№ 905
гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000501256 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 270/15.01.2025 г., постановено по гр.д.№ 15115/2021 г. по описа
на Софийски градски съд, ГО I-29 състав, съдът е осъдил “ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД
да заплати на С. С. С., на основание чл.405, ал.1 от КЗ сумата 25 434.15 лева,
представляваща застрахователно обезщетение по щета № 1112213180883 от 2018 г. по
имуществена застраховка „Комфорт за дома“ за претърпени имуществени вреди на
недвижимо имущество – вилна сграда, находяща се в ***, настъпили в резултат от
възникнал на 20.12.2018 г. пожар, заедно със законната лихва върху тази сума от 17.12.2021
г. до окончателното й изплащане, и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата 7 326.45 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 25 434.15
лева за периода от 14.12.2019 г. до 16.12.2021 г. включително.
С решението „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на С. С.
С., на основание чл.405, ал.1 от КЗ сумата 25 434.15 лева, представляваща застрахователно
обезщетение по щета № 11122131808803 от 2018 г. по имуществена застраховка „Комфорт за
дома“ за претърпени имуществени вреди на недвижимо имущество – вилна сграда,
находяща се в ***, в резултат от възникнал на 20.12.2018 г. пожар, заедно със законната
лихва върху тази сума от 17.12.2021 г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД сумата 7 326.45 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата 25 434.15 лева за периода от 14.02.2019 г. до 16.12.2021 г.
включително, като е отхвърлил иска по чл. 405, ал. 1 от КЗ за обезщетение за имуществени
вреди на недвижимо имущество за разликата над уважения размер от 25 434.15 лева до
пълния предявен размер от 55 000 лева и иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение за
забава за разликата над уважения размер от 7 326.45 лева до пълния предявен размер от 15
858.33 лева.
С решението съдът е осъдил „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД да заплати на С.
С. С. на основание чл.405, ал.1 от КЗ сумата 4 515.26 лева, представляваща застрахователно
1
обезщетение по щета № 11122131808803 от 2018 г. по имуществена застраховка „Комфорт за
дома“ за претърпени имуществени вреди на движимо домашно имущество, находящо се във
вилна сграда с адрес: ***, в резултат от възникнал на 20.12.2018 г. пожар, заедно със
законната лихва върху тази сума от 17.12.2021 г. до окончателното й изплащане, и на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 1300.65 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата 4515.26 лева за периода от 14.02.2019 г. до
16.12.2021 г. включително, като като е отхвърлил иска по чл. 405, ал. 1 от КЗ за обезщетение
за вреди на движимо домашно имущество за разликата над уважения размер от 4 515.26 лева
до пълния предявен размер от 10 000 лева и иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение за
забава за разликата над уважения размер от 1 300.65 лева до пълния предявен размер от 2
883.33 лева.
Срещу решението, в частта, с която се уважават предявените искове, е
подадена въззивна жалба от “ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, което моли същото да бъде
отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон и тъй като било
постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и установените
обстоятелства. С отговора на исковата молба жалбоподателят възразил, че настъпването на
процесното събитие се дължи на причина, представляваща изключение от застрахователно
покритие, което било обосновано от заключението по извършената пожаро-техническа
експертиза от назначено във връзка с претенцията вещо лице, което след извършване на
оглед на пострадалото имущество, посочило, че причина за пожара е наличието на дървена
греда, намираща се в непосредствена близост до комина, която е нагрята, както и поради
непочистване от сажди, което е в нарушение на норми от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014
г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. По делото
били назначени и изслушани две пожаро - технически експертизи - първоначална и
повторна, като повторната експертиза, приела, че доколкото коминът не е бил измазан по
цялата си дължина и в него е имало вградена дървена греда, са били налице нарушения по
чл. 585 и чл. 591 от ПСТН. Вграждането на дървена греда при строителство на сграда,
представляващо нарушение на чл. 591 от ПСТН, способствало за възникването на пожара в
сграда. Съдът кредитирал заключението по първоначалната експертиза, доколкото
направените експертни изводи били основани на извършения от вещото лице оглед на
сградата, в това число и на личните му възприятия относно изолацията на процесния комин,
както и констатациите, които същото е направило при извършен оглед на съществуващите
останки от гредите и тяхното разположение. Съобразен бил и фактът, че вещото лице е
посетило съседни сгради, построени в същия период, в който и процесната сграда, и е
констатирало, че същите са изградени по идентичен начин при съобразяване на строително-
техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.
