№ 43
гр. Варна , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на първи
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора Вилен Стефан Мичев (АП-Варна)
като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно частно
наказателно дело № 20213000600166 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.452 ал.1 от НПК.
Постъпила е жалба от председателя на Пробационен съвет в район на
действие на Районен съд Варна срещу протоколно определение на ОС Варна
от 27.04.2021г. по ЧНД 366/2021г., с което е оставено без уважение искането
за замяна на наказанието „Пробация“, наложено на ЯВ. Л. П., постановено по
НОХД 182/2021г. по описа на РС Варна, с наказание „Лишаване от свобода“.
Наведени са доводи за „неправилност, незаконосъобразност и пълна
необоснованост“ на съдебния акт с подробна аргументация. Иска се отмяна и
постановяване на съдебен акт, с който да бъде удовлетворено предложението
на председателя на Пробационния съвет.
В съдебно заседание жалбата се поддържа.
Представителят на Варненска апелативна прокуратура намира атакуваното
определение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да се
потвърди.
Адв.Ю., процесуален представител на осъдения П., намира жалбата за
1
неоснователна.
Осъденият П. моли да се потвърди определението на ОС Варна.
Въззивният съд на основание чл.452 ал.1 вр. чл.313 и чл.314 НПК извърши
проверка на обжалвания съдебен акт, и след като взе предвид изложените в
жалбата съображения, както и становищата на страните в съдебно заседание,
констатира, че жалбата e неоснователна.
Съображения:
Със съдебен акт по НОХД 182/2021г. на РС Варна, в сила от 25.10.2021г.,
за извършено на 07.01.2021г. деяние по чл.345 от НК, на ЯВ. Л. П. било
наложено наказание “Пробация” с две пробационни мерки: „Задължителна
регистрация по настоящ адрес“ за срок от шест месеца, с периодичност два
пъти седмично” и „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ за срок от шест месеца.
Изпълнението на наказанието започнало на 08.02.2021г. и било
преустановено на 02.03.2021г. На 30.03.2021г. Пробационния съвет решил да
бъде внесено предложение до ОС Варна за замяна на наказанието му по реда
на чл.43а т.2 от НК. Междувременно по отношение на П. на 14.04.2021г. било
приведено в изпълнение наказание лишаване от свобода за срок от пет
месеца, наложено му по НОХД 713/2021г. по описа на РС Варна. Съобразно
горното изложение остатъкът за изтърпяване бил изчислен от Пробационния
съвет на 4 месеца и осем дни. Новонастъпилите обстоятелства обаче
(приведеното наказание по НОХД 713/2021г. на ВРС) довели първата
инстанция до правилен извод по отношение размера на остатъка до момента
на преустановяване изпълнението на пробацията, а именно 14 дни, които
заменени по правилото 2:1 се равняват на 7 дни лишаване от свобода. Това
заключение е законосъобразно и обосновано на база регламентацията в
чл.228 ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС, подробно коментирана в първоинстанционното
определение. Съдът правилно е посочил, че ако не е било внесено
предложението, то наказанието би се прекъснало на законно основание по
реда на чл.228 ал.3 от ЗИНЗС на датата, на която е било приведено в
изпълнение наказанието по НОХД 713/2021г. по описа на РС Варна – т.е. на
14.04.2021г. Поради това и твърденията в жалбата относно неправилна
2
интерпретация от страна на съда на текстовете на чл.228 ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС
се явяват необосновани.
По възраженията в жалбата, свързани с неизпълнената процедура по чл.227
от ЗИНЗС следва да се отбележи, че те не се споделят и от настоящата
инстанция. Разбираемо, за да бъде наложено някое от предвидените в чл.227
от ЗИНЗС административни наказания, е необходимо установяването на
лицето, което пробационната служба не е успяла да стори, въпреки
положените усилия. Апелативният съд е солидарен с извода на ОС Варна, че
удовлетворяване на искането по делото би довело до нарушение на
изискването за пропорционалност при налагане на наказанията. При
наличната законова възможност при неизпълнение на наказанието
„Пробация“ за налагане първо на административни санкции (по чл.227 от
ЗИНЗС), то не би било законосъобразно и пропорционално директното
прилагане на най-тежката предвидена възможност – замяна на наказанието
„Пробация“ с наказание „Лишаване от свобода“. Аргумент в тази посока е и
обстоятелството, че самата разпоредба на чл.43а от НК предвижда и по-лека
възможност в т.1 на посочения текст.
Стъпвайки на горната фактология първостепенният съд е преценил, че със
замяната на наказание „Пробация“ от 14 дни с наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 7 дни, не би се постигнал поправителен ефект, каквато е
законово регламентираната цел. ОС Варна не е употребил в определението си
думите “пренебрежимо незначителен срок“ (както некоректно се твърди в
жалбата), но този срок по размер (7 дни) действително се явява крайно
недостатъчен за оказване на каквото и да било въздействие по отношение на
П. с оглед целите на разпоредбата на чл.36 от НК, приоритет на които се
явява поправянето на дееца. От материалите по делото, касаещи съдебното
минало и настояще на Я.П. е видно, че замяна на наказанието „Пробация“ със
7 дни „Лишаване от свобода“ по никакъв начин не би довела до неговото
поправяне и превъзпитаване.
По тези съображения въззивният съд намира атакуваното определение за
правилно и законосъобразно, и като такова то следва да бъде и потвърдено.
Предвид изложеното и на основание чл.452 ал.1 изр.2 от НПК Варненският
апелативен съд
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 371/27.04.2021г. по ЧНД №366/2021г. на
Варненски окръжен съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4