на останалия по делото доказателствен
материал, поради което и липсва основание за изключването им от
доказателствената съвкупност. Относно свидетеля В. съдът е приел, че
същият е в известна степен по отдалечен от семейството, поради което и
показанията му обективно не биха могли да бъдат твърде подробни. В тази
връзка правилно съдът се основава на свидетелските показания при
формиране на правните си изводи по делото.
От представената по делото декларация съгласие от К. Х. Е., с
нотариална заверка на подписа от ***, се установява, че ответникът като
баща и законен представител на сина си К. К. Е. е дал съгласие детето да
пътува свободно извън пределите на Република България без него като баща и
да пребивава в чужбина без ограничение в държава и срок, придружаван от
майка си З. С. Б.. Декларацията е дадена безсрочно и за многократно
излизане/пътуване. До приключване на устните състезания по делото на
16.01.2023 г. пред първа инстанция, никоя от страните не е заявила пред съда
декларацията да е оттеглена, поради което и съдът приема, че същата
продължава да е действаща и валидна към датата на последното съдебно
заседание.
По първоинстанционното дело е приложено становище от ДСП
„***“, от което се установява, че между родителите е налице сериозен
конфликт и липса на комуникация, че бащата от години живее в чужбина,
поради което осъществяването на режима му на лични контакти с детето е
силно затруднен,както и че у двамата родители липсва желание реално да
сътрудничат на социалните служби по повод на детето, поради което работата
с детето не е провеждана, нито е допуснато водене на самостоятелни
разговори с него. Поради това и ДСП не може да изрази обосновано
становище по делото.
От представените по делото в първа инстанция съдебни документи от
ответника /молба по ЗЗДН от З. С. Б., заповед за незабавна защита № *** по
гр.д. № 5076/2022 г. на РС Перник, становище от ДСП *** относно гр.д. №
5076/2022 г. на РС Перник/
се установява, че молителката като майка на детето след образуване на
първоинстанционното производство е образувала срещу ответника и дело
по ЗЗДН.
При преглед на документите съдът установява, че делото по ЗЗДН е за
домашно насилие, осъществено от ответника върху детето, но насилието е с
изключително нисък по степен интензитет, като неблагоприятните ефекти
върху детето се дължат в много по-голяма степен на данните за родителско
отчуждение към бащата отколкото на поведението на същия.
От своя страна от представени от ответника молба за образуване на
изпълнително дело, изпълнителен лист от 15.07.2022 г. по гр.д. № 5920/2016
9
г. на РС Перник, протокол по чл. 15, ал. 4 от ЗЗакрДет. от съдебен изпълнител
по изп.д. № 327/2022 г. на СИС към РС Перник и удостоверение по
същото, се установява, че ответникът среща затруднения при
упражняване режима на лични контакти със сина си, поради което и е
образувал изпълнително дело.
На последно място от представени по делото удостоверение от *** на
*** от *** и бележка от същия от *** и два броя служебна бележка от *** от
*** се установява, че детето К. К. Е. действително тренира *** и *** като
съответните школи/клубове епизодично провеждат и турнири извън Р.
България.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Атакуваното решение на първоинстанционния съд е по предявен иск с
правно основание по чл. 127а, ал. 2 от СК – за съдебно решение, което да
замести съгласието на ответника К. Х. Е. майката на детето К. К. Е. З. С. Б. да
подаде документи за издаване на международен паспорт на детето, както и
детето да пътува, придружено при необходимост /когато не е възможно
детето да бъде придружавано от майката/ от лицето Х.Д.Я., ********** извън
пределите на Република България до всички държави членки на ЕС, Турция,
Република Сърбия и Република Северна Македония – за срок от 5 години от
постановяване на решението.
Следва да се вземе предвид обстоятелството, че периодът от 5 години
така или иначе е съобразен с навършване на пълнолетие на детето, доколкото
същото е родено на ***, а решението на районния съд се постановява м.
февруари 2023 г.
Предвид предмета му настоящият спор се определя като такъв по
„спорна съдебна администрация”.
В тази връзка при преценката си съдът въобще не е обвързан от
желанието на родителите, изложеното от тях в искова молба/отговор, а
съобразява и интересите на детето и едва на последно място допълнителни
обстоятелства.
В този контекст и съдът сам преценява дали да даде заместващо
съгласие на детето да се издаде паспорт респ. с кого детето да напуска
границите на Р. България – за каква цел, какъв период и до коя държава.
Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от
интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността.
Желанието на родителите и това на децата, а също така и мненията на
близките, не са задължителни за съда. Те обаче се обсъждат на общо
основание и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства.