Първоинстанционният съдебен състав противопоставил на извършения личен оглед от
вещото лице по първоначалната експертиза обстоятелството, че констатациите на вещото
лице по повторната експертиза относно причината за настъпване на пожара са направени
единствено въз основа на представения от застрахователя снимков материал и същите
отчасти почиват на предположения, доколкото вещото лице изрично е посочило, че някои от
използваните снимки са неясни. Въззивникът възразява, че огледът на вещото лице по
първоначалната експертиза бил извършен след около пет години от настъпването на
събитието, докато снимковия материал, ползван като база за заключението на вещото лице
по повторната експертиза, е бил изготвен непосредствено след настъпването на пожара. Въз
основа на заключението на допуснатата съдебно-техническа и оценителна експертиза, съдът
приел, че в следствие на пожара са настъпили следните щети: „покривът, включително
изолации и покрития, които са изцяло унищожени; дограмите на втория етаж - тотално
унищожени; мазилки, обшивки и други довършителни работи на втори етаж - тотално
унищожени; ....“ Това обстоятелство опровергава аргумента, че следва да се даде вяра на
първоначалната експертиза поради това, че вещото лице е извършило оглед. Огледът,
извършен пет години след събитието не бил в състояние да предостави ясни и обективни
данни, за разлика от снимковия материал, изготвен скоро след пожара. Заключението на
2
първоначалната експертиза било неубедително, тъй като вещото лице констатирало, че по
сходен начин са били разположени и греди в съседните сгради, които са били построени в
една и съща година. Изводът, че гредата не е била близо до комина, а е била разположена на
около 15 см. и, че на място е била налична останала част от гредата, чието разположение е
било достатъчно да се направи извод, че гредата не минава през комина и не лежи на него, а
на самата носеща стена бил голословен. Неубедителни били възприетите от съда пояснения
на вещото лице по първоначалната експертиза, че развилата се по-висока температура била
породена от това, че къщата не е посещавана редовно, а само през почивните дни и камината
е палена само през тези дни, че температурите навън са били ниски, а при запалване на
печката температурата се е покачила, с оглед на което в комина се създават течащи пари,
които са станали причина за разрушаването му. “ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД счита, че
при установени отношения между ищеца и свидетеля, който е неговата „съпруга без брак“,
съдът следвало да подложи предоставените от нея данни на преценка съобразно
разпоредбата на чл. 172 от ГПК с оглед очевидната й заинтересованост от изхода на делото.
Сведенията, дадени от другия свидетел - лицето, което извършвало поддръжката на комина
и неговото почистване също не следвало да бъдат възприети поради липса на обективност и
поради заинтересованост. Въззивникът поддържа, че е налице е хипотеза на изключение от
застрахователно покритие и отказа за заплащане на застрахователно обезщетение е
основателен.
Въззиваемият С. С. С. оспорва въззивната жалба и моли първоинстанционното
решение да бъде потвърдено в обжалваната му част като правилно и законосъобразно.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от
фактическа страна:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от С. С. С.
срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, вр. чл.409 КЗ. С исковата молба се твърди, че
по силата на сключен с „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД застрахователен договор за
имуществена застраховка „Комфорт за дома“ с пълно застрахователно покритие С. С. С. е
застраховал вилна сграда в село ***, и намиращото се в нея домашно имущество, при
застрахователна стойност съответно от 55 000 лева и 10 000 лева. На 20.12.2018 г. по
отношение на застрахованото имущество настъпил покрит застрахователен риск – пожар, от
който е погинало застрахованото имущество – вилната сграда е станала негодна за
обитаване, тъй като покривът и вторият етаж били опожарени напълно, заедно с намиращите
се в нея обзавеждане и оборудване. Пожарът бил потушен от РС „Пожарна безопасност и
защита на населението“, за което е издадено удостоверение от 21.12.2018 г. Не било
образувано наказателно производство поради липса на данни за извършено престъпление от
общ характер. С. С. С. предявил претенция пред застрахователя, по която били представени
всички необходими документи, но бил постановен отказ от 14.02.2019 г. на застрахователя
да изплати застрахователно обезщетение поради нагряване и запалване на дървена греда,
намираща се в непосредствена близост до комина, в резултат от високата температура на
огнището в сградата и непочистването от сажди на комина, което представлявало нарушение
на правилата и нормите за безопасност при пожар и при което съгласно т. 4.1.7 и 4.1.9 от
общите условия на застрахователния договор застрахователят не дължал обезщетение.
Ищецът поддържа, че сградата била построена по утвърдените строителни правила и норми
и в нея не били осъществявани промени. За сградата била сключена имуществена
застраховка от 1990 г. при същия застраховател и за нея не били поставяни изисквания от
последния и съществени въпроси за състоянието й. Застрахователят направил своите изводи
за допуснати нарушения въз основа на предположения, а не на безспорно установени данни
относно настъпилия пожар. С. С. С. претендира сумите 55 000 лева и 10 000 лева, ведно с
обезщетения за забава за периода 14.02.2019 г. до завеждане на делото съответно в размер на
3
15 858.33 лева и 2 883.33 лева и законната лихва от завеждане на делото.
Ответникът “ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД е оспорил предявените искове
като е възразил, че причините за настъпилия пожар са описаните в отказа на застрахователя
нарушения на правилата за безопасност от пожар, поради което не било дължимо
обезщетение за застрахованото имущество съгласно клаузите на т. 4.1.7 и 4.1.9 от ОУ на
застрахователния договор, а при евентуалност – завишаване на размера на претендираното
обезщетение.
По делото е представена застрахователна полица № 111218131005701 от
22.11.2018 г. и общите условия, при които е сключена, от която се установява, че между
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД и С. С. С. е сключен договор за имуществена застраховка
Комфорт за дома, за собствения на С. С. недвижим имот, представляващ вилна сграда,
находяща се в ***, както и за намиращото се в нея домашно имущество, при
застрахователна сума за къщата 55 000 лева и застрахователна сума за домашното
имущество 10 000 лева. Срокът на застрахователното покритие е от 00.00 часа на 23.11.2018
г. до 24.00 часа на 22.11.2019 г. Уговорената застрахователна премия в размер 95.26 лева е
заплатена при сключване на договора, съгласно сметка № 18112213524874 от 22.11.2018 г.,
при което същият е породил своето действие. Съгласно клаузите на т.4.1.7 и т.4.1.9 в раздел
4. Общи изключения застрахователят не дължи обезщетение при настъпване на преки и/или
косвени вреди в резултат на конструктивен и строителен недостатък, щети по време на
строителни или ремонтни дейности, извършвани в застрахования обект, включително в
резултат на недоброкачествен ремонт, вътрешно архитектурни и строителни промени,
включително свързани с електроинсталация, водопровод, канализация, спринклерна
инсталация, извършени в нарушение на строително-техническите норми и изисквания и/или
от неправоспособни лица, както и щети, възникнали в законно или договорно предвиден
гаранционен срок при новозакупено имущество или след ремонт, както и при увеличение на
размера на вредите или нови вреди, настъпили вследствие неотстранени повреди от събития
преди или през срока на застраховката.
