РЕШЕНИЕ
Номер 698 От
26.05.2022
г. град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Бургас, ХV касационен състав, на деветнадесети май две хиляди двадесет и втора
година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Диана Ганева
2.
Галя Русева
при секретаря: Йовка Банкова
и прокурора: Христо Колев
като разгледа докладваното
от съдия Русева КАНД № 612 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Регионална
дирекция по горите – Бургас, ул. „Цар
Иван Шишман” № 8, представлявана от директора инж. М.К., против Решение №
19/04.03.2022 г., постановено по а.н.д. № 371/2021 г. по описа на Районен съд –
Айтос, с което е отменено Наказателно постановление № 534 от 22.10.2021г.,
издадено от директора на РДГ - гр.Бургас, с което за нарушение на чл.84, ал.1,
пр.3 от ЗЛОД, вр.чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД и на основание чл.84, ал.1 от ЗЛОД и
чл.94, ал.1 от ЗЛОД, на А.М.А. с ЕГН ********** са наложени наказания глоба в
размер на 150 лева и лишаване от право на ловуване за срок от 3 години, като на
основание чл.95, ал.1 от ЗЛОД е постановено отнемане в полза на държавата на
вещите, предмет на нарушението.
В касационната жалба се излагат
възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно, постановено при
неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Касаторът не споделя
мотивите на съда, с които е обоснована отмяна на издаденото наказателно
постановление. Излага доводи, че по делото са събрани достатъчно убедителни
доказателства, че мястото, където е ловувал ответникът по касация, се намира на
територията на ДУ „Дъбрава“ и не попада в границите на ЛД „Добра поляна“, за
която му е било издадено разрешително за ловуване. Иска отмяна на
първоинстанционното решение и потвърждаване на НП. Представя писмени
доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание касаторът,
редовно призован, не се представлява.
Ответникът
– А.М.А. , в с.з. се представлява от адв. Д., който оспорва касационната жалба
и моли решението на РС да бъде оставено в сила. Аргументира тезата, че по
делото не са събрани безспорни доказателства къде точно всъщност се е намирал А.А.
към момента на установяване на нарушението.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен
съд - Бургас, ХV-ти състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210,
ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за неоснователна по
следните съображения:
С
процесното наказателно постановление административно-наказателната отговорност
на А.М.А. е
ангажирана за това, че на 02.10.2021г. ловувал в землището на с.Топчийско,
подотдел 219:6 в териториалния обхват на ТП „ДГС Айтос“, без да е убил или
уловил дивеч, като се движил извън населено място с извадено от калъф и
сглобено ловно оръжие Байкал, модел ИЖ, калибър 12 с № 0849905, извън
определените в разрешителното за групов лов места Серия ЮИ № 001373. Вмененото
нарушение е по чл. 84, ал.1, предл. 3 от Закона за лова и опазване на дивеча
във вр. с чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД, като на осн. чл.84, ал.1 от ЗЛОД, чл.94,
ал.1 от ЗЛОД, чл.95, ал.1 от ЗЛОД на А.М.А.
е наложена глоба в размер на 150 лева и същият е
лишен от право на ловуване за срок от 3 години.
За
да постанови оспорения съдебен акт, въззивният съд е приел, че АНО, върху
когото е доказателствената тежест, не е доказал един от елементите на състава
на административното нарушение, а именно, че е А.М.А. е ловувал извън определените
в разрешителното места, тъй като не е представил убедителни доказателства за
границата на районите (подотдели и ловища), т.е. няма данни дали мястото,
посочено в НП, действително се намира извън ловището, за което е издадено
разрешителното.
Така
постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, като изложените
от РС Айтос мотиви изцяло се споделят от настоящата съдебна инстанция и същата
препраща към тях на осн.чл.221, ал.2 АПК.
В
копието на административно-наказателна преписка, представено по а.н.д. № 371-2021г.
по описа на Районен съд – Айтос, се съдържа карта на ловностопанските райони в
териториалния обхват на ТП „ДГС Айтос” (л.11 от делото), която не е обсъдена от
въззивния съд и от която действително се установява, че подотдел 219 се намира
в ДУ „Дъбрава“, т.е в различен ловностопански район от посочения такъв в
издадения ловен билет на ответника по касация - ловностопански район „Добра
Поляна“. Независимо от това, от страна
на АНО, върху когото е доказателствената тежест, не са ангажирани убедителни
доказателства в подкрепа на констатацията, че ответникът по касация е ловувал,
като се е движил с извадено от калъф и сглобено оръжие конкретно в подотдел
219:6, посочен като място на извършване на нарушението в АУАН и в НП. Напротив,
и двамата свидетели на извършване на нарушението – св.Ш. и св.С., са заявили
при разпита им пред РС, че не си спомнят номера на подотдела, където са
срещнали ответника по касация, и че на същото място не са видели да е имало
подобно обозначение на подотделите. В АУАН и в НП не са посочени координатни
точки на мястото, на което е установен ответникът по касация, като по делото
липсват доказателства какви координатни точки е отчел използваният от горските
служители GPS при установяване на
нарушението.
В тежест на
административно-наказващия орган е да установи безспорно съществуването на всички
фактически основания, послужили за издаването на наказателното постановление. В
случая наказващият орган не е доказал един от елементите на състава на
административното нарушение, а именно, че А.М.А. е ловувал извън
определеното в разрешителното място.
Като е стигнал до
същия краен резултат, районният съд е постановил правилно решение, което следва
да бъде оставено в сила.
Мотивиран от
горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в
от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХV-ти състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 19/04.03.2022 г., постановено по а.н.д. № 371/2021
г. по описа на Районен съд – Айтос.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.