В настоящия случай искането за даване на заместващо съгласие на
детето да бъде издаден международен паспорт първоинстанционният съд
правилно е намерил за основателно, като въззивният съд споделя
съображенията за това :
От доказателствата по делото се установи, че детето действително
10
участва във форми на колективен спорт като съответната школа/клуб
участват в провеждане на състезания извън пределите на Р. България. За
детето е полезно да участва в тези мероприятия като така развива
състезателни умения и умения да общува пълноценно със своите връстници,
както и да опознава нови места и да бъде самостоятелно. Подобна
необходимост е логично да възникне с растежа на самото дете, доколкото и
при по-ниска възраст въпросните школи не извеждат децата извън България,
но с напредване на възрастта им такива възможности вече са налице.
В интерес на детето е и същото да пътува с цел отдих и екскурзия в
други държави като така разширява своите познания за света и не се чувства
в по-неблагоприятна позиция спрямо приятелите си.
Ответникът така или иначе е дал съгласие синът му да пътува свободно
извън България, което съгласие не е оттеглено.
Съдът не намира за целесъобразно детето да бъде ограничавано от
административна пречка, изразяваща се в липсата на паспорт. В интерес на
детето е да притежава документ за самоличност, доколкото предвид възрастта
си същото все още няма издадена лична карта.
Самият ответник също не отрича, че е в интерес на сина му да пътува в
чужбина, като дори излага доводи, че иска да вземе детето в *** и то за
продължителен период /около години/ с цел придобиване на *** гражданство.
Относно искането за даване на заместващо съгласие детето да пътува
извън Р. България с друго лице, когато не е възможно това да бъде майката, а
именно св. Х. Я., правилно първоинстанционният съд е дал такова само
относно държавите членки на ЕС.
В тази връзка правилно е било прието, че липсват основания за даване
на разрешение детето да напуска страната с трето лице за държави, които не
са членове на ЕС – а именно: Турция, Република Сърбия и Република Северна
Македония, доколкото лицето Х. Я. не е родственик на детето, а и между Р.
България и посочените държави действат силно усложнени процедури по
повод подобни случаи.
При периодично обтегнати дипломатически отношения с посочените
държави, които допълнително затрудняват международното сътрудничество,
а в част от тези държави епизодично е налице опасност и от гледна точка
сигурност - при посещение на детето в тези държави в интерес на неговата
безопасност е да бъде придружавано от родител – в случая майката.
Настоящото производство не е такова за възлагане на родителски права
и определяне на режим на лични отношения, поради което и не следва да бъде
използвано от никой от двамата родители за разрешаване на конфликти по
тези въпроси.
По делото се установява, че режимът на лични контакти на детето с
баща му не се спазва. Отговорност за това съдът намира, че имат категорично
и двамата родители – бащата, който живее в чужбина и се прибира
сравнително рядко в България и така не може да упражнява регулярни
контакти, и майката – която осуетява възможностите на бащата да общува с
11
детето, когато ответникът е в България /в която връзка вкл. се възползва от
възможностите по ЗЗДН – като вместо да търси разрешение на конфликта
подава сигнали за домашно насилие с пренебрежимо нисък интензитет/.
Налице са данни за родителско отчуждение – отново по вина и на
двамата родители.
В тази връзка бащата е избрал за свой приоритет да живее в ***, т.е. на
място силно отдалечено от сина му, пред това да бъде пълноценен баща.
Майката от своя страна е предприела действия да ограничи
максимално контактите на детето с баща му и да замести биологичния баща с
друго лице.
Детето дори нарича баща си по име „К.“ вместо „татко“ – за
преодоляването на който проблем майката като родителя упражняващ
родителските права въобще не е потърсила професионална помощ при
психолог или друго квалифицирано лице.
Всички тези обстоятелства в съвкупност водят до извода, че детето не е
приоритет за родителите в техните отношения и нито един от двамата не се
ръководи от интересите на сина си.
Настоящото производство обаче не следва да се използва като средство
за разрешаване на посочената криза в комуникацията между родителите.
Правилно първоинстанционният съд е указал на майката, че не следва
да извежда детето извън Р. България в дните, определени за упражняване на
режим на лични контакти на бащата със сина му съобразно действащото
между родителите съдебно решение.
По искането за предварително изпълнение:
Предвид острия конфликт между двамата родители, наличието на данни
за синдром на родителско отчуждение между детето и баща му,
заинтересоваността на последния и активното му участие по делото, както и
образуваното срещу ответника дело по реда на ЗЗДН, съдът правилно е
намерил за целесъобразно да НЕ допуска предварително изпълнение на
решението.
По исканията за разноски на страните:
Предвид изхода на делото претенцията за разноски на ответника е
неоснователна. Ответникът дължи разноски на ищцата по списък по чл.80
ГПК за втора инстанция в размер на 400лв. адв.възнаграждение
Водим от горното, Пернишкият окръжен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № № 120 от 09.02.2023 по гр.дело № 2282/2022г.
по описа на ПРС
ОСЪЖДА К. Х. Е., с ЕГН: ********** и адрес: *** на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ НА З. С. Б., с ЕГН: ********** и адрес: ***,
сумата от 400 лева – разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото
12
производство
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13