С уведомление от 21.12.2018 г. до „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД С. С. е
известил застрахователя за процесното застрахователно събитие и при „ДЗИ - Общо
застраховане“ ЕАД е образувана щета № 11122131808803 от 2018 г.
С писмо от 14.02.2019 г. „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД е уведомило С. С., че
за него не е възникнало задължение за изплащане на застрахователни обезщетения по
процесната щета, тъй са били допуснати нарушения, изразяващи се в полагане на дървена
греда на самия комин и липсата на почистване на сажди и отлагания на комина и изпълващи
хипотезите на изключен риск съгласно т. 4.1.7 и т. 4.1.9 от ОУ към застраховка Комфорт за
дома.
По делото е представен приложения към щета № 11122131808803 от 2018 г.
снимков материал, събран при огледа на увреденото имущество
Представена е извършената в хода на проверката на застрахователя
пожаротехническа експертиза, която като частна експертиза не представлява годно
доказателствено средство.
С удостоверение от 21.12.2018 г., издадено от Районна служба “Пожарна
безопасност и защита на населението“ – гр. Ябланица, е удостоверено възникването на
пожар от 20.12.2018 г. в притежавания от ищеца недвижим имот. Установява се, че по повод
на процесния пожар е образувана преписка рег. № 451р – 17721 от 21.12.2018 г.
Видно от представено удостоверение, издадено от Районно управление – гр.
Ябланица, по повод на настъпилия пожар е извършена проверка, в хода на която не са
установени данни за престъпление от общ характер, поради което и по случая не е
образувано досъдебно производство.
Представен е договор за потребителски кредит, предоставената парична сума
по който се установява, че ищецът С. С. е използвал за закупуване на описаните в договора
домакински електроуреди, фактури, фискални бонове и гаранционни карти за закупени
4
електроуреди, както и направен опис на вещи, мебели и електроуреди, унищожени в
следствие на пожара.
За установяване на обстоятелствата, при които е настъпил процесният пожар,
по делото са събрани гласни доказателствени средства
От показанията на свидетеля И. М. /която е във фактическо съжителство със
С. С./ се установява, че процесният имот е закупен от ищеца през 2017 г., като след
закупуването му по отношение на сградата не е било извършвано преустройство, а
единствено козметичен ремонт, който включвал и почистване на комина и камината, каквито
дейности по почистването на комина били предприемани сезонно. Първият етаж от къщата
се състоял от малък хол, две спални, коридор, кухненски бокс, баня и тоалетна и едно
складово помещение. Вита стълба водела към полуетаж, използван като склад. В резултат на
настъпилия на 20.12.2018 г. пожар целият втори етаж изгорял до първия, като първият етаж
също бил увреден и не можел да се ползва изобщо, а имуществото в него било изгоряло.
Намиращият се в сградата голям комин не е нагрявал помещението и в близост до него не
били разположени греди, а единствено се намирало таванско помещение. Свидетелката
изготвила представения пред застрахователя списък, в който е описано имуществото,
пострадало от процесното събитие и който е представен и в настоящото производство. В
деня на настъпване на пожара, камината била запалена от свидетеля В. К., който обслужвал
имота в отсъствието на ищеца С. С. и свидетеля И. М., в това число извършвал и
почистване на комина.
От показанията на свидетеля В. К. се установява, че същият е отговарял за
почистването на комина на къщата, собственост на ищеца С. С., което му било възложено от
предишните собственици още преди придобиването на имота от ищеца. На 20.12.2018 г.
камината била запалена от свидетеля В. К.. При това той не констатирал проблем, свързан с
връщане на дим от камината. Свидетелят се уверил, че я е затворил хубаво и си тръгнал от
къщата, след което бил уведомен за настъпилия пожар. Свидетелят К. бил ангажиран с
почистването на комина в къщата, което правел в началото на всеки отоплителен сезон, като
последно такова почистване било извършено през м. септември 2018 г. К. сочи, че в близост
до комина нямало дървени греди, а намиращия се в сградата комин бил измазан и с изолация
отвън.
От показанията на свидетеля Г. К., се установява, че посетил къщата заедно със
свидетеля В. К.. На свидетеля било известно, че коминът в къщата на ищеца С. С. бил
почистен за последно през м. септември 2018 г. На първия етаж в къщата имало три стаи, в
едната от които се намирал диван и шкаф с телевизор, в едната спалня – гардероб, а в
другата – две легла, в кухнята - печка, хладилник, мивка, кухненски шкафове. На втория
етаж били разположени две стаи – едната с лице към улицата с балкон, в която имало две
легла, в другото помещение имало фотьойл и малка масичка, като между двете стаи имало
междинна стена, която ги разделяла и в която се намирал коминът. След закупуването на
къщата от предишните собственици С. С. не бил извършвал преустройства и ремонти, с
изключение на извършен козметичен ремонт във вътрешната част на сградата.
Събраните свидетелски показания са на лица, които непосредствено са
възприели, както състоянието на процесната къща, така и действията по запалване на
намиращата се в нея камина към датата на пожара. Къщите кореспондират с останалите
данни по делото. Съдът ги преценява съгласно разпоредбата на чл. 172 от ГПК като изхожда
от близките отношения на свидетелката М. с ищеца, но констатира, че същите са
непротиворечиви с останалата част от свидетелските показания, както и с първоначално
изслушаната пожарно-техническа експертиза. По тези съображения намира неоснователни
възраженията на въззивника в тази насока във въззивната жалба.
По делото е изслушана пожарно-техническа експертиза, от заключението на
която се установява, че предполагаемата причина за възникването на пожара е движението
на изгорелите газове, развиващи около 1000 градуса температура, тъй като при достигане на
5
охладената част на комина се увеличава рискът от конденз и течни пари, разрушаващи
вътрешната мазилка от хоросан и пропукване на тухли, като се образуват пътечки, по които
горимите насрещни газове достигат до запалителните материали в подпокривното
пространство. Огнището на пожара се намирало в подпокривното пространство, вследствие
на което са унищожени покривната конструкция и подпокривното пространство. В резултат
на продължителното горене на пожара е унищожена цялата покривна конструкция и
имуществото в подпокривното пространство, като е засегната и цялата къща, вследствие на
което е негодна за обитаване и ползване, а намиращото се в нея имущество - негодно за
употреба. При съобразяване на механизма на процесния пожар и с оглед на констатираното
при извършена на мястото на пожара проверка, вещото лице е посочило, че от
противопожарна гледна точка не са допуснати нарушения на строително-техническите
правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. Доколкото такива нарушения не
са били допуснати, то същите не са били и от естество да способстват за възникване и
развитие на пожара в сградата.
В открито съдебно заседание на 07.06.2023 г., при разпита си вещото лице е
посочило, че при извършената проверка на място е констатирало наличието на греда на
втория етаж на сградата, която в следствие на пожара е била овъглена, но същата не се е
намирала върху комина, а върху носещите стени на втория етаж, поради което и между нея и
комина имало достатъчно отстояние. Вещото лице констатирало, че по сходен начин са били
разположени и греди в съседните сгради, които са били построени в една и съща година.
Експертът е уточнил, че при направата на подобен вид покрив гредата минава на 10 см до
комина, за да може циглите да лягат и да не се разместят, като в конкретния случай гредата
не е била близо до комина, а била разположена на около 15 см. от него. На място била
налична останала част от гредата, чието разположение било достатъчно да се направи извод,
че гредата не минава през комина и не лежи на него, а на самата носеща стена. Развилата се
по-висока температура се дължала на това, че къщата не била посещавана редовно, а само
през почивните дни и камината била палена само през тези дни. Температурите навън са
били ниски, като при запалване на печката температурата се покачила и в комина се създали
течащи пари, които станали причина за разрушаването му. При системното протичане на
този процес в един момент е настъпил процесният пожар. Изяснено е, че ако коминът се е
бил запалил поради това, че е бил непочистен, при запалването щял да бъде възпроизведен
звук, който да бъде чут от свидетеля В. К. преди да напусне имота, както и да се създаде
пламъков огън, който да бъде забелязан от съседите. Причината за настъпване на пожара
била изтичането на горивните материали, които са били складирани в междуетажното
пространство, което е било използвано като склад и където била складирана покъщнина,
която била излишна. След огледа, вещото лице заключава, че изграждането на комина е било
в съответствие с необходимите изискуеми правила.
По делото е изслушана повторна пожаротехническа експертиза, съгласно
чието заключение огнището на пожара се намирало отляво на стената с комина и горе в
дървената покривна конструкция. Причина за настъпване на пожара била запалила се греда
на билото, вградена в комина при нарушаване на целостта на тялото му. Откъм отвора в
тялото на комина на страната на възникване на пожара в тялото на комина бил вграден края
на двускатен покрив като тялото на комина е служило за опора на гредата. Според
заключението му коминът не е бил измазан поне до височината на междуетажната плоча,
като измазването над тази височина е било невъзможно да се установи поради настъпилите
разрушения към момента на извършване на огледа на комина. Доколкото коминът не бил
измазан по цялата си дължина и в него е имало вградена дървена греда, то са били налице
нарушения по чл.585 и чл.591 от ПСТН. Вграждането на дървена греда при строителство на
сграда, представляващо нарушение на чл. 591 от ПСТН, способствало за възникването на
пожара в сграда.
В открито съдебно заседание при разпита си вещото лице е уточнило, че
изводите му са направени въз основа на снимковия материал, тъй като към момента на
6
извършване на огледа на място целият втори етаж на сградата е липсвал. Експертът е
посочил по отношения на единия отвор на комина, че не е изключена възможността същият
да е от липсваща тухла, но по отношение на другия отвор тази възможност била изключена
и той по-скоро се дължал на горим елемент. Посочено е, че камината е била свързана към
крайния отвор на комина. Експертът е посочил, че поради изминалия период от 6 години
между настъпване на пожара и извършване на огледа, не може да отговори дали е възможно
атмосферните условия да са довели до отмиване на замазката вътре в комина.
Въззивният съд счита, че следва да възприеме изводите на експерта, изготвил
първоначалната пожаротехническа експертиза. Същите са следствие на извършения от
вещото лице оглед на място на сградата, пострадала от пожара и са основани на неговите
лични възприятия относно конструкцията на сградата и на комина, и на констатациите,
направени при извършения оглед на място на съществуващите останки от гредите и тяхното
разположение. Изводите на експерта се подкрепят и от констатациите му при посещението
му на съседни сгради, построени в същия период, в който и процесната сграда, че те са
изградени по идентичен начин, при съобразяване на строително-техническите правила и
норми за осигуряване на безопасност при пожар. Заключението на вещото лице по
първоначално представената пожаротехническа експертиза относно липсата на допуснати
нарушения при разполагане на процесната дървена греда в близост до комина кореспондира
и със заявеното от вещото лице по съдебно-техническата и оценителна експертиза в открито
съдебно заседание относно липсата на обективни данни, въз основа на които да бъде
направен извод за разполагане на греда през комина на къщата.
За разлика, при изготвяне на повторната пожаротехническа експертиза,
вещото лице е изследвало единствено представения от застрахователя снимков материал.
Отчасти изводите на тази експертиза почиват на предположения /вещото лице изрично е
посочило, че някои от използваните снимки са неясни/.
По делото е изслушана съдебно-техническа и оценителна експертиза, съгласно
заключението на която, дадено въз основа на събраните по делото доказателства, сред които
и представен снимков материал /при съобразяване че настъпване на застрахователното
събитие са изминали 5 години/, в следствие на пожара са настъпили следните щети:
покривът, включително изолации и покрития, които са изцяло унищожени; дограмите на
втория етаж - тотално унищожени; мазилки, обшивки и други довършителни работи на
втори етаж - тотално унищожени; стълбата на втори етаж - тотално унищожена; на първи
етаж довършителните работи по подове, стени и тавани - тотално унищожени или
значително пострадали; самите стени видимо не са с нарушена цялост от пожара; дограми –
със значителни щети, изгорели и/или деформирани; електро-инсталации – за цялостна
промяна. Посочено е, че от снимковия материал се установява и че по стените на втори етаж
са нанесени значителни щети, но не може да се установи дали се налага презиждане.
Доколкото към момента на изготвяне на заключението не е било възможно да се установят
щетите по движимото имущество, то са взети предвид представените по делото: опис на
движими вещи, опис на увредено и/или унищожено имущество, експертно заключение по
пожаротехническата експертиза с приложени количествено-стойностни сметки и
приложения снимков материал. Описаните щети са в причинно-следствена връзка с
настъпилия на 20.12.2018 г. пожар. Стойностите на СМР за отстраняване на щетите,
нанесени от пожара и за възстановяване са в общ размер на 25 434.15 лева /без прилагане на
обезценка/, от които 2 427.68 лева – разходи за демонтиране, почистване и извозване, и 23
006.48 лева – разходи за СМР за възстановяване на щети по сградата. Стойността на
разходите за възстановяване на увреденото имущество към датата на застрахователното
събитие и с приложено овехтяване е 4 515.26 лева. Общите разходи за възстановяване на
щетите след прилагане на обезценката на СМР е 19107.37 лева. Липсата на данни относно
останките /запазените части и вторични суровини/ от застрахованото движимо и недвижимо
имущество след настъпилото събитие, прави невъзможно същите да бъдат остойностени.
При разпита на вещото лице в съдебно заседани се установява, че е напълно
7
невъзможно да се установи към момента на извършване на огледа дали конструкцията и
сградата са отговаряли на пожаротехническите изисквания към момента на нейното
построяване. Вещото лице сочи, че е вероятно коминът да е бил с три отвора, като средният
е водил директно в камината. Билната столица /било, връхният елемент на покривната
конструкция/ представлявала хоризонтална дървена греда, която основно носи покривната
дървена конструкция и ребрата на покрива, като траекторията на билната столица се
пресичала с вертикала на комина при съществуване на различни конструктивни начини за
избягване на това пресичане, включително с прекъсване в зоната на комина, допълнително
подпиране с попове – вертикални дървени подпори, колонки, така че да се избегнат тези
пресичания на дървените елементи с комина. Разрушението вследствие настъпилия пожар
било причината при извършване на огледа да не може да се установи начинът, по който е
направена конструкцията - дали е избегнат досег с комина, дали е минавал покрай комина,
като липсвали обективни данни за това столицата е преминавала точно през комина.
Липсвали данни за останки от столицата и в представения снимков материал на сградата.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема
следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси
съдът е ограничен от посоченото в жалбата. При извършена служебна проверка въззивният
съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално
допустимо
Предявен е иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ за заплащане на
застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка Комфорт за дома,
обективно съединен с иск с правно основание чл.409 от КЗ.
Съгласно чл.405, ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът
не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5.
С договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен
риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати на
застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение. Договорът се
сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт и има следните
задължителни реквизити: данни за страните; предмета на застраховката; покрития риск;
срока на договора, както началото и края на застрахователното покритие; застрахователната
сума и застрахователната премия; дата и място на издаване; подписите на страните.
Предмет на имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за
застрахования е оценимо в пари, като сумата, срещу която се застрахова имуществото не
може да надвишава действителната му стойност. За действителна се смята стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество.
При настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати
застрахователното обезщетение в посочения в чл.405, ал.1 срок. Обезщетението трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.
За да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да се установи по
безспорен начин: 1. наличие на осъществен застрахователен риск, в резултат на което са
били причинени имуществени вреди на застрахования; 2. щетата да е настъпила по време на
действието на валидно сключен договор за застраховка; 3. договорната отговорност да
представлява предвиден и покрит застрахователен риск; 4. застрахованият да е изправната
страна в застрахователното правоотношение, което означава да е изпълнил задълженията си
по договора, включително и уведомяване на застрахователя в съответствие със законовите
8
изисквания, респективно Общите условия на договора.
По делото не се спори и отпредставените доказатества се установява, че
страните са обвързани със застрахователен договор за имуществено застраховане по чл. 399
от КЗ, при приложими общи условия по чл. 348, ал. 1, вр. чл. 334, ал. 1 от КЗ, с предмет
собствения на ищеца недвижим имот, представляващ вилна сграда, находяща се в ***, както
и за намиращото се в нея домашно имущество като един от рисковете срещу които имотът е
застрахован е „пожар“. Със заплащане на първата вноска от застрахователната премия, и
съгласно на чл. 351, ал. от КЗ и уговорките между страните по договора, застрахователят е
започнал да носи риска по застраховката, съответно е започнало застрахователното
покритие. Общите условия са получени от застрахования и той е декларирал, че е запознат с
тях и ги приема, поради което същите го обвързват. По делото е установено, че през времето
на действие на този застрахователен договор е настъпило предвидено в него застрахователно
събитие – пожар, настъпил на 20.12.2018 г. в къща, находяща се в ***.
Установено е, че ответникът не е заплатил на ищеца С. С. застрахователно
обезщетение за настъпилото застрахователно събитие, като е постановил изричен отказ, за
който ищецът е уведомен с писмо от 14.02.2019 г. Отказът е обоснован с допуснати
нарушения на правилата и нормите на безопасност при пожар, изразяващи се в разполагане
на дървена греда, намираща се на билото на сградата на самия комин и непочистване на
сажди и отлагания от комина, позовавайки се на т. 4.1.7 и т. 4.1.9 от общите условия към
застрахователния договор, съгласно които така описаните нарушения представляват
основание за отказ за заплащане за застрахователно обезщетение.
Спорът по делото и възраженията по въззивната жалба са свързани с
наличието на въведеното от застрахователя основание за наличието на изключен риск
съобразно т.4.1.7 и т. 4.1.9 от общите условия.
Когато в Общите условия страните са посочили ясно задълженията на
застрахования, покритите рискове и изключенията от покритие, при наличието на
обстоятелства, които водят до приложение на уговорените изключени рискове,
застрахователят няма задължение за изплащане на застрахователно обезщетение. В този
случай чл. 408 от КЗ не намира приложение при увреждане, тъй като се касае за събития,
които не са застрахователни, поради изключването им от застрахователното покритие по
волята на страните.
Законът предвижда редица императивни правила, с които договорът за
застраховка и Общите условия на застрахователя следва да са съобразени, като в противен
случай са недействителни. Императивни са и правилата на закона, регламентиращи правото
на застрахователя да откаже плащане на обезщетение. Разпоредбата на чл. 408 от КЗ дава
възможност на застрахователя да откаже да плати в случаите, в които застрахованият или
трето ползващо се лице умишлено са причинили застрахователното събитие; при
неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед
интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор, в
други случаи, предвидени със закон. Отказът за плащане на застрахователно обезщетение по
чл. 408 КЗ е предвиден като правна възможност, а не безусловно. Застрахователят не може
да откаже да изпълни задължението си по чл. 405 от КЗ, ако поведението на застрахования,
респективно застраховащия, не е рефлектирало неблагоприятно върху проявлението на
риска, върху възможността за ограничаване и предотвратяване на вредите или върху техния
обем. Правно значимо за отказа е само това поведение на застрахования, което е последващо
спрямо възникването на застрахователното правоотношение и съставлява неизпълнение на
произтичащи от закона, от договора и/или от общите условия изисквания за действия или
бездействия, насочени към предотвратяване на събитието и на вредите или към
ограничаването им.
От друга страна не всяко неизпълнение на договорно задължение води до
изключване отговорността на застрахователя. Неизпълненото от застрахования задължение
следва да е предвидено в закона или договора и да е значително с оглед интереса на
застрахователя. Значителността се отнася както към неизпълнението, така и към самото
9
задължение с оглед на неговия вид и характер. Това е такова задължение на застрахования,
което е от съществено значение за застрахователя и без чието изпълнение биха се създали
съществени пречки за него да осъществява своята дейност. Следователно, в случаите,
визирани в чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ застрахованият не изпълнява задължения предвидени в
закона и договора, не ги изпълнява виновно, неизпълнението е в пряка причинна връзка със
съществено увеличаване на риска или е довело до неговото реализиране и затова следва да
се приеме, че при изпълнението на тези задължения не би се стигнало до настъпване на
застрахователното събитие.
Доказателствената тежест за установяване на това, че виновното неизпълнение
на задължението на застрахования е причина за настъпване на застрахователното събитие е
на застрахователя. При този фактически състав застрахователят може да откаже да заплати
застрахователното обезщетение.
В случай на предписано от застрахователя определено поведение, на още по-
голямо основание - при изрично уговорена между страните договорна клауза с това
съдържание и санкция, не е необходимо обективно установяване на причинна връзка между
неизпълнението на конкретното задължение и настъпването на конкретното
застрахователното събитие, но подлежи на преценка вида на съответното неизпълнение
спрямо вида на застрахователното събитие. Неизпълнението ще е санкционируемо само за
задължение, което е от естество да способства настъпването на застрахования риск и/или да
повлияе върху размера на вредите, Приложението на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ е обусловено от
установяването на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретно
задължение, визирано в Общите условия към застраховката, като значително с оглед
интереса на застрахователя и настъпването на застрахователното събитие, респ.
възможността да бъдат предотвратени вредите от същото.
Съгласно клаузите на т.4.1.7 и т.4.1.9 в раздел 4. Общи изключения
застрахователят не дължи обезщетение при настъпване на преки и/или косвени вреди в
резултат на конструктивен и строителен недостатък, щети по време на строителни или
ремонтни дейности, извършвани в застрахования обект, включително в резултат на
недоброкачествен ремонт, вътрешно архитектурни и строителни промени, включително
свързани с електроинсталация, водопровод, канализация, спринклерна инсталация,
извършени в нарушение на строително-техническите норми и изисквания и/или от
неправоспособни лица, както и щети, възникнали в законно или договорно предвиден
гаранционен срок при новозакупено имущество или след ремонт, както и при увеличение на
размера на вредите или нови вреди, настъпили вследствие неотстранени повреди от събития
преди или през срока на застраховката.
С решение № 17/02.06.2020 г. по т. д. № 656/2019 г., ТК, I ТО на ВКС
Върховният касационен съд приема, че при едновременно противопоставени възражения,
основани на "изключен риск" и на основание за освобождаване на застрахователя от
отговорност, съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ или чл. 395 КЗ, независимо от сочената от
страната поредност, възраженията следва да се разгледат както следва: доколко визираното
от застрахователя събитие, с оглед причините за настъпването му, съставлява изключен, по
силата на застрахователния договор, риск и само доколкото не се обоснове наличието на
такъв – налице ли е основание за освобождаване на застрахователя от отговорност за
заплащане на застрахователно обезщетение – напълно или частично, съгласно чл. 408, ал. 1,
т. 3 КЗ / разпоредба аналогична с тази на чл. 411, т. 2 КЗ отм., посочена от съда / или чл. 395
КЗ.
Ответникът е мотивирал отказа си да заплати застрахователно обезщетение и е
възразил по делото, че пожарът, от който са причинени вреди на процесната сграда, е
настъпил в резултат на конструктивен и строителен недостатък - наличие на дървена греда,
намираща се на билото на сградата и разположена на самия комин, което представлява
нарушение на изискванията на чл.488, ал.1 от Наредба № 2 за противопожарните
строително-технически норми. Както е посочено и по-горе доказателствената тежест за
установяване на тези обстоятелства е на ответника, още повече, че се касае за положителни
10
факти. От експертните изводи на първоначална пожарно-техническа експертиза, които
въззивният съд възприема и които се подкрепят от останалите събрани доказателства,
включително поясненията на вещото лице по съдебно-техническата и оценителна
експертиза, по делото не се установява и не е доказано от противопожарна гледна точка да
са допуснати нарушения на противопожарните строително-технически норми, свързани с
поставяне на процесната дървена греда, респективно да е налице твърдяното от ответника
нарушение на чл.488, ал.1 от Наредба № 2 за противопожарните строителнотехнически
норми, осъществяващо хипотеза на изключен риск съгласно т. 4.1.7 от ОУ към
застрахователния договор.
По делото също така не е установено да е извършвана каквато и да било
реконструкция на процесната къща след закупуването й от ищеца, в това число и след
сключване на застрахователния договор. Още повече, че преди сключване на
застрахователния договор, застрахователят е могъл да узнае състоянието, в което се е
намирала процесната сграда, както и да констатира дали същата е изградена в съответствие с
предвидените изисквания за пожарна безопасност, посредством извършването на рутинен
оглед и с оглед изискването за попълване на въпросник от страна на застрахования във
връзка със състоянието на имуществото, което се застрахова. При сключване на
застрахователния договор застрахователят би следвало да е съобразил състоянието на
обекта, с оглед на което и да уговори условията по договора. Поради това съдът намира, че
не по отношение на конструкцията и начинът на изграждане на сградата не би могло да бъде
въведен „изключен риск“. Правнозначимо за отказа на застрахователя да плати
претендираното обезщетение при настъпило събитие, представляващо покрит риск, както е
посочено и по-горе, е само такова поведение на правоимащото лице, което следва
възникване на застрахователното правоотношение и съставлява неизпълнение на поетите с
него задължения, включително и такива, които произтичат от действащите общите условия.
Отказът на застрахователя по имуществената застраховка да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение при настъпването на застрахователното събитие не може да
бъде основан на такива факти от поведението на застрахования, които по естеството си
предполагат настъпване или улесняване настъпването на събитието и с оглед на това са
значителни за застрахователния му интерес, ако те са съществували при сключването на
договора и са му били известни или е могъл да ги узнае при положена от него грижа на
добър търговец. Тези факти са били значими към момента преди сключване и към
сключването на договора и са могли да повлияят върху избора на застрахователя относно
това дали да сключи договора и ако го сключи, при какви условия. След възникването на
валидно застрахователно правоотношение застрахователят не може да се позове на тях, за да
обоснове отказ за заплащане на застрахователно обезщетение, включително и в хипотезата
на изключен риск, освобождаващ го по силата на договора/общите условия от отговорността
да плати /така решение № 95 от 04.07.2017 г. по т. дело № 1805/2016 г. на ВКС, Т. К., І т.о.,
решение № 173 от 22.11.2013 г. по т. дело № 727/12 г. на ВКС, Т. К., II т.о.) .
За да постанови отказ за изплащане на застрахователно обезщетение,
ответникът се е позовал и е въвел като възражение по делото наличието на допуснато
нарушение на изискванията на чл.38, ал.2 от Наредба № 8121з-647 за правилата и нормите за
пожарна безопасност при експлоатация, изразяващо се в липсата на почистване на сажди и
отлагания и комина, което съгласно т. 4.1.9 от общите условия към договора представлява
изключен риск. От събраните по делото доказателства /заключение на вещото лице по
първоначалната пожаротехническа експертиза и показанията на свидетелите/ се установи, че
процесният комин е бил сезонно почистван, в това число и в непосредствен период преди
настъпване на пожара. Следователно не се установява да е налице изключен риск съгласно
т.4.1.9 от ОУ към договора.
Възраженията на ответника за наличие на изключен риск по смисъла на т. 4.1.7
и т. 4.1.9 от общите условия на процесния застрахователен договор отново следва да се
приемат за недоказани и неоснователни.
Съгласно чл.405 във вр. с чл.386 от КЗ при настъпване на застрахователно
11
събитие застрахователят дължи заплащане на обезщетение в размер на действително
претърпени вреди към деня на настъпване на събитието, но в рамките на застрахователната
сума. От заключението на оценителната експертизата се установява, че стойността за
изгорялата вилна сграда е в размер на 25434.15 лева, а щетите по изгорялото домашно
имущество в размер на 4515.26 лева. Установено е от свидетелските показания и
представения снарочно изготвен за застрахователя списък какво се включва в имуществото,
на които са причинени щети от застрахователното събитие.
Съгласно чл.400, ал.2 от КЗ размерът на дължимото обезщетение при
частична увреда на имущество, представлява възстановителната му стойност като цена на
всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, които са необходими за
възстановяване на това имущество до вида преди увредата, без прилагане на обезценка /така
решение № 57 от 07.07.2016 г. по т. д. № 3751/2014 г. на ВКС, Т. К., I т.о, и Решение №
209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., Т. К., II т. о./.
По делото не е установено /заключението на съдебно-техническата експертиза/
да са запазени останки /запазените части и вторични суровини/ от застрахованото движимо
и недвижимо имущество, поради което и не е налице основание за намаляване на така
определения размер на дължимите обезщетения.
Въззивният съд намира, че предявените главни искове са основателни и следва
да бъдат уважени за сумата от 25 434.15 лева, представляваща обезщетение за изгоряла в
резултат на пожара вилна сграда, и сумата 4 515.26 лева, представляваща обезщетение за
изгоряло движимо имущество в сградата, дължими заедно със законната лихва от завеждане
на делото – 17.12.2021 г., до окончателното изплащане на присъдените суми.
По претенциите за присъждане на лихва за забава:
Съгласно чл.409 от КЗ Застрахователят дължи законната лихва за забава върху
дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405 освен в случаите на
чл. 380, ал. 3.
Съгласно чл.405, ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът
не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5.
С чл.108, ал.1 от КЗ застрахователят е задължен да се произнесе по
претенцията в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106,
като съгласно чл.106, ал.2 от КЗ когато не са представени всички доказателства по чл. 106 по
застраховките по ал.1, с изключение на застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, застрахователят е длъжен да се произнесе по един от начините по ал. 1 не
по-късно от 6 месеца от датата на предявяването на претенцията.
По делото не е установен момент, в който на застрахователя са предадени
всички необходими за установяването на застрахователното събитие и вредите документи. В
писмото от 14.02.2019 г. е обективиран отказът на ответника да заплати застрахователното
обезщетение, то към посочената с исковата молба начална дата на периода, за който ищецът
С. С. претендира обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – 14.02.2019 г., ответникът се е намирал
в забава за изпълнение на паричния си дълг. Обезщетението за забава върху главницата в
размер на 25434. 15 лева за периода от 14.02.2019 г. до 16.12.2021 г. включително, изчислено
от съда възлиза в размер на 7 326.45 лева, а върху главницата в размер на 4515. 26 лева за
същия период в размер на 1300.65 лева, за които суми акцесорните искове се явяват
основателни и следва да бъдат уважени.
Предвид изложеното въззивната жалба е неоснователна, а
първоинстанционното решение, в обжалваната с нея част следва да бъде потвърдено.
По направените разноски:
При този изход на делото въззивникът следва да носи отговорността за
12
разноските във въззивното производство, като същият следва да заплати и направените от
въззиваемия такива. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв в полза
на адв. В. П. следва да се присъди сумата 2684.73 лева, представляваща възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ, определено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
Воден от горното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 270/15.01.2025 г., постановено по гр.д.№
15115/2021 г. по описа на Софийски градски съд, ГО I-29 състав, В ЧАСТТА, с която съдът е
осъдил “ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД да заплати на С. С. С., на основание чл.405, ал.1 от
КЗ сумата 25 434.15 лева, представляваща застрахователно обезщетение по щета №
1112213180883 от 2018 г. по имуществена застраховка „Комфорт за дома“ за претърпени
имуществени вреди на недвижимо имущество – вилна сграда, находяща се в ***, настъпили
в резултат от възникнал на 20.12.2018 г. пожар, заедно със законната лихва върху тази сума
от 17.12.2021 г. до окончателното й изплащане, и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата 7
326.45 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата 25 434.15 лева за периода от 14.12.2019 г. до 16.12.2021 г. включително, КАКТО И В
ЧАСТТА, с която съдът е осъдил „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД да заплати на С. С. С. на
основание чл.405, ал.1 от КЗ сумата 4 515.26 лева, представляваща застрахователно
обезщетение по щета № 11122131808803 от 2018 г. по имуществена застраховка „Комфорт за
дома“ за претърпени имуществени вреди на движимо домашно имущество, находящо се във
вилна сграда с адрес: ***, в резултат от възникнал на 20.12.2018 г. пожар, заедно със
законната лихва върху тази сума от 17.12.2021 г. до окончателното й изплащане, и на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 1300.65 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата 4515.26 лева за периода от 14.02.2019 г. до
16.12.2021 г. включително.
РЕШЕНИЕТО в останалата част е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА “ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. “Витоша“ № 89, да заплати на С. С. С., ЕГН
**********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 1934.62 лева,
представляваща разноски по производството.
ОСЪЖДА “ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. “Витоша“ № 89, да заплати на адв. В. В. П. от САК, с
адрес на кантора: гр. София, ул. “Алабин“ № 42, ет. 3, ап. 10, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗАдв сумата 2684.73 лева, представляваща възнаграждение за оказана на С. С. С.
безплатна правна помощ по производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13